Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

Целомъдрието

Recommended Posts

... защото моята любов към любимата осмисля живота ми.

Това е :)

А любовта няма граници, в този смисъл въздържанието като ограничение не може да има място там, където има взаимна любов.

Редактирано от maggee

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Ако аз реша, че обичам преди всичко всички, а не един, то аз явно имам грижата, и никога желанието, да се занимавам с икономиката на собствената си енергия, парцелирайки я в отделни и добри човешки инвестиции, но не и да зарежа тая икономика, като си призная, че обичам-по-план, без-желание, поради логика.

Едно нещо, което липсваше в моето изказване: преди всичко. Приоритети няма за Любовта. Та обича всичко и всички - еднакво. Разлика между всички и един няма. Безграничното не може да се парцелира.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да обичаш всички означава да не обичаш никого! (Това правило не важи единствено за Христос.)

Да обичаш един означава да имаш силата да обичаш изобщо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Христос е потенциално всеки един от нас.

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. space.gif2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. space.gif3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. space.gif4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, space.gif5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, space.gif6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, space.gif7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. space.gif8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. space.gif9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; space.gif10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. space.gif11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. space.gif12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. space.gif13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта. space.gifspace.gif
Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христос е наистина във всеки от нас, но аз не съм Христос!

Несъзнаваната идентификация с Христос е самомнение, което кара човек да уж да заобичва всички, нещо напълно противоположно на вярата в Христос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Павел когото цитираш не говори за Исус, а за Христос (Павел не се интересува в своите послания от живота на Исус). Исус няма как да е в някой от нас, имайки предвид Павловия контекст.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Павел когото цитираш не говори за Исус, а за Христос (Павел не се интересува в своите послания от живота на Исус). Исус няма как да е в някой от нас, имайки предвид Павловия контекст.

Какво значение има за какво говори Павел? Впрочем дори не съм се замисляла кое има той предвид, защото просто чета написаното (АЗ го чета, не чакам да ми го тълкуват). А то се отнася до всички деца на Бога - на които Исус е показал пътя, а Христовото Съзнание е у всеки от нас. Това, че Христос е нещо изключително, което ние не можем да достигнем, е изкривяване на църквата. По този начин и кръщението със Светия Дух е било ограничено и прието само за апостолите и Божията Майка. Само че догмата мен не ме вълнува изобщо и не ми и трябва - тя отразява само issues of power. Не гледай буквата, чети със сърцето си.

Ама спирам, че това е много далеч от темата.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тогава защо попита кого имам предвид Исус или Христос?

А ако няма значение за какво говори Павел, а е от значение как ние ще си го четем, защо ще четем някого, а не четем сами себе си?

По този начин и кръщението със Светия Дух е било ограничено и прието само за апостолите и Божията Майка. - Azbuki

Това пък съвсем не е вярно. Сам Павел казва, че иде да кръсти не с вода, а със светия дух.

Това, че Христос е нещо изключително, което ние не можем да достигнем, е изкривяване на църквата. - - Azbuki

Ти можеш да достигнеш Христос, така ли? Можеш ли да понесеш - да потърсиш - кръстната смърт? Иначе Църквата не ни отдалечава от Христос, причастието е най-категоричният пример за това.

----

Точно в центъра на темата сме!

Целомъдрието е съсредоточие в една отсрещност, а не омисляне в това - кой съм аз. Затова и дитирамбите за любовта са отровена саморефлексия за моята любящност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Тогава защо попита кого имам предвид Исус или Христос?

Ами питам ТИ кого имаш предвид. :rolleyes:

А ако няма значение за какво говори Павел, а е от значение как ние ще си го четем, защо ще четем някого, а не четем сами себе си?
Въпросът е защо не четем себе си достатъчно, а все четем буквата. Книгите помагат, но Истината е в нас. Ако изчезнат всички книги, пак в себе си ще я намерим.

По този начин и кръщението със Светия Дух е било ограничено и прието само за апостолите и Божията Майка. - Azbuki

Това пък съвсем не е вярно. Сам Павел казва, че иде да кръсти не с вода, а със светия дух.

Павел казва, не църквата.

Това, че Христос е нещо изключително, което ние не можем да достигнем, е изкривяване на църквата. - - Azbuki

Ти можеш да достигнеш Христос, така ли? Можеш ли да понесеш - да потърсиш - кръстната смърт? Иначе Църквата не ни отдалечава от Христос, причастието е най-категоричният пример за това.

Свещеното АЗ ХРИСТОС. То не е на кръста и не се достига. Там си е. Чака да го видят.

Извини ме, уморена съм и тъкмо превеждам. Но зачети се в Алис Бейли например - там пише достатъчно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами питам ТИ кого имаш предвид. - Аzbuki

Ами аз преди да питаш ясно си казах кого имам предвид; или не го направих?

Въпросът е защо не четем себе си достатъчно, а все четем буквата. Книгите помагат, но Истината е в нас. Ако изчезнат всички книги, пак в себе си ще я намерим. - Аzbuki

Хей, ние четем Светото Писание, за да може когато се вгледаме в себе си да не прочетем онова, което дяволът ни нашепва, щото най-вече той е онова "себе", което величаем и полагаме като авторитет.

Павел казва, не църквата. - Аzbuki

То в първите години на християнството Павел е изграждал Църквата по нашите християнски земи.

Свещеното АЗ ХРИСТОС. То не е на кръста и не се достига. Там си е. Чака да го видят. - Аzbuki

Това със сигурност не е от Новия Завет. А ако е от Алис Бейли (и ти ме караш да зачета нея, наместо Завета), то трябва ли и аз да ти препоръчвам някоя и друга книга...

----

"Себе-то" е не целомъдрие, а автоеротичност. Свещеният аз е Брахман, засмукан от индуизма, изкривен след това и накрая навлечен на Христос, а на всичко тия операции им се казва еклектизъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Diabolos идва от diabolein "клеветя, изкривявам смисъла на думите". Или изкривявам реалността. Най-буквално означава "прехвърлям" (значението).

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

И кой, ако не непрестанното съобразяване със "себе си", с "гледната ми точка", не прави това?

... а може ли да бъде друго яче? С какво освен ........................... разполагам/ш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не се изкушавай от "гледната си точка", там дяволът (бесът) те най-добре причаква.

----

Физическото целомъдрието, като въздържание от физическо отдаване навън, е аналог на духовното целомъдрие, като въздържание спрямо психическото обсебване отвътре.

Не бива да се бърка любовта към един с любовта към (едната) гледна точка. Както и любовта към всички е добре да не бърка с всичките, превъзмогващи ограничената гледна точка позиции.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Не се изкушавай от "гледната си точка", там дяволът (бесът) те най-добре причаква.

----

Физическото целомъдрието, като въздържание от физическо отдаване навън, е аналог на духовното целомъдрие, като въздържание спрямо психическото обсебване отвътре.

Не бива да се бърка любовта към един с любовта към (едната) гледна точка. Както и любовта към всички е добре да не бърка с всичките, превъзмогващи ограничената гледна точка позиции.

А може ли Целомъдрието да е друго, освен "гледна точка" - за простосмтртен

...в личен план: защо мислиш, че не съм "патил" /фиксирал/ беса - турил на място?

***

това "бърка" е винаги под въпрос. Според мен, така и трябва. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А може ли Целомъдрието да е друго, освен "гледна точка" - за простосмтртен
:thumbsup: :thumbsup:

Мога само да благодаря на Селсал за красноречивата демонстрация на състоянието и отношенията, до които води влюбеността. И мен рано или късно е довеждала до отхвърляне на различността на другите и издигане на обектите, в които съм влюбена, на пиедестал НАД останалата "заблудена и лицемерна" маса.

Ако се върна към темата - целомъдрието - то не случайно е цело- т.е. възприемам света като цяло, а (съгласна с латина и азбуки!) не го напъхвам в една от неговите прояви, в която съм влюбен.

азбуки!

Христовото Съзнание е у всеки от нас.
:thumbsup:

Апропо - сега започвам да разбирам защо понятието целомъдрие постепенно е изместило центъра си от чистота на помислите и емоциите, приемане на света такъв какъвто е - не какъвто искаме да бъде - към въздържането от секс. Наистина трябва да призная, че периодите, в които не съм имала желание (не съм се въздържала специално - но и не го търсех) - ми помогнаха да изчистя привързаностите си към конкретна личност и да укротя силното си желание да "давам любовта си" на определен от мен човек, защото това даване осмисля живота ми. :thumbsup:

Никак не се смятам за целомъдрена и съм далеч от мисълта да раздавам съвети за това - мога само да кажа, че сексът наистина може да попречи на духовното израстване, ако е довел до зависимост. На мен сега по-скоро ми помага - но вече бих го нарекла с хубавата българска дума "любене" вече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек е целомъдрен когато изцяло е изпълнен с Любов. Когато с цената на дълги усилия и сърдечен устрем е преработил всичко грубо в себе си и е освободил място за Божествената Светлина в съзнанието си и за Божествената Любов в сърцето си. Когато благодарение на своята чистота и всеотдаденост се е научил да обича, така както Бог обича. Тогава въпросът не е "Кой и колко обича целомъдреният?", а "Кой и колко е способен да приеме от неговата Любов?". И ако с някой целомъдрения е в по-близки отношения, това е защото, този някой е успял да приеме и отвърне в по-голяма степен на неговата Любов. Целомъдреният е възлюбен и възлюбващ едновременно. Всеки може да го докосне, но само чистата помисъл може да го достигне.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Целомъдреният е възлюбен и възлюбващ едновременно. Всеки може да го докосне, но само чистата помисъл може да го достигне.

Това наистина е така и според мене. Истински чистият човек не може да бъде омърсен отвън, той е несъвместим с нечистотата. :thumbsup:

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_059: Станимир, азбуки :feel happy:

Селсал,

не само Алис Бейли, но и Рудолф Щайнер, Парамаханса Йогананда и Учителят Беинса Дуно

говорят за Второто идване на Христос индивидуално в нашите души в тази епоха.

Смисълът е само маркиран от азбуки, защото това не е въпрос на мисъл или философски спекулации,

а се постига вътрешно - интуитивно и паралелно с нашето духовно ставане.

Това не е поза или лицемерие или изтъркани фрази.

То може да стане единствено посредством любов и преданост към Бога и отдаване на съдбата си

в Неговите ръце, за нашето и на ближните ни добро.

в "Пентаграм", цитирайки Учителя, Боян Боев казва :

"Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване в служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на любовта. В тази фаза на своето развитие ученикът минава най-тежките и страшни изпити.

В центъра на Пентаграма са нарисувани няколко кръга. Това е Божествения Център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност.

Но за да дойде до този Божествен Център, той ще мине един голям изпит. Това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии.

pentagramkz1.jpg

Това значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот. По този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили. Като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразни, като че ли всичко е изгубено. Голяма тъмнина е около него. Той минава през един тъмен тунел.

В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много Светли Същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че макар да е изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него – това е Бог – той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един нов живот на блаженство, на радост, на светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните. Той е завършил вече човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към възкресение."

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А може ли Целомъдрието да е друго, освен "гледна точка" - за простосмтртен
:thumbsup: :thumbsup:

Мога само да благодаря на Селсал за красноречивата демонстрация на състоянието и отношенията, до които води влюбеността. И мен рано или късно е довеждала до отхвърляне на различността на другите и издигане на обектите, в които съм влюбена, на пиедестал НАД останалата "заблудена и лицемерна" маса.

Ако се върна към темата - целомъдрието - то не случайно е цело- т.е. възприемам света като цяло, а (съгласна с латина и азбуки!) не го напъхвам в една от неговите прояви, в която съм влюбен.

азбуки!

Христовото Съзнание е у всеки от нас.
:thumbsup:

Апропо - сега започвам да разбирам защо понятието целомъдрие постепенно е изместило центъра си от чистота на помислите и емоциите, приемане на света такъв какъвто е - не какъвто искаме да бъде - към въздържането от секс. Наистина трябва да призная, че периодите, в които не съм имала желание (не съм се въздържала специално - но и не го търсех) - ми помогнаха да изчистя привързаностите си към конкретна личност и да укротя силното си желание да "давам любовта си" на определен от мен човек, защото това даване осмисля живота ми. :thumbsup:

Никак не се смятам за целомъдрена и съм далеч от мисълта да раздавам съвети за това - мога само да кажа, че сексът наистина може да попречи на духовното израстване, ако е довел до зависимост. На мен сега по-скоро ми помага - но вече бих го нарекла с хубавата българска дума "любене" вече.

Напротив. Само когато си влюбен в един, ти можеш да бъдеш любящ към цялото с всичкото му разнообразие. Не обичаш ли един, не обичаш никого. Обичаш ли един, обичаш всички.

Гледаш света с очите на невинното дете, което се умилява от щастието на всеки и което плаче с болката на всеки. То не е любящо, а е влюбено.

Аз не съм любяща към живота, аз съм влюбена в него, а животът е любящ към мен. Или казано по друг начин - любящият изразява позицията на по-силния към по-слабия, на по-големия към по-малкия, на по-мощния към по-безпомощния. Аз съм влюбена в морето, а то е любящо към мен. Аз съм влюбена в природата, а тя е любяща към мен.

Душата е влюбена в Духа и той е любящ към нея - повдига я.

Когато съм влюбена в един, любовта е любяща към мен и ми дарява взаимност.

Да си в-любен изразява твоето отношение към любовта, твоята позиция там, на по-малкото към по-голямото, а именно - вътре. На руски звучи още по-изразително внутре - у- то дава дълбочината. Без навлизане в любовта ние няма как да я познаем. Още неопознали я, ние няма как да я дарим - тоест да бъдем любящи и ние. Влюбването е откровение - за справка - виж темата за откровеността :)

Любовта е тази, която дава смисъла, дава мотива. Дава дъха.

Но най-напред се изисква да се отвориш.

Влюбването е проникване в любовта, но и разкъсване на дрехата ти.

Целомъдрен е този, чиято дреха не е цяла.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

А може ли Целомъдрието да е друго, освен "гледна точка" - за простосмтртен
:thumbsup::thumbsup:

Мога само да благодаря на Селсал за красноречивата демонстрация на състоянието и отношенията, до които води влюбеността. И мен рано или късно е довеждала до отхвърляне на различността на другите и издигане на обектите, в които съм влюбена, на пиедестал НАД останалата "заблудена и лицемерна" маса.

Ако се върна към темата - целомъдрието - то не случайно е цело- т.е. възприемам света като цяло, а (съгласна с латина и азбуки!) не го напъхвам в една от неговите прояви, в която съм влюбен.

азбуки!

Христовото Съзнание е у всеки от нас.
:thumbsup:

Апропо - сега започвам да разбирам защо понятието целомъдрие постепенно е изместило центъра си от чистота на помислите и емоциите, приемане на света такъв какъвто е - не какъвто искаме да бъде - към въздържането от секс. Наистина трябва да призная, че периодите, в които не съм имала желание (не съм се въздържала специално - но и не го търсех) - ми помогнаха да изчистя привързаностите си към конкретна личност и да укротя силното си желание да "давам любовта си" на определен от мен човек, защото това даване осмисля живота ми. :thumbsup:

Никак не се смятам за целомъдрена и съм далеч от мисълта да раздавам съвети за това - мога само да кажа, че сексът наистина може да попречи на духовното израстване, ако е довел до зависимост. На мен сега по-скоро ми помага - но вече бих го нарекла с хубавата българска дума "любене" вече.

Напротив. Само когато си влюбен в един, ти можеш да бъдеш любящ към цялото с всичкото му разнообразие. Не обичаш ли един, не обичаш никого. Обичаш ли един, обичаш всички.

Гледаш света с очите на невинното дете, което се умилява от щастието на всеки и което плаче с болката на всеки. То не е любящо, а е влюбено.

Аз не съм любяща към живота, аз съм влюбена в него, а животът е любящ към мен. Или казано по друг начин - любящият изразява позицията на по-силния към по-слабия, на по-големия към по-малкия, на по-мощния към по-безпомощния. Аз съм влюбена в морето, а то е любящо към мен. Аз съм влюбена в природата, а тя е любяща към мен.

Душата е влюбена в Духа и той е любящ към нея - повдига я.

Когато съм влюбена в един, любовта е любяща към мен и ми дарява взаимност.

Да си в-любен изразява твоето отношение към любовта, твоята позиция там, на по-малкото към по-голямото, а именно - вътре. На руски звучи още по-изразително внутре - у- то дава дълбочината. Без навлизане в любовта ние няма как да я познаем. Още неопознали я, ние няма как да я дарим - тоест да бъдем любящи и ние. Влюбването е откровение - за справка - виж темата за откровеността :)

Любовта е тази, която дава смисъла, дава мотива. Дава дъха.

Но най-напред се изисква да се отвориш.

Влюбването е проникване в любовта, но и разкъсване на дрехата ти.

Целомъдрен е този, чиято дреха не е цяла.

... какво прекрасно "себе си"!!!. Сякаш го цапам, като му се възхищавам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега си мисля, че може би няма толкова голямо значение откъде ще мине Любовта - за един любовта към всички минава през влюбването в един човек или предмет. Чудесно, ако и докато е наистина така. Може би за някои хора това е начинът да усетят любовта към всички и всичко без да поставят условия и делят.

За друг любовта към конкретен човек минава през любовта към цялото. Чудесно, ако и когато любовта към идеята за Цялото не принизява и не презира конкретните измерения на любовта в ежедневието.

Според мен целомъдрие може да се получи, когато двете любови са в хармония само. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×