Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

Грешката

Recommended Posts

Ето точно тук идва новото разбиране. Думите на Учителя да се приложат в живота, та да можем да разберем истина ли са, какви са резултатите?...

Истинският учител никога не очаква сляпо следване.

От малкия ми опит и приложение в живота мога да кажа, че това учение е истина. Знанието се превръща в познание.

Когато Вярата и Любовта ни водят животът е по-красив. Придобива се хармония и вътрешен Мир.

Следователно всяко нещо, което в даден момент може да се ограничи, е знание; това, което не може да се ограничи, което се отнася към незнайното, наричаме вяра. Знанието обхваща настоящето, а вярата – бъдещето. Знанието предшества вярата. Вярващ е онзи, който знае нещата, който ги е опитал. Вярващият носи вътрешни опитности в себе си. Тази е причината, поради която вярващият е готов на всички жертви за Бога. Той е опитал Неговата Любов и вярва във всички нейни възможности. Някой иска да има опитностите на пророците, на апостолите, даже и на Христа. Иска ли опитностите и знанията на великите хора, човек трябва да мине през техния път. Трънлив и труден е пътят на великите хора. Човек може да достигне този път, но чрез големи страдания и изпитания. Мисли ли, че без страдания може, той се самозаблуждава. Със заблуждения никой не може да отиде при Бога. Тримата момци в огнената пещ минаха през големи страдания и след това възлязоха нагоре. Апостолите станаха мъченици и след това получиха благодатта Христова. За да получи откровение, да възлезе на седмото небе, апостол Павел беше бит 39 пъти. Затова той каза на своите събратя: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие“. Някой човек мисли, че без страдания, без сълзи, без бой ще влезе в Царството Божие. Като се натъкне на най-малкото страдание, той казва: „Дотегнаха ми вече тези страдания“. – Че ти още не си страдал, ти никога не си бил бит.

Из Права мисъл

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добра вечер на всички.Започнах да посещавам портала сигурно преди 6м.Отначало малко ме отекчаваше ,че доста неща се повтарят, препокриват и т.н.Сега когато аз мисля за различни неща, виждам как мислите ми се препокриват, думите ми се повтарят.Промених се.Започнах да мисля по различен начин.Реагирам по различен начин.Не съм променила ценностите си ,промених начина по който възприемам света и всичко случващо се в него.Не че живота ми е станал по-добър.Верно интуицията в повечето случаи ме води в правилната посока,но когато вземам решения вече не се водя от стериотипите за реакции-това трябва да е зелено, а това е жълто.Спрях да се страхувам от това да реагирам както се очаква, за да се развият нещата добре.Обмислям нещата безпристрастно,а логиката рядко бърка.Даже не е толкова трудно колкото мислех.Когато обмисля нещата добре,по-рядко бъркам,а когато сбъркам не се чуствам толкова зле.Няма да се задълбочавам повече защо и как.В този си вид се харесвам повече.Благодаря на някои хора в портала,които по различен начин са спомогнали за моята промяна :3d_022: .Нещата не са толкова гладки колкото изглеждат като ги описвам така,но е едно от хубавите неща които са ми се случвали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Истинският учител никога не очаква сляпо следване.

Да! Не мисля, че Учителят някога е очаквал сляпо следване. Но това не важи за разбиранията на много негови последователи.

Но още едно нещо, което в междуредието не беше прочетено:

Човек може и почти винаги греши в детайлите, но може да не греши принципно. Изказванията на Учителя за езика и звуците са точни принципно и неточни в детайлите. Знам много добре за какво говоря. Това не отрича факта, че в залегналата в основата идея има нещо добро, което си струва да бъде последвано. Учителят не налива в главата, той може само да насочи. Детайлите могат да му убягват като на всеки човек. Ученикът сам трябва да мисли и да отделя сеното от плявата за себе си.

Има учители и учители. Те могат да бъдат добри в едно или друго нещо и да грешат в останалите. Дори и да не говорим за духовен учител. Имала съм всевъзможни учители, които са грешали за всевъзможни неща. Грешките им никога не съм превърнала в обвинение и точно поради тази причина съм учела от тях - това, на което са можели да ме научат. Не съм се вторачвала в това, което не могат, а съм се концентрирала върху това, което могат. Въпреки това не съм си затваряла очите за грешките им и понякога обсъждането им изисква и публичност, в зависимост от ситуацията.

Добрият учител не се фрустрира, когато му посочат грешката (с уважение, разбира се). Аз не мисля, че един смирен човек като Учителят би реагирал на въпроса ми по начина, по който реагираха много хора на този портал, хвърляйки на боклука и цитата, който ти в последствие им разясни. Това как човек реагира в критична ситуация показва много точно какво е неговото верую. Показва го най-вече на него самия.

П.П. Иначе за попиталите: Малко е трудно човек да изпита страх от Мойсеевия закон, четейки Евангелието. Учителят има предвид тук друго, както и сама предположих в самото начало. Но дори и така погледнато формулировката е малко подвеждаща. Тя настройва на мислене в противоположности. Това мислене помага до един момент и пречи оттам нататък. Има външно противоречие, но вътрешно единство между различни изказвания на Учителя за едно и също нещо. Освен всичко останало това трябва да служи на съзнанието за упражнение - да мисли относително и да не се вторачва в едно. Да преодолее дуализма. Да "заобича врага".

П.П.П. Сетих се още нещо: Подлагането на едно нещо на дискусия не застрашава нещото. Истината не може да бъде застрашена. Единствено вярата и убедеността в нея могат да бъдат задълбочени чрез подлагането й на обективна критика, която тя със сигурност ще издържи. Но в хода на критиката ще отпаднат много неща, с които човек може би сам е доукрасил Истината и които само му тежат/пречат по Пътя. И като ги хвърли, олеква и ходи по-добре и по-бързо.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

azbuki Словото на Учителя, а и въобще Словото е несамо написаната дума. Това е комплекс от усещания, осмисляне, приложение... Всяка дума има определена вибрация и за това се казва понякога, че е добре да четем със сърцето, не само с ума...

Аз лично не бих си позволила да критикувам просто, защото не съм дорасла за това... Може да анализираме, обсъждаме, но не и да слагаме етикети. Ако нещо не разбирам, защо да го отричам, може би още не ми стига нещо, за да го разбера... :)

П.П.П. Сетих се още нещо: Подлагането на едно нещо на дискусия не застрашава нещото. Истината не може да бъде застрашена. Единствено вярата и убедеността в нея могат да бъдат задълбочени чрез подлагането й на обективна критика, която тя със сигурност ще издържи. Но в хода на критиката ще отпаднат много неща, с които човек може би сам е доукрасил Истината и които само му тежат/пречат по Пътя. И като ги хвърли, олеква и ходи по-добре и по-бързо.
:thumbsup1:

Няма нищо лошо в дискусиите, стига да не са яростно доказване на "моята" гледна точка....

В сегашния век се изисква малко другояче да се разглежда животът. Не може да го разглеждаме както преди 2000–3000 години, нито даже преди 100 години. Във всичките форми, които сега съществуват, те ще останат за децата, за бъдещите деца, които прогресират. Те ще останат за забравените. Сегашното знание може да е забавление за малките деца на бъдещето. Онези от вас, които искат да разберат смисъла на живота – вече се разкрива в ново. Всичките тези нови открития, които идат, туй е сближение на цялото човечество, на хиляди и хиляди учени хора, които работят. Те не работят по свой почин, от само себе си. Всеки, който не разбира, мисли, че туй е произволно. Туй показва, че има един разумен свят, който е решил да се открие на човеците. Не е далече времето, когато някоя сутрин ще се събудите, ще видите, че виждате. Не това, което е, не което сега виждате, но нещо повече.

Из Елате да разсъждаваме, НБ, 30.V.1937 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма нищо лошо в дискусиите, стига да не са яростно доказване на "моята" гледна точка....

И да не са налагане на всяка цена на "моята" склонност да виждам противоречия там, където ги няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искате ли да създадете добри отношения помежду си, вие трябва да изградите езика си, да употребявате меки думи в говора си. Същевременно вие трябва да изчистите окото си, да виждате доброто и красивото в човека, а не неговите лоши, отрицателни черти.
:feel happy:

Из Намерете някоя добра черта в човека-утринни слова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето пример за превратно осмисляне на нещо, казано от Дънов. Той не завещава "виждайте само доброто и красивото и си затваряйте очите пред лошите черти". Подобни интерпретации водят до едно изкуствено издигане в култ на "доброто", което дали е добро, как мислите?

Аз не виждам нищо лошо в човека, нито пък само омайна красота. Виждам човека такъв, какъвто е. Това лошо ли е?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Ето пример за превратно осмисляне на нещо, казано от Дънов. Той не завещава "виждайте само доброто и красивото и си затваряйте очите пред лошите черти". Подобни интерпретации водят до едно изкуствено издигане в култ на "доброто", което дали е добро, как мислите?

Аз не виждам нищо лошо в човека, нито пък само омайна красота. Виждам човека такъв, какъвто е. Това лошо ли е?

Е и ?

***

Излиза че Ти остава само да съзерцаваш - не е лошо - блаженство е. Но на практика Ти не правиш това. Не и в подобни постове. Не, че има нещо осъдително - освен противоречието. :huh:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божието царство прилича на човек който търсеше хубави бисери

Господ Исус Христос

:):)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето пример за превратно осмисляне на нещо, казано от Дънов. Той не завещава "виждайте само доброто и красивото и си затваряйте очите пред лошите черти". Подобни интерпретации водят до едно изкуствено издигане в култ на "доброто", което дали е добро, как мислите?

Аз не виждам нищо лошо в човека, нито пък само омайна красота. Виждам човека такъв, какъвто е. Това лошо ли е?

Е и ?

***

Излиза че Ти остава само да съзерцаваш - не е лошо - блаженство е. Но на практика Ти не правиш това. Не и в подобни постове. Не, че има нещо осъдително - освен противоречието. :huh:

Къде видя ти противоречие? Изясни се, че нещо не схващам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, само мъртвият не греши, защото е изгубил тази възможност. Докато сме живи , ще грешим. Важното е, какво сме научили и дали повтаряме една и съща грешка. Да сгрещиш един път , не е грешка, втори път да сгрешиш е глупост, но трети път е престъпление.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Ти пишеш "виждам човека ......", аз си го изтълкувах като - "приемам го, какъвто е". Грешката е моя.

... ама не е.

Първото е като, търсене на "диагноза". Второто е рядко срещано удоволствие. Но всичко е наред, ако добро се случи. Наред е само, ако добро се случи. Но ти дерзай, не съм аз, който ще Ти каже, споделям само. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти пишеш "виждам човека ......", аз си го изтълкувах като - "приемам го, какъвто е". Грешката е моя.

... ама не е.

Първото е като, търсене на "диагноза". Второто е рядко срещано удоволствие. Но всичко е наред, ако добро се случи. Наред е само, ако добро се случи. Но ти дерзай, не съм аз, който ще Ти каже, споделям само. :rolleyes:

Какво да дерзая, да виждам само в бяла пелена ли?

"Аз виждам човека такъв, какъвто е", не означава че го виждам черно-бял.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Много важна тема,а лични спорове са я отклонили от същността.

Доста конкретни въпроси от Донка и мисля,че може да се отговори също конкретно,...но не съм сигурен дали ще е ясно! :)

И все пак ...

Зло и или добро е грешката? - грешката е просто необходимост.

Как определяме кое е било грешка в миналото? - по "плодовете",които жънем в настоящето.

А в настоящето? - само времето дава оценка за правилност.

Можем ли да бъдем сигурни кое би било грешка в бъдещето? - само в един случай...когато оправдаем минало поведение,което ни е довело до грешка и повторим нещата. /доста често срещано явление/

Как се откриват собствените грешки? - с ретроспекция на нашият опит.

Можем ли да бъдем сигурни, че другият греши (имам предвид отношението, решенията и постъпките на хората около нас)? - само,ако имаме личен подобен опит,но никога не трябва да се налагаме,защото Пътят всеки трябва да го извърви сам.

Възможно ли е това, което аз смятам за грешно решение, за другия да е вярно? - Истината е винаги една!

Има ли човек-абсолютен авторитет, който да може да каже на друг човек - ти допускаш грешка? - Само изстраданият опит може да бъде абсолютен авторитет.За разумният човек е препоръчително да го има предвид.

Длъжен ли е другият да се подчини на чуждата преценка за правилно - грешно? - Всеки сам взема решения и носи отговорности за тях!

Как поправяте грешките си? - Закона на кармата щем - не щем,ще поправи грешките ни.Въпроса е ние да ги осъзнаем и да не ги повтаряме!

Как ги избягвате? - със стремеж да се черпи от опита на хора с подобен опит.

Като допълнение - ключът за тази тема може да се намери и в Словото където се градира:

погрешка - грешка - грях

Всеки може сам да влезе в дълбочина на тези зависимости и ще си получи търсеното обяснение.

Често срещан проблем е,че Егото трудно приема погрешките,които са неминуеми.На помощ на Егото идва мощната подкрепа на Ума - оправдава се погрешното поведение,...с времето се получава "зацикляне" от оправданията и съответно повторената погрешка прераства в грешка.

Грехът е израз на множество натрупани грешки,които осъзнато вече се повтарят.Други "цикли" на по високо ниво...

Е това е като "жалони",...а нататък всеки индивидуално може да си поработи! :)

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората са като бебетата. Извънредно крехко е човешкото същество, като новородено дете е.

Грехът/грешката е понятие, което е създадено, за да се избави човека от опасността изгубване. Но, ако в началото това понятие служи като детска проходилка и предпазва бебето-човек, за големия и отдавна проходил тя е вече ограничение и той се спъва в това понятие, което се превръща единствено в пречка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Равни ли са по смисъл понятията грях и грешка?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Много важна тема,а лични спорове са я отклонили от същността.

Началото на личните спорове е с няколко мнения назад, по инициатива на.... (?) Неперфекционистът по-лесно вижда грешките си. Това не зависи от ума, а от привързаността към истината и гъвкавостта (приспособимостта) на ума, податливостта му към новото, готовността му да приеме "изненадата". Приспособимостта на ума освен това е и една от възможните дефиниции на интелигентността, оплювана от някои.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много важна тема,а лични спорове са я отклонили от същността.

Началото на личните спорове е с няколко мнения назад, по инициатива на.... (?) Неперфекционистът по-лесно вижда грешките си. Това не зависи от ума, а от привързаността към истината и гъвкавостта (приспособимостта) на ума, податливостта му към новото, готовността му да приеме "изненадата". Приспособимостта на ума освен това е и една от възможните дефиниции на интелигентността, оплювана от някои.

Аз бих го нарекла гъвкавост. Приспособимост робски ми звучи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Много важна тема,а лични спорове са я отклонили от същността.

Началото на личните спорове е с няколко мнения назад, по инициатива на.... (?) Неперфекционистът по-лесно вижда грешките си. Това не зависи от ума, а от привързаността към истината и гъвкавостта (приспособимостта) на ума, податливостта му към новото, готовността му да приеме "изненадата". Приспособимостта на ума освен това е и една от възможните дефиниции на интелигентността, оплювана от някои.

Аз бих го нарекла гъвкавост. Приспособимост робски ми звучи.

Ми притесних се Никола да не изтълкува понятието гъвкавост пак негъвкаво като "оправдание". ;) Можеш спокойно гъвкавост да му викаш - и без това на тази дума най-напред се спрях. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ми... спри да се притесняваш кой как ще изтълкувал и кой какво ще си кажел, това не е твой проблем.

Подценяването на този или онзи е собственото ни подценяване, както същото важи и за надценяването.

А я виж като пишеш спонтанно, как хубаво се получава и колко е истинско. Ако знаеш тогава как те харесвам!

п.п. първата мисъл - първа радост е за мене :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

п.п. първата мисъл - първа радост е за мене :D

Абе честно ти казвам, не винаги радост се получава :D Слушай патило. B)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги радост се получава! Ако е първата мисъл. Патилото не е от чуване на нея, а от причуване на еха...

Слушай първата ... ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Може би си права, Силвия, но трябва да се види на практика.

Друг въпрос: Какво ще кажете за способността на човека да си признае и поправи грешката? Стана ясно вече, че тя е средство за учене. Но ако човек я игнорира, учене няма. Ако се опитва на всяка цена да я избегне, май пак така става. Ако си въобразява, че няма грешка, то е самозаблуда. А се сещам и за Лазарев и това, което той пише за вкопчването в идеалите и че то е по-страшно и от вкопчването в материалните неща. Това вкопчване често стеои в основата на криво разбраната духовност.

Аз? Някак си живея по-добре, когато си казвам, че грешките са необходими, за се тренира моето съзнание да запазва Любовта дори и когато всичко се руши. Тъй като животът ми е предлагал доволно такива ситуации, имам тази способност в критична ситуация, по-трудно обаче се справям, когато става дума за дреболии. Там често се ядосвам. Но напоследък все по закратко се ядосвам.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Яд ме е като не си ги засичам и си ги допускам...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×