Jump to content
Порталът към съзнателен живот

7-те смъртни гряха


Guest azbuki

Recommended Posts

Ето това получих на лично съобщение:

Видях, че си споменала, че гордостта фигурира под №1 в седемте смъртни гряха. Още като четях книгата Фината седморка на А.Подводни направих аналогия с тях, обаче не можах лесно да намеря източник, как точно са формулирани и как са подредени.

Можеш ли да ми дадеш информация или източник да прочета по-подробно за тях?

Признавам си, нямам източник, освен собствената си интуиция. Интересно ми е какво ще кажат останалите. Нека сравним с литературата, която сме чели. Например би било интересно наистина да се сравнят библейските грехове с образите на Седморката по Подводни и връзката им с чакрите (дракона=сахасрара) съответно и със зодиакалните знаци, която той прави в книгата си.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 28
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Учението за седемте смъртни гряха не е православно, а е римокатолическо.

Ето ги в сравнителна таблица със съответните им седем добродетели.

похотливост - Асмодий - целомъдрие

чревоугодничество - Велзевул - лишение

скъперничество - Мамон - щедрост

леност - Белфегор - трудолюбие

гняв - Сатана - търпение

завистничество - Левиатан - смиреност

горделивост - Луцифер - добродушие

Чувала съм още, че при католиците става дума не за седем, а за осем смъртни гряха: гордост, гняв, чревоугодие , прелюбодеяние, завист, отчаяние, сребролюбие и леност.

Но според Писанието има само един смъртен грях - хулата срещу Светия Дух.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно откъде ми е останало това, че гордостта е първият смъртен грях. Всъщност пише, че е последният, ако поредността има значение.

Иначе ми се струва, че е трудно тези понятия да се свържат с Фината седморка на Подводни така директно.

Драконът е безспорно гордостта, но там и змията играе роля, а и жълтият донякъде. При похотливостта, чревоугодничеството и скъперничеството ми намирисва на свинята, но при похотливостта участва и змията. Унинието/леността са сивият в комбинация със свинята. Завистничеството май пак казва "грух-грух". Гневът е безспорно черният. Няма място за бързака - никъде не мога да го "подслоня" в тази конфигурация. Май не се получава?

Но и няма нужда съответствията да са точни. Интересно е, че при някои от фигурите поне има такива.

Линк към коментар
Share on other sites

Но според Писанието има само един смъртен грях - хулата срещу Светия Дух.

Да, и аз знам за това и винаги съм се отнасяла много сериозно към този въпрос, тръпки ме побиват когато чуя някой да говори нещо лошо за Духа защото знам, че с това шега не бива. Ама никак не бива!



А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.
А <Исус>, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои
Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?
При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.
Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.

[*]Или как може да влезе някой в къщата на силния <човек> и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.

[*]Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

[*]Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата <против> Духа няма да се прости.

[*]И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже <дума> против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят {Или: век.}, нито в бъдещия.

[*]Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.

[*]

http://triangle.bg/bible/mat/12.html


  1. Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
  2. но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

http://triangle.bg/bible/mar/3.html

И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

http://triangle.bg/bible/luk/12.html

Линк към коментар
Share on other sites

По линия на православието Св. Йоан Лествичник говори за осем греховни страсти: чревоугодие, сребролюбие, тщеславие, блудство, гняв, скръб, униние, гордост като уточнява, че някои автори не разграничават тщеславието и гордостта. Той самият смята, че разликата между тях е подобна на разликата между малкото дете и мъжа, в който по - късно то ще се превърне, т.е. гордостта произхожда от тщеславието. Според "Лествицата" християнското усъвършенстване започва с отричането от "света" и борбата със страстите. От разсейващите удоволствия и чувствени наслаждения "духът" се обръща към покаянието и скръбта, пребивавайки в непрестанно помнене на смъртта. Спасителната печал смекчава сърцето на подвижника със силата на сълзите, освобождава го от себелюбието и снма от него отлаганията на греха. По този път покаялият се достига до състоянието на "мълчание", когато намира думи само за молитва, песнопения и изразяване на "любовта". Духът и душата се освобождават от веригите на грубата чувственост, изтънчват се, получавайки истинска способност за общуване с духовния, небесния, Божествения свят. Блаженото "смирение" води по пътя на следването на Христа и отваря вратите на небесното Царство. Победилият страстите получава висша способност за различаване, която помага на човека да забелязва и разпознава злите и добрите движения в себе си и в другите, да потиска първите и да развива вторите. Във висшето състояние на богоподобно безстрастие и спокойствие подвижникът още на земята съзерцава, като в огледало, райските блага.

Линк към коментар
Share on other sites

Учението за седемте смъртни гряха не е православно, а е римокатолическо.

И римокатолически не са, има ги още в Кабала, а и преди това.

Но според Писанието има само един смъртен грях - хулата срещу Светия Дух.

Едва ли може да се класифицира като грях, как ще хулиш нещо, което дори не си си и представял.

Хула срещу едно име или титла е празнословие.

Линк към коментар
Share on other sites

А как са формулирани в Кабала-та, Вендор?

Интересно е има ли приемственост например или се различават доста?

Линк към коментар
Share on other sites

Седемте смъртни гряха, както и десетте заповеди са съотнесени към основния символ в Кабала, Дървото на Живота.

Съответно греховете съответстват на сефиротите, паралелите, които ги свързват са както следва:

Малкут-Лакомия, Йесод-Алчност, Нецах-Сладострастие, Ход-Леност, Тифарет-Гордост, Гевура-Гняв, Хесед-Завист.На трите изначални сефирот Кетер, Хохма и Бина не съответстват грехове, защото те формират Божествената триада, отговаряща на творящия принцип, наречен още Логос или Адам Кодмон.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, малко ми се поизбистриха понятията!

А редът им точно този ли е и въобще има ли подредба?

Линк към коментар
Share on other sites

Темата стана интересна :)

А ще сподели ли някой - как разбирате Хулата срещу Духа /свидетеля на небето и земята/ ?

Поздрави сърдечни

Линк към коментар
Share on other sites

Темата стана интересна :)

А ще сподели ли някой - как разбирате Хулата срещу Духа /свидетеля на небето и земята/ ?

Поздрави сърдечни

Светият Дух е женския, пасивен принцип. Той представя Майката, двойката и Любовта.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, малко ми се поизбистриха понятията!

А редът им точно този ли е и въобще има ли подредба?

Да, има ред и той съответства на природата на отделните сефирот.

Например Ход е активния принцип на егото, обработващ информацията на едно теоретично ниво.

Тази сефирот астрологично съответства на Меркурий, ума, което ще рече че един ленив ум по същността си е "греховен".

Най-показателен е Тифарет и Гордостта, тази сефирот е Аз-а в Йециратичното Дърво на Живота, другото е ясно.

Линк към коментар
Share on other sites

Май пропуснах поздрави за хубавата тема :)

Станимир, благодаря ти за отговора :)

Светъл и Хармоничен ден

Линк към коментар
Share on other sites

Учението за седемте смъртни гряха не е православно, а е римокатолическо.

И римокатолически не са, има ги още в Кабала, а и преди това.

Наистина и преди това :).Седемте смъртни гряха естествено не са патент на християнтството. Взети са от Библията – Стария Завет. Въз основа на него е изградена и Кабалата, така мисля? :hmmmmm:

Не съм наясно с епохата в която се е появило учението Кабала. Според една хипотеза, поддържана от самите кабалисти, корените на това учение трябва да се търсят в древна Месопотамия,град Ур. Май това беше града от който тръгва Авраам?

Всъщност Кабалата черпи своята мъдрост от по-древните цивилизации. Същото може да се каже и за Библията.

Така, че понятието за тези грехове не е от епохата на Новия Завет, а е по-назад във времето.

Но според Писанието има само един смъртен грях - хулата срещу Светия Дух.

Едва ли може да се класифицира като грях, как ще хулиш нещо, което дори не си си и представял.

Хула срещу едно име или титла е празнословие.

Тук според мен става въпрос за съгрешаване на ниво по-високо от физическия и астралния план. Физическият човек може да не знае за Светия Дух, но неговата духовна същност знае.

Според теолозите, “7-те смъртнигряха” са отделени от другите не защото са най-тежките, а защото неизбежно влачат след себе си други, по-тежки грехове. Това са предимно погрешки на нашето физическо тяло, донякъде и на астралната ни (чувствената ) същност.

Страшни са греховете които могат да унищожат човека изцяло, да разрушат изграденото във всички инкарнации. Да предизвикат така наречената духовна смърт, за която пише Блаватска и която е много по-страшна от физическата или астралната.

Макар и да се нарича безсмъртна, човешката душа има своеобразна смърт. Това е когато изостави Бога. Когато творението прекъсне връзката си с Твореца. Това разбирам под хула на Светия Дух.

Хулата на Духа се отличава от всички други тежки грехове по това, че човек не само греши, но непрекъснато, съзнателно и упорито се съпротивлява на Бога, желаещ чрез Духа да го обърне към съвършенната Любов. Думите на Христос от Евангелието на Матей са към фарисеите и книжниците, които са попаднали в този грях, но се отнасят и за всички останали хора.

Хули Светия Дух този, който знаейки Божието търпение и милосърдие – си казва:” Бог е милосърден и аз мога спокойно да си греша. Като дойде смъртта ще се покая и ще получа вечен живот”. Такъв човек постоянно се съпротивлява на благодатта на Светия Дух и разрушава своята любов, като става неспособен на искрено разкаяние и се унищожава духовно.

Редактирано от Бина
Линк към коментар
Share on other sites

Святият Дух е вездесъщ! -Псалм 139:7-8: “Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.”

Святия Дух – всезнание: “Но на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът изследва всичко, даже и Божиите дълбочини. Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.” I Коринтяни 2:10, 11

Святият Дух може да бъде наскърбен -



  1. и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,
  2. всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;
  3. а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.
http://triangle.bg/bible/eph/4.html

Святият Дух е Бог, третото “Лице” на Триединния Бог. -

А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.

http://triangle.bg/bible/joh/15.html

и т.н...

Всеки простен грях който съзнателно се повтаря е смъртен грях.

Благодаря за хубавата тема :)

Линк към коментар
Share on other sites

Случвало ми се е, като съм ставала жертва на някакви негативни мисли, да се срамувам да се обърна към Бога, изобщо да не го споменавам. То е едно състояние на голяма болка, докато му уври на човек главата. Но не ми е хрумвало да хуля. Инстинкт.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Случвало ми се е, като съм станава жертва на някакви негативни мисли, да се срамувам да се обърна към Бога, изобщо да не го споменавам.
Така е, хора сме, грешим поддаваме се на различни влияния. Бог е Свят и Той познава нашето грешно естество, познава ни в дълбочина. Неговата милост и търпение към нас, никой човешки ум не може да схване. Той ни е примирил със Себе си чрез жертвата на Своя Единороден Син и ни утешава и наставлява чрез присъствието на Святия си Дух в нашите сърца. Той ни изобличава и в същото време ни дава методи и сила да се изчистим, променим и да вървим напред :) Въпроса е в това, да имаме желание, стремеж да вървим напред, да се променяме и да станем съвършени и святи, подобни на Него, пребиваващи вечно в Неговото Свято присъствие :).

То е едно състояние на голяма болка, докато му уври на човек главата. Но не ми е хрумвало да хуля. Инстинкт.
Бог те обича и никога, никога няма да допусне да погине скъпоценната ти душа. Бъди живичка и здравичка! :3d_053:
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Но според Писанието има само един смъртен грях - хулата срещу Светия Дух.

Кармичната тежест на човешките постъпки се определя от мотивацията. Значи не може да се определят едни грехове за по-тежки или по-леки, без да се вземе под внимание намерението, целта на извършителя им. Светият дух представлява съвкупност от определени добродетели, които изначално присъстват в Божествената същност, те са неизменна съставна част на последната. Хулата срещу Светия Дух представя умишленото изопачаване на тези добродетели, злоупотребата с тях. Така се пораждат всички грехове - чрез изопачаване на Божествената същност. В основата на всеки грях стои едно Божествено качество, впоследствие изкривено от човешкото съзнание. Греховете са повече от седем, но това няма чак толкова голямо значение.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Духовна смърт няма, и не може да съществува, защото понятието смърт не е приложимо към духовния свят, който е различно устроен от материалния свят, и в него явленията нямат преки аналози с явленията във физическия свят.

Кабала не произхожда от стария завет тъй както науката химия не произхожда от таблицата на химичните елементи. Кабала като наука дава нужното, за да се разбира и ползва съдържанието на Тора, както химията дава възможност да се разбира съдържанието на таблицата на химичните елементи. Кабала няма нищо общо с мистика и религия, и най-малко общо има с припознаването й като "еврейско учение".

"Смъртта на човека –

смърт на тялото или на душата?

Човек не умира, а умира неговото биологично тяло. Отначало

всички ние усещаме само своето тяло – земните желания. След това у нас възниква желание към висшето.

Това не е земно желание, а начало на духовното – желание за достигане на нивото на управляващата всички нас сила – Твореца. Ако човек развива в себе си това желание, то той освен

свойствата (желанията) на своето тяло, започва да усеща своята душа – част от свойствата на Твореца в себе си.

Ако той поправи себе си така, че желанието за духовното потиска желанието на тялото и тялото изцяло се отъждестви с душата, то човек усеща умирането на тялото като отърсване на душата от горното покривало. Тялото умира, но човекът усеща в себе си откъсването от тялото още докато живее в него.

Ако живеем вътре в желанията на нашия свят (секс, храна, богатство, власт, знания), то получаваме напълване чрез нашето

тяло, т. е. чрез петте телесни органа на чувствата. Ние можем

да дразним нашия мозък с електрически импулси, като изпращаме сигнал чрез вградените в него електроди, и да усещаме

удоволствието, сякаш го получаваме чрез петте органа на чувствата. В този случай ние пряко въздействаме на центровете

на удоволствията, пращайки в тях такъв сигнал, какъвто те получават от рецепторите на нашите пет органа на чувства.

Това е пример за въздействие не чрез органите на чувства, а непосредствено чрез центровете на удоволствия, в които постъпват

всички сигнали.

Душа, екран и наслаждение

Ние получаваме духовно желание не чрез нашето тяло, а непосредствено отгоре. За неговото напълване също е необходим

орган на усещането. Той се нарича „екран“. Веднага щом този орган на усещането се появи у човека, той започва да усеща

чрез него наслаждение.

Самото наслаждение се нарича Висша светлина. Чрез екрана

светлината влиза в нашето желание да му се насладим. Самото

желание за наслаждение с Висша светлина се нарича душа. Светлината като източник за наслаждение се усеща само, ако човек придобие допълнителен орган на чувствата, способен да управлява тази Висша светлина.

Всички компоненти: светлина (наслаждение), екран (приемник)

и душа (получател) – не са свързани с нашето земно тяло по никакъв начин. Затова няма значение дали човек се намира в земно тяло или не. Щом в човека възникне връзката с

Висшата светлина, той започва да контактува с нея, да поправя себе си така, че да се напълни с тази светлина. Стъпаловидното

поправяне по снагата на Висшата светлина и съответстващото

му напълване с нея се нарича духовен подем.

В този завладяващ всецяло човека процес на тялото се отделя

внимание само като на средство за духовно извисяване. Иначе то не представлява никакъв друг интерес. Малкото наслаждение

в сравнение с огромното съвършенство не се чувства:

то е задушено от голямото.

Затова, макар кабалистите да се намират в същия свят, в който и ние, те принципно живеят във Висшия свят. Но доколкото

техния свят не е осезаем за нас, то всичките техни светоусещания

са скрити за нас, тайни, извънземни, т. е. намират се от другата страна на екрана.

Когато човек се отъждествява с душата си, а не със земното си тяло, то смъртта на това тяло той възприема като смяна на одеждата. Усещанията, които той придобива в този свят, не се сменят, а светът, в който той вече живее, остава с него и след смъртта на земното тяло. Да завърши, според замисъла на Висшата

управляваща сила, своя земен път, т. е. да достигне пълно равенство с тази сила, може и е длъжен да направи всеки от живеещите на Земята.

„Земни“ и „духовни“ органи на чувствата

Ние се раждаме с пет органа на чувствата: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Чрез тях ние получаваме в себе си, като в черна кутия, някаква информация отвън. Информацията,

преминавайки през мозъка, се обработва и се дава като съвкупна

картина на обкръжаващия ни свят. Тези усещания се наричат

„този свят“ и „моят свят“. Ако говорим точно, аз не знам какво съществува извън мен. Аз само определям своята реакция

на някакво външно въздействие.

Нашият слухов орган е устроен така, че мембраната отделя външната среда от вътрешната. Мембраната може да бъде повече

или по-малко чувствителна, здрава или увредена. В зависимост от това ние определяме звука като силен, слаб, висок, нисък или той може изобщо да отсъства.

Какъв звук чувам зависи не от това какъв е той отвън, а от устройството на моя орган на възприятието, т. е. зависи от моите

качества. Аз не усещам външните колебания, а реакцията на моя сензор спрямо тях. Аз възприемам нещо вътре в себе си и казвам, че това е външен звук. Същото се отнася и за нашите останали усещания.

В крайна сметка става ясно, че ние сме абсолютно затворена

система: всеки от нас усеща своите вътрешни реакции към външното, неизвестното, което ни въздейства. И ние не можем никога да усетим обективно това, което се случва извън нас. А всичко, което усещаме – това е само благодарение на това, че нашите органи на усещанията, проводниците, мозъкът, центровете

на възприемане, са обработили и са ни предоставили информацията

така, а не иначе. Извън нас ние не знаем каква е тя. Ние сме затворени в себе си.

Идеята за човека като микрокосмос толкова много пъти е изказвана във философската литература в старото и новото време, никъде не получава толкова задълбочено тълкувание, както в кабала.

С. Н. Булгаков54, „Светлина Невечерна“

Какво ми дава допълнителният, съзнателно придобит орган на чувствата – екранът? Той ми позволява да получа информацията

не чрез моите пет природни органа на чувствата, в моите

егоистични желания (да разбирам случващото се само за собствена изгода, т. е. не обективно), а непосредствено и обективно.

По този начин аз излизам на истинското, не разваленото

от моите сметки постигане на абсолютното, обективното мироздание.

Именно това ни дава науката кабала. Тя действа изцяло на научна основа, с повторение на опита, с фиксиране на данните, възпроизвеждане на резултата и пр., както във всяка наука. Кабала

няма никакво отношение към религията. Никакви религии

не обучават на кабала, нали тя разкрива на човека истинското

_______________________________________________________________

54

Сергей Николаевич Булгаков (1871–1944) – руски философ и богослов, икономист,

общественик и деятел.

____________________________________________________________

мироздание, в което единната управляваща сила желае само едно – да доведе човека до свое подобие.

Гематрия на душата

Ако двама кабалисти прочетат едно и също описание на Висшия свят, те ще усетят някаква картина от него. Но как те ще могат да съпоставят своите усещания? Нали всеки от тях има свои усещания, вътре в душата си, съответстващи на вътрешните

свойства.

Ако един кабалист е повече от друг по духовна висота (дълбочина)

на постиженията (в кабала това значи, че той има по-голям „екран“), то, разбира се, картините, които му се откриват,

ще се отличават с по-голямо разбиране на случващото се.

Качеството на душата – това е съвкупност от нейните свойства.

В нашия свят в характера на всеки човек има цял набор свойства, добри и лоши, но у всеки те се намират в различни пропорции помежду си. Изучавайки кабала, може точно да се разбере конструкцията на душата, нейният набор от желания, точно да се опише и формулира нейната структура.

Кабала казва, че Творецът е създал една конструкция, едно желание – дума, наречена „Адам“. Но в нея можем да отделим 600 000 части – фиксирани структури, частни души. Във всяка душа (както в общата, така и в частната) съществуват 620 вътрешни

части, частни желания. Тяхното взаимно съчетаване определя

структура на душата.

Всяка определена структура на душата или всяка частна душа получавасвоето название по своето основно, характерно само за нея качество. Наименованието се изразява числено – колко поправени качества и напълвания е достигнала душата. Числовото значение на такова ниво на душата се нарича гематрия.

Постижението става абсолютно

В резултат на своето поправяне всички души се обединяват в една обща душа „Адам“. И тогава между тях възниква пълна взаимовръзка, като в единна система. Тази конструкция на общата

душа свързва всички души цялостно по такъв начин, че в крайното съединение в една душа всяка от тях усеща това, което усещат всички заедно. И тогава постижението става абсолютно.

Това състояние се нарича „окончателно поправяне“. Така общата душа, творението, се изравнява по своите свойства

и напълване с единната управляваща сила, става равна с Твореца.

Това състояние са задължени да достигнат всички души не по-късно от 6000 години от условната точка на „сътворението на света“, т. е. от първата проява в човека на стремеж към Висшия

свят. 2007 година съответства на 5767 година от „сътворението

на света“. Но нашите усилия могат да съкратят този срок многократно.

Кабала – наука за получаване на наслаждения

Под наслаждение в кабала се разбира напълването на желанията

в различни техни прояви: материални, морални, интелектуални,

физически. Освен това се има предвид абсолютното наслаждение (напълване), непреходно, вечно, съвършено и пълно.

Наслаждение се усеща само при наличие на много силно желание – когато е ясно какво искаш – и при пълно отсъствие на желаемото. Получаването на наслаждение незабавно намалява

желанието, което на свой ред намалява и наслаждението.

Максималното наслаждение се усеща при първия контакт на желаемото с желаещия, подобно на това, когато първата хапка храна се усети в устата. Но после гладът изчезва, желанието

намалява, получава се насищане. Вече не се усеща от всяка хапка храна това наслаждение, което е било в началото на обяда. Затова лакомниците оставят за края на обяда най-вкусните блюда, за да се допълни намаленото желание за голямо

наслаждение.

Ако започнем да изследваме нашите наслаждения (знания, власт, богатство, секс и храна), ние откриваме, че всички те намаляват при напълване, насищане при получаване на желанието.

Нерядко човек работи десетки години, за да придобие желаното, но получавайки го, губи усещане за наслаждение.

Именно изчезването на усещането за наслаждение предизвиква

у нас порив за търсене на нови наслаждения. Рекламата, модата и т. н. ни поставят нови желания, а надпреварата за тяхното напълване ни завладява изцяло, защото предвкусваме наслаждението. След получаване на желаното ние отново се нуждаем от преследване на нови наслаждения. И този процес е безкраен. Затова човек никога не се наслаждава.

Наслаждение – това не е нищо друго, освен подобие между свойствата

и техния Създател.

Рав Й. Ашлаг

150

Кабала – това е много лесно

Кабала открива пред човека възможност за получаване на неизчезващи наслаждения: вечни, абсолютни, съвършени, разкриващи

се във вид на непрекъснато наслаждение, покой и съвършенство.

Затова този метод се нарича „науката да получаваш“.

На тази техника за получаване ние се учим от самата Висша сила. Тя позволява да се усещат едновременно желание и наслаждение, за да не се потушават те едно друго. И, доколкото

няма разрив между желанието и напълването, ние се намираме

в постоянен покой и наслаждение...

...Независимо от това, че отделните звена на живата система притежават известна самостоятелност, нейното пълноценно функциониране е възможно само при съвместната им, съгласувана

дейност, когато всички те се допълват и се коригират една друга.

Единният закон за взаимодействие е в сила във всяко живо тяло, безусловно подчинявайки се на принципа „един за всички“

или „алтруизъм“. В хода на живота отделните съставни на организма се налага да „отстъпват“, да си „помагат“ една на друга, да си въздействат. Лишавайки се от единното алтруистично

управление, клетките се превръщат в ракови и умъртвяват

както цялото тяло, така и самите себе си.

Развитието, размножаването и реализацията на вътрешната клетъчна програма е възможно само при условие, че тя се интегрира

в единното тяло, всеки елемент на което знае за потребностите

на другия и по пътя на отстъпките способства за тяхното удовлетворяване.

Общата закономерност, на която се подчинява цялата жива природа, непосредствено контролира процесите, случващи се в нея и потиска егоистичното функциониране на нейните съставни.

Същият принцип действа и в неживата природа – без него не би било възможно съществуването на кристалната решетка на твърдото тяло, нито взаимодействието между атомите въобще.

Законът за стабилна жизнена дейност на произволна система

се състои в това, че всяка нейна част, бъдейки егоистич152

Кабала – това е много лесно

на, анулира себе си заради общата цел – поддържането на съществуването

на цялата система и себе си в нея.

Един от показателите за съвършенство на произволен природен

обект се явява хармоничността на неговите взаимодействия

с другите елементи в общата система на Природата. Тази страна на изследване на света се е удала на науката нелеко.

Стотици години множество научни подходи, насочени преимуществено

към изследването на детайлите, а не на взаимната

връзка с цялото, безуспешно се подменяли един друг. Чак наскоро необходимостта от анализ на глобалните процеси, доведе

до формирането на научната картина на взаимозависимост

на частите на Природата и дълбочината на предшестващия

ги детайлен анализ още веднъж подчерта удивителния характер

на тази взаимовръзка.

Причината за пълната противоположност на човека на Природата лежи в неговото неразбиране на програмата и замисъла на Природата.

М. Лайтман

Очевидно Природата като цяло има по-висока цел и тя се състои в довеждането на човек (а с него и по-ниските нива) до съвършенство и вечност.

Егоизмът се явява материя на нашия свят, а нейните разновидности

– неживата, растителната, животинската и човекът – се различават помежду си по величината на желанието си да се напълнят. В неживото, растителното и животинското това желание не е голямо и неговият притежател използва само това, което е необходимо за поддържане на съществуването, което не се оценява като егоистично.

Егоизъм се нарича силата, възпрепятстваща човек от включването

му в целостта на Природата, пречи му да взаимодейства с други хора по модела на клетките на живия организъм – с цел привеждане на себе си в съответствие с общия закон на Природата.

За разлика от желанията на неживото, растителното и животинското

ниво на материята, желанията на човека непрекъс153

Социум и кабала

нато нарастват, което свидетелства за незавършеност на процеса

на развитие на творението. Природните дадености на човек, не се явяват точно определени, а се формират под въздействие на обществото (възпитание, образование, културно развитие).

У човека желанието да получава се развива дотолкова, че излиза от рамките на потребностите, необходими за съществуване.

Това се изразява в отношението към храната, секса, физическия

комфорт, в надпреварата за богатство, власт, почести, слава и знания.

Освен човека, нито едно същество в Природата не се отнася

към обкръжението си с цел да навреди, използва, подложи на експлоатация. С изключение на човека, нито едно същество не изпитва удоволствие от потискане на обкръжаващите, наслаждавайки

се на мъките и страданията на себеподобните.

Егоизмът – това е първопричината за рака на душата.

В. А. Сухомлински55

Егоистичното използване на човешките желания, тоест с намерение за лично извисяване над останалите, води до загуба на равновесие с околния свят. Нашият егоизъм е единствената разрушителна сила, затова светът не би успял да съществува, ако човек в бъдеще не измени своето отношение към средата си на обитаване и себеподобните.

Нарастването на егоизма, от една страна, определя прогреса на човечеството. Заедно с това егоизмът, изразяващ се с противопоставяне

на Природата вместо уподобяването є, предизвиква

негативни процеси у индивида и обществото и води човечеството

до глобална криза.

Депресията, нарастващата употреба на наркотици, разпадът на семейството, терорът, неуправляемостта на обществените системи, опасността от прилагане на ядрено оръжие, екологичните

катастрофи се явяват проявление на тази криза..."

"Кабала – това е много лесно" Цялата книга:ТУК

За да похулиш някой или нещо, следва да го познаваш, за да се обърнтеш към него и да го похулиш. Който познава Светия Дух има опция "охулване", и ако у човека има желание да се възползва от тази възможност, ще се възползва. А що е то "охулване на Светия Дух":

"Освен човека, нито едно същество в Природата не се отнася

към обкръжението си с цел да навреди, използва, подложи на експлоатация. С изключение на човека, нито едно същество не изпитва удоволствие от потискане на обкръжаващите, наслаждавайки

се на мъките и страданията на себеподобните.

Егоизмът – това е първопричината за рака на душата."

Светият Дух е "архитектът", "майката", която износва бременността и ражда всяка една форма в Живата Вселена, заченати от Безкрайното Нищо, и носещи Словото (съдържанието на Светлина обвито в було или тъмнина, скриваща/разкриваща в различна степен Твореца), чрез което Слово устройството и функцията на която и да е форма сама по себе си и в Цялото, създзава условия за хармония.

Простимо е да не разкриеш скритата Светлина вътре във формата-т.е. Твореца, простимо е да не се възползваш от условията за хармония, предлагани от Сина, но е непростимо да охулиш деянието на Духа, чийто смисъл е вложен в проявлението на формата, поради което тази форма има всички права на "Божие творение"- посегателството към Божиите творения с цел охулване- това е непростимо, защото винаги е умишлен и преднамерен акт.

Модераторска бележка:Моля маркирайте цитатите с кавички!

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

похотливост - Асмодий - целомъдрие

чревоугодничество - Велзевул - лишение

скъперничество - Мамон - щедрост

леност - Белфегор - трудолюбие

гняв - Сатана - търпение

завистничество - Левиатан - смиреност

горделивост - Луцифер - добродушие

ПОХОТЛИВОСТ-заложено във всеки човек и се води за един от най-силните човешки инстинкти,може и въпреки всичко да е предизвикано от нуждата за близост и любов и това да се използва за форма на такава,но си е човешка.

ЧРЕВОУГОДНИЧЕСТВО-Пак е човешко.Хора,които черпят от живота и не ядат за да живеят,а живеят за да ядат.Присъща слабост на човека,а повечето хора ядат за да запълнят празнината в себе си или да се насладят на живота,но пак запълват някаква празнина.

СКЪПЕРНИЧЕСТВО-Всеки човек има чувство за свое и в живота учим да споделяме,но понякога това чувство е по-силно развито.В живота хората искат повече и повече и при скъперниците се изразява в материалност и пестят за да имат повече.

ЛЕНОСТ-Има хора чийто живот не зависи от самият него и знае,че има на кой да разчита.Има хора и които са уморени и леноста е просто почивка.Леноста може и да е предизвикана от създаване на чувство за малоценност,което да ти пречи да се трудиш повече.

ГНЯВ-За това може да се говори с часове и мисля,че всеки разбира гневът и всеки се е гневил дори и на несправедливостите или дори заради факта,че докато се стремиш да си по-добър подтискаш лошото в себе си и трупаш гняв.

ЗАВИСТНИЧЕСТВО-Най-нормално чувство придизвикано от желнието да си повече защото всеки човек се стреми към развитие,а просто развитието променя формата на зависта от злобна, до благородна

ГОРДЕЛИВОСТ-Всеки уважаващ се човек се гордее понеже осъзнава своите постижения и не търпи да ги омаловажват,това се отнася и за обикновенните раздори в които човек не казва първи извинявай понеже смята,че е прав и мисли за това,което той е направил и тнт.,но това пак си е нааааай-човешко качество.

Просто изразих на кратко с разбиране 7-те смътни гряха-мога да говоря още,но и на мен ще ми стане скучно:)

Във същият дух мога да кажа за 10-те Божи заповеди,че ако имаше човек,който да успее да ги изпълнява той трябва да е Бог!:)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Откровение от Йоана (превод: Цариградска Библия - 1885 г.)

1 Глава

3. Блажен който прочита и които слушат думите на това пророчество и пазят което е писано в него; защото времето е близу.

4. Иоан на седемте църкви които са в Азия: Благодат вам и мир от оногози който е, и който е бил, и който иде, и от седемте духове които са пред неговия престол,

...

10. В неделен ден бидох в изстъпление Духом; и чух зад себе си глас голем като от тръба

11. който говореше: Аз съм Алфа и Омега, първий и последний; и каквото виждаш напиши в книга и проводи на седемте църкви които са в Азия,- в Ефес, и в Смирна, и в Пергам, и в Тиатир, и в Сардис, и във Филаделфия, и в Лаодикия.

12. И обърнах се да видя гласа който ми проговори; и в обръщането си видех седем светилника златни;

13. и в сред седемте светилника видех едного подобен Сину Человеческому, облечен с дълга дреха, и препасан до градите със злат пояс;

14. а главата и космите му беха бели като бела вълна, като снег, и очите му като пламик огнен;

15. и нозете му подобни халколивану, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води;

16. и имаше в десната си ръка седем звезди, и из устата му излезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше както свети слънцето в силата си.

17. И когато го видех паднах при нозете му като мъртъв; и тури десната си ръка на мене и казваше ми: Не бой се: аз съм първий и последний,

18. и живеещий; и мъртъв бех, и, ето, живея във веки веков, Амин; и имам ключовете на ада и на смъртта.

19. Напиши това що си видел, и което е, и което има да бъде след това,-

20. тайната на седемте звезди които виде в десницата ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника които си видел седемте църкви са.

1 грях (материализма):

Откровение от Йоана

2 Глава

1. На ангела на Ефеската църква пиши: Така казва който държи седемте звезди в десницата си, и който ходи посред седемте златни светилника:

2. Зная твоите дела, и труда ти, и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите, и опитал си тези които наричат себе си апостоли, и не са, и намерил си ги лъжци;

3. и търпел си, и имаш търпение, и за моето име си се трудил, и не си се уморил.

4. Но имам нещо против тебе защото си оставил първата си любов.

5. И тъй, помни от къде си изпаднал, и покай се, и стори първите дела; ако ли не, ще дойда при тебе скоро, и ще дигна светилника ти от местото му ако се не покаеш.

6. Но имаш това, че ненавиждаш делата на Николаитите, които ненавиждам и аз.

7. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите: На тогози който победи ще му дам да яде от дървото на живота, което е всред рай Божий.

2 грях (слабост във Вярата):

Откровение от Йоана

2 Глава

8. И на ангела на Смирнската църква пиши: Така казва първият и последният, който бе мъртъв и оживе:

9. Зная твоите дела и скръбта и сиромашията, (но богат си,) и хулите на тези които казват себе си че са Юдеи, и не са, но са съборище Сатанинско.

10. Не бой се нищо от онова което има да пострадаш: ето, дяволът има да тури некои от вас в тъмница за да бъдете изкушени; и ще имате скърб до десет дни. Бъди верен до смърт, и ще ти дам венец на живот.

11. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите: Който победи нема да се повреди от втората смърт.

3 грях (себичността, аз-а, его-то, Сатана - противникът на Бога, амбицията, користолюбието):

Откровение от Йоана

2 Глава

12. И на ангела на Пергамската църква пиши: Така казва този който има острия и от двете страни меч:

13. Зная твоите дела, и да живееш, дето е престолът Сатанински, но държиш името ми, и не си се отрекъл от верата ми и в дните в които бе Антипа, верният мой свидетел когото убиха между вас, дето живее Сатана.

14. Но имам малко против тебе защото имаш некои там които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред синовете Израилеви, да ядат идоложертвено и да блудствуват.

15. Така имаш и ти некои които държат учението на Николаитите, които ненавиждам.

16. Покай се; ако ли не, ще дойда при тебе скоро, и ще направя с тех бой с меча на устата си.

17. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите: На тогози който победи ще му дам да яде от скритата манна, и ще му дам бело камиче, и на камичето име ново написано което не познава никой освен който го взема.

4 грях (гордост, самоизтъкване, личностни печалби от издигане на личностното в култ, месиянство..):

Откровение от Йоана

2 Глава

18. И на ангела на Тиатирската църква пиши: Така казва Синът Божий, който има очите си както пламик огнен, и нозете му са подобни на халколиван:

19. Зная твоите дела и любовта и служенето, и верата и търпението ти, и за делата ти че последните са по-много от първите.

20. Но имам малко против тебе защото оставяш жената Иезавел**, която казва себе си пророчица, да учи и да прелъгва моите раби да блудствуват и да ядат идоложертвено.

21. И дадох й време да се покае от блудството си, и не се покая.

22. Ето, аз я турям на одър, и които прелюбодействуват с нея, в голема скърб, ако се не покаят от делата си.

23. И чадата й ще убия със смърт. И ще познаят всичките църкви че съм аз който изпитвам вътрешности и сърдца; и ще ви дам всекиму според делата му.

24. А на вас казвам и на другите в Тиатир които немат това учение, и които не са познали (както е казано) дълбините на Сатана: Нема да възложа на вас друга тегота;

25. но онова което имате дръжте докле дойда.

26. И който победи, и който упази до край моите дела, нему ще дам власт над народите;

27. и "ще ги управлява със жезъл железен: ще се строшат като съдовете грънчарски,"- както и аз приех от Отца си.

28. И ще му дам звездата утренна.

29. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

5 грях (гордост поради заслепеност, високомерие, липса на будност и трезвеност, самозаблуда):

Откровение от Йоана

3 Глава

1. И на ангела на Сардийската църква пиши: Така казва този който има седемте духове Божии и седемте звезди: Зная твоите дела, че имаш име че си жив, а мъртъв си.

2. Бъди бодър, и утвърди останалото което е готово да умре; защото не намерих делата ти съвършени пред Бога.

3. Помни прочее как си приел и си чул, и пази, и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда върх тебе като крадец; и нема да усетиш в кой час ще дойда върх тебе.

4. Но имаш малко имена и в Сардис които не са осквернили дрехите си; и ще ходят с мене в бели дрехи, защото са достойни.

5. Който победи, той ще се облече в бели дрехи; и нема да изгладя името му от книгата на живота, и ще изповедам неговото име пред Отца си и пред неговите ангели.

6. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

6 грях (измама, манипулиране, влияние с корисни цели):

Откровение от Йоана

3 Глава

7. И на ангела на Филаделфийската църква пиши: Така казва светият, истинният, който има ключа Давидов; който отваря, и никой не затваря; и затваря, и никой не отваря:

8. Зная твоите дела; ето, поставих пред тебе врата отворени, и никой не може да ги затвори; защото имаш малко сила, и упазил си моето слово, и не си се отрекъл от името ми.

9. Ето, ще направя тези които са от съборището Сатанинско, които казват себе си че са Юдеи, и не са, но лъжат,- ето, ще ги направя да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят че аз те възлюбих.

10. Понеже си упазил словото на моето търпение, и аз ще упазя тебе от времето на изкушението което ще дойде над всичката вселенна да изкуси онези които живеят по земята.

11. Ето, ида скоро: дръж това което имаш за да ти не вземе никой венеца.

12. Който победи ще го направя стълб в храма на Бога моего, и нема да излезе вече вън; и ще напиша на него името на Бога моего, и името на града на Бога моего, сиреч, на новия Ерусалим който слезва от небето от Бога моего: ще напиша и новото мое име.

13. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

7 грях (равнодушието, упоеното съзнание, самозаблудата, илюзията, низшето безхаберие):

Откровение от Йоана

3 Глава

14. И на ангелът на Лаодикийската църква пиши: Така казва Амин, свидетелът верен и истинен, началото на Божието създание:

15. Зная делата ти, че не си нито студен нито топъл. Дано беше ти студен или топъл.

16. Така, понеже си хладък, и нито студен нито топъл, ще те избълвам из устата си.

17. Понеже казваш: Богат съм, и обогатих се, и немам нужда от нищо, и не знаеш че ти си окаянен, и беден, и сиромах, и слеп, и гол,

18. съветвам те да купиш от мене злато пречистено през огън за да се обогатиш, и дрехи бели за да се облечеш и да се не види срамотата на твоята голота, и помажи очите си с колурий за да гледаш.

19. Аз които любя, изобличавам и наказвам ги; за това, бъди ревнител и покай се.

20. Ето, стоя на вратата и хлопам: ако чуе некой гласа ми и отвори вратата, ще влеза при него и ще вечерям с него, и той с мене.

21. Който победи, ще му дам да седне с мене на престола ми, както и аз победих и седнах с Отца си на неговият престол.

22. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

*виж тук за "николаитите"

** "жената Иезавел" - "Царица Йезавел беше си поставила за цел да обърне Израел към Ваал" ("Ваал - Бог на Небето, Слънцето и плодородието у древните финикийци, сирийци и палестинци. служа на Ваала — стремя се към материални блага", което си е изкривяване на самото учение за Ваал)

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Дали не са по-простички нещата със смъртните грехове?

Общото между тях е, че всички водят до загуба на жизнена енергия чрез силни позитивни (похот, чревоугодничество, горделивост) или негативни емоции (скъперничество, гняв, завист), а леността пък съвсем директно води до енергиен спад - в живите организми енергията се насочва натам, където се извършва активна дейност, където има нужда от нея.

Много източници споменават за това, че човек се ражда с определен енергиен капацитет и умира, когато изчерпи енергията си. В източните системи се споменава за предопределен брой вдишвания и удължаване на живота чрез оптимизиране на дишането. Дори западната медицина е стигнала до тези изводи. Следователно всеки енергиен разход (под формата на силни емоции - независимо положителни или отрицателни) е за сметка на продължителността на живота и в този смисъл смъртните грехове може да се приемат за такива съвсем буквално.

Линк към коментар
Share on other sites

Много източници споменават за това, че човек се ражда с определен енергиен капацитет и умира, когато изчерпи енергията си. В източните системи се споменава за предопределен брой вдишвания и удължаване на живота чрез оптимизиране на дишането. Дори западната медицина е стигнала до тези изводи. Следователно всеки енергиен разход (под формата на силни емоции - независимо положителни или отрицателни) е за сметка на продължителността на живота и в този смисъл смъртните грехове може да се приемат за такива съвсем буквално.

А има ли източник, който споменава, как можеш да си върнеш загубената енергия обратно?

Линк към коментар
Share on other sites

А има ли източник, който споменава, как можеш да си върнеш загубената енергия обратно?

Цели системи - йога и цигун със сигурност. Един много прост начин, който присъства във всички системи, от които аз съм се интересувала, е храненето - вида на храната, бавното дъвчене, задържането ан храната в устната кухина докато се разтвори съвсме в слюнката. Дихателните упражнения също, упражненията за релаксация на мускулатурата. И разбира се, доброто настроение и работата - енергията се насочва натам, накъдето е насочено намерението на човека - духовният стлемеж и реалните му действия.

Линк към коментар
Share on other sites

Дали не са по-простички нещата със смъртните грехове?

Общото между тях е, че всички водят до загуба на жизнена енергия чрез силни позитивни (похот, чревоугодничество, горделивост) или негативни емоции (скъперничество, гняв, завист), а леността пък съвсем директно води до енергиен спад - в живите организми енергията се насочва натам, където се извършва активна дейност, където има нужда от нея.

Много източници споменават за това, че човек се ражда с определен енергиен капацитет и умира, когато изчерпи енергията си. В източните системи се споменава за предопределен брой вдишвания и удължаване на живота чрез оптимизиране на дишането. Дори западната медицина е стигнала до тези изводи. Следователно всеки енергиен разход (под формата на силни емоции - независимо положителни или отрицателни) е за сметка на продължителността на живота и в този смисъл смъртните грехове може да се приемат за такива съвсем буквално.

:rolleyes:

Е, ще се наложи да те разочаровам!

Ако нещата със смъртните грехове беха прости, то човек нямаше да съгрешава и да преминава към смърт така лесно както дефакто се случва. Тава прави проблемът доста сложен.

Всъщност защо е грях и защо е смъртен?

Ами те това вече за мен си е много просто. :) Грях е защото такава е орисията по наследство (първороден грях). Хората онаследяват ДНК, което е доста порочна и "влачи" в себе си егоизтичното съзнание, което прави хиляди поразии.

Смъртен е грехът отново поради тази причина - ДНК-то. Ако човек вземе та поработи върху себе си и деструктурира, а в последствие и преструктурира това ми ти ДНК, то ще вземе да живее колкото му е кеф.

Дали грехът е вроден, или придобит в последствие... ми няма никакво значение. И за двата вида е нужно егоизтично съзнание. Кривината е у съзнанието, а не в самия грях.

Тъй че, само на аз-чето му се ще нещата да са прости именно откъм греховете. Аз-ът е точно този, който не допуска някой или нещо да е по-сложно от него самия и в тази си наглост е много склонен да не признава сложността на проблема.

Друга функция на ума е разделението. Чрез него той по-лесно смила уж простите иначе неща.

Изводът е, че в корена на нещата е ядрото на всяка една клетка, което се явява и най-дълбокото пространство в човека.

Демек требе си работа у дълбочина. Пълна транформация и транмутация... на който му стиска да мутира де! :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...