Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е Щастие?

Recommended Posts

:D Е кой тогава ще спре да отрича това и онова, и ще напише без нотка скептицизъм: Що е Щастие ?  :blink:

Ти самият си щастие! :thumbsup1: Няма друго щастие. :smarty::hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е кой тогава ще спре да отрича това и онова, и ще напише без нотка скептицизъм: Що е Щастие
Ти самият си щастие!  :thumbsup:  Няма друго щастие.

Да, докато си свободен!

захапеш ли куката на желанието, почва друга опера

"областта на желанията е разположена между муладхара и свадхищана"

Парамаханса Йогананда

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма по-голямо щастие от живота.

Щастието е в това, че сте живи, в това, че съществувате.

Събудете си и вижте, че се живи.

В страдание и в мъки, в щастие и радости - животът е съществуване и това му е прекрасното.

Завета на цветните лъчи на светлината

ПЛОДЪТ НА ДУХА

...

Свят всред тебе.

...

Аз в тях и Ти в мене.

Кротък и смирен на сърце.

Бяло камъче със седем очи.

...

:smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели :)

За мен щастието е това прекрасно състояние, което ми помага да осъзная факта, че съм жива, че съществувам, а също така и огромната отговорност, която нося за неговото постигане. Самата аз се определям като щастлив човек, макар, че щастието е трудно постижимо.

Щастлива съм, когато мога да се усмихна на изгряващото слънце и да благодаря на Бог новия ден, който ми дарява.

Щастлива съм, когато имам сили да се засмея дори, когато голяма болка ме изгаря и и сълзите са готови всеки момент да потекат от очите ми.

Щастлива съм, когато мога да обичам, да прощавам, да проявявам внимание и загриженост към хората около мен, без да очаквам каквото и да било в замяна.

Щастлива съм, когато виждам повече щастливи хора около мен.

Щастлива съм, когато успея да се справя с трудностите, изпречили се на пътя ми.

Щастлива съм, когато има с кой да споделя щастието си, когато проявявам и срещам разбиране в хората около мен.

Щастлива съм, когато и в най-сивия и мрачен ден мога да открия нещо красиво, на което да се зарадвам.

А сега бих искала да споделя с вас една мисъл на Емили Дикинсън, която изключително много ме впечатли:

"Щастието не е късмет,то е тежката работа да спечелиш скъпата усмивка на Съдбата."

Щастлива съм, че открих този прекрасен сайт и благодарение на него имам възможността да общувам с всички вас.

Поздрави и бъдете щастливи :):):)

Редактирано от Evi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

SLOW DANCE

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?

Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?

Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

Здравейте :):)

За мен щастие е да намериш и да вървиш по път, който е в хармония с душата ти.

С всяка измината крачка да се доближаваш до истинската си същност, до чистотата на душата..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Според мен Щастието е привилегия единствено на Невинността; другото се нарича удовлетвореност; истински щастливи могат да бъдат животните и лудите; по-интересното за мен е, че антонимът на щастие не е НЕщастие, а страдание и загуба. Дори и да съм много радостна от нещо, не мога да бъда щастлива, защото винаги ще осъзнавам страданието като цяло; предпочитам интелектуалното безразличие на Буда, който е казал, че нашата Земя е долината на Скръбта, това е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) Щастието е състоянието на хармонична връзка със света ни. То не е подарък, не е привилегия, не е завоевание, а е постигнато спокойствие. :) Редактирано от izgrev

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре дошла сред нас Мона :)

:) Щастието е връзката с Божественото в нас самите. То е показател за чистотата на съзнанието ни от гордост, ревност и суета.

Усещането за загуба е симптом за зависимост от определена ценност, която е време да преодолеем - така че то е ключ към нашето развитие и свобода. А свободата е задължителното условие за щастието.

Страданията също не са опозиция на щастието - те са условията за израстването ни до него.

На някои хора е дадено да се учат от собствените си грешки. Ако им се говори няма да разберат. Те се учат по пътя на страданието.

Когато имате едно страдание, ще знаете, че Бог ви предпазва, за да не направите едно отклонение. Когато дойде едно страдание, Провидението го праща, като има предвид голямото зло, което иде. За да не дойде това зло, Провидението праща по-малкото страдание.

Всяка несполука е бъдеща сполука. Така че има за какво да се работи.

Страданията представляват велика Божествена наука. Без тях човек не може да се учи. Те носят знание.

Петър Дънов - Изворът на доброто

И все пак твое си е правото и свободата на избор дали да живееш в Долината на Скръбта или да отвориш очи за хармонията около себе си. :)

За хората, които са наречени с презрение "луди" - скромният ми опит сочи, че психичните проблеми възникват именно поради хипертрофирани гордост, ревност и суета. Като че ли Бог спасява хората, които упорито искат да подчинят света на волята и мерките си от страданията им, милостиво оставяйки ги в техния измислен свят.

За животните и растенията ... :D Има един въпрос - тест чистотата на Любовта, която носим в душите и съзнанията си:

"Какво сънуват дърветата през зимата?" :D:D

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Добре заварили всички, радвам се на вашия позитивизъм! Мисля си, че често се приравняват хармонията и щастието, после щастието не изключва нито гордостта, нито суетата, не случайно всички си пожелават щастие, а не духовност... Връзката с божеството в нас - душата ни, задължително минава през смъртта на егото и тогава постигнатото не е щастие, а забрава. И изразът ''долината на скръбта" е съвсем метафоричен; а за да го е казал Будда, значи до болка е обичал долината... Знаем, че всяка любов ни връща, всяка привързаност; такова е и щастието. За мен щастието е субективно понятие, хармонията - още повече. Всяко задълбаване ни отвежда в гностически спорове, все едно да попитаме за смисъла на живота изобщо и защо небето ни е синьо, а не розово или яркочервено винаги, когато на нас ни се прииска или сме поетично настроени...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Птичките и пролетта. :D  :D  :D

Ей, Силве, ама ти на колко години си в действителност? :) Заприлича ми на онова момиче, което...

ДЪЖДОВНА ЛЮБОВ

Пак плаче от радост зелената пролет,

пръстта озарява навред

с нектара божествен, за който се молят

и бор, и кълнящ слънчоглед.

Изливат се капчици в стройни редици -

девици със бисерна чест.

И стича се ток по небесните жици

към храст, неразлистен до днес.

Звън птичи в потоци изпълва фонтана.

Момиче прехвърча почти,

с чадърче, кипящо от сребърна пяна,

сред парк, озарен от мечти.

Там порите земни попиват без грешка

сметта в обновения град.

Стъбла, посветени в сълзи и във смешки,

за обич лудешка растат!

И ето, че клоните нежно се сплитат,

процеждат последни ведра…

И как над крилата, които политат,

сияе дъгата добра!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви приятели, че ви има. Излъчвате такъв заряд на оптимизъм и свежест :thumbsup2::yinyang:

И тагда наверника вдруг заплячут облака

и кузнечик запирикает на скрибке.

С галубова ручика начинается река,

ну а дружба начинается с улыбки.

:D:harhar::whistling:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, аз съм си по-особен, тъй че излъчвам ту едно, ту друго. Ту съм най-строгия логик, ту най-откачения мечтател... високи върхове и дълбоки низини... напоследък съм малко по-добре с равновесието, ама има да си мечтая да съм такава стомана като Вальо или Макс!... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стомана в добрия смисъл - че са устойчиви, иначе не се съмнявам във фината им чувствителност, понякога мисе приисква и аз да съм така, вместо да ме гърчи на сладостно-трагични пристъпи и поезийката. Или пък да съм си главно поет и като Силвето или Хама просто да си отварям сърчицето, а не пък на други периоди да ми присвятква суперсистематизиращата мисъл... Ама в крайна сметка на кой каквото му е дадено, и аз се радвам, че се "срещаме" тук... :feel happy:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз се радвам да намеря толкова просто добри хора като вас тук, приятели. :feel happy:

най важно и ценно е златото в човешкото сърце, във вашите сърца

скъпи приятели

с обич и благодарност - Валентин

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щастието е само в душевното спокойствие :feel happy: Щастието е знание :smarty: Трайно и вечно е онова щастие, което идва отвътре :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте :D:D

Щастието е естественото ни състояние :feel happy: , ние обаче обикновено сме далече от естествеността си. Когато възприемаме непредубедено, с чистота и невинност, всеки миг може да се превърне в красиво приключение, в едно пътуване в мига или в себе си.

Тогава щастие ти носи просто да следваш пътя си, да виждаш как и много други напредват всеки по своя си път и все пак целта е една и съща, да виждаш как всеки човек и всяко създание е един израз на проявлението, как с цялото си същество изразява себе си, идеята си, как ти говори. И щастие ти носи блесналото слънце, след дългото му отсъствие, и синьото небе с пътуващите облаци, далечния звук от птица, нежният полъх сред вълшебното жълто на есенните листа, необятният простор от планинските била и върхове.. но и приятелската усмивка или едно красиво общуване, една мелодия.. :feel happy:

И все пак знаеш, че това не е всичкото щастие, има нещо, което те чака там, отвъд, чака да го откриеш в себе си. Сякаш щастието е нещо, което ни принадлежи, но сме го изгубили. И знаеш, че не можеш да отидеш да го търсиш, то само идва..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен да бъдем щастливи означава да сме постигнали. Може да е нещо малко, но то е извървяна крачка и колкото повече сме дали за тази крачка, колкото повече усилия ни е струвала, толкова по-истинско е щастието. Тук самодоволството е несъвместимо - успехът не е само наш, заслугата също, но щастието е справедливо и заслужено. Направили сме крачка, започваме нова - пътуваме. Накъде? - към Безпределността. И сме щастливи! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm:

Ами ако не сме постигнали, а напротив, сме провалили нещо? Тогава нещастни ли сме?

Ами ако нещо радостно за нас ни е подарено от съдбата - ей така, без да сме влагали, без да сме се старали за него - изведнъж сме осъзнали, че това е подарък? Това щастие ли ще е? Или ще живеем със съзнанието, че не сме го заслужили и няма да му се радваме като на постиженията си?

:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm:

Ами ако не сме постигнали, а напротив, сме провалили нещо? Тогава нещастни ли сме?

Ами ако нещо радостно за нас ни е подарено от съдбата - ей така, без да сме влагали, без да сме се старали за него - изведнъж сме осъзнали, че това е подарък? Това щастие ли ще е? Или ще живеем със съзнанието, че не сме го заслужили и няма да му се радваме като на постиженията си?

:hmmmmm:

Важното е да се учим от грешките си, нещастието не е необходимо.

Не можем да знаем кога в миналото са посяти семената на настоящето ни. Човек сам гради съдбата си.

А за подаръците - какъв по-голям подарък от Живота.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×