Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ани

Мисли от Учителя за Вярата

Recommended Posts

Вярата ще схващате като коренчетата на едно растение, което посявате в земята и което чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез Вярата се крепи в Бога. Когато се закрепвате силно, и Бог ще ви крепи. През всички времена и изпитания онези хора, които са имали Вяра в Бога, никога не са били излъгвани.

.....

Значи Вярата е онова състояние, онази Сила вътре в душата, която позволява на човека да се приспособи, т.е. във всеки даден момент да не се изненадва от условията.

.....

Вярата на едно дете и Вярата на един светия се различават: Вярата на детето е в едно направление, а вярата на светията – в друго. И Ангелите имат Вяра, но тяхната е съвсем друга. Вярата подразбира един велик закон, в който няма изключение. Ако понякога нямаме резултат, причината се крие в това, че ние сме престъпили този закон. Ако някой от вас проси, а не получава, то е, защото зле проси. Онзи, който се двоуми, няма да получи това, което иска. Първото нещо във Вярата е да няма раздвояване, да няма двоумене.

от беседата Вяра, 5 март 1920 г., петък, 16 ч., София

Великата Майка, цикъл от беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи), 1917-1932г., изд. Бяло Братство,2006,София

Голяма вяра трябва да има човек в живота! Без вяра нищо не може да се постигне. Светът е пълен със суеверие, но малко хора има верующи. Суеверни хора има много. Суеверието влияе върху чувствата, то е близо до чувствата, което ти очакваш да стане. А вярата влияе върху ума, понеже ти мислиш тогава.

............

Суеверният има много работи, в които вярва, но няма никакви резултати. При суеверието ти може да вярваш, но стимулът е отвън. Във вярата стимулът е вътре.

Вярата и Небето

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Жената се отличава на Земята с едно качество: за нея Вярата трябва да бъде закон. Ако ние вярваме само в това, което е станало, то не е Вяра. Вяра е да вярваш във всичко това, което може да стане, защото това, което за теб не е станало, за друг е станало. Някой е богат, а друг не, но Онзи, който е направил първия богат, и теб ще направи такъв. Не си учен, но вярваш, че и ти можеш да станеш учен – всеки човек може да стане учен. И жената трябва да вярва, че всичко може да стане. Някой ще каже, че това е лековерие. Във всичко ще вярваш! Именно онзи, който не вярва във всичко, е лековерен. Той вярва в това, в което не може да се вярва."

"От Вяра досега човек никога не е пострадвал; от доверието може да пострада, от вярването може, но от Вярата – не. Вярата може да се вложи в един човек, вярвайки в това, което Бог му е дал – вярвай, че той има душа и твоята Вяра не трябва да се разклаща! Този човек може да говори зло или добро, може да е добър или лош, но това не трябва да ръководи твоята Вяра. Защото ако вие сте меродавни, ако мислите от ваше гледище, че някой човек ви е неприятен и ако действително това беше право, то Бог щеше да го премахне от света. Но щом Бог не го премахва, значи вие не мислите право. Лошият човек за едного за друг е добър. Вие имате едно познание, с което показвате вашето невежество, и вместо да вярвате, казвате: „Този човек е лош.” Това не е Вяра, а знание. На какво основавате вашето знание, защо той е лош?"

Из "Вярата като закон", Беседа от книгата "Великата Майка", изд. "Бяло Братство", 2006 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пазете се да не се вмъкне тщеславието във вярата ви. То преувеличава нещата. Така човек си въобразява, че вярата му е по-силна, отколкото в действителност. Той изпада във фалшиво положение. Пазете се да не влезе във вярата чувството на самоуважение и гордост. Вие ще мислите, че като вашата вяра няма друга. Пазете се и от страха. Той внася неувереност във вярата и тогава каквото обещаете, няма да го изпълните.

Слизане и качване

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Един цитат от спомените на Елена Андреева за Учителя и неговата вяра.

Учителя беше същество на пълната вяра. Вяра в Бога, вяра във Великата Разумност. Правеше ми впечатление, че когато Учителя държеше своите беседи и говореше за Бога, той се въодушевяваше. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както когато говореше за Бога. Заговорваше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от него. Така беше, когато държеше беседите си, така беше и когато говореше в разговорите с другите, така беше и когато говореше в частните си разговори – лично с някого. Един приятел ми казваше, че той вижда Учителя как се е хванал с едната си ръка за Бога и никога, в никакъв случай не се пуща от Него.

Всеки, дошъл до такова развитие, може да бъде във връзка с Разумната Природа, да се ползва от нейните блага. Природата е разположена към човека, но той не я познава, не я разбира, сам се ограничава и отделя от нея.

Учителя постоянно беше във връзка с Бога. Когато е водил разговори с някого или с повече хора, в някакъв промеждутък съм имала случай да казва следното:”Господи”. Това се е случвало при разговори с нас в Парахода – стаята, където ние, стенографките, работехме и живеехме. С това си поведение той действаше на слушателите и някак непосредствено им предаваше своята вяра. Така убедено говореше, че не е възможно да си помислиш, че не е така. Говореше ли за Бога, от него лъхаше Вяра и Любов. И така той действаше на другите със своето вдъхновение, със своята вяра и любов към Бога. И ние като го слушахме, изпитвахме вяра и любов към Бога. Когато човек вярва, той има упование, има тил, вярва, че има кой да му помага. Това дава сили, увереност, спокойствие, стабилност, упование. Вярата е стълб, който крепи човека.

Мнозина считат вярата за заблуда. Те изхождат от някои вярвания на изостанали стари, религиозни схващания, които са изгубили всякакъв смисъл и съдържание. Вярата е принцип. Когато вярваш в нещо, то става, реализира се. Когато човек иска да постигне нещо и се съмнява, че може да го реализира, той руши основата , на която стои. За всяко нещо, което човек иска да постигне е нужна вяра, без съмнение – жива вяра. Тя дава сила, с която човек преодолява препятствията за реализирането му.Съмнението руши вярата. Вярата е положително качество. Тя импулсира човека за превъзмогване, за издържане.

Вярата дава мощност на този, който вярва. Вярата дава възможност за проява на творческите сили на човека. Способността на човека да вярва, му открива поле за големи дела. Вярата е голям източник на сила. Вярата е път, който води човека към възможности и постижения. Тя дава издръжливост на човека. Тя е едно от най-необходимите качества, които човек трябва да крепи и да развива. Вярата поддържа будно съзнанието, тя е проводник на сили. Не случайно е казано:”Ако вярвате, и планини може да преместите”. Този израз е символ на възможностите, които дава вярата. Когато Христос е лекувал, Той само е запитвал:”Имаш ли вяра?” Вярата е била условие, път, за да изяви Христос Висшата Сила, да потекат висшите творчески енергии за здраве и живот. Пак Христос е казал:”Вярвайте и ще ви бъде!” За човека на пълната вяра и невъзможното става възможно. Вярата прави контакт със сили от по-висше естество и когато те потекат, невъзможното става възможно. Светът, в който живеем, е по-широк, отколкото ние го познаваме. В него има повече възможности за постижение, вярата е основа за тяхната проява и изява. Пълната вяра прави човека стабилен и сигурен. Сигурността идва от вътрешната сила в човека, не отвън. Вярата отваря вътрешни простори в съзнанието на човека, откъдето протичат сили и го правят неуязвим. Вярата е крепост. Друго нещо е вярването.

Източника на горния цитат са все още неиздадените Спомени на учениците на Учителя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В Закона на Вярата дотогава, докато влиза нещо в ума ти, всичко става. Вярата включва всички възможности. Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно и ако кажете на тази планина да се премести, ще се премести“. Щом имаш най-малкото съмнение, законът не работи. Казвам: Ти ще забравиш за своята болест, за твоите нещастия. Бедният може да се освободи от своята беднотия, но трябва да забрави беднотията. Дотогава, докато мислиш за твоята беднотия, ти ще я влачиш след себе си. Дотогава, докато се страхуваш, че може да загубиш богатството си, ти може да го загубиш. Ако в ума ти не влиза никакво съмнение, онова, което имаш, ще остане за тебе. Казвам: Първото нещо, съмнението влиза и ние нарушаваме Божествения закон. Казвам: Бог господарува навсякъде в природата. И като дойдем в един изключителен случай, казваме: „Не вярвам в Господа“ – и тогава идват нещастията.

Доброта и справедливост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"В света има три вида вяра.

Първата вяра е човек да вярва в себе си. Себе си той вижда. Ако в себе си не вярва, да вярва в своя ближен – и него може да вижда. Последният, в когото може да вярва, това е Бог- Този, Когото не виждаме. Не че не го виждаме, виждаме го ние, но не сме там, където можем да Му говорим и Той да ни говори.

Идеята за Бога не е за децата. Тя е за стари хора. И ако хората бяха вярвали в Бога, те никога не биха живяли така.

Всички поддържат, че вярват в Бога, но това не е вяра. Ако ти вярваш в Бога, трябва да се измениш. Вярата винаги ще те свърже с Него. Вярата ще те измени!

И така ще познаваш: Ако в теб е станала някаква промяна, ти имаш вяра. Ако само вярваш, но няма промяна, твоята вяра не е обоснована, не е истинска, ти имаш нещо друго.

Пазете Името Божие чисто и свято!

И ако не можете да вярвате в Бога, вярвайте в един добър човек.

Ако не можете да вярвате в един добър човек, то вярвайте в себе си. Някои вярват в Бога, вярват и в себе си. Да вярваш в себе си, то значи да вярваш в онова свое Божествено естество, което не прави погрешки.

Не вярвай на онова, което се сърди в тебе. Не вярвай на онова, което се колебае в тебе. Но вярвай в онова, което не се сърди, което не се колебае, което има вяра, което вярва в себе си. И като вярваш в своя ближен – пак същото.

Има нещо променливо в него, защото променчивото в човека е човекът, не Бог.

Непроменчивите неща са еднакви при всички условия. Те са реалното.

Казват: Пазете Името Божие свято и тогава всичките ви работи ще вървят добре."

Източник: Петте врати/Опити, ООК, ХV г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Значи вярата на човека постепенно се усилва, докато един ден той стъпи здраво на краката си, както малкото дете. – Така е, но вярата не е способност, както мнозина мислят. Вярата е особено чувство, което има отношение към разумния свят. Много чувства има в човека: лични, семейни, обществени, общочовешки, приятелски, морални и др. Такова чувство е и вярата.”

„Казвате, че имате вяра. – Всеки има вяра, но и тя има степен. Казва се „силна и слаба вяра“. Някога вярата помага на човека да се справи с изпитанията си, но някога е слаба, не може да му помогне. Значи и вярата расте като растенията. Чрез вярата човек се свързва с разумния свят и вижда, че той не нарежда работите, но друг ги нарежда. Ако не вървиш в правия път, работите не се нареждат.”

„Ако вярата ви е силна, използвайте я за нещо разумно, а не за борба с бик. Вярата може да лекува, но всички хора не се лекуват с вяра. „Ако имате вяра като синапово семе.“ Значи вярата е на степени. Който следва духовния път, трябва да вярва на ближния си, като на себе си.”

„И тъй, да произнесеш правилно думата „надежда“, това значи да се радваш на онова, което Бог ти е дал за деня; да се радваш на малките благословения. Да произнесеш правилно думата „вяра“ значи да се радваш на големите благословения, дадени от Бога. Да произнесеш правилно думата „любов“ значи да се радваш на живота, който Бог ти е дал за вечни времена.”

Из Слизане и качване, УС, 3 юли 1938 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярата е закон за нас. Тя не е закон за другите. Вярата е за нас. Ти не може да извадиш вярата отвън да живее. Ти с вярата живееш в себе си. Дотогава, докато имаш вяра, ти живееш. Щом нямаш вяра, ти си нещастен. Щом изгубиш вярата, твоят ум се помрачава, хиляди нещастия дойдат. Дойде вярата, дойде светлината, ти вече намериш пътя си. Някой казва: „Аз имам вяра.“ Ти вярваш в болестта, затова имаш болест. Ти си сиромах, защото вярваш в сиромашията. Богат си, вярваш в богатството. Имаш знание, вярваш в знанието. Щом изгубиш вярата, знанието си заминава, богатството си заминава, здравето, всичко си заминава. Казвам: Вие не може да имате вяра в мене. Вярване може да имате. В мене може да имате вяра, ако аз влеза да живея във вас, да бъдете едно с мене. Аз може да имам вяра във вас, ако вие влезете в мене да живеете и работите с мен. Щом сте вън от мене, ще имате вярване. Когато казваме: „Вярваме в Бога“, разбираме: Бог живее вътре в нас и живее заради нас. Каквото искате, ще ви даде, ако вярваш, че Той живее в тебе. Ако вярваш, че Той отвън ходи, няма да ти се обади. Ако вярваш, че е вътре в тебе, ще направи много работи. Казвам: Не условия, а вътрешни възможности. Вярата е един закон за възможностите. Ти имаш ум, то е една възможност. Имаш едно сърце, имаш душа, то е възможност. Имаш дух в себе си, имаш воля, имаш сила, това са възможности. Като туриш всичките тия сили в действие, ти ще разработиш нещата отвътре, ще знаеш как да се справиш с механическите процеси на условията.

Анализи

Вярата е закон за разширение. Разширението донася освобождение. Следователно, вярата е закон за освобождение от ограниченията. Научно, какво нещо е вярата? – Закон, с който човек се освобождава от ония неестествени ограничения. Казва: „Вярвам.“ – За да вярваш, ти трябва да знаеш как да се освободиш. Щом знаеш как да развържеш въжето, с което си свързан, ти имаш вяра.

Стани ти, който спиш!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако искаш човек да станеш, увери се. Значи ще приложиш вярата като една основа, върху която можеш да градиш. Човек ако искаш да станеш, трябва да имаш вяра. Нали казва някой: „С вяра не се живее.“ То е неразбиране на принципа. Иначе с вяра се живее. Питам: Ако вас ви въведат в един салон, дето има ядене и ви кажат: „Седнете да ядете“, питам: Какво трябва да правите? Безверие или вяра ви трябва? Ако кажеш: „Аз не мога да ям“, какво ще стане с тебе? Значи ще имаш вяра в себе си, ще имаш уверението, че онова, което тебе ти е дадено, ти можеш да го свършиш.

Запример, какво е вашето понятие за доброто? Доброто конкретно представя основата. Доброто е твърдата почва в духовния свят. Без добро ти не можеш да градиш. Стабилността на мислите, тяхното вътрешно съдържание, то е доброто. То е една твоя мисъл, твое чувство. Ако не е доброто, ти не можеш да разполагаш с него, не можеш да градиш. Добро е туй, върху което можеш да градиш. Една мисъл, която не е добра, не може да градиш върху нея. Едно чувство, което не е добро, не можеш да градиш върху него. Една сила, която не е добра, не може да градиш върху нея. Но какво разбират под думата „твърдост“? Тя е едно качество, едно чувство на устойчивост. Само твърдите неща може да устояват, на тях можеш да разчиташ.

Един човек, който не знае как да постави нещата в ума си, който не знае как да постави нещата в сърцето си, който не знае как да постави природните сили във владението на волята, той винаги се намира в противоречие.

Който може да се учи, винаги става добър. И когато аз казвам понякой път: Учете се, аз разбирам: Проявявайте доброто.

Да допуснем сега, че има някои, които са под влиянието на Венера. Венера има влияние върху човека, едни прави да са прилежни, други прави да са лениви. Венера едни прави по-добри, а други по-лоши. Венера има два бояджийски кюпа. Дойде някой, тури го в белия кюп, извади го бял. Дойде някой, блъсне го в черния кюп, извади го черен. Сега, как искате тя да ви боядиса, бели или черни? Където и да ходите, ще носите чернотата. Това показва, че вие сте човек, който не се учите. Доброто е белият кюп, злото е черният кюп. Всички ония хора, които не се учат, са в черния кюп. Всички, които се учат, са в белия кюп. Във всички планети има само по два кюпа. Венера е, която дава, тя е богиня, която дава, тя разрешава този въпрос. Всичките са взели от нея: И Меркурий, и Луната, и Марс, и Юпитер, и Сатурн са взели от нея, тя продава тия кюпове. Венера е първо божество, което е научила всички на бояджийство. По-лесен занаят от бояджийството няма. Потопи го в кюпа, извади го бял. Тури го в черния кюп, извади го черен. В природата само бояджилък има. Всички минават през кюповете на Венера.

Та ви казвам: Не влизайте в черния кюп на Венера, макар и даром да иска да ви боядиса. Искайте да ви боядиса в белия кюп. Ако ви боядиса с бяло, всичко може да постигнете. Няма нещо, което няма да постигнете. Макар и да иска голяма сума за боядисването, дайте ѝ. Та всичките учени хора са минали през кюповете на Венера. Като срещнете някого, кажете: „В кой кюп си бил, в белия или в черния?“ Ако си бил в белия кюп, всичките врати са отворени заради тебе. В черния кюп всичките врати са затворени.

Умният как може да използува бялото и черното? Умният човек може да ги използува. Те са два кюпа. Ти по същия начин като Венера, туй в тебе, което не се учи, черно ще го боядисаш, да го знаеш. Туй в тебе, което се учи, в бяло ще го боядисаш.

Сега между вас има някои, които казват, че не могат да пеят. Глас имаш, гърло имаш, въздух имаш, всеки може да пее. Въпросът е, че с пеенето пари не може да придобиваш. Всеки може да пее. Под думата „пея“ аз разбирам една права мисъл. Тя става по закона на пеенето. Ти не може да мислиш право, ако не можеш да пееш. Под думата „музика“ разбирам правите мисли, правите чувства и правите постъпки. Това е музика. Ти не можеш да направиш добро извън музикалния закон. Доброто е само по себе си основата на музиката. В гамите казват „до мажор“. „До мажор“ аз разбирам доброто в света, основата, от която започваш. Ти не можеш да дишаш, ако нямаш въздух. Ти не можеш да имаш понятие за света, ако нямаш светлина. Казвам: Ще разберете даденото. Сега трябва да учиш.

Бял и черен кюп

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има нещо, с което вие сте много запознати. То е смущението. Единственото нещо, с което сте много запознати, но не знаете неговия произход. Гладният се смущава за хляба. Жадният се смущава за водата. Майката се смущава за своето дете. Приятелят се смущава за своя приятел, бащата – за сина си, ученият – за науката си. Онзи, който обича, се смущава за любовта си. Който има знание, се смущава за светлината. Онзи, който има очи, се смущава, да не би да ги загуби. Онзи, който има уши, се смущава да не изгуби слуха си. Който има език, се смущава да не изгуби говора си, словото. Онзи, който има крака, се смущава да не би да се вържат краката му, да не може да ходи. Питам сега: Всичките тия смущения на място ли са? Щом не са на място, защо поддържате? Общо казано, поддържате ги. Не че човек желае да поддържа смущението. Смущението произтича от малко вяра. Всяко смущение показва, че вярата е слаба, показва едно невежество. Щом се смущаваш, ти си невежа. Какво значи „невежа“? „Невежа“ значи който не знае. Щом се смущаваш, значи трябва да се учиш. Добрата страна на смущението – човек трябва да се учи.

Та казвам сега: Да се не смущава сърцето ви. Вярвайте. Смущението се премахва само с вярата. Някои четат: Да се не смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога и в мене. Христос показва цяра: Вярвайте в Бога и в мене вярвайте. По този начин смущението ще премахнем. Вярвайте, че Бог е създал всичко за добро. Ще вярваш, че Този, Който дошъл от Бога, е дошъл да ти покаже истинския път, по който може да идеш при Този, Когото търсиш в света. То е естественото, да вярваме в Бога и да намерим пътя, пътя, по който може да идем при Отца. А Отца той ще ни покаже. Христос казва: Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл. И никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя.

Защо се смущаваме в света? Ние се смущаваме, защото вярата ни в Бога е слаба, защото вярата ни в Христа е слаба. Сега засилете вашата вяра. Днешният ден има ли облаци някъде? Какво ви препятствува днес да вярвате? Може ли днес да се съмнявате в слънцето? Виждате, пече, всичко ви дава. Вие казвате: „Утре какво ли ще бъде?“ Вие веднага мислите за утрешния ден, той не влиза в програмата на днешния ден. Днешният ден е целта на живота. Ако вие имате вяра, щом дойдат облаци над вас, показва, че вие сте слезли много надолу. Ако имате вяра, вие ще се качите над облаците и пак ще бъде ясно. Мъчнотиите са облаци, които са дошли във вашия живот. Ако имате вяра, ще бъдете над облаците. С аероплан някои са над 2, 3, 4, 5, 6 хиляди метра над облаците. Качат се над облаците, небето е ясно. С вяра ние ще се качим над мъчнотиите, които съществуват в живота.

Желая ви с вашия ум и с вашето сърце да се качите над облаците отгоре, които засенчват вашето сърце.

Вяра в живота, вяра в светлината, вяра в свободата.

С вяра, без съмнение

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та вашето верую трябва да бъде следното: Вашата любов не може никой да отнеме. Вярата ви никой не може да отнеме. Надеждата ви не може никой да отнеме. Условията, които имате никой не може да отнеме. Могат да ви разколебаят. Но всеки един си има своето място и от това място не може никой да ви премести. Писанието казва: „Написах ви на дланта си“. Преди християнството още са имали хората това разбиране. Господ казва: На дланта си ви написах. – Но кои? – Ония, които развиват своя ум. Аз трябва да живея добре по единствената причина, за да може да се прояви Бог в мене. Бог е една среда за мене, която ме обгражда отвън и отвътре. Извън Бога аз не зная светът какъв е. И вътрешният свят мога да зная дотолкоз, доколкото познавам Бога. Понеже знанието и Мъдростта в света идат от Него. Защото ако Бог не мисли, аз не мога да мисля. Аз мисля, понеже Бог в мене мисли.

Не ограничавай Божественото

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво се иска от сегашния човек? - Самообладание. По този начин могат да се реализират добрите желания. Който има самообладание, той се е справил със страха. - Какво допринася страхът? - Излишни тревоги. Ако пътуваш с параход по океана, трябва ли да се страхуваш да не стане някаква катастрофа? Страхуваш се да не се разбие парахода и да се намериш на дъното на океана. - Кой човек се страхува? - Който не е свързан с Бога. Който има отношение към Бога, преди да се качи на парахода, ще Го запита, да пътува ли с този параход, или да се качи на друг? Ако му се отговори положително, той няма защо да се съмнява. Ще влезе в парахода и, през каквито изпитания да мине, в края на краищата, ще излезе на спасителния бряг. Всичко може да стане с парахода, в който си ти, но няма да потъне. - Защо? - Защото Бог ти е позволил да пътуваш с него. Никаква сила в света не е в състояние да се противопостави на Божиите решения. Ако параходът потъне, това показва, че ти си влязъл в него без позволението на Бога. Казано е в Писанието: "Косъм от главата ви няма да падне без волята на Бога."

Беседа „Оставената торба”,кн.”Събуждане”

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярвайте в Бога! В съвременната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитват: ама защо трябва да вярваме? – Трябва да вярваш, защото си слаб. Ще кажете: как, аз да съм слаб? – Ами че слаб си, разбира се. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде. Защо трябва да ядеш? – Защото си слаб. Като не ядеш три дни, отслабваш. Като не пиеш вода 5–6 дни, отслабваш. Следователно трябва да ядеш, понеже си слаб; трябва да пиеш вода понеже си слаб; трябва да вярваш, понеже си слаб.

И тъй, за да се избегне тази слабост, трябва да вярваш. Вяра непременно трябва да имаш. Вярата е една връзка, по която протичат онези Божествени сили в душата ни. Вярата е едно разположение на чувствата. Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енергии, онзи Божествен нектар на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава в изобилие. Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат. Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби. Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума. Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума. Вярата е от друг характер. Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие.

Из беседата "Да се не смущава сърцето ви", НБ VII, 1924-1925 г., том "Настанало е Царството Божие"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Днес много хора, особено религиозните, проповядват и очакват работите им да се наредят добре. Чудно нещо! Ще проповядваш за Господа и ще вярваш в Него, с цел да се наредят твоите работи. Преди всичко, това е твой дълг. Ще вярваш, разбира се. Ако не вярваш, ще носиш последствията на твоето безверие. Всички нещастия в живота ти се дължат на прекъсване връзката с вярата. Тя не е статически процес. Ще вярваш непрекъснато. – Нахраних се. – Днес си се нахранил, но утре пак ще ядеш. Днешното ядене не може да ти помогне за утре, нито вчерашното за днес. Колкото по-дълго време не си ял, толкова по-неспокоен ставаш. – Ядох. – Пак ще ядеш, за да се оправят работите. Ако не се оправят напълно, поне отчасти. Като ви говоря, някои се обезверяват, губят мира си. Защо става така? – Разколебахме се. – Откажете се от вашата статическа вяра. Това, в което сте вярвали вчера, е минало вече. Важно е, в какво вярвате днес. Имал си свещ, която вече изгоряла. Какво трябва да правиш? Ще запалиш нова свещ. Вчерашната светлина е дала своето, нова светлина ти е нужна. Всичко, което гори, ще изгори. Това е закон. Туряйте дърва на огъня, постоянно да гори. – Ще изгорят дървата. – Нищо от това. Ако не горят, няма да имате топлина. Значи, дървата ще горят, докато се стопли стаята. – Защо не горят по-дълго време? – Там е въпросът. Малко дърва си турил, малко ще горят; много дърва туриш, много ще горят.“

„Казвам: Прави добро за самото добро. Бъди добър за самото добро. – Защо? – Доброто носи здраве, а здравето е Божие благословение. – Защо трябва да вярвам? – За да бъдеш радостен, да не се смущаваш от нищо. Вярата внася светлина в човешкия ум. Щом имаш светлина, няма да се страхуваш. Ако изгубиш вярата си, ще останеш в тъмнина и ще се блъскаш от едно място на друго. – Нещастен съм. – Нещастен си, защото нямаш вяра, пътуваш в тъмна нощ, при лоши условия. Светлината премахна препятствията от пътя ти. В ума на вярващия, на духовния има светлина. Думата „духовен“ произлиза от дух – от това, което движи всичко. Значи, духовният е в постоянно движение. Дето има движение, там е разумността. Ако се движиш разумно, щастлив ще бъдеш.“

Из „Трите пътя“ – УС, 12 декември 1937 г.

„Правете опити сами да се лекувате, сами да си помагате. Казвате, че имате силна вяра. Имате вяра, но като заболеете от ревматизъм или друга болест, веднага викате лекар. Нямам нищо против лекарите, но защо не приложите вяра при лекуването? Оплаквате се от главоболие, от хрема, от какво ли не, но никой не е приложил вярата си, да опита думите ми, че наистина, вярата лекува. Вярата е колективен закон. Сам човек не може да лекува, но ако се съединят няколко души, те могат да лекуват. Вярата изключва всяко съмнение. Защо ще се съмняваш, че можеш да станеш учен? Ще вярваш, че можеш да станеш учен и ще учиш. Вярата има отношение към знанието. Само чрез вярата можем да се домогнем до положителното знание. Вярваш, че нещо ще стане, но ако не се сбъдне, ти се разколебаваш. Молиш се и вярваш, че ще ти се отговори на молитвата. Ако не получиш отговор, разколебаваш се. Спънката е в тебе. Болен си, но като здрав си обичал кокошки, баници. Мислиш ли, че, ако ядеш и сега кокошки и баници, ще оздравееш? Временно ще се ограничиш в яденето. Ако спазваш това правило, ще оздравееш. Скаран си с твоя съсед; ако се примириш с него, ще оздравееш. Недоволен си. Ако се справиш с недоволството си, ще оздравееш. Като спазваш тези правила, ще оздравееш. Ето как действа вярата. Не можеш да живееш, както искаш, и да вярваш, че ще оздравееш. Какви хора не са дохождали при мене – недоволни, обезсърчени от живота, обезверени и след всичко това мислят, че вярата ще им помогне по магически начин. Виновен ли съм аз за тяхното положение?“

Из „Радостни и весели“ – УС, 23 януари 1938 г.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Казвате: за да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва. – Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува? Кой човек вярва днес? – Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката. Този човек казва: аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота. Той вярва, защото има някакъв обект в ума си. Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект. Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект. Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него. Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра. Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един. Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защото се развързва сам - отвътре. Слабия човек други го развързват, и то отвън. Силният трябва да помага на слабия. “

Из „За тяхното неверие“, НБ, 9с, 2т, София, 1930 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„И тъй, като ученик, ти трябва да знаеш, какво да говориш. Минаваш за вярващ. Питат те: Вярващ ли в Господа Исуса Христа? Вярваш ли, че Той е Син Божи? Ако не знаеш, какво да кажеш, ще наречеш хората еретици, безверници, а с това ще ги настроиш против себе си. – Живееш ли като Христа? Кажи: Не мога да отговоря на този въпрос, но зная, че вярата е едно нещо, а животът – друго. Според едни да вярваш, значи да приемеш, че нещо е така, както ти се казва. Според други, вярата подразбира извор, т. е. нещо, което постоянно извира. Вярата е свързана с живота. Като живееш, ти постоянно опитваш нещата. Като живееш, ти опитваш и това, което виждаш, и онова, което не виждаш. Вяра, придобита от опит, е истинска. В това отношение между вярата и любовта има тясна връзка Любовта се опитва, както и вярата. Следователно, вярата минава в любов, и любовта – във вяра. Не можеш да вярваш на някого, ако не го обичаш. Не можеш да обичаш някого, ако не му вярваш. Казваш: Обичам този човек. – Първо трябва да му вярваш; да вярваш, че е добър, за което го обичаш. Не можеш да обичаш някого, ако не му вярваш; не можеш да му вярваш, ако не го обичаш. Следователно, като престанеш да вярваш на някого, и любовта ти към него престава. И обратно: като разлюбиш някого, и вярата ти към него престава. – Аз имам любов, но вяра нямам. – Не, ти не разбираш закона. Любовта, вярата и надеждата са три форми, които вървят всякога заедно. Като изгубиш едната форма, с нея заедно ще изгубиш и останалите две форми.“

Из „Първата песен“ – УС, 14 ноември 1937 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега аз не говоря за вашето верую. Аз не говоря за вярата и веруюто. Те имат едно различие. Може да вярваш в нещо. Знаете ли какво означава вяра? – Вяра е туй, което постоянно дава. Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра. А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш. Във вярата искаш и на момента го приемаш. А във вярването ти ще чакаш. Тогава казват, времето не е дошло. Във вярата всичките неща са поставени на своето място. Който дойде няма какво да искате. Само ще си кажете и веднага ще дойде. Ако искате интрумент, ще дойде. Ако искате богатство, ще дойде; ако искате сила ще дойде, всичко ще дойде, няма нещо невъзможно.

Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“. Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти. Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете? – Какъв характер имаше Христос? Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа. Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй? Аз го правя нарочно. Ако си отворя очите може да минавам свободно.

Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи. Какъв човек е бил Христос? Той е бил Син Божий. Знаете ли какво нещо е Син Божий? – Тази идея е неопределена. И думата Бог и тя е неопределена. Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави. Няма за Него нещо невъзможно. Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога. Божественото регулира нещата. Ти като идеш при Бога, при най-големите нещастия, оплачеш му се за смъртта, която те е постигнала, Той веднага каже само една дума и като каже, животът, всичко дойде и мир ти даде, и радост ти даде, и всичко. Каже една дума и радостта ти иде, мирът иде, богатството иде. Всичко се заличава. То е Господ. Като каже една дума и изчезнеш от света, като каже друга дума, ти се явиш в света. Сега вие казвате: „Да вярваме ли в това?“ Оставете се от вашата вяра. Може да вярвате, може да не вярвате. Може да вярвате, то е ваша свобода. Вярването е закон на свобода. Да правим това, което искаме. Опити правете. Във вярването, всичко, което правиш не е вярно.

Първата песен от томчето Запалена свещ

Редактирано от Таня

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Казвам сега, най първото нещо е - трябва да дойде вярата във вас. Тя да се установи. Съмнението е противоположно на вярата, то е отрицателната страна. Съмнението е сянка на вярата. Ти се съмняваш. Съмнението произтича от човешкия живот. В един беден човек ти можеш да имаш съмнение, но в другия, който е богат, няма съмнение. От Божествено гледище в силния човек ти не можеш да се съмняваш, а пък в слабия човек ще се съмняваш. Следователно съмнението произтича от човешкия свят, а пък вярата произхожда от Божествения свят. Значи дръжте се за вярата, за Божествения свят, защото, като се държите за човешкия свят, ще се разколебаете.“

...

„Когато дойдат големите противоречия в живота, то вървете мирно, да не се страхувате от нищо, равномерно ходете. Ще дойде един страх. Христос казва: „Повярвайте, и като повярвате, всичко ще ви бъде." Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако имате вяра - онази истинската вяра и органическата вяра, каквото попросите, и ще ви бъде. Вярата ви трябва да бъде образ, органическа вяра. И тази органическа вяра всякога можеш да я опиташ. Тези неща ще ги изучавате на опит, ще ги намерите в опитността на хората, които са описани в Библията, във всички свещени книги. На тях ще базирате вашата вяра, на съвършените същества, които са минали по този път. Ще вярваш в това, което е невъзможно.“

Из „Веселие и радост“;ООК, „Ако говоря“, 05.12.1934 г.

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако ви кажа, че всичкото нещастие на българският народ произтича от музикално гледище, в съпоставянето. Досега българинът не е разбрал онази естествена гама, в която живее. Той отношението между „ми“ и „фа“ не е разбрал.

Много от вас смесвате вярата и чувствуването. Между вярата и туй, което е чувство има грамадна разлика. Вярата представя най-висшето, което ти имаш. То е един резултат на един Божествен свят. Той е цял един принцип вътре в човека. Той казва: „Нямам вяра“. Защо нямаш вяра? – Вярата не се управлява от твоите чувства. Вярата и без чувствата си живее. Чувствата понякой път подхранват вярата. Ти може да се намериш в лошо положение. Да бъдеш беден, можеш да бъдеш болен, но вярата може в един момент да те възкреси. Ти като кажеш, както казва баснописецът Лафонтен. Щурецът като пял цяло лято, намерил се в трудно положение и отишъл при кого? – Отишъл при мравката, която е нагласена по съвсем друга гама. Той е философ и той е умен, но като певец пял цяло лято, а пък онази мравка, архитект е тя. Тя му казва: „Ти какво прави през лятото?“ – „Е, свирих.“ Тя казва: „Ти не си довършил работата“. Ти казва, си свирил, но не си играл. Ще идеш да играеш, да разбереш работата на свиренето. Иди да играеш. Може да го вземете това за обида. Но ти си свирил и работата още не си завършил. Трябва да играеш, да превърнеш музиката в движение в живота.

Вие казвате: „Човек трябва да вярва“. Вие казвате: „Добре, то е един принцип“. Какво нещо е вярата? Какъв е обектът на вярата? Кога се явява вярата? Ти може да вярваш само в онзи, когото ти обичаш. То е отношение. Вярата е отношение към Любовта. Някой казва: „Как може да се науча да вярвам?“ Вярата е отношение към Любовта.

Следователно, ти ще оставиш отношението. Трябва да бъдеш музикален, да знаеш как да вземеш и откъде. От коя тема ще вземеш? Ако дойдеш да любиш, с коя гама ще започнеш? – Сега аз няма да ви кажа. Вие сте пели на Любовта. Всеки един от вас си има една гама. Ако река да кажа, вече имате изработено нещо.

Казвам: Да се не отделяме в частностите. Павел казва: „От части знаем и отчасти мъдруваме“. Искаш да усилиш вярата си, но трябва да имаш цел. Обект трябва да бъде вярата, или подбудителна причина на вярата трябва да бъде Любовта. Ти не можеш да имаш вяра, докато не обичаш.

Казвам: Сега: трябва да усилвате вашата вяра. За да усилвате вярата си, вие трябва да имате Любов. Без Любов вярата не може да се усили. Любовта предизвиква вярата. Онзи когото обичаш в него вярваш повече. Онзи, когото не обичаш в него по-малко вярваш.

Казва Христос: „Ако имаш вяра колкото синапово зърно“. Тази вяра трябва да бъде динамична. Туй синаповото зърно, ако туриш в земята тогава се развива динамическа сила. Вярата не може да се развие. Твоята вяра е динамическо семе. Ако влезе в почвата на Любовта, тогава вече става дърво, което може да обработвате. Тогава говорим за онзи вътрешен процес, да уякне твоят ум, да уякне твоята душа, да уякне твоята воля. Непременно вярата трябва да дойде като един принцип, да даде възможност на Духа ти. Казваме да се прояви човешкият Дух, да се прояви човешката душа и да се прояви човешкият ум или да се прояви човешкото сърце.

Не спирайте вашата проява. Не туряйте никаква спънка на вашето проявление. Разумно се проявявайте. Направите погрешка, нищо не значи. Погрешките, които ги правите, те са допуснати, може да направите хиляди погрешки. 10, 20 хиляди, 100 хиляди, един милион, 10 милиона, 100 милиона погрешки, те ще ви се простят. Изправете погрешките. Понеже при изправянето на погрешките ще придобиете богатство. Ако изправите 100 милиона погрешки, вие ще бъдете един гений приблизително в света. Гении са, които поправят 100 милиона погрешки. Онези, които поправят 10 милиона са талантливи. А онези, които поправят около 100 погрешки, те са обикновени хора. Обикновените поправят стотина погрешки, талантливите 10 милиона, а гениите 100 милиона, а пък светиите 100 милиарда.

Сега казвам: Силата ви седи в това. Считайте поправянето на една погрешка една възможност, една благост, който разбира. Това разбрах в музиката от 25 години. 25 години се занимавах с тия български песни докато един ден дойде разрешението, разрешиха се въпросите в трите свята. На физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят се разреши въпроса. Та нали казах онзи ден, приведох какво е казал Платон за музиката. „Музиката върви по един закон, тя дава душа на Вселената и т.н.“

Отношение на нещата от томчето Запалена свещ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Туй, което хората наричат късмет, това не е нищо друго освен връзка с известни разумни същества, които са богати в своята опитност, богати в своите сили, богати в много неща. Те може да ви помогнат и упътват в правия път. Някои ги наричат божества, някои ги наричат светии, някои ги наричат гении, някои ги наричат дарби. Както и да е, но те съществуват.

Както и да вярвате вие, аз сега не искам да ви карам да вярвате, но аз искам да вярвате в туй, което е. Вие не може да вярвате, докато вашата вяра не е развита. Някой казва: „Вяра трябва.“ Вярата е един закон. Ти ще видиш нещата как ще станат. Да вярваш в Бога какво означава? Ако Бог ти е приятел, какво има да се плашиш тогава? Но тебе Бог не може да ти бъде приятел, ако в тебе чувството на любов не е развито, да Го обичаш, да ти трепери сърцето, да имаш свещено чувство към Него. Ако към Него имаш любов, Той ще ти нареди всичките работи в света. Всичките блага и сега, и за в бъдеще зависят от Него, не тъй механически ако Го обичаш, но ако не Го обичаш, нещата ще се сложат тъй, както никога не очакваш.

Доброто семе от томчето Приготовленията на сърцето

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега вие казвате: „Дали някой човек има вяра или няма вяра.“ Вярата е свързана с човешкия ум. Ако ти не разбираш своя ум, имаш слаба вяра. Най-първо аз оценявам вярата по ум. Колкото умът ти е по-развит, толкова вярата ти е по-силна. И колкото умът е по-неразвит, толкова вярата ти е по-слаба. Някой има малко разположение и мисли, че има вяра. Той има 100–200 хиляди в банката и мисли, че има вяра. Това е самочувствие. Вярата е един капитал, който никой не може да го обере. Човекът на вярата аз го уподобявам на един грамаден извор, че и хиляди хора да вземат вода с каци от него, той не може да се изчерпи. Ще развиваш вярата си. Не само да знаеш как е говорил Христос, но и как е живял Христос. Христос оплаквал ли се е? На вас ви е дотегнало да живеете. Христа сега Го почитат, но тогаз никой не Го почиташе. Тогаз го преследваха. Мнозина еврейски равини казваха, че това не е Мойсеевото учение, а е едно опако учение. Те казаха: „Мойсей учеше: Око за око, ако те ударят веднъж плесница, ти удари две, а пък Този казва: ако ти вземат горната риза, дай и долната.“

Ние казваме: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен“. Или казваме: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен“. Това е една формула. Как ще повярваш? За да повярвате в Христа, трябва да Го възприемете! И Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми не може да има живот в себе си“. Щом вярваш в Христа, ще почнеш да живееш, както Той е живял. Защо трябва да възприемеш Христа? Ако не го приемеш, не може да те учи! Никога един учител не може да ти предава знания, ако Той не те обича! По никой начин! И никога един ученик не може да възприеме и той учението, и Любовта, ако и той не обича Учителя си. Следователно, Любовта на ученика и Любовта на Учителя ще се съединят, и тогаз ще се предаде знанието, което е потребно. Онова знание, което искам да ви предам, това знание без Любов не може да дойде. И онова знание, което Бог иска да ми даде, пак е основано на същия закон. Ако аз Го обичам, мога да го получа. Той ме обича, но ако аз Го обичам, мога да получа знанието. Въпросът не е за Бога, Той не спира знанието, но бих го спрял аз, ако нямам Любов към Бога. Тогаз бих спрял Божието знание да се влее в мен. Ако няма Любов, не може да се предаде Божественото знание, тогаз животът няма смисъл. Инак животът има смисъл и ще добием това, което търсим.

Естественият живот от томчето Запалена свещ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание?

Като чуха

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"За отношението между вярата и знанието, Учителят каза:

- Вярата има отношение към знанието. Само чрез вярата можем да се домогнем до положителното знание. Вярата предшества знанието и знанието предшества вярата. Не можеш да вярваш, докато нямаш знание и не може да знаеш, докато нямаш вяра.

Съществува следният закон: чрез вярата си в Бога човек привлича Мъдростта. Само гениалните хора имат вяра. Талантливите хора имат вярвания, а обикновените -суеверие. Колкото повече се усилва вярата, толкова повече се усилва знанието. Щом увеличите знанието, и вярата се усилва. Ако вярата се усилва, а знанието не се увеличава, това не е истинска вяра, това е вярване.

И тъй, вярата като вътрешен подтик на духа води човека в областта на знанието.

Вярата на човека почива на знанието му от миналите векове, което е опитано, доказано и проверено.

Има връзка между човешкия ум и Разумността на Бога. Вярата се основава на тази връзка. Да вярваш в Бога значи да направиш връзка с Него, да установиш връзка с Него. Тогава Силата на Бога протича в човека. Истинската вяра значи да създадеш непреривна връзка с Бога. Понеже чрез вярата се установяват отношения с Бога, Неговите Сили протичат към нас. Затова аз наричам вярата закон за хранене.

Законът гласи: вярата е връзката, по която протичат Божествените Сили в нашата душа.

Що е вяра? Вярата е да отворя прозореца, за да влязат чистият въздух и светлината. Значи вярата дава възможности на човека да възприеме Божествените енергии. Чрез вярата човек привлича онези сили, които го подмладяват.

Ние, като живеем на земята, сме оградени с Божествения, с Вечния Живот. Ако можете да се свържете с общото течение на Великия Живот, и на смъртно легло да сте, Животът отново ще потече във вас. Затова е нужна вяра - по-силна и от най-големите смущения, които нарушават равновесието на човешкия организъм.

Вярата в Бога показва, че сте свързани с целокупния Живот. Щом е така, всеки ще ви се притече на помощ. Това може човек да опита. Вяра, която не може да се справи с мъчнотиите на живота, не е вяра. Щом вярвам в Бога, който е в мен, аз ще вярвам във всеки човек.

Гълъбът е емблема на Божия Дух, той е емблема на невинността. Агнето - на кротостта. Житото е емблема на търпението, а девата е емблема на чистотата. Това са качествата на вярата, чрез която се побеждават всички препятствия в света: невинност, кротост, търпение и чистота.

Само с вяра човек може да върви в Живота и да приложи Любовта. Вярата има практическо приложение в Живота. Ако си фалирал, ако си болен, ако имаш други мъчнотии, вложи живата вяра и ще се уреди всичко!

Когато богатият вярва, че ще осиромашее, той е нещастен. Когато бедният вярва, че ще забогатее, той е щастлив. Този закон важи за всичко.

Някои вярват, че вярата е завършен, статичен процес. Не, вярата е непреривен процес.

Оплакваше се, че нещо ти липсва. Радвай се, че нямаш. Щом нямаш това-онова, започвай да вярваш в Бога. Ще вярваш и в себе си.

Най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден. Ние всякога се колебаем. Има един закон, който хората не знаят: щом се усъмниш, щом в тебе проникне най-малкото съмнение, макар и никой да не го знае, ти губиш Божието благословение. Най-малкото съмнение, което може да дойде във вашия ум, ще привлече към вас големите нещастия.

Когато някой е болен, ако роптае, ако се съмнява, ако няма мир, той няма да оздравее: той не може да понесе и най-малките изпитания.

Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Съмнението е недъг на души, които са останали назад в своето развитие.

Престани да вярваш и ще видиш какво нещо е безверието. Когато човек придобие живата вяра, той коренно се изменя: очите му стават ясни, мускулите на лицето му - подвижни. Нещо особено лъха от него. Той става отзивчив към страданията на хората, нежен и внимателен към всички. Щом има тази вяра, Любовта го посещава."

"Изворът на доброто" , Петър Дънов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Туй, което хората наричат късмет, това не е нищо друго освен връзка с известни разумни същества, които са богати в своята опитност, богати в своите сили, богати в много неща. Те може да ви помогнат и упътват в правия път. Някои ги наричат божества, някои ги наричат светии, някои ги наричат гении, някои ги наричат дарби. Както и да е, но те съществуват.

Както и да вярвате вие, аз сега не искам да ви карам да вярвате, но аз искам да вярвате в туй, което е. Вие не може да вярвате, докато вашата вяра не е развита. Някой казва: „Вяра трябва.“ Вярата е един закон. Ти ще видиш нещата как ще станат. Да вярваш в Бога какво означава? Ако Бог ти е приятел, какво има да се плашиш тогава? Но тебе Бог не може да ти бъде приятел, ако в тебе чувството на любов не е развито, да Го обичаш, да ти трепери сърцето, да имаш свещено чувство към Него. Ако към Него имаш любов, Той ще ти нареди всичките работи в света. Всичките блага и сега, и за в бъдеще зависят от Него, не тъй механически ако Го обичаш, но ако не Го обичаш, нещата ще се сложат тъй, както никога не очакваш.

Доброто семе от томчето Приготовленията на сърцето

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина. Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра. Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство. И моята вяра може да е спомагателно средство за тях. Но моята вяра ползува само мене. Ако моята вяра не може да ползува само мене, не може да ползува и другите. Ако вярата на другите не може да ползува само тях, тя не може да ползува и мене.

Казвам: Вярата е един вътрешен, субективен закон, който ползува този, който вярва. Казвате: „Защо трябва да вярвам?“ – Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали. Ти ще ходиш постоянно в тъмнина. Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила. Тогава и вярата се явила. Тя е закон на светлината. Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата. Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят. Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас. Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той. Никога няма да знаем какво е. Само Господ за себе си знае. Ние за нас само знаем. Вие понякой път казвате, че познавате някой човек. Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си. Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие. Трябва да познаваме хората. Но има един закон. В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент.

Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот е право. Туй верую, което носи светлина, е право. Туй верую, което носи сила, е право. Туй верую, което носи богатство, е право. Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави. Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право. Някои неща са второстепенни. Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави.

Източник: Лекцията "Обичай и освобождавай" от "Божественият импулс", ООК, ХVІІ г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×