Надеждна Добавено Март 15, 2008 Доклад Share Добавено Март 15, 2008 Старата тема: Сподели настроението си с музика или стих Модераторска бележка:Поради големия брой страници, старата тема е затворена и е отворена нова с номер 2. Мненията от старата тема можете да намерите на посочения по-горе линк. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Март 15, 2008 Доклад Share Добавено Март 15, 2008 (edited) На гости бях на Красотата (приказка) Вечерен здрач дойде внезапно и синкаво изпълни стаята, аз бях притихнал във уюта на житейски мъдрата си корист, предвкусвах топлата завивка и в себе си се влях, без угризения. От немай къде, пред мен изплува сякаш не на време, източното ежедневно обещание, че светлината всякак ще ме стигне и бяха малки всички разстояния, във погледа ми бе събран света. Бе унес, сън, илюзия, мечтание и топло ставаше ми и безпаметно, едва стаих дъха си, в шепите си сгуших се… едва. Тогава стъпките усетих, тихо люшна се тревата, и до мен – желана, припозната, докосна рамото ми… Красотата. Приседнахме във някаква градина, със цветя вторачени във нас, със скрупули за непростима радост, глупаво си мислех:Що пък аз? Преди да съм отронил дума, тя посочи със ръка надолу. Дете видях, момиче младо идваше да види странника, почти нахален. - Нарекох я Любов – ми каза – най-голямата ми дъщеря, по-малката ще дойде скоро, Надежда , казваме И, Благост, Светлина, имената И са много. И трета имам, но се крие, това игра И е любима, от страх че все и късат роклята, настъпват я, косата дърпат… а тя да плаче не умее, затова се крие, излиза само ако всичко е наред. -Къде живеете? – попитах - имате ли дом? - Живеем в къща до реката, но я събаря някой всеки ден. Отидохме, но странно беше, че къщата се вдигаше от само себе си, а дамите нехаеха, въртяха се, танцуваха, аз гледах ги невярващо… но всичко ми се щеше, слънчево и топло беше, беше празнично и щедро, радост, мир, спокойно, ведро, абее… безсрамно хубаво ми беше. Излезе вятър, къщата се срути, но изненада във лицата не видях, танцуваха във кръг, а къщата вълшебна, сама съграждаше се, пак и пак… - Постоянно е така - през смях ми каза Красотата - защото всеки бърза и красивото не вижда. блъска го и чупи, ха. Ако пък попиташ го: „- Защо?” - обръща се назад в недоумение, че нищичко не е видял! Пък камо ли красиво!? Не всеки е с очи за красотата, разрушава я, а после я отрича. И бърза, бърза…не разбирам, сигурно е някакво, по-видимо обичане, вторачен е в каквото е подгонил само. Но ти ела, танцувай с нас, тук време няма, няма късно или рано. За къщата ни не мисли, илюзия е ако кажеш! Нали сама се вдига, но илюзиите само падат лесно, некрасиво. За вдигането им илюзия не стига. Вяра трябва, с времето пораснала във Истина.Тя, баба Истина ни е роднина стара… отдавна се изля във Всичкото. -А вие – питам – има ли ви? -Ха-хаа! Въпроси който си задава, отговорите намира само. Ти знаеш! Ти кажи! Амбициозния, нали видя го, той своето си знае – нас ни няма! Хаа… ще мине пак – усмихва се – и може би тогава ще остане. Щом ти си тук, танцувай! Ти си дервишът! А?! Виждах ги наистина, танцуваха със смях… и радост бе, и празник! По-истински, по-земен и от грях. Дойде ми смелост, та попитах тихо: -Кой е бащата на…? - Да бе - питаш!? Ти ! То бе отдавна помниш ли, ти просто пожела ме! Вля живот и смисъл да ме има, че какво е Красотата, без смисъла да e живяна. И… Любов роди се - тя е наша дъщеря, моя и на скитника, със който трепнах във постеля. Ха! Но после те открадна ежедневието, ако в щастие си само, ти във него ще линееш, но с миговете си щастливи, имаш силата да оцелееш. -А Надежда? Тя… -… ти е подарък Свише. Светлина, че без Надежда в дните ти забързани, към мъка, пътят монотонно те отвежда. Нали съм мъж, внезапно оглупял съвсем непоетично я попитах: -А може ли… да ви прегърна всичките и колко мога да остана? В градината, с цветята любопитни, вперили очички в нас, при теб желана и децата, може ли… поне за час? -Тук няма време! Осъзнай се! Занеси си в ежедневието този „час”, но запомни! Когато срещнеш Красотата – дълбоко си поемаш дъх, задържаш го докато можеш и не дишаш, ако изпуснеш го, мигът ще разрушиш… и къщата ни с него. Помниш ли го онзи вятър? На забързаното его. Не дишах, но предвкусвах загубата, после сви ми се сърцето, буца гърлото ми впримчи… видях тогава третата сестра, детето – дето Вяра и Хармония наричаха – любимката на всички. А дрешката и вярно, беше скъсана и мръсна, косата чорлава от дето се е крила, с дълбоки като Библии очи, ухили се по детски мило, целуна майка си и двете си сестри, а мене само ме погледна – смръщи се и… пак се скри. - Не може да остане – тихо каза Красотата - само ако всички… - …другото ми се изгуби. Въздъхнах тежко. В миг изчезнаха и мрак се спусна, като ежедневие суров … и ме превзеха угризения, от тях предсказани, за недостатъчна любов. Усетих после остро пръстче в рамото, събудих се и виждам – малката ми дъщеря, заговорнически шепне ми в ухото: - Тате, тате… м-м... да не кажеш само, че съм се скрила зад онази там врата. Кака ще ме търси, мама също ако искаш после, може пък и ти! … и вечерта прегърна ме, нормална – фронтално истинска, като в съня, почти. Дом. Тук красиво е и светло, Вяра имам, имах и преди, тревогата ми е навън, където за Хармонията, нуж/ен/на си ми ти. Редактирано Март 15, 2008 от бяса Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Март 15, 2008 Автор Доклад Share Добавено Март 15, 2008 Браво,Бяса!Много ми хареса! Искам и аз да споделя едно стихотворение,което получих на рождения си ден миналата година и чийто автор не знам,за съжаление!?Бих помолила,ако някой от участниците разпознае автора му,да ми го каже! Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях - най-лошият от всички - да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерня погледа и празника. Да ти присядат глътката и залъка. А в нощите, в които му е празно - да те вини, че си му дала ябълка. Да те обича - ала само тялото. да го откъсва хищно от душата ти. И да те иска прокълнато ялова - да не родиш на някой друг децата му. А ти сама да се затвориш в клетката. да му подхвърлиш ключа на победата. И кротко да го милваш през решетките (когато е дошъл да те разгледа...) И да мълчиш. Дори да се запали, дори да се взриви над тебе здрачът. Додето не реши да те погали най-лошият човек. И не заплаче. Веднъж сълза отронил - е обречен добър и свят пред теб да коленичи. Тогава можеш да си тръгваш вече. Добрите хора лесно се обичат. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Март 15, 2008 Доклад Share Добавено Март 15, 2008 (edited) Тишината в ранния следобед преди да дойде съботната вечер тихо и сънливо безбрежно безоблачно безобидно безхаберно безхарактерно безнадеждно безкопнежно ...но отминава и идва вечерта полека http://www.youtube.com/watch?v=TOkesN5Hrxs...feature=related Редактирано Март 15, 2008 от valentinus Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 15, 2008 Доклад Share Добавено Март 15, 2008 http://www.youtube.com/watch?v=2A2Jt4WOxN8...feature=related Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Март 15, 2008 Доклад Share Добавено Март 15, 2008 Добрите хора лесно се обичат. Така е, и ги обичаме не само защото са добри, а и заради дългия пътя по които са минали. Нещо като аз го мога - значи и ти го можеш Една култова банда в БГ от около 25-28 г. - Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 15, 2008 Доклад Share Добавено Март 15, 2008 (edited) Auguri speciali per la mia amica! Редактирано Март 15, 2008 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Март 16, 2008 Доклад Share Добавено Март 16, 2008 (edited) Диана Експрес Две Праскови и Две Череши LYRICS Понеже се пилях насам натам все нещо като камък ми тежеше, но най накрая се опомних сам - две праскови посях и две череши. И този камък рухна отведнъж - като взривен - каквото беше - беше. Сега сън друг, макар един и същ - две праскови посях и две череши. Две праскови посях и две череши. Какво ще ми говорите за тлен, щом този свят от памтивека грешен, ще наследи от мене подир мен две праскови и две череши. Какво ще ми говорите за тлен, щом този свят от памтивека грешен, ще наследи от мене подир мен две праскови и две череши. Две праскови и две череши. Две праскови посях и две череши. Две праскови посях и две череши. п.п. Песничката я има във vbox, но клипчето не е за този форум. Редактирано Март 16, 2008 от Ла Горда Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 16, 2008 Доклад Share Добавено Март 16, 2008 ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Март 16, 2008 Доклад Share Добавено Март 16, 2008 шах с пешката http://www.vbox7.com/play:454afcf8 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Март 16, 2008 Доклад Share Добавено Март 16, 2008 Понякога животът ни нанася безпристрастно рани, отнемайки ни неща и хора, които ценим. Тогава сама болката ни припомня, че някъде по-дълбоко има и друго, което винаги е било скрито в нас, и което никой не може да ни отнеме - . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Март 16, 2008 Доклад Share Добавено Март 16, 2008 (edited) Понякога животът ни нанася безпристрастно рани, отнемайки ни неща и хора, които ценим. Тогава сама болката ни припомня, че някъде по-дълбоко има и друго, което винаги е било скрито в нас, и което никой не може да ни отнеме - . Да, знаеш че това се случва за да се съединим вътрешно с тези хора. Боли наистина и тази болка е неописуема, но ти виж нейната красота, нейната дълбочина. Знаеш това по-добре от мен. Красиво и дълбоко е това което пишеш и музиката която пускаш братко, на теб никога не бих могла да отговоря по подобаващ начин... Редактирано Март 16, 2008 от Ла Горда Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иванка Калбурджиева Добавено Март 16, 2008 Доклад Share Добавено Март 16, 2008 Искам и аз да споделя едно стихотворение,което получих на рождения си ден миналата година и чийто автор не знам,за съжаление!?Бих помолила,ако някой от участниците разпознае автора му,да ми го каже! Добрите хора лесно се обичат... Стихотворението се казва Богомилско, а авторът е Камелия Кондова Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Март 16, 2008 Доклад Share Добавено Март 16, 2008 Ла Горда: Знаеш това по-добре от мен. Да, бе - знам, друг път. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Март 16, 2008 Доклад Share Добавено Март 16, 2008 Душата ти знае... http://www.vbox7.com/play:69a1cc2b За теб! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Март 16, 2008 Доклад Share Добавено Март 16, 2008 (edited) Преди да се слееш с танина на виното, горчиво прекрачил (а) 100 ялови прага, познай се във танца, не в хладният дансинг. С усмивка поглеждай в очите на свраките, нежно целувай замръзнали клюнове. С лятно сърце, влей във вените зимни, топлите макове – червени до кърваво. Слънце е всичко, с което осъмваш, след лунният танц. Ти - тънката струна, на тихо очакване с трепет, на утрото. Защо да се сливаш с танина на виното? Спомни си зърното със живите сокове. Имай за свраките, имай за виното, имай за себе си, слънчева захарност. * Себична !? – кой знае. ... но не и натрапена. Редактирано Март 16, 2008 от бяса Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Март 18, 2008 Доклад Share Добавено Март 18, 2008 (edited) бяса ти си невероятен Поздравки (казваше един брат на времето, мир и светлина по пътя му+думичката е много хубава и мисля леко да я превзема). А моето настроение днес е: http://www.vbox7.com/play:09462676 Редактирано Март 18, 2008 от Ла Горда Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Март 20, 2008 Доклад Share Добавено Март 20, 2008 Звездите мълчаливо ни намигат надсмиват се над людовия гмеж и плезят се през телескопите опулени над нашия отколешен копнеж http://vbox7.com/play:3c697c97 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Март 21, 2008 Доклад Share Добавено Март 21, 2008 Имало едно време... http://www.vbox7.com/play:4b6e8c74 минало бешало казват по нашия край. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Март 28, 2008 Доклад Share Добавено Март 28, 2008 (edited) http://youtube.com/watch?v=yM3zw7_vx20&feature=related Редактирано Март 28, 2008 от infinity1305 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Март 29, 2008 Доклад Share Добавено Март 29, 2008 http://www.vbox7.com/play:f1544262 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Март 29, 2008 Автор Доклад Share Добавено Март 29, 2008 (на майка ми – по повод смъртта на нейна приятелка) Смъртта ми отнема приятел – Боли… Сърцето се къса… Няма връщане назад. Отишъл е във вечността, Дано там те чака… В главата се блъскат Въпроси без отговори – Бях ли добра,обидих ли лошо, Простих ли за всичко?... Тишината отговаря с мълчание И ми се иска да изкрещя, И да заудрям и да се пазя, И да се моля и да заповядвам, И да обичам без да мразя!!! Приятелят ми се разболя и Бързо изчезна в бездната на голямата истина… Чакай ме там, Запази ми място до теб, Забрави неразкритите тайни, А отровата изхвърли! Болест е тя,а там болести няма,нали…?! Взирам се дълго в небето високо, Да те позная в звезда се опитвам – Напразно. Затварям очи и те виждам – Усмихваш се лъчезарно… Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 4, 2008 Доклад Share Добавено Април 4, 2008 Гъб прекрасен клип чеденце + радвам се, че ги разби на олимпиадата по информатика приятен полет за Москвата знам,че ще им съберете очичките в точка Успех http://vbox7.com/play:c5910a1d Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Април 4, 2008 Доклад Share Добавено Април 4, 2008 На гости бях на Красотата (приказка) Вечерен здрач дойде внезапно и синкаво изпълни стаята, аз бях притихнал във уюта на житейски мъдрата си корист, предвкусвах топлата завивка и в себе си се влях, без угризения. От немай къде, пред мен изплува сякаш не на време, източното ежедневно обещание, че светлината всякак ще ме стигне и бяха малки всички разстояния, във погледа ми бе събран света. Бе унес, сън, илюзия, мечтание и топло ставаше ми и безпаметно, едва стаих дъха си, в шепите си сгуших се… едва. Тогава стъпките усетих, тихо люшна се тревата, и до мен – желана, припозната, докосна рамото ми… Красотата. Приседнахме във някаква градина, със цветя вторачени във нас, със скрупули за непростима радост, глупаво си мислех:Що пък аз? Преди да съм отронил дума, тя посочи със ръка надолу. Дете видях, момиче младо идваше да види странника, почти нахален. - Нарекох я Любов – ми каза – най-голямата ми дъщеря, по-малката ще дойде скоро, Надежда , казваме И, Благост, Светлина, имената И са много. И трета имам, но се крие, това игра И е любима, от страх че все и късат роклята, настъпват я, косата дърпат… а тя да плаче не умее, затова се крие, излиза само ако всичко е наред. -Къде живеете? – попитах - имате ли дом? - Живеем в къща до реката, но я събаря някой всеки ден. Отидохме, но странно беше, че къщата се вдигаше от само себе си, а дамите нехаеха, въртяха се, танцуваха, аз гледах ги невярващо… но всичко ми се щеше, слънчево и топло беше, беше празнично и щедро, радост, мир, спокойно, ведро, абее… безсрамно хубаво ми беше. Излезе вятър, къщата се срути, но изненада във лицата не видях, танцуваха във кръг, а къщата вълшебна, сама съграждаше се, пак и пак… - Постоянно е така - през смях ми каза Красотата - защото всеки бърза и красивото не вижда. блъска го и чупи, ха. Ако пък попиташ го: „- Защо?” - обръща се назад в недоумение, че нищичко не е видял! Пък камо ли красиво!? Не всеки е с очи за красотата, разрушава я, а после я отрича. И бърза, бърза…не разбирам, сигурно е някакво, по-видимо обичане, вторачен е в каквото е подгонил само. Но ти ела, танцувай с нас, тук време няма, няма късно или рано. За къщата ни не мисли, илюзия е ако кажеш! Нали сама се вдига, но илюзиите само падат лесно, некрасиво. За вдигането им илюзия не стига. Вяра трябва, с времето пораснала във Истина.Тя, баба Истина ни е роднина стара… отдавна се изля във Всичкото. -А вие – питам – има ли ви? -Ха-хаа! Въпроси който си задава, отговорите намира само. Ти знаеш! Ти кажи! Амбициозния, нали видя го, той своето си знае – нас ни няма! Хаа… ще мине пак – усмихва се – и може би тогава ще остане. Щом ти си тук, танцувай! Ти си дервишът! А?! Виждах ги наистина, танцуваха със смях… и радост бе, и празник! По-истински, по-земен и от грях. Дойде ми смелост, та попитах тихо: -Кой е бащата на…? - Да бе - питаш!? Ти ! То бе отдавна помниш ли, ти просто пожела ме! Вля живот и смисъл да ме има, че какво е Красотата, без смисъла да e живяна. И… Любов роди се - тя е наша дъщеря, моя и на скитника, със който трепнах във постеля. Ха! Но после те открадна ежедневието, ако в щастие си само, ти във него ще линееш, но с миговете си щастливи, имаш силата да оцелееш. -А Надежда? Тя… -… ти е подарък Свише. Светлина, че без Надежда в дните ти забързани, към мъка, пътят монотонно те отвежда. Нали съм мъж, внезапно оглупял съвсем непоетично я попитах: -А може ли… да ви прегърна всичките и колко мога да остана? В градината, с цветята любопитни, вперили очички в нас, при теб желана и децата, може ли… поне за час? -Тук няма време! Осъзнай се! Занеси си в ежедневието този „час”, но запомни! Когато срещнеш Красотата – дълбоко си поемаш дъх, задържаш го докато можеш и не дишаш, ако изпуснеш го, мигът ще разрушиш… и къщата ни с него. Помниш ли го онзи вятър? На забързаното его. Не дишах, но предвкусвах загубата, после сви ми се сърцето, буца гърлото ми впримчи… видях тогава третата сестра, детето – дето Вяра и Хармония наричаха – любимката на всички. А дрешката и вярно, беше скъсана и мръсна, косата чорлава от дето се е крила, с дълбоки като Библии очи, ухили се по детски мило, целуна майка си и двете си сестри, а мене само ме погледна – смръщи се и… пак се скри. - Не може да остане – тихо каза Красотата - само ако всички… - …другото ми се изгуби. Въздъхнах тежко. В миг изчезнаха и мрак се спусна, като ежедневие суров … и ме превзеха угризения, от тях предсказани, за недостатъчна любов. Усетих после остро пръстче в рамото, събудих се и виждам – малката ми дъщеря, заговорнически шепне ми в ухото: - Тате, тате… м-м... да не кажеш само, че съм се скрила зад онази там врата. Кака ще ме търси, мама също ако искаш после, може пък и ти! … и вечерта прегърна ме, нормална – фронтално истинска, като в съня, почти. Дом. Тук красиво е и светло, Вяра имам, имах и преди, тревогата ми е навън, където за Хармонията, нуж/ен/на си ми ти. благодаря, бясе! поздравявам те с това http://4storing.com/hwxci/928f021a7dcec9f1...9ab482b869.html Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Април 4, 2008 Доклад Share Добавено Април 4, 2008 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts