Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
mvm

Забавни и смешни страници

Recommended Posts

Не виждам да имате такава тема, в която да се постват смешни клипчета или снимки, или страници. Тук си говорите сериозни неща, дори няма проява на никакво чувство за хумор, но предполагам обичате да се смеете и забавлявате.

Като за начало ви пускам моето любимо клипче :"извънземно на изпит по управление на свтлинен лъч"

Надявам се да ви хареса и инициативата ми също :)

http://www.vbox7.com/play:cc3a02b3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един ден Бил Гейтс хванал златната мишка. Тя му се примолила:

- Пусни ме и ще ти изпълня едно желание!

- Добре.

И Бил Гейтс извадил една карта на света. И казал:

- Искам да владея цялата тази територия!

Мишката казала:

- Еее. Аз все пак не съм златната рибка. Не съм толкова могъща. Поискай си нещо друго.

Помислил малко Бил Гейтс и казал:

- Искам да махнеш всички грешки в Windows!

Мишката помислила, помислила и казала:

- Абе... я дай онази карта да я погледна пак!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да не спамя в темата за трудностите в духовния път, реших да го напиша тук. Чудя се, кой е по-правилния духовен път. Да се молим смирено и да медитираме, да четем Учения.....и да си мислим, че се просветляваме, което е съмнително :hmmmmm:

Или да се смеем през сълзи, когато попаднем на нещо такова. Е, предполагам, че на повечето от вас ще се стори много несериозен материал за смях, но аз определено много се забавлявах. Сигурно защото вървя малко встрани от духовния път и малко у-лево :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.

2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.

3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.

4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща

5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.

7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.

8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.

9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.

10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.

11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.

12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.

13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

източник: някъде из нета

ПП. Не че нещо, ама се чудя какво прави тази тема в подфорум "изкуство" :hmmmmm: И какво изкуство има в нея :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup: Едно от най-трудните изкуства е - да успееш да освободиш смеха в човека... Да му помогнеш да види света си светъл, лек и.... щастлив.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Браво на мвм , виж ти какъв творец на смях се оказа! :3d_011:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти mvm за приятната "ретроспекция",която ми помогна да си направя,като "дете" от посочените години... :hypocrite:

Навя ми асоциации за филмите "Вчера", "Фаталната запетая" също,защо не и за "Всичко е любов"...- ето ти и връзката с "Изкуство". :dancing yes::thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

За да не спамя в темата за трудностите в духовния път, реших да го напиша тук. Чудя се, кой е по-правилния духовен път. Да се молим смирено и да медитираме, да четем Учения.....и да си мислим, че се просветляваме, което е съмнително :hmmmmm:

Или да се смеем през сълзи, когато попаднем на нещо такова. Е, предполагам, че на повечето от вас ще се стори много несериозен материал за смях, но аз определено много се забавлявах. Сигурно защото вървя малко встрани от духовния път и малко у-лево :D

И аз щото, само че малко у десно...http://vbox7.com/play:a23d0cda

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв смях, Ина, на мен ми се доплака като четях...Връщах се назад и си припомнях ожулените си колене, изподрасканите лакти, ровенето в пръстта, където оказа се гъмжало от бацили, онези прекрасни наши играчки, които раждаха нашата детска фантазия и собствените ни ръце, тълпите, за които говори мвм, когато ходехме на кино, смеха ни, оня чист детски смях, който изчезна някъде по пътя...Захвърлихме го като мръсна и ненужна вещ, за да създадем за децата един уж по-добър свят.Но дали успяхме или се оплетохме в собствените си мрежи и страхове?

Тъжно, много тъжно ми стана...И да, аз също погледнах дали наистина липсва номер 6, изпадам в паника, когато си забравя GSM-а, пиша писма на родителите си, питам ги кога са свободни...А преди не баше така.И беше по-хубаво, много по-хубаво.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×