Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Психотерапия и учението на Учителя Петър Дънов

Recommended Posts

Вендор, всичко е въпрос на личен избор. Затова има различни терапевти с различни видове практики. Хубаво е, да имаш избор. Но в учението,беседите, словото на Дънов се обхваща най-същественото и ценно, което може да донесе на човек истинското здраве. Символите може да носят много информация, но когато не знаеш как полезно да я оформиш и в каква оздравителна посока да я поведеш какъв е смисълът.. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предполагам, че щом пишеш по темата можеш и да посочиш конкретни примери, в които невроза, например, е излекувана с беседа. Мисля че няма да е проблем и да се изложи и случай, в който словото на Дънов, е имало терапевтичен ефект.

Ще ми е интересно да видя практическата страна на този вид терапия, не само теоретичната.

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Този вид терапия" засега не съществува. Аз обаче твърдя, че в словото на учителя има голям психотерапевтичен потенциал. Разбира се, стандартните методи на анализ и интерпретация са неотменима част от терапията. те обаче не отговарят на въпроса КАК да се променят изследваните и осъзнати дезадаптивни комплекси, чувства, мисли. Хилядите приказки, притчи, метафори, дадени така щедро от Учителя, имат директно място в процеса на психотерапия. Те имат мощно въздействие върху несъзнаваното образно-емоционално мислене като заобикалят серийната логика. Имат роля и в процеса на водено въображение, пряко или модифицирани от терапевта, персонализирани според личностовите нужди на пациента.

Засега няма смисъл от много приказки, защото нещата около изпоклзването на словото на учителя в психотерапията са в зародиш! Засега всеки терапевт с духовен уклон и пристрастие именно към неговите беседи ги ползва по свое усмотрение. Но ще се променят нещата, бъдещето ще покаже. Засега многото приказки по темата са излишни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предполагам, че щом пишеш по темата можеш и да посочиш конкретни примери, в които невроза, например, е излекувана с беседа. Мисля че няма да е проблем и да се изложи и случай, в който словото на Дънов, е имало терапевтичен ефект.

Ще ми е интересно да видя практическата страна на този вид терапия, не само теоретичната.

Да - доказана и леувана безуспешно повече от 15 годни сърдечна невроза - за 6 месеца с "Извора на доброто". Заедно с нея си отиде заведена в диспансера и лекувана с какво ли не вкл. с десенсибилизация астма с придружаващ алергичен ринит доведени до състояние помпичка в дамската чанта и пристъпи всяка нощ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

може да изглежда просто и невероятно, но словото задейства много фини енергии на мисловно ниво,защото докато четеш си представяш всичко и го преживяваш, а така се развива и духовно въображението. а някои сънища не идват ли точно идват от сферата на въображението? нещата са свързани.не мога да разбера защо трябва да се дели онзи или този метод, когато лечението трябва да е комплексно??все едно да кажеш че човек е само сънища, само въображение или се определя само от зодията си.. но наистина няма смисъл от много приказки, защото и аз вярвам,че нещата с времето ще се разчупят и който има смелост да използва нетрадиционни засега методи ще има много доказателства за положителните ефекти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. (Беинса Дуно)"

Горното е "мисълта за деня", която се появява долу на главната страница на този сайт.

При огромна част от психичните разстройства имаме един базов механизъм, с който продължавам да се сблъсквам и да се учудвам от детерминираната му болестна универсалност. Това е едно свръх желание за контрол, ред, чистота, справяне, максимализъм и перфекционизъм. Едно голямо ТРЯБВА. Всичко ТРЯБВА да бъде както "аз си мисля, че ТРЯБВА да бъде". Ако не е такова, веднага се задейства помитаща болезнена тревожност, която при някои прераства в паника. Една невъзможност за приемане на нещата и живота, на самата себе си несъвършени. Или по-скоро неспособност да се види съвършенството в несъвършенството, как всичко си е на мястото, но погледнато по-отвисоко.

Този характеров перфекционизъм, ригидно свръхнапрягане на мисълта (болезнено напрегнато анализиране, често прерастващо в натрапчиво мислене), емоциите и тялото в едно постоянно състояние на "НАЩРЕК" всъщност се пораждат от по-дълбоки и трудно видими от самия човек когниции. От една базова прекомерна ранимост, страх, вина и когнитивни убеждения от сорта на "този живот е по презумпция ужасно място, а хората са зли по природа!", "ако съм щастлив/а и спокойна, ще се проваля на всяка цена!", "не ти вярвам, защото ще ме нараниш!", "Не си вярвам - не вярвам на тялото си - то непременно ще ме подведе и ще се разболее от смъртоносна болест!", "Не вярвам на чувствата си - те са проява на слабост и са лъжливи винаги!", "не вярвам на душата си и духа си!", "Не мога да си позволя да обичам - нито себе си, нито другите. Ако обичам, задължително ще бъда излъгана и наранена жестоко!" и т.н. и т.н. и т.н. и т.н.

Ригидният характер, свръхнапрегнатият контрол над емоциите, тялото си, над другите, тоест перфекционизмът, садо-мази емоционалността, която винаги го следва, са само ЗАЩИТА, защитни механизми в характера на човека с горните и подобни на тях базови когнитивни убеждения и емоционалност. При такъв психичен механизъм човек се центрита изцяло ментално, аналитичната му мисъл се развива силно, но се губи връзката между мозъка и тялото, между мозъка и емоциите, между когницията и дълбоката душевност, Любовта и спонтанността, ДОВЕРИЕТО в мъдростта на живота и СЕБЕ си.

Горният механизъм е буквално ключ - в самата сърцевина на широк кръг от психопатология. Има го при всички тревожни разстройства: обсесивно компулсивното, паническото р-во, фобиите, особено при неспецифичните, при генерализираната тревожност, безсънието и т.н. Има го при хранителните и психогенните сексуални разстройства. Има го при конверзионните (хистерия) и соматоформните разстройства (например при хипохондрията). Има го и при депресията, но там е в още по-задълбочен вид, като жилото на агресията вече е обърнато към себе си като автоагресия, мазохистична вина и пасивно бягащо отчаяние.

Горният психомеханизъм разбира се, се залага от поредица от фактори, като главни са генетичната предиспозиция, тревожно протичаща бременност, свръхзакрилящ и обгрижващ или свръхизискващ родителски стил - най-често в комбинация от двата.

Огромният страх от провал кара човека да си забрани възможността за провал и грешки. Последствието е, че той се свръхнапряга при поемане на риск и отговорност. Защото го е страх, че няма да се справи. Затова се престарава, държи се свръхотговорно и авторитарно контролиращо. Или въобще бяга от поемането на риск и трудност, на отговорност - за да не се провали, от което силно го е страх. Последното е вече депресивна реакция, а първото тревожна.

В този дух, днешната мисъл от Учителя е тотално психотерапевтична, защото засяга именно този ключов когнитивен механизъм и го неутрализира!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

"Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. (Беинса Дуно)"

...

Горният механизъм е буквално ключ - в самата сърцевина на широк кръг от психопатология.

...

Здравей Орлин !

Споменаваш за "ключ", който е дал Учителя...

Може би, в тази насока коментирате и с колегите си,...но какво влагате в думата "погрешка" ? Как я тълкувате ?

Тя има ли разлика/прилика с допускане на грешки? или просто е някаква остаряла форма на изразяване ?

Ако не те затруднява, напиши нещо повече в тази насока.

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Писах, че механизмът е ключов, базов, предизвикващ широк кръг от психопатология. Мисълта на Учителя просто е в терапевтична насока, защото оборва, неутрализира тласъка към перфекционизъм, захранван и защитно поддържан от базови несъзнавани комплекси.

Може би по-важното е не какво психолозите мислим, че е грешка, но какво пациентите ни мислят за такава! Например хората имащи гореобяснения когнитивен механизъм смятат за погрешно да бъдат: естествени, отпуснати, радващи се спокойно на живота, толерантни и прощаващи, благи и добри, обичащи и обичани, вярващи в себе си, живота и доброто в другия. Смятат, че е грешка да се покажат слаби и да се объркат понякога в извършването на социалните си и професионални дейности. Смятат, че е грешка да похвалят, да се похвалят и да бъдат от сърце похвалени. Смятат, че е грешка да допуснат другия близо без да поддържат дистанция. Смятат, че е грешка да се разтворят за човека до тях, дори за партньора си, без да си имат "едно наум". Смятат за грешка да живеят повече в сърцето си и да вярват на тихите му безмълвни думи без да ги заглушават с грубия глас на сухата си защитна рационализация. Ето такива ми ти "грешки"...

Вярването, че горните психоемоционални вярвания и социални поведения са "погрешни и нараняващи" идва от базови заложени от темперамент, пренатално възпитание и ранни години несъзнавани комплекси/ убеждения/ страхове. Не че мисълта на Учителя е кой знае колко уникална - всеки добър терапевт в последните 150 години, откакто съществува съвремената психотерапия вероятно е стигнал до нея, изразена през една или друга визия, терминология и стил.

Ключов е когнитивният механизъм - уви! А мисълта на Учителя е действително "в десятката" на една оптимална терапевтична посока!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

За нуждата от психотерапия, нужна ли е тя и защо? и Психотерапия и учението на Учителя Петър Дънов ?

От много време чета подобни теми и все не намирам смелост и мотив да пиша...

Нещата са сложни....и обикновено в едно мнение трудно може да се изясни разбираемо дадена позиция, а с повече мнения пък може да се оплескат още повече нещата.

Виждам подходящ случай сега като считам, че ако взема за "подложка" предходното си мнение, ще мога да изразя по ясно какво мисля по въпросите.

Мнението може да се вземе като един обобщен, принципен и окултен поглед на пътя на болестите, нуждата от лечение, начините на лекуване...

При такава основа, можем да погледнем в частност за всяка лекарска практика, профилактика, лечение, методика,... но смятам, че психотерапията заема главно място във здравето на човека и за това си заслужава да се наблегне на нея.

Защо главна и най-важна...? - Психотерапията е нещо като свързващото звено между материята и духовното,...и то официално призната и наложена наука (за разлика от други окултни науки третиращи Душата)...Има "дългогодишна" (100-тина год.) практика, опит... Дори и превода на думата (душа+лечение) говори много, но колко психотерапевти биха дали определение за Душата, тоест да дефинират това което лекуват ? Могат да се задават много неудобни въпроси, но не това е целта на мнението. По-скоро търсим мястото на психотерапията, нейното значение и роля,... а неудобните въпроси някой друг път и то само на самозабравили се психотерапевти, каквито (за щастие и за сега!) във този форум няма. :)

Да припомним накратко от предният пост,... значи Душата се преражда и принципно основната цел е Нейното развитие. Ключов момент е нейното "събуждане", което става с натрупване на определено ниво на страдание. Без "събуждане" - няма развитие, нали? Важен момент. След събуждането има духовно развитие, "зреене", религии, окултни школи, Учители, ...но на това няма да се спираме. Това са следващи етапи и не засягат пряко психотерапията, която в случая разглеждаме като ободрително помощно средство за разсънване. Всеки е изпитвал шока от стресово събуждане. Неприятни усещания,...после цял ден не ти върви,...всичко ти е криво... Едвам чакаш да си легнеш отново или много ти се иска да се доспиш. :)

Точно така, когато Душата почва да се пробужда под тежкото бреме на страданието идва на помощ психотерапията, която има за цел да смекчи "прехода", да направи по-приятно събуждането и всичко, с основна цел, да има по-добра реализация, постижения, резултати и развитието... Гениален замисъл. Изобщо тези от Невидимият свят мислят за всичко. :)

Психотерапията се явява нещо като буфер между вагоните на влаковата композиция... Обира (обяснява) сблъсъците като улеснява движението и го прави по комфортно. Това много лесно се забелязва. Погледнете в световен мащаб. Всички учения, религии, окултни школи говорят да се прави добро, да си състрадателен, да прощаваш, да обичаш близките си, да си честен...и още много ценности, с които дефакто и психотерапията като начало, запознава своите клиенти и ги препоръчва. Да сте чули за някоя терапевтична методика където се препоръчва мъст, злоба, ненавист, лицемерие ?!?

В този ред на мисли може да се разсъждава много и да се извадят доста изводи, които могат да подобрят значително работата на психотерапевтите. За жалост, обаче това е много трудно.Его. Интереси. Лични амбиции...Доста често специалистите в тази област се държат като "кученцето с кокала" - непрекъснато си лае и ръмжи, когато преминаваш край него. Разбираемо е. Хем е гладно, хем го е страх да не му го вземат и за това се презастрахова... Горкото не разбира, че ти не ядеш кокал, а отгоре на всичко можеш и да го нахраниш добре. :)

Разбира се, че тук не искам да засягам меркантилността, злоупотребите, оплюването, отричането и "войните" между специалистите, практикуващи тази професия. Това навсякъде го има,...но при психотерапевтите това може да се използва като критерий за "истинност", кадърност, професионализъм. (друга тема)

Накрая - за психотерапията и Учението...

В контекста на всичко казано, всяка методика, която по плавно, нежно и с Любов "събужда" - логично ще има по голяма успеваемост и търсене. Тънкият момент е, ако може правилно да се оцени нивото на пациента и да му се даде правилната ориентация за последващо духовно развитие. За да може след терапевтичният период, "събудената" Душа вече сама да върви по Пътя на своето развитие. За "зреенето" на Душите се грижат вече други духовни структури - Учители, Школи, религии... Школата на Беинса Дуно дава добра основа за последващо развитие на пробудените Души и за това смятам, че препоръка за четенето на беседи (нищо друго!) и евентуално общуване в подобни форуми като този са подходяща препоръка. Разбира се, че и източни практики, йога, друга езотерична и окултна литература също може да са подходящи. Това се е разбрало от западните психотерапевти и на базата на техни препоръки може да се види какъв бум на ашрами, духовни школи и духовни водачи има там.

Аз съм "пристрастен" към Учението на Учителя и за това ми харесва и подкрепям методите на Орлин, който в определена част от терапията си препоръчва беседите на Петър Дънов. Смятам, че това е добре, но трябва да се прави внимателно и да няма задължителен характер. Надявам се, че той ще се усъвършенства още професионално. Смятам, че основното за добрият терапевт е окултното осъзнаване на своето място и роля. Другото си идва с времето.

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По темата:

Учителят, наред с молитви, формули и упражнения - дава и много методи за алтернативна само-психотерапия и групо-психотерапия, които те прочистват из основи. Поради това, всеки разбрал и приложил ИСТИНСКИ напътствията му - се променя трайно и безвъзвратно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По темата:

Учителят, наред с молитви, формули и упражнения - дава и много методи за алтернативна само-психотерапия и групо-психотерапия, които те прочистват из основи. Поради това, всеки разбрал и приложил ИСТИНСКИ напътствията му - се променя трайно и безвъзвратно.

В думите на мъдреца има психотерапевтична стойност, която надхвърля коя да е от съществуващите днес психотерапии! Все пак обаче словото му е по-скоро една възвишена теология и практически житейски и когнитивни насоки. Наистина голяма част от словото, както и молитвите, съзерцанието, посрещането на изгрева, паневритмията и т.н., са изключително психотерапевтични. За да бъдат ползвани обаче като една качествена психотерапия, приложима при невротични и психотични разтсройства, а не само при относително здрави хора, е нужна работа по "превод". Превод спрямо някои основни структурни терапевтични механизми по отношение на тези психични проблеми.

Дори така, в директен вид, учението на бялото братство би имало чудесен успех примерно при хипохондрия и генерализирана тревожност. Би имало относителен успех при депресия, паническо разтсройство и фобии!

Прилагано директно обаче, би могло дори да влоши психотичните налудности и обсесивно компулсивните мисли и ритуали. Казвам това без да обяснявам детайлно защо е така - на базата на опита си.

В учението на бялото братство - а то надхвърля българската му школа - има наистина много, много дълбоко терапевтична стойност. Просто е нужно да бъде извлечена и структурирана, преведена според някои психотерапевтични принципи и структура!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По темата:

Учителят, наред с молитви, формули и упражнения - дава и много методи за алтернативна само-психотерапия и групо-психотерапия, които те прочистват из основи. Поради това, всеки разбрал и приложил ИСТИНСКИ напътствията му - се променя трайно и безвъзвратно.

Da, но кои са критериите за Истинското прилагане?

А нима е НЕистинско разбиране да се четат и други книги, и да се уважат авторите им като търсеща душа?

Аз например много много харесвам стила и много често препоръчвам книгите на Дон Мигел Руиз. Нима това е против Истинското Прилагане на Словото?

То лесно може да се измери/преброят цитатите на един човек, а как да се измери Любовта?

Как да си види реалния живот тук – във виртуалното пространство?

Не е ли всеки Отговорен сам пред себе си и Бога?

И след като ние като български народ сме отговорни за разпространяването на тази мъдрост, и след като белите братя критикуват/презират и се възгордяват (уви, да, твърде често) над йогите с извинението, че йога е инволюционна.

То тогава повдигам въпроса защо да не се плати на филолози (аз не съм) и да се преведе Словото на хинди и на китайски език?

Та това са 2.4 милиарда души!

В учението на бялото братство - а то надхвърля българската му школа - има наистина много, много дълбоко терапевтична стойност.

:thumbsup2:

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Запример, ако имаш 100 000 лева в банката, твоята вяра ще бъде по-силна. Тъй, като погледнеш в банката, вярата е силна. Казваш: „Има Господ.“ Но представи си, че нямаш нито пет пари, пък и нямаш и работа, такава криза, както сега – какво ще правиш? Да допуснем, че ще се молиш. Молиш се, но молитвата няма никакъв отговор. Тогава какво ще правиш? В Божествения живот човек носи всичките възможности в себе си. Той не ги търси отвънка. Ако вие търсите възможностите отвънка, вие сте на крив път. Ето аз какво разбирам. Ти си един екскурзиантин и носиш огън в себе си, в джеба си. Като идеш някъде, ще намериш дръвца, ще ги запалиш. Отвънка имаш условия, а възможностите са в тебе. Ти можеш да имаш всичките дърва, но ако не носиш огън в себе си, ти нищо няма да направиш.

Та сега, някои от вас, вие не разбирате. Правите една погрешка. Условията съществуват, но възможност нямате вътре. Вие нямате тия запалки – огън не носите в себе си. И след туй се чудите защо така не ви върви. Противоречия, казвате, как да се помогне? Огън трябва да носите, нищо повече.

http://triangle.bg/b...6-01-05-05.html

http://www.youtube.com/watch?v=hf1HIDJwLa4

Редактирано от petarstankov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Всичката нечистота, която имате, трябва да я изхвърлите, за да бъдете вие свободни."

източник

Много е важно да изхвърляме от себе си всичко нечисто, отрицателни емоции, разрушителни самосъжаления, отровни обвинения към другите. Само така можем да бъдем отново чисти и свободни. За да изхвърлим натрупания негативизъм трябва да му направим път да излезе от нас. За целта трябва не да подтискаме отрицателните емоции, като ги заравяме по този начин още по-дълбоко в подсъзнанието си, а да ги изразим чрез силен и пречистващ катарзис в състояние на медитация. При този вид така наречени динамични медитации позволяваме на себе си да изразим целия насъбран гняв, тревожност, стрес чрез различни комбинации от дълбоко и хаотично дишане, викане, крещене, плач, смях, енергични подскоци и други подобни енергични изяви.

Наскоро един участник във форума Психотерапия онлайн писа за невъзможността си да преодолее негативното си и осъдително отношение към своите родители, което от своя страна го е довело до блокажи в настоящия му живот на млад мъж. Посъветвах го да прави всеки ден динамична катарзисна медитация от 1 час насаме със себе си. Отрицателните чувства са в състояние да ни убият, поболеят, ако не бъдат "изчистени", изхвърлени навреме извън нас. Моят съвет към него бе да изчисти тази отрицателна "нечистота" от себе си, като в продължение на 40 мин. на ден бие и разпердушинва възглавници, на които е написал имената на родителите си. След този 40 минутен катарзис да остава в покой и самонаблюдение за още 20 минути. По този начин ще може да изчисти от себе си натрупаната негативна енергия и да излекува скритите в подсъзнанието му душевни рани. Рани, които се подтискат, държат се покрити и неизразени, гноясват и не могат да бъдат излекувани. Като ги извадиш навън, на дневна светлина и чист въздух, те ще заздравеят. Тази дневна светлина е катарзисната медитация на изразяването, или по думите на Учителя такава медитация е "изхвърляне на нечистотата".

Само по пътя на изразяването, а не на подтискането човек може да бъде свободен и да не е лесна плячка на собствения си натрупан в продължение на дълги години негативизъм.

За съжаление съветът ми за катарзисна медитация не бе позволен за публикуване и отговорът ми не стигна до потърсилия помощ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ошовските медитации и въобще катарсзисните практики вентилират чудесно и са на прав път. На много по-прав път от потискането и отричането. Добри са, но са само стъпка в промяната, само клапан за освобождаване и изразяване. Ако се остане само дотам, старите патерни в мисленето пораждат ново напрежение в несъзнаваното и така до безкрай. На по-високо ниво преработването на психиката изисква промяна в мисловните, емоционални и поведенчески навици, тоест променено световъзприятие и разширено осъзнаване. Учителят работи предимно на това ниво, поне що се отнася пряко до дискутираната тема. Разбира се, трансперсоналният елемент в системата му е главният, който поставя всичко в съвсем различна дименсия на безкрайност! Неговите безброй лекции са златна мина, която предстои да бъде ползвана, включително и в психотерапевтично направление!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....

В учението на бялото братство - а то надхвърля българската му школа - има наистина много, много дълбоко терапевтична стойност. Просто е нужно да бъде извлечена и структурирана, преведена според някои психотерапевтични принципи и структура!

Ами хайде, действай, направи го този превод и структуриране :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тиквата за шест месеца, дъбът за сто години... Ако има дъбове в тази област, да почват - аз не бързам...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тиквата за шест месеца, дъбът за сто години... Ако има дъбове в тази област, да почват - аз не бързам...

ако се съберете няколко човека специалисти, ще стане много по-бързо, лесно и точно. С енергията на групата, която с всеки човек се удвоява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ошовските медитации и въобще катарсзисните практики вентилират чудесно и са на прав път. На много по-прав път от потискането и отричането. Добри са, но са само стъпка в промяната, само клапан за освобождаване и изразяване. Ако се остане само дотам, старите патерни в мисленето пораждат ново напрежение в несъзнаваното и така до безкрай. На по-високо ниво преработването на психиката изисква промяна в мисловните, емоционални и поведенчески навици, тоест променено световъзприятие и разширено осъзнаване. Учителят работи предимно на това ниво, поне що се отнася пряко до дискутираната тема. Разбира се, трансперсоналният елемент в системата му е главният, който поставя всичко в съвсем различна дименсия на безкрайност! Неговите безброй лекции са златна мина, която предстои да бъде ползвана, включително и в психотерапевтично направление!

И Учителят, и индийският мистик Ошо, и Буда, и Исус са безкрайно ценни просветлени същества, познаващи до съвършенство човешката душа в най-голямата й дълбочина.

Като пример ще добавя, че Учителят е достигал до сърцата на своите ученици, на живите хора, които са го заобикаляли, поради това,че е притежавал Висшето разбиране. При това разбиране се знае, че да се достигне до "трансперсоналния елемент в системата" /ако изобщо Бог може да бъде наричан "система"/, човек трябва да е трансцедентирал, преминал отвъд персоналния елемент, т.е. своята персона. Или казано по-точно човек трябва да се е разтопил в Бог, да е изчезнал като старата си персона, личност, и да се е преродил в ново същество без личност, без характер, без строги определени мисловни и характерови модели и правила, коио да затварят и ограничават безкрайното му човешко същество.

За преодоляване на ограниченията на персоната, на личността, източните мистици са предложили от древни времена до сега 120 вида медитации, Учителят разработва паневритмията. Това са все методи и медитативни техники да се раздвижи енергията на отделната личност, за да се пречистят съществуващите енергийни блокажи и да се улесни себеосъзнаването като път към висшето познание на Абсолютната реалност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....

В учението на бялото братство - а то надхвърля българската му школа - има наистина много, много дълбоко терапевтична стойност. Просто е нужно да бъде извлечена и структурирана, преведена според някои психотерапевтични принципи и структура!

Ами хайде, действай, направи го този превод и структуриране :)

Когато говорим за бели братя ние не разбираме просто сухи учения и школи, а просветлени човешки същества, стигнали по пътя на собственото си прераждане/възраждане до Божествената истина, до Висшето разбиране. Такова просветлено човешко същество е бил и Учителят.

Ето защо не може изобщо да се говори за "извличане и структуриране според някои психотерапевтични принципи" на просветлените човешки същества. Всяко просветлено същество, в това число и Учителят, е една Вселена, безкрайна и мистериозна, която не можеш по никакъв начин да систематизираш, класифицираш и структурираш, още по-малко спрямо психотерапевтични принципи. Всякакви систематизирания и структурирания и прочие принципи са дело на ограничения по своята природа човешки ум, за който единствения начин да опознава света наоколо е като го разделя чрез дисекции, пастьоризира и хомогенизира, за да може по лесно да предъвче непознаваемото и мистериозно Съществувание.

Просветлено същество като Учителя не може да бъде разчленено на съставни части, проучено и класифицирано, защото да си просветлен означава да си Цялостен и Интегриран, разцъфтял в неповторима индивидуалност, подвластна единствено на Вечната истина. Хора като Учителя не се разбират с ума, защото умът е твърде тесен и ограничен, за да обхване Вечното и Безкрайното. Учителят трябва да се слуша със сърцето, а не с ума. Всякакви ограничения и предразсъдъци на ума трябва да се оставят настрана и да позволиш думите на Учителя да проникнат свободно в теб, до най-вътрешната същност на съществото ти.

Не да се опитваш ти да анализираш, психотерапевтираш и дисектираш Учителя, а да се оставиш Просветлено човешко същество като Учителя да проникне дълбоко в твоята душа, в най-вътрешния храм на съществото ти, за да върне пламъка на Божествена истина в теб!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето ...това е прекрасен форум. Свалям шапка. Той сигурно е създаден от хора, които вярват в учителя си. Похвално. Това ми прилича на религия, нова религия, с нови вярващи в "Бащата".

Аз съм атеист. Тази дума има много значения. Аз много сериозно съм изучавал религиите по света. Защото вярата в Бог, е явление на всички народи, на всички континенти. Дори на такива острови, които няма как да са заразени с Бог-а от цивилизацията, но и там има Бог. Това явление ще рече е масово за хората, без значение, къде се намират те, и как се казва богът им.

Както казах съм атеист и винаги търсех смъсъла на това, защо всички раси, всички поколения и всички хора по принцип имат нужда от Бог. Никъде нямаше потвърждение че Богът, този в който вярват го има. Обърнах се към християнското вярване за Бог. Говорих с много историци, някои от които вече не са на този свят поради старост, но какво се оказва. Всички писания, които са в библията, исторически доказано са плагиатствани. Голям шок, но има наистина исторически данни, които предлагат притчи, ситуации и други събития, които са описани в библията, но за зла участ са описани и в много други документи, които са стотици години по-стари от нея. В разговорите с тези историци аз стигнах до идеята че библията е една добре структурирана и плагиатствана книга. Все пак нормално е да се запитам, ако библията не е началото на началата какво тогава? Интересното е, че историческите фафти за това се губят много, много назад във времето. Което ще рече че оригинала е отдавна и безвъзвратно изгубен, макар самия оригинал да не е само един. Това обаче не е важно. Факта, че на всеки остров с напълно изолирано от цивилизацията племе имаше бог, на който то да се кланя беше факт. Зададох си въпроса, как може да няма Бог, но същевременно да присъства като образ навсякъде? Това е сериозен въпрос между другото. Така спряганият Юнг от всички кръгове, е стигнал до същият въпрос, макар и много по-тежко.

Аз съм напълно наясно, че този форум, тази страница е направена специално по една причина и нямам нищо против нея. Това е вашият учител Петър Дънов.

Тъй като моята работа е свързана с вярата и душевността на хората по принцип, а аз съм атеист, не мога да подмина тази страница, това пространство, което е завзето от вашето вярване и вашата вяра. У мен обаче изниква въпроса, как ли живеят индийците правилно, без тази ваша истина? Колко чини тя ако е само за вас? Как ли хората преживяват там, където Петър Дънов е просто неразбираемо словосъчетание? Изобщо ме вълнуват тези неща. Аз ще бъда честен и ще си призная, че учението на този учител не ми е до основи известно. Искам да кажа, че аз не съм наясно какво точно повелява. Може би след време ще си направя този труд и ще се информирам чисто за да се запозная. Но, аз винаги, когато има идолопоклонничество съм си задавал един единствен въпрос: какво става с вярата на личността, ако тя последва някой друг, т.е. какво става ако не вярвам в себе си, а в някой друг? Какво тази личност преглъща у себе си, за да вложи своята сила, способности и енергия в някой друг и неговата философия за света. Винаги ми е хрумвало, че тази личност зарязва себе си, защото е намерила по-правилен път в лицето на своя идол. Аз не зная дали е по-правилно да го наричам у-чител с главно у. Все пак аз не съм един от вас, така че може би имам правото да го наричам просто г-н Дънов.

Какво обаче все пак възбуди моето желание да пиша тук , след като не съм последовател и след като съм атеист по принцип. Както знаете атеист не означава човек, който отхвърля всички тези неща. а човек който не се въвлича във тях. Сигурно имам много повече познаниие за религията от вас, но за г-на .... мълча. За мен обаче е важен факта, че много хора на "науката" някак са намерили своя оазис тук сред вас. Аз в това не виждам нищо неестествено. Човек намира своя оазис според това, каква жажда има нужда да утоли.

Това е втората тема, която привлича вниманието ми, защото в нея присъстват думите "психотерапия" и "Учителя". Това от моя гледна точка, на човек атеист, е много сложно, да не казвам конфликтно словосъчетание. Със сигурност тук ще се изправя срещу цялото ваше съсловие, а и че срещу полу-научното терапевтично съсловие на така наречената от тях си трансперсонална "психотерапия". Ще се учудите, защо слагам кавички на толкова "хубав" метод" за психотерапия. Ще ви кажа. Просто такъв метод няма. Има вярване, че това е метод, но метода липсва. Има само вярвания за него. По този пункт темата наистина започва да се връзва според мен, защото да вярваш в Бог, който и какъвто и да е той, както и този който временно изпълнява тази длъжност, и този вид "психотерапия" е едно и също.

Ще забележите, че аз нито опровергавам истините на вашият учител, нито ги подкрепям. Само мога да кажа нещо от малкото неща, които знам и това е, че революция няма. Г-н Дънов е събрал много известни мъдрости, исвестни на историята много много отдавна и просто ги е опаковал. У мен обаче изниква един въпрос: защо някои хора вярват в това а други не? Ще кажете всеки определя до къде да извиси неговото съзнание .....Да де, ама все пак защо това е факт.

Както всички окултисти цитират Юнг за идеята да се свържат с психологията, така и аз. Те всъщност не го цитират, защото ако беше така, ако се използваха негови цитати, без значение от къде, щеше да е ясно, че Юнг не е окултист. Той просто е изследвал феномена всички хора да са склонни да вярват в сила извън тях. Ако тази сила е въплатена в някой човек още по-добре. Ако не здраве да е .... все нещо може да се измисли по въпроса, че да е.

Та четейки разните мнения из този форум аз сиу задавам един въпрос: Какво ли му липсва на човек, та да се преклони пред друг човек? Защо този другия да е нещо повече и да трябва да му се кланя? Извинете моето невежество ако има такава сериозна причина, която да не знам. Проблема обаче е, че повечето причини са ми ясни. Само ще задам един въпрос, който е простичък и същевременно много труден за отговор: Какви са вашите отношения с бащите ви, тези които са ви създали, или отгледали? И без да ми отговаряте аз се досещам.

От всички над 500 школи по психотерапия, няма школа която да е насочена към някакъв учител, т.е. учителя да каже едни общоверни истини и хората да го последват, затваряйки си едното, или двете "очи". Ще рече, че това е така защото всяка школа не е създадена за да благославя някой, /който апропо е липсващ, да речем бащата/, а да помага реално на хората. И се чудех как успявате да заобиколите тези факти и да говорите за психотерапия редом до вярванията, които г-н Дънов е събрал от кол и въже. Чудех се също защо учителите във всяка от тези школи се пишат с малка буква а вашият с голяма, като Бог? Това наистина е сериозен въпрос пред вас. Аз съм виждал и други букви които пишете с главна буква, а те се пишат с малка. Така си е прието просто. Но едва ли това е грешка по незнание на правописа. Тогава се чудех каква ли грешка е това? Чудех се защо ли и думата психотерапевт не се пише Психотерапевт ... Странна работа, но не съвсем. Във всяка една писменост богът се пише с главна. Ще рече че г-н Дънов е вашият Бог.

Това е нещото, което и сега ме шокира. Ако всеки един приеме и следва философията на друг човек, къде остава неговата собствена? Ще рече тя е поробена за целите на "Учителя". Може би той за вас е светец, не зная. Но аз си задавам прости въпроси.... какво е обичал да яде, с какви жени е обичал да прави секс, какво е обичал в секса, имал ли е внуци или не ....или просто се е посветил да ви показва философия, която сляпо да следвате? Не зная, но съм искрен във въпросите си.

Да се върнем на темата психотерапия и г-н Дънов. Както казах и по-горе сложно словосъчетания. Защо е така. Аз също съм имал клиенти наркомани, които след като са се отказали от наркотика и живота си свързан с това, не са се врекли в мен. Това е малко неприятно. Хем му помагаш да се откачи, и хем даже не те оповестява в сутрешната си молитва като негов Бог. Усещането е много неприятно. Това естествено е метафора. Как може наркотика да бъде заместен с нечия чужда вяра, чужда философия и чужд път. Това в психотерапията е недопустимо терапевта да стане идол. Просто защото той е надживял нуждата да има последователи. Вие чии последователи сте? Не ми казвайте. Вашата зависимост се е преместила от едно място на друго. Това е мое мнение, което е твърде неангажиращо имайки предвид къде сте вий, къде съм аз. В крайна сметка психотерапията е много сложен процес, в който терапевта трябва да е израстнал дори над позицията си в която да има власт и да създава предпоставки за последователи. Ако не успее повлича след себе си хора със слаб характер, които виждат в него това, което им липсва и просто започват да го следват. Това за г-н Дънов въждам че е практика, но за един терапевт никога. Това е разликата. И ако кажете че вие сами го следвате, той не е виновен за цялата работа .... излъгани сте

Редактирано от t.todorov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Господин Тодоров, не виждам нищо ново да казвате. Периодично винаги във форума гостува някой с изказвания, които са екстраполация на израза "аз съм атеист" :)

Но понеже вие сте психотерапевт, а психотерапевтите са ми слабост, та ми хрумнаха едни разсъждения, които не са екстраполация на израза "аз съм вярващ", а по-скоро логически.

Психотерапевтите доста разчитат на работата с несъзнаваното, за да помогнат на пациента. Несъзнаваното е нещо, което не се осъзнава, не се знае какво точно е, но предопределя мисленето и действията на човека. То не може да се познае директно, а чрез своите проявления и признаци. Например, грешките на езика са признак за работата на несъзнаваното, за конфликт между съзнавано и несъзнавано. Работата на психотерапевта е да помогне на пациента да осъзнае и разкрие тези конфликти, и как те влияят на живота му.

Най-сладкото в случая е, че психотерапевтът интерпретира тези сигнали. Мдам, няма някаква научна таблица, в която да се казва този признак означава такъв вътрешен конфликт. Например, за някой пациент котката в съня може да символизира мъжки символ, а за друг пациент символът може да е женски. В сънищата на някой народи яденето може да е еквивалентно на секса, а на други не.

Тук веднага и с право ще забележите, че конкретната символика зависи от конкретните вярвания на съотвения човек и група.

При тази интерпретация (или извличане на смисъла) от признаците на несъзнаван конфликт психотерапевтът използва екстраполация: опит за откриване на неизвестните параметри на нещо по някои от известните такива. Ако използваме определението за екстраполация, то "Екстраполацията ... е математически метод за намиране на нови стойности на търсена функция извън множеството известни нейни стойности. ... при екстраполация търсената функция се замества със сходна, но обикновено е по-неточна, понеже търсените стойности не са ограничени от известните."

Иначе казано, психотерапевтът интерпретира признаците на несъзнавания конфликт на базата на своите вярвания, ибеждения, жизнен опит и възможности да мисли символично. Тоест, преценката на психотерапевта не се основава на някакви външни за него, обективни, научни методи, е изцяло субективна и зависи от собствената му личност.

Затова не случайно вие казвате, че "психотерапевтът е просто един напреднал пациент", защото той никога не може напълно обективно да преценява ситуациите.

В такъв случай, обаче, психотерапията е дейност на интуцията, тя е изкуство, но в никакъв случай не може да се нарече напълно обективна наука, въпреки че използва и научни методи и техники. Но пък и окултизмът използва методи и техники, които са обявени за научни :) .

Другото е, че успехът на терапията зависи от доверието на пациента към психотерапевта. Само така пациентът ще споделя и ще говори за проблемите си без страх от осъждане. Успехът на терапията зависи доколко пациентът ще съумее да споделя и говори. Особено за психоанализата.

Излиза, че успехът на психотерапията не зависи само от инструмента - психотерапета, но и пациентът влияе чрез своето доверие и вяра в психотерапевта. Е, какъв научен експеримент може да се проведе за доказване успеваемостта на психотерапията, когато тя зависи от обекта на въздействие и по-специално от неговата вяра?!

Например, при научния подход при проверката на действието на ново лекарство трябва да се изключи влиянието върху резултатите на вниманието, което се обръща от лекаря на пациента и плацебо-ефектa. А пък при психотерапията основата за успеха е степента на вярата на пациента в личността на психотерапевта.

А пък влияние върху вярата на пациента оказва и неговият пол. Жена би била изключително доверчива към психитерапевт, който е привлича сексуално. Ако кажа, че влиянието на аспирина зависи от пола на консумиращия го и пола на аптекаря и че това е оправдано, то това ще изглежда смешно от научна гледна точка, нали така? :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте t.todorov :) споделям до някъде, част от разсъжденията.

Тази позиция, както каза БожидарЗим е една от често срещаните и изпъква само на фона на тесни кръгове с противоположно убеждение.

Хората имат връзка с небето и със земята, на това се крепи тяхното съществуване във физически и психически план. При повечето хора се среща изявена насока - нагоре или надолу. И в двата случая има проблем. Човек, който е обърнал взора си само към небето и висшите сили и разчита на манната небесна има проблем с живота си на физическо ниво, заземяването е полезно, за да може човек да възприеме реалната действителност- физическа и да може да я ползва. Другия тип пък изцяло земните хора са стъпили здраво на земята и за тях неразрешими въпроси няма, всичко е ясно като бял ден има отговори във всички литератури на всичко, това са спокойни хора те здраво стъпват на знанието което придобиват и изграждат земния си свят без излишни психически тревоги, но идва ден в който под формата на вътрешна неудовлетвореност и "нещото", което липсва им се налага да погледнат нагоре и да открият неотговорените си въпроси. Балансът е някъде по средата, а именно осъзнаването на факта, че има долу и горе и че нашата работа е да работим и на двете нива.

Идолопоклонничеството за което говорите е твърде често срещано сред хората, които са насочени предимно нагоре и тук в тези среди е нормално да го откриете (не конкретно във форума или сайта, а в духовните среди като цяло). Къде е разминаването? Да вземем Петър Дънов, понеже за него става въпрос в момента, тук. Името и човекът Петър Дънов е земното, на практика това тяло и това име го няма отдавна, то се е губело дори и при физическото съществуване но лицето, Но съществува ВeinsaDouno и изреченото от него. Това е нещо като Исус и неговото тяло, което е било земното, в което се е проявил Христос и неговото слово. Често хората не правят тази разлика, Слагат портрети, икони кланят се по църкви ..... на кого? На физическото, отдавна забравено и от неговия притежател дори, тяло и образ. Ето това е идолопоклонничество. Вярата е нещо друго, да се чуват думите, няма значение, както казахте от кого са изречени. Прав сте, че когато човек попрочете дори и не задълбочено текстовете на две -три религии, притчите на древните и повечето мъдрости вижда че нещата са сходни. Прав сте и че всеки си живее в неговата вяра и съществува, въпреки че не вижда учителя на някоя си група някъде. Но както сам казахте всички имат нужда да вярват в нещо. по тази причина всяка общност издига учителя, чиито думи са достигнали до съзнанието. Естествено е да бъде приравнен с висше божество, защото всеки видял светлината в себе си, чрез нечии думи ,няма съмнения, че носителят и е Върховния.

Къде се изгубва вярата в нас? Тя не се изгубва, но много хора избират този вариант, за да я открият за себе си и ако не се фанатизират или не залитнат в идолопоклонничество успяват да го направят много добре.

Относно учението на П.Дънов, да, то е едно от многото по света, но е уникално за хората, които са на тази географска ширина и поради спецификата си и добре използваната народопсихология отговаря прекрасно на търсещите съзнания Тук.

В зависимост от това какво се търси в материалите оставени от последователите му, може например да се научи много за манталитета, за психологията на българина и да се използва по предназначение. (това що се отнася до психотерапията)

Но нещо което е лично мое усещане. С напредване на времето информацията за хората от тези материали става все по- малка, защото тази "гилдия" хора вече я няма. И много от материалите на Дънов е хубаво да се отсеят по същество, но това всеки може да направи сам за себе си. защото потребностите са различни.

Също така много внимателно, аз лично, чета препоръките за ползване и прочит оставени от човека П.Дънов, за мен те са по- важни от доста други неща, в тях има доста "ключове" за действителния смисъл на всичко. Но това всеки сам решава за себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Но пък и окултизмът използва методи и техники, които са обявени за научни"

Няма такива методи, в грешка сте. Имаче сте прав до някъде в разсъжденията си, но вие говорите за психоанализата а не за психотерапията по принцип. Да факт е че вътрешният конфликт, ако приемем че дълбинната психодинамична терапия без оглед на наименованието си работи с този конфликт, за всеки човек е различен. И той така да се каже е вечен, защото този конфликт е способа индивидуалността, личните нужди и потребности, в оригиналният им вид да бъдат преработени, за да е човек социално същество. Този основен конфликт за личността се създава снегово възпитание да живее по изискваният начин от обществото за да оцелее. Изобщо съзнанието у човека, което е най-младата структура на психиката има за цел да направи човек социално същество. Има и животни, които живеят в социални общества, но те са много по-прости и не изискват създаването на този психичен компонент.

Вие говорите за символика на безсъзнаваното, сънищата и грешките. Да неоспорим факт е че има безсъзнавана психика. Тази структура въвежда Фройд, но далеч преди него други автори я описват. Ние наистина не знаем какво има там, както добре се изразихте умеем да екстраполираме по нейните проявления. Това в никакъв случай обаче не е и не може да става на случаен принцип. Мен също ме е напушвал смях като чуя някоя аналитична интерпретация, която се опитва да обясни някой несъзнаван механизъм. За това тези тълкувания трябва да бъдат много внимателни спореед мен. Но това е проблем който психоаналитиците трябва да решат.

В моята работа аз главно работя с чувства и преживявания, които са станали причина за обостряне на някаква психологична проблематика. Ето давам пример с един младеж, с който работя имащ проблематика на ПР, социална фобия и агорафобия. Някой ще каже сложна работа. Напротив - колкото по-изразена е симптоматиката, толкова по-лесно е да се проследи връзката симптом-причина.

Без да влизам в подробности мога да кажа че движейки се по психодинамичната рамка, терапията с това момче върви страхотно. Неговото страдание не беше страха, или ПР или социалната фобия. Това е неговата способност да изрази страданието си от нещо друго. Така че самата личност която предоставя проблематиката на обсъждане, носи в себе си и решението. Това трябва да има очи терапевта да види. Именно по тази причина няма как да се каже ... ето това начина с главно "н". Всеки проблем носи в себе си и решението. Но проблемите са различни за всеки и решението им също. Именно по тази причина е трудно да се извеждат общи конструкти за решение на проблеми. По тази причина психоанализата няма как да докаже ефективността си за общото, а само за частното.

Иначе отново съм съгласен че контакта лекува, не самият терапевт, нито метод. Но само с контакт не може. Този контакт трябва да има определено съдържание за да стане психотерапевтичен. Това съдържание се внася от терапевта. Ако терапевта се е "разхождал" дълги години из сибствената си динамика и се е справил със съпротивите си от промяна, той ще умее да се разходи и из динамиката на своя клиент. Нещо повече, работеки той непрестанно се допитва какво се случва с него докато работи, как преживява контакта си с клиента, какви чувства и преживявания предизвиква той у него. Понякога работейки се сблъсва със собствените си съпротиви, които той сам не е успял да свали. За това опита е важен, но не защото човек добива рутина, а защото работата с клиетни постоянно го връща в изследване на себе си, тъй като, колкото и да се самопознава винаги има нещо, което е пропуснато. Важното е обаче, да си даде сметка за това в самият процес, или поне малко след това. Ако не си даде сметка терапевта започва несъзнавано да работи за себе си, което анализата нарича контрапренос. Ако този контрапренос се осъзнава може да бъде сериозен инструмент, да се използва в терапията. Ако е несъзнаван обаче "подкопава" процеса.

"Жена би била изключително доверчива към психитерапевт, който е привлича сексуално."

По принцип всеки пациент е доверчив. Върху терапевта се проектира много силно "надеждата". Ако не се стигне до тази проекция, процес няма как да се получи. Поради този факт понякога терапетите в собственият си страх се опитват да предизвикат тази проекция по рационални начини - да се държа уверено, да вдъхна кураж и т.н., което не е много правилно. За да се проектира надеждата, терапевта просто трябва да върне другата, липсваща страна на монетата, която клиента му предоставя с описанието на симптомите си, а именно че в точно тази проблематика се крие точно правилното решение. Ако клиента например принесе сексуално желание и в терапията това не е случайно. Не само външният вид предизвиква това. Терапевта може хич да не е хубавец, но към него една млада жена да изпита сексуално влечение. Ако терапевта не може по конструктивен начин да внесе това в терапията .... най-много да се оженят. Историята е пълна с аналитици женени за свои пациентки. Но както казах подобни процеси не вредят на терапията, ако се внесе съдържанието им в полза на проблематиката. Ако това не стане терапията приключва.

"в тях има доста "ключове" за действителния смисъл на всичко"

Ето за това желание ви говоря, човек да намери ключа извън себе си, а не вътре в себе си. Вярата в Бог и/или Учителя е начин човек да се спаси от собствената си тревожност. Но това така и не става на практика, защото тя си е вътрешна. Мъдростите на народите, на философите и т.н. са наистина важно нещо. За горе и долу, аз имам други разбирания. Ако горе е душевното, а долу рационалното съм по-склонен да се съглася. Но на "небето" и на "земята" няма нищо съществено. Разликата не е толкова голяма. Когато тя е такава има бягство от действителността, от реалността. Не случайно последователите на някой идол имат слаби способности за справяне с реалността. Те не са успели да изградят "учителят" у себе си и си го привнасят от вън. Знаете ли много е интересно изследванеето на различни племена и техните богове. Дори се оказва че в зависимост от необходимостта бог е мъж, или жена :rolleyes:

Бог е бащата, или майката. Това е ясно. Аз не случайно закачливо попитах тези, които са сляпо насочени към "Бащата", "Учителя" и т.н. как са пеживели връзката си със своят собствен баща. Вие ще видите, че тази връзка съвсем не е била пълноценна и не е успяла да изгради у човека основни конструкти, които да му служат в неговият живот. Тази липса се запълва с вярата в един идол. Това е изместената вяра към бащата по принцип. Та кой е идола за едно дете, момче, ако не баща му? Децата не вярват в бог и нямат нужда от него. Защо е така? Защото това заместване може да стане в зряла възраст. Така детето, което има нужда от баща го намира като възрастен, но идеализиран. Колкото по-идеализиран по-добре. Защо няма един нормален Бог? Всеки е като супер-герой, който да те кара да го последваш. Сещам се, като дете как излизах от киното и дълго време бях главния герой, идентифицирах се с него. Точно тази идентификация се случва и в идолопоклонничеството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×