Jump to content
Порталът към съзнателен живот
zorito30

Къде е границата на търпението?

Recommended Posts

Oх, Сингониум, и аз до скоро живеех в панелно жилище; сега съм в тухлено, но старо и пак се чува. Може би е нужно да има изолация на стените между отделните жилища, защото наистина е неприятно.

Съседите под нас редовно се караха помежду си (разбира се, на висок глас), кой с когото се случи (майка, татко, 3 дъщери на различна възраст), после някоя от дъщерите се барикадира в тоалетната и плаче ... и за тях не е добре, но и ние, които сме принудени да слушаме - също. Тези над нас обратно - те весело разговарят, смях и песни на висок глас - човек ще си помисли, че това все пак е по-добре, но на практика пак не е; представи си, че точно тогава тебе те боли глава, четеш, учиш, подготвяш се за нещо или просто си изморен ... тогава дори ми се е струвало, че малко фалшиво и пресилено се смеят.

И весело, и ядно високото говорене пречи определено. Интересното е, че тези, които се караха, повече се съобразяваха с времето от денонощието, а горните, уж веселите - никак; те бяха по-възрастни, стават в неделя примерно в 7 сутринта, отварят си гаража точно под нашата спалня, пускат високо някаква музика и започват примерно да го подреждат или да си мият колата, като за по-интересно дори пригласят леко фалшиво със свирене с уста или пеене на музиката.

Понякога съм им казвала, че това, което правят не е приятно - те ме гледат с недоумение, като теб. Дори са ми отговаряли, че ние пък сме били ненормално тихи, какво било това нещо, две бебета сме били изгледали, а все едно апартаментът ни бил празен - въобще говорим си на различни езици.

Диана , здравей!

Добре де , не разбирам това става рядко да вдигам шум ,както казах при идване на гости.Ами просто немога да допусна ,че тряба да се съобразя с някаква жена, която всичко я дразни.И какво да кажа моля ви не говорете високо щото съседката я дразни!Ами това е риск да живееш в апартамент.

Бих се ядосала само в случай, че някой дъни системно музиката...... ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Старите хора са казали :"село връз село може, къща връз къща не може"

По темата къде е границата на търпението, аз си мисля ,че за всеки човек е различна, според хората, с които общува и според различните ситуации. С някои можем да сме много търпеливи, с други не толкова, същото е и със събитията.

Дори аз съм забелязала, че в една и съща ситуация, понякога проявявам голямо търпение, понякога се дразня много бързо...В момента се сещам като пример за шофиране в градски условия. Вероятно границата на търпението зависи и от моментното настроение на човека

Аз даже и не я познавам.Само забелязах какъв киселак е и как злобно стиска устничките. :lol:

Явно не е толерантна към хората!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък, обаче, се забелязва особено неприятната тенденция да пада прага на индивидуалната поносимост и да се смалява границата на търпението.

Забелязвам намусени, депресирани и страшно изнервени хора, които за нищо и никакво избухват, нервничата, крещят, проявяват признаци на хистерия и човек могат да убият направо.

Мисля, че нацията ни се тресе и то не от сега, от жестока невроза. И мисля също, че българите като цяло са страшно търпелив народ - много издържаха дори...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък, обаче, се забелязва особено неприятната тенденция да пада прага на индивидуалната поносимост и да се смалява границата на търпението.

Забелязвам намусени, депресирани и страшно изнервени хора, които за нищо и никакво избухват, нервничата, крещят, проявяват признаци на хистерия и човек могат да убият направо.

Мисля, че нацията ни се тресе и то не от сега, от жестока невроза. И мисля също, че българите като цяло са страшно търпелив народ - много издържаха дори...

Напълно си права, Силвия.България има слънце в телец, но Асц. и Луна в козирог.А козирогът дава упоритост, отговорност, предпазливост, но и едно огромно търпение.

Историята и народопсихологията ни го доказват.Но условията, в които живеем напоследък са в състояние да извадят от равновесие всеки знак от зодиака.

Дори и търпеливия козирог.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest BlueHawaii

"Онези хора, които са музикални, одарени, имат музикални дарби, са всякога по-търпеливи от онези, които не са музикални. Кой човек е търпелив? Търпеливият човек е всякога музикален. Може да каже, че нищо не разбира, но той е музикален. Кой[то] е търпелив, той е музикален; който не е търпелив, той не е музикален. Сега, някои хора са чувствителни. Не смесвайте чувствителността с нетърпението. Чувствителният не че няма търпение, той има търпение. Търпеливият издържа, издържливост има, с голяма издържливост се отличава. Човек, който не мисли, не може да бъде търпелив. Търпеливият човек мисли, разсъждава нещо. В него умът работи. Та казвам: За търпението е необходимо човек да бъде малко музикален. Не да излиза да пее и да свири пред хората, но на себе си да пее най-първо. Най-добрата публика за пеенето в човека е човекът. По-добра публика от него няма. Всички се стремете, като пеете, да се слушате. Като пееш, да не питаш дали другите хора го харесват. Ти, като пееш, се вслушвай в себе си. "

източник: Методи за самовъзпитание

"Един човек, който не е търпелив, той не може да пише а-то добре. Аз често се спирам на някои писма, виждам а-то как е написано. Човек, който не може да пише а-то, не е търпелив. Някои бързат да напишат а-то. Добре ще го напишеш. Има цяла школа как трябва да се пишат буквите. Може да бъдат валчести, може да бъдат елипсовидни, може да бъдат остри."

"В съвременната философия липсва един елемент, който е много съществен. Вие мислите, че някой път като се изкажете, че тази мисъл е ваша. Малко хора ще срещнете, които изказват свои мисли, свои чувства и свои постъпки. Като срещнеш един човек, ще намериш лоши черти. Тези лоши черти влизат във вас. Вие чувствувате едно неразположение. Ти ще започнеш да постъпваш както лошия човек. Този, лошият човек възприема твоето добро и той става добър. Вие, добрите хора, като срещнете лошите, правите ги добри; лошите като срещнат вас, вие ставате лоши. Не завързвайте връзка с лошите хора, нищо повече. Не говори лошо за един човек, нищо повече, защото ти ще станеш лош, да мислиш лошо заради него. Като срещнеш един лош човек, мислѝ за добрия човек. Доброто да влезе във връзка със злото; ти направо не влизай."

източник: Линия на Любовта

:)

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, Телец и Козирог - тази комбина обяснява доста неща, хехе.

Що се отнася до търпението на зодиакалните знаци, мисля, че родените под знака на Риби са най-търпеливи, защото са последният знак в зодиака, което означава, че са натрупали най-много мъдрост. А мъдрият е търпелив.

Прагът на търпението е толкова по-висок, колкото по-голяма е мъдростта, според мен.

И се сещам за онези всеизвестни думи от Еклисиаста...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък, обаче, се

Мисля, че нацията ни се тресе и то не от сега, от жестока невроза. И мисля също, че българите като цяло са страшно търпелив народ - много издържаха дори...

България има слънце в телец, но Асц. и Луна в козирог.А козирогът дава упоритост, отговорност, предпазливост, но и едно огромно търпение. ...

Когато в някоя страна от ЕС вдигнат цените, хората свалят правителството, а у нас, когато се вдигнат цените на парното, хората свалят радиаторите. Значи прагът на търпението ни е много висок. Що за народ е този, който търпи да бъде унижаван, грабен, а същевременно не може да изтърпи една опашка от 5-6 човека в магазина или едно задръстване по улиците. При опашките понякога стават епични скандали, а при задристванията някои смелчаци предприемат такива каскади, че и учстник във Формула 1 би им завидял, като рискуват както собствения си живот, така и живота на другите!?!

Как някои хора могат да си залагат живота при двойно изпреварване, а същевременно да търпят някакво дребно величие да се гаври с тях и да ги използва по най-гаден начин? Обикновено човек на такъв въпрос ми отговаря, че просто го е страх!

За козирозите е характерен здравият разум доколкото знам. Защо този разум започна да изчезва при голяма част от българите? Защо все повече и повече съм свидетел на алогични постъпки? Истерия, нерви, кавга за нещо дребно и същевременно волско търпение там, където друг цивилизован народ не би търпял?

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И този парадокс може да се обясни чрез хороскопа на страната ни.Луната в 12 дом е в опозиция на Сатурн (господар на хороскопа на България) в 7.Двете планети са във взаимна рецепция; и двете са в изгнание.Този аспект показва несигурност, неувереност в силите си, чувство на мъченичество.Една опозиция на Сатурн към Нептун в 1 дом показва страха ни от провал, заблудата, че все някой друг е виновен, както и още редица неща.Но ще спра дотук с астрологията, защото не за нея е темата.

Спомнете си за онази абсурдна българска поговорка "Преклонена глава сабя не я сече" или "Да би мирно седяло, не би чудо видяло".Едва ли ще намерим в културното творчество на други народи такива примери.А те са белег за страха на иначе безстрашния българин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това което Ани споменава не е търпение ,а е апатия в следствие на безисходица.

Там където нищо не можеш да промениш ,няма смисъл да се хабиш.

Но понеже хората са твърде зависими от последствията на слободията в нашата държава,това ги натоварва емоционално и води до масов срив на нервната им система ,което се проявява в нетърпимост към дребни неща.

Аз вече писах къде е моята граница на търпение ,тя си е доста добре обозначена със червена сигнална лампа в съзнанието ми :),но напоследък виждам че повтарящите се неща са в състояние бързо да приключат търпението ми.

Аз работя с хора много и по цял ден,прави ми впечатление ,че всеки трети човек е в състояние да зададе един и същ въпрос поне 5 пъти по различен начин и да си получи отговора,който вероятно не чува и задава въпроса отново абсолютно същия или малко променен ,като очаква потвърждение :) не знам дали това е нормално ,но повярвайте е мноооого срещано ,моето търпение се изчерпва на втория или макс.третия път.

Хората не се слушат ,не слушат и околните ,не чуват ,не мислят на моменти ,как може да има търпение човек ,който не чува.Тренирането на търпението ,започва с началото на слушането.

Опит който всеки може да направи със себе си в разговорите си всеки ден - колко пъти изслушваме до край събеседника си и колко пъти говорим заедно с него или в мислите си отдавна сме го прекъснали ,а доста често и не само в мислите си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво ли ме потиска тъй-дали душата

ми се мъчи да излезе на открито,или душата

на света хлопа на моето сърце да влезе вътре?

А този подпис, ти как го изслушваш, didi_ts? И чуваш ли го?

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Границата на търпението...." стана по широка тема отколкото я заложих, но това е добре, защото виждаме мненията и опита си по отношение на всички сфери на отношенията и живота....аз например търпя комшиите си, когато "вдигат аларма", затова защото и на мен ми се случва да го правя от време на време /разбирайте в месеца 1-2 пъти.. късмета явно е в това, че и те са долу горе същите по отношение на тези неща..... затова при нас има някаква негласна хармония. Ще ви дам един пример във връзка със съседските отношения. Комшията под мен е младо момче... преди време често правеше купони в тях в отсъствие на родителите му. Тогава детето ми беше съвсем малко и една вечер тътена эбеше страхотен.. но аз слезнах, звъннах извиних се че безпокоя и обясних за какво иде реч с молба да понамалят децибелите. Влади се извини и се прибрахме по къщите. Оказа се, че след мен е дошла комшийката от етажа под неговия апартамент и с отварянето на вратата е дигнала луд скандал без предисловия... Момчето беше я оплюло пред техните в последствие а мен ме бе дало за пример, как трябвало да се реагира....

Е, понякога е добре да отреагираме нормално дори на границата... вместо да изпадаме в истерия... Затова ми се струва, че е важна и другата страна на въпроса... как реагираме след прескачане на някои граници.... Дали там е мерилото за възпитание, за толерантност или нещо друго?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, понякога е добре да отреагираме нормално дори на границата... вместо да изпадаме в истерия... Затова ми се струва, че е важна и другата страна на въпроса... как реагираме след прескачане на някои граници.... Дали там е мерилото за възпитание, за толерантност или нещо друго?!

Да, така е. Но точно тука може би е най-сериозния капан - след като реагираме спокойно и учтиво, очакваме и другия да постъпи по същия начин. А това често не става. Така към дотогава съществуващото недоволство от постъпките на другия, добавяме като контраст собствената си добронамерена реакция и това, че другия не я е забелязал. И в крайна сметка се получава доста усилена провокация към нашето търпение, спокойствие и здрав разум. Казваме си: "Аз се държа толкова възпитано и учтиво, как може той да реагира така..." често съпътствано и с разни оценки и епитети към другия.

С всичко което пиша съм далеч от мисълта, че трябва да реагираме по някакъв начин различен от посочения. Ние винаги трябва да сме възпитани, учтиви и добронамерени в общуването си с другите. Въпросът е по-скоро до очакванията - ние трябва да се отнесем с разбиране към другия и да допуснем и възможността той да не реагира според очакванията ни. Така можем по-лесно да запазим нашата собствена положителна нагласа, а не да се разстройваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес ми хрумна още един отговор на този въпрос...

Границата на търпението е мястото и моментът, в който се налага да изберем по кой път да продължим:

1. да сменим положителното си отношение с отрицателно

2. да сменим гледната си точка към ситуацията

а/ да се поставим на мястото на това или този, който изчерпва търпението ни

б/ да видим нещата от комичната им страна

Изборът на всеки един от трите пътя води до съответните действия....

Сигурно има и още пътища, които тръгват от този кръстопът....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен границата на търпението е като хоризонта - съществува винаги отпред и е все недостижима.

Ако ли пък границата на търпението се достигне, то това е признак, че в действителност никога е нямало търпение. Самата мисъл "търпението се изчерпа" притежава страховито обратно действие и заличава всяко търпение до него момент.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много точно казано, selsal.

Мъдростта/търпението и обичта вървят ръка за ръка. И онзи, който истински обича, би съумял да понесе всичко, без да определя това като търпение и би го правел с желание и радост.

Когато човек обича, той побира целия свят в душата си, без да му поставя рамки. И тогава всички граници стават разтегателни, а самото изговаряне на понятия като търпение и граница се обезсмисля.

Човешкото същество е велико същество. То може да понесе в душата си дори и невъзможното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Къде е границата на търпението?

Че къде другаде, ако не на собствения ни кръст?

П.П. Думата граница (в случая) предполага личното ни страдание и мрак. И хайде, моля, без драми и пози!

Всеки един от нас ги носи, защото... "Без възкресението, суетна е нашата вяра."

Колцина тук се имат за възкръснали - демек, победили СМЪРТТА?

Моля?

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Търпението свързвам с някаква причина поради която го проявяваме; някаква цел, която следваме. Въпросът според мене е доколко целта оправдава средствата. Възможно е в един момент търпението, дори и безгранично, да се окаже неразумно. Това за мене не е истинско търпение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, то нали именно нетърпеливият човек обяснява отказа си от търпение с неразумността и нецелесъобразността на проявяваното търпение. В момента, който у мен се надигне чувството, че търпението ми губи смисъл, аз знам, че съм се смалил и не мога да обхвана действителното значение на търпеливостта, понеже съм се поддал напрежението в актуалната ситуация.

Истинското търпение в същността си е ирационално, или по-точно метарационално (което в крайна сметка е едно и също). И както казва Силвия, то е радост, а не състояние, което понякога едва понасям.

Редактирано от selsal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Много точно казано, selsal.

Мъдростта/търпението и обичта вървят ръка за ръка. И онзи, който истински обича, би съумял да понесе всичко, без да определя това като търпение и би го правел с желание и радост.

Когато човек обича, той побира целия свят в душата си, без да му поставя рамки. И тогава всички граници стават разтегателни, а самото изговаряне на понятия като търпение и граница се обезсмисля.

Човешкото същество е велико същество. То може да понесе в душата си дори и невъзможното.

Искам да попитам изпитано ли е това състояние наяве?

Редактирано от Еси

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

aorhama

Думата граница (в случая) предполага личното ни страдание и мрак. И хайде, моля, без драми и пози!

Всеки един от нас ги носи, защото... "Без възкресението, суетна е нашата вяра."

Колцина тук се имат за възкръснали - демек, победили СМЪРТТА?

Моля?

В самата мисъл за победа над смъртта стои поражение. Когато човек осъзнае с всяка една своя фибра величието на смъртта - осмислянето на живота чрез нея, когато проумее, че смърт и живот е едно и също, той престава да се страхува, че ще умре някой ден. Тоест, избавил се е от суетата си. А това ако не е победа над "личното страдание и мрак", какво ли е.

Аорхама, не си ли срещал човек, който не се страхува ей сега да си умре, който дори предизвиква смъртта, не само не бяга от нея, а търси я?

Моля!

Еси

Искам да попитам изпитано ли е това състояние наяве?

Малко гаменски постъпвам, но ще ти отговоря с въпрос - а вие като пишете тук, на сън ли пишете?

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аорхама, не си ли срещал човек, който не се страхува ей сега да си умре, който дори предизвиква смъртта, не само не бяга от нея, а търси я?

Моля!

Едно е да се осъзнаеш и да не се страхуваш от смъртта,

а съвсем друго е да я предизвикваш, и да си мислиш, че не се страхуваш от нея

Щом смъртта се предизвиква, това показва най-големият страх от нея, толкова дълбоко скрит, че човек не го вижда, а си мисли, че няма страх

Когато човек не се страхува от смъртта, той просто не мисли, че някога ще умре, той живее така, сякаш ще живее вечно.

Той живее, не си играе на криеница със смъртта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Малко гаменски постъпвам, но ще ти отговоря с въпрос - а вие като пишете тук, на сън ли пишете?

... ами има и преразкази по книги ....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, няма лошо, човещинка е, но когато ме цитирате, едната говори за страховете си, а другата за книгите, които е прочела.

Не се страхувам от смъртта. Всъщност, само тя е истинският ми приятел.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×