Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е Истина?

Recommended Posts

Guest Мона

Истини много. Лъжи много.

Истината от Днес не е истината от Вчера. Понякога Истината отпреди е Лъжата сега.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истини много. Лъжи много.

Истината от Днес не е истината от Вчера. Понякога Истината отпреди е Лъжата сега.

Браво.

Бинго.

Този път те подкрепям на 746354785948 процента :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Обратното на една голяма истина може спокойно да бъде друга голяма истина."

Нилс Бор

Нещо като "подобното се привлича от подобното" и "противоположностите се привличат".

Мисля, че всяка истина е свързана с някакъв парадокс, който трябва да разрешим.

Истината е една, различното е в степента на късогледство у Аз-а.

:thumbsup2:

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Истината ще ви направи свободни"/Беинса Дуно/

Ето един разказ из спомените на Милка Периклиева-ученичка на Учителя, от който можем да научим много за истината.

ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Влакът спря на софийската гара.Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение. Наближаваше часът, в който за първи път щях да видя Учителя. Баща ми тръгна с куфара и чантата, а аз вървях след него с кошницата.

Взехме трамвая и след половин час , ето ни при баба.. С явно нетърпение заявих на баща ми, че веднага трябва да предам кошницата с гроздето. Напразно ме питаха за кого е. Без да дам обяснение, взех я и излязох.

Улиците ми бяха непознати, но от Варна имах точни указания. Качих се на трамвай №3, слязох на ул.”Опълченска”, завих наляво и повървях, докато стигна №66,

Почуках на дървена врата и влядох в тясно, дълго дворче, покрито с плочи. Посрещна ме една сестра. Казах, че искам да се срещна с Учителя. Тя ми посочи стълбата вляво. Пристъпвах несигурно по стъпалата. Сестрата вървеше пред мен, почука на вътрешната врата и ме покани да седна на един от двата плетени стола в антрето.

Вратата се отвори. Скочих от стола. Учителя беше пред мен. Целунах му ръка и той ме покани да седна.

Седнахме на плетените столове. Облечен в сива гълъбова дреха, с бяло шалче на врата, закопчано с хубава златна игла. От него лъхаше блогост и доброта.

-Учителю, заповядайте, нося Ви варненско грозде. Току що пристигнах с баща си в София. Ученичка съм в осми клас и от две години посещавам събранията на Братството във Варна. Родителите ми не ме пускат. Винаги трябва да казвам, че отивам на разходка или при приятелки, за да отида на беседа... моля Ви,Учителю, направете така, че даме оставят свободна да посещавам събранията. Продължавах да разказвам най-подробно живота си, а учителят слушаше внимателно. Най-после млъкнах.

-Истината ще ви направи свободни-каза Учителя

-Но какво да кажа на баща си, за да разбере, че не отивам на лошо място?- продължавах обясненията си аз.

-Истината ще ви направи свободни-повтори Учителя и нищо повече.

-Но кажете ми начин, метод, Учителю- настоявах аз и молех да ми даде съвет.

Мина почти половин час. Дойдоха други посетители и аз трябваше да си вървя. Станах. Стана и Учителя.

-Истината ще ви направи свобосни- потрети той и нито дума повече.

Целунах му ръка и си тръгнах. Защо не ми каза никакъв начин или метод, за да ме разберат моите родители и да ме оставят свободна? Нали Учителя всичко може.

Щом излязох на улицата, видях баща си, сърдит да се разхожда по тротоара. Беше разбрал къде съм отишла.

-Затова ли те доведох в София? Тръгвай в къщи и няма да мръднеш от вратата навън, докато не заминем за Варна. Водя те в столицата, за да ти прегледа някой специалист очите, а ти да ми ходиш при Дънов! Ще видиш ти София още веднъж!- продължаваше да ми се кара баща ми чак до в къщи.

Без да се оправдавам, мълчах. Разбрах, че съм сгрешила. Не биваше да бързам, за да не се осъмнят къде отивам. Но грешката беше сторена.

Баща ми имаше някаква работа и два дни ходи из града. Аз шетах и помагах на баба си. На третия ден ме заведе на очен лекар, на четвъртия – тръгнахме обратно за Варна.

Не можах вече да отида при Учителя. Влакът летеше. Застанала пред прозореца, летяха и мислите в главата ми...

„Опълченска”66...Учителя...Колко беше мил, но защо само това ми каза:”Истината ще ви направи свободни”... и нито дума повече! Нищичко не ми каза, как да се освободя от къщи...може би говорих много? Не му давах възможност да ми каже нещо повече?Но не! Имаше моменти, когато мълчах и чаках да видя, какво ще ме посъветва, а той – нито дума повече! Чуден Учител!...Може би не заслужавам свободата?!... И цялата картина пак се връщаше в съзнанието ми: бялата дървана врата, номер 66, дворът, стълбите, столовете, Учителя, седнал срещу мене и думите му: „Истината ще ви направи свободни”.

Минаха месеци. В къщи същата история: Неделя в 10 часа сутринта, в сряда и петък в 7 часа вечерта ставаха големи разправии за Школата и най-важното, въобще не ме пускаха. Трябваше да измислям по нещо и най-често не успявах.

Думите на Учителя някакси оживяха в мен. Несъзнателно ги повтарях, където и да бях. Но не можех да осъзная, защо ми каза само това.

Един ден, поливайки цветята в градината, прозвуча в съзнанието ми:”Истината ще ви направи свободни!” Реших да приложа това. От този ден внимавах да не допускам лъжата в себе си. В следващата неделя поисках разрешение от майка си за събрание. И тя ми отказа. Останах в къщи и прочетох една беседа. В сряда-същия отказ. Пак седнах и прочетох беседа. Престанах вече да искам разрешение, но в определените за събрание дни и часове сама в къщи прочитах Неговото Слово. В кратко време можах да си дам отчет, че аз съм лъгала много. Имаше случаи, където въобще не беше нужна лъжата, а аз си служех с нея -тъй, без да мисля. Повече от три седмици контролирах всяка своя мисъл и дума и чистех лъжите от себе си. Не е лесно да отвикне човек от такъв лош навик. Като слънчев лъч проникваха все по-дълбоко в мен думите:”Истината ще ви направи свободни”! И продължавах да работя съзнателно върху себе си.

Случваше се понякога, по стар навик, да поизлъжа, но тогава сама се упреквах, изобличавах, дори се самонаказвах.

Така мина доста време, може би година, в съзнателна работа над себе си.

Но още помня светлия лъч лъчи, който освети стаята ми.

Беше неделя сутринта, малко преди 10 часа. Майка ми влезе и някак особено каза:

-Хайде тръгвай, нали имате събрание в 10 часа?

Цялата стая светна и недоумявах какво стана. Затворих книгата с беседи и без да продумам, бързо излязох и тръгнах към салона. През целия път повтарях като в сън думите на Учителя, казал точно онова, което трябваше- казал ми беше метода. Всяка дума повече би намалила силата на метода:”Истината ще ви направи свободни”.

След време прочетох в една от неговите беседи:”Преди всичко ученикът трябва да говори истината. Никаква лъжа не се позволява на ученика”!

Това беше моята първа стъпка по пътя на ученичеството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато говоря за Истината, за Мъдростта и за Любовта, аз разбирам три определени неща. Под думата "Истина" разбирам Божествения закон, чрез който е създаден разумният свят; към този свят именно и ние се стремим. Истината съдържа в себе си велики методи, чрез които ние можем да работим. Мъдростта пък е едънственият обект, към който ние трябва да се стремим. Тя е създала телата на всички същества, които се поддържат чрез законите и методите на Истината. Любовта внася съдържание, живот в тези форми.

Беинса Дуно - Прави и криви линии

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

Казвам: малките, микроскопическите идеи в Живота са по-силни, отколкото великите. Този, който започва с малките работи, винаги има по-добри резултати от онзи, който започва с големите, с великите работи. Забележете, всички ония, които започват с големи работи, свършват в живота с фалит; тия пък, които започват с малки работи, винаги успяват. По същия начин действа и Природата: тя започва с микроскопическото и постепенно го увеличава. Така е расла Земята, така израстват и растенията. Ето защо, всички ще се стремите не само да мислите така, но и да прилагате този велик закон в живота си, да си служите с него. (Беинса Дуно)

Този разказ на Милка Пеликлиева потвърждава казаното от Учителя,според мен :)

ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЙНА НИЗА ОТ БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ПРОЯВИ

Отидох при Учителя да получа благословението му, тъй като на другия ден щях да имам показна лекция пред инспектор и курсистки. Този път Учителя беше свободен и веднага ме прие. Преди да заговоря, той започна:

-Виделината ражда светлината в ума, топлина в сърцето и живот в душата. Виделината е първата дума на Бога, тя е началото на живота.

Материалният живот, външните условия са отражение на вътрешния мир, на потребността на вашето желание в момента. Най-същественото за ученика е да се учи. Какво е и какво ще бъде – това са теории. Да се учи от всичко:от движения, стойка, обхода, хранене. Съотношението на мислите и чувствата у ученика трябва да е определено. Всичко трябва да бъде определено, ясно,чисто и светло.

Жадно поглъщах мъдростта на Учителя и я записвах в момента.

-Научи се да разбираш и живееш живота по съдържание, а не по форма.

-Учителю, не ми се тръгва и бих Ви слушала до безкрайност, но утре имам открит урок пред 40 курсистки и инспектор. Трябва да се подготвя от тази вечер- казах неохотно, продължавайки да записвам думите му.

-Няма важни и неважни неща. Има само Божествени и човешки прояви. Човек на Земята е свободен да избира. Слушай да ти кажа: никога не изпускай Божественото заради човешкото.

-Прав сте , Учителю, но...утре какво ще правя, ако не се подготвя?

-Когато човек предпочита Божественото, Бог сам ще му уреди утрешния ден. Може утре и да нямаш гости.

В стаята на Учителя трептеше мека виолетова светлина. Чудна тайнственост ме потапяше в някаква хармония и някакво прозрение, което не ми беше ясно.

-Всяко чуто Божествено Слово остава да трепти в съзнанието, докато узрее и оживее в дущата ти. Колкото повече Божествени истини възприемаш, толкова по-добре за теб.

Учителя продължаваше да говори тихо, проникновено. Тогава не можех да разбера смисъла на всичко, но почти всичко записвах в тетрадката си.

-Красивите моменти в живота не се повтарят.

Когато Учителя свърши да говори, навън беше вече съвсем тъмно. В душата ми беше така светло, че не усетих как стигнах у дома.

На сутринта отидох на училище много рано, за да подредя материалите си. В осем часа започнах работа с децата. Часът стана девет, дори десет, но гостите не идваха. Защо?

Към 12 часа дойде една курсистка да ми каже, че при мене ще дойдат на другия ден, тъй като инспекторът закъснял поради друга работа и решили да посетят по-близка детска градина.

-Когато човек предпочете Божественото, Бог сам ще му нареди утрешния ден.

Така стана.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy::thumbsup2:

Христос иска да ни направи свободни.

човек е слязъл от Небето към Земята, той е заложил своята душа, затова трябва да я откупим.

да различаваме нашите желания и мисли: тези от тях, които са за наша полза, те да искаме да се изпълнят.

Когато сме винаги с Христа, у нас се пораждат изобилно мисли, желания и стремеж за работа

Христос иска да ползваме пробния камък, а това е нашата Божествена душа.

Истината е условие да се възвърне Свободата на Духа.

Истината е вътрешният зародиш на душата.

Познайте Истината и Истината ще ви направи свободни

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен е важен подходът към истината. Струва ми се ще е добре тя да се приема като... близка; а не като изплъзнима. Аз се отнасям към истината във всеки въпрос като към нещо, което иде, което ме търси и дори отдавна чака. Истините, които добивам, ми изглеждат търпеливи към мен; прощават грешките ми и внимателно ги отстраняват - всичко това с единствената цел истините да ми се случат.

Като в любовта - истината е благоверна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Ето КАК:

ИСТИНАТА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО УСЛОВИЕ...

лична -"малката правда"

обществена-нещата общопиети - закони /у-у-у/ ,реклами /ха-ха/, наука и пр.

обективна -не можеш да я знаеш >< но си орисан да я търсиш

...И НЕИЗБЕЖНО !!!

Обяснява всяка ситуация УСПЕХ :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

цитат от Синева

"истината е истина, но е различна за всеки човек. Всеки достига някога до нещо, което го удовлетворява и нарича това нещо истина. Разбира се това е неговата истина."

много точно казано!

За мен има една велика, духовна, "вселенска" истина, към която всеки/рано или късно от пътя си/ се стреми да достигне/постигне...има и още много ежедневни случващи ни се истини, може би дребни, но все пак истини...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината е реалната същност на нещата, а не представите ни за нея, както не и нашите интерпретации. Тя съдържа фактите и реалността, но малко могат да видат реалното... :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво според вас е Истината?

...Каква е разликата между Истина и истина?

Истина е това, което е обратното на лъжата

а другото е само желание за голямо И ,няма разлика.

Истината е реалната същност на нещата, а не представите ни за нея, както не и нашите интерпретации. Тя съдържа фактите и реалността, но малко могат да видат реалното... :sorcerer:

Да съгласен съм,но реалното не е ли малко относително?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитат(xameleona @ Nov 16 2007, 21:56) *

Истината е реалната същност на нещата, а не представите ни за нея, както не и нашите интерпретации. Тя съдържа фактите и реалността, но малко могат да видат реалното... sorcerer.gif

Да съгласен съм,но реалното не е ли малко относително?

Истината е сила, тя винаги намира начин да се покаже. А реалното е усещане, то е отвъд петте сетива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А реалното е усещане, то е отвъд петте сетива.

Пак съм съгласен, но едва ли има еднакви усещания при всички

от там различия за реалноста(истинската същност) .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В това е вече Свободата- да сме различни и да сме всъщност Едно.... :sorcerer::feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично съм склонен да отнеса лъжата към отрицателния полюс на честността/почтеността; а що се отнася до неистиността тя според мене е резултат от заблудата, от неспособността на човека да види нещата такива каквито са, а не на умишленото изопачаване на истината. Това което е неистинско има съществуване единствено в съзнанието на възприемащия го, то е илюзия, изкривено отражение. Всеки човек си има своя субективна истина. Тя може да обхваща по-голяма или по-малка част от Абсолютната Истина, според нивото на съзнание на човека (представете си го като една окръжност), но колкото и да се разширява човешкото съзнание, то винаги ще си остане крайно (но в същото време винаги ще има място за разширение) по отношение на Абсолюта. Истината която обхваща човешкото съзнание може да бъде повече или по-малко изопачена, пак в зависимост от развитието на човека, тъй като колкото по-затънал е той в материята, толкова и връзката му с духовния свят ще е по-слаба.

Независимо от нивото си на съзнание, това което не бива да правим е да налагаме своето виждане за истината върху другите. Ние можем само да посочим как изглеждат нещата от нашата позиция, но не и да изискваме да бъдат възприети по същия начин. Всъщност не е толкова важно човек да знае истината, а това да развива доброто в себе си и съпътстващите го качества, да се освободи от егоизма и да разшири съзнанието си включвайки и останалите. Тогава между него и истината просто няма да има препятствия, които да я прикриват или изопачават, и разбирането и ще си дойде естествено. Единственият път към истината е чрез собствената ни трансформация, собственото ни одухотворяване и разширяване, освобождавайки се по този начин от ограниченията и илюзиите. Изходната позиция не е толкова важна, а движението.

Истината е целта, а доброто е средството за постигането и.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истини много. Лъжи много.

Истината от Днес не е истината от Вчера. Понякога Истината отпреди е Лъжата сега.

Двоен стандарт е неподходящ термин(може би), но друго не ми идва на ум в момента!

Любовта е истина. Почтеността е истина. Родолюбието е истина. Емпатията е истина! Уважението и себеуважението са истини.

Майчината любов?...истина ли е?...истинска ли е?...или сега така, а утре иначе?

За тези човешки понятия не мога да кажа, че днес са истина, а утре може и да не бъдат.

Ако бъркам....??..дали Лойола не се е преродил?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×