Guest Fut Добавено Май 29, 2008 Доклад Share Добавено Май 29, 2008 (edited) 2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета. Еклисиаст1 Преди години разговаряйки с един приятел алпинист в едно кафе за суетата, всъщност аз много обичам да разговарям с него на тези теми защото освен всичко е и учител по философия. Той каза: Какво означава да не си суетен? Пример: "Да се изкачиш на Еверест и на никого да не се похвалиш " По памет, защото е изминало мнооого време от тогава. Как смятате, има ли несуетни хора? Какво мислите за суетата по принцип? Редактирано Май 29, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 29, 2008 Доклад Share Добавено Май 29, 2008 Идеалният вариант е да не се хвалиш дори и пред себе си, и е цел на доста от източните учения. Там се говори за това, че човек следва да се отрече от плодовете от постъпките си, да не търси награда за своите действия. Такива хора със сигурност има, но разбира се малко. Добрите действия би трябвало да са нормалното състояние на човека, така че те не бива да се превръщат в повод за гордост (в началото, поне не прекалена гордост). Повечето хора разбира се, по ред причини имат нужда да бъдат оценени положително, да бъдат поощрени, да им бъде вдъхната увереност. И така ще е докато това действие не стане нещо нормално за тях, нещо за чието изпълнение няма да се страхуват или притесняват. Тогава и чувството им за някакъв невероятен успех ще отсъства. Тогава пък може да се появи разграничението "аз, за който това нещо е толкова лесно" и "другите, които са толкова далеч зад мене, че се мъчат над нещо толкова лесно", което е доста крайна форма на гордост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Май 29, 2008 Доклад Share Добавено Май 29, 2008 Възможно е да се похвалиш пред себе си, че си изкачил Еверест и пред никой не си се похвалил. Суетата за мен се състои в чувството, че винаги има нещо с което си по-добър от другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 29, 2008 Доклад Share Добавено Май 29, 2008 2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета. Еклисиаст1 Преди години разговаряйки с един приятел алпинист в едно кафе за суетата, всъщност аз много обичам да разговарям с него на тези теми защото освен всичко е и учител по философия. Той каза: Какво означава да не си суетен? Пример: "Да се изкачиш на Еверест и на никого да не се похвалиш " По памет, защото е изминало мнооого време от тогава. Как смятате, има ли несуетни хора? Какво мислите за суетата по принцип? Суетата е когато сам себе си ласкаеш или я "търсиш" чрез другите. Ако ТИ си качил "еверест" искам да те помоля да ми разкажеш за това. Нали чрез такива "разкази" се обогатяваме! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 29, 2008 Доклад Share Добавено Май 29, 2008 А според мен, най-голямата суета е, когато определя човек нещо като добро, друго като зло. Запитал ли се е с какво право слага ограничения на нещата? Ако нещо е тръгнало от зло, то накъде отива. И обратно - това, което има отправна точка така нареченото добро... накъде води? Нищо лошо няма в суетата. На мен сега ми е горещо и ще пия нещо студено. Това е суета - върша нещо, за да се разхладя, да ми стане по-добре. Е, лошо ли е това?.. Няма жив човек несуетен. А най-големите суетници са тези, които се опитват да се дистанцират от суетата си, налагайки си ограничения. Защото това е бягство от истината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 29, 2008 Доклад Share Добавено Май 29, 2008 Има хора потънали в мълчание, дълбока тишина извираща от тяхната съкровена същност. Те живеят в тишина не поради гордост и т.н... а просто защото са навлезли в такива области на съкровеното, в такива нива в които и най-изтънчените думи звучат като гръмотевици. Те не говорят защото са надживели суетата и полярностите на живота и знаят че просто няма какво да се каже на объркващия внасящ смут ум, пък бил той и най-умния ум на света( защото умът (непречистения) има склонността винаги да усложнява нещата). Тяхното присъствие говори и обогатява много повече от всички думи на света взети заедно... Само един миг на тишина в присъствието на такъв човек ми е достатъчен да се почувствам окрилена и вдъхновена за седмици и месеци наред... Понякога физическият контакт дори не е необходим (въпреки че се случва в редки но много точни моменти) но само мисъл е нужна и духовната връзка е вече налице…Такъв е случаят с въпросния човек )) Поздрави! п.п. Опитах се някак да предам с думи тези неща въпреки че е почти, да не кажа направо невъзможно да се предаде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Май 29, 2008 Доклад Share Добавено Май 29, 2008 В душата на изстрадало дете кога пророни се сълза, тогава плаче цялото небе и дъжд се лее над света. Светът прелива в суета а "Аз съм по-добър!" е смисъл. С въздишка на изстрадало дете човек калта си e избрисал... Душата на изстрадало дете е извор с тъмна орисия и няма риба с хлипове зове: "Господи, прости на тия!". :::::::::::::::::::::::::::::::::::::::: Когато слънцето погали любовно златните коси и бисер с цвят на теменужки блести от детските очи, ръцете жадни за прегръдка широко, нежно отвори, и детската милувка със свята радост приеми. Вдигни в ръцете си високо бъдещето дадено от Бога, с усмивка най-широка издумай "Да обичам мога!". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 29, 2008 Доклад Share Добавено Май 29, 2008 Има хора потънали в мълчание, дълбока тишина извираща от тяхната съкровена същност. Те живеят в тишина не поради гордост и т.н... а просто защото са навлезли в такива области на съкровеното, в такива нива в които и най-изтънчените думи звучат като гръмотевици. Те не говорят защото са надживели суетата и полярностите на живота и знаят че просто няма какво да се каже на объркващия внасящ смут ум, пък бил той и най-умния ум на света( защото умът (непречистения) има склонността винаги да усложнява нещата). Тяхното присъствие говори и обогатява много повече от всички думи на света взети заедно... Само един миг на тишина в присъствието на такъв човек ми е достатъчен да се почувствам окрилена и вдъхновена за седмици и месеци наред... Понякога физическият контакт дори не е необходим (въпреки че се случва в редки но много точни моменти) но само мисъл е нужна и духовната връзка е вече налице…Такъв е случаят с въпросния човек )) Поздрави! п.п. Опитах се някак да предам с думи тези неща въпреки че е почти, да не кажа направо невъзможно да се предаде. Разбирам Fut аз говорех за по обикновени хора (няма ирония в думите ми), за мен най-важно е личната история това което ТИ можеш да ми разкажеш, не книги, размисли и.... квот се сетиш, дори и в тази история да има суета и малко лъжа ... какво от това - в един човек има всичко! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 29, 2008 Доклад Share Добавено Май 29, 2008 Така е а истории има много стига да си спомниш че планината те зове... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 29, 2008 Доклад Share Добавено Май 29, 2008 "вътре съм" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 29, 2008 Доклад Share Добавено Май 29, 2008 Момент, може би е добре да се уточним какво разбираме под суета. Защото, това, което пише Силвето примерно, според мен не е суета: Нищо лошо няма в суетата. На мен сега ми е горещо и ще пия нещо студено. Това е суета - върша нещо, за да се разхладя, да ми стане по-добре. Е, лошо ли е това?.. Ако на едно животно му е горещо, също ще отиде до най-близкото ручейче да пийне нещо студено; ако на растението му е горещо, също ще протегне коренчета още малко по-надолу, за повече хладина и влага ... При животните и растенията не съм наблюдавала суета - вършат всичко простичко и естествено, така и толкова, както и колкото им е нужно. Тези нашите човешки определения, че примерно пуякът бил суетен, след като разперва и тръска перушината, въртейки се около пуйките, според мен са далеч от истината. И още нещо - докъде стига желанието ни да бъдем примерно красиви (като признак на чувството ни за естетика и хармония) или каквито и да било други и откъде започва суетата според вас? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.