Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Рассвет

Разни мисли от Учителя

Recommended Posts

Няма по-страшно нещо в света от пресищането. Най-страшната отрова в света, това е пресищането. Даже и най-хубавите неща, най-красивите неща могат да произведат пресищане. Пресищането често произвежда втръсване. Втръсването произвежда отвращение. Отвращението произвежда бездействие. Бездействието произвежда смърт. Смъртта произвежда разлагане, а разлагането произвежда воня. Онези хора, онези християнски културни народи, които се мислят за много учени, някои от които имат по 2-3 дипломи, а някои нямат нито една, аз бих желал, всички тия народи и хора да имат по четири диплома, а именно: да имат един диплом, че са свършили факултета на разумността; да имат един диплом че са свършили факултета на честността, да знаят какво нещо е човешкото достойнство; да имат трети диплом, че са свършили факултета на справедливостта, да знаят, какво нещо е морален устой и какво нещо е морален остен, и най-после да са свършили последния факултет на университета, да знаят какво нещо е интелигентността.

До скончанието на века

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Помнете: Един закон има в света – законът на Любовта.

Съвременният културен християнски свят празнува „Великден“. Тая година, по една случайност, има два Великдена. Единият наричат Великден на богатите, а другият – Великден на сиромасите. Не зная защо богатите трябва да имат Великден. Ако ме питат защо богатите имат Великден, казвам: Богатите имат Великден, за да ги освободи Бог от богатството. Най-голямото зло за богатите е парата. Значи богатият празнува Великден, за да се освободи от излишното богатство: ако е затлъстял, да падне малко тлъстината му; ако сърцето му е затлъстяло, да се освободи малко от мазнините. Лекарите знаят какво е влиянието на мазнините върху организма. – Защо бедните празнуват Великден? – За да се нахранят добре. Всичко става все за ядене! Великден има отношение към възкресението. Всеки иска да се освободи от нещо, да възкръсне. Бедните искат да се освободят от материалното робство.

Помнете: Един закон има в света – законът на Любовта.

Тя включва едно правило – никога да не лъжеш. Това изисква законът на Истината.

В любовта има само един път – пътят на Мъдростта.

Любовта носи само едно благо – добродетелта.

Любовта си служи само с едно право – Божията правда.

Иде възкресението на Любовта! Сега няма да казвате „Христос възкресе“, но ще кажете: „Да възкръсне Любовта! Да се разпръснат враговете, които ни мразят!“ Вашето сегашно верую, вашето сегашно учение се заключава в следното: „Господи, да бъде Твоята воля, но да стане нашата! Господи, да бъде Твоята Любов, но да стане нашата !“ Аз бих казал: Господи, да бъде нашата воля, но да стане Твоята! Господи, да бъде нашата любов, но да стане Твоята!

Възкресение на любовта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Земният живот е велико училище. Науката във всички свои отрасли, във всичко това, което сега става на земята, всичко е потребно за човека. Няма нито един отрасъл, нито едно явление в живота, което да не е употребено и използувано за човека. Всичко е употребено за човека. Вие можете да кажете, че всичко не е потребно на човека във физическия живот, в практическия живот, който той минава на земята. Ако мислите така, вие се лъжете. Или ако кажете, че това не е потребно на човека за обществения или за религиозния му живот, вие пак се лъжете. Вие не разбирате живота. Всичко ви е потребно – и общественият живот, и политиката – всичко е потребно на човека. Това е начин за живот. Общественият живот е широк живот. Политическият живот е широк, в него има ред отношения, които трябва да се спазват. Никой в света не живее за себе си.

Иди повикай мъжа си

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Държавата е форма, в която човешкото съзнание се проявява. Тя е създадена от разумните хора. Докато има разумни хора, ще съществуват и държави, но сами по себе си държавите не съществуват. Държавата е актив на човешкото съзнание. Докато човек съществува, и държавата ще съществува, но не може да се каже обратното, т. е. че докато държавата съществува, и човек ще съществува.

Ако ние сме хора на Любовта, на Мъдростта и хора, които обичат Истината, такава ще бъде и самата държава. Какъвто е човекът, такава е и държавата, такива са и съдиите, такива са майките, такива са бащите, такива са свещениците, такива са учените и т. н. Така трябва да се говори Истината.

Учителю, да прогледам

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Ценни мисли

За човека

Постигнатият път, изгряващата истина, и постигнатия живот са за мъдреца радост, веселие и мир, щастие, блаженство и доброта.

Мисли върху водата, която надолу, върху вятъра, който вее нагоре и върху светлината, която свети навсякъде.

Хлябът, слязъл от небето, е за сърцето, мисълта- за ума, работата за човешкия дух.

Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата.

Това, което не остарява е дрехата на Любовта.

Това, което не се мени, е дрехата на Мъдростта.

Това, което не се губи, дрехата на Истината.

Изгряващата звезда показва красотата на нощта.

Изгряващото слънце, показва славата на деня.

Това, което носи съблазън и радост, поле се казва.

Това, което носи опасност и чистота, планина се казва.

Това, което задоволява душата е Любовта.

Това, което задоволява духа, е Мъдростта.

Това, което осмисля всичко е Истината.

"Оживяване" стр.345. Неделни беседи 1942-1943г.том II

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Човек мъчно се справя със себе си.Някой път аз нарушавам всички окултни закони.Има някои неща, които в окултната наука не се позволяват-това е да говориш за себе си.Това е най опасната тема.Като речеш да говориш за себе си, ти вече имаш една опасност.Всичката опасност произтича, когато човек говори за себе си.Това е едно от правилата.И всичките нещастия произтичат и когато говориш зле за хората.И когато говориш за себе си е лошо, и когато говориш зле за хората, пак е лошо.Ще се отучиш да хвалиш себе си.Щом се похвалиш ще дойде една голяма беля.Ти не оставяш Господа да говори за тебе, каквото той иска.

Всички трябва да живеем така, както Бог се проявява.Трябва да бъдем носители на Божественото.Аз в себе си трябва да бъда съобразен с Божественото.Аз като се върна , изправям нещата.Виждам, че една дума не е турена на място.Та мъчнотиите за мене са и ваши мъчнотии.Някой път аз търся думите.Всяка дума има двойно значение.Та много мъчно е да не обижда човек хората и да не говори за себе си.И за това Господ не създаде света с буквата "А".Аз, аз.

Мислете най- хубавото за Бога, а пък другото ще се оправи.

Та трябва да бъдем много внимателни.Някой път казвам нещо и после си казвам:Не трябваше така да говоря.И като го срещна му казвам:Аз съзнавам, че те обидих, но и ти не трябваше да се обиждаш.И ти трябва да мислиш като мене.И той трябва да бъде умен.И обиденият, и който обижда, и двамата трябва да бъдат много умни.Не само добри.

След като говоря една беседа, аз си казвам:Там другояче трябваше да кажа!Като се върна, коригирам нещата, цяла седмица коригирам.Защото виждат ония Съвършените!Пред тях на може да мине така!Непотребните работи не трябва да се казват.

Искам и вие да се коригирате.Аз се коригирам постоянно., понеже условията изискват коригиране.В говора някой път интонацията не е както трябва.Не произнесем думата както трябва.Не е лесно да се говори на един език.Мъчна работа е.

Свещеното правило 27.01.1937г."Запалена свещ"ООК

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но има много ангели, много божества, които са като човека закъсали. Ти си един човек, който е закъсал в своята мисъл, но има много ангели и божества, които закъсаха като ангели и божества. Не мислете, че само хората грешат. Грешат и боговете, и ангелите. Тогава ние се оправдаваме и казваме: „Тогава какво остава за нас, щом божествата грешат и щом ангелите грешат?“ Не, ти криво разбираш. Тези ангели си носят последствията. Много лоши последствия имат.

Любов и разбиране

Някой иска да бъде ангел. Един ангел е минал през съвсем друга култура. Те са минали през огън, такъв огън, какъвто хората не са [и] сънували. Те са имали такива спорове между себе си, че някои от тях са паднали, някои са станали. Каква борба са имали, че целият свят е пострадал от тях. И ние страдаме от това. Като са паднали, ангелите са засегнали и нас, че и нас са ни повлекли със себе си заедно. Сега невидимият свят иска хората да не падат, защото ако падат, ще повлекат и другите, по-долу от тях. Та падението да няма укор.

...

Доста ангели има на Земята. Вие мислите, че няма ангели. Доста ангели има.

На Земята има около един милион ангели, оплели са се в хората.

Слизат сега тях да освободят. Най-първо иска да освободят ангелите.

Много ангели са искали да освободят хората.

Сега идват техните братя да ги освободят и като освободят тях, ще освободят и нас.

Много ангели са се заплели в гъстата материя.

Търсете Царството Божие

С благодарност към Ани.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

В човешкото съзнание има две страни, които трябва да се разбират.Каквото и да мислим, както и да разглеждаме живота, съществува един дуализъм, едно противоречие.

Власт имаш, но и противоречия имаш.Казва се, че всяка власт е дадена от Бога.Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога?Кои са признаците на Божествения живот?Някой път казваш:"Това е добро"Кои са признаците на доброто?Кои са признаците на разумния живот?Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж.Божественото не образува никакво противоречие в душата.Божествените неща се отличават.

Даже има една вяра, която е човешка и ражда противоречия.

В Божествения свят, за да се справите с всички тези противоречия, които съществуват, има две възможности.Това е мое разбиране.Има две възможноси, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава.Христос ги е засегнал.Ти не може да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания.Можеш да започнеш с отричането,че нищо нямаш.Трябва да направиш това утвърждение- че нищо нямаш, и че си там.И после ще направиш друго утвърждение- че всичко имаш.

Всички имате една голяма задача; да се справите с вашия вътрешен живот.Мъчна работа е това!Аз съм разрешил този въпрос.Да допуснем,че влезеш някъде, където и да е.Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на любовта и ученик на мъдростта.Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена.

Защо някой иска да стане учител?Ще има заплата, уважение и пр.То е така, но Учителите, великите Учители на света носят най- големите тягости.Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.Вие нямате ясна представа за това.Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш.

Всички Учители в света минават един тежък изпит.Те са на изпит като могат да минат,ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него!Лесно се говори, но докато минеш до това състояние, ще минеш през най- строга дисциплина.Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин.На всички, които са ти поверени, да не оставиш нито един да пропадне.

Две твърдения трябва да се направят.Първото твърдение е по отношение на Божествената мъдрост.Разумно трябва да постъпва човек.Второто твърдение е по отношение на любовта.Човек трябва да приложи любовта както трябва.И от две неща човек трябва да се отрече.

Не може човек да се отрече от нещо, ако той най- първо не е придобил.Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си придобил.Най- първо трябва да придобиеш, за да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното.Животът започва с положителното.Животът започва с положителното.Ти не можеш да разрешиш притиворечията на живота, додето не дойдеш до положителната страна на Мъдростта.Две положителни неща трябва да имаш.

И под "Царството Божие" подразбираме всички хора, които са се освободили.Като дойде при вас, който и да е човек, да ви е приятно.Като видите един човек, да вие приятно,че сте го срещнали.Това е Божественото!И всеки, като ви срещне, да му е приятно.И вие да бъдете като ангели, които летят.

Та сега първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното:да приложите Божествената любов във всичката и пълнота.Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението.Да изпълните Волята Божия не както вие разбирате.Волята Божия има отношение с всичко в света.И второто положение е:Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание.Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия.Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила.Само по този начин може да постигнете това, което желаете.

Ако тези твърдения ги направите, вие ще имате постижения.Няма друг път.Всичко друго е губене на време.

Божествен и човешки порядък 15.04.1934г."Новото разбиране на връзката в живота" УС

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като изучавате живота, ще видите, че той се изявява в две противоположни посоки: нагоре и надолу, надясно и наляво. Затова, именно, навсякъде в живота срещате два вида хора: материалисти, които живеят в долините, и идеалисти, духовни, които живеят по високите върхове. Какво има в долините? Всичките блага на живота са в долините. Тия, които живеят в долините, са лишени от чист въздух, от чиста вода, от красиви картини и простор. На високите места пък се явяват големи бури и ветрове, които могат да свалят човека долу. Като се качват по високи планински върхове, духовните хора мислят, че лесно могат да стигнат и на най-високия връх в света – Мон Еверест. От години насам англичаните правят усилия да стигнат този връх, но въпреки големите им жертви, те са далеч още от него. И духовните хора не могат лесно да постигнат духовния връх Еверест. Хиляди години още трябва да работят върху себе си, за да стигнат този връх.

Проява и постижение на любовта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Старият човек е много чувствителен. Когато той говори, гласът му трепери. Той е особено чувствителен към услугите, които му правят, и благодари за всяка услуга, за всяко внимание, отправено към него. Ако някое дете му услужи или помогне в нещо, той излива душата си от благодарност. Тази именно черта на стария човек – благодарност и признателност – го прави любим на всички. Той мяза на дете. Характерната черта на младия човек, на детето, е неговата услужливост. Ако две малки деца си играят и стане нужда да се помогне на по-малкото от тях, по-голямото веднага ще му се притече в услуга. Ако по-голямото дете е тригодишно, а по-малкото – на една година, по-големичкото ще вземе малкото на ръце и ще го носи. Дойде ли някое по-голямо и от двете, то ще им услужва. Когато някое дете може да услужва, то не се пита трябва ли да услужи на по-малките, на по-слабите от себе си. То веднага се заема за услуги. Ето защо старият човек, когато се нуждае от услуга, винаги се обръща към децата. Той знае, че те са готови на услуга и вършат това с любов и разположение. Всеки човек трябва да запази тази черта през целия си живот.

Да се услужва – това е велик подтик в живота на човека. Услугата е проява на Божественото в човека. Докато човек има подтик да помага, да услужва, Божественото начало работи в него. И когато човек е признателен и за най-малката услуга, която му се прави, това е също тъй Божествено проявление. Да услужваш – това значи да имаш връзка с началото на живота, а да бъдеш благодарен и признателен за услугите, които ти се правят, това значи да имаш връзка с края на живота. Като се съединят тия две връзки, човек постига най-важното в своя живот – служене на Бога. Ето защо човек трябва да бъде готов за услуги и да е признателен за услугите, които му правят. Всеки човек, млад или стар, трябва да има тия качества.

Свободни движения (МОК)

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites


  • И тъй, беседите, които ви са дадени в окултната Школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и проучавайте Библията. Някой от вас се спира на едно място, друг на друго място, било от Стария или Новия Завет, и оттам черпи поука за някоя своя мъчнотия, или се поощрява от някоя морална постъпка. Така можете да четете и книгите на някои видни автори. Не четете ли по този начин беседите, Библията или коя и да е книга, те ще ви се видят еднообразни и вие ще потърсите някакво развлечение, но развлечението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация в мисълта си.1


  • Аз бих желал да проучавате примерите, които съм дал в беседите, защото във всеки пример е вложен един велик закон, един велик метод, с който човек може да работи за своето усъвършенстване. Всичко друго може да изчезне, но примерите няма да изчезнат, защото те съществуват в живата природа.1

Свещеният час

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, в окултната наука се изисква морална стабилност, а не обикновена стабилност. Абсолютна благонамереност се изисква от ученика – никога да не злоупотребява с онова, което му е дадено. Защото щом злоупотребите, ония, които контролират (има Същества, които контролират), Господ няма да забави да ги изпрати да направят контрол и ще те накажат – тъй както в космоса има закони, които действат навсякъде, всичко се следи. Те ще те накажат, а после Господ ще те прости. Прощение има на погрешките, но извинение на погрешките няма, погрешките в класа трябва да се изправят. Сега ние няма да се спираме защо и за какво. Нашето желание е погрешките, които съществуват в класа, да се изправят, а причините, защо и за какво, за нас не важат. За нас важи да се изправят погрешките и ако се изправят, тогава вие ще се досетите.

Мисъл и действие

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

В света има два велики процеси, които аз уподобявам на състоянията на нашето съзнание. Един от процесите се крие в подсъзнанието, за който говори и съвременната наука. Той е Божествен процес, аз го наричам „множествен процес“. Туй, което мислят великите, напредналите същества в природата – боговете, ангелите, архангелите, херувимите, серафимите – всичката енергия на тяхната мисъл се разпределя из целия космос, и всичко това се нарича „подсъзнание“. То представлява един общ процес. Казваш: нещо в подсъзнанието ми работи. Имаш желание да направиш нещо хубаво, велико – то се дължи на тия същества в тебе. Казваш, аз имам подсъзнание. То значи: аз съм във връзка с тия висши същества. Вторият процес се крие в съзнанието, което се среща и във всички животни и растения. То е също така един множествен процес. Значи, подсъзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички висши същества, а съзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички нисши същества. Той е процес присъщ на всички животни, растения и човека. Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим. Той е единичен процес. Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос. Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи на страна, искаш да разбереш въпроса сам, по своему. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква в човека. Самосъзнанието е индивидуален процес. Много редки са моментите, когато Божественото съзнание прониква в нас. Когато Божественото съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като вътрешен глас. Има моменти в живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този момент във вашия живот ще бъде епохален. Той ще бъде най-красивият момент. Щом това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно време беше това, но в сън ли беше, в будно състояние ли беше, видях нещо особено, чух нещо особено… Това нещо не може да се схване от вашия ум. То е нещо Божествено! Комуто е проговорило това съзнание, в него като че нещо се отваря, и той вижда отношенията, които съществуват между този, който му е проговорил и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкъса. Няма сила, която може да разкъса тази връзка. И най-великите грешници са свързани с Бога. Защо изглежда, че са без Бога? – То е, защото някой път човек иска да се отдалечи от Бога, да се разходи из света. Тогава Бог разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човек е вече свободен да върви накъдето иска. Такъв човек върви, върви и най-после, като се умори, казва: къде вървя аз? – И пожелава да се върне отново към Бога. Бог взима тогава макаричката си и започва да навива този конец, докато тази душа отново се приближи при Него. Някой казва: изгубен съм! Не, тези конци никой не може да къса. Те никога не се късат. Всички души са свързани с такива конци. В това отношение, окултистите казват, че тия конци, между Бога, и душите са скъсани. Не, понеже всяка душа е един лъч от Бога, никога не се късат нейните конци. Възвишеното, благородното, което имаме в себе си, е Божественото в нас, и то никога не се губи. Защо трябва да го отричаме, защо трябва да се съмняваме в Бога? Сега, няма защо да ходим да питаме, какво е казал Петко, Драган, какво казал този-онзи философ. Не, онова, което аз нося в своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човек, то е онзи импулс в мене, който ме кара да съзнавам, че в мене има нещо Божествено. То е Бог, Който живее в мене. Този момент, в който аз съзнавам, че съм човек, че имам връзка с Бога, това е Божественото в мене; това е, което ми казва, че и аз имам право да живея като всички хора, да се ползувам от общите блага, които Бог е дал; това е, което ме убеждава във великата Правда на света, за която аз няма да се кълня, а с живота си ще изнеса; това е, което ще ме увери, че аз съм гражданин на великото Божие Царство. Ако ние пазихме великите закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щяхме да имаме! А сега, като погледна хората, на какво мязат? – Устата им са криви, носовете им са криви, очите им са криви, веждите им са криви, челата им са криви, и след всичко това казват: красиви са днешните хора! Красиви тела имат. Вие още не знаете, какво значи красиви тела! Всички мускули у човека имат определена дължина, имат определени размери на действие. За всеки човек е определено, какво трябва да бъде челото му, какъв трябва да бъде носът му, какви трябва да бъдат очите му. За всеки човек има един специален модел, по който трябва да бъде направено тялото му; за всеки човек има един модел в умствения свят, по който трябва да бъде направен мозъка му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направено сърцето му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъдат създадени чувствата му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направена душата му. Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голяма, колкото целият космос. Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой. Вие това не знаете.

Той повелява на слънцето

Редактирано от Дриада

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Законът е: Обичайте хората, както Бог ги обича. Праща слънцето на земята, направил земята, предвидил всичките блага. И когато на Господа Му говорят нещо, че някой е сбъркал, Той казва: Ще се поправи, ще се поправи. Когато ни укоряват пред Господа, Той казва: Ще се поправят. Кой каквото и да каже, Той казва: Ще се поправят. Кой каквото и да каже, казва: Ще се поправят, ще се поправят. Всякога, когато укоряват някого пред Господа, Той само се поусмихне малко.

В един от разказите си Толстой разправя, че един ангел като направил една погрешка, изпратили го на земята. Докато живял този ангел три пъти се усмихнал. Като разбрал първата си погрешка, той се усмихнал, понеже познал погрешката си. Видял, че Господ му е простил. Втори път и трети път се усмихнал, когато Господ съвършено му е простил. Когато Господ се усмихва, Той прощава. Всемилостив е Господ. Милостив е и прощава всичките погрешки. Този ангел дошъл на земята да поправи погрешката си, шил най-хубавите обуща, Толстой както го разправя. Като дошъл един руски помещик да му направят най-хубавите обуща, този ангел му скроил чехли за погребение, не направил обущата. Обущарят мислил, че е голямо нещастие. Но след половин час казват, че не трябват хубави обуща, а само обуща за погребение. Обущарят го попитал: Братко, аз те видях три пъти да се усмихнеш, защо, на какво се дължи това? Ангелът тогава му разправя своята погрешка и защо е дошъл на земята и защо само три пъти се усмихнал.

Когато Бог ти прощава погрешките, Той се усмихва. Щом не се усмихва, погрешката е останала. Ще дойде някой твой приятел и ти се усмихне, Господ е простил. Всеки брат, който ви се усмихва, Господ ви е простил вашите погрешки. Вие искате да знаете, защо ви се усмихнал. Във всяка усмивка, който и да ви се усмихне, Господ ви е простил една погрешка.

Ще станем добри, аз виждам това.

Търпение

Л.Н. Толстой «Чем люди живы»

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×