Мисли на Учителя за Религията

[Guest Apocatastasis]

"Всеки един народ иска да има еднаква религия, християнска религия. В България искат православието да бъде само, християнството не е православие. Православието, това е гръцка измислица. Католицизмът, това е католическа измислица. Християнството е наука за побратимяването на народите. Господарите да се обхождат добре със слугите си, не само да считат, че Христос е бил голям герой."

Ще ви се изявя, 8.11.1942

"Между вас не трябва да има никаква завист, никаква злоба. А днес, кой как те срещне, пита те: ти православен ли си? Добре, ти като си православен, разбираш ли Божия закон? Не, в това православие има неразбиране на Божия закон."

Който се учи, 30.11.1924

"В какво се заключава православието? Православието седи в това да вярваш в икони, в църквата, в светиите ли? Да вярваш в църквата, в иконите в светиите, в пророците, това е второстепенно нещо. То е дошло отпосле. Православният казва, че човек трябва да вярва в иконите, които са нарисувани по стените на църквите. Евангелистът пък ще каже, че човек трябва да вярва в това, което е напечатано в Свещената книга. Каква свещена книга е тази, която е напечатана с оловни букви? Ако това, което казали Христос и пророците, е стенографирано и останало още от онези времена, разбирам да е свещено, но какво свещено е останало от тази книга? Или, ако това свещеното в книгата е приложено в живота на хората и пуснало дълбоки корени, разбирам. То може да се нарече вече свещено. Но ако не е пуснало корени в живота на хората и само се чете и препрочита като един роман, какво свещено е останало от него? Ако иконата може да внесе една свещена идея в човека, разбирам, но ако нищо не дава, какво свещено има в нея? И след всичко това искат да ни убедят, че Библията, че иконите били свещени. Нямам нищо против това.

Има нещо по-свещено и от иконите, и от Библията. Това са хората, които са писали Библията. Това е Христос, Който е говорил Словото. Те представят основата на живота."

В начало Бог създаде небето и земята, 7.03.1937

"Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието.“ Че какво е православието? Че какъв е Бог на православието? Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н. Православието не седи нито в одеждите, нито в короните. Православието е едно учение за Бога. Що е евангелизмът? То е едно учение за Бога. Що е будизмът? То е учение за Бога. Що е поезията? То е учение за Бога. Що е животът? То е учение за Бога. Това се отнася за всички неща, само че хората гледат на тия неща от различни гледища. Те гледат на тази реалност от различни гледища. Те говорят за религията, но тя не е същината на нещата."

Сам се опасваше, 17.11.1929

"Сега мнозина посещават всичките църкви: и евангелската, и православната, католишката, мохамеданската църква. Но съвременната религия се намира още в предверието на храма. Ние гледаме само външната страна. Казвате: „Той е евангелист“. В какво се състои това? Вярва ли в евангелието? – „Вярва, евангелист е.“ Но вярването в евангелието не прави човека евангелист. „Ама той е православен, вярва в православието.“ Но вярването в православието не прави човека православен. „Той е мохамеданин“, но вярването в Мохамед не прави човека мохамеданин. Когато това, Божественото, в нас почне да се проявява не само по форма, но и по съдържание и по смисъл, тогава ние почваме да разбираме какво нещо е Божествената Любов. Когато ние почувстваме това състояние, всеки страх ще изчезне у нас в този свят и ще затрептят ония вибрации, които досега вие не сте чувствали, и във вас ще се създаде най-прозорливият, най-ясният ум."

Слушайте Него, 12.03.1922

"Сега, когато някой православен говори върху същността на истинската вяра, той твърди, че тя е в православието.

Евангелистите настояват, че те били най-правоверните. Моето Учение е учение на Любовта. Не защото аз го проповядвам, а защото Бог е в Любовта и защото от опит го зная. Опитайте и ще видите. А сега какво ни проповядват? Слагат ни юлар."

Аз съм вратата на овцете, 10.09.1922

"Христос казва: „Нова заповед ви оставям: Да се обичате едни други.“ Питам тогава: В съвременната църква това правило има ли го? Да се обичате! Не само хората, вие, които искате да бъдете мои последователи. Туй важи и за католици, и за православни и за евангелисти. Един католик, като срещне един православен, той не употребява закона на Любовта. Един евангелист, като срещне един православен, не употребява закона на Любовта. Тогава питам: Де е Христовото учение, де е животът? Тогава ние още седим да обърнем хората. Ние искаме да обърнем хората към Бога. Туй е само една идея. Христос казва: „Тия овце на Мене ги даде.“ Ние искаме тия овце, които принадлежат на Бога, да ги доим както искаме и да ги стрижем както искаме, да не си ти свободен. Казва, ако идеш в една евангелистка църква, ще кажат: „Трябва да коленичиш!“

Тук преди няколко деня беше дошла една сестра от провинцията, била православна, после приела учението на петдесятниците, след туй се заквасила с новото учение. Иска тя да ме види. Казва: „Дошла съм от провинцията с тебе да коленичим, да се помоля, да коленичим тук.“ Казвам: „Аз по този начин не се моля. Аз не коленича.“ – „Ще коленичиш да се помолим, да се помолим за моите синове и за вас.“ Питам: „Ти откъде научи? Ти по този начин ли се молиш? Мислиш, че ако седнем двамата да коленичим, че нашата молитва ще бъде послушана?“

„Коленопреклонно“ разбира онова вътрешно смирение на душата. Смирение на душата, то е коленичене. Защото, ако е за прегъването на краката, кои крака не се прегъват? Защото усеща, че в света не вървят нещата както аз мисля. Значи, туй съзнание, ако се обърнеш към Бога, ако нямаш две противоположни мисли, твоята молитва ще бъде послушана."

Да имат живот, 06.05.1934

"Вие трябва да се освободите от ограничените възгледи на хората. Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за да бъде православен, той трябва да вярва в догмите на православната църква, да почита иконите и църквата. Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва. Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва. Ако някой будист ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че той трябва да изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал. Ако мохамеданин ме пита какво трябва да прави, за да бъде добър мохамеданин, ще му кажа, че трябва да изпълни всичко онова, което Мохамед на времето си е казал. Обаче това са частични положения в живота. Ако някой от вас ме пита какво трябва да прави, ще му кажа: Ти не трябва да правиш нищо от това, което досега казах на другите. Защо? Защото природата не обича еднообразието, тя всеки ден иска от човека нещо ново.

Вие търсите новото, а живеете по стар начин. Сега аз мога да ви кажа, че тъй, както проповядва един православен свещеник, прав е той. Както проповядва един евангелски проповедник, прав е той. Както католическият проповедник проповядва, и той е прав. И будистът е прав в това, което изповядва и проповядва.

Но като дойдем до новото, там няма да се проповядва нищо от това, което православните, евангелистите, католиците, будистите или мохамеданите проповядват. Сега, като проповядвам, аз не искам да проповядвам това, което другите учат. Аз не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Обаче ако вляза в една православна църква, аз ще проповядвам така, както там проповядват. Тогава ще бъда правоверен. Тогава няма да казвам, че не трябва да вярвате в това, което свещениците учат. "

Виделината и тъмнината, 11.04.1937

"Та казвам: този Христос, Този Божествен Дух е навсякъде. За мен не е важен въпросът, към коя категория ще принадлежите. За мен формите на религиите не означават нищо. Не че те не са нищо, но не са те, които разрешават въпроса за Царството Божие. Православието не може да разреши въпроса за Царството Божие. Не е протестантизмът, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Не е католицизмът, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това са форми, които само приготовляват човечеството. Единственото нещо, което може да разреши този въпрос, това е Божият Дух. Само този велик Божествен Дух ще обнови света, и този Дух действува сега в вас. Тогава, нека не си правим илюзии. Нека отворим сърдцата си за тази светлина, която иде отгоре, защото чрез нея Бог действува в нас. Нека създадем една нова форма и да покажем на съвременното общество, че ние седим по-горе от него и по ум, и по сърдце, и то не само привидно, а фактически. Аз мога да раздам всичкото си имане, но това още не е жертва. Жертвата е един вътрешен акт. Да се пожертвуваме вътрешно, това значи ние да отворим душата си за целия свят. Разумността е нещо вътрешно. Само между две души, които се обичат, може да се възстанови онази връзка на Любов. Не казвам, че трябва да презирате другите хора, но казвам, че трябва да обходите всичка Галилея, да обходите всички разумни души. Затова именно сте дошли в света. Да не мислите, че сте дошли само да се родите и да умрете, да ви погребат, да ви турят един надпис отгоре, или пък да напишете някоя книга за човечеството. Не, най-важното нещо за всеки едного от вас в живота ви е да изпълните волята Божия. Тъй както Христос е отишъл въ Галилея да изпълни волята Божия, така и вие трябва да носите тая светлина. Онези от вас, които са разумни, могат да изпълнят волята Божия, а онези, които считат, че не са разумни, могат да кажат, че не са въ състояние да изпълнят волята Божия. За тях въпросът седи малко по-другояче."

И обхождаше Исус всичка Галилея, 05.07.1925

Редактирано Октомври 18, 2008 от Станимир

[Станимир 2949]

Ако идете да работите като евангелисти, ще имате резултати като евангелисти. Ако идете да работите като православни, ще имате резултати като православни. Ако идете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти. Ако работите като евангелисти или православни, ще имате хора кандидати за евангелската или православната църква, но не и за Царството Божие. Ако работите като социалисти, ще имате кандидати за социализма, на не и за Царството Божие. Трябва да дойде после някой наново да ги обръща.

Из "Разговори на Ел Шадай"

Редактирано Февруари 6, 2009 от Станимир

[Иванка Калбурджиева 49]

Казвам: съвременните религии имат отношение до възпитанието на човешкото сърце. Някои хора казват, че между религията и науката няма никаква връзка, те са в постоянен разрез. Това твърдение говори за неразбирането, което съществува между обикновените хора, между учените, между мъдреците и между поетите. Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие. Религията винаги има предвид човешкото сърце, когато науката има предвид човешкия ум. Следователно, във всяка наука има религия и във всяка религия има и наука. Ние не говорим за външната страна на религията, нито за нейните обреди. Религията не се заключава във външната форма, в облеклото, в обредите и т. н. Ако е въпрос за външна страна, и науката има външна страна; и тя има свое външно облекло, но всъщност то не представлява никаква наука.

Из беседата "Слънцето не ще зайде", НБ IX, 1927 г., том 3 "Праведният"

[Иванка Калбурджиева 49]

Религия и наука са два важни фактора във вашия живот. Няма по-опасно положение за човека от това, да има религия без наука и наука без религия. Тези две положения внасят отрова в кръвта на човешкия организъм. Човек не може нито без религия, нито без наука. Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, да може то свободно да изказва своите чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, да може той свободно да изказва своите разбирания и схващания. Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди. И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява. През тях е минал и най-напредналият светия или адепт.

Из беседата "Слънцето не ще зайде", НБ IX, 1927 г., том 3 "Праведният"

[Станимир 2949]

„Казвам: Краят на духовния живот е религиозният. Значи, ако мислите, че сте много религиозен, вие сте в края на вашия духовен живот, т.е. намирате се в низходяща степен на вашето развитие. Тогава вие ставате религиозен човек. Що е религия? Религията е мъртва черупка, в която влизат само тия хора, които нямат какво да правят. Те вярват във формите на нещата. Казвате: Защо хората бягат от черквите? Не вярват ли в Бога? Питам: Нима хората непроменено трябва да седят в черквите? Преди всичко черквата не е създадена за душата. Тя не може да служи на душата. Ако, наистина, черквата е необходимост за душата, питам: Коя беше първата черква, в която се молеше Адам? Можете ли да кажете, дали тя беше православна, евангелска, католическа, теософска или друга някаква? Имаше ли черква по това време? Де се молеше Адам? Имаше ли икони и кандила? Адам признаваше само Един Жив образ, на който се кланяше. Всяка сутрин Бог посещаваше Адама и го извикваше: „Адаме, тук ли си?“ Той излизаше пред Бога и Му се покланяше. Обаче, когато Адам сгреши, Бог го извика за последен път, но той се скри от Лицето Му, не смееше да се покаже. Следователно, когато някой каже, че е религиозен човек, питам го: Ти чуваш ли всяка сутрин гласа на Бога в твоята райска градина? Ако имаш райска градина, в която да чуваш гласа на Бога, ти имаш и религия; нямаш ли такава райска градина, нямаш и религия. Когато хората изгубиха рая, тук си направиха черква, да се забавляват; под думата „църква“ се разбира общение на душата с Бога.

Из „Кротките“ – НБ, 20 март 1927 г.

[Станимир 2949]

„Шосетата на съвременните културни хора са покрити с толкова много прах, че техните учени умират от този прах. И след всичко това казват: Отлични шосета имаме! Благодарение на автомобилите пък, хората се задушават от техните газове. Американците, например, се видели в чудо, какво да правят с тъй много наплодилите се автомобили в Чикаго. Представете си една улица дълга 10 километра, по дължината на която са наредени автомобили един до друг! Те са се наплодили като рибите във водата. Какво ще правят по-нататък? Тогава ще се усъвършенства аеропланното изкуство, и хората ще летят с аероплани из въздуха. Значи, и в техническия живот всяко старо изобретение се замества с ново. Въпреки това, ние слушаме хората да казват, че старите вярвания трябва да се запазят, че старата религия трябва да се възстанови и т.н. Ако това трябва да бъде така, тогава нека възстановим първия ден от създаването на земята. Нека възстановим първоначалното състояние на земята. Следователно, да искате възстановяване на старите неща, това е неразбиране на живота. В света съществува само един живот Божественият, а всички стари религии не са нищо друго, освен листа на този живот. Утре листата ще окапят и ще остане само дървото на живота. И духовният живот е временен. Утре и той ще отлети. Само Божественият живот е вечен.“

Из „Кротките“ – НБ, 20 март 1927 г.

[Станимир 2949]

„Днес човечеството не се нуждае от религии, то не се нуждае и от храмове. Ако е въпрос за храм, по-хубав храм от небето няма. Дигни очите си нагоре към небето, погледни звездите и кажи: Господи, благодаря Ти за всичко, което Си създал! Ако и след това искаш нещо хубаво, обърни внимание на буболечиците, на птичките, на растенията, на чистите кристални извори и нека в тебе се зароди велико вътрешно желание да се позанимаеш с тях, да научиш, защо са създадени те. От всичко това ти трябва да изпиташ красив трепет на своята душа.“

„Казано е: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е.“ Ако живеем по плът, ще умрем; ако живеем по дух ще придобием Вечния Живот. Вечният Живот, новият живот включва всичко в себе си. Всички религии водят до вратата на космическото съзнание. Всички вярвания, с които досега сме били облечени, ще останат настрана. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, на ще се изменим.“ Това подразбира, че като влезем в космическото съзнание, ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представляват новите разбирания, новите вярвания, с които нашето сърце, нашият ум и нашият дух ще се облекат.“

Из „Влизане“ – НБ, 2 януари 1927 г.

[Иванка Калбурджиева 49]

"В религиозния живот има опасности. Човек може да стане чрезмерно честолюбив. Всички религиозни хора са грандомани, крайно честолюбиви. И то е хубаво, но това честолюбие трябва да пренесат в Божествения свят. Те имат известен капитал, който трябва да пренесат в Божествената банка. Трябва да трансформират своите чувства. После, религиозните хора се много дразнят и са много своенравни. У религиозните хора има и друга опасност. Те са много страхливи. Страхът е турен като противовес, за да обсъждат ненормалните искания. Те искат да бъдат най-светите, а пък не знаят какво нещо е святост. Те искат да бъдат най-добрите, а пък не знаят какво нещо е добър човек. Искат да са свети, а събуждат низши чувства. Тогава иде страхът. И си казват тогава: „Не сме добри, ще страдаме на онзи свят, дяволи ще ни измъчват." Това не е религиозен живот, това е живот на заблуждение. Духовният живот е правият живот, по който трябва да се върви. Той е пътят, по който можем да намерим своето здравословно състояние, своето щастие и да намерим правите отношения, които може да има между Бога и нас."

"У религиозните хора има една слабост, която е светска. Разправяха ми в едно светско семейство в България, които са ходили много хубаво облечени, винаги издокарани, богати хора, сготвили коприва и тъкмо сядат да ядат, идват им гости. Те скриват копривата, за да не кажат хората, че тези богати хора се хранят с коприва. Срам ги е. Религиозните хора пък, за да покажат, че са много религиозни, ще вземат - има такива православни - само сух хляб да ядат и по малко ще дъвчат сухия хляб. Даже и сол няма в хляба, за да покажат, че са много свети. А пък другите ядат ястие на същата маса. Това е религиозно лицемерие. Или ще вземе само няколко плода, или някой ще вземе само лук. А пък със светския човек не е така. Ако той не вземе хубаво ядене, все едно, че не се е наял, пък и другите ще го смятат за прост. Това са външни прояви на един живот, който няма нищо общо с Божествения живот. Докато аз обръщам внимание на яденето, докато обръщам внимание на отношението, което хората ще имат към мене, аз не мога да живея Божествен живот. А щом вляза в Божествения живот, аз приличам на един извор, който е богат, не мисля вече за никакво отношение. Аз мисля за хармонията, която чувствам към цялото Битие. Казвам: ,,Който е нещастен, нека да вземе това, което имам. Каквото имам, на ваше разположение е. И водата е тук - вземете си, но колкото ви трябва."

Из беседата "Колко е добър Господ", ООК XIV, 1935 г., том "Ако говоря"-II

[Дъгата 1211]

Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и човешкото тяло – със седемте му обвивки.

Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение.

По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие.

Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки.

В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка.

По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес.

От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на висшите ангелски йерархии, както и висшите йерархии на боговете в миналото и сега не могат да я разберат напълно.

Под богове не разбирам Единния Бог, но висшите чинове от ангелската йерархия.

Братът на най-малките

[Ани 3529]

Защо не ме питат, какво представя Светата църква? Тя е Любовта. Тя е чиста, Света Дева, на която всички ангели и архангели, всички светии се кланят. Светяща е тази Дева. Един ден, когато хората я познаят и започнат да й се кланят, тогава те няма да говорят много, няма да се кълнат, но ще казват „Ей-ей; не-не.” Аз съм виждал лицето на тази църква. Тя коренно се отличава от църквите на земята. Думите, които излизат от устата й, възкресяват. - Ако кажа една дума, в името на тази църква, нови души се раждат, мъртви възкръсват, слепи проглеждат, глухи прочуват, неразумните стават разумни, слабохарактерните проявяват характер. Една дума, казана в името на Светата църква, произвежда преврат. Това значи църква. Аз я познавам под името „любов”. Тази любов, именно, свързва всички същества, обединява ги в едно цяло и живее в цялото, като неразделна част от него.

Сега мога да ви дам едно конкретно правило – какво трябва да прави църквата. Тя трябва да вложи любовта в сърцето си, за да обедини сърцата на всички хора, да ги облагороди и повдигне. Тя трябва да вложи мъдростта в своя ум, да внесе светлина във всички умове. Тя трябва да вложи истината в своята душа, да внесе свобода във всички души. Тя трябва да вложи правдата в своя дух, да покаже на хората правилните схващания. Тя трябва да вложи добродетелта в своята сила, да стабилизира действията на всички хора.

„Ей - ей, не – не”, НБ, 14 януари, 1923г., София

[Дъгата 1211]

Твоята привързаност към мене е особен род партизанство. Тук не се допуща никакво партизанство. Днес и Христос казва на съвременните християни да се откажат от всякакво партизанство и да разберат, че ножът играе върху лозата. Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и се хвърля в огъня.

Време е вече християните да се определят и да бъдат или с Христа, или вън от Него. Който разреши този въпрос в положителен смисъл, ще се повдигне и ще даде сладки, изобилни плодове.

– Какво ще стане с България?

– Оставете този въпрос настрана. Има кой да се занимава с България.

Великият художник, който знае да рисува, не се нуждае от помощта на детето си.

Бог е велик, всесилен и всеблаг. Той е промислил за всички.

Той има предвид всички живи същества, всички народи, без разлика на нации.

Затова и Христос казва на учениците си да не поддържат никакви партии.

Павел изказва същата идея чрез стиха: „В Христа няма нито елини, нито юдеи, нито скити“. Значи, който вярва в Христа, ще се благослови.

В Евангелието не се говори за отделните държави. Всяка държава е една фирма. Който злоупотреби с тази фирма, ще бъде наказан и лишен от правата, които тя дава на своите членове. Ако всички членове злоупотребяват, фирмата престава да съществува. Казано е, обаче, в Евангелието: „Ако един народ не служи на Бога, ще бъде заличен от Неговата книга“. Този закон се отнася както към народите, така и към отделните индивиди.

Лозата и пръчките

[Дъгата 1211]

Хората, религиозни и светски, не са доволни от живота си, искат нещо друго, и затова често се запитват: Какво, наистина, е Бог? Много лесно може да се отговори на този въпрос. Бог е Онзи, Който те е създал, Който ти е дал живот. А ти, който не можеш да създадеш Бога, нито си създал живота, се осмеляваш да Го отричаш, да се питаш, какво представя Той. Следователно, ти нямаш право да бъдеш господар на своя Създател. Той ти е дал ум и сърце да Му служиш.

След това четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в себе си”. Желанията са храна на сърцето. Да убиеш желанията си, значи, да унищожиш сърцето си. Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна. Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност.

Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането. Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си.

Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти.

С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т. н. А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос.

Господар на съботата

(Неделни Беседи, 13.04.1930 Неделя, София)

[Guest Дриада]

Душата е храм на Истината.

Умът е светилище на Мъдростта.

Сърцето е олтар на Любовта.

Света на светлината Бог създаде за очите,

Света на слуха - за ушите,

Света на уханието -за носа,

Света на словото- за устата.

Работата Бог създаде за ръцете,

Движението за нозете,

А тялото - за жилище на душата.

Първият човек бе създаден за живота, за движението.

Новият човек е създаден за любовта и за знанието.

И така от живота към любовта.

От любовта към Бога.

От Бога към света, за да познае светът, че Бог е всичко в света.

като казвам "от Бога към света", не разбирам към света на тъмнината, в която хората блуждаят, но към света на светлината, в която хората възкръсват за новото познание на Бога

Бог е вечната красота в живота.

Бог е вечното постижение в любовта.

Бог е вечното изявление на красотата-основата на доброто в света.

"Опорни точки в живота" VII слово, 28.06.1942 г.Рила

Религиозните хора винаги са страдали от липса на светлина.Религиозните хора всякога имат доста топлина, но не и светлина, но не и знание.Религиозната култура е култура на нощта.Месечината е стимул за религията.Затуй, когато някой казва:"В религията всичко се постига", трябва да се разбира.Събраната енергия през деня растенията я употребяват, обработват я.Религията обработва богатствата, които денят носи в себе си.Най- много разделения има между религиозните хора.Когато те дойдат до омразата, ако те намрази един религиозен човек, ще те гони до девет рода.Вземете неразположението на евреите към Христа,2000 години не могат да се примирят.И сега като му кажат името,като че ги бодне нещо.Не могат да приемат, че този човек е бил пратен от Бога.Българите 500 години не могат да ги убедят, че богомилите били пратени от Бога.Казват:"Еретиците станаха причина България да пропадне"

За бъдеще трябва една религия, която да започва с деня, но не с нощта.Защото Библията казва:"В началото Бог създаде небе и земя, и земята беше неустроена и пуста"Значи религията започва с един неустроен свят.Религиозното чувство казва:"Да бъде светлина".На сегашните хора им трябва повече светлина, на религиозните хора им трябва повече светлина.Когато говорим за любовта, казва:"Аз не го усещам"Не въпрос за усещане.Светлина трябва.Любовта не е най- първо да чувстваш топлината.Най- първо светлината трябва да дойде.Главата не е място за светлина.Главата е място за тъмнина.Вие имате съвсем друго понятие.Казва:"Аз мисля".В нашия ум има тъмнина.Следователно трябва да носим светлината, а светлината е вътре в човешката душа.Диханието на Бога е, което вложи в нас светлината.

Има една светлина, която от Бога изтича.Тя е само за чистите души.

Законът на любовта 15.07.1942г."Великата възможност" ООК1941-1942г.т.II

[Guest Дриада]

А пък според мен религиозното чувство е финес.Знаеш какво значи "финес"-едно от най- деликатните чувства.Индусите го наричат хилядолистник.То е най- ценното чувство, най- мекото, най- благородното, което има човек.Този човек, който има това чувство, този хилядолистник, той има свещен трепет.Като види най- малката работа, едно цветенце, той е внимателен да не го стъпче.Жалко му е да го стъпче, извинява се.Този човек, който настъпи едно цвете, казва:"Ще ме извиниш"Вземе че го вдигне.Заобиколи го.Навсякъде е внимателен.Който го няма това чувство, стъпи и казва:"Тук ли се намери?"Иска по целия му път да няма нищо.

Наука за живота 13.03.1940г."Наука за живота"ООК т.II

[Guest Дриада]

Сега някой казва"Аз съм много набожен човек"В това ни най- малко не вярвам.Аз вярвам повече на своя пергел, той показва по- право, кой е набожен човек, отколкото неговите думи.Накой ще каже, че много набожен бил.Знаете ли какво значи набожност?Това е едно от най - блгородните чувства, които той има.когато туй чувство е хубаво развито, той има най- голяма мекота и благородство, състрадание към хората- най- хубавото чувство, във всяко отношение примерен човек е.Когато туй чувство е слабо развито, той може да те пържи на ръжен.

В европейските народи религиозното чувство е слабо развито.Силно е в славяните.В американците е средно развито религиозното чувство.Силно развито у евреите и там е в едно противоречие с парите.

Сега, когато се проповядва религията на хората, ние искаме да си обясним техните чувства.Казваме:"Набожен е."Той тепърва има да внася храна в организма си.Той трябва да намери набожните хора, не така , които изповядват, но набожният човек.Ако си ясновидец, ще видиш, че излиза една особена светлина от главата.Запалено е .Туй място индусите го наричат хилядолистник, един център.И при този хилядолистник се намира се намира най- висшето чувство-любов към бога.Да любиш бога, върху който е поставен законът, да възлюбиш господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.

Казвате, някой станал религиозен.Сегашните хора са мнозина религиозни.Ако са религиозни в този смисъл, светът щеше да бъде рай.Тия хора нямат религия.Но какво нещо е религия?Религия може да има един човек, който може да има любов към бога.Бог е едно същество, което е образец на всичките хора., всичките добродетели и стремежи той поддържа.Държавата, домът, семейството, всичко онова, което в нас е благородно и възвишено, пороизтича от него.Той е, който контролира нещата.

Доброто семе 02.10.1934г."Приготовленията на сърцето"Неделни беседи

[Дъгата 1211]

В света има два вида хора: едни, които вървят в Божия път, безразлично дали са в някое религиозно общество или в света.

Втората категория хора са тия, които вървят в човешкия път. Те са вън, безразлично дали са в някое религиозно общество или в света. Резултатите от човешкия път са едни, а тия от Божествения път – други.

Двата пътя трябва да се съединят.

Когато слабото, човешкото дойде под контрола на Божественото, то се засилва и изправя. Само Бог в нас е в сила да ни освободи от нашите слабости. И само ние сме в състояние да използваме Божията сила за добро.

Всеки иска да използва Божията сила и може да я използва, но трябва да има само едно мнение за Бога, а именно – всичко, което Бог върши в него, е добро.

Каже ли, че това, което Бог върши, не е добро, всичко се свършва.

Каквото и да ви се случи, казвайте: „За добро е това!“

Ключът на живота