Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

За ценните неща в живота

Recommended Posts

Приятели,

Моля продължете темата за ценните неща в живота (започната http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=60) тук.

Поздрави,

Екипът на Портала :P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Без да имам претенции за правота на каквото и да е равнище дори и пред самата мен – имайки предвид променящата се същност на нашето съзнание ............. бих споделила мислите си напоследък относно ценните неща в живота ............. аз дълги години мисля над така наречените екзистенциални въпроси, не че съм измислила нещо, но поне мисля от много време ............. та в момента съм на етапа, на който смятам, че основната ни цел е да живеем в хармония със себе си и със света – това е по своему ценност....

А за да живеем в хармония можем да се обърнем към Бог и да го помолим за самия него, да бъдем щастливи от ситуацията в която ни е поставил, да вършим всичко с ясната и будна мисъл, че ако в момента Той това ни дава да вършим, то ние го правим в Негово име и тогава дори и най-незначителното на пръв поглед ще има висша значимост .......................

В този ред ми текат мислите и тази посока, но има едно голямо НО как да задържа съзнанието си осъзнато all the time ??? – изключително трудна задача, предполагам ще се съгласи всеки, който е опитвал .....................

А имам и един въпрос – защо толкова голяма нужда или по-скоро потребност имаме от разбирането на хората около нас – защо ги търсим, защо така искаме да се споделим и оставаме толкова очарователно доволни, когато открием човек мислещ и възприемащ същностните нещата като нас ............ това каква ценност е???

По принцип имам още много въпроси и съвсем малко отговори, но така е с някои хора ..................

Надявам се някой сред вас да са с повечеко отговори

:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Силви,

така е - трябва да се обърнем към Бога, да бъдем осъзнати - т.е да сме в непрекъсната връзка с Него.

Иначе казано - да имаме будно съзнание. Това не е лесно, права си, но не е някаква мисловна абстракция, а ново ниво на съществуване и живот....

Разбира се, че имаме потребност от хората - всички ние сме частици от една Велика Същност - толкова близка до всеки от нас и толкова необяснима едновременно.

Колкото повече същностни неща възприема човек, колкото е по-развит, толкова повече в него се проявява Божественото...това ни изпълва с вътрешна радост и ни прави доволни :).

Щастието и радостта на другите са и наше щастие и радост.

:)

Поздрави,

Ради

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Силви, :)

Има някои видове динамични медитации, като например будистката випасана, при които се концетрираш всеки момент просто върху това което Е. Например има вървежна медитация(не съм я пробвал... но звучи интересно), концентрация върху елементите на ходенето, осъзнаването му т.н. В Школата на Учителя Беинса Дуно също са дадени много методи за будност на съзнанието(съзнанието тук се дели на 4 основни дяла/нива - подсъзание, самосъзнание, съзнание и свръхсъзнание), методи с писане, четене, съзерцание, медитация и т.н Така е в в почти всяка школа - будността на съзнаниоето е едно от най-важните неща... Интересно е да се наблюдава че тази будност си има степени, приливи и отливи. Като че ли нашета осънзатост има свойство на кръг, който ту се свива ту се разширява... ту обхваща повече области от живота и ни прави будни .... ту заспива и се движим като роботи в полусън. Знаейки това човек не трябва да се отчайва ако изпадне в област на помрачаване на съзнанието трябва да знае, че това е един изпит и след това ще дойде разшпирение. Това е закон... и аз лично съм го наблюдавал много пъти в моя живот. Труг интересн факт който съм наблюдавал и бих искал да споделя е че в определени моменти от живота съзнанието расте и прави качествени скокове, развивайки се на тласъци... в някои школи това се нарича посвещение... Има като че ли прагове, които когато човек озрее ги прескача, както казват "нещо ми просветна" и живота на човек радикално се променя... Следват години на работа в даден посока, след това се прескача друг праг, и съзнанието се покачва на по-високо ниво и т.н. Колко продължава това? Предполагам до достигане момента на пълна осъзнатост или пробуденост" в който съзнанието на човека стои винаги пробудено (даже и като спи) ... и е извън приливи и отливи.... Говори се че духовните учители и наставници имат такова съзнание.

Но права си ,че едно от най-трудните неща е човек да се опита да бъде буден/осъзнат за дълъг период от време. Както се казва, лесно е да се качиш на върха, но трудно е да останеш там. Това важи и за будността...

За взаимната радост - Ради добре го е казал:

Щастието и радостта на другите са и наше щастие и радост.

Поздрави,

Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте Силви и другите , :thumbsup1:

Иво и аз съм на същото мнение като тебе , само ще допълня , че тези "прагове " са около 7 , 14 , 21 , 28 , 35 години в развитието на човек . Тогава се " отварят " ... " хамбарите " със събраното " жито " от миналите прераждания , ако естественно си намерил къде е " вратичката " за тях . С други думи опита "слиза" под формата на интуиция .

:))) Силви , за да задържиш съзнанието си будно за по дълго време трябва да претижаваш сбор от много компоненти , и всеки един отработин до съвершенство , защото будното съзнание изисква и голямо усилие на волята да задържиш поставената си цел пред погледа си до постигането й . Представи си ..... един много дълъг площад пълен с хора , всеки се блъска в другия и си сменя посоката непрекъснато ,а ти трябва да държиш ..."правата линия " . Според мене майче е доста трудна работа в това "забързано общество " освен ако нямаш сериозна мотивация . Някои казват , че може без да вярваш в Бог , ама ти не им вярвай , защото Бог е РАЗУМНО СЪЩЕСТВО , не е само термен с 3 букви .Чака те на края на площада :))) , но колкото по се приближаваш към Него по - големи трудности ще изпитваш . Защото се налага със всяка измината крачка да се разделиш с по една илюзия насадена от обществото като " житейско правило " . Затова отварянето на съзнанието трябва да е бавен процес с цел ...." затвърждаване на извоювани позиции "- за да има човек възможност да изпита " новонаучените закони " дали са верни и дали работят безотказно . Само тогава вярата се превръща в познание , а то в сила ....... А това е доста болезнен процес , защото например трябва да обясниш някак си на баща ти и майка ти , че само са ти дали минералното тяло да се " облечеш " за да можем да те " видим " и ние ......другите въплатени .:)), които същото се борим с догми насадени с епохи , повярвали , осъзнали и приели , че сме тук за да се учим как да освободим съзнанието си от дългия сън когато сме " потъвали в материята " .

Ако ти се струва доста откачен отговора ми , просто го забрави...:)))

И аз като тебе се боря със същите " малки въпросчета" и вървя крачка по крачка ...........

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

да всички вървим, препъваме се, падаме - но после пак ставаме. Понякога кривваме по някоя пътечка или отсядаме на някоя поляна, но ...Пътят пак ни зове.

Така е, има трудности...много големи понякога...и "малки" или по-големи "въпросчета", но друг Път няма, защото това е Пътя на живота, и е изпълнен с красота, очарование и ... забулен в тайна.

Поздрави,

Ради

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласен съм с Ради и Иван. :)

А имам и един въпрос – защо толкова голяма нужда или по-скоро потребност имаме от разбирането на хората около нас – защо ги търсим, защо така искаме да се споделим и оставаме толкова очарователно доволни, когато открием човек мислещ и възприемащ същностните нещата като нас ............ това каква ценност е???

Наистина общуването е много важно защото човек е социално същество и всички сме взаимносвързани.... Ето този Портал например ни дава прекрасна възможност да общуваме въпреки пространствената отдалеченост... Аз лично също имам голяма нужда от такъв вид общуване... и ще се радвам да мога да го правя тук.

И аз като Силвито мисля, че имам много въпроси... и като че ли малко истински отговори... Интересното е, че на всеки нов трудно открит отговор ... идват купища нови въпроси. И при вас ли е така?

Иво.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ценно е да разбираш и усещаш ценностите на братята и сестрите си! Защото като конкретна проява те не съвпадат напълно, такова впечатление имам :).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте:),

да всички сме различни по нещо, всеки носи нещо специфично. Навсякъде има разнообразие и допълване, хармония. Всички се нуждаем един от друг:) и е много важно да имаш правилни отношения с всички и всичко...

А как се постига това:)?

Преди всичко трябва да имаш правилни отношения с Този, който се съдържа във всички и всичко.

Поздрави,

Ради

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен важна ценност с принципа на ненасилието във всякаква форма. От това произлизат и вегетарианството и ненасилието на себе си (с гнева например човек сам руши и насилва себе си) и много други...

За вас ценност ли е това? Да стават нещата "по любов" както се казва... със сърце.

Иво.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

извън Любовта няма никаква ценност, което не става по Любов то реално не "става", ние само така си мислим:).

Поздрави,

Ради

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...но има едно голямо НО как да задържа съзнанието си осъзнато all the time ??? – изключително трудна задача, предполагам ще се съгласи всеки, който е опитвал ...

"Бога най-лесно ще намерим в себе си. Когато ученикът Го намери в себе си,

ще стане способен да го намери и навсякъде около себе си." 338

"Докато намираме Бога в себе си, нашият живот е пълен, има смисъл

и радост.

Извън Бога има само нещастия и страдания." 341

"Това, за което мислиш, го приемаш в себе си..." 148

Свещени думи на Учителя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има някои видове динамични медитации...

Учителя е давал да се ходи на пръсти - връска с ангелския свят.

и ако това помним(и осъзнавама повече и повече), това може да стане продължителна и полезна практика.(и срещу умора :sorcerer: ) :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Димо, благодаря за цитатите от Свещени Думи на Учителя и за упражнението.

Старанието всичко да правим съзнателно е от много голяма полза.

Поздрави,

Ради

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Иво!

Доколкото съм разбрал, човек има право да говори

само това, което е проверил :smarty:

може да пробваш след уморителен ден да се прибереш

стъпвайки на пръсти, това касае и енергии.

да търсим Бог в себе си - съзерцание, вглъбяване.

"Царството Божие вътре във вас е"

Лука,17:22

интересното е че го е казал на фарисеите...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколкото съм разбрал, човек има право да говори

само това, което е проверил :smarty:

Да ... мисля че това е много важен принцип. Много уважавам хората, които го спазват. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, нова съм тук :)

Заинтересува ме темата за будното съзнание.

"... но има едно голямо НО как да задържа съзнанието си осъзнато all the time ??? – изключително трудна задача, предполагам ще се съгласи всеки, който е опитвал ..................... "

Как да зъдържим по-дълго време будното съзнание?

Според мен, като открем душата си в себе си -

Усещането за нашето истинско същество, оголено и чисто.

Когата умът бъде колкото се може по-често и по-дълго там.

С практиката това време се увеличава, защото душата привлича като магнит и започва да ти говори по-ясно.

Не се изисква някакво особено усилие на волята,а тишина на ума.

Необходимо е само медитативно състояние, което се стремим да пренесем във всяка дейност, която вършим.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Ваня,

Радвам се че сподели твоя метод :)

От колко време го практикуваш?

Това като вид медитация ли е в определен час или като цялостна настройка на психиката?

Иво.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

Приблизително от 2-3 г.

Това усещане съм го имала до към 20-и някоята си година.После го загубих :( , живота ме завъртя.

И като започнах да чета Ш.Ауробиндо - за събуждането на психическото същество - си спомних за това усещане.

Много плаках..., а беше в момент, когата си пиех бирата...

Всики човек го е имал, само трябва да си го припомни, защото с времето се покрива с утайки.

После- може по време на медитация, или когато се усамотиш.На мен ми е приятно преди заспиване и веднага след събуждане.Тогава съзнанието е чисто и ако се улови като усещане, после и през деня може да се връщаш в него.

Та това е.

То е същото, което и Учителят казва - мисълта да е винаги в Бога.

Истинските неща са малко и са прости, но са облечени с различни думи и оттук идва объркването.

Затова практиката е решаваща.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Иваничка

Здравийте на всички!

Искам да Ви поздравя с едно мое стихче.

Нова роля! – 19.06.03

Живот – една неописуемо голяма сцена

И всеки чувства се най-добре на своята арена

Играеме изкусно избраните от нас роли

Нима възможно е да сме толкова добри актьори!

Оплакваме се , че сме нии нещастни

И на черни мисли сме подвласни

Все си търсим оправдание

И мислим,че най-голямо е нашето страдание!

И нямаме нии право на това

Защото всеки държи в ръцете си своята съдба

Изборът е наш за всяка роля

Птица в клетка или летяща с мечтите си наволя!

И питам се в този час

Кому е нужна завистта и омразата в нас

Защо все към мрака нии вървим

И все търсим някого да обвиним!

Време е да сменим тези грозни маски

Вместо обиди да си служим с ласки

Усмивки нека греят на лицата

С радост и енергия да се изпълват сърцата!

Аз избрах свойта нова роля

За любовта и мечтите си да се боря

Щастието да бъде моята съдба

Да раздавам душата си и да бъда аз добра!

Надявам се и Вие да изберете тази роля!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти Иваничке, за хубавото стихотворение!

В него е събрана цялата истина и мъдрост до която аз съм стигнала в опитите си да открия себе си. Ти изказваш по толкова красив и простичък начин всичките ми прозрения за живота.

Благодаря! :D

Сев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам и се да се включа в отговор на Силви с някои мои мисли по въпроса за стремежа към общуване.

".. защо толкова голяма нужда или по-скоро потребност имаме от разбирането на хората около нас – защо ги търсим, защо така искаме да се споделим и оставаме толкова очарователно доволни, когато открием човек мислещ и възприемащ същностните нещата като нас "

Защо човек търси приятели, любов, сродна душа, търси да споделя и да обича?

Мисля, че това е заложено като принцип в основата на битието.

Първоначално от творческата си енергия Бог от Нищото е създал обективния свят (състоящ се от отделни обекти).Това е първоначалния импулс за творчество, за живот.Той разделя, създавайки феномени от първоначалното субстанционално единство на ноумена (непроявеното).

В Бог, абсолютната субективност, се заражда импулс за разделение.И този импулс възниква спонтанно от самотността (Бог е един) и е породен от любовта и стремежа да познае себе си.Това е Съзнание, което спи и се пробужда за живот.

След като този процес е разгърнат, обектите се обособяват като самостоятелни единици, изгражда се егото в човека.

И тогава започва обратния процес - на стремеж към познание и общуване.А то не може да бъде външно.Истинското познание се осъществява само чрез сливане.

Това е великия кръговрат.Този стремеж е заложен в нас.В това се състои щастието на хората, но много не го осъзнават.Затова все търсим приятелство и близост.

Но когато егото е много силно, то се съпротивлява.Създава многобройни пречки, дори с цената на страданието.То е цар на разделението.

Затова, ако повечето хора осъзнаят, че причината за нещастието са его-стремежите и самоутвърждаването - светът ще стане по-хубав.

Колкото повече отпада егото и съществото се отваря, толкова повече е способно да обича - така пъпката се превръща в цвят.

И по-нататъшната стъпка след човешката любов и приятелство е стремежът към мистично единство с божествения източник.Нищо друго не може да удовлетвори нашите най-дълбоки желания.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×