Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Мозата

Защо хората все по-рядко четат книги?

Recommended Posts

Здравейте,

Мога да кажа защо аз лично чета книги по-малко:

- Заради необходимостта да чета професионална литература, което е задължително за работата ми.

- Заради това, че Интернет е огромен източник за информация, който до голяма степен може да замени книгите, защото в него може да се намери почти всичко.

И въпреки това много обичам да чета и много искам да имам време да чета. Според мен с нищо не може да се замени удоволствието при четене на истинска книга – допира до нея, шумоленето при разгъщането на страниците, миризмата на хартия – все много обикновени, но истински неща.

Обожавам също така да разглеждам и да търся книга в някоя книжарница – атмосферата, спокойствието, магията при разтварянето на всяка нова книга и очакването дали тя би те заинтригувала.

А и макар, че някои се сърдят, че в темата става дума и за пари смятам, че това е логично следствие на това, че книгите се купуват с пари, а не се подаряват - примерно. И в този смисъл може би това е една от причините обеднелия българин да предпочете да спести някоя паричка за насъщния отколкото да даде за книжка.

Бъдете здрави и все по-четящи! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Нормално е хората да четат по-малко, отколкото в едни по-минали времена.

Днес хората могат да си набавят огромно количество информация чрез интернет, каквото преди е било абсолютно немислимо.

Ето, за да направя литературния обзор на дипломната си работа, съм използвал 180 източника. Без интернет не ми се мисли какво бих могъл да намеря.

На мен лично ми е писнало все да трябва нещо да чета, щото прекалявам с четенето, но ми е необходимо. Иначе за удоволствие чета художествена литература, когато хвана влака на дълъг път. Последния път прочетох книгата на Антон Дончев "Странния рицар на свещената книга" докато пътувах. Или пък си взимам беседи.

Четенето може би даже е станало на мода в днешни дни в определени среди - само погледнете колко милиони бройки електронни четци за книги се продават на всяка крачка - и то на съвсем достъпни цени. С модерни екрани с електронно мастило, които не облъчват като обикновените монитори.

Чувството на допир до хартията и мириса на хартия предразполагат някои хора към четене и се дърпат от електронните четци, но реално погледнато няма значение дали ще пипаме хартия, или ще четем от електронен четец - книгата си е все същата, идеите са все същите. В същото време книгите събират прах, заемат място, секат се дървета, за да се издадат, амортизират се и се налага да купим нови, все имат минуси.

Естествено, има книги, които бих купил на хартия, но за съжаление такива по книжарниците не се продават - примерно - като едновремешните, с орнаменти, изрисувани, и т.н. Кой в днешно време би се занимавал да издаде такава книга? А и такова оформление подобава на Корана, на Библията, на някои апокрифни книги и ... беседите. Надали би отивало особено на "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин.

Аз приветствам идеята да се направят беседите във вариант за електронен четец - и всеки да може да си дърпа книжки на воля и да чете. Един четец струва 300 лв. Тежи 500 гр и ще събере всички беседи в себе си. Даже Братството може да закупи такива четци и директно да монтира беседите в тях и да ги продава... аз ще съм първият купил.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Eлектронните четци с електронно мастило са си благинка. Ако искате да четете на тъмно, ви трябва лампа, понеже нищо не излъчват като светлина. Все едно хартия.

Ми то и това е хартия, само дето на силициева основа, пък другата на основата на целулозата. Пък едно време колели агънца, за да правят пергамент от тях. И като се появила хартията, пропищели, че била калпава... Та историята се повтаря в известна степен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отдавна свикнах да търся книгите или материалите, които ми трябват първо в инернет, после от приятели... и в краен случай в някоя книжарница. Правя изключения единствено за издателства, автори и каузи, които смятам че заслужават подкрепа (пример - изд. Бяло Братство)

И това не означава, че съм против книгите, или че не чета... просто времената и способите се променят. Хартията също може да бъде спестена.

Чета предимно на екран и съм доста привикнала с това.

Long live Google.:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Ето, веднага давам един вариант - Киндле на Амазон с 3 ГБ свободна памет - всички беседи могат да се съберат в пдф формат.

киндле

Версията с 3G струва 470 лв с много готино калъфче - това чудо изглежда като тефтер някакъв - бонбон! Доколкото успях да схвана модулът 3G дава възможност за ползване на неограничен интернет без допълнителни такси (на български - безплатно). Иначе има и wi-fi модул, който си е ясен как се ползва.

Издателство Бяло Братство може да купи известно количество такива четци с отстъпка от вносителя - примерно - 10% (ако успеят). Слагат си отгоре още една сума и ... да кажем, че за 500 лв може да го пуснат с пълния набор от беседи.

Нека да кажа, че надали ще им паднат продажбите на хартиени беседи, понеже аз в момента не купувам хартиени книги, понеже нямам къде да ги държа, но със сигурност бих дал 500 лв за набор с беседите - то ест това на тях ще им се падне като "допълнителен доход".

Не съм специалист, възможно е да нямат право да упражняват подобна дейност, или пък да има други правни пречки. Но по принцип ми изглежда добра идея.

Ако е невъзможно това да мине през издателството, може да мине от друго място по друг начин.

Мислейки, че безжичния интернет струва около 20 лв/месец, то това книжле за 2 години си изплаща ползването на интернет - вярно - на ниско ниво - проверка на поща, проверка на някой форум, фейсбук, википедия и ... се фини. Но все пак човек не остава без връзка, когато има нужда от нея. А батерията издържа 2 седмици при едно здраво ползване.

Замислете се, не искате ли едно такова чудо на чудесата? Това 3 ГБ са доста книги, ей! Мислейки, че може да се направят беседите по 2 МБ за томче, то вероятно няма как да надвишат 1 ГБ и ви остават едни 2 ГБ за фонда "и аз съм човек".

Редактирано от Емил от Льонеберя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има хора, които четат - малко са.

Има хора, които не четат - много са.

Има хора, които четат розова литература, идеалната литература за всеки - болшинство са. А тя е идеална, защото е проективна и обещава лесни решения без особени усилия, явява се алтернатива на реалността, която често е нелицеприятна, подобни четива са бягство и глътка въздух, но накрая калкулацията, се оказва чисто и просто, самозаблуда.

 

Не си спомням някой да обсъжда нито Киркегор, нито Камю, нито Жулиен Гракх, нито Симон дьо Бовоар, Борис Виан, Маргьорит Юрсенар, Гор Видал, Труман Капоти ... кой ли още не. Да не говорим за сериозна литература и то научна, като специализираните трудове на Стивън Хоукинг, например. И това далеч не е проблем на поколенията.

Май няма. Съвременният френски роман не говори почти нищо на никого. Американската литература - също. Скандинавската - още повече. Руската - също Бердяев, Соловьов ... Непознати, нали :)

 

Живеем в тотален нелитературен и антилингивистчен свят, въпреки технологиите. Кулата на Вавилон е само една остаряла и претъжна метафора на несъстояло се семиотично битие.

Живеем в метаисторическо паралелно литературно време и пространство, което обслужва законите на позитивистичното улеснено битие - как да живеем по-добре, докато сме живи -  в тоя контекст, си спомням за една фраза на Леонардо да Винчи, че "всъщност, докато си мислех, че пораствам, аз се учех да умирам".

 

Страстта към четенето е страст на духа, незаменима с никоя друга страст, защото духовното израстване е самотен път, той не е белязан с парадигми на светофарни учения или емоционални завои. То е.

То е потребност. За да бъдеш.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудя се кога ли ще имам време за поезия или световните класици.

Чета Жак Дерида, откъси от "За граматологията" и " Писане и различие".  Това е френски съвременен философ, който коментира структуралисти като Ролан Барт, антични философи като Аристотел и Платон и цяла плеяда от съвременни френски философи и лингвистични трудове, които открих за първи път. Създател на деконструкцията като философска концептуална структура, която би могла да бъде приложена в дисциплини като архитектурата, модата, даже политиката и икономиката. 

Физически не ми достига времето да погледна назад в литературата. 

Всички книги, които чета са издадени след 2000 г., последната ми книга, която поръчах от Щатите е издадена за първи път 2012 г. в ограничени количества и има колекционерска стойност. Книга, която никога няма да бъде внесена в България, тъйкато е тясно специализирана литература, която засяга много тесен кръг от читатели. Единствената ми надежда е да се образовам в течение на живота си. :)

Сигурно ще дойде и този момент да чета художествена литература, но как да стане това сега, като дебна всички последни изследвания в една конкретна посока. Хубаво е да има човек богата обща култура, но мисля, че всеки има път в литературата, до която се докосва. Не може всичко. Онова, което знам аз, не знаят други и обратното. Знанието е неизчерпаемо, развитието също. 

Обичам книгите много, дори първичното усещане от мириса на напечатана хартия, когато книгата е съвсем нова. Съвременните хора боравят много повече с графичните образи, отколкото с текста, просто съвременният език на книгата е различен, по- визуален, образен. Всяка книга е като малко произведение на изкуството, като тук говоря изцяло за книжното тяло, фотографиите, печата, цялостният дизайн, избора на хартия и селекцията от информация. Това е особено важно за книгите за изкуство. Чувствам се силно разочарована, че няма български автори, които да пишат за изкуство, то дори преводи няма, камо ли автори. Като тук изключвам малките учебни помагала, които издават различни преподаватели от академията, които са полезни, но някак старомодни, или пък прекалено локални, засягащи изолираните проблеми на локалното българско изкуство. Липсва ми модерния език на съвременността, който за съжаление откривам само в чуждестранни издания. Надявам се времето да ме опровергае и да преоткрия литературата отново. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората все по-малко четат книги, защото не им остава време по две основни причини:

 

1. твърде много време прекарват в интернет, социални мрежи, форуми, игри и други, които предлага интернет

2. твърде много гледат - някои - телевизия, сега има огромен избор на телевизии 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Информацията вече тече по-бързо, отколкото може да се предаде с книги...Друг е въпросът, че по начина, по който тече - в интернет или по други медийни канали, не може да се обработи и осмисли и преминава през човека без той да се ползва кой знае колко от нея....или да мисли и разсъждава върху нея, да не говорим за информацията, чиято цел е единствено замърсяване на съзнанието или за тази, която е непълна, изопачена, неточна, именно от бързане просто да се пусне "там нещо" да циркулира из умовете на хората, пък какво е, дали е проверено - утре вече няма да има значение.... Също така, струва ми се, ерата на романите така или иначе окончателно е заместена от филмите - не че не се пишат и сега романи и не се четат, но значението им е напълно различно, че и качеството на повечето... А друг тип книги - различни от романите и художествена литература, не знаем всъщност със сигурност дали и "едно време" са четели толкова много, най-малкото дали е било масово. Като си помисля, че още древните римляни са окайвали западналата си култура...повече от 500 години преди действително да загине, не е ли синдром не само на нашето време, ами въобще на човечеството да окайва себе си и прогресивното си "западане" и да изживява през вековете само тук-там кратки мигове на подем, възраждане и надежда...Сега оплакваме плиткостта на нашето време, краткотрайността и преходността на стремежите му - липсата на дълбочина... Миналия и по-миналия век пък не са ли оплаквали точно обратното - дълбокото потъване в неразрешимите екзистенциални проблеми....Мисълта ми е, че даже и това дали четем или не четем си остава една вълничка в морето...И все пак, аз също виждам в училище, че по някакъв начин нечетенето на книги е довело до отклонения (поне в моите очи понякога така застрашително изглежда): непоследователност в мисленето, една разпиляност и фрагментираност на мисълта, почти липса на логика или някакви огромни празноти в нея, почти пълно отсъствие на асоциативна мисъл и способност за правене на аналогии,  тълкуване на смисъл, извеждане на принципи, правене на заключения....на моменти чак ме отчайват някои от учениците...но, е масово явление сред доста от тях - гордостта от нечетенето на книги.  Но в същото време, другото - гордостта и декларирането, че четеш книги.. това е другият край на същото байганьовско махало - все едно да се хвалим, че ядем... - това също е абсурдно. Все пак да четеш или да не четеш е лична потребност, потребностите не могат да бъдат източник на гордост...те могат просто да бъдат удовлетворени и с това се приключва според мен целият въпрос. "Защо хората по-рядко четат книги?" - нямат вече тази потребност, дълбоката причина, поради която са го правили преди, ако са го правили въобще, сега се "обслужва" , "удовлетворява" чрез други конкретни нужди, форми и средства...Дали четенето на книги "едно време" е породено от "чиста" вътрешна любознателност или още тогава се е прокрадвала у доста умове и друга нотка? Тази на суетата - че ако не четеш, няма с какво да блеснеш...Защото ако е така, това още по-добре обяснява днешното положение - ако дълбоката цел е да блестиш пред другите, сега няма нужда да "си губиш времето" да четеш, ами просто си купи скъп телефон, таблет и т.н. - според мен именно тази "логика" е характерна поне за подрастващите, и я наблюдавам всеки ден у повечето у тях, разбира се не у всички (слава Богу). Но това не ги прави по-различни от предното поколение - просто все същата суета намира своя път и в тези "модерни" времена. Не може предното поколение да е било "чак толкова" любознателно и да роди "чак толкова" нелюбознателни потомци.

Редактирано от Преслава Петрова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, може, може ... Нещата не опират само в "раждането", но и във влиянието на средата. Още Щайнер, преди век е казал за очакваното настъпление на англо/американски материализъм. Соц-лагерът бяхме малко или много дистанцирани от това по други причини; но ето, че сега пречки вече няма и процесът се развихря с пълната си прелест.

Иначе суета ... не знам; това да не искаш да си про'з' :) не мога да класифицирам като суета. Да, ако не четеш книги наистина не можеш да блеснеш; и по-добре ли е според теб да се гордееш, че не четеш?!?

Като се замисля, сега точно с това е модно да се хвалим - че ядем, че пием, че правим секс ... Абсолютно малоумно според мен; това същото го могат и го правят всички животни и не им хрумва да се хвалят с това :) Моето куче се радва и очаква похвала, когато примерно прогони някоя котка или птичка, които са се завъртели къмто нашия двор, т.е когато си е свършило добре "работата", която евентуално се очаква от него. А ние хората се хвалим с какво!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек наистина чете, той не изпитва нужда да се хвали, а да споделя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана, здравей - говоря за една специфична суета, която понякога съпровожда "четенето" на книги, за онази, изразена най-добре от Пушкин в "Евгений Онегин"...Е, малко сме далече от онова време, но съм срещала понякога и днес подобни "високоинтелектуални" надпревари кой какво прочел и колко книги купил...А във връзка с хваленето - струва ми се, че какъвто и да е поводът, книги или нещо друго, самохвалството само по себе си е израз на суета и чрез него най-директно се проявява егото, но не его в смисъла на Висшия Аз, а на онова примитивно ниво на самосъзнание, от което, предполагам, повечето тук се опитваме да се освободим. Затова, не смятам, че е необходимо да се хвалим с каквото и да било, най-малко с невежеството си. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Между другото, една добра новина се появи наскоро... Оказва се, че има увеличение на читателите в библиотеките и читалищата, както - и увеличение в продажбата на книги. 

 

Да се надяваме, че отново ще настъпят добри времена за четенето!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По-нагоре чета мнения, че книгите били скъпи .. Е какви да бъдат? За кого да бъдат евтини?

Наскоро гледах Сумите на Тома Аквински, едната, която е средно от 2000 страници е ок. 100 лв.; честно казано натежа ми тежестта, не цената.

 

И се чудя кой ще прочете това? Никой.

А четенето е страст, неподобна на никоя друга, това е инобитиен живот, живот отвъд дори отвъд словото, живот сам по себе си, както би се изразил Ролан Барт.

 

Значи, цената трябва да се плати.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре и било ДДС за книгите и за учебниците да бъде намалено. Не може хазартът да бъде толериран и с намалено ДДС, а книгите и учебниците да са натоварени с пълния размер на този данък!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как така намалено ДДС - книгите изобщо трябва да са освободени от ДДС. При това без никакви критерии и уговорки за освобождаване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре и било ДДС за книгите и за учебниците да бъде намалено. Не може хазартът да бъде толериран и с намалено ДДС, а книгите и учебниците да са натоварени с пълния размер на този данък!

 

Това е другата важна част от играта, но такава е държавната политика, която не знам кога ще се промени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Коя литература е сериозна? Всеки си има различни критерии за сериозност.

 

Веднага давам пример: Умберто Еко версус Паулу Коельо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пауло Коельо - споделям мое лично мнение, само мое, не твърдя, че е правилно 

Изчетох почти всичките му романи, след като стана известен в БГ, че е много четен предимно от манекенките

Реших да видя какво четат манекенките

Еми, какво да кажа, посредствени романи, за манекенки стават, 

но в никакъв случай не мога да го причисля към сериозните

 

Умберто Еко с неговата "Името на розата" - ами .....роман и нищо повече, не успях да го изчета докрая

Друго от Умберто Еко не съм чела, скучен ми е

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Коя литература е сериозна? Всеки си има различни критерии за сериозност.

 

Да, всеки има свои критерии за сериозност на четивата.

 

За мен сериозните четива са онези, които са посветени на науката, с други думи - научната литература - монографии, учебници, помагала, списания... 

 

Литературата в чист вид (поезия, проза) е само допълнение към научната книжнина. И тук вече може да се проявят отново личните критерии, личния вкус на отделния читател - един ще иска да чете поезия, друг ще предпочита романи, трети ще набляга на разкази... Един ще предпочита едни писатели, друг - други. 

 

Има и такива, които са прочели само първия том от поредицата за Винету. Други наблягат на комикси. Трети не четат въобще, а само оцветяват книжки с картинки. 

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пауло Коельо - споделям мое лично мнение, само мое, не твърдя, че е правилно 

Изчетох почти всичките му романи, след като стана известен в БГ, че е много четен предимно от манекенките

Реших да видя какво четат манекенките

Еми, какво да кажа, посредствени романи, за манекенки стават, 

но в никакъв случай не мога да го причисля към сериозните

 

Умберто Еко с неговата "Името на розата" - ами .....роман и нищо повече, не успях да го изчета докрая

Друго от Умберто Еко не съм чела, скучен ми е

 

След подобно изказване, диалогът е невъзможен, особено като дискурс между Еко и Коельо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Затова и казах, че всеки си има различни критерии за сериозност на четивата

Историк го е обяснил много добре, напълно споделям неговото мнение

Един намира за сериозно да чете Винету, друг Достоевски,

за трети най-сериозната литература са розовите романчета

 

и така нататък

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×