Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За Любовта и нейните прояви


Иво

Recommended Posts

  • Отговори 283
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Именно, не може да се обича "утре", може само в намеренията си да си кажем, че тогава ще порявим любовта си, но и да стане, пак ще е "днес"! :dancing yes:

Когато стане ще е пропусната възможност. Все едно каква .

Линк към коментар
Share on other sites

За Любовта не може да се умува.

О, понякога се налага да се помисли внимателно, да се медитира, молитвата много помага. Защото не винаги това, което ни изглежда на пръв поглед проява на любов всъщност наистина е такова. Ето ви пример:

Синът ми от малък искаше да се занимава с програмиране, компютри... Записа такава паралелка в нашия град, но само след един срок установи, че това не е училището, в което е искал да учи. Поиска да се премести в техникума в Правец - на повече от 300 км. от града ни. Майчиното ми сърце се сви - той беше едва в 8 клас и трябваше да живее толкова далече и съвсем сам! Финансовото ни състояние едва позволяваше да му покриваме разноските по обучението - за пътни оставаха 1 път на месец най-много и то с лишения. За наше отиване там не можеше да става дума. Тогава трябваше доста да поумувам кое би било проява на любовта ми към него:

- дали да го оставя сам далече от дома, без възможност да му помогна ако има нужда (а той беше стеснителен "компютърджия" - мишена за мъжкарите в общежитието).

- дали да му дам шанса да реализира мечтата си и да поеме по своя път навреме въпреки трудностите....

Когато завърши и ми разказа бегло през какво му се е налагало да мине сам и да запази самочувствието си и реализира мечтата си, сърцето ми отново се сви. В тези тежки моменти аз съм била далеч от детето си. (Но може би точно това го е излекувало от мекушавостта...)

Линк към коментар
Share on other sites

Да мисля за любовта ли?!!!

Че тя да не е в главата ми. Айде, стига!

Отдавна чаках някой да напише в тази тема, това, което написа Jul.

Всичко друго мога да се насиля в този ненормален и егоистичен свят да направя, но да сложа любовта в главата си не мога.

Линк към коментар
Share on other sites

Чакай, чакай, "този ненормален и егоистичен свят" си е нашия свят. Всички ние, и аз, и ти сме допринесли той да е именно такъв, какъвто е днес. Ние сме си го направили такъв и само ние можем да го направим нормален.

Иначе любовта определено няма нужда да си я слагаш в главата :D Може да се мисли само за това, как да я проявим, тази любов, която изпитваме, защото живота ни поставя наистина трудни задачки, като тази, която описа Донка.

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Диана!

Много си е хубав и добър нашия общ свят - ненормално и егоистично е според мен да наричаме нещо или някого "ненормален и егоистичен". За мен този свят и всичко в него е Божие творение и всяка сутрин и вечер благодаря, че съм е родила в него - това е моята благословия, а не проклятие.

Точно конкретните житейски задачки, които този свят поставя пред ума ни, са нашите уроци - дали ще успеем да запазим Извора на Любовта и доброто в себе си независимо от обстоятелствата, дали ще успеем да изберем най-адекватните форми да я проявим.

В моя случай бях изправена пред алтернативата как да проявя любовта към детето си:

- като му осигуря спокойна и подкрепяща семейна среда на цената на компромис с мечтата му.

- като му дам шанс да реализира мечтата си на цената на неблагоприятна среда на живот.

Понякога любовта към човека се проявява в грижата за него, в други случаи - напротив - в отказа от такава грижа. На пръв поглед звучи жестоко, но всъщност отказа от помощ и грижа е другото лице на доверието в неговите сили и способности да се справи сам. Обратното - понякога грижата, помощта са другото лице на подценяването на тези сили и способности (да не говорим за гордостта, която е скрита зад непрекъснатата жертвоготовност да се притичваме на помощ на всички за всичко дори когато никой не ни иска помощта)...

Линк към коментар
Share on other sites

Този "ненормален и егоистичен свят" изобщо не е моят!

Да, за съжаление много и то все качествени хора реагират по този начин.

Все се чудя какво ли би станало, ако всички тия свестни хора решат да припознаят все пак този свят за свой и да вземат, че да направят по нещо или още по-добре заедно едно по-голямо нещо за неговото нормализиране? :)

А, това май също ще е една проява на любовта ... :thumbsup2:

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Е, все още алтернативен свят няма, ако не броим илюзиите и въздушните си кули. Добър или лош, този свят е наш, мой, твой и общ. Няма да го променя. Нито пък хората, другите хора.

Но мога да променя себе си.

А любовта е такава, каквато си я направим - каквото дадем, това ще и получим, нито повече, нито по-малко.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Да давам и да получавам любов ли? Айде и на покупко-продажба я обърнахме. Айде, мерси!

Любовта само може да минава през мен и да ме осветява, но да я превръщам в разменна монета, някак си ми се догажда от това. Не е за мен тази комерча. Явно много още имам да се мъча.

Линк към коментар
Share on other sites

Тази тема не се води от Сърцето. В нея се УМУВА над Любовта. Ако беше водена от сърцето, щеше да има единомислие, а умуването( нашият мозък все пак е разделен на две и малко или много ни обвъзва с дуалността, за разлика от сърцето), това, което имах предвид по-горе създава над Любовта определени деформации и едно скрито и често недоловимо изкривяване и опит за манипулиране на чувствата.

Донче, прекрасно разбирам какво имаш предвд. Но повече ми се струва, че в твоя пример е засегнато друго. Не проявата ти на Любов - при нея не е ставало дума дори за избор - обичаш или не, да я проявиш, или не. При теб повече се касае за някои основни моменти, в които е нужно да различим гласа на интуицията. И ти си го сторила.

Любовта е важно да бъде оставена да протича свободно. Без да намесваме мисли. Да се излива свободно от сърцето. Съвременният ни свят е силно осакатен откъм сърдечността за сметка на острата, отсичаща, хладна и логична менталност.

Не е случайно и, че Учителят насочва главно вниманието към Сърцето. Беше ме впечатлило, ще го преразкажа свободно, не го помня дословно, когато четох от Б.Дуно преди време, че за Любовта не трябва да говорим, защото тя е нежна като прашеца по крилцата на пеперудите и докосвайки я с много слова и мисли, тя не може отново да излети.

Линк към коментар
Share on other sites

А според мен тази тема не е за избора "да проявим ли или да не проявим Любовта?". Такъв избор не може да съществува.

И затова тази тема не се води от сърцето и не е за сърцето - то не се занимава с проявите на Любовта, а с "изливането и". Умът е този, който решава в каква точно форма - постъпка, дума и т.п. да се "материализира" този извиращ от сърцето ни поток в този съвременен свят.

Ако умът не работи хармонично със Сърцето, то се получава ефекта на "Пътят към Ада е постлан само с добри намерения" - бих перифразирала леко ... с недостатъчно добре обмислени форми на проява на Любовта. Според мен този съвременен свят не е направил все още всичко, за да постигне тази хармония - има достатъчно сърдечнопст, има достатъчно менталност, но не сме успели да постигнем хармония между тях. Защо? Може би защото ги делим и противопоставяме по презумпция, а те не са разделени и противопоставени. Умът е даден, за да "преведе" Любовта в Сърцето на езика на конкретния живот и взаимоотношения.

Това не е единственият пример от живота ми - почти всеки ден ми се налага да давам на ума си подобни задачки... Но никога не съм избирала да проявя ли Любовта или не. Задачката се състои в това как точно да постъпя, какво точно да кажа, за да бъдат мислите и поведението ми хармонични на Любовта в Сърцето ми. Съвсем не твърдя,ч е винаги успявам да го направя перфектно - това са уроците ми...

Според мен именно разнообразието на позициите ни и споделянето им в тази тема са ценното в нея - нещо като парченцето на всеки в общия пъзел... Ето го цитата от Учителя, но в него става дума за друго - да не говорим за Любовта си с думи, а да я провявяваме в отношенията си.

Любовта дава нещо повече от това, което можеш да дадеш или направиш външно на човека. Любовта си има една , по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна между душите , преливане на душите.

Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи ,който те люби, не говори , но ти чувстваш, че в тази душа има любов.Проговори ли за любовта си , тя се изгубва.

Мисли за любовта между хората

Линк към коментар
Share on other sites

За любовта и само за любовта, бих дала живота си. Макар ,че съм сигурна , че вече съм го правила . :)

Но винаги се чувствам готова да го направя. Така ,че всичко е ОК , при мен по отношение на Любовта и смъртта .

По отношение на Любовта и живота , все - още много , много несъвършенства имам.

Но за генерацията към която принадлежа ,мисля ,че не е зле .

Разбира се ,много, много несъвършена е моята любов . Но колкото повече толкова повече.....

Редактирано от Инатари
Линк към коментар
Share on other sites

За любовта и само за любовта, бих дала живота си. Макар ,че съм сигурна , че вече съм го правила . :)

Но винаги се чувствам готова да го направя. Така ,че всичко е ОК , при мен по отношение на Любовта и смъртта .

Сещам се за стиховете на Шандор Петйофи (по памет):

"Две неща ценя аз на Земята

те са любовта и свободата.

За любовта съм готов живота си да дам,

а за свободата давам и любовта." :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Вендор и Силвия ???

КАКво искате да ми кажете ??

Опитвате се да ме поправите ли нещо ???

Ами като мога говоря , когато ми се отдаде случай ,а това се случва всеки Божи ден ,/мога да уверя Вендор/ аз обичам и приемам и отдавам.

Вендор , кажи ми какво правиш ти в живота си ,свързано с любовта на практика ?

Кажи ми ?

Силвия разкажи за теб и твоята любов .

Когато човек няма какво да каже се хваща за идеите , чувствата и мислите на другите хора.

И започва да ги дъвче и накрая ги изплюва върху някой.

Само ,че на мен това не ми е приятно. Аз искам да чуя вашите идеи. А не да се опитвате тук нещо да коригирате . От позицията на кои , недоумявам ?

Как вие живееете в любов?

Интересно ми е да го чуя.

Кое във вашия или от вашия живот бихте нарекли любов ?

Проява на любовта и така нататъка. НАй - лесно е да се критикува и поставя под лупа , чуждите идеи и вътрешен свят. Вижте себе си . Огледайте се , вижте своя вътрешен свят.

Може и той да се окаже интересен.

Най- добре човек познава себе си.

Най- добре да умува върху собствената си любов .

А тази на ближния нека остави честта другият човек сам да прецени. Никой не познава другите до такава степен,че да отсъжда кое е правилно за тях и кое не е .

Дали един човек само си говори от немай къде и немай - защо и си създава разни изкуствени маски и гримасничи по разни форуми , когато потоянно се опитва да прави рецензии?

Вземете ценното . Не търсете постоянно недостатъците в думите на този и онзи.

Редактирано от Инатари
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...