Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Обидата - как да се справим с нея?

Recommended Posts

Как се справям с обидата? - Превръщам я в мед :)

И то какъв, а? :whistling:

Хубаво би било да я превръщаме в мед.

Въпросът е: дали можем?

Не е лесно.

Хич ме няма по високопарните изказвания.

Лесно е.

Достатъчно е да помислиш какво кара човека отсреща да изрече обида, да се нахвърли с думи. Той се защитава. Страхува се от нещо, щом има желание да засегне. Несигурен е, няма вяра в себе си вероятно, или издига стени, блокира контакта. Такъв човек няма нужда да му отвърнеш на обидата, но точно това очаква, и няма да се спре, ще попадне в затворения кръг на собственото си нещастие.

Знаейки тези неща, ако те обидят, би изпитал единствено състрадание, което си е качествен мед.

Така - накратичко.

Добро утро :sorcerer:

---

За онези, които наричат това лицемерие - бих добавила - не съдете за всички по вас. Но пък теми за огледала мнооого :rolleyes:

Има такива хора... които парират дори любовта. Не знаят какво да я правят... когато я усещат.

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикалям градината, виждам едно дърво изсъхнало, изсъхнали клоните му. В неговата градината. Казва: „Защо е станало така това дърво?“ Някои червейчета го изяли, да ги хванем. Трябва да намерим една голяма дупка, някой червей влязъл вътре. Преди години една ябълка беше нападната от червеи, изядоха я червеите и тя плати с живота си.

Казвам: По същия начин този червей като го намериш, този червей, него ще извадиш из дупката навън, за да спасим дървото. Ти си повяхнал в живота, обезсмислил се животът ти – влязъл е някой червей вътре. Бръкни в дупката, дето е влязъл, извади го навън, изхвърли го. Всяка горчива дума, всяко [горчиво]чувство, всяка горчива мисъл турете настрани. Сега много пъти вие мислите, че някой ви е обидил. Ако вас може да ви обидят хората, вие сте слаби хора. Всеки човек, който се обижда, е слаб. Но да оставим обидата. Че ви е обидил, то е друг въпрос. Но всеки, когото може да обидят, той е слаб човек. Силния човек никой не може да обиди.

Сега, един господин свършил университет и на друг казва: „Каква баба си.“ Онзи казва: „Баба съм?!“ Хваща го за крака, вдига във въздуха. „Аз ли съм баба или ти си баба? Кой е баба?“ Че, онзи, който те обижда, хвани го, вдигни го нагоре, надолу го обърни и питай: „Ти ли си баба или аз съм баба?“ Аз не разбирам думата „баба“ така. Тази дума ние сме я изопачили. „Баб“ е източна дума. „Баба“ значи „голям“. Баба, набъбва. И като не знае как да набъбва...

Всеки човек, който се обижда, той е слаб човек. Трябва да станеш силен, за да се не обиждаш. Всеки човек, който може да се окаля, той е невежа човек. Умният човек никога не се окаля. Умният човек ще си направи аероплан, в кално време ще се качи на аероплана. Щом дойде вкъщи и е окалян, аз го зная, че пеш е ходил. Дойде някой, окалял се, казва: „Много се окалях.“ Другият идва чист. – „Че как така? Времето беше кално. Аз се окалях. Онзи защо не се е окалял?“ Човекът знае да хвърка. :3d_146:

Бяга в Тарсис

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

:3d_146:

Много ми харесват несвоевременните размишления...

Обидата е занимание самотно.

Изсиквва голямо количество уиски, например...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Или голяма доза мнителност, което издава прекален нихилизъм.

И в двата случая се стига до въпроса (независимо зададен гласно или не) - ти мен уважаваш ли ме?

:3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ще се спра на меда...

ом мани падме хум :P

поздрави на всички медоноски, медоносчовци и медовинки/ковци

ако някой може да слага smiles сега му е времето

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

хляб и вода ?

нямам смилес, инак бих ти подарил една розичка червена, не бодлива

поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"От други свят съм аз..."

така си мислиш само ...+ една планина качваме всичките...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не

пчелата събира меда в медовата си гушка и сетне го слага в питите ,няма опасност задавяне.

//обидата достига до мен понякога ме засяга , но се старая да не се товаря

това с превръщането И във нещо добро са глупости няма как да стане обидата си е обида както и да я погледнеш

най-лошо е когато е от човек на които си държал.

Затова съм си взел и шнорхел против удавяне за всеки случай. :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Уеднякваването ми е любимо...

Изкачвай, която искаш планина и успех в изкачването.

Аз предпочитам да слизам надолу и надолу...

Предпочитам ПОТЪВАНЕТО.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубав ден или спокойна нощ на всички от мен...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_146:

Много ми харесват несвоевременните размишления...

Обидата е занимание самотно.

Изсиквва голямо количество уиски, например...

Мона,

понякога сте наистина очарователна...!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обидата - как да се справим с нея?

Здравейте Приятели,

Бях чел преди време, че един от начините да определим доколко сме напреднали в духовното си развитие (и каква е силата на характера ни) е чрез следне на това колко често се обиждаме и за колко време можем да трансформираме обидата във вътрешен мир и спокойствие. Ако след като се обидим, можем да трансформираме това състояние за 1-2 минути, това е голямо постижение.

Лесно ли се обиждате? И как се справяте вътрешно, когато някой ви засегне емоционално? Познавате ли някакви специфични методи? Как реагирате, когато ви обидят?

Какво бихте препоръчали на хората, които лесно се обиждат и лесно избухват?

Поздрави,

Иво

Аз предпочитам да не се обиждам. Защото това е свързано с хабене на излишни нерви:

Ако тръгнем взаимно да се обиждаме без спирачки, предвиждам изхабени нерви на всички обидчии без изключение. А нервните клетки не се възстановяват (поне така учим по биологична психология), значи е нездравословно да се обижда човек за щяло и за нещяло.

Има и друга причина да не се обиждам. Тя се корени в прозрението, че няма смисъл да се обиждам, като така или иначе един ден ще ми мине.

Това и го препоръчвам на особено обидчивите- като им дойде вдъхновението да се обидят, да се сетят, че няма смисъл от това, защото ще си изхабят нервите, а накрая така или иначе ще простят обидата и ще им мине, колкото и да отричат варианта с прошката пред себе си. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: chimera! Impulsa!

Сега си мисля за още един аспект на обидата като явление - отношението на един страничен наблюдател към обиждащия, обидения и самия акт на обидата.

Променя ли се отношението ви към човек, който съзнателно обижда друг? Приемате ли, че може да има различна мотивация на обиждащия - един да го прави от негативни съображение и с негативни цели, за друг това да е начинът по който обича и се грижи за "поправянето" на другия. Влияе ли различната мотивация върху вашето отношение към обиждащите?

Чувствате ли се длъжен да защитите човека, когото обиждат умишлено или смятате, че нямате право да му отнемате този урок?

Съчувствате ли на човек, който се чувства обиден и как?

Какво място и роля си избирате, когато попаднете във водовъртежа на взаимно оплюване?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: chimera! Impulsa!

Сега си мисля за още един аспект на обидата като явление - отношението на един страничен наблюдател към обиждащия, обидения и самия акт на обидата.

Променя ли се отношението ви към човек, който съзнателно обижда друг? Приемате ли, че може да има различна мотивация на обиждащия - един да го прави от негативни съображение и с негативни цели, за друг това да е начинът по който обича и се грижи за "поправянето" на другия. Влияе ли различната мотивация върху вашето отношение към обиждащите?

Чувствате ли се длъжен да защитите човека, когото обиждат умишлено или смятате, че нямате право да му отнемате този урок?

Съчувствате ли на човек, който се чувства обиден и как?

Какво място и роля си избирате, когато попаднете във водовъртежа на взаимно оплюване?

Предпочитам да възприемам при възможност хората такива, каквито те са. Само че хората са нещо много сложно. Днес са едни. Преживеят нещо. Това нещо ги промени. И те утре са други.

За да възприемам обективно какви са хората, аз трябва да допускам тяхната промяна и да я възприемам и нея.

Всеки човек си има своя уникален живот и поне според мен трябва да бъде оставен да го изживее.

Всичко, което аз мога да направя е да дам мнение в опит да спра ставащото, ако видя водовъртеж от обиди. Но факт е, че всеки сам си преценява за себе си как ще постъпи. Както и всеки сам си носи последиците от своите си решения, постъпки, действия и бездействия. Та моето мнение може да бъде всичко и нищо според зависи от човека отсреща.

А що се отнася до:

Съчувствате ли на човек, който се чувства обиден и как?

Казват, че непоискано добро е тройно зло. Смятам, че така е с всичко, което не е поискано. Може и да не съм права, но така разсъждавам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Казват, че непоискано добро е тройно зло. Смятам, че така е с всичко, което не е поискано. Може и да не съм права, но така разсъждавам.

"Открийте разликата" :rolleyes: /шегувам се/.

! Сега "по-сериозно" !

Давам................................................................. Натрапвам

усмихвам Ти се.................................................... искам да ми се усмихнеш в отговор

Но:

... ако Ти се усмихна, ... Ти може да ме ритнеш по кокалчето :rolleyes: , мислейки, че очаквам същото, /без естествено да имам право/. А последното, да е само в "така разсъждавам". "Прецакан" ли съм, "обиден", "наранен", ... ???

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

... Ако приемем /с необходимата условност/, че всички имаме си недостатъци и добродетели - то ...

... Според мен е илюзия, че добронамереният човек рискува, /се поставя в "слаба" позиция/.

Наградата му /свише/, е че - успява да отсее "добрата част", тъй като е настроил сетивата си към нея. Звучи "отчайващо" елементарно, но - каквото сме "настроени" да търсим - такова ще открием.

предпоставено от - ... с кой "детектор", сме се "въоръжили"! :feel happy:

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

... ще го преживея :thumbsup2: , ако открия, в себе си "антидот"-а!

А той, се е "натрупал", докато си използвал - необходимият "детектор" в повече :feel happy: . Подарявай - ако "продаваш", изпадаш в зависимост. Най-хубавото, е на практика - безплатно!

За да си добронамерен - е достатъчно - да го пожелаеш и с т и н с к и в продължение на 10-ина сек. Но, ... трябва и да м о ж е ш д а с и г о п о з в о л и ш. Т. е. - да си "придобил", т. нар. "егоистични" / ежедневни, битови / "достояния", според мен разбира се. Пак според мен, те не са чак толкова много, но всеки сам си знае.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

... "наааай - извисените" ...................... - изгубвам Ги от погледа си...

... според мен, са се В Ъ О Б Г А З И Л И . ..................... /може да се сложи - "Ъ"/ - шегичка

... но "Да бъде Волята Му", ............................................../ ... или Им.../?

... но ... нека си "остане между нас" :rolleyes: - ... ако отнякъде - "кусур ни вържат" - то значи са се "хопнали", при простосмъртните. "Обречени" на перманентна недостатъчност - "драмата" на егоиста - н е с м и р е н в плътската си ограниченост /тук - сега/.

Вампизизъм !?! - ала-бала - ... по-скоро е обмен /орегулиране/ на концентрации. ИН :yinyang: ЯН - който-както предпочита. Опира пак до "начина по който се себеусещаш". Благодаря, на всеки, който е /макар и "прозаично"/, честен.

За да съм честен:

... макар с нагласа максималистична - успявам да "се влюбя" - колкото ми позволи ... менеподобния отсреща

... ако "товаът" си пък тук споделям - аналогично...

... и обратно.

Великата Поезия, ... във проза е родена,

Любов - изстрадана във песен.

Бясна, ... ала в Истина ... смирена

споделена, ... с някой тих ... и бесен.

Поезията ??? - проза е ...

...........на N-та степен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

(1) Предпочитам да възприемам при възможност хората такива, каквито те са. Само че хората са нещо много сложно. Днес са едни. Преживеят нещо. Това нещо ги промени. И те утре са други. За да възприемам обективно какви са хората, аз трябва да допускам тяхната промяна и да я възприемам и нея.

(2) Казват, че непоискано добро е тройно зло. Смятам, че така е с всичко, което не е поискано. Може и да не съм права, но така разсъждавам.

Съгласен съм с (1) - по-широкия възглед. (2) ми звучи по-догматично като правило без изключения (като такива се сещам да посоча спасяването на самоубиец в състяние на умопомрачение, за което той после е благодарен; или пък дори обикновеното напомняне на някой, който е в състояние на откликне, но в момента се е отнесъл дотолкова, че просто не се сеща да погледне в нужната посока). Хората са нещо сложно, поне на повърхността: не винаги искащият помощ може да я оползотвори и не винаги неискащият помощ не се нуждае оползотворяемо от такава. :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората са нещо сложно, поне на повърхността: не винаги искащият помощ може да я оползотвори и не винаги неискащият помощ не се нуждае оползотворяемо от такава. :yinyang:

:thumbsup:

В християнската изповед има осъзнати и неосъзнати грехове. Не всеки осъзнат грях е наистина грях и обратното. Същото според мен може да се каже и за обидата. :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×