Иво Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 Старa българска народна мъдрост гласи, че хлябът не е сладък ако няма с кого да го споделиш. Да споделяш е изкуство и дар. Да споделиш не само хлябът си, но и чувствата си, мислите си.... Да споделиш най-красивите и възвишени кътчета от душата си... Да споделиш живота си... За да споделиш разбира се е нужно да има и с кого Що е споделяне според вас? Можете ли да споделяте? Какво и с кого споделяте? Как го правите? Дайте примери от живота си около вас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 Хубава тема, благодаря, Иво Да споделяш, според мен значи да се отвориш, откриеш и да си добронамерен. Когато споделяме, даваме от своето познание и отразяваме своята истина. А другите могат да вземат толкова, колкото им е нужно или да не вземат, да отхвърлят това, което сме споделили. При споделянето, ако е чистотърдечно, падат маските. Откриваме себе си и се отваряме за другия... Има ненасилствен обмен на енергии, знания... Свобода да се променяме или не... Имала съм моменти, когато ми е било нужно да споделя лични неща. Има моменти, когато много хора имат нужда и са ми споделяли лично. Важно е доверието, да не предадеш другия, да го разбереш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 Дарът на споделянето... Разсъждавайки, си мисля, че всичко е споделяне. С-по-деля, може да се приеме като отрязване (със сърп) на нещо (делене на нещо), но може да се приеме и като чаша, която споделяме. Споделянето може да предизвика в душата тегота, може да предизвика и радост. Аз мога да споделя чернотата на тъгата си/гнева си/ яда си... – който е готов, ще разбере, приеме и изживее споделеното. Аз мога да споделя красотата и радостта си... – който е готов, ще разбере, приеме и изживее споделеното. Но, дали аз споделям с желание да се отърва от негативизма и да натоваря другите (да ги манипулирам), или търся развързване на болката, в първия случай. Но, дали аз споделям като желание да се изтъкна, или споделям, за да бъда щастлив (безкористно) от даването, във втория случай. Споделянето е обмен на енергии. Дарът на манипулативното те товари. Тогава откровеност и искреност липсват. Дарът на безкористното, те вдъхновява. Споделено е с откровеност и искреност. ... Бог споделя с нас Любовта Си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 (edited) Вече написах доста неща за споделянето в темата за спора... Засега няма да ги повтарям. Двете не са точно противоположни. Споделянето е даване. При това обаче не е задължително някой да приеме, това което споделяме. Колко на брой хора ще приемат споделеното, кои ще са – това са неща без значение. Споделящият оставя споделеното само да намери пътя си до подходящите съзнания. Тук действат закони, които са трудни за разбиране (поне за мен са такива). Искам да обърна внимание на опасността от даването (споделянето) на всичко. Даването трябва да е непрекъснат процес. Ако ние сме прекалено открити, ако споделим всичко, което притежаваме (материално и немателиално) в един момент ще се окажем неспособни да дадем повече. Ще бъдем изчерпани. Мисля си, че не малко връзки се разрушават поради тази причина. Винаги трябва да пазим нещо за себе си, в тайна. Трябва да даваме разумно. Трябва да споделяме разумно. Мислим си, че когато споделяме знание нищо не губим, и това е така, но пак можем да стигнем до изчерпване (в смисъл че няма да разполагаме с нищо ново, което да предложим на другия). Това, че не споделяме всичко, не означава, че не сме искрени и откровени. Означава, че сме разумни. Да споделиш точно това и точно толкова, от което другия (другите) има(т) нужда, е изкуство. Редактирано Март 14, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 Това, че не споделяме всичко, не означава, че не сме искрени и откровени. Означава, че сме разумни. Да споделиш точно това и точно толкова, от което другия (другите) има(т) нужда, е изкуство. И изисква приложени на разумността като проява на Любовта! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 Споделянето, за да придобие пълния си смисъл не се ли нуждае от съпричастност? Всъщност каква е разликата между споделяне и излагане на информация, ако няма съпричастност. Замислих се, защото снощи се разхождах с две приятелки. И двете разказваха различни неща, за себе си, нямащи нищо общо по между си, но никоя не слушаше другата, а "споделянето " беше в ход. Слушах аз, докато не се уморих, но в моето слушане пък нямаше съпричастност. В същото време когато аз искам да споделя го правя с човек, който може да бъде съпричастен, останалото "споделяне" на случки, личен опит и т.н. обикновенно нямат отношение с моята емоция, а са просто предоставена информация без обратно връзка или поне без очакването за такава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 Съпричастност е нужна когато споделяш с някой конкретен човек. Тогава ако видиш, че другия не те слуша просто спираш да споделяш. Но примерно тук във форума не можеш да знаеш кой те слуша и кой не. Просто споделяш и се надяваш някой да бъде привлечен от това, което споделяш. Кога ще стане това и кой ще е този човек не може да знаеш със сигурност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 Човек споделя това което иска да сподели и с този с когото иска.Често се случва тези които смятаме за приятели да не проявят съпричастност.Все пак винаги може да се намери човек,който да е съпричастен към проблемите или опитността които искаме да споделим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Март 15, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 15, 2010 Да дадеш от мухлясалия си хляб не е никакво споделяне. Да дадеш от застоялата си вода не е никакво споделяне. Да разтовариш боклука си в двора приятеля си не е никакво споделяне. Слънцето споделя с нас топлината и светлината си, ето това е споделяне. Птичките споделят с нас песните си, ето това е споделяне. Природата споделя с нас блага си, ето това е споделяне. Богаташът споделя с бедния трапезата си, ето това е споделяне. Радостният споделя със скръбния радостта си, ето това е споделяне. Мъдрият споделя с тръсещия знанието, ето това е споделяне. Да знаеш как, колко, какво и в кой момент да споделиш не е лесно. Да споделяш е изкуство и дар. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 Да,Иво!Така би трябвало да бъде. Мен редовно ме товареха с всякакви душевни отпадъци които и до днес пречиствам.Споделяла съм радост и съм получавала завист... Сигурно не съм знаела колко,какво и в кой момент да споделя? Да споделяш наистина е изкуство и дар. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 (edited) Да дадеш от мухлясалия си хляб не е никакво споделяне. ... Всъщност това е оплакване, не споделяне. Четейки написаното за споделянето в тази тема, за спора - в темата "За спора", се замислих дали понякога споделянето не преминава в спор и обратното? Поне на мен ми се е случвало. А тези думи: ...Мъдрият споделя с тръсещия знанието, ето това е споделяне. ме накараха да се замисля, че понякога някои споделени мъдрости ми идват в повече... И в мрежата, и в реалния живот. Имам предвид когато споделянето на мъдрости се изражда в морализиране. Понякога и аз може би съм изпадала в тази крайност...? Затова границата между споделяне, спор, разказване, оплакване,клюкарстване,...е много тънка. Иво е прав, казвайки че трябва да знаеш как, колко, какво и в кой момент да споделиш. Редактирано Март 15, 2010 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 И на мен ми се е случвало да се оплаквам или да ми се оплакват... Много е важно ако изслушваме някого /все пак всички сме имали слаби, трудни моменти/, да е със съпричастност, с желание да помогнем. Е, да, често оплакващия се не търси разрешение на проблемите си, а само съжаление и самосъжаление... Но пък така се учим и диференцираме кога, колко и на кого да дадем от себе си... Богаташът споделя с бедния трапезата си, ето това е споделяне. Радостният споделя със скръбния радостта си, ето това е споделяне. Мъдрият споделя с тръсещия знанието, ето това е споделяне. Да знаеш как, колко, какво и в кой момент да споделиш не е лесно. Да споделяш е изкуство и дар. Скръбния споделя с радостния скръбта си, за да може добрия брат да смъкне товара на ближния си, с Любов... Да отвориш сърцето си и да заглушиш предразсъдъците на ума... Тогава може да има споделяне... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 И на мен ми се е случвало да се оплаквам или да ми се оплакват... Скръбния споделя с радостния скръбта си, за да може добрия брат да смъкне товара на ближния си, с Любов... Да отвориш сърцето си и да заглушиш предразсъдъците на ума... Тогава може да има споделяне... Почти всички изпадаме ту в едната, ту в другата ситуация. Важното е да има добронамереност, желание за разбиране от едната страна и чувство за умереност, въпреки болката, от другата. Но не винаги се получава. Все пак сме хора, не ангели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 И на мен ми се е случвало да се оплаквам или да ми се оплакват... Скръбния споделя с радостния скръбта си, за да може добрия брат да смъкне товара на ближния си, с Любов... Да отвориш сърцето си и да заглушиш предразсъдъците на ума... Тогава може да има споделяне... Почти всички изпадаме ту в едната, ту в другата ситуация. Важното е да има добронамереност, желание за разбиране от едната страна и чувство за умереност, въпреки болката, от другата. Но не винаги се получава. Все пак сме хора, не ангели. Да,хора сме и не бива да се правим на ангели или да се стремим да бъдем такива.Важно е в човешките отношения да доминира добронамереността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 Според мен съзнанието носи със себе си болка, но носи и радост.Много често наши близки страдат, например приятел.Това поражда в нас болка, съчувствие и ние не се чувстваме комфортно.Не ни се иска да ни боли нито пък човека до нас да страда.И много често ни се иска да му дадем лесен отговор. Ставали сме свидетели как много хора буквално се убиват един друг с бързи лекове в името на изцелението. Най- често добрия начин да помогнем на човека до нас, който страда е не да се опитваме да премахнем болката му, а да сме готови да я споделим.Трябва да се научим да изслушваме и да понасяме болката на другите.Всичко това е част от израстването на съзнанието.Колкото повече расте то, толкова по- добре разбираме техните грехове или манипулации,но все по- ясно осъзнаваме какво им тежи и какво ги измъчва.Колкото повече напредваме в духовното ни израстване, повече от болката на другите може да поемем.В резултат на поетата болка, повече радост изпитваме.Мисля, че си заслужава да направим усилието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.