Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
nigeoni

Личният живот - кой има право да се меси там?

Recommended Posts

Темата ми е конкретна и ясна - Доколко родителите имат право да се месят, дори да управляват личния живот на децата си, когато те вече са големи и могат сами да вземат решения, и въпреки своите силни желания постъпват така, както кажат родителите? Звучи като тема, поставена от преподавател по психология, но аз знам, че тук влизат хора с повече житейски опит. Казвам това, защото в момента се сблъсквам с точно такъв проблем и много искам да помогна на един важен за мен човек да вземе правилното решение. Благодаря предварително! Вие сте на ход!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Здравей nigeoni,

Най-верния и най-краткия отговор на този въпрос е "До колкото допуснем".

В зараждането и проявяването на всяка една ситуация, в която има повече от един участник, всеки от участниците е равнопоставен- т.е. има еднакво участие...

В случая, който споменаваш, с доминиране на родителите, нещата стоят по такъв начин също - и децата и родителите допринасят еднакво за създаването на тази ситуация. Ако разгледаме нещата доста по-подробно, ще установим, че практически родителите са били "поканени" в личния живот на детето от самото него - независимо на колко години е, статусът си остава същия... цял живот родителя си остава родител, а детето си остава дете... така и трябва да бъде, само че, в осъзнаването и стремежа към разбиране на самия себе си, в разбиране на другите, там се крие знанието и възможностите за промяна на кое и да е отношение от живота ни.

Ако се направи хороскоп на въпросния приятел, ще се разбере кое в него е заложено като предпоставка за създаване на такива отношения, при положение, че много преди раждането си, човек избира много внимателно родителите си. Дали вярваш в това, или не вярваш- едва ли е от значение, просто го споменавам като момент, който може да разшири обсега на "търсене" на правилния отговор.

Ако се направи нумерологичен хороскоп на приятеля ти, информацията ще допълни с още невероятно и поразително верни данни за самия него. Ако в добавка разгледаме формата, структурата и рисунъка на дланите и пръстите му, ако разгледаме лицето му, ще открием точно кога, как и защо е станало възможно допускане на такова влияние от страна на родителите....

На всички възникнали въпроси до тук, има правилен и разумен отговор, има и начин, по който да се открие, има и методи, които човек може да изучи и приложи така, че да "излекува" както отношуенията си, така и това, което тук е наречено "Личен живот"

И друго, ако човек няма желание да стори това, никой друг не може да му помогне...а вероятността нещата да "загрубеят" е по-голяма....

Това мога да кажа съвсем накратко - въпросът има две страни, трябва и двете да се изучат правилно, и чак тогава да се поднасят оценки, като тази, че родителите се "месят"- възможно е тъкмо обратното...

:):):)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Кристиян1. Доста добър и обстоен отговор, така че конкретизирам нещата. Става дума за моята приятелка, чиито родители категорично са против това ние да сме заедно, въпреки че сме от 1 година! Тя е на 21г. и е доста объркана от създалата се ситуация. Иска да е с мен, но изпитва като че ли страх от това "какво ще се случи ако не послушам нашите". Всеки родител иска най-доброто за детето си, но как може да прецени правилно кое наистина е добро? Ако наистина обичат дъщеря си, не трябва ли да уважават нейните решения, каквито и да са те, вместо да я ограничават в избора и? Така може да е било едно време, но все пак сме в 21век! Не е ли така? Искам да и помогна, защото е страшно раздвоена!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"какво ще се случи ако не послушам нашите".

Просто ще порасне. :)

Нека слуша само себе си - спокойствието и щастието си. Не теб, не морала, не правилата, не родителите си.... себе си. Продължавайте да ги обичате и уважавате такива каквито са, но слушайте себе си....Любовта, Доброто, Истината в самите вас - такива, каквито ви носят щастие. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Нигеони,

Тъкмо мислех да ти пиша и гледам Донка ти е отговорила точно в духа на това, което си мислех. :) Хехе.

Но все пак да кажа и аз. Приятелката ти се намира в трудна ситуация и трябва да вземе решение, при което както и да постъпи някой ще бъде наранен. Тя вероятно няма да се чувства конфортно в нито един от случаите. Затова аз ако бях на твое място вместо да "водя война" за нея бих и се доверил. Бих и казал че я разбирам, че я подкрепям. Бих и казал че и вярвам, че както и да постъпи това ще е най-правилното решение и че тя трябва да го вземе сама. Ти сам си го казал:

Ако наистина обичат дъщеря си, не трябва ли да уважават нейните решения, каквито и да са те, вместо да я ограничават в избора и?

Не важи ли същото и за теб? В един филм бяха казали, че истинската любов е истинска заради това, защото е готова да жертва даже самата себе си за доброто (свободата и правото на избор ) на любимия. Така че може би просто я подкрепи и и кажи, че ще уважиш всяка нейно решение. В такъв момент тя има нужда от морална подкрепа и от вяра в собствените си сили, за да реши въпроса правилно.

Не се чувствам експерт по въпросите на сърцето. Просто споделям разсъждения. Надявам се съм помогнал.

Кристиян също е дал хубави идеи и интересни насоки за размисъл. Така че Нигеони, ти си на ход! :)

Поздрави,

Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нигеони, Нигеони..... :)

може би точно аз съм човекът, който може да ти отговори.

Защото аз съм, така да се каже, в ролята на твоята приятелка. Аз съм дъщеря, която допусна родителите й да се намесят - просто съобразявайки се твърде много с тях - в резултат на което аз и човекът, когото обичам станахме жертва на тяхното спокойствие и разбирания за живота.

След като поразгледах наталната си карта, открих откъде идва проблемът при мен - в 4. дом имам 4 планети - Слънце, Меркурий, Плутон, Уран. Този дом е домът на семейството/ най-общо казано/ и ме тегли ли тегли, като воденичен камък. Освен това и ретроградният Марс /конфликт с бащата/. А съм и Везна - хармония и баланс, и вълкът сит , и агнето цяло /само дето изядената се оказвам аз :)))/. Разгледах картата и на моето момче - той пък е със силно акцентиран 12. дом. Разгледах ги и в синастрия /съпоставка/. И разбрах. Той е човекът, който трябва и може да ме извади от болезнената зависимост. И че това е един от уроците, през които трябва да мина в този живот. Той е изключително търпелив и толерантен човек който се съобразяваше с моето положение и нерешителност, отказвайки се от любимия град, работа и самостоятелна квартира, за да е близо до мен. Имала съм случка преди години, когато действах пряко волята им, отстоявайки избора и чувството си. За съжаление те не се поучиха от онези неприятни събития някога и продължават да се налагат. Разбирам ги, защото искат аз да не пострадам, да ме предпазят, да имам сигурност и комфорт. А аз, за съжаление, като че съм загубила от младежката си непокорност и енергия. Пътуванията в чужбина, които предприех, за да се махна от тях за известно време, за да им докажа, че мога да се справям сама, бяха грешен ход, защото отново нищо не разбраха, а отношенията ми с любимото момче се влошиха.

Много е трудно, опитай се да разбереш жената, която обичаш. И ако нещо между вас не е потръгнало, поради родителска намеса, дай й отново шанс. Може би вече е готова и решена. И пораснала. И те обича. Между шампанското и сълзите има много общи неща...Покани я на танц. Тя те чака, ей там, на оная маса в ъгъла. Сама.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ЛИЧЕН ЖИВОТ? :))))))).....ами, щом е личен........;

Кой ще посмее да ми се меси!

На никой не преча, нали?

Тогава оставете личния ми живот! И личния живот на който и да е!

Ако не го разбира някой това, негов си е проблема!

Дали е нужно да дефинирам смисъла на ЛИЧЕН?

Мисля, че ще е глупаво и обидно!

А ако разрешиш да ти се месят и " напътстват ", чия е вината? На мама и тате, защото те обичат? На съпруг и супруга, защото е за твое добро?

Да, да.....ама НЕ!

Всичко е за това, защото сме били смотаняци в един период от живота си! Смея да го кажа, защото го преживях!!!!!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинете нахалството ми, но пропуснах нещо съществено!

Когато искаме да "помогнем", дали се запитваме имат ли нужда от помоща ни?

Дали ползата от нашата помощ не е само в НАШЕТО съзнание? Дали тази помощ е желана?

Дали в този случай не сме в ролята на насилници и агресори?

И ако не ни искат помоща, трябв ли да се обиждаме?, сърдим?, недоволстваме?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм, тъкмо съм в период на порастване..., бая късно, ама... Трудно е човек да осъзнае, че е сам на тази земя. Човек дори и да има живи родители, трябва да решава и да се оправя сам, като че ли ги няма.

Моя приятелка казва:"Баща ми е Господ, майка ми е Природата".

Подобно и с приятелите. Човек не може да се надържа само на себе си, но Господ понякога праща помощ не оттам, откъдето сме свикнали, очакваме и ни е лесно да я приемем.

Първо написах, че Бог е най-добрият ми приятел, но ми се стори много непочтително. Не зная как точно да се изразя, но само на Него мога да разчитам, само с Него искам да се съобразявам! Не мога да разчитам на хора, пък били те баща, майка, роднини, приятели... Много грешки допуснах от съобразяване с тях и си платих за това. По-добре човек да плаща заради собствената си глупост, отколкото заради чуждата. Човек не трябва да позволява други хора да заемат мястото на Бог в живота му. Съобразявала съм се не с когото трябва. Животът всъщност ми го е дал Бог, правото на личен избор - също!

:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Здравей latina,

Искам само да възразя срещу това, че човек е сам. Никога, дори и насън, човек не е сам, и не може да бъде. Да осъзнаеш, че си сам, означава да си причиниш слепота, глухота, и прочие сетивни загуби, за да не можеш да регистрираш нищо друго от самотата, това е висша степен на изява на Егото.

Човек няма личен живот, защото, понастоящем, човек не живее...животът е понятие, включващо в себе си реализирана идеята за "перпетуум мобиле"...живота подразбира вечност, движение и развитие...

Засега ние съществуваме, имаме "срок на годност" на нашето съществуване, но при определи условия само този срок е максималния- 125 години, поради неправилна употреба..или поради неправилно съхранение, съществуването ни е много по-кратко от тези 125 години...

Колкото до основния проблем тук, мисля, че nigeoni събира нашите мнения, и е склонен да разглежда нещата с нов поглед, да се отърси от вероятните негативни чувства, съмнения, колебания, опасения и какви ли не още...

Като цяло, най-важното е, да можем да подкрепим човека чрез личния си пример, чрез знанията и опита, които имаме, да можем да му сменим "полюса", от който разглежда проблема ако е нужно...

Дали ще има за резултат вяра, оптимизъм, труд-да изучи и приложи нещата, които все още широкия кръг от хора нито приемат, нито признават за верни...ако и тези науки да са на хиляди години...

Както и да е, примери много в това отношение...

Преди доста години и аз имах сходен проблем, нашите, които са принципно разделени, без развод, но живеят съвсем отделно в едно и също жилище...а общуването им се свежда до плащане на разните му сметки...при това то е за да не се преметне някой и да вземе да плати повече....

Та, когато реших да се оженя, някак си и двамата сякаш се наговориха да възстанат с всичси средства- открити и прикрити, за да осуетят нещата, а най-основната заявена позиция беше, че ако въпреки всичко се противопоставя, и се оженя...да се изнасям от нас...и .....?

Ожених се естествено, по спешност, и по бързата процедура...всичко на всичко бяхме младоженци+кумове+ един гост, който беше най-добрия приятел на всики ни...

Тогава още бях студент, и като такъв имах право на общежитие...в града, в който живея и уча, но само ако съм семеен...е, след като вече бях семеен и пред властите...заживяхме на общежитие.

Няма да разказвам през колко и какви трудности сме минали, нито ще давам точни рецепти за справяне с трудностите в живота...но, ще кажа какви резултати имам-

Днес, живеем при моите родители, които се научиха да комуникират помежду си...и да осъзнават на малки "глътки" колко е важно общуването, и че един ден, помощта и взаимопомощта ще им е необходима...прехластват се по внучето, и вероятно не си дават сметка за настъпилите и настъпващите в тях промени...но кога и как започнаха тези неща- когато въпреки огранимченията и страданията, които са ми причинили...не се отърсих от всичко това, успях да им простя вътре в себе си всичко- аз по принцип каквото реша, правя го, никой не е успял нито да ме ограничи, нито да ми се бърка...но ето че живота изисква именно от такива хора като мен, да могат да се научат да се съобразяват и с това, че не само моите желания са важни, да се науча да правя компромиси...и много други неща...

Така че, започнах да работя преди всичко и изцяло върху себе си- това е единственото наше право, и единственият правилен ход, независимо за какво става въпрос...

Може да променим всеки в желаната насока, само ако променим себе си, само ако развиваме себе си, учим се, и усвояваме уроците в живота си, само тогава имаме и право и възможност да повлияем на някой друг....при това безмълвно, без дума, просто с отношение...Да успееш да промениш чувствата си, да пребориш в себе си онзи бабаит, който е способен да се обижда и да се сърди, да умилостивиш онзи поет в себе си, чиито стихове са били късани и подигравани...а и не само тези двамата, много персонажи има вътре в нас самите, които не познаваме долбре и не разграничаваме...ако можем да постигнем с тях това, и да ги накарламе да простят, и да обикнат....

фактите- като че ли с магическа пръчка проблемитне изчезват. Хората, които са причинявали проблеми, просто се променят до неузнаваемост...

Това мога да го твърдя не само за моето семейство-като родители имам предвид, твърдя го принзципно, защото и в отношението ни с когото и да било, важат същите неща- скарал си се с някой и не дружиш с него от 10 години...не е естествено това положение? Едва ли има разумен човек, който да отстоява мнението, че в една ситуация между двама души, ири две страни, едната е виновна, а другата е права...И двете имат еднакви права, и еднакви задължения...и имат еднакъв принос за развитието и развръзката на ситуацията...

Та, по въпроса за приятеля, когото не сме срещали 10 години....Ако вътре в себе си дадем прошка и се отворим за да получам такава, ако проумеем естеството на ситуацията и разберем,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

  Може да променим всеки в желаната насока, само ако променим себе си, само ако развиваме себе си, учим се, и усвояваме уроците в живота си, само тогава имаме и право и възможност да повлияем на някой друг....при това безмълвно, без дума, просто с отношение...Да успееш да промениш чувствата си, да пребориш в себе си онзи бабаит, който е способен да се обижда и да се сърди, да умилостивиш онзи поет в себе си, чиито стихове са били късани и подигравани...а и не само тези двамата, много персонажи има вътре в нас самите, които не познаваме долбре и не разграничаваме...ако можем да постигнем с тях това, и да ги накарламе да простят, и да обикнат....

  фактите -  като че ли с магическа пръчка проблемите изчезват. Хората, които са причинявали проблеми, просто се променят до неузнаваемост...

:thumbsup::thumbsup::thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз съм имал силни сблъсъци с родителите си - но както във всичко, и тук - златната среда - не можем да ги отречем - дължим им живота си, трябва да ги обичаме и се грижим за тях - но не и да задоволяваме капризите и прощевките им! Според Кабала - а Християнството е Кабала за масите - бащата е земна проява на Бога, мъжкото космическо начало, а майката на Богинята, Космическата Майка - точно тези физическите! Много е важно да се опитваме да сме в добри отношения с родителите си - дори физическото ни зраве зависи от това - в библията се казва че трябва да ги обичаме за да живеем дълго. Имаме директна енергийна връзка с тях и каквото и да кажат ни засяга директно - както и ние на тях - един вид грубо казано, могат да ни бъркат в червата - това е вулгарен израз, но точно там бъркат - тезо органи имат и други сензитивни функции освен трансформирането на земни частици в енергия...

В лечителската наука Биолоджи Тотал, създадена от французина Клод Саба се говори за триадата Майка, Баща, Дете и как различните взаимоотношения в тази триада по време на растежа на детето буквално програмират човек, детето! Ако например момчето расте без баща, има вероятност да стане хомосексуалист, защото му липсва мъжкото начало, ако е момиче, ще стане мъжкарана. АКо майката и бащата не се разбират взаимно, но обичат детето, същото ще се повтори в неговият живот - неуспешен брак... Аз съвсем не съм специалист в тази наука и примерите ми са много груби, но това е безкрайно силно... Един пример за момиче, което познавам - баща и е бил пияница - биел е майка и и сестра и - нея не я е биел, само с нея се е въздържал - и тя постоянно го е критикувала, обиждала го е, изисквала е от него и го е презирала - съответно по-късно тя пренася подсъзнателно това отношение към мъжете до себе си - привлича такива които я лъжат, неудачници, а ако е някой свестен, тя просто го гони с поведението си, отблъсква го с критиката си, кара го да търси любовта другаде

! Така че отношението към родителите ни е много важно и ако сме по-осъзнати от тях, ние трябва да правим усилията за мира и добрата атмосфера , без да ставаме роби на капризите им...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предаването на жизнен опит може да става в специфични условия само. В общия случай, човек се учи единствено от собствен опит и движен от силите, владеещи душата му.

Ще цитирам част от беседата "Знайният Бог", изнесена на 5.01.1936г. от П. Дънов:

"...Срещате един колар и му казвате, че осите на колата са повредени, и го заставяте да спре. Той слиза от колата си, навежда се натук-натам, не вижда никаква повреда, и казва: Не разбирам къде се крие повредата. И да я намеря, не мога да я поправя. Аз не съм правил колата, друг я е правил. Качва се отново на колата си, шибва конете и казва: Ще карам с нея, докато мога. Щом престане да върви, ще сляза от нея и ще продължа пътя си пеш.

Каквото е отношението на коларя към колата, такова е отношението на човека към неговият живот. Казват на някого, че не живее добре. Той се оглежда натук-натам, не знае как да поправи живота си. Започват да му проповядват да бъде честен, справедлив, милосърден и т.н. Той се чуди какво да прави. Как да стане милосърден? Как да стане справедлив? Най-после, като не може да изправи живота си, както хората го съветват, той тръгва по своят път и казва: Друг ми е дал живота, Той ще ме научи как да го изправя. Наистина, има нещо дълбоко в човека, което му нашепва как да постъпва. Той чувства вътрешно справедливо ли е постъпил или не."

А даването на съвети е твърде съблазнителна дейност, понеже:

1) Човек иска да бъде полезен;

2) Иска му се да бъде признат в нещо;

3) Наистина иска искренно да направи добро на ближния си.

Извода, до който съм достигнал след съответните опити, е:

Давай съвет само ако:

1) Си сигурен в това, което казваш (т.е. си го опитал на физически или в духовен план);

2) Виждаш, че приятеля, на който даваш съвета, вътрешно търси подобно решение и е готов да го възприеме така, както го разбираш.

3) Чустваш вътрешно, че така трябва да постъпиш, за да изявиш Божествения импулс.

Например:

- Подтикваш към въздържание от гняв и предотвраяваш конфликт, който би навредил на всички. Спестяваш месеци и години вражда между приятели.

Или обратното:

- Повдигаш неудобен въпрос и започваш неизбежен конфликт, с което отваряш очите на приятелите си и спестяваш живота в заблуди на себе си, а и на тях. После възстановяваш връзките с приятелите си на ново ниво.

Във всички случаи вътрешният глас е важен, не толкова последиците на външен план. Да действа човек според импулса на възвишените сили, що работят в него, без да се влияе от условията, това е достойно за уважение :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: Здравейте, приятели!

Васко, благодаря за постинга ! Напълни ми душата...тя и без това си е постоянно пълна, ама сега - чак преля!!! :thumbsup2:

Учителя Беинса Дуно е дал следните две правила:

1.НЕ УВЕЛИЧАВАЙТЕ РАДОСТИТЕ И СТРАДАНИЯТА НА НИКОГО !!!

2.НЕ ОТНЕМАЙТЕ РАДОСТИТЕ И СТРАДАНИЯТА НА НИКОГО !!!

Преди време първата ми човешка задръстена реакция беше...как така да не увеличаваме радостите , и как така да не намаляваме страданията....После бързо бързо разбрах за какво става дума! :smarty:

Още веднъж благодаря за мъдростта в постинга ти!

Да бъде ВИДЕЛИНА !!!

:feel happy: Любов+Светлина+Мир+Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По принцип човек не може да се отърве от "доброжелатели"...но като се замисля най - добре е човек сам да открие повечето истини, защото ако действа след намеса той първо винаги остава сляп и второ след това е доволен или не от решението си /действието си/ като въобще не си дава сметка как биха се развили нещата ако не е взел предвид чуждия съветл Но разбира се това е много образно...дори аз самата понякога искам да се намеся и да дам съвет на най-близките си но разбира се по деликатен начин и много добронамерено, но най - важното е всичко да си има граници и според различната ситуация човек да подходи подобаващо...защото надали ако един родител види детето си да страда ще остане в повечето случаи безпристрастен, нали.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според Учителя ако се месиш в живота на този, който обичаш, нещо в любовта ти не е както трябва.

Но все пак според мен има разлика дали става дума за възпитание на малко дете и отношения с възрастен човек (или поне пълнолетен).

За децата има окултни методи на възпитание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Била съм потърпевша от намесата на майка ми в личния ми живот.След толкова години разбрах,че в повечето от случаите е била права.Понякога родителите усещат по-добре от нас бъдещото развитие на отношенията ни с определен човек и се опитват да ни предпазят.Нормално е един млад човек да иска да бъде самостоятелен и да осъществява това свое желание с цената на много грешки(но човек се учи и от грешките си,нали?!)

Сега съм от другата страна на "барикадата".Никак не е лесно да виждаш как детето ти прави грешка след грешка и да не можеш да му помогнеш!Във възрастта около 20 години човек прави избора си на професия и избора на партньор.Професията се сменя лесно и не води до кой знае какви личностни травми.Изборът на неподходящ партньор понякога е фатален.ТОВА кара родителите да се месят в личния живот на децата си!

Всеки човек има право на личен живот и никой няма право да НАЛАГА СЪС СИЛА своята воля!ЗАПЛАХИ,ЗАБРАНИ и други насилствени методи не са допустими във всички сфери на човешките отношения.Родителят ИМА ПРАВО да изрази мнението си.ИЗБОРЪТ го прави младия човек ,като по този начин поема своята ОТГОВОРНОСТ(а дали е готов да поеме отговорността е друг въпрос!)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×