Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Теология на отделянето


Guest Христо

Recommended Posts

Guest Христо6

Съгласни ли сте с Кубрат Томов, според когото стимулът на Бог да създава вселени е себепознанието ? И че себепознанието му е възможно само чрез творческа дейност по създаване на вселени, все по - сложни и все по - дълбоки, за да се проявява все по - дълбоката му природа. И че познанието му с помощта на творчеството той изживява като екстаз, и че Бог се намира в перманентен екстаз. И че смисълът на живота на човека и на всичко във вселената е е в себепознание чрез творчество и екстаз ?

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласни ли сте с Кубрат Томов, според когото стимулът на Бог да създава вселени е себепознанието ? И че себепознанието му е възможно само чрез творческа дейност по създаване на вселени, все по - сложни и все по - дълбоки, за да се проявява все по - дълбоката му природа. И че познанието му с помощта на творчеството той изживява като екстаз, и че Бог се намира в перманентен екстаз. И че смисълът на живота на човека и на всичко във вселената е е в себепознание чрез творчество и екстаз ?

Тука трябва много точно да се дефинира какво се разбира под Бог. В източните учения съществува термина свабхава, който не е от най-лесните за разбиране. Вероятно твърдението на Кубрат Томов идва от него. Чрез вселената Бог изразява собствената си същност. Аз също смятам, че това е единствения начин да я опознае, т.е. да опознае себе си. За това, че познанието с помощта на творчеството се изживява от т.нар. Бог като екстаз, не мога да се съглася. Още повече с твърдението, че Бог се намира в перманентен екстаз. Екстаза винаги е резултат от нещо, което на този етап надхвърля възможностите ни са възприятие и разбиране, от нещо с идващо отгоре, с по-висока вибрация. Как може творението (вселената) да е с по-високи вибрации от твореца.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Христо6

За това, че познанието с помощта на творчеството се изживява от т.нар. Бог като екстаз, не мога да се съглася.
Може би защото мислиш, че екстазът не е присъщ на Богът ли ?

Още повече с твърдението, че Бог се намира в перманентен екстаз. Екстаза винаги е резултат от нещо, което на този етап надхвърля възможностите ни са възприятие и разбиране, от нещо с идващо отгоре, с по-висока вибрация. Как може творението (вселената) да е с по-високи вибрации от твореца.

Но ако себепознанието чрез творчество води до екстаз, не би ли могло да се каже, че Бог се намира в перманентен екстаз, защото неготово творческо себепознанието също е перманентно ? :hmmmmm:

Как може творението (вселената) да е с по-високи вибрации от твореца.
Може би Бог изпитва по - голям екстаз от нас. :lol: Нали уж сме по образ и подобие божие.

сЕкстаз :D

Линк към коментар
Share on other sites

Боя се, че това е едно очовечаване на нещо, което е надчовешко. Приписваме му качества и стремежи, които са характерни за нас, хората. Може би за да заглушим огромното безпокойство, което предизвиква в нас подозрението, че има такива неща.

В старите български приказки се говори за Горна и Долна земя. че един юнак може да мине от едната в другата. И има разни юначества да извърши. Те си живеят отделно, отвреме навреме имат и някакви действия, взаимодействия. Но като цяло са отделени.

В християнските представи се говори за "този свят" и за Божието царство. Говори се за светлина, която свети в тъмнината, но тъмнината не я познава ... При това отделеността и я има, и я няма, защото царството Божие е в нас. И нищо друго не е по- близо до нас. И въпреки това ... сме отделени .

Тъмнината си живее сама за себе си. И нарича някои неща в себе си светлина. Парадоксалното е, че в нея наистина има Светлина. Но не е тази, която тя сама вижда.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Христо6

В старите български приказки се говори за Горна и Долна земя. че един юнак може да мине от едната в другата.

Дааа, сещам се. Но май в приказките долната земя не е символ на материалния свят ? Защото нали юнаците се спускат от нашия свят в долната земя. Сигурно идеята е взета от древногръцката митология. Долна земя ми прилича повече на нещо свързано с ада, а не с един по - възвишен свят.

Линк към коментар
Share on other sites

Древни са българските корени. Много древни. Далеч назад, преди гръцката митология ... Може и спомени да имаме. не от райове и адове, а от различни светове. Невероятна е дълбочината на българските народни приказки. И може да се разбира толкова по- добре, колкото по - не се опитваме да окалъпим тълкуването им, а се оставим на течението на необятната им мъдрост да ни води. Представата за рай е ад е доста ... очовечена представа. И елементарна. Опростява нещата. Но ако си представим, че някъде, близо до нашия свят, не много различно от него, има един друг свят, от който доста добре ни наблюдават, макар и да не подозираме за това, и понякога идват при нас, и използват някои от нещата, които създаваме ... че има тънко пътче между тези два свята ... че съществата, които обитават този съседен свят, знаят малко повече от нас, познават в по- голяма степен тънките нишки на битието от нас и в по- голяма степен го контролирот ... Само че не са съществено по-различни от нас, например- също са смъртни, но по малко по- сложен начин ... Да ... може да открием интересни предупреждения в приказките. Интересното е, че ако се развие точно тази идея, всъщност, нямаме работа на долната земя. А на горната е почти същото. Нашето място ще да е другаде.

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Но ако си представим, че някъде, близо до нашия свят, не много различно от него, има един друг свят, от който доста добре ни наблюдават, макар и да не подозираме за това, и понякога идват при нас, и използват някои от нещата, които създаваме ... че има тънко пътче между тези два свята ... че съществата, които обитават този съседен свят, знаят малко повече от нас, познават в по- голяма степен тънките нишки на битието от нас и в по- голяма степен го контролирот ...

Ще си позволя да довърша "приказката на Багира" по различен начин.:sorcerer:

Например в този друг свят съществата са много по-различни от нас, знаят много повече, много по- добри са от нас и между тях съществуват връзки от любов. Те наистина ни наблюдават и искат да ни помогнат, но затова трябва ние самите да ги повикаме и да поискаме помощта им. Иначе те нямат разрешение да се намесват в нашия живот, дори когато виждат, че грешим.

"Пътчето между тези два свята" се оформя от нашата чистота, добронамереност и желание да се свържем с тях.:hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

Ако става дума за една долна земя, откъдето излизат отвреме - навреме разни лами, ясно е, че за любов, доброта и любовни връзки не може и дума да става, освен ... по някакъв ламски начин.

А ако става дума за любов, доброта и желание за помощ ... нещата са други. Оттам не ще да идват лами, обаче.

Ако принципно може да има свят, в който на другия край на любовта да не стои непоклатимо омразата, на другия край на добротата да не стои жестокостта и т.н., то този свят е несъмнено отделен от света на полярностите. Тъй като е принципно невъзможно да съберем едно снопче от хубави полярности в нашия свят, като се изолираме от другите им краища, ясно е, че освобождаването от "лошите" полярности е възможно само и единствено като освобождаване изобщо от полярностите. Преодоляване на отделеността. Към това зове и учението за завръщане към Божието царство. Което не е нито горната, нито долната земя.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Христо6

Благодаря ти за това което каза : че не всички светове са светове на полярностите. Би било доста кофти във всеки следващ свят, в който отиваме да има лоши неща. Значи в други светове, може и да не се проявяваме закона за противоположностите ? Този закон само в материалния свят ли ни е нужен, за да израстваме духовно ?

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти за това което каза : че не всички светове са светове на полярностите. Би било доста кофти във всеки следващ свят, в който отиваме да има лоши неща. Значи в други светове, може и да не се проявяваме закона за противоположностите ? Този закон само в материалния свят ли ни е нужен, за да израстваме духовно ?

Защо разделяш световете един от друг. Противоположностите са навсякъде в проявения свят. В света на относителността противоположностите са неизбежни. Опитай се да погледнеш на противоположностите като движение, т.е. живот.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисълта, която Христос оставя на съвременните хора, е следната: “Приятели и неприятели, жители на ада и на Небето, живейте всички в мир и съгласие, обикнете се като братя.” Велики Духове слизат в ада да помагат на падналите души. Колкото по-велик е Духът, толкова по-дълбоко трябва да слезе, да работи за изкуплението на падналите и изоставени същества. И Христос казва за себе си: „Не дойдох да помагам на Ангелите, но на загубеното Адамово семе." На друго място е казано: „Чух от мало до голямо да славят Бога." Ще слезе Бог между всички същества и ще ги примири. (Беинса Дуно)

Колко точно ми звучи този цитат от Учителя като илюстрация на "приказката за двата свята", която разказваме тук.:thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Противоположностите са навсякъде в проявения свят. В света на относителността противоположностите са неизбежни. Опитай се да погледнеш на противоположностите като движение, т.е. живот.

Ако това е така, не разбирам с какво би могло да бъде по- различно Божието царство. И тогава делото на Иисус Христос е нещо като работа на туристическа агенция. Някой ни призовава да попрескочим до още един остров, малко по- различен от нашия.

Но не считам, че е така.

Неотделимите противоположности на мен ми говорят за друго движение, чиято проява те са. Животът се дължи не на противоположностите, а на движението зад тях.

Не зная, дали противоположностите са навсякъде в проявения свят. Това е много интересен въпрос. Нека бъдем искрени и да си признаем, че всъщност ... не знаем. А не, че няма. Последното твърдение се прави по силата на логиката на граховите зърна в шушулката, както с много любов и хумор ги описва Андерсен в известаната приказка.

При всички случаи, с противоположности, или без, коренът на злото е отделеността от основните "природни" закони, от Познанието за Твореца и за липсата на връзка с цялото Творение, както и с Твореца.

Така се казва и н Библията: Осия, гл.4: 6 Людете Ми загинаха от нямане знание; Понеже ти отхвърли знанието, То и Аз отхвърлих тебе да Ми не свещенодействуваш; Понеже ти забрави закона на твоя Бог, То и Аз ще забравя твоите чада."

Линк към коментар
Share on other sites

Ако божието царство е почти като човешкото, няма какво хората да се стараят да отидат в божието. :)

Думите „Божие царство“ служат единствено за да се представи по близък за християнското мислене начин по-висшите в духовно отношение сфери от познатите ни. Божието царство не е като човешкото, но и там противоположностите са налице. Например всичко в тия светове може да изглежда добро и дори съвършено от нашата гледна точка, но от една още по-висша гледна точка нещата няма да стоят така. Всъщност представянето на Божието царство като един абсолютен и съвършен свят, който няма накъде повече да се развива е ограничение. Свободата е в развитието, в откриването на все по-нови, по-красиви и по-фини сфери на развитие.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Христо6

Е, добре, ама какъв е смисълът хората да се стараят да отидат в по - висши сфери на съществуване, ако и там няма да са доволни от съществуването си и постоянно ще жадуват за все по - висши сфери ? Вярно е че щастието се състои да си щастлив с това, което имаш, но все пак би било тъпо всеки следващ свят да ни изглежда толкова лош, колкото сегашния.

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност представянето на Божието царство като един абсолютен и съвършен свят, който няма накъде повече да се развива е ограничение. Свободата е в развитието, в откриването на все по-нови, по-красиви и по-фини сфери на развитие.

Представата за свят, в който няма развитие е наистина една лентяйска представа. Но тя си е ... на лентяите. Какво развитие е възможно , ако "развиващият се " е отделен от фундаменталните закони, от фундаменталното Познание?

Всъщност - виждаме какво. Мислим си, че е развитие. А то ... Самсара.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Христо6

Ще заживее ли човечеството в светове, където всички или почти всички да са доволни/щастливи от живота в тези светове ? И където да няма невежество, убийства, кражби, самоубийства и т.н.?

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност представянето на Божието царство като един абсолютен и съвършен свят, който няма накъде повече да се развива е ограничение. Свободата е в развитието, в откриването на все по-нови, по-красиви и по-фини сфери на развитие.

Представата за свят, в който няма развитие е наистина една лентяйска представа. Но тя си е ... на лентяите. Какво развитие е възможно , ако "развиващият се " е отделен от фундаменталните закони, от фундаменталното Познание?

Всъщност - виждаме какво. Мислим си, че е развитие. А то ... Самсара.

Самсара също е поле за развитие.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Ще заживее ли човечеството в светове, където всички или почти всички да са доволни/щастливи от живота в тези светове ? И където да няма невежество, убийства, кражби, самоубийства и т.н.?

Това мисля, че е сигурно. Тук съм цитирал нещо, което е свързано с въпроса ти.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Ще заживее ли човечеството в светове, където всички или почти всички да са доволни/щастливи от живота в тези светове ? И където да няма невежество, убийства, кражби, самоубийства и т.н.?

Това мисля, че е сигурно. Тук съм цитирал нещо, което е свързано с въпроса ти.

Никога! Това би означавало край на развитието!

Линк към коментар
Share on other sites

Ще заживее ли човечеството в светове, където всички или почти всички да са доволни/щастливи от живота в тези светове ? И където да няма невежество, убийства, кражби, самоубийства и т.н.?

Това мисля, че е сигурно. Тук съм цитирал нещо, което е свързано с въпроса ти.

Никога! Това би означавало край на развитието!

По принцип си прав ако разглеждаш щастието в общоприетия смисъл – да си доволен от това което вече си постигнал. Но дали щастието във висшите светове не се основава именно на възможността за развитие, т.е. не на постигнатото, а на постигането, в движението към нещо още по-високо?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 11 months later...

Прочетох още от времето, когато пуснах тази тема, початих още във връзка с нея и сега съм по - близо до разбирането, че не е имало никакво грехопадение. Ако не е имало грехопадение, защо ли съществува тази идея, да не би да е с цел хората да се чувстват грешни и по - лесно да бъдат манипулирани от държавите с помощта на църквите. :rolleyes::hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...