Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е смирение?

Recommended Posts

Заложим ли веднъж думите в съзнанието си, повярваме ли в тяхната истинност, то само започва да се грижи за прилагането им. Поне при мен се получава по този начин.

Ценна мисъл за деня:

Когато поток стигне до камъни по своя път, той не се бори да ги премести и не се бие с тях, и не мисли за тях. Той просто ги заобикаля. И докато заобикаля, пее. Водата отговаря на това, което е, с ненапрегнато действие. (Бенджамин Хоф)

И на мен дълго ми внушаваха,че трябва да се боря с камъните, да ги отмествам от пътя си и т.п. Е, правех го колкото и докогато ми стигаха силите, но усещах,че го правя, за да ме одобрят хората, които ме възпитаваха - и реалните и от книгите... Докато един ден не си направих равносметката,че всичко хубаво и ценно в живота си бях постигнала докато бях заобикаляла. Докато се борех с камъните, бях пропуснала доста птички да излетят от рамото ми, а после ми се налагаше да връщам някои камъни по местата им, защото там е трябвало да бъдат....

Сега съм като водата - камъните ми помагат да намеря нова пътечка. Вместо да се боря с тях, слушам какво ми казват.

Когато усетя,че детето не може да приеме начина, по който се опитвам да обясня или дейността, която му предлагам, не се опитвам да го накарам насила да ги приеме, не се дразня, не се разочаровам, не продължавам да "къртя" неразбирането упорито и .... тъпо. Оттеглям старите си подходи и дейности и внимателно наблюдавам децата. После спокойно предлагам сами да изберат от два или три нови подхода или дейности, които ми се струват подходящи - т.е. заобикалям камъка, галейки го. Това ме учи на много много важни и полезни за мен и учениците и близките ми неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да останеш в центъра си.Мисия невъзможна за обяснение. И трудна за разбиране.

Редактирано от mihailo

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смирен си, когато казваш: Аз искам това (каквото и да било), но да бъде твоята воля, Господи! :hypocrite:

Тогава, когато осъзнаеш, че всичко, което ти се случва е за твое добро и с радост го приемаш. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

Когато поток стигне до камъни по своя път, той не се бори да ги премести и не се бие с тях, и не мисли за тях. Той просто ги заобикаля. И докато заобикаля, пее. Водата отговаря на това, което е, с ненапрегнато действие. (Бенджамин Хоф)

Чудесен пример за мъдрост, сила и смирение :feel happy:

Смирението не означава да се откажеш от своите цели и намерения, а просто да ги примириш с тези на другите и най-вече с Божествените. Понякога мъдростта ти подсказва да заобиколиш, понякога да прокараш пътя си напряко, но и в двата случая трябва да го направиш с любов и разбиране.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да минеш като водата шепнейки или понякога с по-силен шум, да оставиш нещо от себе си и да отминеш....

Където и да мине водата оставя живот и отминава, без да се обръща, тя си е свършила работата.....

Смирението е в сърцето, то приема безусловно Божията воля и помага да разбираме, че всичко е Любов..... :3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За смирението из книгата „Лествица” на Свети Йоан Лествичник

…смирението е познаване на Божията благодат и милосърдие.

От това тъй ярко християнско разбиране струи съзнанието, че човек не е сам. И то не е сам по начало, а не толкова във всеки отделен емпиричен случай. Смирението е съзнание, че получаваме, а не ни се взема. И това не е някаква субективност, а духовно постижение.

----

Източният принцип, добре въплътен в "Дао Дъ Дзин", за водата, която отстъпва и по тоя начин открива, и създава живота, е толкова чист и тъй безспорен, както и противоположния западен принцип, изразен от Ницше - че "в мен има нещо силно, нещо несъкрушимо, нещо, което пръска скалите, то е моята воля".

Стихиите, водата или огъня, се превръщат в смисъл и живот, когато добият съответното им място в човешкото съзнание и поведение. Смирението е способността да си близък с тези стихии и те да изгубят своята стихийност спрямо теб.

Има места, в които камъните е добре да се заобикалят, но има и такива, където камъните трябва да се пръскат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За смирението из книгата „Лествица” на Свети Йоан Лествичник

…смирението е познаване на Божията благодат и милосърдие.

От това тъй ярко християнско разбиране струи съзнанието, че човек не е сам. И то не е сам по начало, а не толкова във всеки отделен емпиричен случай. Смирението е съзнание, че получаваме, а не ни се взема. И това не е някаква субективност, а духовно постижение.

----

Източният принцип, добре въплътен в "Дао Дъ Дзин", за водата, която отстъпва и по тоя начин открива, и създава живота, е толкова чист и тъй безспорен, както и противоположния западен принцип, изразен от Ницше - че "в мен има нещо силно, нещо несъкрушимо, нещо, което пръска скалите, то е моята воля".

Стихиите, водата или огъня, се превръщат в смисъл и живот, когато добият съответното им място в човешкото съзнание и поведение. Смирението е способността да си близък с тези стихии и те да изгубят своята стихийност спрямо теб.

Има места, в които камъните е добре да се заобикалят, но има и такива, където камъните трябва да се пръскат.

, мисля, че имаш неоткрит литературен талант или открит, може би - чета постовете ти от доста време - перфектно издържани са във всяко едно отношение - заинтригуваща интродукция, яснота на изложението, краткост и изобилност едновременно на съдържанието - това е силата им - с малко казваш много, освен това звученето им е винаги завършено прецизно и силно, да не говорим за интелекта, който струи от тях. Но великолепната завършеност винаги е и отворена - оставяш свободата на читателя да открие и довърши според собствения си поглед и съдържание. Това може да постигне само човек чел достатъчно много и достатъчно качествени книжки.

За мен е удоволствие!

И не мога да се сдържа да добавя нещо, което и ти си прозрял - да, не само местата, а и съставът на камъните е важен - има камъни диаманти, които нито има защо, нито как да се пръснат, каквито и огньове и води да ги споходят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При толкова много суперлативи няма как да не съм зарадван (особено, ако поне една четвърт от тях са резултат от редакцията на Донка).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето още две ценни неща за смирението от "Лествица" (този наистина фундаментален православен труд!), върху които си струва да се замисли всеки един духовно стремящ се:

"Който отначало не е живял в подчинение, за него е невъзможно да придобие смирение, защото всеки, който сам се е научил на изкуство, се хвали сам..."

"...Но на смирение ни учи самият Бог - Слово, Спасителят на всички човеци, Който стана човек и обедня заради нас. А колко велика добродетел е смирението, щом Онзи, Чието величие няма мярка, слезе до крайно унижение - кръстна смърт, само за да научи нас, човеците, на смирение! И понеже гордостта на дявола беше начало на нашия грях, необходимо беше смирението на Самия Бог да стане оръдие на нашето изкупление."

Selsal, няма нищо по - опасно и нищо по - увреждащо душата от суперлативите! Когато хората започват да превъзнасят, да славословят даден човек, човешкото естество е такова, че той започва да им вярва - тези суперлативи са толкова приятни, галещи... проникват в него и се появява измамното самомнение. И гордостта започва да надига глава, заедно с надменността и щестлавието. Ето как зейва бездната на падението! Моля те, бъди нащрек!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...Но на смирение ни учи самият Бог - Слово, Спасителят на всички човеци, Който стана човек и обедня заради нас. А колко велика добродетел е смирението, щом Онзи, Чието величие няма мярка, слезе до крайно унижение - кръстна смърт, само за да научи нас, човеците, на смирение! И понеже гордостта на дявола беше начало на нашия грях, необходимо беше смирението на Самия Бог да стане оръдие на нашето изкупление."
:angel::thumbsup2:

Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...Но на смирение ни учи самият Бог ...

Чрез страданието.

Ако на някой му липсва смирение, нека не му отнемаме страданието. Това е "мечешка услуга".

2. Ще постъпвам разумно в път непорочен:

Кога ще дойдеш при мене?

Ще ходя с незлобието на сърдцето си

Всред дома си.

Псалми 101 глава

...

1. Господи послушай молитвата ми,

И викането ми да дойде при тебе.

2. Не крий лицето си от мене:

В деня на утеснението ми приклони към мене ухото си:

В деня в който те призивам послушай ме скоро.

3. Защото изчезнаха като дим дните ми,

И костите ми като храстие изсъхнаха.

4. Поразено е сърдцето ми и изсъхнало като трева,

Щото забравих да ям хляба си.

5. От гласа на въздиханието ми,

Костите ми прилепнаха за кожата ми

6. Уподобих се на неясит в пустиня:

Станах като нощния вран в развалини.

7. Нямам сън, и съм като врабче,

Усамотено на покрива на къщата.

8. Всеки ден ме укоряват неприятелите ми;

Които свирепеят върх мене, кълнат се против мене.

9. Защото ядох пепел като хляб,

И смесих със сълзи питието си,

10. Поради гнева ти и раздразнението ти:

Защото си ме дигнал, и хвърлил си ме долу.

11. Дните ми са като сянка в уклонение.

И аз изсъхнах като трева.

12. Но ти, Господи, във век пребиваваш, и паметта ти в род и род.

13. Ти ще станеш, ще се смилиш за Сион;

Защото е време да го помилваш,

Защото определеното време дойде.

14. Понеже рабите ти желаят каменете му,

И милеят за пръстта му.

15. Тогаз езичниците ще се убоят от името Господне,

И всичките земни царе от славата ти.

16. Когато Господ съгради Сион

Ще се яви със славата си.

17. Ще пригледне на молитвата на запустените,

И не ще да презре моленето им.

18. Това ще се напише за бъдещия род:

И народът, който ще се създаде, ще хвали Господа.

19. Защото надникна от светата своя височина,

От небето погледна Господ на земята,

20. За да чуе въздиханието на затворените,

За да освободи осъдените на смърт:

21. За да възвестяват в Сион името на Господа,

И хвалата му в Ерусалим;

22. Когато се съберат народите купно,

И царствата за да работят Господу.

23. Свали той на пътя силата ми:

Скрати дните ми.

24. Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми:

Твоите години са в родове на родове.

25. В начало ти, Господи, основал си земята,

И дело на твоите ръце са небесата.

26. Те ще погинат, а ти пребиваваш:

И всичките като дреха ще овехтеят:

Като облекло ще ги свиеш и ще се изменят.

27. А ти си истий, и твоите години няма да свършат.

28. Синовете на рабите ти ще се населяват,

И семето им ще се утвърди пред тебе.

Псалми 102 глава

...

9. Възвишете, врата, главите си,

И възвишете се вие, вечни двери,

И ще влезе Царят на славата.

10. Кой е тоз Цар на славата?

Господ на Силите, той е Цар на славата.

Псалми 24 глава

...

48... защото който е най-малък между всинца ви, той ще е голем.

Лука 9 глава

...

8. Но вие не се наричайте учители; защото един е вашият учител, Христос; а всинца вие братя сте.

9. И никого на земята недейте нарича Отец ваш; защото един е ваший Отец, който е на небеса.

10. Нито наставници се наричайте; защото един е вашият наставник, Христос.

11. И най големият от вас да бъде вам слуга.

12. А който възнесе себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възнесе.

Матей 23 глава

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Единствено любовта води до смирение чрез нейните производни - състрадание, съчувствие, разбиране. Страданието не е резултат от липсата на смирение, а от липсата на любов и от незнание.

Ако на някой му липсва смирение, нека не му отнемаме страданието. Това е "мечешка услуга".

Това ли наричаш "личен пример". Според мене такъв човек само би се озлобил допълнително или ако страданията са прекалено силни, волята му би се пречупила. Това не е смирение. Много по-вероятно е да се смири човек, към който сме проявили любов и разбиране и сме му помогнали да се избави от страданията. Ако не го направи, проблема си е негов, но в никакъв случай няма да сме му направили "мечешка услуга".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...Но на смирение ни учи самият Бог - Слово, Спасителят на всички човеци, Който стана човек и обедня заради нас. А колко велика добродетел е смирението, щом Онзи, Чието величие няма мярка, слезе до крайно унижение - кръстна смърт, само за да научи нас, човеците, на смирение! И понеже гордостта на дявола беше начало на нашия грях, необходимо беше смирението на Самия Бог да стане оръдие на нашето изкупление."

Чидя се, ако Христос се беше пожертвал в Индия, да речем, дали някой щеше да се впечатли от жертвата му.

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...Но на смирение ни учи самият Бог - Слово, Спасителят на всички човеци, Който стана човек и обедня заради нас. А колко велика добродетел е смирението, щом Онзи, Чието величие няма мярка, слезе до крайно унижение - кръстна смърт, само за да научи нас, човеците, на смирение! И понеже гордостта на дявола беше начало на нашия грях, необходимо беше смирението на Самия Бог да стане оръдие на нашето изкупление."

Чидя се, ако Христос се беше пожертвал в Индия, да речем, дали някой щеше да се впечатли от жертвата му.

Жащо мислиш че в Индия щяха да го разпнат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...Но на смирение ни учи самият Бог - Слово, Спасителят на всички човеци, Който стана човек и обедня заради нас. А колко велика добродетел е смирението, щом Онзи, Чието величие няма мярка, слезе до крайно унижение - кръстна смърт, само за да научи нас, човеците, на смирение! И понеже гордостта на дявола беше начало на нашия грях, необходимо беше смирението на Самия Бог да стане оръдие на нашето изкупление."

Чидя се, ако Христос се беше пожертвал в Индия, да речем, дали някой щеше да се впечатли от жертвата му.

Жащо мислиш че в Индия щяха да го разпнат.

+ Той дойде за болните, не за здравите ...

Мир Любов И Светлина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето още две ценни неща за смирението от "Лествица" (този наистина фундаментален православен труд!), върху които си струва да се замисли всеки един духовно стремящ се:

"Който отначало не е живял в подчинение, за него е невъзможно да придобие смирение, защото всеки, който сам се е научил на изкуство, се хвали сам..."

Selsal, няма нищо по - опасно и нищо по - увреждащо душата от суперлативите! Когато хората започват да превъзнасят, да славословят даден човек, човешкото естество е такова, че той започва да им вярва - тези суперлативи са толкова приятни, галещи... проникват в него и се появява измамното самомнение. И гордостта започва да надига глава, заедно с надменността и щестлавието. Ето как зейва бездната на падението! Моля те, бъди нащрек!

И на мен, като на всеки човек, ми се случва да получа неодобрение или пък радостно съгласие. Моят стремеж е да чуя и двете, а то е нещо съвсем различно от това, как точно ще ги приема. Като при любовта - "обичам те" е своеобразен суперлатив; но в резултат аз нито се бия маймунски в гърдите, нито навлизам в оная мнителна скромност, която сякаш отхвърля това "обичам те".

Тук, в форумите, се срещат доста често суперлативи. Това е едно от достойнствата на сайта - нещо хубаво. Как да отсеем гордите, от уверените?

----

Вендор, Блаватска има един такъв аргумент, че на Изток, никой не би се впечатлил от доброволната и безропотна смърт на Исус. Въпросът обаче, според мен е, не във факта на жертвата, а в значението й.

Сам Петър е бил дълбоко объркан от неочаквания и унизителен край на своя учител. Докато не се е появил Павел, за да осмисли този край. И да го превърне в начало.

(Или - какъв смисъл има на Запад, да напуснеш жена си и детето си, като навсякъде оповестяваш, че "животът е страдание". И будизмът не е толкова факти, колкото смисли.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Selsal попита: "Как да отсеем гордите от уверените?" - Бях говорил някъде за оня тънък усет за различаване, което си е чиста проба духовна дарба. Гордостта, откъдето и да я погледнеш е изкривяване. Виж - достойнството е нещо различно. Достойнство има, достоен става само човек, който е познал и изявява своята Божествена същност. За такъв човек е на място да бъде уверен, защото той говори от позицията на вътрешния авторитет, на Божественото ръководство. Неговият Божествен разум е пробуден. А когато човек не е надраснал своето низше естество и е самоуверен - това говори за гордост. Гордостта и достойнството си приличат, но не бива да се смесват, защото едното е само сянка на другото - като "белия" и "черния" Учител или Ангел - борят се кой да спечели душата ни. Та когато говоря, че за душата няма нищо по - опасно и изкусително от славословията по наш адрес, имах предвид точно този тип човек, който все още не е превъзмогнал низшето си естество. Той, подобно на Одисей, трябва здраво да се привърже за корабната мачта и да не се поддава на омайните гласове на морските сирени, които са прекрасни, но водят до погибел!

За да напиша предния си пост, значи съм усетил нещо. Помисли!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Selsal попита: "Как да отсеем гордите от уверените?" - Бях говорил някъде за оня тънък усет за различаване, което си е чиста проба духовна дарба...

Достойнство има, достоен става само човек, който е познал и изявява своята Божествена същност. За такъв човек е на място да бъде уверен, защото той говори от позицията на вътрешния авторитет, на Божественото ръководство. Неговият Божествен разум е пробуден...

За да напиша предния си пост, значи съм усетил нещо. Помисли!

И аз, отново като всеки човек, усещам разни неща. Но не бих казал - сам за себе си, - че тия мои усещания са тънки. Също мога само да предполагам чие ръководство в моя вътрешен свят ме направлява. Сам Исус е имал тия съмнения - дяволът или Бога водят душата му.

И когато усещам нещо, а някой друг усети друго, то - за да придам тежест на усета си - не го подплътявам с вижданията си за божественото ръководство. А се опитвам да предложа аргументи.

Хайде да мислим заедно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И когато усещам нещо, а някой друг усети друго, то - за да придам тежест на усета си - не го подплътявам с вижданията си за божественото ръководство. А се опитвам да предложа аргументи.

:thumbsup: С добавка - и усетът е някакъв аргумент, макар и не такъв за най-висша инстанция. Той според мен е аргумент за собственото светоусещане, което се променя в мигове на откровение. Какво обаче е качеството на това откровение, съпоставимо с по-висши откровения - това не ни е дадено да го знаем. Аргументите също тук са безсилни, но те могат да помогнат за постигане на известно външно изясняване, което пък не е маловажно в хода на общуването, вкл. и тук. :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, моето усещане има значение за мен. Но би ли имало то значение за теб? Аз трябва да сторя нещо с това мое усещане, да го превърна в предаваемо усещане, да ти го подам, за да споделя неговото значение.

Ако ли пък претендирам авторитет на своето усещане, просто така, поради собственото си омайване за това мое усещане, то аз ще искам да глътнеш нещо поради честолюбие.

Идеята, която влагам в разбирането за аргумент е, че усещанията ни е добре да разцъфтят в смисли, в обговаряния, да се превърнат в годен мост, в хапка, която другият може и да не хареса, но ще е готов да опита. Аргументът, в тоя смисъл, е усещане, което е възприело блясъка на откровението и не е позволило то да угасне.

----

И понеже ми се струва, че така позициите ни се доближават, ми се иска да поставя ударение на още нещо - много е важно при споделянето на усещания и аргументи, човек да използва противопоставянето. То е огънят, който изпитва усещанията и аргументите, и принуждава човек да се ангажира с тях, а не да се съобразява със своенравията на личността си.

Смирен значи преди всичко приел притовопоставянията; защото тая смиреност е най-трудна. А това личи по бързата умора, когато противопоставянията се разгорят; тоест умората се изразява в изчерпване на смиреността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Смирен значи преди всичко приел притовопоставянията; защото тая смиреност е най-трудна. А това личи по бързата умора, когато противопоставянията се разгорят; тоест умората се изразява в изчерпване на смиреността.

Това по някакъв начин ми напомня за темата за Енергийния вампиризъм ... - има ли връзка според вас, или само на мен така ми се струва? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има Диана :thumbsup: Щом се научим да Не отстояваме своята правда, значи сме победили Его-то.

Можем да казваме мнението си, какво мислим, но само като споделяне, като наше човешко право..... А това кой, как приема нещата си е негов проблем.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да. Това е точно така.

Психическата умора е двигателят на "вампира". Противопоставен на несъгласията, които среща, той ги интерпретира като неподчинение, като неуважение, и това го умаря. Но умората го кара да се чувства ощетен, неразбран, ако щете различен. А щом е ощетен, "вампирът" се нуждае от обещетения. Така "вампирството" се задейства.

Смиреният, за разлика от "вампира", не се жегва от несъгласията, не страда от проявите на другостта. И наместо умора, смиреният се докосва до калейдоскопа на живота. Затова и не изпитва страх от "вампира", така както покаяният не укорява злините по света. Изправен срещу крайната претенция за компенсация от страна на "вампирството", смиреният не заклеймява феномена "вампир". А го изучава.

----

Първата и най-креслива теза на "вампирството" е: пият от мен.

Смирението е: никой не пие от мен, "вампирството" съществува в кавички; а онзи, който осъзнае кавичките на "вампирството", ще срещне... живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Голяма шумотевица се вдигна, заради едно напълно добронамерено и приятелско предупреждение, което не знам защо беше възприето като изобличение или поне като опит за изобличение. Но аз подхождам с разбиране към човешката природа (а тя е и моя природа!) и не мога да си позволя да изобличавам някого за неща, които не са чужди и на моето естество. Ако у Selsal или у някой друг съм разпознал някакви симптоми, то това се дължи на факта, че тези симптоми са ми познати, защото първо съм ги открил у себе си. А нали трябва да си бъдем полезни? Или за предпочитане е да си "правим вятър" и да се убеждаваме колко сме велики и божествени? Приятно е, но... дали приятното е винаги душеполезно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×