Прехвърляне към съдържание


Снимка
* * * * * 1 Гласове

Зависимост към ривотрил


  • Please log in to reply
8 мнения в тази тема

#1 Sliana

Sliana
  • Участници
  • 5 Мнения:

Публикувано: 19 октомври 2011 - 16:20

Здравейте! От 1997 г. страдам от паническо раздстройство и депресия! През всички тези години съм се опитвала да се оправям с телесните симптоми на ПР и депресията без лекарства и не съм се обръщала за помощ към психотерапевт. Но след инцидент с детето ми, което два пъти получи синкоп и гърч след силен уплах, състоянието ми се влоши и започнах да пия антидепресанти и бензодиазепини. Вече четири години пия какви ли не лекарства (антидепресанти, няколко вида, бензодиазепини, антиепилептични, невролептици), но състоянието ми се влошава. В момента пия само ривотрил и бетаблокер и съм сравнително стабилна, откъм панически атаки, но имам много силно изразена депресия - всеки ден плача и изпитвам чувство за вина, че пия ривотрил и не мога да го спра. Аз съм наркозависима. През всичките години искрено съжалявам, че не съм открила подходящия терапевт за помощ. Моля, помогнете ми със съвет къде се лекуват наркозависими към бензодеазепини. Психиятърката при, която ходих не можа да премахне медикамента, въпреки другите лекарства, с които се опитваше да го замести. Самата тя ми каза, че имам нужда от психоанализа, но въпреки, че съм от София и тук има много специалисти, аз не мога да си го позволя финансово. Понякога се успокоявам, че колкото и живот да ми остава ще пия този медикамент след като се налага и съм слаба да го спра. Между другото имам силно изразена хипохондрия и страх от смъртта от дете. Спомена ми е, че получих тези страхове след като моите родители ме заведаха на погребението на дядо ми, а също и след като на 7 годинки съм боледувала от миокардит. Дъщеря ми, която е на 12 години е със същата психика - много лабилна и прави припадъци, които имитират епилептични от силен стрес. Опитвам се заради нея да "стискам зъби" и да не показвам слабост и да не съм лош пример, но децата са много сензитивни и всичко усещат и копират. И така освен за собствения кошмар трябва да съм много внимателна и за детето, но нямам никакви сили. Опитвам се да се приема такава каквато съм и да спра да се боря, да се отпусна и да приема смъртта, като естествен ход на живота, опитвам се да приема страха си и да се сприятеля с него, но симптомите са доста мъчителни... Обръщам се с молби към Господ, но усещам, че имам нужда от помощ, а няма откъде да я получа...
  • 0

#2 Диана Илиева

Диана Илиева

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 4367 Мнения:

Публикувано: 20 октомври 2011 - 09:50

Здравей!
Ще напиша нещо, което може и да не е удачно, но го забелязвам често при хората, пишещи в този подфорум, а при теб особено ми се наби в очи, защото приемаш два вида медикаменти.

Мила Sliana, ти приемаш ривотрил и бетаблокер, но се чувстваш зависима само от ривотрила и него искаш да спреш, а бетаблокера сигурно също ще го пиеш, докато си жива, но към него нямаш същото отношение - защо?
И аз много се чудя, защо всички хора се страхуват, че цял живот ще пият нещо успокоително, а никак не им прави впечатление, че започнали веднъж, най-често цял живот си пият лекарствата за високо кръвно, или бетаблокер, или инсулин, или нещо за колит, или за гастрит/язва. И когато психиката им се влоши, въпреки успокоителните, пак много се стряскат и недоволстват - пия си лекарствата, не би трябвало да се влошавам! А когато получат сърдечна атака, или хипертонична криза, или ... да не изреждам, както преди малко лекарствата, въпреки че стриктно си пият бетаблокерите, лекарството за кръвно и т.н., не се чудят защо въпреки лекарствата, са получили това влошаване, а го приемат много по-нормално?

По същата логика си зависима от бетаблокера. Аз мога да ти гарантирам, че от ривотрила ще се откачиш по-лесно, отколкото от бетаблокера. Когато психиката ти укрепне, просто няма да имаш нужда от успокоителни.


При това мотивацията ти да предприемеш някакви такива много елементарни и човешки мерки, от типа на постоянни разходки, отпускане-релакс и самомасаж е голяма според мен - дъщеря ти! Първо - твоето психично състояние се отразява много и на нея самата. Второ - тя е вече достатъчно голяма, всичко забелязва, всичко разбира и може да си направи изводи - значи мама само след месец-два разходки и т.н. е много по-спокойна и усмихната. А защо да не правите разходките и релаксацията двете, ей така, за компания?

Поздрави и Успех!

Мнението беше редактирано от Орлин Баев: 20 октомври 2011 - 09:59
Свеждане на текста до терапевтични насоки

  • 0
Нещата следват своя ход ... А ние? Разбираме ли ги поне?

#3 Sliana

Sliana
  • Участници
  • 5 Мнения:

Публикувано: 20 октомври 2011 - 12:52

Здравей Диана, благодаря много за мнението ти и затова, че ми писа.
Бетаблокера пия отскоро, тъй като направих много силна хипертонична криза след спиране на антидепресантите и наистина за него не се притеснявам толкова защото за тези медикаменти няма наложено толкова мнение, че трябва да се пият за кратко и да се спират, както ривотрила. Него го изписват със зелена рецепта и се знае, че зависимостта към бензодиазепините е равна на хероиновата... Освен това усещам, че дозата, която взимам след известно време спира да действа и се развива толеранс и трябва да се увеличи за да има успокоение...
Познавам 90-годишен мъж, който от 33-годишен пие лекарства за кръвно, а също така познавам и 24-годишен мъж с кръвно 180/100, който няма никакви симптоми и отказва да пие лекарства... Навсякъде по форумите в интернет се коментира ужасната зависимост към ривотрила. Дълги години съм живяла с паническите кризи, без лекарства, но бяха по-леки, а с напредване на възрастта (38 г.) се засилиха и положението стана нетърпимо... Твърдо съм решила да не пия повече антидепресанти, те, както някъде четох наскоро абсолютно не помагат на тревожността и това със серотонина, не е доказано, със същия успех може да се пият плацебо-бонбонки с разликата че страничните ефекти на антидепресантите са също толкова кошмарни, колкото паническите кризи.
Трябва да се приема и обикна, такава каквато съм с всичките си слабости и несъвършенства, неувереност в собствените сили и чувство за малоценност. Желанието ми за контрол над всичко е породено от страха от болестите и смъртта. Повтарям си напоследък молитвата, която е препоръчал психолога Орлин Баев за паническо разстройство и страха от смъртта. Обръщам се към Господ за помощ и се оставям в неговите ръце, "да бъде неговата воля, не моята", приемам страха си и спирам да се боря с него и да го прикривам. Никога не ме е интересувало чуждото мнение или какво ще си помислят за мен, или че ще се изложа някъде. Аз съм обсебена предимно от екзистенциалния страх и от неумението да се радвам на малките неща в живота си. Въпреки, че съсипах брака си и съпругът ми не можа да разбере и понесе моето състояние, аз имам прекрасно дете и тя е радостта в живота ми, но чувствам, че ми липсват сили да й дам нужното внимание, подкрепа, нормални условия за живот, мога да й дам безграничната си любов, но как да й осигуря нормални условия, като силите ми са толкова изчерпани, а детето разчита само на мен... Казват ми "стегни се, заради детето си, то има нужда от теб" - ето това ме разкъсва защото чувствам, липса на сили и енергия...
Това е от мен. Поздрави!
  • 0

#4 Дончо Донев

Дончо Донев
  • Психотерапевти
  • 12 Мнения:

Публикувано: 20 октомври 2011 - 13:27

Привет и от мен, Sliana!
Напук на всичко, което са ти казвали досега, аз ще ти кажа не "стегни се", а отпусни се заради детето си.
Има неща, които можем да контролираме и други, които не се поддават на контрол. Важното е да си дадеш сметка за разликата между двете. Именно това е най-трудното.
Относно зависимостта, трябва да знаеш, че човек може да е зависим на две нива - соматично (физически), когато цялата биохимия в организма се настройва да функционира с определено количество от дадено вещество и психично - когато човек не може да си представи как би живял без обекта, спрямо който е развил зависимост. В ситуацията, която си описала, никой психиатър не би могъл да преодолее физическата ти зависимост, преди да бъде туширана психическата.
Моето лично мнение е, че психотерапевт би могъл да те подкрепи не само за справянето със зависимостта, за която говориш, но и за останалите неща, които описваш. Смятам, че те са един, а не няколко различни проблема. Моята препоръка е да потърсиш терапевт, на който можеш да се довериш.
Предполагам, че Орлин би могъл да ти е по-полезен с препоръки за школа или конкретен психотерапевт.
  • 0
НИКОГА не е късно да имаш ЩАСТЛИВО детство

#5 Sliana

Sliana
  • Участници
  • 5 Мнения:

Публикувано: 20 октомври 2011 - 14:59

Благодаря, Дончо Донев за отговора и препоръката. Много точно и ясно си описал проблема ми. Наистина трябва да работя върху разликата между контролируемото и това, което е извън нашия контрол. Доста е трудно. Дано имам късмета да намеря добър терапевт.
  • 0

#6 д-р Тодор Първанов

д-р Тодор Първанов

    Психотерапевт

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 1234 Мнения:

Публикувано: 20 октомври 2011 - 20:27

Здравей!

Насочваш вниманието си в грешна посока. Проблема не е в спирането на ривотрила. Проблемът е в това как ще се справиш с тревожността без него. Ще поясня с две думи:
Ти си започнала да приемаш ривотрил, защото си тревожна. Той наистина успокоява и тревожността, ако не напълно, то в много голяма степен намалява. Проблемът е и в това, че при намаляването на дозата тя се появява пак и това няма как да се избегне-ТРЕВОЖНОСТТА СЕ ГЕНЕРИРА ОТ МИСЛЕНЕТО, А ТИ НЕ СИ ГО ПРОМЕНИЛА. Ако мисленето ти през тези 4 години се беше променило, спирането на ривотрила е нещо много лесно. Но само ако през този период е решен проблема с мислите, които правят човека тревожен.Така че имаш две възможности, или ще промениш мисленето /независимо по какъв начин / или ще приемаш медикамента още много време.
ПП.Абсолютно не съм съгласен с поста на Диана да се прави аналогия между ривотрила и другите лекарства. Ривотрила създава зависимост, рецепторите привикват към него и за да се постигне ефекта/спокойствие/ се изисква все по -голяма и по-голяма доза. За това се дава със специална рецепта. От една страна това е за да не се изписват тези медикаменти в големи количества/ според мен приема им е оправдан не повече от 5- 10 дни/, от друга - самият пациент да знае, че пиейки ги е изложен на риск от създаване на зависимост/наркомания/.
Основният проблем обаче е друг-успокоявайки в известна степен тялото, той забавя мисловния процес, нарушава паметта и креативността, прави човека безволев. Имах пациент който 17 години беше на подобен на ривотрила медикамент. На последната сесия дойде със съпругата си, която специално ми благодари за това,че има нов мъж. Тъй като тя се е омъжила за него след като той вече е бил започнал приема на лекарството, не можеше да се нарадва колко жив, енергичен и креативен беше станал нейният съпруг.
  • 0

#7 Sliana

Sliana
  • Участници
  • 5 Мнения:

Публикувано: 21 октомври 2011 - 10:32

Д-р Първанов, много благодаря за отговора ви и за насоките, които ми подсказахте. Наистина трябва да спра вторачването си в медикамента, а да работя върху мисленето си и преодоляването на голямата си тревожност. Както казва Екхарт Толе, мисля, че е дошъл момента в който "съм преяла със страдание" и е време да се "предам", да приема момента, такъв какъвто е, тоест да променя създаденото от мен, от мисловните ми модели страдание. Е, достатъчно, аз бях до тук, стига... Искам да се измъкна от психическата болка, депресията и отчаянието, приемайки настоящето. Аз съм избрала своето нещастие, чрез натрапчивото си мислене, чрез постоянното вторачване в миналото и тревожността за бъдещето. Ще пия проклетия Ривотрил, докато се почувствам готова да го намаля постепенно и да го спра. Трябва много работа и желание, чувствам, че момента наистина е настъпил! Благодаря ви за мнението и подкрепата.
  • 0

#8 Орлин Баев

Орлин Баев

    Приятел на Портала

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 3882 Мнения:

Публикувано: 22 октомври 2011 - 08:26

Поради технически трудности с ползването на сайта, по-долу поставям писмото на аналитичния психотерапевт Валерия Дилова:


"Здравей, Силана,
Осъзнаването и формулирането на проблема „зависимост от ривотрил” е една огромна трудна стъпка, която вече си преодоляла. Желанието да разчупиш модела, който те ограничава, желанието да се освободиш от „негативните мисли, натрапчивостите, вторачването в миналото” показва, че търсиш изход, но решението ти: Ще пия проклетия Ривотрил, докато се почувствам готова да го намаля постепенно и да го спра” показва, че още не си готова за промяна. Нужни са ти действия, а не нови погрешни мисловни капани. Не отлагай за някакъв по-добър бъдещ момент, започни още днес и сега. Не е страшно да сгрешиш, не е страшно да опитваш отново и отново, по-страшно е да седиш и да чакаш бездейно, някаква невидима сила да те изведе към светлината. Помощниците показват Пътя, подават спасителна нишка, която води към вярната посока, но всеки сам извървява своя Път. Не отлагай за утре. Нямаш нужда от лъвски скокове, имаш нужда от малки, ежедневни стъпки, от ежедневни усилия достъпни усилия. Пътят е пред теб. Ти вече си на него. Не се колебай. Тръгвай - още днес и сега. Валерия Дилова "

Мнението беше редактирано от Орлин Баев: 22 октомври 2011 - 08:27

  • 0

Любовта подмладява човека и го прави безсмъртен! Любовта внася в човека всички възможности за постижения! Беинса Дуно


#9 Sliana

Sliana
  • Участници
  • 5 Мнения:

Публикувано: 22 октомври 2011 - 18:50

Както пише д-р Първанов "тревожното разстройство е мерило за интелигентността на човека - кога ще се сети, че трябва да избере и направи нужните промени за да не страда". Моите най-хубави години минаха в лапите на тревожната депресия

Благодаря на Валерия Дилова за подкрепата, ежедневните малки стъпки, дори и минималното постижение ще е голямата ми победа по пътя

Мнението беше редактирано от Орлин Баев: 22 октомври 2011 - 19:31

  • 0




0 потребители четат тази тема

0 регистрирани потребители, 0 гости и 0 анонимни потребители