Нищо не казваш за мама и татко! Може би някой от тях е доста властен, изискващ, доминиращ и тревожен? Разкажи за тях повече, за това как те въпитаваха, как се държаха и какво ти говореха, как се отнасяха един към друг!
Каваш, че се дразниш много, когато някой е различен от това, което ти приемаш за 'начина на поведение, мислене и живеене", както и че често при теб нещата са 'или всичко, или нищо", или/ или. Може би ти си мислиш, че това е твоят характер и толкова. Ами донякъде е така, но не съвсем. Това е само изходният реултат от други, по-дълбоки страхове и комплекси в теб. Те са несънавани и вероятно не ги виждаш директно. В когнитивно поведенческата терапия, тази която аз практикувам, се казва: "Ти чувстваш това, което мислиш!". твърди се още, че дълбоко във всеки един от нас има заложени мисли - убеждения, за които най-често не знаем или само се досещаме, но не ги виждаме директно, защото те се защитават чрез едни предсъзнавани правила, които се превръщат в твой характер, в твой личностов стил на мислене, чувстване и поведение. Когато общуваш с хората, ти виждаш случващото се като го филтрираш през своите вътрешни убеждения, които пък задействат в теб защитната компенсаторна реакция на правилата, нормите/ характера/ личностовия ти стил. Ще обясня по-долу как може би стоят при теб нещата. Всичко това се залага докато си била мъничка, докато си расла. А се дооформя след това. Ти още като малка си имала едно различно виждане за тялото си, което говори, че нещата, за които ти говоря, са били в теб отдавна. Сега просто са се проявили по-силно. Тези неща (несъзнавани мисли - убеждения, които пораждат в теб страх) най-вероятно са били програмирани в теб от някой от родителите ти - мама или татко може би. Разкажи за тях. искам само да знаеш, че те със сигурност те обичат много и не са виновни за нищо. Те самите са такива, каквито са, защото си носят техния си психичен багаж. Нещата са каквито са, няма виновни, няма жертви, а просто причинно следствени връзки - неутрални. Сега вече си голямо момиче и можеш да се справиш с всичко!
Нека да видим какво става в теб, когато тръгнат натрапчивите мисли. Например за зодията на татко. В теб се появява мисълта "мама не ме е разбрала", която болезнено не ти дава мира, им амного тревожност в нея - обсебваща е! И продължва да се връща болезнено, въпреки, че не я искаш и се бориш против нея. Зад/ под тази мисъл, на най-дълбоко несъзнавано ниво в теб за заложени едни негативни убеждения, от които те е страх и които всъщност пораждат "мама не ме е разбрала". Тези убеждения биха могли да бъдат: "Аз съм неразбрана, ранена, отхвърлена, несправяща се, губеща, никоя и нищо..." Тези несъзнавани убеждения пораждат един страх в теб, страх от това, че няма да бъдеш разбрана, приета безусловно, че не си достатъчно добра в нещата, които правиш, страх от мнението на хората, което мнение ти влияе по-силно от колото е нормално това да става. Тези несъзнавани мисли-убеждения са в корена на натрапчивите ти мисли, пораждат ги! Когато общуваш или преценяваш ситуацията, тя преминава през тези страхове - убеждения и достига до съзнанието ти като автоматични мисли. Автоматични са, защото са просто продукт на автоматичен процес. при теб тези автоматични мисли са се превърнали в натрапливи. А това става, защото когато се задействат съответните страхове - негативни убеждения и те породят натрапчивите автоматични мисли, в теб се включва друга психична "инстанция" - защитния ти личностов стил, характер, морал, норми и правила. Да го наречем за по-кратко личностов стил. при теб този стил е БОРБА. Борба, която води до раздразнението ти от всичко, което е извън нормите и критериите на този личностов стил. Характерни за този агресивно борбен личностов стил са емоционалният перфекционизъм, максимализмът, силното желание за ПЪЛЕН КОНТРОЛ над себе си и нещата. На съзнателно ниво този твърдичък личностов стил се проявява като черно/ бяло мислене - тоест или са така нещата, или никак не са. Или постигам нещо на сто%, или въобще не го постигам, правя. Или някой ми е приятел, или го режа на мига и го отхвърлям. истината разбира се е, че нещата никога не са черни или бели, а са някъде в нюансите помежду им!
Та, пак да видим какво става в теб в случая със зодията. Появява се мисъл: "мама не ме е разбрала", която е обсебваща и болезнено натрапчива. Тази мисъл е само автоматичен резултат на съзнавано ниво от филтрирането на случката със зодиите през несъзнаваните ти убеждения: "Аз съм неразбрана, ранена, отхвърлена, несправяща се, губеща, никоя и нищо, не си вярвам, не вярвам на хората, не вярвам на живота си...". При активирането на несъзнаваните ти мисли - убеждения (наситени със страх), в теб обаче се задейства защита от тях чрез борбата, контрола, перфекционизма и максимализма на личностовия ти стил! Този личностов стил всъщност поражда защитните ти действия - отвързването, защитните утвърждения. Когато в началото ги правиш, те действат - временно действително намаляват тревожността и натрапчивите мисли. Но тъй като те на практика усилват страха (несъзнаваните убеждения), действат само временно, докато количеството страх/ негативни убеждения нарасне достатъчно! Тогава защитните ти утвърждения, отвързване и т.н. вече не действат. Тогава ти се налага да разшириш кръга на утвържденията, както и броя на повторенията им. Това отново временно помага, но всъщност усилва страха, защото само го потиска, но не го разрешава! На практика, колкото повече се защитаваш чрез защитни утвърждения, действия, въобще ритуали, толкова по-силнио стават натрапчивите мисли с времето! Но ти си в началото на развитието на процеса и ще можеш лесно да го неутрализираш - особено с помощта на специалист!!! Сама е трудничко, затова ти препоръчвам да се обърнеш към психотерапевт от твоето населено място. Психотерапията, която действително работи в твоя случай, доказано и проверено научно, е когнитивно - поведенческата психотерапия! Също и хипнозата и хипнотерапията! Психоанализата би ти помогнала за общото разбиране на това, какво става в теб, както и след като вече си преодоляла проблема си. Тя е чудесна, но е по-фина и нежна работа. А на теб ти трябват сега по-директни и силни методи! Виж за терапевт от твоя град
тук и
тук.
Ако горното ти се струва прекалено сложно, не се притеснявай - това са психологически понятия. Аз винаги съм се учудвал, когато при мен дойде клиент с лекарските си изследвания. Лекарите пет пари не дават дали ги разбират пациентите им, дори именно за да не бъдат разбрани наричат простички неща и процеси с гърцизми и латинизми. А пациентът им, за да разбере какво става в него, което е нормално желание, става половин доктор и изчита тонове литература, защото докторите умишлено правят една "димна завеса" от "сложни" думички и термини. В психологията поради естеството ни на работа обаче, се стараем доколкото е възможно да направим понятията си достъпни, защото за разлика от соматичните доктори не работим механично и не се явяваме търговци пласьори на хапчета, а успешната ни работа зависи от разбирането и осъзнаването на пациентите ни.
Накратко за теб: Колкото повече повтаряш утвържденията (ритуалите, развързванията...), толкова повече бягаш от страховете си и с течение на времето те стават по-силни, а натрапчивите мисли, които са само техен резултат - също нарастват! И не само нарастват, но се разклоняват, появяват се нови и нови, все по-силни и разнообразни! Когато се защитиш чрез утвържденията си, временно ти олеква, но това е все едно чешеш рана. Като я почешеш, за малко ти става по-добре, но всъщност я разраняваш и се налага още повече да я чешеш (аналогично да повтаряш утвърждения), защото те засърбява още по-силно (аналогично натрапчивите мисли стават по-силни и болезнени).
Какво може да се направи? С помощта на специалист само за три месеца упорита работа можеш да се освободиш от натрапчивите си мисли, както и от защитните си утвърждения/ действия. Обърни се към специалист! Ако сега не го направиш, положението ще се влоши! А на теб тепърва ти предстои да живееш живота си! Затова поговори с мама и татко и им обясни, че положението е сериозно и действително имаш нужда от специализирана приятелска помощ!
Какво би могла да правиш сама, преди да се обърнеш към психотерапевт?
- Започни да посрещаш напрежението и страха си открито и смело! Когато дойдат натрапчивите мисли, в теб се появява желанието да се защитаваш с ритуали (утвърждения и др.). Научи се малко по малко да намаляваш ритуалите. Опитай се да ги спреш изцяло! Ако не стане отведнъж, пробвай за известно време, което увеличавай.
- Когато се научиш да издържаш на напрежението без да правиш ритуалите, теб неминуемо ще се увеличи тревожността и ще застанеш лице в лице с натрапчивите си мисли. Това е нормално и е нужно да се претърпи, подобно на спирането на чесането на раната от примера по-горе, при което самото сърбене временно нараства, но всъщност е лекуващо и скоро раната оздравява!
Когато така застанеш лице в лице с натрапчивите си мисли без да се защитаваш от тях с ритуали, ти вече си направила една голяма крачка към щастието си! Нужно е да продължиш обаче!
Когато мислите идват, а заедно с тях раздразнението и тревожността, научи се да бъдеш в тях, без да бягаш от тях и без да се бориш с тях! Опитай се да стоиш в тревожността и раздразнението, да бъдеш в него смело, както би стояла смело по средата на гръмотевична буря! Мозъкът ни е устроен така, че щом действаме така, страхът и раздразнението (които идват от несъзнаваните убеждения) намаляват бързо! А с тях намаляват и натрапчивите мисли!
Практически това означава да ПРИЕМЕШ натрапчивите си мисли спокойно - да се сприятелиш с тях. Приеми ги като един приятел в теб, който го е страх, който е наранен и обиден и раздразнен - приятел, с който ти се учиш да стоиш до него смело и нежно и спокойно да го приемаш и да успокояваш страха му! Когато постоиш така с мислите си известно време, ти трябва да понесеш този страх и раздразнение, но въпреки това да не бягаш от тях в ритуалите (утвържденията си). Например натрапчивата мисъл с името ти - просто чуваш, виждаш името си разбъркано, без да се опитваш да го подреждаш и без да си казваш утвърждения или да правиш развързвания. Стоиш смело в това объркване като се стремиш да го ПРИЕМЕШ. В началото е трудно и странно, знам. Но колкото повече така стоиш в това объркване и тревожността и раздразнението от него, толкова повече то намалява, намалява и тревожността и раздразнението, а приемането ти на стващото се увеличава. Когато правиш това, ти директно работиш върху несъзнаваните си негативни мисли-убеждения и ги променяш в увереност, спокойствие, приемане и щастие.
- Промени мисленето си и разбирането си за нещата! В теб има заложени доста високи изисквания към самата теб и към другите хора, доста ригидни правила и норми, много ТРЯБВА, твърде много КОНТРОЛ и напрежение. А ги имаш, защото с тях се защитаваш от: "Аз съм неразбрана, ранена, отхвърлена, несправяща се, губеща, никоя и нищо, не си вярвам, не вярвам на хората, не вярвам на живота си...". Последните са несъзнвани, разбира се и може би ти е странно, може би си мислиш, че си друг човек - но ставащото в теб говори, че те присъстват в психиката ти и пораждат ставащото с теб. Именно защото са капсулирани, защото са невидими за съзнанието ти, те така лесно причиняват всичко!
Опитай се да бъдеш по-толерантна към себе си и другите, да приемаш собствените и на другите грешки като нещо нормално! Защото е нормално да правим грешки - човешко е! Нормално е и да бъдем различни и да имаме различни разбирания - светът е шарен, хората са различни и това, че някой мисли различно, е просто неутрален факт, който е част от шареността на света. а да мисли и действа този човек различно, колкото и да е това му действие извън твоите критерии за нещата, си има причини - може би неговите собствени психични модели и процеси... Разбери, че за да бъдеш рзбирана, първо ти самата е нужно да се научиш да разбираш другите! Повярвай си! Повярвай си дълбоко и безусловно! нека твоята самоувереност да идва единствено от теб самата, от душата и духа ти ! Когато се сравняваш с другите и искаш прекалено мног да им се харесаш, така ти самата губиш собственото си уникално присъствие и доверието в себе си. А светът има нужда от теб и те приема каквато си! Вярвай си не защото някой те е забялязъл и одобрил (харесал), а защото в теб живее една радост и щастие, една връзка с Любовта и сигурността, които идват от самата теб, от духа в теб! Научи се да виждаш доброто в теб самата и в другите хора! Доброто, което е зад външните ти/ им действия, маски и роли - каквито и да са те! А това добро винаги го има! Обикни се - но безусловно, с всичките си недостатъци и кусури! Само така ще можеш наистина да промениш това, което смяташ че е нужно! Обикни се - безусловно! Обикно и другите - не заради това каквото са, а дори въпреки това, каквото са - заради дълбочината и божественото в тях!!! Започни да четеш хубави книги на духовна и психологическа тематика - например книгите на Петър дънов - има много, много радост, живот и мъдрост в тях! Разбери, че нещата никога не са черно бели, а са някъде по средата и че ако ги виждаме черно бели, това идва от нас самите. Учи се да бъдеш по-спонтанна, по-отпусната и приемаща нещата, да се носиш малко повече по течението с радост и доверие на това житейско течение! Учи се на релаксация и медитация! Запиши се на йога!
Но преди всичко, помисли си за започване на няколко месечна терапия при специалист. Това в никакъв случай не означава, че ти има нещо! Напротив, започването на терапия говори, че си по-осъзната и смела и активно вървиш към щастието си!!!
Също така - ако не разбереш всичко от по-горното, не бързай да съдиш, а си дай време да се смели в теб. Питай каквото е неясно! Искам само да знаеш, че виждам в теб едно интелигентно и смело момиче, което уверено върви към успеха си!!!
Орлин
Влизане
Регистриране
Помощ
толкова съм отчаяна...понякога тези мисли сами ми се казват в главата ей така и това ме убива.... 
Множествено цитиране
