Nickelangello

Това пророчество на Хермес Триждивелики,което е извадка от "Шамполион",цитира Блаватска в книгата си "Разбулената Изида".
Колко вярно се е сбъднало всичко,което се е случило с религията.

Лятната Духовна Школа на Рила е от 1ви до 23ти август. За повече информация следете форума Лятна Духовна Школа. Скоро там ще бъдат качени правилата на ЛДШ съобразени с изискванията на Национален Парк Рила, както и друга актуална информация за школата тази година.

ЖИЗНЕННЫЙ ПУТЬ

Ранние годы

1847 г., 25 декабря (6 января 1848 н.с.)
В горном городке Калофер рождается первый сын школьного учителя Ботьо Петкова и Иванки Ботевой – Христо Ботев.

1854 г.
Ботьо Петков отправляется учителем в Карлово, где остается четыре года. Христо начинает учиться в Карловской средней школе.

1858 г.
Семья возвращается в Калофер. Христо продолжает учебу под руководством своего отца. Слушает песни матери и легенды о гайдуцких подвигах. Читает болгарские и русские книги из школьной библиотеки. Наблюдает отношения между богатыми и бедными, между рабами и господами.

1863 г., июнь
Оканчивает Калоферскую трехклассную школу.


Учеба в России

1863 г., октябрь
Уезжает в Россию, чтобы продолжить свое образование.

1863 г., 14 ноября
Приезжает в Одессу и поступает частным учеником во Вторую Одесскую гимназию.

1864 г.
Учится и занимается самообразованием. Читает Пушкина, Лермонтова, Некрасова, Шевченко. Воспринимает идеи русских революционных демократов: Чернышевского, Добролюбова, Писарева. Увлекается практической революционной деятельностью.

1865 г., сентябрь
Ботев исключен из гимназии после того, как перестал посещать учебные занятия.

1866 г.
Живет в Одессе у поляков революционеров. Записывается студентом в Одесский университет.

1866 г., октябрь – декабрь
Учительствует в бессарабском селе Задунаевке.


Снова в Калофере

1867 г., январь
Ботев снова в Калофере. Замещает своего больного отца в школе. Проповедует бунт против богачей и турок.

1867 г., 15 апреля
В газете “Гайда” (“Свирель”), издававшейся в Царьграде под редакцией П. Р. Славейкова, обнародовано первое стихотворение Ботева “Моей матери”.

1867 г. 11 мая
На празднике Кирилла и Мефодия произносит речь, в которой открыто призывает к борьбе.

1867 г., сентябрь
Покидает Калофер навсегда.


Эмигрантские годы

1867 г., октябрь
Ботев приезжает в Румынию.

1867 г., ноябрь
Живет в Бухаресте. Нуждается материально. Хочет продолжить образование в России.

1867 г., декабрь
Обосновывается в Браиле. Работает “словослагателем” в газете “Дунавска зора” (“Дунайская заря”).

1868 г., февраль
Публикует в газете “Дунавска зора” стихотворение “Брату”.

1868 г., 8 апреля
Сообщает через ту же газету, что подготовил к печати свою небольшую книжку “Первые поэтические опыты – проза и стихотворения”. Книга не выходит из-за нехватки средств. Дружит с бойцами воевод Хаджи Димитра1 и Стефана Караджи2, которые в июле переправляются через Дунай. Записывается в дружину Деда Желю воеводы. Но переправиться в Болгарию не удается. Болеет.

1868 г., август
Ботев приезжает в Бухарест с актерской труппой Добри Войникова.

1868 г., сентябрь
Поступает в Бухаресте в медицинское училище, но вскоре уходит из него.

1868 г., октябрь
“Надежда, которая у меня была, закончить свое образование в каком-нибудь университете разбилась, словно о камень подводный” (письмо Н. Герову3).
“Я оказался в такой бедности, что не только раздет и разут, но нуждаюсь даже в насущном хлебе” (письмо Н. Герову).

1868 г., декабрь – 1869 г., январь
Живет вместе Василом Левским4 на заброшенной мельнице возле Бухареста.

1869 г., март
Работает учителем в Александрии.

1869 г., июль
Уезжает из Александрии и возвращается в Бухарест.

1869 г., август
Отправляется учителем в Измаил. Сотрудничает с революционной сатирической газетой “Тъпан” (“Барабан”).

1870 г.
Переезжает с места на место. Занимается нелегальной революционной деятельностью. Помогает переправлять революционную литературу в Россию.

1870 г., 8 августа
Публикует в газете “Свобода” стихотворение “Элегия”.

1870 г., 23 августа
В той же газете появляется стихотворение “Доля”.

1870 г., октябрь
Болеет в Измаиле.

1871 г., март
Приезжает в Галац. Приветствует телеграммой Парижскую коммуну.

1871 г., 22 апреля
Пишет “Символ-верую болгарской коммуны”.

1871 г., май
Поселяется в Браиле.

1871 г., 10 июня
Выходит первый номер газеты “Дума на българските емигранти” (“Слово болгарских эмигрантов”).

1871 г., июль – август
После пятого номера газета престает выходить. Ботев тяжело болеет.

1871 г., 29 сентября
Издает отдельным листком статью “Причины неуспеха болгарского книжного дружества”.

1871 г., октябрь
Участвует в годовом собрании Болгарского книжного дружества.

1872 г.
Живет в Браиле и в Галаце. Поддерживает связи с русскими революционерами.

1872 г., 8 апреля
Публикует в газете “Свобода” стихотворение “Странник”.

1872 г., апрель
Арестован за конспиративную революционную деятельность. Отправлен в тюрьму – в Фокшан.

1872 г., июнь
Освобожден из фокшанской тюрьмы вследствие заступничества Левского и Каравелова5. Поселяется в Бухаресте. Работает у Каравелова печатником, а затем сотрудником и соредактором революционного органа.

1873 г.
Редактирует “дописки”. Пишет для сатирической рубрики газеты “Свобода”.

1873 г. 1 мая
Начинает выходить сатирическая газета Ботева “Будилник” (“Будильник”).

1873 г., 20 мая
После третьего номера выпуск газеты остановлен из-за нехватки средств.

1873 г., 11 августа
Публикует в газете “Независимост” (“Независимость”) стихотворение “Хаджи Димитр”.

1873 г., сентябрь – ноябрь
Публикует в газете “Независимост” стихотворения “В корчме”, “Моя молитва” и “Появилась в небе туча…”

1874 г.
Помогает Каравелову в издании революционного органа.

1874 г., 20 – 21 августа
Участвует в общем собрании БРЦК6.

1874 г., август – октябрь
Печатает в газете “Независимост” фельетоны “Послание с неба” и “Должности писателей и журналистов”.

1874 г., сентябрь
Поступает на работу школьным учителем в Бухаресте.

1874 г., 12 октября
Перестает выходить газета “Независимост”.

1874 г., ноябрь
Ботев оставляет учительство, чтобы всецело посвятить себя революционной работе.

1874 г., 8 декабря
Под редакцией Христо Ботева начинает выходить газета “Знаме” (“Знамя”), новый орган революционной партии.

1874 г., 27 декабря
Собрание Центрального революционного комитета поручает Ботеву организационные задачи.

1875 г., март
Между Ботевым и Каравеловым наступает разрыв.

1875 г., 2 марта
Ботев печатает в газете “Знаме” фельетон “Политическая зима”.

1875 г., июль
Заключает гражданский брак с Венетой Везиревой.

1875 г., 12 августа
Общее собрание в Бухаресте выбирает новый революционный комитет, в который входит и Ботев, и провозглашает курс на всеобщее восстание.

1875 г., август
По решению революционного комитета Ботев едет в Одессу, чтобы пригласить Филиппа Тотю7 воеводой боевой дружины.

1875 г., 14 сентября
Выходит последний номер газеты “Знаме”.

1875 г., 20 сентября
Ботев возвращается из Одессы.

1875 г., 30 сентября
Подает в отставку в БРЦК из-за несогласия с остальными членами. Выходит из печати книга “Песни и стихотворения Ботева и Стамболова8”.
Ботев издает “Настенный календарь на 1876 г.” со своим последним стихотворением “Повешение Васила Левского”.

1876 г., февраль
“Я сделаю из своих рук молоты, из кожи барабан и из головы бомбу, но выйду на борьбу со стихиями” (письмо Тодору Пееву9).

1876 г., 13 апреля
Рождается дочь Ботева – Иванка.

1876 г., 20 апреля
Уезжает в Россию, чтобы собрать средства для организации боевой дружины.

1876 г., 1 мая
Возвращается из России.


Путь к бессмертию

1876 г., 5 мая
Издает первый номер газеты “Нова България” (“Новая Болгария”) с сообщением об Апрельском восстании10. Ботев развивает лихорадочную деятельность по организации дружины. Решает стать воеводой.

1876 г., 13 мая
Прощается со своей семьей, не говоря, куда едет. Отправляется к Гюргево.

1876 г., 16 мая
От Гюргево с частью дружинников садится на пароход “Радецкий”.

1876 г., 17 мая
Ботев посылает последние письма друзьям и своей жене Венете.
“Радость моя не имеет границ, как только подумаю, что “моя молитва” сбывается (письмо в БРЦК).
“Знай, что после отечества больше всего я любил тебя” (Венете).
Заставляет капитана причалить к болгарскому берегу возле Козлодуя. 205 дружинников взволнованно целуют родную землю и отправляются к горам.

1876 г., 18 мая
Первая встреча дружины с турецкими войсками в местности Милин камень.

1876 г., 19 мая
Дружина в селе Веслец возле Врацы, готовится к сражению. Воевода предпринимает неудачную попытку связаться с Врачанским комитетом.

1876 г., 20 мая (1 июня н.с.)
Последний тяжелый бой. После сражения шальная пуля попадает в Ботева. Поэт падает мертвым под вершиной Камарата между суровых склонов.



1 Хаджи Димитър (1840 – 1868) – один из самых известных болгарских воевод, национальный герой Болгарии. Погиб в бою с турками на вершине Бузлуджа.
2 Стефан Караджа (1840 – 1868) – болгарский воевода и национальный герой. Казнен турками.
3 Найден Геров (1823 – 1900) – болгарский писатель, просветитель и общественный деятель.
4 Васил Левски (1837 – 1873) – болгарский революционер и национальный герой, известный как Апостол свободы. Казнен турками.
5 Любен Каравелов (1834 – 1879) – известный болгарский энциклопедист, поэт, писатель, журналист.
6 Болгарский революционный центральный комитет, созданный по инициативе В. Левского и Л. Каравелова, возглавлявший в Бухаресте борьбу болгарского народа против османского ига.
7 Филипп Тотю (1830 – 1907) – болгарский гайдук и революционер.
8 Стефан Стамболов (1854 – 1895) – болгарский революционер, политик, поэт и журналист. С 1887 по 1894 г. – Министр-председатель Республики Болгария.
9 Тодор Пеев (1842 – 1904) – деятель болгарского национально-освободительного движения, журналист и драматург.
10 Апрельское восстание вспыхнуло 20 апреля (2 мая н.с.) 1876 г., охватив 95 болгарских городков и сел. Целью его было освобождение Болгарии от власти Османской империи. Жестоко подавлено турками.

ПОВЕШЕНИЕ ВАСИЛА ЛЕВСКОГО19

О милая Родина, мать святая,
о чем так горько, так скорбно плачешь?
И ты, проклятая птица ворон,
над кем кричишь и крыльями машешь?

Ох, знаю, знаю: ты, мать, рыдаешь
о доле своей – доле рабыни,
о том, что твой материнский голос –
беспомощен: глас, вопиющий в пустыне…

Рыдай! На окраине града Софии
чернеет петля над землею стылой,
и в ней – твой сын любимый, Болгария;
но мертвый – полон он страшной силой.

Грозно, зловеще каркает ворон.
Вой раздается – волчий… собачий…
Старцы молятся Богу упорно,
дети пищат и женщины плачут.

Поет зима свою песню злую,
вихри гоняют колючки в поле.
И мрак, и холод, и плач без надежды,
и сердце стынет от скорби и боли.



19 Второй вариант – «Съчинения на Христо Ботев», редакция Захария Стоянова, 1888 г.

Желая да посетя лятната духовна школа на Рила .Кога започва и колко дни трае?Ще ми бъде за първи път,какво бихте ме посъветвали?

http://www.ivanstamenov.com/category/duhovnoto/prorovhestva/

Това, с което се бориш, само се усилва



Прочел съм много съобщения и ченелинги, в които се води борба между зло и добро, лошо и хубаво, тъмнина и светлина. Всичко лошо се отхвърля. Някои така и казват: “Аз съм войн на светлината”. Писал съм няколко съобщения за цялостността (за смъртта, за тъмната страна...) За това, че докато отхвърляме и осъждаме злото, нищо не можем да направим с него. За това, че любовта не е просто някакво състояние.

Ще се опитам да ви опиша съня си, който е от групата на “необикновени сънища”. Сънувам ги, практически, всеки ден, но този е особен, тъй като благодарение на него, разбрах изписаното с много думи и изречения, което по-рано бях чел, но не разбирах истинския му смисъл. Ще пиша така, както е, без патосни уводи от типа: “Скъпи мои...” Може би, тази информация ще се окаже полезна за вас.

Сънят.

Бяха изминали много, много години, хората бяха започнали да се променят, станали бяха по- дружелюбни, бяха започнали да се замислят за любовта, за себе си, за единството на света и т.н. Седя в кафене на брега на морето. Свечерява се. Седим зад бара 5-6 души, а около десетина души са седнали на маси до морето. От транзистора се чува песента: “Как са могли по-рано да се убиват, нали да изядеш другия – това е...”. Разбирам, че в центъра на цялото събитие съм аз. Тук ме смятат за нещо като най-просветен и аз беседвам с всички, уча ги как да повишават вибрациите си, да започнат да се променят и т.н. И изведнаж, от морето излиза жена на около 45 години. По всичко личи, че това не е просто жена. От нея идва някакво излъчване. Разбирам, че започвам да се сравнявам с нея. Питам за информация за ДНК-то й, за вибрациите й, и идва отговор, от който проумявам, че в сравнение с нея – аз съм никой. Просто един дребосък. Момченце.

Продължавам да наблюдавам. Тя излиза от водата и към нея прилепва, както мухичките към светлината, всичко: риби, насекоми, някакви зверове притичват от храстите, долитат птици, всички хора, които са там й обръщат внимание, даже някой се приближава към нея. Това ме дразни още повече, усилва се чувството ми на безпомощност, и се появява някаква вътрешна борба - как да й покажа моите постижения, да й кажа, че аз също... Тя излиза и върви по брега, минава покрай мен, но... се спира.

Разбирам, че всичко, за което си мисля е написано на челото ми. Тя отдавна го е забелязала и го знае. Приближава се до мен и просто започва да ме гледа в очите. Усетих, почувствах и разбрах нейните мисли. Тя говори просто, някак без думи, а те се раждаха, сякаш, в моето съзнание.

Тя каза: “Ето виждаш ли, даже любовта използваш като инструмент за превъзходство над другите. Ти си се устремил към нея, а взимаш само това - да сравняваш себе си с другите, да сравняваш в твоя полза, смятайки, че ти си толкова велик, толкова добър, толкова любящ, а те – всички останали около теб – са толкова жалки, низки, и още не са прозрели, не са трансформирали злото и тъмнината. Разбира се, с любов мислиш, че си по-горе от тях, а тях – за недостойни. Ето така, ти превърна любовта в инструмент за самонаслаждение”. Изведнъж разбрах, че това, което беше в мен, нямаше нищо общо с ЛЮБОВТА. Това е била една поредна играчка в ръцете на ума, в ръцете на егото.

Тя каза: “Не се разстройвай. Така е устроен човешкия ум. И тук ти не си единствен. Умът се опитва да използва всички благини за себе си. Чрез ума не може да се разбере любовта, той и нея я използва - за себе си, за оцеляването си, за егото, за да се поддържа. Пътят към ЛЮБОВТА е единството”.

Отговорих й: “Аз казвам на всички хора точно така: – Познайте единството. Целият свят е едно цяло и няма никакво лошо и добро, всичко е едно. Всичко е Единство. Цяло. Няма никакво разделение. Излезте от дуалността и т.н. Всичко, което виждаме е само една илюзия. Ние живеем под покривалото на илюзията”.

Тя каза: “Това са само думи. Ти сам не разбираш за какво говориш. Т.е. говориш, наистина, нужните думи, но без да ги разбираш и се заблуждаваш. Какво е това илюзия? Ти смяташ, че илюзията, това е изкривено възприемане на видимия свят. Че зад същата тази стойка, когато придобиеш “виждането”, ще стои “правилната стойка”, и тази стена няма да я има, а зад нея ще има храст или нещо друго. Т.е. под илюзия ти разбираш, че зад една “неправилна” картина има една “правилна”. И целият смисъл е в това – да може да се види. Но това е заблуждение. Няма никаква друга картина. И твоя поглед е насочен не натам на където трябва. Когато започнеш “ да виждаш” или придобиеш виждането на просветения, ти няма да видиш тук друга стойка, маса или стена. Те ще си останат така както са. Илюзията се състои в това, че ти възприемаш външния свят и твоя вътрешен свят като две различни неща”.

Отговорих й: “Винаги съм казвал, че външния свят е отражение на вътрешния, че няма никакъв външен свят”.

Тя отговори: “Да, ти го казваш, но не го разбираш. Защото ти все още виждаш външния свят. Твоят ум все още ги разделя. А точно в това се състои ИЛЮЗИЯТА - в съществуването на външния свят. Него го няма. Всичко което е – това си ти самия. И даже казвайки това, ти не го разбираш, защото това може да се разбере само чрез ДЕЙСТВИЕ. Когато не само осъзнаеш това, а и действаш по този начин - като не отделяш себе си от другите, а виждаш, че те – това си ти. Без да мислиш, че рибата или камъка са по-различни от теб. Всичко, което те обкръжава е твоя свят, т.е. това си ти. Ако ти се струва, че в твоя свят има някой или нещо, което се явява носител на зло, на разрушения, на разпадане, на смърт, на лошо, недостойно и низко – всичко това си ти самия. Ти си такъв. Ти си създал това. Всичко, всичко, всичко. И само ти, а не някой друг може да промени всичко това. Но на ума му е по-лесно да си каже – това са те, а не аз. Премахни всичко това от своя свят. Ето в какво се състои огромната илюзия. А не в това, че като се събудиш, ще видиш вместо син – червен цвят. Освободи се от илюзиите и приеми всичко това, което възприемаш, че е твоя свят, ти самия, това е твоето АЗ”.

Потекоха ми сълзи. Започнах да моля за прошка всички за всичко.

Тя продължи: “Когато видиш себе си във всичко, което възприемаш и простиш всичко, което си сътворил, простиш на себе си и помолиш за прошка своите творения, тогава ти ще се приближиш към ЛЮБОВТА. Защото, какво може да направи със себе си любимия? Да започне да обича себе си. И тогава ще заобичаш себе си, т.е. целия възприеман от тебе свят. Когато видиш сянката на осъждането – прощавай и обичай. И ще видиш промените. Ще разбереш, че това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си. И когато го простиш и го заобичаш, ти променяш себе си и целия свят. Това е безкраен и увлекателен процес. Аз живея в него. Всичко, което ти дава “външния” свят, в същност, е любов. В него няма зло и лош умисъл. Болезнено, разрушително, зло, тъмно, лошо – всичко това само ти се струва, защото има в теб, както ти я наричаш – карма – запис за непреминатия урок. Записано е в теб страдание, което не си могъл някога да трансформираш в любов. И сега ти се дава още една възможност да направиш това. Ето защо – прощавай на всички всичко. Моли за прошка за всичко, което виждаш в своя свят, в обкръжението си, в своята реалност като “лошо” и зло. Освобождавай тази карма. Трансформирай всичко в любов”.

Сълзите ми потекоха като порой. Ридаех. След като се поуспокоих малко, попитах: “Каква е тази светлина, която привлече всички, които и до сега са там. Защо и аз не притежавам такава. Какво е това?”

Тя отговори: “Виждаш ли, аз винаги съм в състояние на любов и опрощаване. За това, всички същества и създания се стремят да попаднат в моя свят - това, което възприемам. Не защото искат да се “попекат” на лъчите на моята светлина, защото, в същност, това не е светлина. Моята светлина представлява моята промяна. Когато влязат в моя възприеман свят, те стават част от него и се включват в процеса на излекуване, защото им обръщам внимание, виждам техните “проблеми” и променям себе си, и след това те се променят. Погледни хората около себе си. Погледни себе си. Ти вече си друг. Тъй като ти се оказа в моя възприеман свят, ти се изцели, ти вече се промени, защото аз се промених. С твоята поява и появата на всички вас, аз осъзнах страдания ви и вашите старания като свои. Трансформирах ги в себе си и те се трансформираха във вас. Можеш да наречеш това “колективно несъзнателно” или “колективно съзнание”. Всички мисле-форми и стереотипи, кармата, всичко е записано колективно. Ето защо, променяйки ги в себе си, ти ги променяш във всичко, което възприемаш. И ти можеш така. Престани да възприемаш всичко с ума си, с него нищо няма да разбереш. Той си има други задачи. Забрави ума, не се опитвай да обясняваш всичко логически. Престани да генерираш мисли и думи. Както виждаш – не съм ти казала нито една дума. През целия този разговор аз исках от всички вас да ми простите, прощавах ви и ви обичах. Всички думи и мисли, които се раждаха в теб – това са твои мисли и думи. Това си ти самия. На теб нищо не ти говорих. Нищо не съм влагала в теб. Това е осъзнаването ти, което се роди в теб. Това стана, защото измених себе си, тъй като ти влезе в моя свят, а ти се измени, като част от него. Започни така да живееш. Не мисли. Умът в тази ситуация не ти е помощник. Просто, прощавай и обичай. Обичай и прощавай. На всички и всичко, което видиш, чуеш, усетиш... всичко. Изцяло на себе си. Изцяло на своето АЗ. Благодарна съм на теб и на всички вас за тази възможност, която ми предоставихте за да се променя”.

Тя излезе иззад стойката и тръгна нататък, за където се беше запътила. Ние всички бяхме станали други. И аз и тези, които бяха в кафенето.

Събудих се. Моята реалност се промени. Промяната продължава и до сега. Това наистина се оказа увлекателен процес. Макар, че не може да се нарече процес. И състояние, също не може да бъде наречено. Това не е нещо, което идва и си отива. Това е живота. Прочитайки това, което пишете, бих искал да напиша само:

Простете ми. Благодарен съм ви. Обичам ви.

И всичко, което съм написал освен това – е като едно пояснение на тези мои думи. Което, може би, ще бъде полезно за някой.

ИДЕИ

"Кои неща са верни? Аз считам в света три неща верни. Вярно е туй, което Любовта говори. Вярно е туй, което Мъдростта говори. Вярно е туй, което Истината говори. Другите неща не са верни.

Любов, която говори, носи радост. Животът сам по себе си трябва да носи радост. Че животът носи нещастия, причините са съвсем други. На този живот ние не даваме подходяща храна, не го храним с любов." УЧИТЕЛЯТ

Едно преживяване на брат Крюгер: „Веднъж бях в София на Изгрева. Беше Нова година. По този случай имаше братска вечеря и преди полунощ Учителят каза всеки да си направи тайна молитва, да си помисли какво желае да постигне през идващата година. Аз като си направих тайната молитва, пожелах през тази година да позная и опитам Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. След молитвата Учителят се качи на катедрата и започна беседа. Още в началото обърна погледа си към мене, гледаше ме право в очите и взорът му излъчваше светлина, която ме проникна. Каза на всеослушание: „Някои искат да познаят и опитат Божията Любов, Мъдрост и Истина, но това е голяма работа. За да опита някой Божията Любов, Мъдрост и Истина, той трябва да е готов да пожертва всичко."

От записките на брат Т. Б.: „Трябваше да отида при Учителя и да му искам идея за клише на корицата на „Житно зърно". Това беше някъде 1933-1934 година. Поговорихме по този въпрос и Учителят каза: „В квартирата ми на „Опълченска" 66 има една картина, която показва четирите фази на живота на човека, представени чрез различни възрасти - детство, юношество, възмъжалост и старост." Аз бях забелязал тази картина. Като идея тя беше много хубава, но не беше добре изработена и изразих пред Учителя мнението, че е твърде старомодна и не е подходяща за клише. Тогава той извади един албум с картини на Щайнер, сред които бяха изобразени печатите на Откровението и други образи от него. Учителят ми показа картината на жена, облечена в слънце и ми рече: „Вземи тази, тя е хубава, само като се прерисува, да се огради със зодиакалния кръг, като Водолей бъде на зенита." По тази картина направихме клише и го използвахме за корицата на списанието." В един разговор в Мърчево с братя и сестри станало дума за Щайнер и Учителят казал: „Той е прероден Питагор." А веднъж сред младежкия клас, в разговор около печката, също за Щайнер, Учителят отбелязал: „Той беше тук, на лекцията и даже водихме разговор с него. Между другото той ме попита с учудване: „Удивлявам се, Учителю, че в такива прости слова изразяваш толкова велики идеи и истини."

Разказа ми една сестра: „Бях седнала на елипсовидната пейка в гората на Изгрева. Както си размишлявах, при мене дойде Учителят. От разговора ни запомних неговите думи: „Трябва да бъдеш цар в своята държава. Царят трябва да пази добре законите и да бъде справедлив към поданиците си. Преведено на друг език, това значи човек да владее себе си."

А брат Д. С. е запомнил: „Бяхме на Бивака с Учителя и пеехме песента ,,Добър ден". Той ни накара много пъти да я изпеем и все оставаше недоволен от нашето изпълнение. При всяко повторение казваше: „Мисъл давайте, мисъл давайте!" Най-после рече: „Сега добре я изпълнихте." След това добави: „Знайте, че тази песен, както сега я изпълнихте с мисъл, ще върви подир вас или с вас цели петстотин години." Разбрахме, че всяко нещо, изпълнено с мисъл остава за дълго време с човека."

Дядо Благо водел разговор с Учителя и го запитал за произхода на названието „българи". Учителят пояснил: „Имало едно време едно царство, в което хората много обичали Господа и го наричали с името Харния Бог. Оттам другите народи нарекли хората от това царство „богхари". Така е произлязло името българи. Това царство е съществувало преди потопа."

Разказва брат Маню Славов: „Една година заборчлях и отидох при Учителя да го питам как да се справя с положението си. Той се заинтересува какво работя и като му казах, че се занимавам със земеделие ми заръча следното: „Още през август ще вземеш жито и ще го пресееш и очистиш хубаво - да няма никакви чуждици в него. Три дни ще го печеш на слънцето, после ще го прибереш и когато има хубава влага, ще го посееш. Като сееш ще пееш песента „Благославяй душа моя, Господи!" След като го посееш, всяка заран ще отиваш на нивата и там ще правиш молитва. Едната утрин на единия ъгъл, другата - на другия, и така ще изреждаш всички ъгли, докато избуи житото. Докато го ожънеш, все ще правиш молитва по този начин." Бях посял 13 декара. Нивата стана много хубава, израсна буйно жито с едри класове и наля тежко зърно. Събрах много повече от съседните ниви, които бяха на стари земеделци. Казваха ми: „Ние уж сме опитни чифликчии, а ти изкара по-хубаво зърно от нас." Аз знаех, че е от съвета на Учителя и от молитвата."

Един брат споделил с Учителя, че по време на бомбардировките го било толкова страх, та не могъл да чете 91 псалом наред, а го забравил и го казвал разбъркано. Учителят му рекъл: „Няма нищо, 91 псалом е с толкова голяма сила, че една дума само да произнесеш от него, пак ще подейства."

През Втората световна война, по време на големите бомбардировки над София брат Д-ски бил при Учителя на разговор и когато си тръгнал той му поръчал: „Ще ти дам окултни формули, написани на листчета, които ще поставиш на различни места в града, в къщи на твои познати." Братът не полюбопитствал да види и прочете формулите, но останал с впечатление, че са стихове от псалмите. Учителят му казал още: „Следи да видиш, че къщите, в които поставиш тези формули, няма да бъдат засегнати, дори около тях да падат много бомби и много други къщи да бъдат разрушени." Братът направил това, поставил листчетата с формулите в къщи от различни места на града и след бомбардировките сам проверил - нито една от тях не била пострадала, макар че около тях всичко било разрушено. Била доказана голямата магическа сила срещу злото и разрушенията, която притежавали окултните формули на Учителя.

През 1905 г. Учителят държал в Търново сказка по френология. На нея присъствала и сестра Елена Иларионова: „Читалищният салон беше препълнен. С редица картини Учителят доказваше, че с живота си човек гради бъдеще, събира капитали за строеж на тялото си и може да му даде форма според своите мисли и вътрешни духовни стремежи. Така че по външния вид може да се узнае животът на всеки един и да се определи неговият характер. Всички слушахме с внимание. След сказката само д-р Георгиев се опита малко да оспорва, но капитулира пред отговорите на Учителя. Тогава разбрах, че Учителят изнесе една велика истина, непозната дотогава и за мене, и за другите. Исках да му благодаря, но от многолюдното събрание не успях да се срещна с него. На другия ден дойде един от приятелите - Васил Узунов, гимназиален учител, и ни каза, че Учителят желае да дойде у дома и да ни измери черепите. Със съпруга ми се зарадвахме много и с готовност го посрещнахме. Учителят измери черепите ни и с най-големи подробности ни описа точно характерите. Разказа ни много неща за онова, което сме преживели през годините. Запитахме го откъде знае всичко това, а той ни отговори, че нищо не може да се скрие, защото не се губи. Всички постъпки на човека се отбелязват на лицето му, а също и в аналите на природата. Отговорни сме за всички свои мисли, чувства и действия и ще плащаме за тях. Това той доказа тъй ясно и неоспоримо, че повярвахме в тази истина.

Една сестра, учителка, се връщала от провинцията и пристигнала на Изгрева към 12-1 часа през нощта. Приближила салона и видяла, че лампите на долната и горната стая на Учителя светят. Той слязъл отгоре, поканил я в долната стая, запалил печката, за да спи тя там. Пожелал лека нощ и се качил обратно. Сестрата не била вечеряла и била гладна. В стаята на Учителя имало много неща за ядене, но тя не посмяла да си вземе нищо. На другия ден Учителят я попитал как е спала. Тя казала, че от глад не е могла да спи добре. Учителят я попитал защо не си е взела нещо от храната в стаята. Тя отговорила: „Мина ми такава мисъл, но не исках да взема без позволение." По изражението на Учителя тя разбрала, че бил доволен от постъпката ù.

Млад момък се влюбил в бедна и красива мома. Той много я обичал и тя го обичала. Дошло до женитба, но по-големият му брат казал, че не му позволява, защото и двамата са бедни. Трябвало да намери мома от богато семейство. В младежа настъпило раздвоение. Той обичал момичето, но се съблазнявал от възможността да се ожени за богата мома, за да живее по-леко. В това противоречие не знаел как да разреши въпроса. Момъкът познавал една наша сестра, с която споделил притеснението си. Тя му казала: „Ела с мене, ще те заведа на беседата на Учителя и докато той говори, мислено ще му зададем въпроса - как да постъпиш?" Така и направили. Както Учителят говорел, в един момент погледнал към младежа и сестрата и казал: „Един млад момък обича една бедна девойка, но под чуждо влияние той се разколебава да се ожени за нея, защото му предлагат по-богата мома. Но той обича първата и се намира в противоречие. Който си играе с онзи, когото обича, той сам ще пострада." След това Учителят продължил беседата. Младежът чул тези думи, но не си взел бележка от тях. Оставил бедната девойка и се оженил за богатата мома. През целия му живот тя била все болна, непрекъснато се разправяли с лекари, а и децата им постоянно били болнави. Така и не видял бял ден.

На 27.ХІІ.1960 г. брат Боев сред другите неща ми разправи и следното: „Един ден Учителят в частен разговор ми каза: „Христос като отиде при гроба на Лазаря изпрати към него една силна любовна струя. Тази струя събуди любовта в Лазаря, с което го възкреси."

Брат Георги Радев Овчаров от Ямбол описва един случай, станал на събора в Търново през 1922 г.: „Група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на Братството. Учителят беше на повече от 100-200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя. Забелязах, че той напусна групата изведнъж и се упъти към нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, той започна да говори по темата, която обсъждахме. Разсъждаваше: „Аз мога да лекувам всички болести и мъртви да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза. Представете си, че застана сред София и започна да лекувам всички болни. Тогаз името ми ще се разчуе по целия свят и ще почнат да идват болни отвсякъде. Тогава няма да мога да си гледам работата. И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил? Представете си, че взема едно прасенце, измия го, изкъпя го и го пусна. Какво ще направи то? Ще отиде пак, ще се потопи в гьола и пак ще се изкаля. Така е и с всички хора, които страдат от различни болести. Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото и ако аз ги излекувам, без в тях да се е пробудил стремеж към духовен живот, те иде продължат да си живеят в своите грехове и още по-лоши болести ще ги сполетят. Има ли тогава смисъл да лекувам такива хора? За да се лекуват хората, преди всичко трябва да стане пробуждане на тяхното съзнание и да изменят начина на живота си. Значи, в умовете на хората трябва да се внесат нови идеи, които да преобразят техния живот. Вие знаете, какво беше казал Архимед на времето си: „Дайте ми опорна точка и с лост ще изместя Земята от нейната орбита." Аз ви казвам: „Моето учение е този лост и ако ми дадете опорна точка, аз ще изместя орбитата на живота и ще го въведа в друг път. Тази опорна точка сте вие - учениците. А моят лост, това е моето учение. Ако имам ученици, аз ще подпра моя лост и ще изместя орбитата на живота, като дам нова насока на човека и на човечеството."

"избран народ е само този, на който умът е пълен с Божията Мъдрост, сърцето е изпълнено с Божията Любов, а душата – с Божията Истина. Такъв народ е велик, избран народ." Има ли такъв народ в България?

"избран народ е само този, на който умът е пълен с Божията Мъдрост, сърцето е изпълнено с Божията Любов, а душата – с Божията Истина. Такъв народ е велик, избран народ." Има ли такъв народ в България?

А Бог каза НЕ!

Помолих Бог да вземе моята гордост,
а Той ми отговори: “Не”.
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
прикована в леглото от своя недъг,
а Той ми отговори: “Не”.
Каза ми, че душата й е невредима,
а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,
а Той ми отговори: “Не”.
Каза ми, че търпението е резултат от изпитания
и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,
а Той ми отговори: “Не”.
Каза ми, че ми дава благословение,
а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,
а Той ми отговори: “Не”.
Каза ми, че страданието отделя човека
от житейските грижи и го доближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
а Той ми отговори: “Не”.
Каза ми, че духът трябва да израстне сам,
а Той само ще го подрязва,
за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: “Не”.
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така както той ме обича
И Бог каза: “Ти най-накрая разбра
за какво трябва да молиш...”


Клаудия Вайс

2012-Квантов преход?
Чуйте интервюто с инж. Иван Иванов

Много се говори за 2012 г, за бедствия и катаклизми, но като че ли някъде в сянката на всички пророчества стои термина Квантов преход. За това говорим с инж. Иван Иванов, който е и преводач на така наречените „Диктовки” на Леонид Иванович Маслов.

За Леонид Иванович Маслов:

Доктор на техническите науки, професор, академик, Член на Президиума и председател на Научния Съвет „Технологии в Здравеопазването” при Академията на технологичните науки на РФ, академик на Руската Академия на естествените науки, автор на повече от 200 публикации в чужди и руски издания по въпросите на физиката на твърдото тяло, финансовите и банкови технологии, а също така по проблемите на екологията на Планетата.

Л.И. Маслов за себе си:

"През есента на 2004 г., съвсем неочаквано за мен, в моето Съзнание започнаха да постъпват мисли, формирани като текст с непозната за мен тематика. Тези текстове се предаваха в продължение на четири месеца и създадоха тази изумителна Книга" -„Откровения към хората на Новия век”.

В разговора с преводача инж. И.Иванов питаме:

Какво значи квантов преход? В какво се изразява ? Кога е започнал?

До сега имало ли е други квантови преходи на Земята?

Какви могат да са последствията от този преход?

Какви други процеси вървят паралелно с този квантов преход?

Какво е значението му за човека и как да се подготвим и как да преодолеем този преход. Какви приоритети трябва да имаме?

И от къде идва тази информация?

Как да познаем кое е истина и кое не? - „Като попитаме сърцето си” –казва Иван Иванов.
Още по темата

Здравейте !


Тук съм съгласен . Само не си доуточнил , че еволюционното ниво не се измерва с .. 2-3 прераждания . Според мене важен момент . Защото ...едно прераждане - 2 или 3 урока . А "учебника " е доста дебел .


Тук не е много точно - пак според мене .Защото ...цитирам - "... всяко живо същество , което има дихание в ноздрете си - да слави Бога ..." - сиреч всяко дишащо същество се моли , защото има вътре в себе си вътреживеещ дух . Само Молитвата - това е много недостатъчно . Трябва и ... Пост . Когато човек пости , тогава молитвата е осъзната . Това ( Поста ) е " жертвения агнец " пред олтаря на Бога .
В един момент Бог може да поиска едно нещо чрез поста , в друг - друго . За да изпита молещият се човек какво е готов да даде от себе си .
Защото Иво , палавите духове за които правилно говориш също се молят на Бога - но с цел подигравка , която Бог не би разрешил , но те се молят нали ? Тогава каква е разликата мужду праведния и грешника - нали и двамата се молят ...? .. -- В Поста !!!
Пак цитираш Твоя Учител полувинчато . Един Дух , който безкрайно почитам за неговото познание , вяра и доброта , но и той като нас е роден по плът .Постигнал съвършенство за което можем само да мечтаем . Но Истинският Учител е ... Безплътен Ако беше Учителя ти -Христос (безплътния - постигнал пълното съвършенство, защото гроба му е празен още от третия ден след смърта ), щеше да знаеш , че има и пост , не хранителна диета . Ами ако Духа въплатен в П.Дънов е отново въплатен и го разбереш къде е .... , кого ще наричеш - Учителю ??? Ами ако знеш , че Духа на Апостол Павел е същия Дух като в П.Дънов или в Леонардо да Винчи , ... достатъчно ли ти е ??? Като , че ли забрави закона за преражданията ? Или го използваш само за определени теми - когато ти изнася на тебе и другите около тебе ?
Нека се разберем първо кого наричаме Учител :
Духът в П.Дънов или Телесният П.Дънов ??? Ако е Духът - съгласен съм .
Не се заяждам -- поправям грешните ти отговори ,т.е. - полувинчатите .
За да станем чисти и усърдни духове , трябва да приучим съзнанието си да иска само това което ни е нужно . Било то храна , дреха , пари или някоя друга земна потребност . А без да разпънеш страстите си човешки - никога няма да разбереш до къде да разпростреш желанията си като насъщна потребност . Е, .... те това хората хич не го обичат ( нехристияните ) . А Христос е единствения Учител който учи как се преборват " палавите духове " и ... разбира се как се командват после като ги пребориш по време на спиритичен сеанс .
Вярно , че спиритизма е опасна област . Тук съм сигласен .
Нали тук сме да си кажем мнението , без да се засягаме и така да се учим един - други ? ..... Като братя !!! Защото всички ние сме въплатени и имаме едни и същи страсти човешки и за това сме братя по дух . Но , на едни страстите са безконтролни в ламтежа за още и още ... . А на други страстите са разпънати на христовия кръст - и искат само необходимото за земния живот . И когато страстите станат напълно контролируеми - тогава и само тогава ще можем да заповядваме на палавите Духове - посредством техните страсти ...
Бях ли достатъчно ... доказателствен в разсъжденията си ???

Иван

Здравейте !Да споделя:По пътя на Живота си душата ми прелива от много мъка и срадания....Страдания когато загубих първата си работа.Много мъка и ядове когато загубих и 2 рата си работа/несправедливо уволнен въпреки моята трудолюбивост и дисциплина/...На третата работа-въпреки моята способност и успеха- на 6 тия месец и нея загубих/разболях без да могат лекарите да ми поставят диагноза.....и месеци напред страдания....На 4 тата работа-въпреки успеха и трудолюбието -на 6 тия месец всичко се срина/не ми беше подновен трудовия договор/..И пак мъка и ядове......На следващата 2г.изкарах като последните 6 месеца -2 колежки ми спъваха работата ми и имах много ядове и после напуснах...После на друга- вече имах "слъчеви дни"....Но на следващата въпреки моята пак способст и дисциплина-на третата година и 4 месец всичко се срина-вместо да уволнят конфлината линост/една колежка коята съсдаваше проблеми/аз по много подъл начин с клевети бях уволнен/притиснаха ме да напусна/.Пак нямаше справедливост.Какви мъки и ядове е било само аз си знам.Месеци наред съм страдал от преживяното.......За да дойде настоящия момент- 20 ти ноември 2009г-бях съкратен след работа от 1 година и 3 месеца...Много страдам и досега от работата /професията и работното ми място където се чувствах добре и уютно/която загубих......Да спомена след това 6 месеца не можах да си намеря работа...Бях толкова зле/загубих съня,с нервите/финансово се сринах....Сега тука на тази работа къдото се намирам не си чувства добре и уютно/заради вредната среда/ и колега които са се заяждали....Много жестока мъка имам в себе си и от липсата на Любов в живота ми-липсата на приятелка,партньорка до себеси...Нещо което никога не съм имал/на 41 год.съм/........Не знам в какъв" живот" се намирам-само мъка и страдания съм срещал....Не знам какво е Радост,Късмет,да се чувствам Щастлив....Дори когато имах тези неща/за малко/с успеха с който съм започвал на някое работно място/после всичко се е сривало,губил.....А Пътя напред-не знам какъв ще ми бъде....Дали ще имам сили все така/криво ляво да оцелявам/.....Достатъчно ми и разбита душата от всичко което съм преживял.....А така ми си иска идин ден Пътя да ми стане прав-осеян с много Цветя,Зеленина,с много Слънце...Много Радост,Здраве,Щастие,Късмет,Любов!!!!!Много Здраве,Щастие,Късмет и Любов на всички вас мой непознати приятели от форума!!!!!!

Слава Севрюкова за България и света – пророчества


4/4http://www.ivanstamenov.com/2011/03/2618/

3/4
http://www.ivanstamenov.com/2011/03/2553/

2/4
http://www.ivanstamenov.com/2011/03/2528/

1/4
http://www.ivanstamenov.com/2011/03/2516/

wonderful, Благодаря!!!


ПРИКАЗКА ЗА МОМИЧЕТО И ЗВЯРА

То върви през гората…
По следа непозната.
Под луната… Луната!
Остър рог във нощта.
Тъжен мирис на мухъл…
Сънен крясък на бухал.
Вятър зъл е издухал
всички мъртви листа.

То е вече без сила…
Като филм. Като трилър.
Вълк – безмилостен килър
се промъква отзад..
Със дебела тояга
я очаква на прага
и една баба Яга
в своя черен палат.

Една малка принцеса…
Ах, джуджетата где са?
Дъжд на плътна завеса…
И една светлинка.
Посред мрака… Пролука…
Приближава… Мъждука…
Ето, тя ще почука
с отмаляла ръка.

Кой е там… Кой я чака?
За кого посред мрака
тя върви… Не заплака…
Не се спря ни веднъж.
Изподрана… И гола…
Ето: тайна парола…
И стои на престола
дявол в образ на мъж.

Туй е сън… събуди се!
Наркотик… Опомни се.
Не отивай… Върни се
Той е толкова стар!
В тази тайна бърлога
не, не влизай за бога.
Ето, виж двата рога
на зловещия звяр.

Но защо го целуна
право в злата муцуна.
Звънна някаква струна…
Припев нежен и нов.
Като в приказка стара.
бълват облаци пара…
Ах, изчезнал е звяра
разтопен от любов.

Малка моя… Не бива.
Не плачи… Той отива
във една по-щастлива,
по-прекрасна страна.
Но и там… Той сънува…
как без него тъгува
и в съня го целува
една малка жена…



Недялко Йорданов

Според мен най-удобния начин за разпространение на Словото е PDF формат (: лесен за теглене и удобен за пренасяне би било прекрсно ако имаше обособена секция за pdf формат книги подредени в хронологичен ред

Съ удоволствие бих сътрудничил за Уикибиблиотеката,но за момента нямам постоянен достъп до интернет ,харесвам проекта и имам желание да помогна,но иначе хубавото на pdf-ите им е ,че не е необходим постояннен достъп до интернет а и може да си ги четеш на мобилния телефон докато пътуваш ,си навън или в моя случай и по време на работа нещото което не доумявам е защо се нарича Уики...

Съ удоволствие бих сътрудничил за Уикибиблиотеката,но за момента нямам постоянен достъп до интернет ,харесвам проекта и имам желание да помогна,но иначе хубавото на pdf-ите им е ,че не е необходим постояннен достъп до интернет а и може да си ги четеш на мобилния телефон докато пътуваш ,си навън или в моя случай и по време на работа нещото което не доумявам е защо се нарича Уики...

Съ удоволствие бих сътрудничил за Уикибиблиотеката,но за момента нямам постоянен достъп до интернет ,харесвам проекта и имам желание да помогна,но иначе хубавото на pdf-ите им е ,че не е необходим постояннен достъп до интернет а и може да си ги четеш на мобилния телефон докато пътуваш ,си навън или в моя случай и по време на работа нещото което не доумявам е защо се нарича Уики...

http://www.stihovebg.com/authors_info/author/Vulkhan/

Пътавтор: Galatea

Един вълшебен ден, стои пред мен,
и кани моята душа,
да стане част от вечността.
И пита ме: Готов ли си сега,
да минеш ти през огъня на Мъдростта?
Да се изпълниш с Любовта,
да знаеш Истината, и в борба
да отстояваш я в света?
А Правдата да бъде твоят стълб,
от диамантите по твърд,
да счупиш страстите и грешните неща,
които завладели са човешките сърца.
И всички да приемат Добродетелта,
като основа в своя път сега.
Да светнеш като огнена заря,
да вдъхнеш радост в тази суета.
Да счупиш обръча на злото и яда,
които властват във света,
като раздават титли, слава и блага,
на всички със предателски сърца.
Но твоето съзнание гори и казва :
Не, не ги съди!
Свободни са да правят те това,
но носят своята вина.
Не, няма да отмине ги така,
онази справедливост, що създала е света.
Ти знаеш я, защото там съзря,
преди да дойдеш тук сега.
Не се отчайвай! Не плачи!
И Истината я боли,
замазвана от векове наред,
тя чака своя истински боец,
да поведе народите,
обвити във мъгла,
към свобода на мисълтта.
Счупи оковите на своя страх сега!
Не се запитвай:" Ами без блага,
ще мога ли да съществувам на света?"
А твоята душа,
която иска огнена храна
защо лишил си я от светлите дела,
защо захвърлил си я в тъма?
Не знаеш ли последицата от това?
Ще дойдат мъки и ще замразят страстта,
която е погубила човечността.
Къде си ти - защо не ме разбра?
Потънал във човешка суета!
Защо си роб на страстите в света?
Защо живееш в мрак и тъмнина,
скован от страх, че в утрешния ден,
животът ти на косъм закачен,
ще падне в бездната на твоята вина,
която сам си издълба.

http://www.stihovebg.com/authors_info/author/Vulkhan/