Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Emmy

Участници
  • Общо Съдържание

    199
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение


Репутация Активност

  1. Like
    Emmy got a reaction from Орлин Баев in Какво мислите за виртуалните социални мрежи?   
    Имам фейсбук.
    На кратко, съм на мнение, че ако не се прекалява, и се използва по предназначение, могат да се извлекат много ползи от него (както е с всяко друго нещо на тоя свят).
    Върши страхотна работа като средство за комуникация, поддържане на връзка с хора, с които не съм в състояние да разговарям толкова често, или нямам желание, или просто нямам какво да обсъдя с тях.

    И стига човек да не се увлича с разните игри (и всякаквите други глупости, които поглъщат внимание на килограми) и не изливат всичката си възможна лична информация в профила си, не мисля, че може да има сериозни вреди от фейсбук.
  2. Like
    Emmy got a reaction from АлександърТ.А. in Рециклиране на битова електроника, дрехи и други   
    Здравейте,

    Тази тема ме мъчи от известно време и в крайна сметка се реших да поставя въпроса и пред вас.

    Онзи ден ми се развалиха слушалките... Развалят ми се и клавиатури, мишки, електрически кани...
    Но не мога да ги изхвърлям, просто нещо не ми се получава...

    Трупам някои от нещата където/ако ми остане място и само чакам удобна възможност да ги дам за поправка, или може би да ги оставя някъде, надявайки се че живота им ще се удължи някакси.

    Може би някои от вас са чели, че голямата част от електрониката, която ползваме е създадена така че да се развали след определен период от време.... за да може ние, като потребители да продължаваме да купуваме нови и нови уреди, увеличавайки приходите в съответния бранш. И, разбира се, това е за сметка на постепенното изхабяване на ресурсите на планетата и превръщането и в едно огромно бунище, тъй като съответните браншови монополисти не правят нищо, за да възстановят ресурсите, които са изхабили (или поне да ги пестят). Ноооо..... мисля, че тези неща са повече от ясни на всички.

    Та, да се върна на оригиналната ми тема и въпроси:

    Рециклирате ли?
    Как рециклирате?
    Какво рециклирате?
    Изпитвате ли вина, когато изхвърляте битова електроника (или други, трудно разграждаеми предмети)?
    Виждали ли сте Софийско бунище? (горещо препоръчвам, между другото)


    Ако рециклирате, и сте от София, моля ви да споделите впечатления за фирми, които се занимават с това, било то за електро уреди, дрехи, или каквото ще да е друго. Много ще съм благодарна.
  3. Like
    Emmy got a reaction from feya in Опитности извън тялото (ОИТ)   
    Здрасти!
    Не, разбира се, че не си луда. Ни най-малко.
    Опитността извън тялото е нещо нормално, естествено... случва се на много хора, преди всичко несъзнателно, или нежелателно, защото голяма част от тях дори не знаят за съществуването на такова нещо.

    Моето лично мнение, е че някой те е посетил. Че най-вероятно имаш приятели отвъд, които са искали да установят контакт с теб. Разбира се, само мога да спекулирам.... в такива случаи има много вероятни обяснения. От тук не сме в състояние да започнем да си представяме какви може да са причините са тези случки. Просто се довери на интуицията си и се опитай да подтиснеш страха, защото той ще те ограничи.
    Във всяка ситуация от подобен тип - била тя позитивна или негативна, страха може само да ти вреди. Няма файда от него. И аз имам проблеми с него, но... човек трябва да се опитва да го подтиска във всеки възможен момент.

    Запази спокойствие и преди всичко - почети малко по въпроса, за да се убедиш, че няма нищо ненормално в това, което си преживяла. Има доста истории (само в тази тема дори, ще намериш много) и статии по въпроса. Има книги в електронен формат, само че на английски език. Ако имаш желание мога да ти препратя.

    Темата е изключително интересна, и всяко такова преживяване за мен лично е безценно като стойност... от гледна точка на опита, който човек придобива... и самосъзнанието. Най-малкото, след едно единствено такова преживяване вече можеш да кажеш със сигурност - Знам, че тялото ми е само обвивка, знам, че има нещо отвъд, знам че този свят е много повече от колкото изглежда. Това усещане е безценно. Може да промени целия ти живот ако започнеш да разсъждаваш, да навлизаш във философиите и всички теории.... Струва си човек да се потопи, ако ще да е само от любопитство.

    Лично на мен ми се струва много непонятно защо хората отблъскват такъв тип преживявания и се отричат от тях под алибито, че имат някакво психическо неразположение, или лудост... Не бива така.
    Просто се информирай и бъди спокойна.
  4. Like
    Emmy got a reaction from feya in Опитности извън тялото (ОИТ)   
    Случвало ми се, макар и частично.
    Като малка съм се усещала във въздуха преди да заспя... в люлеещи се движения (много обичах люлки). Без да мога да видя нищо около себе си, просто се носех и люлеех сама.

    Напоследък се опитвам да предизвикам отделяне съзнателно чрез медитация, но не мога да премина отвъд първия етап.
    До момента, в който вече не усещам ръцете и краката си физически достигам без никакви проблеми. Останалата част от тялото ми обаче си остава заземена, особено главата и гърдите. Трудното за мен идва в момента, в който усетя че точно тези две части започват да се губят ... тогава, започвам да усещам вибрации из цялото си тяло, които сякаш издигат... Дойде ли това, моментално ме обзема паническо чувство на страх... от тъмнината, от липсата на физически усещания (макар че през цялото време усещам ръцете и краката си енергийно... не мога да го обясня)... дишането ми се ускорява, получавам сърцебиене и се връщам назад. Просто страха ми не го допуска...
    На ясно съм, че това не е лесно и най-вероятно иска време и много упражнения докато се постигне, но все пак исках да попитам дали сред вас има някой по-опитен с това, който би могъл да ми даде съвет?

    Мисля, че това е нещо, което наистина всеки човек трябва да опита задължително. Все пак е врата към друг свят. Всички сме съзирали частици от него.
  5. Like
    Emmy got a reaction from Hopeful in Път към промяната...   
    Трябва да ти кажа, че и моите проблеми бяха горе-долу същите. И макар и да не съм разрешила всеки от тях до край... факта, че посмях да направя крачка към реализирането на мечтата уи ми оказа огромна помощ. И аз изгубих няколко години, но никога не е късно. В момента, в който започнах да се подготвям, да действам... всичко стана някакси по-поносимо.

    От тогава насам съм си изработила следната практическа философия - винаги първо започвам от това, което ми създава най-малко дискомфорт и постепенно се придвижвам към дейностите или плановете, които са ми по-тежки. Стъпка по стъпка, самия дискомфорт става все по-безплътен.
  6. Like
    Emmy got a reaction from Орлин Баев in За Православната църква и Петър Дънов   
    Напълно съгласна.

    И аз съм на мнение, че беседите говорят сами за себе си.
    Думите и дейностите на българската църква - също.

    И наистина се надявам българите да дойдат на себе си по-скоро. Защото в противен случай, ще ни бъде трудно.
  7. Like
    Emmy got a reaction from ISTORIK in Защо децата не четат произведенията от училищната програма?   
    Много се надявам да не сте решили, че децата ви са такива или онакива, защото не са чели задължителните произведения в час по литература.

    Въобще, е голяма грешка да смятате това за кой знае колко голяма работа.

    Защото честно казано, няма никакво значение дали четат или не четат....

    Аз ги четох (с изключение на тези, които са цели книги... все пак, не съм ненормална), учих си уроците като едно добро момиченце, и резултата беше на лице. Завърших една що-годе престижна езикова гимназия в София (преди 3 години), крайната ми оценка по български език и литература беше 6, както и на матурата изкарах 6-ца.

    И знаете ли как?

    Нека ви обясня. И МНОГО се надявам че това, което ще ви кажа ще ви помогне по някакъв начин да се поставите на мястото на вашите деца и да ги разбeрате по-добре.

    Та, как се изкарват хубавите оценки по литература...

    Първо, произведенията не се четат. Защо? Защото, обикновено когато човек започне да чете нещо, той си представя, разсъждава, мисли, изгражда си собствено мнение. А това мнение обикновено не съвпада с мнението на уважаваните г-да литературни критици, чиито теми и аргументи се оценяват високо на матурите, в съчиненията, в есетата.... и т.н.

    Моята най-последна учителка по литература беше изключително интелигентна, респектирана и високо поставена персона, имаща повече от 20 години опит в сферата. Всички я уважаваха толкова, че никой не смееше да гъкне в присъствието и. Даже, мисля че няколко мои съученика проплакаха в нейните часове, заради нейния, как да се изразя... маниер.

    Та, тази съответна госпожа ни информира още от самото начало, че за съжаление... литературата в училищата вече е сведена до... (няма да кажа зубрене, защото това е малко грозно), но на кратко: наизустяване на теми, по-точно на определени тълкувания, публикувани от този, или онзи литературен критик. И защо? Тя самата каза, че не знае. Просто е така... Ако искаме добър успех, трябва да се „научим“ да пресъздаваме думите на критиците, и то по един деликатен начин, които няма да позволи да бъдем обвинени в плагиатство.

    След това ни беше даден списък с помощни материали, които да си закупим, сред които най-доминантно беше Ръководство по литература за едикой си клас. Едни сини книжки, в които има САМО анализи.

    Учителката ни изграждаше специални работни планове (за нас), по които се подготвяхме сами, а тя само изслушваше и коментираше. Беше доста голямо мъчение, и трябва да кажа, че не си струваше и капка от стреса и напрежението, които съм преживяла при тази преподавателка (и изобщо в това училище).

    Единствено я уважавам заради това, че ни каза истината от самото начало:

    1) литературата е пропаднала като предмет от много години насам (образованието като цяло.... направо да си го кажем)

    2) ако искате оценки ще трябва да зубрите

    3) разсъжденията не се насърчават

    4) на никой не му пука достатъчно за образованието ви, че да седне и да промени скапаната система



    И това беше. Зубрихме, бяхме на тръни ПОСТОЯННО, но имахме 6-тици.



    Идеалната структура за мен би включвала избирателност на първо място. Защото все пак, литературата е изкуство... което означава че едни и същи неща не се харесват на всеки. Едно дете би трябвало да може да избира какво да чете (както и реално стоят нещата с четенето и книгите като цяло) и да има свободата да интерпретира. Това е всичко.

    Класики, не класики... живота се променя, стандарта на живот се променя...

    Изобщо не ме интересува дали Иван Вазов е бил такъв или онакъв, творчеството му никога не ми е било интересно. А за епохата мисля, че съм научила предостатъчно в час по история. Не ми е нужно да „усещам“ тогавашното време... защото това по никакъв начин няма да ми помогне в сегашното време.



    Естествено, сигурно ще има някое училище, в което преподавателите да са по-либерални, да насърчават свободните разсъждения и мисленето, но аз поне нямам приятели, които да са ми се похвалили с такова нещо.

    Дори и да има преподавател, който искрено да обича предмета, и децата... я се отклони от стандарта на зубренето, тези деца после дали ще имат добри оценки на матурите? Дали някой би оценил позитивно това, че те са седнали да мислят индивидуално, че са се опитали да направят свое тълкувание, вместо да копират критиците? Честно да ви кажа, се съмнявам.



    Самата ни образователна система насърчава наизустяването.... преди ВСИЧКО останало, което е много неправилно. Къде остана мисленето, творческото начало...

    Ако човек седне да учи сериозно, ако наистина се впрегне в образованието си... на главата му ще падне един огромен стрес. И само това. Няма и капка удовлетворение. Общо взето стреса е единственото нещо, което истински попих от това образование... и бях подготвена в това отношение когато започнах да работя в голяма фирма, с типичния йерархичен корпоративен строй, и онази гадна подтискаща атмосфера, която вирее в повечето „големи международни“ офиси. Гади ми се от такива.... честно.



    И всички родители мислят, че е добре за децата да се впрягат, защото училището БИ ТРЯБВАЛО да е главната подготовка за живота... а живота е сериозно нещо.



    Нека ви кажа това – оставете децата си да се забавляват. Оставете ги да излизат с приятелите си, да се учат от живота.... определено ще научат много повече от колкото в училищата.

    Всичко с граници, разбира се... не казвам да ги оставите на наркоманията, бездействието и сексуалната разюзданост. Но не ги притискайте, няма да постигнете много така. По-скоро се надявайте, и се молете... средата в която са попаднали да е нормална, и да не се намери нещо в нея, което да отрови живота им перманентнo (както, за съжаление, се случва с повечето)
  8. Like
    Emmy got a reaction from АлександърТ.А. in Ако си мислиш, че трябва да направиш нещо....   
    Аз лично съм на мнение, че живота губи част от своя смисъл ако човек не се стреми да бъде по-добър.
    Подобрението, ученето и служенето на Бога изискват воля, усилие и действие в тази посока. Смятам че, само и единствено след като вземем това решение и започнем да прилагаме тези усилия в живота си ще можем да противостоим на тъмните сили.
     
    Но за съжаление много хора са паднали в капана на популярната американска псевдо-философия, според която всички трябва да "приемат другия такъв какъвто е" и ако не го приемат, значи не заслужават да се общува с тях. Това схващане напоследък бясно се популяризира чрез безброй филми, медии и други, с цел да внуши на хората че техните недостатъци и произлизащите от тях грешки са "човешка природа", а не нещо срещу което могат да се преборят. Жесток капан, наистина.
  9. Like
    Emmy reacted to mvm in Със ум и/или без ум   
    Божидар явно е достигнал състояние на освобождаване от ума,
    та затова пише тука безумни неща
  10. Like
    Emmy reacted to Станимир in Със ум и/или без ум   
    Може и така да е. Докато се съпротивляваш на дадена идея няма как да я възприемеш. Но в медитация можеш да направиш и други неща. Примерно да погледнеш на себе си отстрани, да прегледаш мислите си, емоциите си, мотивите си, предразсъдъците си и др. Теб какво те води при откриването на тази тема, а и на много други подобни? Не е ли мисълта? С една лопата можеш да изкопаеш дупка, но можеш и да запълниш дупката с пясък. Какво като всички заблуди произтичат от ума? Ами какво по естествено умът, който поражда илюзиите да ги убие. В крайна сметка ние обвиняваме ума за нещо, което си е изцяло наша отговорност. Аз мисля, аз определям как и в каква посока ще протече моята мисъл. И ако мисълта ми ме води към заблуди, отговорността е моя, аз съм причината, а не мисълта. Ако с мисълта си не създавам заблуди, то това е пак защото аз съм овладял мисълта и съм разбрал механизма на действието й, и я използвам без да се заблуждавам. Ама да обвинявам инструмента заради това, че не мога да боравя с него... Разбира се всеки е свободен да овладее или да не овладее мисълта си. И да, най-лесно е да се откажеш от нещо, когато то те затруднява и когато не го харесваш. Само че от мисълта няма къде да избягаш (ял си вече от онова дърво от което "не е трябвало" да ядеш), но пък можеш да опиташ. Вече си изгонен от рая и сега пътят за завръщането е друг - със сила (ако вярваш на Христос де).
  11. Like
    Emmy reacted to Станимир in Със ум и/или без ум   
    Ти кое от двете постигна, че пишеш толкова уверено? И не се ли концентрираш прекалено върху мисълта, че трябва да се освободиш от мисълта? Пак си в мислите, но в мисълта за отричането им. Освен това си и в сферата на желанията - желанието да се освободиш от тях. А нещата не са никак сложни. Глупакът може да е свободен немислейки, но мъдрецът е свободен с мисълта си. Да, мислите могат да те направят зависим. Също и желанията (намеренията), и вещите, които притежаваш, и много други неща. Изкуството не е в това да се лишиш от тези неща, а да ги използваш като останеш независим от тях.
  12. Like
    Emmy reacted to Станимир in Защо "почитай баща и майка" е преди "не убивай"   
    А почитай съботния ден е още по-важна заповед според изложената логика? Защото след първите три заповеди, които са свързани пряко с Бог - да нямаме други богове, да не си правим кумири и да не изговаряме напразно името божие, следващата, четвърта заповед е за съботите.
     
    Аз по принцип не само, че не отдавам особено значение на реда в който са дадени заповедите, не споделям напълно и самия им избор. Все пак си мисля, че те са дадени навремето съобразени с определен тип съзнание, което не е много близко до съвременното.
  13. Like
    Emmy reacted to Станимир in Ролята на учителя по пътя   
    Може да медитираш и върху думите на Христос: Аз съм Пътя и Истината, и Живота.
     
    Хората са твърде много затънали в илюзиите на трите свята на съществуването си за да могат да разчитат само на себе си.
  14. Like
    Emmy got a reaction from FoxMulder in Жестокостта на човека   
    Преди известно време разбрах за съществуването на този филм и наистина не искам да го гледам.
    Не консумирам животински продукти и ми става изключително неприятно само като видя как някои хора се отнасят с уличните животни...
    Или когато видя някое премазано котенце или гълъбче на улицата...

    Ако пусна филма, сигурно няма да го понеса. До колкото разбрах, в него се съдържат някои много брутални процедури, които са напълно нормални за индустрията.

    Понякога имам чувството, че животните на улицата са последното нещо, което би трябвало да ни напомня за човечността, която сме забравили...
    В иначе студената и агресивна градска обстановка няма нищо друго.... нищичко.
    Всички разминаващи се непознати хора се гледат изпод вежди, с недоверие, раздразнителност и много, много резерви.

    Дори и тези, които са УЖ духовно образовани и знаят какво се случва, продължават да ядат месо, без да ги интересува от къде всъщност идва то. Било здравословно, имало витамини... не знам си какви глупости, втълпени им от телевизора, или съотвеното женско/мъжко списание/вестник. ( едит: до някъде съжалявам за това изказване... но, факт)

    А всъщност, според мен по-неприятния фактор е това, че цялото месо-консумиращо общество е изолирано от индустията, или така да се каже, практиките на индустрията. Едит: сега се сетих да добавя, че веднъж видях един микробус да спира пред месарница. Явно доставка. Вратата на микробуса се плъзна и отвори докрай. Вътре имаше труп на огромно прасе, обезглавен, окачен на кука и овисен на ръждив лост. Кръвтта капеше от тялото на животното по пода, и изобщо всичко в микробуса беше толкова гадно и омазано в кафеникава кръв, че ми се догади.

    Лично съм повече от убедена, че ако всички тези зверщини показани във филма (не, само малка ЧАСТ от тях) бъдат видяни и осъзнати от ВСИЧКИ хора, които консумират месо, някаква част от тях веднага ще го откажат.

    Има толкова много добри душички, които достатъчно дълго време са живели в собствените си ежедневни черупчици, че бъдат ли изложени на някой по-остър и покъртителен аспект от реалността (в която взимат участие, макар и несъзнателно) - моментално ще променят навиците си. Но разбира се, това няма да донесе пари на никого. За това не е сторено.

    Както и да е, лично смятам това трябва да е част от личната отговорност на всеки месоядец - да знае каква е цената. И то без да го е страх или срам да признае - че това са мили и одухотворени същества, точно като кучето и котето, които галим и обичаме вкъщи.

    Не знам как сме успели да приемем това нелепо разделение - това животно е домашен любимец и компания вкъщи, а онова животно е храна. И естествено, ако някой изяде кучето или котката, това няма да се сметне за нормално. Но на прасето - никой не гледа по никакъв друг начин освен като на храна.

    От поколения насам сме възпитавани с манталитета да не поемаме отговорност за неща, над които нямаме пряк контрол. Като законите. държавността, мащабните престъпления на индустриите над нас и над природата.

    А всички толкова обичаме природата и нейните красоти. Виждаме една хубава горичка, пращаме децата си да тичат по пътеките и, и се радваме че живеем в държава с такава красива природа. Минават 5 години и тази горичка е закупена от "елитен" бизнес мен. Поетапно е изсечена и превърната в частен резорт, достъпа до който е ограничен, освен ако не си платим. И какво? Вече няма горичка. Всички се примиряват. Закона позволява това да ни бъде отнето.

    За съжаление такава се оказа съдбата на планетата ни - ценностите и да бъдат раздадени на имащите, за сметка на нямащите.

    И така горичка след горичка, планетата е изгубила повече от 50 процента от безценните си ресурси. Но, разбира се, 90% от хората на земята чисто и просто НЕ ЗНАЯТ ТОВА. Защото няма никаква печалба за бизнесмена да провъзгласява, че запокитва едикаква си природна среда, за да изкарва още и още и още пари. Същото с животните. Кой печели от това да ги защитава? Е, недиректно всички печелим... но няма изгода.

    Както и да е, според мен всичко това ще продължи още 10-20-30 години, докато не се случи нещо по-мащабно и разтърсващо (колкото и да съжалявам, понякога ми се струва че ще бъде по-добре), което да прични някакви ужасно сериозни глобални щети и да принуди хората сами да осигуряват оцеляването си (и то директно, физически... а не като сега).

    Не виждам друг изход от това. Ако съдим по темпото, с което се "осъзнаваме" ...... докато стигнем до някакъв що-годе по-нормален индустриален и обществен строй (в който да не се включва насилие) от планетата няма да е останало нищо.

    А, и също се съгласявам със споменатото по-горе - наистина има много добри и сърдечни хора, които споделят всичко това с нас. И много силно се надявам, че ще стават все повече и повече, ако даде Господ (= Вярвам, че ще.
  15. Like
    Emmy got a reaction from FoxMulder in Жестокостта на човека   
    Преди известно време разбрах за съществуването на този филм и наистина не искам да го гледам.
    Не консумирам животински продукти и ми става изключително неприятно само като видя как някои хора се отнасят с уличните животни...
    Или когато видя някое премазано котенце или гълъбче на улицата...

    Ако пусна филма, сигурно няма да го понеса. До колкото разбрах, в него се съдържат някои много брутални процедури, които са напълно нормални за индустрията.

    Понякога имам чувството, че животните на улицата са последното нещо, което би трябвало да ни напомня за човечността, която сме забравили...
    В иначе студената и агресивна градска обстановка няма нищо друго.... нищичко.
    Всички разминаващи се непознати хора се гледат изпод вежди, с недоверие, раздразнителност и много, много резерви.

    Дори и тези, които са УЖ духовно образовани и знаят какво се случва, продължават да ядат месо, без да ги интересува от къде всъщност идва то. Било здравословно, имало витамини... не знам си какви глупости, втълпени им от телевизора, или съотвеното женско/мъжко списание/вестник. ( едит: до някъде съжалявам за това изказване... но, факт)

    А всъщност, според мен по-неприятния фактор е това, че цялото месо-консумиращо общество е изолирано от индустията, или така да се каже, практиките на индустрията. Едит: сега се сетих да добавя, че веднъж видях един микробус да спира пред месарница. Явно доставка. Вратата на микробуса се плъзна и отвори докрай. Вътре имаше труп на огромно прасе, обезглавен, окачен на кука и овисен на ръждив лост. Кръвтта капеше от тялото на животното по пода, и изобщо всичко в микробуса беше толкова гадно и омазано в кафеникава кръв, че ми се догади.

    Лично съм повече от убедена, че ако всички тези зверщини показани във филма (не, само малка ЧАСТ от тях) бъдат видяни и осъзнати от ВСИЧКИ хора, които консумират месо, някаква част от тях веднага ще го откажат.

    Има толкова много добри душички, които достатъчно дълго време са живели в собствените си ежедневни черупчици, че бъдат ли изложени на някой по-остър и покъртителен аспект от реалността (в която взимат участие, макар и несъзнателно) - моментално ще променят навиците си. Но разбира се, това няма да донесе пари на никого. За това не е сторено.

    Както и да е, лично смятам това трябва да е част от личната отговорност на всеки месоядец - да знае каква е цената. И то без да го е страх или срам да признае - че това са мили и одухотворени същества, точно като кучето и котето, които галим и обичаме вкъщи.

    Не знам как сме успели да приемем това нелепо разделение - това животно е домашен любимец и компания вкъщи, а онова животно е храна. И естествено, ако някой изяде кучето или котката, това няма да се сметне за нормално. Но на прасето - никой не гледа по никакъв друг начин освен като на храна.

    От поколения насам сме възпитавани с манталитета да не поемаме отговорност за неща, над които нямаме пряк контрол. Като законите. държавността, мащабните престъпления на индустриите над нас и над природата.

    А всички толкова обичаме природата и нейните красоти. Виждаме една хубава горичка, пращаме децата си да тичат по пътеките и, и се радваме че живеем в държава с такава красива природа. Минават 5 години и тази горичка е закупена от "елитен" бизнес мен. Поетапно е изсечена и превърната в частен резорт, достъпа до който е ограничен, освен ако не си платим. И какво? Вече няма горичка. Всички се примиряват. Закона позволява това да ни бъде отнето.

    За съжаление такава се оказа съдбата на планетата ни - ценностите и да бъдат раздадени на имащите, за сметка на нямащите.

    И така горичка след горичка, планетата е изгубила повече от 50 процента от безценните си ресурси. Но, разбира се, 90% от хората на земята чисто и просто НЕ ЗНАЯТ ТОВА. Защото няма никаква печалба за бизнесмена да провъзгласява, че запокитва едикаква си природна среда, за да изкарва още и още и още пари. Същото с животните. Кой печели от това да ги защитава? Е, недиректно всички печелим... но няма изгода.

    Както и да е, според мен всичко това ще продължи още 10-20-30 години, докато не се случи нещо по-мащабно и разтърсващо (колкото и да съжалявам, понякога ми се струва че ще бъде по-добре), което да прични някакви ужасно сериозни глобални щети и да принуди хората сами да осигуряват оцеляването си (и то директно, физически... а не като сега).

    Не виждам друг изход от това. Ако съдим по темпото, с което се "осъзнаваме" ...... докато стигнем до някакъв що-годе по-нормален индустриален и обществен строй (в който да не се включва насилие) от планетата няма да е останало нищо.

    А, и също се съгласявам със споменатото по-горе - наистина има много добри и сърдечни хора, които споделят всичко това с нас. И много силно се надявам, че ще стават все повече и повече, ако даде Господ (= Вярвам, че ще.
  16. Like
    Emmy got a reaction from B__ in Закриват Фейсбук на 15 май   
    Не знам защо и как хората се връзват на такива неща.
  17. Like
    Emmy reacted to Диана Илиева in Духовност и удоволствие   
    Не, не е правилно.
    По-подходящо е да работим за своето осъзнаване и усъвършенстване, без да се отказваме съзнателно, насила, както казваш ти 'с твърди решения' и т.н. С нашето напредване тези вредни удоволствия ще отпаднат от само себе си.
    Въобще смятам, че удоволствията се променят с промяната на човека. Или ако си позволя една перефраза - Кажи ми какви са ти удоволствията, за да ти кажа какъв човек си
     
    П.П. Извини ме, рядко изпадам в лични обяснения, но тук ми се ще да кажа - и в други теми личат тези твои стремежи съзнателно и дори някак насила (или както казваш ти - защото така е правилно) да натикаш човека в един по-възвишен калъп, който все още не му е по мярка; именно те пораждат опозиция на твоите думи ту в един, ту в друг участник.
    На пръв поглед е уж хубаво човек да прави не това, което му идва отвътре, ако то е лошо/вредно/жестоко/и т.н., а да застави сам себе си да не го прави или да прави друго, по-добро ... На практика обаче това не помага, а фрустрира човека, да не кажа, че просто го осакатява. Ако аз не съм дорасла, няма смисъл да се опъвам за ушите По-добре е да напредвам бавно и полека, като приема своите недостатъци, слабости и т.н. и се променям постепенно във всички отношения, като осъзнавам себе си, света, връзките и т.н., а не като си забранявам някои неща и формирам изкуствено за мен поведение. 
  18. Like
    Emmy reacted to Донка in Критици и противници на позитивното мислене - невротизира ли хората?   
    Ако под позитивно мислене се разбира " затвори си очите и ушите, спри да осъзнаваш това, което усещаш и чувстваш и си повтаряй само това, което аз ти казвам да си повтаряш", това НЕ  е нито позитивно нито е мислене. Какво от това, че някой му е лепнал етикета. Те и кръстоносците са носили кръста и са се вричали и умирали в името на Христос, но съвсем не са обичали ближните си така, както са обичали себе си.... Ето така според мен би било коректно да обясни на хората един професор по психология.
     
    Първо - мислене означава осъзнаване в максимален размер на света около себе си и вътрв в себе си и то - внимание - в НЕУТРАЛЕН план. Добро - лошо са понятия от емоционалния свят на човека, но не от умствения. Ако в ума се появят добрите и лошите страни, това е признак на две "замърсявания" на процесите, които протичат в ума на човека:
    1. Емоциите са успели да подчинят интелектуалните процеси и така са ги изопачили в своя полза. 
    2. Натрапени модели на правилно и неправилно мислене са заслепили обективността на интелектуалните процеси в угода на определен кръг от хора, които държат да управляват мисленето, отношенията и поведението ни. 
     
    Ако човек наистина МИСЛИ,  той ще осъзнава защо в определени моменти изпитва положителни и защо в други моменти изпитва отрицателни емоции. После, ако човек наистина  МИСЛИ, той няма да скрие от ума си своите негативни емоции и да се вкопчи само в положителните, а ще анализира и ще търси решение на задачката как да промени параметрите така, че негативната емоция да се трансформира в положителна (забележете - не да се "разтовари" или "изхвърли", а да израсне в положителна). 
    Вече имаме много теми за това и предпочитам да си почина сллед един прекрасен положителен ден, в който негативните емоции ми дадоха огромен урок и материал за мислене и работа над себе си - за което съм им благодарна! 
     
    Да! Аз прилагам положителното мислене в живота и в работата си - аз уча своите ученици да виждат доброто във всяко нещо, във всеки човек, във всяко изпитание, в незнанието и в изкачването по стръмнините на познанието, в умората и в почивката, да благодарят на трудностите, на грешките и неуспехите си и да се учат от тях.
     
    Нямам титли, не давам интервюта,  но имам 10 -11 учебни часа на ден и ученици, които сами идват да учат заедно с мен ... с любов и вяра.
  19. Like
    Emmy reacted to Слънчева in Mладите да вярват, възрастните да работят, а старите да учат   
    Младите преди всичко трябва да вярват в себе си. Да отхвърлят доста от нещата, които родителите, средата са им предали и да следват мечтите си с Вяра. Младите са и хора на идеите...
    Има родители, които помагат на децата си да разперят крилца и да полетят, но има и такива дето им подрязват крилцата и все се месят, дето не трябва...
     
    Възрастните пък трябва да работим над себе си, да се променяме и да сме будни, да не се отписваме преждевременно.  
     
    Старите да учат, имат придобит опит и ценности, те би трябвало да са простили и да помагат на младите... Да излъчват благост и мъдрост...
     
    Мъдрост е, когато даваш и направляваш ненатрапчиво и по мъничко...
  20. Like
    Emmy reacted to Донка in Да се помолим за приятел в нужда   
    Скъпи братя и сестри, отварям тази тема за всички следващи подобни случаи....
     
     
    Наша сестра, скромен, добър и трудолюбив човек, майка на две малки деца - сътрудник към библиотеката на Портала (уики и секцията с беседи) и към библиотеката Петър Дънов е в беда. От съображения за дискретност ме помолиха да не съобщавам самоличността и. Затова след ден размисъл и молитва ми пристигна идеята да помоля всеки от вас, които по някакъв повод отваряте страници с беседи в двата сайта,
     
    при всяко отваряне на беседа да отправяте към Бог своята благодарност и молитва за здраве на нашата сестра
    и на всички, които са допринесли и допринасят с вдъхновения си труд за да може Словото  да достигне до повече хора по всички кътчета на планетата. Убедена съм, че вашите благодарности и молитви ще бъдат чути и отправени към нашата сестра по най-добрия начин.
     
    Благодаря ви на всеки от вас от сърце!
  21. Like
    Emmy got a reaction from tonika64 in Стената между позитивните и негативните ще става все по-дебела   
    Ъм, с цялото ми уважение... и аз мисля, че това няма да стане толкова рязко, както някои описват. Остават ни поне още 15-тина години до по-неприятните периоди (според пророчествата, на които вярвам). 
     
    А и аз лично, силно се надявам всички предстоящи събития да бъдат максимално олекотени в полза на... доброто. Ако изобщо е възможно всичко да се измени по-плавно, без да стане голяма олелия. 
     
    Но определено мисля, че след края на тази година една огромна лавина от хора ще преосмислят духовните си убеждения. Най-вече защото купищата насъбирали се до този момент противоречия ще започнат да се изчистват малко по малко.
     
    Бих предпочела да гледам на идващото като: началото на хубавото. От сега нататък, нещата започват да се поправят и изправят (някои по-лесно от други, съответно). Тръгнали сме вече по правилната посока, даже може и да останем, за да се порадваме на успеха на новите тенденции. А ако не ги видим от долу, ще го видим от горе и може би после пак ще ги видим от долу. =) 
     
    Относно усещането в момента (лично за мен): чувствам се прекрасно, имам страшна сила (воля, желание, мотивация), която ми позволява да работя върху себе си и да се боря с много вредни навици. Всичко случващо се ми се отразява добре и се надявам да продължава в този дух. Гледам да не общувам много с негативни хора, поне до колкото социалната обстановка го позволява. 
     
    Също така, подкрепям идеята че съществува някаква "стена" между хората. Макар че, "стена" е някакси неподходящо като термин... но и аз може би бих употребила някаква такава дума.
    За мен по-скоро тя е поставена между НАС (с извинение към хората, които ще решат че не искат да са включени в това обобщение), които приемаме основните духовни принципи (Любов, Господ, прераждане, живот след смъртта, и т.н...) и всички останали, които са решили да останат със затворени очи (или просто не са готови да ги отворят, все едно).
    Първите (демек ние) разбираемо са по-позитивни, по-финни, емоционални и прочее, защото истината може да осмисли живота, по начин по който нищо материално не може. Останалите... си знаят сами за себе си. Всеки си решава, избира... и така.
     
    Бъдете усмихнати и щастливи, всичко е хубаво и добро.
     
    P.S. a и също не съм съгласна с твърдението, че след някакъв момент (в близкото осезаемо бъдеще), група хора ще се възнесат и ще станат невидими за другите... Това е прекалено лесно и всичко-обещаващо. 
  22. Like
    Emmy got a reaction from tonika64 in Стената между позитивните и негативните ще става все по-дебела   
    Ъм, с цялото ми уважение... и аз мисля, че това няма да стане толкова рязко, както някои описват. Остават ни поне още 15-тина години до по-неприятните периоди (според пророчествата, на които вярвам). 
     
    А и аз лично, силно се надявам всички предстоящи събития да бъдат максимално олекотени в полза на... доброто. Ако изобщо е възможно всичко да се измени по-плавно, без да стане голяма олелия. 
     
    Но определено мисля, че след края на тази година една огромна лавина от хора ще преосмислят духовните си убеждения. Най-вече защото купищата насъбирали се до този момент противоречия ще започнат да се изчистват малко по малко.
     
    Бих предпочела да гледам на идващото като: началото на хубавото. От сега нататък, нещата започват да се поправят и изправят (някои по-лесно от други, съответно). Тръгнали сме вече по правилната посока, даже може и да останем, за да се порадваме на успеха на новите тенденции. А ако не ги видим от долу, ще го видим от горе и може би после пак ще ги видим от долу. =) 
     
    Относно усещането в момента (лично за мен): чувствам се прекрасно, имам страшна сила (воля, желание, мотивация), която ми позволява да работя върху себе си и да се боря с много вредни навици. Всичко случващо се ми се отразява добре и се надявам да продължава в този дух. Гледам да не общувам много с негативни хора, поне до колкото социалната обстановка го позволява. 
     
    Също така, подкрепям идеята че съществува някаква "стена" между хората. Макар че, "стена" е някакси неподходящо като термин... но и аз може би бих употребила някаква такава дума.
    За мен по-скоро тя е поставена между НАС (с извинение към хората, които ще решат че не искат да са включени в това обобщение), които приемаме основните духовни принципи (Любов, Господ, прераждане, живот след смъртта, и т.н...) и всички останали, които са решили да останат със затворени очи (или просто не са готови да ги отворят, все едно).
    Първите (демек ние) разбираемо са по-позитивни, по-финни, емоционални и прочее, защото истината може да осмисли живота, по начин по който нищо материално не може. Останалите... си знаят сами за себе си. Всеки си решава, избира... и така.
     
    Бъдете усмихнати и щастливи, всичко е хубаво и добро.
     
    P.S. a и също не съм съгласна с твърдението, че след някакъв момент (в близкото осезаемо бъдеще), група хора ще се възнесат и ще станат невидими за другите... Това е прекалено лесно и всичко-обещаващо. 
  23. Like
    Emmy reacted to Станимир in Нетърпимост / непримиримост към злото   
    Не, това няма нищо общо с въпроса. Темата не е насочена към класифициране на хората като добри или лоши, а е насочена към разглеждане на отношението им към злото.
  24. Like
  25. Like
    Emmy reacted to Диана Илиева in Не разбирам себе си   
    Хех, като чета теб и се сетих за съпруга ми - колко любовно гледаше някоя мощна спортна кола, с красив дизайн и т.н., докато ние си карахме още една Лада Самара
    Та, исках да кажа, че е нормално това, дето изпитваш. След като вече 3 години сте заедно, първоначалното силно влюбване няма начин да не е преминало. Природните инстинкти ни тикат отвътре, като видим някой друг привлекателен представител на другия пол, да се опитаме да бъдем И с него. Но като се замислим, това са само инстинкти. Истината е, че далеч не е нужно да бъдем и с този, и с този, и с този (или тази, тази, тази). Нищо съществено не изпускаш, повярвай ми. За съжаление съвременните медии и въобще общество се опитва да ни убеди тъкмо в обратното. Отвсякъде ни заливат с помия бих казала. Аз съм изумена - защо залагат на уж отживелите вече животински нагони и инстинкти?! Вижте рекламите - в колко от тях забелязвате сексуален подтекст, в колко на човек да му е вкусно да яде и пие и ... май до там се изчерпва въображението на сценаристите; или може би по-скоро поръчката на бизнесмените. Защото няма нищо по-приятно за бизнеса от един тъп, консумиращ човек, без идеи, без духовност, без любознателност ... И сама виждам как увличат младите хора именно в тази посока - да консумират: храна, дрехи, мобилни телефони, коли, партньори ... още и още и още ... И за какво? Аз не смятам, че съм се родила, за да ям, и/или за да си давам парите на корпорация Пиер Карден, и/или за да колекционирам партньори ... Това го може и го прави всяко животно (хайде, без дрехите де, увлякох се ), аз си мисля, че съм нещо повече, все пак.
×