Лина Коцева

Мисля си как всичко това е просто реакция на стреса, а ти мнооого здраво си се "филмирал". Хапчетата няма да ти помогнат, защото не си болен от нищо. Кръвното, виенето на свят и всичко друго, което описваш са обичайните симптоми на стресова реакция. Потърси ПСИХОТЕРАПЕВТ. Сам едва ли ще се справиш в скоро време.

Здравей, Ина! Всичко това, което описваш колкото и да не ти се вярва се е случило с почти всички, които страдат от ПР. Направила си всичко онова, което си сторила за редно, но за съжаление - не верния път. Ходенето по лекари само е усилило стреса, хапчетата само са "ровили в раната" без да го осъзнаваш и накрая заметресението те е довършило. Хубавата новина е, че според мен вече си стигнала до момента, в който си много мотивирана да се справиш и сега ти остава само да отидеш на психотерапевт, който ще ти помогне. Според мен сама няма да можеш да се справиш - казвам го от личен опит и с надежда да не си губиш повече времето. Успех!

Ооо, мила съвсем не е така Както каза д-р Първанов по-горе след приключването на терапията ти не си тръгваш от кабинета забравила за състоянието си. Тръгваш си от там "заредена" с вяра във възможностите си да се справиш и начина, по-който да го постигнеш. Разбира се, като приключиш терапията си силата на тревожността и страха трябва да са намалели значително, но не и изчезнали. Не мен лично ми трябваше още около 1 година през която съм изпитвала и страх и тревожност от време на време. В такъв случай винаги пишех мейл до терапевта си за всичко, което не ми е било ясно, постоянно го питах защо това продължава да се случва и винаги отговорите му са ме задоволявали и съм продължавала напред.На втората година след приключването на терапията, след един доста напрегнат и стресов за мен период просто осъзнах, че АЗ (тялото и съзнанието ми) вече не реагират с криза на стреса. Когато децата ми са болни или нещо лошо се случва, аз просто съм притеснена и ме е страх за тях, така както се случва на всяка майка

На мен ще ми е много интересно да разбера каква е тази табличка дето попълваш (ако нямаш нищо против).

Здравей Диана, Човек понякога изпада в такива състояния в живота си и трябва да се справи с тях. Стресът идва в повечко и ние не знаем как точно да се справим с него. Влизаме в един порочен кръг на негативизъм, нежелание и затъваме все повече и повече. Има хора, които успяват сами да се мобилизират по един или друг начин, но повярвай тези хора са малко. Други за съжаление се оставят порочния кръг на съсипе живота им. За щастие в днешно време има невероятни психотерапевти с чиято помощ това състояние е напълно преодолимо. Моят съвет е да потърсиш такъв в най-скоро време и ще видиш колко бързо ще има резултат. "Ако прекалено дълго се взираш в Бездната, тя започва да се взира в теб." - Действай!!!!

Прави упражненията на Норбеков и за врата!

Прочети тази тема - http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14080 и по-скоро поста на д-р Тодор Първанов. Ще си позволя да цитирам част от него: "Предполагам,сте наясно , че това което описвате са само едни натрапливи мисли.Те са феномен, който се получава, когато човек е в по-голям стрес.Тогава връзката, между рационалният мозък и центъра на страха се блокира частично и нашите страхове оживяват, било като страшни картини, страшни мисли или усещане за импулси, които ни карат да правим чужди и неприятни за нас неща За щастие, мозъка никога не загубва контрол и нищо от това не става действителност."

Аз съм за и ще се включа в темата, въпреки, че съм описала всичко в отделна тема - "Моята позитивна история за ПР". Мисля, обаче, че някои от горепосочените неща няма да са от полза, а дори напротив. Например: Колко време е продължила терапията, защото при всеки човек би била различна. Също така смятам, че точното описание какъв е метода също не би бил от полза. Ориентировъчни неща - да, но какво точно е правил на всяка терапия е безмислено. Ако се пуска такава тема трябва да бъде много добре обмислена и структурирана. Предлагам и специалистите да си кажат мнението по темата.

Пиша всичко това, защото искам да ми дадете съвет с кое първо да започна. Да преодолея страха или да се променя аз самата отвсякъде? Преодолей страха си - всичко друго ще дойде постепенно. Няма как да се насилваш да се промениш и да продължаваш със страха. Ако след 1-2 посещения при терапевта ти силата на страха ти е същата, бих те посъветвала да го смениш.

Здравей, Най-доброто, което можеш да направиш е да станеш от леглото и да започнеш да излизаш навън въпреки страха си. Започни с 10-15 минути и увеличавай всеки ден. Когато стигнеш до 1 час започни да тичаш или започни спорт, който ти допада. Ако не започнеш да излизаш само ще влошиш нещата още повече - най-малкото ще започне да ти става лошо дори и в леглото. Апетитът ще си дойде от самосебе си когато започнеш да спортуваш. Важно е също така да спреш да се страхуваш от сърцебиенето. Тук във форума е обсъждано защо няма нищо страшно във това, а дори напротив. Когато решиш да посетиш лекар - отиди при психолог, не си губи времето по невролози и психиатри. Ако искаш ще ти дам координати на човека, който ме "избави" от това състояние" на лични, НО само ако и когато си готов. Желая ти успех и знай, че всичко е в теб, просто ти трябва мотиваия и смелост!

Тук във форума е разисквано защо с хапчета НЕ можеш да се справиш. С Демир Бозан - също. Имаш нужда от промяна в мисленето, т.е от психотерапия! Успех!

Здравей, Melly To, Първо защо разгранчаваш паническа атака и нервна криза? В следствие на какво са и двете? - на стрес нали? Какви са симптомите и на двете? - еднакви! Треперене, скованост...Аз не виждам нищо по-различно от една обикновена реакция на стрес. Аз съм се тресла все едно на съм на северния полюс и устата ми се е сковавала така, че и гък да не мога да кажа. Присъщо на стресирания човек е да "се вкарва във филми". Този път кризата ми е малко по-различна от предната (по-дълга или повече треперя отколкото преди или каквото и да било друго) и край - това вече е нещо сериозно и различно от това, скоето съм свикнала досега и нямам надежда. Просто приеми всяка една реакция на тялото ти колкото и различна да е тя от преди като нормална реакция на стреса. Могат да се появят още 5 нови симптома, които досега не си изпитвала. Тялото ти вече е свикнало със старите, ти знаеш как да ги преодоляваш и страха те предизвиква с нови и нови. Реагирай на тях както сте правили с психотерапвета. Продължавай да правиш всичко какво си правила досега. И няма значение какво е провокирало стреса ти. Ако е нова работа сега, след няколко месеца ще е друго. Всяка промяна в живота ни е стрес. Не можем да циклим на едно място и да не се променяме. Не можем постоянно да мислим дали ще ни стане нещо ако направим еди какво си...Това е един НЕПРЕКЪСНАТ стрес, разбираш ли? Ти вече знаеш, че трябва да промениш мисленето си, нали? Знаеш го, но не си го направила или си започнала да го правиш, но бързо си се отказала. Страха е надделял. Спокойно. В началото е така, но трябва да си постоянна. Не бива да се предаваш. Знаеш ли каква късметлийка си, че знаеш правилиния път и вярваш в него. Много хора се лутат години и не могат да се осъзнаят, че с хапчета няма как да стане. Ти знаеш как, просто страха е надделял и трябва пак да натиснеш бутона "смелост". И знаеш, че докато пиеш хапчета няма как да се получи. Спри ги СЕГА - знаеш, че не ти трябват схеми. Въоръжи се с много търпение и обещай на себе си, че ще бъдеш щастлива. Повярвай ми ще бъдеш. На мен ми отне 1 година да натискам бутона "смелост" - не няколко месеца - 1 година. Разбира се, далеч съм от мисълта, че са безвредни. Но не мога да си позволя точно сега това "чудо" да ми попречи на работата. Може би отдавам прекалено голямо значение на работата, но как иначе, след като знам колко ще ми е приятно да я работя, а и няма как да си позволя да оставам без работа точно сега. Не - не отделяш прекалено голямо значение на работата си, а на СТРЕСА. Колкото и губо да звучи (не ми се сърди) търсиш лесния изход (който знаеш, че е временен и не води до никъде). Ако правиш всичко, което се говорили с терапевта, ще се справиш в работата без хапчета. Знаеш ли колко хора са се справили? Ти да не си по "зле" от тях? Не просто си загубила кураж. Премисли хубаво всичко и реши искаш ли да бъдеш щастлива!

От стреса е. Бъди напълно сигурен. Това е симптома, който най-дълго ме мъчеше и понеже ми е най-неприятен ме тормозеше дълго време, защото му отдавах по-голямо значение. Опитай се да не му обръщаш внимание. Знам, изключително неприятно е и сигурно си мислиш, че няма как да приемеш такова нещо, но ИМА как. Упористост. След като започнеш психотерапия ще отмине Успех!

Здравей, Както ти сам в началото казваш - да, това е стрес и както са ти казали и в болницата - да, това е на нервна почва. Само дето не са си направили труда да ти обяснят по-подробно точно за какво става въпрос и да се успокоиш. Явно не си чел достатъчно за паническата атака, защото тя се характеризира точно с изтръпва на лице и/или крайници, скованост на мускулите, изкривяване на ръцете (акушерска ръка), именно замаяност (не световъртеж), болки/спазми в корема и много други симптоми, които ЗА ЩАСТИЕ ти нямаш. Паническата атака не е страх от хора или места. В най-честите случаи тя е спонтанна, идва изневиделица без конкретна причина. Затова е толкова ужасяваща и ти си мислиш, че ти има и нещо друго. Казвам всичко това за да те уверя, че всички симптоми са в следствие на преживяния стрес (или както го наричаме Паническо Разстройство). Липсата на желание за секс, безсънието, депресивните състояния също са в следствие от този стрес. Всичко е навързано. За съжаление стеклите се обстоятелства са те отвели при психиатър и си започнал да приемаш медикаменти. Има тема/и и мнения във форума защо не можеш да се справиш с този проблем с хапчета - прочети ги. Пишеш, че търсиш всякакви варианти за помощ. Аз ще ти кажа най-добрият: Потърси ПСИХОТЕРАПЕВТ. Ние можем да ти даваме много съвети как сам да се опиташ да се справиш (съвети, които ние сме получили от психотерапия или съвети от хора, които въобще не са преживели това, което преживяваш ти, но никога няма да е същото и ще ти отнеме мнооооого време.

Има доста теми свързани с ПР във форума. Прочети ги и следвай съветите там. Ако след като ги прочетеш по няколко пъти - всичките и все още имаш въпроси, тогава питай.

Ето какво мога да заключа аз: Доколкото разбирам, ти знаеш какво искаш (което е много голямата първа стъпка). За да го постигнеш, обаче, според мен ще ти е нужна малко професионална помощ, защото си объркана и защото не знаеш какво точно да направиш. За да се случи това, което искаш по най-бързия и "безболезнен" за теб начин - потърси психотерапевт. Ако поради някаква причина не можеш - следвай съветите тук, но целия процес ще е много по-бавен и винаги ще останат в теб не отговорени въпроси. Желая ти успех!

Можеш малко да разсъждаваш и в тази посока: Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това “увереност в себе си”. Чарли Чаплин

Аз също не смятам, че това е извратено. Всеки си има някакъв сексуален фетиш. Имам позната, която прави секс със съпруга си, инсценирайки изнасилване например, защото това им харесва. Има много хора, за които фактора унижение в сексуалния живот ги възбужда. Под някаква форма мен също. И какво от това? Има и хиляди такива порно филми. Живей си живота и дай воля на фантазиите си. Не правиш никому нищо лошо!

Здравейте, Реших да отворя тази тема за да вдъхна малко кураж на всички, които страдат от бича на 21 век – СТРЕСА или както повечето от вас (вкл. и аз до скоро) наричате Паническо Разтройство / Страхова невроза. Няма да изпадам в подробности какво точно съм изпитвала по време на острите стресови реакции или както вие (вкл. и аз до скоро) ги наричате панически атаки, защото всичко това е до болка познато на всеки един, който ги е преживял. По скоро ще разкажа за това как аз се справих с този проблем. Напълното осъзнаване какво точно представлява страха и разбирането как/защо се получават оплакванията породени от паническата атака - Защо имам сърцебиене? Защо виждам замъглено? Защо ми се вие свят? Защо всичко ми трепери? Защо ме стяга/боли главата? Защо имам чувството, че ще се задуша? Защо имам чувството, че ще умра / припадна? И още десетки, десетки въпроси...Само по себе си, обаче това осъзнаване не е самодостатъчно! Спорт – 3 пъти в седмицата по 1 час. Защо? Движението разгражда адреналина който прави тревожността и кризите. Сам по себе си, обаче спортът не би ни избавил от това състояние. Медитация – всеки ден по 20 минути. Защо? Защото увеличаването на алфа активността е най-мощното средство за намаляване на стреса. Резултат от алфа ритъма са положителните мисли и положителната нагласа, свързани със спокойствието което се постига. Само с нея, обаче може би ще са ни нужни дълги години за да се научим да се справяме със стреса. Четене на литература свързана със себепознание. Книги, които те карат да се замислиш върху онези невидими психически бариери, с които сме се срастнали още от детството и ни пречат да бъдем пълноценни, безгрижни, наслаждаващи се на живота хора. Ежедневен сблъсък със страховете. Направете нещо, от което се плашите сега и продължавайте да го правите....Това е най-бързия и сигурен начин да победиш страха си. И още много, много неща... И сега ще ви „фрасна с мокър парцал“. Когато разберете всичко това, когато го правите непрекъснато, когато сте много мотивирани и полагате всички усилия да се справите, когато мислите положително и насочвате цялата си енергия в това и т.н и т.н – да, вие създавате една нова физиология, но не можете да избягате и от старата. Тя си е там, колкото и да си мислите, че не е. Не защото не го искате, а просто защото ви трябва ВРЕМЕ. Затова много хора се разочароват след доста положени усилия с извода: Направих всичко, но все още се чувствам така. И знаете ли какво? Имам една добра и една лоша новина. Лошата е, че стресът никога няма да си отиде от живота ни. Ще се оттървем от него едва когато умрем. Добрата, обаче, е че когато човек промени начина си на мислене и душевната си нагласа, тялото му се приспособява. Той вече има емоционалната стабилност - уравновесеност без изживяване на силни чувства и тогава вече в очите на страдащия това вече не е ПР, а просто напрегнато ежедневие! И отговорът на най-важния въпрос „Кога мога да кажа, че съм се справил с ПР?“ според мен е: Когато се науча да приемам трудните ситуации като предизвикателства, а не като стресираща реакция. И когато това се случи вече няма да имаме нужда да дишаме в книжно чувалче и да прилагаме релаксиращи техники, да бъдем затворници в къщи, да си задаваме самосъжалително въпроса „Защо на мен?“ или „да умираме“ всеки ден. Сега искам да кажа, че без Психотерапия това едва ли щеше да се случи (поне с мен). Може би щеше - след 15-20-30 години. Един искрен съвет – потърсете психотерапевт. Не губете години от живота си в опит да се справите сами. Аз изгубих само 3. Психотерапевтът ще ви даде конкретни напътствия и съвети. Ще отговори на всичките ви въпроси, които написах по-горе и на всякакви други, които ви тормозят. Ще ви научи на техниките за релакс и т.н. Повярвайте има отговор на всеки въпрос. Може да не попаднете от първия път на подходящия терапевт – опитайте с друг. Искам още много неща да кажа, но осъзнавам, че може би няма да има смисъл. Защото го знам от личен опит. Колкото и да ти го повтарят,ако сам не го изпиташ все не вярваш... Щастлива съм, че опитах и се получи. Опитайте и вие!

Търпение и постоянство...много търпение....и много постоянство...и после пак търпение....

Повярвай ще стане. Аз бях като теб - със същите тревожни мисли и надежди дали.... Е, вече съм "от другата страна". Просто бъди сигурна, че ще стане колкото и трудно да ти изглежда.

Здравей, докато се включат специалистите само ще те успокоя, че няма да изгубиш контрол, нито ще полудееш, нито ще си посегнеш. Това са тревожните ти мисли породени от стрес. Престани да четеш сайтове за психически заболявания. Прочети всички теми тук свързани с ПР и по-точно коментарите на Орлин и Тодор Първанов. Успех!

Miammi, Това, което правиш в момента е точно обратното на това, което получаваш като насоки. И Орлин, и д-р Тодор Първанов ти обясниха за съпротивата, но ти продължаваш много да искаш да се отървеш от това гадене. Ами продължавай много да го искаш, бори се с това чувство и какво ще постигнеш? НИЩО. Ти наистина ли прочете това, което написаха? Правиш ли това, което Орлин казва - Съмнявам се! Осъзна ли това от поста на д-р Тодор Първанов Гаденето се предизвиква от адреналина в тялото ти - просто неприятно усещане - нищо повече!

kostadinova, моят съвет е да спреш да мислиш за времето. Не си поставяй времеви граници, така само допълнително си създаваш напрежение: срок - постигане на цел, а вътрешно въпросът "Ами ако не стане дотогава?" освен, че ти пречи, друго не прави. Ако пък си поставиш прекалено дълъг срок - сама си забраняваш да се чувстваш добре още утре. Забрави за времето. Ти вече знаеш пътя, знаеш как, имаш подходящата насока от специалист. От тук нататък търпение му е майката и най-вече смелост. Желая ти успех!

Извинявайте, че се намесвам, но.... Стоянка - таня, аз се справих с ПР срещу сумата от 300 лева (колкото и грубо да звучи). Просто това оправдание ми звучи несериозно и лишено от всякаква мотивация. Ако бях на ваше място щях да взема назаем, да прося ако трябва. Не ме разбирайте погрешно, сигурно ви е много трудно и може и едвам да свързвате двата края, но отстрани изглежда така: "Е, не съм чак толкова зле, че да давам пари за психотерапия, вместо за учебните помагала на децата."