Чаровният човек взема,не дава.Обикновено смятаме чара за положително качество,защото сме от страната на даващите,но дали е щастлив този,който взема?
Всяко излъчване е свързано с проявите на прана в човешките тела.Изисква се упорство и работа и човек може да увеличи наличната прана във всяко тяло и от там да стане много по-търсен,по-атрактивен.Но когато го постигнеш виждаш,че заедно с ползите идват и неудобствата.Приятно е да те забелязват,да те търсят,да се въртят около теб без видима причина,но какво от това?
Радостта,удовлетворението идва когато даваш от сърце в прекият смисъл на тази дума,когато енергията идва от сърдечната чакра,не по-рано.Тогава около теб се разнася спокойствие,някои биха казали мир.Тишина,но тя е позитивна,не е отсъствие,а преливане.Ти преливаш,даваш и си благодарен,че са приели твоя дар защото си се разтоварил.Да имаш повече от колкото можеш да използваш е по-голям проблем от това да не ти достига енергия.И т.н.
"Чарът" за мен е в излъчването на човека,който е в мир със себе си...такъв човек излъчва спокойствие,доверие,ведрост..това привлича...,не е ли това стремежът на всяка душа?Хармонията...Не знам дали имат място тук думите...давам ,получавам ,ползи,неудобства...Самата мисъл за това напряга...за мен е "чаровен" този,който оставя енергиите да текат свободно...и да го свързват с другите,със събитията,с Вселената...без напрежение,без нужда от външна оценка,с радост и лекота....