Inseparabile

http://www.youtube.com/watch?v=ump8nwWQcZs

Лъчезарна, благодаря за темата! Ето какво пише Томас Мур за начина, по който реагираме на върховете и паданията и за това "вътре в нас, което се мята и неистово отказва да приеме налаганото мислене и рационалните обяснения" : " Душата няма нищо общо с егото. Тя е тясно свързана със съдбата, а нейните обрати винаги противоречат на очакванията и често на желанията на егото. ........Душата е извор на онова, което сме и въпреки това е отвъд нашите способности да я създаваме и контролираме.......Можем да развиваме душата, да и се наслаждаваме, да се грижим за нея, да участваме в делата и, но не сме в състояние да я мамим, ръководим или оформяме според желанията на властното его.......Когато хората наблюдават начините, по които душата изразява себе си, те не обедняват, а по- скоро се обогатяват. Връщат си онова, което им се полага по право - същото, което са мислели за толкова ужасно, че са искали да го отстранят или захвърлят. Когато се обърнете към душата с открито съзнание, вие започвате да съзирате посланията, скрити в болестта, съветите, залегнали в разкаянието и в други неприятни чувства и необходимите промени, изисквани от депресията и тревогата. " И за ефекта от усещането ни за празнота и подхода ни към това, познато на всеки състояние: " В душата силата не действа по същия начин, както в егото и волята. Когато егото иска да постигне нещо, ние събираме сили, развиваме стратегия и полагаме всички усилия......Силата на душата е различна. Тя прилича повече на голям резервоар или ако използваме традиционната образност, на силата на течението в буйна река. Тя е естествена, неманипулирана и извира от незнаен източник. Нашата роля в работата с този вид сила е да сме внимателни наблюдатели и да забележим как душата копнее да се впусне в живота. Задачата ни се състои и в това да открием изкусни методи за открояване и структуриране на тази сила, като поемем пълната отговорност за нея и същевременно повярваме, че душата има намерения и потребности, които можем да разберем само отчасти. Нито егоцентричната воля, от една страна, нито абсолютната пасивност, от друга,служат на душата. Тя изисква както размисъл, така и непосилен труд......Освобождаването на силата на душата няма нищо общо с потребността от запълване на празнотите в егото или от неумело компенсиране на неговите слабости. Какъв е източникът на тази душевна сила и как бихме могли да я отключим? Вярвам, че тя често идва от неочаквани места. На първо място тя се появява тогава, когато следваме сърцето си, вместо да сме в противоречие с него. Затова, макар да е парадоксално, душевната сила може да излезне от поражението, депресията и загубата. Общото правило е, че душата се появява в празнотите и кухините на битието. Обикновено сме изкушени да намерим някакъв деликатен начин за отричане на тези празноти или за дистанциране от тях. Но всички сме преживявали моменти, когато, загубвайки работата си или боледувайки, сме откривали, в крайна сметка, една неочаквана вътрешна сила. .... На писателите се препоръчва да " пишат за това, което познават." Същото важи и при търсенето на силата на душата: бъдете добри в това, в което наистина сте добри. Много от нас изразходват време и енергия, за да се преструват, че са нещо, което не са. Но това е крачка срещу душата, защото индивидуалността извира от душата така, както водата извира от дълбините на земята. Ние сме това, което сме, поради специалните съставки, от които е изградена душата ни.......Силата започва с опознаването на тази специална душа, която може да бъде напълно различна от фантазиите ни за онова, което сме или искаме да бъдем.........Отчитайки кои не сме, можем да стигнем до изненадващото откровение кои сме. И отново Дао Дъ Дзин /Гл.22/, това абсолютно верую на духовната празнота, изрича думи, които напомнят думите на Иисус: "Когато си изкривен, ще бъдеш изправен; когато си изпразнен, ще бъдеш изпълнен." Духовната празнота не е изпълнена с безпокойство. Всъщност когато поддържаме чувството за празнота и устояваме на изкушението за преждевременно изпълване, ние се сдобиваме със сила. Трябва да задържим празнотата. Твърде често губим тази благодатна празнота в стремежа си да намерим заместители на силата. Може да се каже, че толерантността към слабостта е предпоставка за откриване на силата, защото упражняването на сила, мотивирано от отбягване на слабостта, не е истинска сила. Това е едно практическо правило. Ако непрекъснато запълваме всички празноти с мними дейности, не оставяме на душата пространство за изява." Томас Мур "Грижа за душата" Случва се понякога да попадна на автори, чийто мироглед е много близо до учението на Беинса Дуно и Т. Мур е един от тях.

http://vbox7.com/play:9c78674b7f

http://vbox7.com/play:bb282cab90

За Ивета

http://www.youtube.com/watch?v=27iVkOMlmkc

Съгласна съм и с Диана, и с Ивайл. Какво следва ако оставим престъпленията и наказанията настрана: Ако някой е убит, стореното е непоправимо. Един ден той ще дойде отново на Земята и когато това се случи, е много вероятно да се срещне с прегрешилия. Ще го мрази неистово, против волята си, против всякаква логика. И ако не е "издраскал" до словата на Учителя или какъвто и да е метод за духовно развитие, какво следва от това? Един порочен кръг. Никой не е идеален, а когато съкровените мечти, страховете и слабостите ни не са тайна, "олекваме" съвсем. Необясним импулс беше причината да надникна в сайта, какъв късмет! От доста време си разсъждавам и анализирам колко напрежение нагнети в мен невъзможността за нормална комуникация, каквато е системата за ЛС. Знаеш, че си сгрешил, не можеш да поправиш грешката си, или да внесеш яснота относно конкретна ситуация, все едно си вриш в казан....Казанът в моя случай е необяснима треска с висока температура повече от месец. Какъв е конкретният случай: Дългата ми реч на тема "Духовност" през месец август, в която се произнасям като "глас Божий" можеше да прозвучи далеч по- умерено и топло, не бих допуснала лични обръщения от рода "Я кажи сега, Дианче,"....Как се получи? Знае се как реагирам на подлост, явна несправедливост, бях провокирана от близък човек, много близък. Не успявам винаги да контролирам гнева си, но така погледнато, има ли съвършен човек? Съжалявам, Диана, постъпих глупаво, инфантилно и много несправедливо! Ако ми отрежат и словото, половин грях по- малко! Благодаря ти, Господи!

Когато става дума за зло, основният проблем според мен е способността ни да го идентифицираме, да го разпознаем. И да не губим интуицията и рефлексите си когато пред нас изненадващо се отвори широк, прав път с безоблачно небе. Хубавите неща / примамливи предложения, нови шансове, възможности /, които се появяват като с магическа пръчка, често не са Божа работа. Не е похвално да отвърнеш лицето си от несретник, но какво общо има това със злото. Истинското зло винаги е добре обмислено и планирано, за да е недоказуемо. Да не говорим за мащабите. Истинското зло върви винаги " за ръка" с някаква добринка, било показна благотворителност, било друг театрален хуманен акт. Търсете връзката между " Пътят към Ада е постлан...." и " Прости им, Отче, те не знаят...." . Здравословно е човек да гледа на две- три години " Адвокат на дявола" и " Бразилия" на Тери Гилиъм, който става все по- актуален.

Верятно някакъв технически проблем не ми дава възможност за редакция, но за емотикончето, което също изчезна, съжалявам повече. Усмихната съм, ако трябва да поясня. Сергей Полунин: Силу дает толька вера с Гугъл или klin- demianovo. ru/kazachja-obschina/kazachata/sergey-polunin-silu-daet-tolko-vera

Та.....за вярата. Сергей Полунин е обикновен човек, преподавател по ръкопашен бой, който работи с деца. Запазила съм си статия и интервю с него, защото ме впечатли деликатната му душевност, това което казва за децата, за Любовта и най- вече една притча за източен мъдрец. За съжаление - на руски, но с Гугъл и силно желание не би трябвало да има проблем. С. Полунин: Сила дава само вярата. http://klin-demianovo.ru/kazachja-obschina/kazachata/sergey-polunin-silu-daet-tolko-vera/

Не че съм дребнава, но клипчето беше публикувано в 21. 20 ч., в момента е 21. 36.......... ОК, поне мога да си пиша каквото си поискам....Винаги се опитват да ми отровят 333- тия ден от годината. И понеже днес почти не съм мърдала, това е единствената възможност. За практическа Кабала иде реч...... Щом ви влече......, забавлявайте се И още, че е важно: Черни Луни в пълен съвпад в наталните карти / и в съвпад със Слънцето на Учителя, за съжаление / предполага тежка кармична обремененост. Дано симпатията да помогне...., или поне да не вреди. Можеше и да е по- лошо.....да си ми син например.....

В Rina 5 of 5.mpg ме впечатли това, че тя постави ясна граница, подчертавайки, че словесното общуване все още не означава духовен обмен. Благодаря!

За Слънчева http://www.youtube.com/watch?v=kWSD8aLshx4&feature=BFa&list=PL97A1818910B47A57

Честит рожден ден, Слънчева!