мече

Наскоро четох "Квантовият воин" на Джон Кехоу. Много ме впечатли главата за "Квантовото време". Ето и някои цитати, които ми се иска да коментираме:
 
"...в квантовото време минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно и са взаимозаменяеми"
 
"Времето и пространстото са относителни и в крайна сметка се оказват проекции от различна дименсионална реалност. Ако това е вярно, то всичко, което ще се случи някога в живота ни, вече се е случило в измерение отвъд сетивата ни, и в определени случаи границите между двете се размиват."
 
"Ако визуализацията и молитвите могат да се отразяват на бъдещето, тогава е логично от квантова гледна точка да предположим, че могат да влияят и на миналото."
 
"...в квантовата реалност, докато събитието се случва в миналото, ние също така сме в бъдещето и му влияем в същия момент."
 
Споделете ваши подобни осъзнати преживявания, напр. вътрешно предчувствие какво ще се случи в даден момент, пророчески сън, видения от бъдещето и т.н

Юля, аз също възмутена съм захвърляла книгите му отначало, но после съм осъзнала, че той просто ме кара да погледна истината в очите - неудобната за мен истина. Ако аз наистина мога да приема, че човекът, към когото изпитвам човешка обич и с когото силно желая да бъда, но това е несподелено желание, има свой щастлив личен живот с друг човек, с взаимна обич и да не усещам негативни емоции, а да се радвам за тях и на тяхното щастие - това вече означава, че аз наистина обичам този човек, а не го желая като своя собственост. Или както ме научи един приятел (заради когото прилагах техниката) да обичаш човека това означава да го разбираш, да го подкрепяш и да го оставяш свободен. Е, аз си мислех че много го разбирам и много го подкрепям, но го правех по моите представи и той се чувстваше притиснат и обсебен. Лазарев ме научи, че често си мислим че разбираме другия, но всъщност само си градим свой личен образ за него и разбираме удобната си представа за него, а не самия човек. Ако сме в състояние да направим мислено това, което описах по-горе, това означава, че ние наистина го разбираме, подкрепме и оставяме свободен с безусловна любов към него. 
Опитът ми с тази техника досега е само положителен и то с неочаквано добри резултати. Все пак си струва да се опита без да се страхувате от болката и разочарованието от себе си - те са част от израстването ни и от промяната. 

Съжалявам, че виждам това едва сега. Надявам се да съм полезна все пак. 
 
Изпробвала съм една техника от Лазарев - със сериозен успех. 
Започва се с фантазиите за човешката любов между вас двамата, за която споменаваш, като запомняш чувството на щастие и блаженство, които изпитваш при тях. 
После си представяш, че този човек е заминал някъде много далече и не можеш да имаш никакви контакти с него, но знаеш, че има някакъв свой личен живот без теб - неизвестен за теб. При тази фантазия постепенно трябва да успееш да трансформираш болката и недоволството и копнежа да си с него физически със същото блаженство и щастие - този път предизвикани от мисълта, че той е щастлив някъде там без теб. на този етап човек осъзнава, че е изпитвал блаженството не защото е обичал човека до себе си, а защото човекът е бил с него, т.е. защото го е усещал като принадлежност на своя личен свят. Болката възниква от усещането, че сме изгубили тази вещ, която ни е носила щастието - но това означава, че сме присвоявали свободата на човека, когото сме обичали по човешки. 
 
Така на степени малко по малко си представяме все по-неприятни за нашата лична човешка любов ситуации и постепенно изравняваме усещанията си до онова блаженство в началната ситуация. Докато не сме сигурни, че сме я усетили, не продължаваме. Накрая се стига до ситуацията, в която си представяме как този човек е много щастлив и усеща това блаженство с друга жена и дори има щастливо семейство и съвсем е забравил за нашето съществуване - и отново изпитваме същото блаженство - защото човекът, когото обичаме е щастлив и свободен. 
Не е лесно, но много помага и не само за този конкретен случай. От опит. Успех.

Предполагам, че този цитат може да ти помогне, както и на мен също, затова го поствам.
Както се вижда любовта - в божествения й смисъл -  е състояние на живот. Как се постига това състояние - като се осъзнаят и другите нейни състояния и се разграничат.
 
"Любовта не е взаимоотношение. Любовта е състояние на живот; тя няма нищо общо с когото и да било другиго. Влюбеният не е в любовта, той е любов. И разбира се, когато някой е любов, той е в любовта - но това е резултат, страничен продукт, не е това източникът. Източникът е, че човек е любов.

А кой може да бъде любов? Ако не осъзнаваш себе си, определено не можеш да бъдеш любов. Ще бъдеш страх. Страхът е точно противоположен на любовта. Помнете, омразата не е противоположното на любовта, както мислят хората. Омразата е любов, застанала надолу с главата, а не противоположното на любовта. Истинската противоположност на любовта е страхът. В любовта човек се разширява, а в страха се свива. В страха човек се затваря, а в любовта се отваря. В страха човек се съмнява, а в любовта се уповава. В страха човек остава сам. В любовта човек изчезва, поради което изобщо не може да става въпрос за самота. Когато изчезнеш, как можеш да бъдеш сам? Тогава и дърветата, и птиците, и облаците, и слънцето, и звездите са всички вътре в теб. Любовта е тогава, когато си познал своето вътрешно небе."

Ошо
 
ПП. "вътрешното небе" има се предвид същото това "царство Небесно" от християнската Библия.
Царството Небесно е вътре в нас.
"Свободата е невъзможна, докато мислим за Г, външния свят и неговите елементи, като за източник или основа на нашата реалност. Само когато разберем, че основата на нашата реалност лежи вътре в нас, само тогава се оказваме на пътя към индивидуалната свобода и съзнание, без повече да приемаме ролята на жертва на обстоятелствата. Отколко време слушаме за "Царството вътре в нас", без в действителност да разбираме какво означава това? Свободната воля не е нещо "дадено". Тя трябва да се спечели и цената за съзнанието и свободната воля е смъртта и новото раждане на настоящето его."
Едуин Стайнбрекър "Медитация за вътрешния водач".
 

Опитвам се да трансформирам стара любов от миналото в божествена. Проблемът ми е, че все още в мен има желание и копнеж към този човек. Именно от тези страсти искам да се оттърва и запазя в сърцето си само онази чиста и божествена любов към него, както я описва Учителя по-долу. Но как да осъществя на практика тази трансформация. Проклетите страсти на миналото ме преследват упорито в мислите и ме карат да мечтая и фантазирам.
 
Петър Дънов разглежда два вида любов - човешка и божествена.
Първата, казва е любов на страстите, проявяваща се чрез целувки и прегръдки. Тук човек все още е много далеч от истинската любов - божествената. Разликата между двата вида любов е, че човешката стопля отвън, а божествената - отвътре. Божествената любов се характеризира със свобода, не привързаност, липса на болка. При нея няма очакване. Ти си щастлив само да знаеш, че другия го има и е добре. Обичаш всички тези, които това същество обича. Божествената любов не е прелюбодействие. Тя носи изобилието и ни помага да растем като души. Когато обичаш някого по този начин ти вече му даваш - ако е болен, би оздравял, ако е лош би станал добър, ако е бездарен дарбите му биха разцъфтели.
 

За мен "човек" е преди всичко душата и нейната музика...

За мен "човек" е преди всичко душата и нейната музика...

Опитвам се да трансформирам стара любов от миналото в божествена. Проблемът ми е, че все още в мен има желание и копнеж към този човек. Именно от тези страсти искам да се оттърва и запазя в сърцето си само онази чиста и божествена любов към него, както я описва Учителя по-долу. Но как да осъществя на практика тази трансформация. Проклетите страсти на миналото ме преследват упорито в мислите и ме карат да мечтая и фантазирам.
 
Петър Дънов разглежда два вида любов - човешка и божествена.
Първата, казва е любов на страстите, проявяваща се чрез целувки и прегръдки. Тук човек все още е много далеч от истинската любов - божествената. Разликата между двата вида любов е, че човешката стопля отвън, а божествената - отвътре. Божествената любов се характеризира със свобода, не привързаност, липса на болка. При нея няма очакване. Ти си щастлив само да знаеш, че другия го има и е добре. Обичаш всички тези, които това същество обича. Божествената любов не е прелюбодействие. Тя носи изобилието и ни помага да растем като души. Когато обичаш някого по този начин ти вече му даваш - ако е болен, би оздравял, ако е лош би станал добър, ако е бездарен дарбите му биха разцъфтели.
 

Вярвате ли във вечната любов - тази, която никога не умира? Колко сериозно ви звучи обяснението в любов: "Винаги ще те обичам!" Възможно ли е да си мислим, че някоя бивша стара любов ни е вече безразлична, а дълбоко в себе си да пазим огъня на старите чувства жив завинаги?"
 
Интересни са разсъжденията на Дънов за разлюбването: "Между двама души, които се обичат, никога не може да има разлюбване. Може само нишката помежду им да изтънее, но не и да се скъса. Човешката любов пак се появява след периодическо заспиване на съзнанието за самата нея и постепенно се усъвършенства, префиня, докато стане Божествена. Така тя еволюира, но никога не се губи."
 

Вярвате ли във вечната любов - тази, която никога не умира? Колко сериозно ви звучи обяснението в любов: "Винаги ще те обичам!" Възможно ли е да си мислим, че някоя бивша стара любов ни е вече безразлична, а дълбоко в себе си да пазим огъня на старите чувства жив завинаги?"
 
Интересни са разсъжденията на Дънов за разлюбването: "Между двама души, които се обичат, никога не може да има разлюбване. Може само нишката помежду им да изтънее, но не и да се скъса. Човешката любов пак се появява след периодическо заспиване на съзнанието за самата нея и постепенно се усъвършенства, префиня, докато стане Божествена. Така тя еволюира, но никога не се губи."
 

Опитвам се да трансформирам стара любов от миналото в божествена. Проблемът ми е, че все още в мен има желание и копнеж към този човек. Именно от тези страсти искам да се оттърва и запазя в сърцето си само онази чиста и божествена любов към него, както я описва Учителя по-долу. Но как да осъществя на практика тази трансформация. Проклетите страсти на миналото ме преследват упорито в мислите и ме карат да мечтая и фантазирам.
 
Петър Дънов разглежда два вида любов - човешка и божествена.
Първата, казва е любов на страстите, проявяваща се чрез целувки и прегръдки. Тук човек все още е много далеч от истинската любов - божествената. Разликата между двата вида любов е, че човешката стопля отвън, а божествената - отвътре. Божествената любов се характеризира със свобода, не привързаност, липса на болка. При нея няма очакване. Ти си щастлив само да знаеш, че другия го има и е добре. Обичаш всички тези, които това същество обича. Божествената любов не е прелюбодействие. Тя носи изобилието и ни помага да растем като души. Когато обичаш някого по този начин ти вече му даваш - ако е болен, би оздравял, ако е лош би станал добър, ако е бездарен дарбите му биха разцъфтели.
 

Наскоро четох "Квантовият воин" на Джон Кехоу. Много ме впечатли главата за "Квантовото време". Ето и някои цитати, които ми се иска да коментираме:
 
"...в квантовото време минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно и са взаимозаменяеми"
 
"Времето и пространстото са относителни и в крайна сметка се оказват проекции от различна дименсионална реалност. Ако това е вярно, то всичко, което ще се случи някога в живота ни, вече се е случило в измерение отвъд сетивата ни, и в определени случаи границите между двете се размиват."
 
"Ако визуализацията и молитвите могат да се отразяват на бъдещето, тогава е логично от квантова гледна точка да предположим, че могат да влияят и на миналото."
 
"...в квантовата реалност, докато събитието се случва в миналото, ние също така сме в бъдещето и му влияем в същия момент."
 
Споделете ваши подобни осъзнати преживявания, напр. вътрешно предчувствие какво ще се случи в даден момент, пророчески сън, видения от бъдещето и т.н

Прошката е добре ,и трябва да си дадеш сметка за отношенията ви ,ако са прекрасни мисля е добре да продължите ,може да има и някаква грешка и при теб и затова нещата да са се стекли така ,възможно е и да не си избрала точният за теб мъж .Аз лично изневярата бих я простил все пак не е моя собственост човекът ,но това незначи че ще продължа да съм с нея ,щом е прибягнала примерно към друг значи не сме един за друг ,както и обратното е в сила .Мисля че човек ако обича истински половинката си и през ум няма да му мини да и изневери ,тука някой може да го разбере криво това твърдение и в дадена ситуация примерно когато се разхождат заедно двамата мъжът погледне друго момиче ,половинката му го съди веднага за това или обратното ,което мисля е нелепо .Също е хубаво да се разбере че ревноста няма нищо общо с Любовта ,те са на потивоположни полюси .Хубаво ако човек е решил, че нежелае да е с половинката си ,да го направи навреме ,а не да чака с години имат и деца и т.н. .И човек ако не промени нещо в себе си най вероятно ,ще привлече същата енергия и другият партньор ,с който бъде сигорно ще бъди с подобен или същият характер .Хубаво е човек да знае какво иска .

Явно никой от двамата не те удовлетворява във всички аспекти като партньор. щом е имало нужда от двама.
Ако останеш при единия, това ще е компромис от твоя страна и лъжа спрямо него.
След време историята ще се повтори - все ще търсиш някого, който да запълва липсите.

Търси трети, а за техните рани не се бой - по-добре зараснала рана от истината, отколкото години гной от лъжи.

Да, появата на мамут в някой зоопарк определено ще е зрелище, което ще донесе много печалби. Но дали това е необходимо за еволюцията??? То е все едно някой да вземе твоята душа и да я постави в тяло с мозък на неандерталец. Е, със сигурност ще представляваш огромно зрелище и ще донесеш много печалба. А как се чувстваш, каква полза ще имаш от всичко това - няма значение. Науката преди всичко.

Пишеш за наука, но това не е наука, а бизнес. Аз нямам нищо против експериментите с гени на растенията и животните, но мащабите в които се правят тези експерименти не са научни. Това си е бизнес от който определени компании печелят много. Внедряват се недостатъчно добре изследвани открития, а голяма част от истината свързана с тях се прикрива умишлено. Това вече не е експеримент с гени, а експеримент с хората, които употребяват ГМО.

Много ми е приятно, когато пишете така един след друг.
Защото ако човек обедини двете изказвания (имам предвид на Станимир и Божидар и то не само в тази тема) и получава един доста пълен образ. Т.е забелязвам, че често двамата описвате много точно и истинно нещата, но по някаква причина, единият се фокусира, образно казано, предимно върху лицето, а другия предимно върху гърба на монетата. А е ясно, че монетата си има и лице, и гръб. И няма гръб без лице и обратно, така че да се настоява, че едното е по-важно от другото, е несериозно.

Когато искаме да се справим с даден емоционален или душевен проблем, то смяната на обкръжението може да се окаже от съществена полза. Ние живеем в определена среда, в определена атмосфера. Всичко около нас е пропито от нашата аура. По този начин самият проблем е запечатан във всичко, което ни заобикаля. Обкръжението ни диктува мислите ни, емоциите ни и в този смисъл смяната му, може да промени много. Минаваме покрай гардероба и той предизвиква в нас определени емоции или мисли. В някои случаи това може да са много силни усещания, в други - не чак толкова. В един апартамент, в който родителите ни са се карали, докато сме били деца, няма как да се чувстваме добре, дори и след много време. Самото място е спусък за съответните ни отрицателни емоции. В този, а и в редица други случаи, първата стъпка е промяна на местоживеенето. Излизане от тази среда в която е възникнал проблемът, за да ни е по-лесно да го решим. Това само по себе си не гарантира справяне с проблема, но ни отдалечава в известна степен от него, т.е. можем да го погледнем отстрани.

Подкрепям горното твърдение, ако корена на душевните терзания е вътре в нас. Но все пак, много често има и обстоятелства извън нас. Например партньора ни е пияница и редовно пребива половинката си и децата. Резултата е болка, обида, унижение и всякакъв род други душевни терзания. От каквато и гледна точка да го въртим все си оставаме душевно и физически раними, освен ако не пренаредим физическия ни живот в търсене на нов любящ партньор.

Има свобода, има и свободия. Има закони човешки и закони божествени. Това, че някой не е съгласен със законите на Битието, не ги отменя. Няма смисъл от фанатизъм, както и всякакви изключения са възможни. Все пак, следването на някои основни параметри на божествения морал създава предпоставки за чистота и приближаване на небесното към земното. То е подобно на вегетарианството. Създава предпоставки за по-чист и свързан със законите на мъдростта живот - но не е гаранция. Същото е с девствеността... Все пак си има и времеви параметри. Ако една жена не се е отдала изцяло на духовен живот, след 20-тата си годишнина няма смисъл да бъде девствена. Има и 50 годишни девственици, но ако не са поставили живота си в контекста на служене на безкрая, положението им е най-малкото странно...

Отвъд въпроса за девствеността, мисълта ми по отношение междуполовото общуване стига до разврата. Доста години развратът е масово рекламиран. Идеалът за жена уверено се преобръща от дева в проститутка. Казвам го усмихвайки се, но го твърдя, наблюдвайки живота на глобализираното ни невротично общество. Не мисля, че развратът е добър инструмент за служба на духа в нас. Както и някакво маниакално въздържание - също. Истината отново е в златната среда на любовта!

Ликвидация на века

Слънчева, това за женитбата си е много вярно. Все бързаме, бързаме, бързаме, вместо да дочакаме "определения си другар/ка".

По навик. Хората са живели повече време в Сатурнов цикъл. Животът е бил по 30 години. Човек е ставал за женене на 15 години. И сега следваме тази инерция и гледаме до 30 години да се оженим и който не се е оженил, о, позор.

Сега (от около 200 години) сме под цикъла на Уран и животът е около 84 години. Какво е основното следствие? Човек навлиза в своята зялост и престава да бъде дете, забележи, на 38-42 годишна възраст. Тогава се вземат истинските решения в живота. А пък човек може да даде на света това, което е дошъл да даде, истински след 50-тата си годишнина.

По-долу разсъждавам относно телегонията. Ако модераторът реши, може да премести мнението ми е тема, посветена на телегонията.

Всеки привежда доводи, които не толкова директно служат за доказване валидността на дадена хипотеза, колкото да задоволят несъзнавани убеждения в характера му! По този начин в даден постинг може да бъде ползвана като опора твърдата наука, а само след няколко дни в друга тема тя да бъде неглижирана и същият човек да се позовава на езотериката. ... Това важи и за пишещия тези редове, разбира се. Но и за семантичния развой на конкретната тема и поведението на някои от участниците в нея.

В мненията по-горе са дадени примери и с бозайници и с двуноги бозайници на хомо сапиенс. Това са житейски експерименти, проследявани хилядолетия! В случая ако вярваме само на твърдата наука, бихме направили грешка. Подобни изследвания просто не са правени - тоест тя няма какво да ни каже по въпроса - невежа е! Съвременната наука силно се влияе в посоката на изследване и заключенията си от сугестиите на силните на деня - господарите на икономическата система. А техните сугестии от повече от сто години целят всичко друго, но не и чистота, хармония и резонанс със законите на битието. Конкретно визирам масовата пропаганда на разврат. Тя се прави умишлено от силните на деня с манипулативни цели, а пропагандаторите и нямат интерес от научни доказателства, опровергаващи пагубните им насоки.

Това, че бабите и прабабите ни са били девствени до брака си е в пряк резонанс с науката на посветените - вътрешните познания, идващи от хилядолетия, а всъщност от законите на вечността!

Има една леко вулгарна народна приказка "К...р оправя, к...р разваля".

Чисто народно наблюдение как момичето се променя след първия полов акт. Или става по-добро, отколкото е било или върви към по-зле. Наблюденията са съвсем точни за този, който може да ги види.

Също и последващите мъже са от значение. Ще споделя леприката на един известен човек към друг известен човек: "абе ти, с която и жена да се захванеш, я съссипваш". И си беше така, а пък и познавам въпросния човек.

Явно тези неща за мъжете са доста по-забележим.

Тук става дума за генетика, Диди! Твоите думи също са резултат от собствените ти вярвания...

Въпросът разглеждан в темата е сложен. Трудно е да се разграничи едно влияние от друго. При всички случаи първият мъж оказва огромно въздействие върху жената - преди всичко психическо и енергийно, а за въздействие на генетично ниво - не зная, но е възможно. Лесно е да си представим, че това въздействие ще бъде пренесено от майката на детето й. Все пак си мисля, че бащата ще окаже много по-голямо влияние върху детето отколкото първият мъж. Първо защото генетичния материал е негов. Второто което е, че той участва в отглеждането му; детето израства в пряко съприкосновение с неговата аура. Тук може да се потърси причината защо осиновените деца (особено ако това стане в ранна възраст) приличат на осиновилите ги родители в много отношения.

Трудно е да се определи какво точно е влиянието на първият мъж в живота на една жена в енергиен план. При животните е по-лесно, защото душите им са далеч по-слабо развити. Действащият принцип е като в астрологията. Енергийният отпечатък на звездите по време на раждане остава за цял живот. Това е като празен лист хартия върху който някой пише. После каквото и да бъде написано, то ще е върху стария текст, който може да бъде прикрит от новия, но винаги ще е възможно да бъде прочетен. Принципът е валиден навсякъде, включително и в паметта на пространството. Всяко събитие оставя отпечатък в акаша, който не може да бъде изтрит. Разбира се тук нещата с в различен мащаб, а и при нивото на съзнание на човека се очаква, че той може да определи доколко едно събитие от миналото може да му влияе и доколко да не му влияе. Затова и в зависимост от отношението на човека към първия сексуален контакт и от нивото на развитие на съзнанието му, този контакт може да има по-голямо или по-малко значение. Той винаги ще оказва някакво влияние, тъй като се е случил и това не може да бъде заличено, но развитото съзнание може до голяма степен да го неутрализира.