Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Gabrielle

Участници
  • Общо Съдържание

    14
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

1760 посещения на профила
  1. Здравейте, Помните ли ме? Аз вас никога няма да ви забравя! Изминаха цели 2 години. Аз живея в Германия с моя приятел, с когото сме заедно от повече от 3 години. Проблемите с баща ми останаха в историята. Той много се промени, както и аз. И двамата научихме много уроци и си извадихме много поуки. Аз намерих подходящата тактика, за да го "омилостивя" и тайната е ЛЮБОВ. Каквото и да правеше, както и да се отнасяше с мен, насреща получаваше само любов. Аз гледах на него като на най-добрия баща на света и престанах да го съдя и укорявам. Когато се ядосаше и подхождаше лошо към мен, от моя страна получаваше дори още повече любов. И неусетно той се промени. Като че наистина стана най-добрия и грижовен баща на света. Дори един ден намери сили в себе си и ми се извини и ме помоли за прошка. Тогава аз от своя страна направих същото. Простих му и той ми прости. Заедно с прошката се освободих и от целия този гняв и негативизъм. Бях щастлива и започнах да гледам на живота с други очи. Осъзнах, че за да получиш, трябва също така да дадеш. А аз имам много любов, която да дам. С времето се научих да обичам и най-малките неща. Обичам живота си, обичам близките си, обичам грешките си, обичам дори тези, които не ме обичат. Вървя с усмивка и подарявам усмивка на съседите, на непознатия на улицата, на съучениците, на хората в библиотеката, на продавачката в магазина и познайте какво - получавам много топлина, усмивки и любов! Хората около мен също са други, някак по-добри и по-позитивни. Щастлива съм, защото намерих грешките в себе си, в мисленето си, в поведението си и ежедневно се старая да се развивам в положителна насока. С времето всичко си идва на мястото си, но ние трябва да положим усилия и да подредим хаоса, който донякъде сами сме предизвикали. Пиша това с една единствена идея - искам да покажа на всеки, който намира себе си тук из тези редове, че всяка история (била тя тъжна и тежка) има своето благоприятно развитие и че "щастливият край" не е само в книгите и филмите. Щастието си го изграждаме ние самите и е изцяло наша отговорност и дори задължение да се стремим към него и да не се отказваме. Всяка трудност се изправя пред нас с причина и ни учи на нещо, затова дори неуспехите и трудните дни трябва да се поглеждат с усмивка и винаги да се търси ползата, която можем да извлечем от случилото се. Дори в момента да не я видим, рано или късно осъзнаваме защо нещата е трябвало да се случат по този начин и винаги е за добро. Ключът към щастието се крие в любовта, която даваме. Докато даваме любов, ще получаваме същото в замяна! Благодаря ви, мили хора, че бяхте до мен, когато имах нужда от вас!
  2. Здравейте! Не съм ви споделяла от много време и реших да ви разкажа как върви всичко при мен. Напоследък ми е още по-напрегнато, заради изпити, матури, балове и още хиляди неща. Разбира се и баща ми не пропуска да се разпише, за да е сигурен, че няма да ми е спокойно и миг. Гадното е, че всичките тези нерви започнаха да избиват чрез болести. От лятото насам съм постоянно по лекари и зъболекари и все за нищо. Дори нямат идея какво ми има.. Вчера, след поредния преглед при личната и поредната бележка, за да се възстановявам вкъщи, той ме накара да изляза и да изчакам отвън. На личната ми е казал, че съм много "натоварена" и от това стресът ми идвал в повече. Дори нямаше идея, че 2/3 от лошите емоции в ежедневието ми са от него.. Сега ми предписаха някакви розови хапчета, които трябва да пия сутрин всеки ден, но изобщо нямам идея дали има смисъл.. Правеше ми и изречения, че било хубаво да се занимавам с медитация или да ходя на психолог, но само подмятания.. Днес естествено пак намери как да ми вгорчи деня, след като реши, че организацията, в която се записах, за да се разведрявам (благотворителна и доброволческа дейност) има шанс да злоупотребява с данните ми, въпреки, че аз не съм предоставяла такива и че това е световно призната организация. Ясно ми беше, че иска да ме изкара извън нерви, но въпреки това се поддадох и му казах няколко остри приказки, включително и че не намирам за редно да ме разстройва ежедневно и след това да ми търси лекарства.. Учудващо за мен, той нямаше и идея, че голяма част от стреса в живота ми в благодарение на него.. Но дори и това не го спря най-демонстративно да скъса декларациите ми пред мен и да ми каже, че участието ми е приключило преди да започне.. Радвам се поне, че вече е наясно с причините за напрегнатото ми състояние. Дано му държи влага, поне малко..
  3. Скъпа didi_ts, благодаря ти за всеки изписан ред и ти се извинявам, ако с поведението си те разочаровам. За следването ми имам точен план, но не го споделих. Ще следвам в Германия, избрала съм град, университет, специалност и от дълго време комуникирам с лекторите. Боря се също и за стипендия, която да покрива част от разходите. Така че въпросът със следването ми е "задвижен". Относно пасивното ми поведение, по-скоро наистина е на база лични интереси. Приемам го като възнаграждение за търпението ми през всичките тези години и както аз съм давала много от себе си, сега ще давам още малко, за да получа догодина.Когато се преместя ще се почувствам наистина свободна, но чак когато завърша, може би - независима. Тогава ролите ще се обърнат и аз ще съм човека, от когото те ще зависят. Като се знам каква съм мекошава не мисля, че бих оставила родителите си без да им помагам финансово. Но може би това ще ми носи удовлетворение.. че най-после съм взела живота си наистина в ръце и не се нуждая от тях, а напротив - те се нуждаят от мен. Относно думите на Орлин.. всеки ден мисля за това и се надявам да успея да приличам колкото се може по-малко на родителите си. Ще се старая да откривам техните черти у себе си и да ги променям, за да стана един ден по-добър човек. Наистина си представям моето бъдещо семейство много по-сплотено и много по-различно, но ще видим. Да, наистина ще пиша отново и след година, когато нещата вероятно се подобрят. Тогава сигурно ще имам други грижи. И когато един ден стана терапевт или психолог, бих се радвала също като вас да давам съвети на хората във този сайт, а защо не и да измисля нещо още по-голямо.
  4. Аз обмислям да завърша и да се преместя да следвам извън България. Така хем ще съм далеко от него, хем ще получавам някаква подкрепа (парични средства). Вчера говорих с майка ми, почистихме много добре апартамента със сестра ми и това явно го успокои, защото днес нямаше проблеми, че излязохме. Когато майка ми е говорила с него, той е казал, че го прави заради нея, за да помагаме на нея. Казал й е, че ако чистим всеки ден така, след това помагаме да чистим при тях на работа, следобед нямало да има нищо против да излизаме. Въпреки това днес си се държа толкова тъпо и дръпнато както всеки ден, но честно казано, когато не се заяжда и не ни прави гадно, вече ми е все тая как се отнася с нас. Отдавна спря да ми пука. Днес излязох след урока ми за малко без да го питам, просто за да видя как ще се почувствам, въпреки че знаех, че ще ми разреши. Беше хубаво. Искам си свободата, но не знам дали ще си струва цената. Сякаш е по-добре още малко да мълча и да стискам зъби, та поне всичко да е спокойно както сега. Ще чистя, ще помагам, та после да съм с приятелите си. И един ден като завърша да си кажем "Чао" и да разчитам на родителите си.
  5. Искам да направя точно това, просто ме е страх, че всичко ще стане по-зле. Той днес е казал, че цяло лято няма да излизаме, задето не е изчистено вкъщи.
  6. Здравей! Ето днес пак ще си стоя у нас. Опитах да подходя малко по-агресивно. Исках да ми даде причина за действията си - не ми даде. След това м,у казах, че не може да се държи с мен така, а той ми каза напротив мога и по-лошо да се държа.. Не мога повече да живея в това семейство. Искам да се махна, как е възможно да няма никакъв начин това да се случи. С всеки ден аз гасна все повече и повече. Хванала съм се за този сайт като удавник за сламка и се надявам на някакво чудо, но самата аз знам, че нищо няма да се промени. Душевно крещя за помощ, имам нужда да избягам.. Животът ми вече няма никакъв смисъл, всичко е толкова далеко. Предала съм се, знам, но просто не мога повече. Вчера дори написах писмо.. от онези които хората оставят след себе си. Искам родителите ми да ги заболи, знам, че така ще страдат, защото те изобщо не подозират, накъде ме тласнаха с действията си.. Не знам колко още мога да издържа...
  7. Не мога да му се опълча.. просто не мога, твърде много ме е страх. Няма кой да се застъпи за мен и да ме защити и точно, когато покажа същността си, е определяно като признак на неуважение. Опитвам се да създам една хубава обстановка в семейството ми и нищо не се получава. Днес прекарах целия ден с тях на работа (имаме магазин и барче, никаква работа..) и само сме се карали цялото семейство.. толкова е потискащо. Сега помолих да изляза, за да се отърся от негативното и той просто ми каза, че не може да излизам и то с тон "Защо изобщо ме питаш?!".. честно казано дори не знам защо се държи така.. Аз не просто съм си приела съдбата и си живея с нея.. на мен дори не ми се живее, наистина не искам.. Но знам, че не трябва да мисля така. Повтарям си, че мога да постигна много, че има смисъл и си струва, но просто ми е трудно да си повярвам. Някой път ми се иска просто да ме изгуби и да осъзнае какво е имал..Така няма да има шанс да ме притежава, душата ми ще си бъде свободна.. Може да звучи нелепо това, което казвам, но аз живея така всеки ден и наистина искам да си помогна, затова писах тук... Живее ми се.
  8. Определено ще замина доста далеч, след като завърша... но дотогава има още година.. година, която едва се ниже..
  9. lullaby ако реша да му се опълча, това ще го вбеси адски много. Може дори да ми посегне и съм сигурна в това. Майка ми е безгласна буква, тя не смее да даде разрешението си за нищо. Това той го прави абсолютно винаги. Разрешава ми да направя нещо и в мига, в който нещо дребно го подразни ме лишава от всичко. За да ме накаже се е опитвал да ме спре да не отида на Олимпиада, национален кръг.. Другите родители поощряват децата си да учат, а той ме спираше от олимпиади и уроци, ей така, за да ми е гадно. Винаги, когато трябва да ходя някъде след време или си дава съгласието, плащам всичко и след това не отивам, поради тъпи причини.. или до последно не ми казва дали ще отида, бавя всички документации, за да може той да се заяжда до последно за всяко нещо. Обожава да го прави.. за да ме излага и да ме е срам мен. (сам ми го е казвал)
  10. Поредната вълна лошо настроение от баща ми.. Вчера завърших училище, което изобщо не допринесе за хубав ден. Поканих го заедно да отидем да изберем торта за рождения ми ден, който трябваше да празнувам днес на вила със съучениците ми. Имахме среща в 17 ч. на една спирка по пътя, където го чаках цели два часа, понеже имаше по-"важни" неща. Когато най-сетне отидохме да поръчаме тортата се оказа, че е твърде късно и трябва за две минути да избера нещо. Аз не можех да реша, колебаех се нещо и той взе да ми крещи да избирам по-бързо. Почувствах се зле като си спомних колко исках да прекараме този момент заедно.. както преди и ми се насълзиха очите.. Не се разплаках, защото знаех, че ще стане по-зле. Избрах първата торта от витрината и казах да не пише нищо отгоре. Тогава той видя, че се чувствам зле и това както винаги го вбеси. Отмени поръчката и си тръгна. Вечерта отидох да говоря с него, за да му кажа, че утре автобусът потегля в 11ч. и той ми каза, че никъде няма да ходя. Когато го попитах какво съм направила първоначално каза, че не е нужно да съм направила нещо. На другия ден реших да говоря пак с него, казах му, че това е празненството ми за рождения ден и наградата ми за доброто завършване, а той ми отговори, че откакто съм завършила не съм отишла нито веднъж да чистя при тях на работата им и че трябва вече щом не съм на училище да мисля за тях като за родители, което значело да отида и да чистя. И така цял ден в заяждане и робски труд минава моят ден, когато трябваше да празнувам с приятели 18 рожден ден... Чувствам се адски глупаво, адски тъжна съм и сломена. Ужасно съм засрамена и лъжа цял ден приятелите си, че съм болна и няма да мога да отида с тях.. Много ми е трудно да го разбирам и оправдавам..Не мога да повярвам, че точно от най-близките си получавам най-големите трудности.. Чувствам се толкова не на място.. сякаш живея в грешната среда..
  11. "В случая подобно възпитание би заложило предпоставки за проява след даден етап от житейския цикъл на ригиден характер, подобен на бащиния - ако реакцията ти е борбена. Или мазохистичен такъв, ако е пасивно изпълнителна. При теб е по-скоро първото. За сестра ти не знам, ти кажи." Не можах да разбера точно тези твои думи.. или по-скоро иска ми се да съм ги разбрала грешно. Нима твърдиш, че някои негови черти на характера ще станат част от мен? Определено не искам това за себе си, искам да ги избегна, ако има начин. Относно останалата част - стискам зъби и чакам да дойде времето, когато ще си хвана живота в ръце, когато ще живея пълноценно. Прошката ще дойде след това, когато съм далеко, с времето... може би.
  12. Здравейте! Точно за сестра ми исках да поговорим сега. Тя е по малка от мен, на 15 години, и едно съвсем обикновено дете в училище. Моят успех всяка година е пълен отличен. Незнайно защо баща ми явно не разбира, че тя не е като мен, че й е по-трудно да се справя с някои учебни предмети,които дори не са важни за бъдещото и професионално развитие. Днес присъствах на разговор между тях, в който той я заплаши, че, ако в края на годината тя има по-малко от 5,50 ще и се "стъжни живота" (няма да излиза цяло лято, ще й забрани да ходи на танци и още куп неща, само, за да и е гадно...) Успехът на сестра ми е 5,30, което според мен е доста добър успех, дори си е повишила оценките от първия срок, но просто това са нейните възможности.. Тези негови думи ме притесниха много, защото не мисля, че е правилна постъпка. Да, мислила съм какво да уча. Искам да следвам психология в Германия. Майка ми понякога опитва да говори с него, за да му промени мнението, за да не постъпва така, но в моментите,когато е най-ядосан, разговорите не помагат.
  13. Споделяла съм с един приятел, но някак си вече не ми помага и това. Срам ме е да говоря за това. Веднъж споделих на баба, но и тя няма какво да направи, живее в друг град. Знам, че трябва да изтърпя, но колкото по-малко остава, толкова по-трудно става.
  14. Здравейте, Казвам се Габриела на 17 години и не мога повече да понеса постъпките на баща ми спрямо мен. Подложена съм на всякакви психически нападки. Постоянно съм принудена да стоя вкъщи без основателна причина или трябва да стоя на работното му място да чистя и да мета навън в студа и ако нещо не му хареса как е свършено отново съм наказана да стоя вкъщи. Майка ми не смее да му каже и думи, дори когато вижда, че не е прав.. Държи се като тиранин с всички ни. Въобразява си разни неща и отново почва с нападки и наказания. Обижда ни постоянно. Веднъж ни наказа да не излизаме от нас, понеже си беше наумил, че като завършим няма да го погледнем повече. Когато е изнервен заради работата си, винаги ние със сестра ми сме му отдушници. Страх ме е да му се опълча, защото ни е посягал не веднъж.. Искала съм да се обадя на защита на детето, защото не мога да издържам вече, но ме е страх, че никой няма да ми обърне внимание и нещата ще станат по зле за мен и за сестра ми.. Минават ми често мисли за самоубийство.. МОЛЯ, помогнете ми... как да се справя?
×