Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Dalida

Участници
  • Общо Съдържание

    10
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    London, UK

Последни Посещения

968 посещения на профила
  1. Здравейте, откриха ми алергия от прах и куче в началото на този месец, изразяваща се в силна кашлица. Имам леко облекчение от предписаните ми лекарства. Какво бихте ми препоръчали? Как мога ли да се свържа с хомеопат третиращ такива проблеми? Възможно ли е първоначалното интервю да се проведе по скайп, тъй като аз живея в Англия. Благодаря.
  2. Здравейте, ако живеете във Великобритания може да посетите личния лекар и от там ще ви насочат към психотерапевт (counselling). Обикновено има около 6 безплатни консултации. За съжаление обаче при вас има и езикова бариера. Ако се интересувате пишете ми на лични съощения и ще ви дам повече информация или ще ви препоръчам някого.
  3. Дали имаш право да искаш щастие за себе си? Според моите разбирания - да. Но ти си знаеш. Предполагам, че знаеш, добра майка е тази, която се е погрижила за себе си, за да може адекватно да се погрижи за детето си. Предполагам знаеш, че децата ни наблюдават, ние сме техните първи учители, те копират от нас, децата усещат дали майките им са щастливи и спокойни, дали има нежност във връзката между мама и тате, наблюдават как бащата обича, подкрепя и се грижи за майката....И после детето пораства в дъщеря и тя намира партньор с когото пресъздава взаймоотношенията които е наблюдавала между родителите си. И така. Но ти си знаеш най-добре.
  4. Семейна консултация с психолог не се препоръчва в случаи на домашно насилие. Жертвата на домашно насилие трудно би изразила какво преживява в присъствието на извършителя, най-малкото от страх и тревога за последствията след срещата. Само много опитен психотерапевт, запознат с динамиката на домашното насилие би могъл да овладее ситуацията, разпознавайки отличните манипулативни действия на насилника. Но много трудно....Имала съм случаи, когато жени са споделяли за горчивят си опит от срещите при психотерапевт, понякога дори инициирани от мъжа. В повечето случаи се получава обратен ефект. В УК, в уважаваните практики, се прави специален тест при 1-во посещение в кабинета. При домашмно насилие се отказва да се работи с двойката.
  5. Здравей Никол, по-горе Диди_Тс ти е дала добри насоки. Пишеш, че искаш да се разделиш с него, ако си убедена в това, тогава работи в тази посока. Не е нужно да го обсъждаш с повече с него. За мен най-голямата самота е когато си с някого, а всъщност си сама. Само мога да предполагам колко си самотна и объркана. Споделянето за случката с майка ти е много деликатен момент (това, че ти знаеш за връзката на майка ти, ме навежда на мисълта, че отношенията между родителите ти не са от най-блестящите). Майка ти е отговорна за поведението си, а не ти. Той сега те изнудва емоционално. Искаш ли да останеш заложница цял живот? Имаш ли с кого да поговориш в Германия? Имаш ли среда там? На теб беше ли ти хрумвало, че си жертва на домашно насилие преди хората от форума да го споменат? Детето ти винаги ще има баща, ако баща му иска да е родител. Това не е твоя отговорност. Родителството е много повече от съжителстване заедно. А в твоят случай съжителстването е украсено с насилие, грубост и незачитане. Смяташ ли, че това е добра среда за отглеждане на дете? Погрижи се за себе си. Аз също се чувствах необичана, предадена и унизена. Но...........на 41 години ме "взеха", е не с един сак, а с два (дрехи+книги) и с дете. А, и детето имаше сак.
  6. Никол, няма да ти давам съвети. Ти си наясно с обстоятелствата около теб най-добре, ти знаеш с какви ресурси разполагаш. Но е възможно да има варианти за които не си се сетила, ако искаш да напуснеш съпруга си. От писмото ти разбирам, че се надяваш отношенията ви да се подобрят. Аз съм работила и работя с жертви на домашно насилие. Имам и личен опит. Положението никога не се подобрява от само себе си. За да има подобрение, съпругът ти трябва да признае, че има проблем. Трябва да осъзнае, че поведението му е недопустимо. Трябва да признае, че той е отговорен за постъпките си и да иска да се промени. При домашното насилие често се наблюдава смяна на поведението на извършителя. В един момент са груби и посягат, после за кратко са мили, т.н. меден месец. Това още по-често обърква жертвата. Ако някой е зъл и жесток 24 часа ще е много по-лесно да се вземе решение. Става въпрос за контрол, за налагане на контрол - психически, емоционален, финансов. Често жертвите не напускат насилника (мъж или жена) поради много причини. Възможно е и да не осъзнават, че са жертва на домашно насилие; надяват се, че нещата ще се оправят; няма къде да отидат (или така смятат); страх ги е за сигурността им; страх ги е от отмъщение; вярват, че нещата ще свлошат, ако си тръгнат. Не рядко смятат и че никой няма да им повярва, тъй като няма свидетели на насилието, а и те не са се оплаквали. Извън семейната среда повечето от насилниците (мъже/жени) изглеждат мили и надежни личности. Естествено е да мислиш, че повече няма да си обичана или да смяташ, че сама си си виновна. Постоянното унижение (да искаш пари за боя) води до несигурност и понижена самооценка. Пренебрежението от страна на съпругът ти също. Възможно е и често да те критикува и обижда вербално. Изясни си за домашното насилие и последиците върху жертвите. Прочети в интернет. Когато си готова и наясно със себе си, ако решиш, че не искаш да живееш с него, тогава ще се намерят и начини. Живееш в Германия, знаеш ли немски? Имаш ли някаква независимост от него? Има много организации, които помагат в случаи като твоят. Тук в Англия, имах клиентка, която напусна мъжът си(българин) поради домашно насилие. Не знаеше езика, не искаше да се връща в България, детето й е на 2 години. За сега е тук. Бих те посъветвала да започнеш да си водиш дневник - къде, кога, какво и как ти го каза.
  7. Здравейте. Бихте ли ми препоръчали психотерапевт в София, които би работил с мен и дъщеря ми. Тя е на 19 години. Пиша подтикната от полседните ни разговори с нея, и тя изяви такова желание. Има натрупано напрежение между нас. Имаме силна емоционална връзка. Тя чувства, че аз и прехвърлям много мои страхове, че я депресирам, че проектирам мои неща върху нея....Повечето проблеми са психологични/коминикационни и емоционални проблеми, отколкото психиатрични проблеми. Ако не е прието да се препоръчват специалисти тук, ще сам благодарна ако ми пишете на лична. Благодаря
  8. Благодаря на всички писали. Дадохте ми идеии и поткрепа, която е безценна. Нещата при дъщеря ми се развиват добре, по-шасtлива е и с настроение. Уникално е, как след като споделих тук, нещата започнаха да се разплитат малко, някак си се случи паралелно....В последните ни разоговори, чувствам искреност и откритост. Самата тя каза, че и е било много трудно да си признае някои грешки, и се чувства много "лека" сега.
  9. Благодаря за бързото отзоваване. При посещението на психолог, преди 4 години, тя напълно осуети всакаква възможност за откриване на проблема. Тогава явно не е била готова, а и отиде по мое настояване. Но преди месец сама е проявила инициатива и е отишла при личният си лекар. Той подобно на вас я е посъветвал да не пие антидепресанти, а да се потърси проблема. Разбирам, че е трудно да се дават съвети online. Аз нямам ангажимент за изплащaнe на заема за курса на обучение, но всичо останало се заплаща от нас. И аз предполагам, че проблемите са преплетени, и единият от тях е погрешен избор на специалност. Тя вече си го призна и предполагам това ще и донесе известно облекчение
  10. Дъщеря ми е на 19 години И е първа година студентка. Но нищо не я радва, нищо не я интересува. Някаква апатия я е обзела, или депресия, не знам. Ние живеем в чужбина от 6 години с вторият ми съпруг. Тя отначало беше доволна от промяната, но след месец започна да тъгува за приятелите си I za Bulgaria. Тя е кротко дете, И се бунтува тихо. Просто не искаше да ходи на училище. Отсъстваше по 2 или 3 дни в седмицата. Просто си седеше в къщи…нИЩо не можеше да я накара да излезе от къщата през тези дни. Беше доста напрегнато И за нея, И за нас. От училището И, ни оказаха невероятна подкрепа И разбиране. Но проблема с отсъствята продължи през първите 3 години. Живееше само за ваканциите в България. В краят на втората година видях, че не е шастлива, че пропуска всички хубави И важни моменти в живота си – нито има приятели, нито има хоби. Проведохме разговор И аз И казах, че тя не е затворник, че аз мисля, че ако даде шанс на живота И хората тук, в дългосрочен план ще е добре за нея, но И че може да се прибере в България И да живее с баща си. Подчертах, че ние искаме да живее с нас. Съпругът ми има много добри отношения с нея. Дъщеря ми реши да остане. За кратко изглеждаше, че сме преодоляли проблемите . отсъствята намаляха, но все пак съществуваха, изоставаше с предаването на есетата, всичко се правеше в последният момент. Много лоша организация И липса на самодисциплина. Много е умна, но полага минимални усилия в училище, важно е да мине, не е важно как или какво е качеството на работата и. Не знаеше какво иска да учи, какваше, че не И се работи…Мнoгo лоша И неясна мотивация за университет. От наша страна не е имало натиск да учи, напротив, казвахме И, че може би трябва да изчака, да поработи, но също И, че ще подкрепим нейният избор. Избра туризъм, неясно защо. Никога не сме я виждали да си купува някакво списание ili knigi свързанi с това. или да прояви някакъв интерес към този предмет. Обсъждаме политически теми, исторически събития, за това бяхме много изненада. Изтегли заем за ученето, ние също имаме голеmи разходи с издръжката и….И сега почти на края на първата година открих, че не посещава редовно лекции, не предава навреме есета…Т.е нито работи, нито учи. Много ме лъже И успява да замаже нещата. Последните 2-3 седмици си е седяла в общежитието И е спяла през денят (поне така ми казва), прибра се от университета напълняла с около 5-6кг за два месеца. Няма интимен приятел, няма интереси, няма кръг от приятели….Варна се за Великденската ваканция за 2 седмици И излезе само веднъж! Беше шастлива след това излизане, но не направи някак друг опит да излезе или да се види с хора на нейната възраст. Аз не работя в момента, преди месец ме съкратиха. И двете си прекарваме времето в къщи. Убедих я да ходим поне на фитнес през 2-ta седмица. Мисля си, че може би я улеснявам прекалено много. Може би и е прекалено сигурно и уютно в къщи с нас. Много ми е объркано И не знам как да И помогна, знам, че не е нормално нищо да не иска да прави… По цял ден или гледа телевизия, или е на компютъра. 1.Разведохме се с баща И, когато беше на 6 години. Той беше много ревнив И контролиращ, но скандали не е имало. Той можеше да я вижда когато поиска. Но не се създаде истинска връзка между тях. 2. В България аз работех И през денят нямах време, но всичи вечери, почивни дни, ваканции сме били заедно. 3. Живеехме с майка ми И брат ми. Тя ходеше на детска градина И беше шастливо дете. Много приказливо. И много предпазливо И плашливо. Страх я беше да се вози в асансьор. Плачеше от непознати хора., И досега я е страх от птици, от кучета, от крадци, от гръмотевице, страх я от летене със самолет. 4. Когато беше на 8 години, аз заминах да работя в чужбина за 2 години, но на всеки 40 дни имах по 6 почивни дни И ги прекарвахме заедно. Знам, че е било голям стрес за нея да ме няма. 5. На 12 години я бутна кола. Беше сериозна катастрофа, но се възстанови. Все пак единият И крак я боли при силно натоварване. 6. Тя е бъбрива, И може да говори за всички ежедневни неща, но не И за чувствата си Иli интимните си преживявания И притеснения. На всички близки И приятели, разказва как всичко е прекрасно, как добре се справя, което е доста пресилено. На никого не е споменавала за проблемите си в училище, в университета. 7. През втората ни година в Англия я убедих да отиде на психолог. Но отново нищо не се постигна, защото тя не иска да говори И да се разскрие. От това, което ми е споделила за разговорите си с психоложката си направих извода, че дъщеря ми И разказва “врели-некипели”, че не e открита, а ходи само за да ме успокои. 8. Казвала ми е, че е имала интимен контакт с няколко момчета, но не И връзка. 9. С баща си се чуват по телефона, но няма емоционална близост. Тя има желание за това, но не се получава, тъй като той И тия са много различни, а И той не положи усилия докато тя беше по-малка. 10. Близка е с брат ми И много обича майка ми. Мойта майка е дръпнат И властем човек. Хипохондричка И манипулаторка. Мойта майка също много лъже, без причина. Имам насадено ужасно чувство за вина от нея. 11. Дъщеря ми zавърши с посредствени оценки средното си образования и успеха И стигна за второкачествен унивеситет. Мисля И, че за това избра туризъм, смяташе, че с малко усилия ще напредва. Но сега вече И там има проблем. Предложих И да завърши поне първата година И да поработи, за да си даде време да се ориентира. А да не затъва в допълнителни заеми, ставa въпрос за много пари. Отказа, каза че ще продължи. Понякога си мисля дали няма да е по-добре за нея да не си вземе изпитите, за да приклуйцхи с този експеримент. Самата тя казва, че не е академична. Тя се обижда, Когато казвам, че не беше, И не е готова за университет. Обижда се, когато казвам, че оценките И са посредствени, тя смята (поне така твърди), че се е справяла много добре.Не виждам нито мотивация, нито желание, нито усилия от нейна страна. Когато си e в къщи за ваканцията сега, няма нито учебници, нито тетрадки да учи. Така беше И през Коледната ваканция. По Коледа беше същото – само си седеше в къщи, дори не искаше да говори по телефона. Само на канапето пред телевизирa. Това продължи 40 дни. 12. Преди Коледа разбрахме, че е изхарчила и много пари. Тя отричаше и се правеше на сърдита. Най-накрая си призна, след като и показах банковите извлечения. 13. Каза ми, че смята, че има депресия. Ходи при личният лекар, които отказа да И даде антидепесанти. Той и обяснил, че антидепресантите при млади хора могат да усложнят състоянието им. Дори имало опасност да се появат мисли за самоубийство. Това я стресна. И не и хареса, тя се надяваше на бързо И лесно решение на апатията си. Иска да посещава частен психолог, но аз нямам финансова възможност да си го позволя тук. Предложих И да си намери работа И сама да се погрижи за това, а аз ще помагам колкото мога. 14. Баба ми е имала депресия, аз също изпадам в депресивни състояния. Спомням си, че мойта майка също имаше проблеми в миналото, но не знам до колко е било апатия и мързел, и до колко депресия. 15. Има много добри отношения с вторият ми съпруг. Ще съм много благодарна za всички мнения.
×