Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сивобелия Кон

Участници
  • Общо Съдържание

    868
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Сивобелия Кон last won the day on Септември 25 2017

Сивобелия Кон had the most liked content!

7 Следващи

За Сивобелия Кон

  • Ранк
    Приятел на Портала

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

19548 посещения на профила
  1. Какво Учителят е проповядвал по отношение на въпроса дали индивидуалният аз и Космическият Аз са напълно тъждествени или отделни? Според недуалистичното разбиране за аза - съществуването на отделни личности е илюзия и реално съществува само една единствена Личност (Бог, Космически Разум или както искате го наречете). Според дуалистичното схващане: има и един Всепроникващ Вселенски Дух (Бог), но има и отделни личности, в които той пребивава? Иначе казано - вие сте Бог или вие не сте Бог, но Бог живее във вас според учението, което е проповядвал Беинса Дуно? Свами Вивекананда е учил, че няма разлика между отделната душа и Космическата Душа. Тоест, че всеки един от нас е Брахман и че освен Брахман други няма. Заявил е веднъж: "Нека те узнаят кои са в действителност... нека те бъдат закърмени, заедно с майчиното си мляко, с тази идея за силата - аз съм Той, аз съм Той." (Цитатът е от "Изкуството да обичаш" на Ерих Фром) Според други учения (например херметизма), ние не сме Бог, макар Бог да се проявява чрез нас. Ще цитирам откъс от "Кибалион", на Тримата Посветени: ""От Херметичното учение следва, че ЦЯЛОТО е Иманентно ("съществуващо във, присъщо, пребива­ващо във") на своя Свят, както и на всяка част, части­ца, елемент или комбинация в Света. Това твърдение обикновено се илюстрира от Учителите с позоваване на Принципа за съответствието. Учителят кара учени­ка да образува Ментален образ на нещо - човек, идея, нещо, притежаващо ментална форма, като най-пред­почитаният пример е този за автора или драматурга, изграждащ идея за своите литературни герои, или за художника или скулптора, създаващ идеалния образ, който той иска да изрази чрез изкуството си. Във всеки от посочените случаи ученикът ще установи, че макар представата да има битие и живот единствено в соб­ствения му ум, все пак той, ученикът, писателят, дра­матургът, художникът или скулпторът, в известен смисъл също е иманентен, съществуващ в мисловния образ или пребиваващ в него. С други думи, цялата ценност, живот, дух на реалността в мисловния образ е извлечена от "иманентния ум" на мислителя. Помис­лете върху това за момент, докато разберете идеята. За да дадем съвременен пример, нека кажем, че Отело, Яго, Хамлет, Лир, Ричард III са съществували единствено в ума на Шекспир по времето на тяхното създаване или раждане. И все пак Шекспир също е съществувал във всеки от тези литературни образи, дарявайки ги с тяхната жизненост, дух и действие. Чий е "духът" на литературните герои, които ние познаваме като Макбет, Оливър Туист, Юрая Хийп - на Дикенс ли е, или всеки от тези характери притежава индивидуален дух, независим от своя създател? При­ тежават ли Венера на Медичи, Сикстинската Мадона, Аполон Белведере собствена реалност и дух, или из­разяват духовната и мисловната сила на своите съз­датели? Законът на парадокса обяснява, че и двете предположения са верни, разгледани от подходяща позиция. Майкобър е едновременно Майкобър, но и Дикенс. И пак, макар да може да се каже, че Майкобър е Дикенс, все пак Дикенс не е тъждествен с Майкобър. Човек като Майкобър може да възкликне: "Духът на моя Създател присъства в мен - и все пак аз не съм ТОЙ!" Колко различно е това от шокиращата полуис­тина, така гръмогласно провъзгласявана от някои полумъдреци, които изпълват въздуха с грубите си викове: "Аз съм Бог!" Представете си бедния Майко­бър или подлия Юрая Хийп да крещят: "Аз съм Ди­кенс", или някой от незначителните глупаци в пиесите на Шекспир тържествено да обяви: "Аз съм Шекспир!" ЦЯЛОТО е в земния червей и въпреки това червеят е далеч от това, да бъде ЦЯЛОТО. И все пак остава учудването, че макар и червеят да съществува като нисше нещо, създадено и притежаващо своето битие единствено в Ума на ЦЯЛОТО, въпреки това ЦЯЛО­ТО е иманентно в земния червей, както и в частиците, които са съставни елементи на земния червей. Може ли да съществува по-голяма мистерия от тази: "Всич­ко в ЦЯЛОТО; и ЦЯЛОТО във Всичко"?" (https://illuminationis.com/library/kybalion_bg.pdf). Не съм напълно сигурен, но мисля, че Учителят е подкрепял второто схващане (тоест, дуалистичното). На мен то ми е по - лесно за възприемане.
  2. Магьосникът, феодалът и робинята. Сутринта сънувах, че някакъв магьосник си е взел отнякъде робиня (като да не я беше поробил той, ами като че ли я беше закупил). Караше я вързана на верига. Робинята беше 17-18-годишна, слаба, гола, светлокожа, с дълга черна коса. Прекосяваха някаква извънградска местност. Беше мрачно и хладно, но не и заснежено. Появи се конник в доспехи. Някакъв местен господар. Той искаше да отмъкне робинята, но магьосникът отблъсна нападението му и продължи своя ход заедно с момичето. Навлязоха в някаква гора. Изведнъж младата робиня се превърна във фея с крила. Нямаше и следа от оковите и, нито от страха и. Феята сияеше (ако не ме лъже паметта - с жълтеникава светлина). Магьосникът, намиращ се на метри, обърнат с лице към нея, разпери ръце и засия в зелена светлина. След малко девойката си върна предишния вид (и пак без дрехи), а магьосникът се подмлади и преобрази съвсем (не виждах добре магьосническото му лице, но знаех, че много се е променил външно). Превърна се в гол, около 20-годишен чернокос младеж. С момичето се прегърнаха и започнаха да се целуват. Бяха потопени във вода. След това отново се превърнаха във фея и магьосник.
  3. Безсмъртие

    "... Вие сте едно реално същество, "Аз" - частица от Всемирния Живот, отделена като индивид, за да изпълни своята част от Всемирния план и да прогресира към по - висшите форми на проявлението; ... вие сте независим от тялото, което употребявате като оръдие; ... вие сте неизтребим и ви предстои вечен живот; ... огънят не може да ви унищожи, нито пък нещо друго да ви навреди, защото каквото и да стане с вашето тяло, вие ще продължавате да живеете. Вие сте една душа ... Земният свят, планетната верига и слънчевата система са само пясъчно зърно в океана на Вселената. Тогава какво съм аз - питате Вие - прашинка сред това величие? "Вие сте най - ценното нещо - една жива душа и ако съществуваше възможността да бъдете унищожени, цялата система на Вселената би пропаднала, защото Вие сте точно толкова потребен, колкото и най-голямата част от нея. Тя не може без Вас, Вие сте част от всичко, Вие сте вечен!"" Из "Философията на йогите", Йоги Рамачарака. "Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества. Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото Съзнание. Душите – това са различни състояния, в които Божественото Съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: Има само една Велика, Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание." Из беседата "Душа", Петър Дънов.
  4. Душата

    Според вас, пука ли им на душите какво се случва с телата от последните им животи и с гробовете им? Например - разбойници оскверняват нечий гроб, за да го ограбят. Ако човекът е починал наскоро, дали душата му би се разгневила? Или зависи от конкретната душа?
  5. Защо поне от 4 години...?

    Продължавам да сънувам руси персонажи (преобладаващо жени), които в огромния брой случаи по някакъв начин са свързани с нещо лошо. От 2009 г. досега често сънувам или баба ми, или поне дома на баба ми (започнах да сънувам често, понякога поне два пъти в седмицата цели пет години преди жената да почине). А на всичкото отгоре се е случвало тези два повтарящи се типа сънища по някакъв начин да се съчетаят.
  6. За материалните стремежи и разбирането на Истината

    В разбирането на материалните стремежи е Истината.
  7. С книга под главата

    Има ли някакво езотерично значение дали човек ще спи с някаква книга под главата/до главата си? Чел съм, че Едгар Кейси навремето така си е наизустявал уроците (по съвет на висши сили). Помня, че С.Н.Лазарев е писал, че книгите си имат свои енергийни полета и не е без значение дали в близост до главата на едно дете или под главата му ще има един или друг жанр четиво.
  8. Пътешествията на душите?

    Всеки от нас може да бъде разгледан като физическо същество, но може да бъде разгледан и като духовно същество. Като физическо същество човек не може да отиде на планетите, а само може да ги наблюдава и да си мисли за тях. Като духовно същество, човек може да отиде на всички планети, да ги разгледа и да се върне. Това ще му отнеме най-много два часа. Тъй щото, във възможностите на духовния човек и на физическия човек има разлика. Когато духовния човек се върне от своята разходка по планетите, той разправя на физическия човек, какво има там. Физическият човек го слуша и казва: не те разбирам. Духовният му казва: няма нищо, но после ще се разберем. Духовният човек всеки ден дохожда при физическия и по един или друг начин се старае да му открие това, което е видял и научил горе. Понеже той разполага с несъзимеримо време и пространство, у него има търпение. Че ти си разбрал малко, той и на това е доволен. След дълго постоянство на духовния човек, физическият човек започва най-после да се радва, вдъхновява се и казва: дойде ми някаква идея. (Беинса Дуно)
  9. Иска ми се да умра

    Най - добрият начин да разбереш дали опасенията ти са основателни или не е да се направят съответните медицински изследвания (ако не на теб и на близките ти, то поне само на теб). "По - добре ужасен край, отколкото ужаси без край" е казал Цезар, макар че никой ужас не е безкраен. Няма смисъл да стоиш в неведение - едни изследвания или ще потвърдят или тотално ще разсеят опасенията ти. Няма файда да продължаваш да страдаш. Да не забравяме, че колкото по - отрано бъде хванато едно заболяване, толкова по - добре! Както и че в днешно време медицината е много развита и става все по - развита. А и не само тя може да е полезна в случай на болест - не бива да се пренебрегва силата на вярата! В интернет са описани много случаи на изцеление благодарение на силата на вярата. Може би ще е добре да бъдеш искрена с близките ти и да им споделиш какво те тревожи и те също да се изследват. "Истината ще ви направи свободни" е казано в Библията. Най - лошият вариант е да продължаваш да бъдеш в неведение за това как реално стоят нещата и да продължаваш да се страхуваш, а накрая да се окаже, че напълно излишно си се кахърила.
  10. Иска ми се да умра

    Моят съвет е да наблегнеш на позитивните мисли, но без да игнорираш изцяло страховете си и негативните мисли (тоест, да не замиташ панически злото под килима, защото бидейки неосветлено и неразчепкано, то може да придобие по - големи размери и някой ден да избие на повърхността на съзнанието ти със сила по - голяма от сегашната). То ще загуби от силата си, ако бъде по - добре разбрано. Може да си планираш периоди, в които да дълбаеш в негативните неща в твоя ум (нещо като часове при психолог), а през останалото време (което разбира се да бъде много повече) да се концентрираш върху позитивното и да гледаш да игнорираш негативните помисли (би могла и да си повтаряш многократно определени позитивни самовнушения). Във въпросните периоди на себеанализи, евентуално да си представяш, че си психоаналитик на друг човек и да пробваш да погледнеш на тревогите си отстрани, максимално безпристрастно. Когато човек погледне отстрани би могъл да види нещата по - ясно, отколкото ако е погълнат от тях. Но дори занимавайки се с негативното, може да се стремиш да търсиш позитивното (сещам се за притчата, в която Буда и учениците му видели умряло куче и Буда възкликнал "вижте какви бели и красиви зъби има това куче"). Може да седнеш и на един лист хартия (или някъде в електронна форма), след внимателно обмисляне да нахвърляш всичките плашещи мисли, всички страхове и да започнеш да си задаваш въпроси за всяко от нещата, за които си се сетила. "Защо ме е страх от това?"; "Доколко имам основания да се страхувам?" "Какво е най - лошото, което може да се случи, ако еди коя си мисъл се реализира?" Задавай си въпрос след въпрос, стремейки се да достигнеш максимална дълбочина и ширина на самоанализ. Ако ти идват прозрения във връзка с въпросите, би било добре да си ги запишеш. Би могла да се захванеш и с някоя духовна практика, с която да се занимаваш редовно (споменах повтарянето на самовнушения). По време на медитация биха могли да те споходят прозрения, които да подобрят състоянието ти (или най - малкото да се почувстваш успокоена от самото медитиране). Физическите натоварвания също помагат за по - бодро настроение. И не забравяй, че ти си Дух - не си тяло, макар да се отъждествяваш с тялото. Не си даже и тревожния си ум. Ти си безсмъртен Дух, частица от Божественото, която използва това тяло като инструмент, като средство за себеизразяване и натрупване на опитности в учебната площадка наречена "планета Земя". Ти си безсмъртна: смъртта е илюзия. Тя е като сваляне на дреха. Твоите близки също са безсмъртни. Каквото и да се случи с телата им, те ще продължат да живеят. Дори временно да се разделите в този свят, пак ще се видите в отвъдния (че дори в следващи животи може да бъдете заедно отново). Раздялата ви не би била вечна. Каквото и да преживявате или да преживеете в бъдеще, рано или късно то ще мине. Всичко е преходно в този тленен свят. Живяли сте много животи и ще живеете още много животи. Ако човек изходи от тази позиция, нещата започват да му се струват по - малко страшни и да гледа по - спокойно на вероятността той или близките му да пострадат. Нашият истински дом е вечно царство на любов и хармония и колкото и страшни да изглеждат нещата, които биха могли да сполетят персонажите ни (нашите его-личности) на сцената "Земя", те са като нищожни сенки пред великото щастие, което ни предстои като духове-актьори. Самоубийството не е решение (извършването му би те направило по - нещастна).
  11. Пътешествията на душите?

    Могат ли според вас душите на починалите хора да пътешестват навсякъде където си поискат из Вселената ни или са ограничени в своето придвижване? Или едни могат, а други не - според степента на развитие?
  12. Случвало ли ви се е докато сте сами и както си е тихо и спокойно в стаята, изведнъж отнякъде да чуете потропване? Еднократно почукване. Дали не се дължи на невидимо присъствие? Като се замислям, нямам спомен да ми се е случвало докато има поне още един човек в стаята, а само бидейки сам.
  13. Една душа ...в различни тела ?!

    Това вече е интересно.
  14. Филми от 90-те години!

    "Blank check" ("Празен чек"): комедия от 1994 г. На едно хлапе, което е подигравано и тормозено от братята и връстниците си, което изпитва недостиг на лично пространство и се чувства подтиснато от баща си му попада празен и подписан чек...И купонът започва!
  15. В Псалми 25:23 се казва: "Ония ще се посрамят, които, без причина, постъпват коварно." (http://biblia.bg/index.php?k=19&g=25&tr1=1&tr2=1). Според друг превод: "Да се посрамят, които правят престъпления без причина." (https://triangle.bg/books/prayer-book.1995/rec-psalm-25.html). Какво означава престъпление с причина и какво престъпление без причина? Може би под престъпление с причина се има предвид да си в някоя джунгла и да убиеш животно, за да се нахраниш или някой да те нападне и да го убиеш при самоотбрана? А под престъпление без причина - убийство за удоволствие или някакво престъпление заради алчност, а не от належаща жизненоважна нужда?
×