ChangeYourLife

Здравей, Красива (Всъщност името ти може би показва реалните ти години и искаш да скриеш нещо за себе си?) 
Първо ще ти кажа, не съм психотерапевт, психолог, психо-аналитик, или гастро инжинер, всъщност съм обикновен човек на 21 години (надявам се това да не ти попречи да ме приемеш на сериозно - Get out from the box )
Може мнението ми да ти се стори малко странно, но уви - странните решения помагат доста често, нестандартните и странните...  
Та, така... Всеки вижда света чрез себе си (егото си), та ти нали си Его... Човек без Его, не може да има хипохондрия... Всички имаме Его, което колкото и да "лекуваме" и да насочваме към това, което наричаме "правилно", накрая пак се оказваме в капан, на мисли, на емоции, на чувства и програми в Ума. 
Минал съм през доста психични противоречия, хипохондрии, ОКР, тревожост, натрапливости, агресия, тъги, вини, зависимости и може би и все още минавам, но тоновете литература, опит, медитации, дишания и т.н. практики... много помагат, просто Умът е проблем. 
В състояние на НЕ-УМ, няма да има хипохондрия, няма да има и нищо освен едно сливане с Цялото, светло Спокойствие, осъзнаване и щастие на тук и сега! Може би самите ми думи, могат да те успокоят, но това ще бъде скоро заглушено от вътрешните механизми на глупавия ум...
Просто има път, има тонове информация, има психотерапевти, има психолози, има учения, има каквото се сетиш, просто имам чувството, че ще повтаряш едно и също ако хората тук продължат да отговарят за да задоволиш някакъв вътрешен стремеж към "убеждение, че хипохондрията е лечима".
Приемаме, че е лечима, но ти не си болна, защото е просто в Умът ти, преодолей го, зарадвай се на мислите, че ще умреш и че хипохондрията е нещо прекрасно, наблюдавай мислите, играй си с тях, концентрирай се между тази и другата мисъл и виж илюзията на случващото се! Имам огромното желание да ти помогна, но не мога да влезна в главата ти и да действам. Трябва да действаш ти! Докажи мотивацията си, не на нас, а на Себе си!

С обич, 
Ангелов.

Как да станеш психолог или психотерапевт? Първо се сдобий с някое психо разстройство. След това успей да се излекуваш сам. И тогава може да мислиш да станеш психотерапевт.
 
Всичко останало е гола фантазия и претенции за елитарност.

Бравооооо! 

Днес ходих спринтове да правя в 5 сутринта, вчера яка тренировка, коремни, лицеви... за сега... Болят ме краката, боли ме корема.. Обаче тая болка която чувствам ми харесва много повече, от болката на провала. Душевна болка си има - да, обаче смятам че е по сладка когато си гониш целите, отколкото от бездействието на живеещия един мизерен живот плъх, дебел, без работа, без кола, без приятелка, без страст, порно маняк. Грозна гледка, живота на прасето. Кофти, ама факт. Тази мотивация, която започнах да изпитвам става все по- мощна и наситена. Мотивация извираща отвътре. Бях се вкарал във филм, "че трябва да живея" като светец, да имам перфектно здраве и т.н. Но защо ти е перфектно здраве ако не живееш живота си, за къде ще го пазиш, за гроба ли?! По- добре да съжалявам на старини за направени неща, отколкото за тези които няма да направя. Та... Усещам наистина нуждата ми от психотерапия, от лечение на Душата... Защото тези проблеми в семейството като малък, всичките подигравки и т.н. са оставили със сигурност своя отпечатък. Задействал съм се сериозно за работата в София и нямам търпение да дойда и да започнем работа, Орлине. Между другото вчера изгледах и видеа-та от БНП ТВ, вдъхнових се още повече! Всички нормални хора с приятелки и т.н., та аз ли няма да имам, защо пък?! Усещам вече как самия аз, не се обичам, как търся точно "значимия друг", да ме гушне, да ми каже колко ме обича, за да се почувствам щастлив и добре, хм... Днес докато си лежах се замислих за това как се чувствам и си казах "това не съм аз", значи до такава степен съм свикнал с "рухналия ми АЗ", че когато се почувствам ОК и мотивиран и желание за живот, аз отричам себето, хм... 
До скоро!

Хахахахаха, ми идвайте да го "забираме" и да го караме и него на психтерапия (rofl) 

Няма проблем - ще го приема Шибендо. Нека покаже мотивация и ще му запиша личен час... 
 

Г-н Баев. Прочетох книгата "обсебен мозък", точно същата симптоматика, винаги имам чувството, че "нещо не е наред" или "не е направено, както трябва", "че ще направя нещо социално неприемливо".
Всеки ден си практикувам медитацията, преди малко отново и само забелязвам как фалшивите сигнали от мозъка "стойката ти е неправилна, неправилно практикуваш, няма да има ефект!", се получават дори по време на практиката! Наблюдавам ги, виждам как сърцето ми се разтупква, различни части на тялото ми започват да "туптят" заради напрежението пораждащо се от "фалшивите импулси и сигнали". В тази книжка има и 4-стъпкова програма за справяне, ще я практикувам и нея. Имам успех, имам от време на време гадни чувства, но зачестих медитацията и положението се подобрява, малко по- малко.
Най- важното е, че се отворих за Истинската си природа, а тя не е съдържанието на съзнанието ми (будисткото учение). Не съм мислите си, навиците си, поведенията си. Мога да променя целия си мозък, със собствените си действия.
Най- важното е, че знам, че причина за ОКР-то, не съм АЗ. Фалшиви сигнали от мозъка са. Падна ми един товар от плещите.

Бизнесът трябва да върви... Пък и желаещи да го поддържат, ведно с илюзиите си, бол. 

Духовните чувства са тези на Буддхи състоянието, тялото, същността в нас - Любовта като принцип например. Но и онова особено усещане за свързаност с цялата вселена или духовният справедлив гняв. Да, има и духовен гняв, мъдро спокоен, но диамантено отрязващ - като се замисля, идва по-скоро от атман нивото.

Станимире, съгласен съм напълнос теб!

Като се замислих сега, има ум и Ум! Имаме бинарна логика, която колото е по-остра, бързо процесираща се и с подлежаща стабилна и обемна памет, толкова по-добре. Горе мислите от Учителя потвърждават опита ми - такъв интелект, когато е процесиран на върха на възможностите си, заедно с емоционално вдъхновение, по някое време надхвърля самия себе си. Логиката и творческото чувство се сливат в интуитивното творене, долавяне и създаване, наситено с висша безкористност и радост - прерастват в мъдростта на манас (духовния УМ) и Буддхи (духовният афект). Творчески процес направляван от свободната воля, най-същостното в нас - Атман!

Личността на психотерапевта е нужно да бъде доста преживяла, изстрадала, видяла две и двеста. Разбира се, постоянното нарастване на знания е нужно и още как. Сега като погледна назад и се питам "Боже, как съм се занимавал с това като нищо не съм знаел...". Иска ми се да прочета и знам всичко, такава жажда за знание ме мъчи, че направо боли понякога. Когато бях малък, баща ми ми беше казал една метафора за знанието - "като знаеш малко, ти се струва, че знаеш много. Кръгът ти от знание е малък и допирът му с непознатото също е малък, затова ти се струва, че всичко знаеш. После, като почнеш да увеличаваш кръга на знанието си, започва да ти се струва, че все по-малко знаеш - защото допирът на кръга ти от знание с непознатото расте!". Психотерапевтът има нужда от знание - той е нужно да бъде човек на знанието, в смисъла използван от толтеките примерно. Живо знание, сила, опит, обич и мъдрост. Външните знания от книгит епредставляват опита на другите и затова също са ценни, особено когато резонират с личния опит.

Нещо изключително важно за личността на психотерапевта: нужно е вече да е минал по пътеката, през която превежда пациентите си! Да се е сблъсквал със собствените си демони, страхове, вина, тъга, паника и ужас, гняв, ревност и завист - и да е придобил известна изкусност в процеса на работата си с тях, с трансформирането им, впрягането им в хомота на цялостната си по-хармонична личност!Тази "пътека" никога не свършва, разбира се и винаги има още и още за себеопознаване и вътрешна работа. Психологическото и психотерапевтично познание е по-скоро една добра систематизация на тази вътрешна работа, както и подходящ начин за представянето и пред пациента. Но един терапевт е нужно далеч преди ученето си психология да е имал вече черти в личността си, които да му разрешат да се занимава именно с тази професия. Черти като любознателност, дълбинна стабилност - здраво ядро, което стои непоклатимо каквото и да става с външната му личност.

Всички терапевти, които досега съм наблюдавал, без изключение са доминиращи и властни личности, контролиращи, с висока агресия и дори нараняващи себе си във високите си изисквания. Тези черти са по-скоро дълбинни и съвсем не е нужно да бъдат виждани - и обикновено не са виждани, защото са умело прикривани от една добре обработена персона. Те именно обаче предпазват терапевта при "дълбокото гмуркане" в ада на човешките души - те са като една предпазна броня от енергия, идваща от вътрешния център и насочена навън. Просто характерова и личностова структура, която или имаш или нямаш. Разбира се, в хода на живота си и работата си, психотерапевтът шлифова тези си базисни черти до положителния им вариант - самообладание, смелост, воля за постигане и никога непредаване, честност и откровеност. Често някой пита: "Не се ли натоварваш, не попиваш ли болките, мъките, тъгата и вината, страха и отчаянието, докато работиш по цял ден с тези емоции и енергии? Аз ако бях на твое място, щях да рухна веднага...". Ами не, не се натоварва терапевта! Просто има характеровата психична структура, която го пази. Може би донякъде може да се изгради такава психика, но...казвам го с голяма доза съмнение. По-скоро или я имаш или я нямаш тази психоструктура. Пак казвам, не говоря за външни черти, но за много дълбинна базова психична структура. Обикновено тя се формира от свръхизискващ родителски стил и лична борбена реакция на този стил. При мен лично сформирането на такава психика е предизвикано от спецификата на говора ми, която за несъзнаваното ми е била един трети родител. Един безпощаден, мачкащ, злоупотребяващ, непредвидим, унизяващ и жесток родител, който безмилостно мачка. Говоря за заекването си, което подобно на дразненето на песъчинка е карало психиката ми като дете и по-късно постоянно да отделя съпротивителни сили, оформили гореспоменатата психична структура.

Моето мнение е, че психотерапевтът, за да бъде успешен и да си върши работата добре, е нужно да бъде изключително емпатичен! Да умее на мига да се вчувства в преживяванията на човека, да резонира с тях, да го чувства директно! Това емпатично съпреживяване, съчетано със силна психична енергия и здраво всътрешно ядро, връзка с психичния център на цялостната личност позволяват на психотерапевта да слее психиката си с тази на пациента. Да я усети директно, а не само да я разбере с разума си, който също е изключително важен в тази професия. Някои обучители по психотерапия учат, че терапевтът трябва да държи известна емоционална дистанция от пациента/ клиента. За мен такова поведение е гаранция за слаба и неуспешна работа! Напротив, нужно е едно плътно емоционално сливане с пациента, смело проникване в най-тежките му преживявания, резониране с тях. Когато го прави, психотерапевтът в същото време е в постоянна връзка със собственото си психично ядро/ център - просто психиката му е такава, че му позволява това да се случва. Пациентът, междъ другото, директно чувства степента на емпатично сливане на терапевта си с психиката му - самото това сливане е директна гаранция за това, че той е разбиран, усещан, съпреживяван, че не е сам и че е приеман. Оттам насетне терапевтът, с помощта на разума, стъпка по стъпка води пациента по пътечката към щастието му. Защото сам е минавал по тази пътечка многократно - по собствената си такава и по тези на пациентите си! Води го чрез анализ и светлината/ инсайт на осъзнаването, чрез хипноза/ визуализация, възнамеряване, логика, оптимизъм, медитация, дишане и промяна в поведението. Добрият психотерапевт учи пациента си на това как сам да върви по собствената си психична, а оттам и житейска пътека!

Психотерапевтът, според мен винаги е нужно да осъзнава колко много има да учи! Като мъдрост, като опит, като стремеж към знанието. Психотерапевтът има неутолима жажда за знание - знанието като информация, но и преживелищното знание на мъдрия опит! Знание, което да завибрира във всяка клетка на паметта, но и на съществото му! Аз например осъзнавам огромната си нужда от себеразвитие - и като четене на книги, съдържащи опита на други терапевти, но и като лично израстване! Сега, след няколко години практика в терапията, може би малко съм израстнал психически. Но, отвътре изгарям за постоянното сливане с щастието и силата, стабилността и вибрацията, идващи от постоянната връзка с онова вътрешно слънце на свободната воля. Връзка, която губя, после пак възстановявам. Осъзнавам, че връзката е нужно да бъде по-плътна и постоянна! Сигурен съм, че тук, в този форум за съзнателен живот метафората ми е разбирана!

Личността на добрия психотерапевт е нужно да бъде веща на имплицитно ниво със справянето с проблемите, с които работи в пациентите си. Да умее в самия себе си да работи умело, леко и спокойно с тези проблеми. Смея да кажа, че добре се справям със собствения си страх, паника, ужас и вещо умея да го трансформирам в смелост и спокойствие. Затова и пациентите ми засега са преди всичко с тревожни разстройства. Аз самия обаче засега съм твърде слаб в справянето със собствената си страст. С нагона към удоволствието, с отлагането му и сублимирането му. Това е работа, която ми предстои да върша. Съзнавам, че провалът в тази вътрешна работа би бил провал и във външната работа с психичните разстройства, където е намесена страстта: зависимостите! Те са и най-тежките, по-трудно се успява в тях дори от работата с психозите. Само най-добрите терапевти са успешни в тази работа! Страхът, тъгата, вината при тревожните разстройства са като малки котенца пред тигъра на страстта. Бог да ми е на помощ в тази работа - успехът в нея е врата към бъдеще, а неуспехът, крах.

Интелектът на психотерапевта е нужно да бъде остър и прецизен - донякъде той е даденост, а донякъде се и развива!
Терапевтът е нужно да бъде смел, спокоен, разтворен за пациентите си и приемащ ги безусловно, каквито са! На дълбоко несъзнавано ниво той замества личностите на майката и бащата, като процесът на терапия за несъзнваното се явява едно структурирано превъзпитаване, израстване, премоделиране на себе си.

Личността на терапевта е важна! Знанието му, техниките му - също! Но личността е подлежащата основа, която според качествата си предопределя успешното или не приложение на терапевтичните похвати!

Медитацията те прави по-умен като IQ, но и като емоционална, социална и духовна интелигентност. Въздействието ѝ върху амигдалата - по-скоро нормализира нещата. 

"Като че ли имам страх от тях. В момента, в който някое момче, което харесвам, ме хареса обратно, започвам да му намирам дефекти и даже се погнусявам от него."
Чувам това постоянно. Когато има шанс да се получат нещата, вдигане на летвата и намиране на недостатъци. А за да не се получат, фиксация в невъзможни обекти. Какво ли се крие в твоя страх от сближаване? Лично е - изоставяне, нараняване, предателство, страх от собствена разкритост и доверяване... Когато видиш точно какво е, можеш да проследяваш механизмите на страха и да ги преобразуваш. Само на 21 си, имаш време - и все пак, имал съм клиенти на по 40+, които са били в същия механизъм и поради това са нямали интимност. Така че, обърни се към психотерапевт и в лична и групова терапия, за броени сесии ще се отключат вратите на силния ти и смел живот!

Да, продават ги като бонбонки, проблем няма... 

Всъщност, ще се окаже, че не е било мързел, а правене от ТРЯБВА, от борбата на главата... Когато се махне борбата, се вижда, че когато е от сърце, правеното е песен! Браво за крия йога - към коя школа се насочваш? Сатянанда йога е великолепна.

Здравей, не мисля че има смисъл да се притесняваш.. И аз май съм минал през нещо такова... След изживян стрес се получава най- често според мен.. Изпробвай техники за избавяне от стреса, ТЕС (съм го правил, когато съм бил в депресия преди и помагаше донякъде..), сега започнах да медитирам сам вкъщи с йога нидра и много ми помага, също така чета медитативни текстове, разкази, статии, просто ти отварят очите за много неща... И аз имам остатъчни емоции, когато съм сред много хора и т.н., но гледам как подскача ума ми с вътрешния наблюдател и това също много ми помага.. Общо взето за сега се справям сам със себе си, дори не мисля че ми е имало нещо, а просто съм се филмирал и стресирал за глупости.. Не съм ходил на психотерапия, макар да съм сигурен, че много помага! Сега чета и книги за психология, психотерапия, това също много ми помага.  Понякога сега в главта ми изплуват мисли "Това аз ли съм или........ кой съм аз?" "никога не съм се чувствал толкова спокоен, не знам дали съм аз това, или съм побъркан, важното е да не се приемаш толкова на сериозно...." Спорта мисля, че ще ти помогне, а ако се запишеш на някое бойно изкуство ще ти даде повече увереност... Спорт, медитация, психотерапия и помни, че всичко е възможно! Повярвай в себе си и светлината на духа си!
 
Това ми помогна на мен, сигурен съм, че и ти ще се справиш, просто трябва да минеш пътя, ти ще избереш какъв е той..

Докато не приемеш жестоката истина, че няма как да полудееш, ще бъдеш като луда.Това е.Или приемаш истината или се филмираш, колкото си искаш.Няма човек, който да си мисли,че ще полудее и да е добре. Ако продължаваш да си мислиш, че ще полудееш, ще станеш толкова напрегната, че ще се молиш да полудееш, за да се успокоиш, но уви, това няма как да стане и ще си все стресирана.

Това което описваш е страх / тревожност/ , а не депресия.Не са ти нужни хапчета за страха. Промени малко, или повече, начина си на живот.Мисли по-оптимистично, радвай се на това което имаш и до  лятото ще си добре.
 
Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота.
1. Живей просто.
2. Обичай щедро.
3. Желай от сърце.
4. Говори мило и приятелски.
Запали свещ и се наслади на кафето си този следобед..!

Започнах да ходя на йога,спрях да чета форуми,излизам и т.н.общо взето се опитвам да се справя сама и да съм пак като преди -щастлива,силна и грижовна майка.Въпроса ми е мога ли САМА да се справя и завинаги да се оправя и да забравя този ад?
 
Всеки един, който прояви усилие и търпение можа да се справи сам.По пътя на справянето сте.
 
Никога не съм си и мислела,че мога да стигна до тук Аз вечният оптимист и "усмихнатото"момиче според хората.
 
Ние сме хора и винаги може да се повят проблеми които да ни извадят от релсите.Трябва да го приемеш.
 
силна и грижовна майка.
 
Тази дума -силна ме тревожи.Махни я от речника си, остави само грижовна и нещата ще се подредят по-лесно.

Всеки човек си мени настроенията ден за ден. А може той да отразява и промените във вашите настроения Може да е негова особеност отразените от вас настроения да са усилени.
Освен това всеки човек може да се грижи за другия различните дни по различен начин. Има хора, които са искрено влюбени, но идват някои дни, когато ако ги запиташ "Обичаш ли ме?" и той ще каже "Не знам", а всъщност продължава да обича.
При всички хора изразяването на любовта и грижата към другия е променлива във времето. Да, разбирам ви, че това е несигурност за вас, но такива са човешките отношения.
Може да му помогнат практики за работа с емоциите и за освобождаване на нахлули отвън емоции. Също нещо креативно като рисуване, да прави нещо с ръцете си и т.н. Тоест, каквото казва Орлин по-горе.

Дишането е добра посока, друга психотелесните опити, фокусирани в доверие/ смирение, водената медитация/ хипнотерапия. Самостоятелната работа с автохипноза, спорт и дишане, поведенческото излагане на стресори с вече промененото отношение решава казуса! 
Успехи!

Никаква депресия - просто повишена тревожност, страхове от смъртта, елементи на агорафобия... Страхът се лекува със смелост! тя пък е възможна само при наличие на любовта. За да се създадат условия за случването на тази любов към себе си, света и другите (не привързаност, а любов), се работи с мисленето, което се изправя, променят се характеровите дълбоки страхове/ травми. Учите се да опознавате себе си, да дезавтоматизирате процесите си, да пресътворявате и сама да залагате нови програми в себе си. Как? Дълга тема. По-лесно се получава с помощта на вещ психотерапевт. Потърсете такъв - струва си усилията, времето, парите, дори при пътуване в друг град! Защото решаването или не на страховете ви определя качеството и посоките на живота ви!

Здравей, задаваш въпрос, на който няма как да се отговори с едно изречение, с един пост.
Това е състояние, което е познато на всеки втори човек. Разликата е в това кой как стига до ресурса си за справяне.
Четенето на книги с положително мислене е хубаво, но крайно недостатъчно и често объркващо. Имаш нужда от подкрепа и правилна насока. Тук е писано много, много по въпроса, моя съвет е да започнеш да разглеждаш други теми подобни на твоята, да се запознаеш с начина по който другите се справят, да прочетеш за структурата на този вид страх, да събереш точна информация и тогава да имаш конкретни въпроси. 
За да живееш по- пълноценно е необходимо да започнеш с определянето на цел и с правенето на първата крачка към нея.
Ако целта ти е да подобриш състоянието си, първата крачка вече я направи, заяви го тук и поиска помощ. Втората е да събереш достатъчно информация за състоянието, за да знаеш с какво си имаш работа, защото няма нищо по неуспешно от ходене в мрака на незнанието. Когато направиш това, може да говорим за трета стъпка.

Такава репетиция правим в психотерапията - лазим, чувстваме се размазани и слаби, оригваме се целенасочено още и още интенционално, правим го в реална среда пак и пак нарочно, учим се умишлено да влизаме в усещането за слабост, провал, унижено безсилие... Учим същото по мекия начин на визуализацията и медитацията, по по-директния на психотеатъра... В психотерапевтична група всичко това се задълбочава и става по-силно от личната работа... Учим се да получаваме внимание не през хистеричните вторични печалби на "аз съм жертва на симптома", а през смиреното доверие в Бога отвътре, през пълнотата на себеусещането ни като част от цялото. 

Благодаря ви господин Баев,определено ще започна работа с психотерапевт!И ще се възползвам от това което ми дадохте като информация.Благодаря и приятна вечер!

Във Варна - Диляна Колева. 
Замислих се дали да почна да описвам парадоксалните поведенчески и психотелесни похвати, с които работя... Отказах се, преди да започна. Защото изискват много солидна подготовка, умения за водене, осъзнаване и самосъзнателност... - все факти и процеси, към които вие тепърва ще се стремите във вътрешната си работа. Мога обаче да ви препоръчам следното, което би ви помогнало преди да започнете работа с Диляна:
- Прочетете тези и тези статии. Както и книгата "Обсебен мозък".
- Започнете практика на медитация/ нидра (108 аудио сесии). Разбира се, спортувайте 4-5 пъти седмично, по 60-90 мин. натоварващи тренировки. 
Намерете мотивация за работа с психотерапевт!