Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Misha64

Участници
  • Общо Съдържание

    75
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от Misha64

  1. Misha64

    Разговори с бога

    Като кажем "ТОЙ е" сякаш говорим за някакво същество, личност.....и това е заблудата, защото Бог е творческата сила, която може да се изяви в безброй проявления, никое от които предварително зададени и определени. Един художник сяда и рисува картина на бялото платно. В началото и самият той може да не знае точно какво ще излезе изпод четката му. Самият творчески процес го повежда и той го следва...като всяка положена мазка по платното определя следващата....художникът, който в началото може и да се е взприемал като водещият в един момент е воден от една неопределима сила на хармония и интуитивен усет за красота, за истина....Това художникът го усеща, усеща момента в който е подет от тази сила...но той НЕ може да го контролира. Ако някой отстрани гледа ще мисли, че художникът действа от позицията на своите умения, знания....майсторлък. Отстрани не се вижда тази твърческа сила, която е поела нещата и води художника....Не се вижда, но се усеща...Картина, нарисувана от творческата сила винаги въздейства на гледащият я. Защото в нея присъства божественята хармония. Крайният резултат /картината/ никога не може да е предварително определена, известна, зададена. Тя винаги е нова, първа, единствена и неповторима....но съвършена в своята хармоничност. Това, че крайният резултат не е бил предвидим и определен не означава, че е несъвършена и създадена чрез невежество. Означа само, че е пръв, единствен и неповторим творчески акт. Затова и оригиналите на великите художници струват милиони, а копията, дори и най-съвършените са евтини. Защото някои хора са успяли да разберат, че оригиналите са проява на Бог, на творческата сила. Докато копията - са просто ....подобия.
  2. Уау!! Страхотно казано! Но...това е толкова субективно. Една и съща жена може да има такова въздействие спрямо определен мъж, докато нулево въздействие спрямо друг. Можем ли тогава да говорим за женствеността и като някаква независима характеристика, която тя притежава съдейки по въздействието, което оказва на определен мъж?
  3. Аз не виждам в статията да се дава начинът по който от единия виж жена /съзависима/ се става другия вид /зряла/. Дали е достатъчно само да осъзнаеш съзависимостта си? Не мисля.
  4. Чувството за блъскане в стени накъдето и да се обърнеш за мен е знак, че точно тази роля в която си /вкаран или си се вкарал/ е изчерпана. Не животът, не смисълът, а ролята. А ролята се поддържа от рационалния ум, който не си ти, а е просто един софтуер, програмиран в теб, съвкупност от навици . Време е да осъзнаеш, умът и ти не сте едно и също нещо и да смениш ролята. Веднага. Казваш, че си рационален човек, не вярваш в съдба, чудеса и пр...и съжаляваш, че на никого не си нужен, че няма човек, за когото си струва да продължаваш да се бориш. Това не е вярно. Има такъв човек, на когото си нужен и това си ти самият. Но не такъв, какъвто си бил досега. Бил си рационален - стани ирационален. Повярвай в чудесата. Експериментирай нова роля. Съблечи старата като износена дреха и пробвай нова. Вместо да мислиш, че ти предстои нова операция и престой в болница започни да вярваш /активно/, че дотам изобщо няма да са стигне защото ти, чрез вярата си ще го направиш излишно. Изобщо...най-общо казано започни да правиш точно обратното на това, което умът ти казва...защото умът е този, който поддържа ролята. Не му вървай! Прави обратното. Аз самата прилагах този метод когато се чувствах по подобен начин, когато чувствах, че път назад няма, но и напред няма. Тогава ...не знам как ми хрумна, но започнах да правя това - обратното на това, което умът ми е свикнал. Осъзнах, че нито умът ми, нито ролята в която той ме е вкарал съм АЗ. Аз съм нещо различно и е много вълнуващо да разбера точно какво....откривай се...като се поставяш в различни и нетипични за теб ситуации...без очаквания какво ще стане, а само с любопитство какво ще стане.
  5. Основна грешка на всички родители е да смятат, че могат да възпитат добре детето си, въпреки, че самите те са....нагазили в л****** до гуша. Смятат, че те могат да са опърпани /душевно/, но да възпитат уверени деца, че може да са смачкани и с 0-ва самооценка, но да възпитат силни личности, че могат да очакват всякакви лошотии да им да се случат, но могат да възпитат смели хора, че могат да вярват, че не заслужават обич и да нямат приятели, но да възпитат и отгледат деца, които ще имат успешни приятелства и бракове.....и т.н. Дъщеря ти ....която наричаш принцеса, няма как да бъде принцеса, ако я отглежда пепеляшка. Ти питаш "трябва ли да вземам медикаменти за да изляза от това състояние", тя може би ще пита "дали не е добре да пуша марихуана за да се чувствам по-уверена и харесвана". Затова нямаш никакво време за губене, а трябва една силна програма за самоутвърждаване - спорт, визия, сваляне на килограми, здравословно хранене, глезене ако щещ с женски неща като масажи, сауни, грижа за външния вид...задължително социални контакти, приятелки, филми, музика, хубави книги....хобита, .нещо което можеш и умееш да парвиш добре, дали ще е шиене,плетене,рисуване....или кулинария...важното е нещо хубаво да излиза от ръцете ти....нещо след което да си казваш "ехааа.....супер съм" . Не лекарства ти трябват, а един вътрешен шут, който да те изстреля да работиш. Йогата е чудесно нещо и килограмите не са пречка, прави се колкото и докъдето може....важното е да правиш нещо, да действаш....и също така самоутвърдителни формули всеки ден, желателно преди заспиване или веднага след събуждане " Аз съм прекрасна и заслужавам най-доброто от този свят /живот/ и вярвам, че така ще бъде. Ако ти успееш в това начиняние няма нужда да се тревожиш за дъщеря си.
  6. Misha64

    Пламен Иванов

    Изобщо не го очаквам. Очаквам авторът на поста да разбере, както и другите в неговото положение, но умишлено не се обръщам директно към него /тях/, защото знам, че човешкото его много бързо вдига автоматичните защити и бариери, когато му замирише на поучение или призив да разберат. Те търсят бързи и лесни отговори и резултати по възможност без тяхното лично участие, а такива дават безкруполните лъжци.... Един честен и отговорен човек /терапевт или не/ ще каже истината - а тя е че бърз и лесен начин, без да собствени усилия няма, има само ако се пързаляш надолу към блатото....тогава може даже и да спиш...то пътят сам ще те носи надолу... Малко късно видях обяснението как е започнало всичко и наистина е до психика, но не и до лекарства. Неприятните физически симптоми са цяла благословия защото са сигналът, който казва, че е време да преразгледаш /или може би разгледаш да първи път и осъзнаеш/ въпроса за връзките между хората, за притежанието и зависимостите..а оттам и страхът от загубата им /на хората, от които сме си позволили да зависим/. Твоите симптоми са сигнал за неотложността да се захванеш с тази работа...а лекарствата са сигурен начин да я провалят защото ще приспят съзнанието ти.
  7. Misha64

    Пламен Иванов

    Лекарства, които ще направят мобилизацията още по-трудна занапред, дори може би невъзможна.дават им лекарства за да притъпят симптома и така да изглежда сякаш са ги излекували. Поне да им казват истината. Да им кажат "виж какво мой човек, нещата са напълно поправими и напълно зависещи от теб. Избери - искаш ли да ти дам нещо, което да ти притъпи симптомите, но да ти отнеме инициативата, волята, усилието да се справиш, да ти отнеме шанса да се излекуваш....просто ще живееш по-лесно не защото си по-добре, а защото няма да усещаш колко си зле....или искаш да БЪДЕШ по-добре, да тръгнеш по пътя на усилието, да работиш за оздравяването си, но и да имаш реалния шанс тотално да се трансформираш и да се превърнеш в здрав, силен, зрял човек?
  8. Misha64

    Пламен Иванов

    Не знам защо веднага трябва да се търси в най-сложното - в психиката. Ами може причината да е на чисто физическо ниво, примерно някакъв дефицит ня витинамини, минерали...дефицит на достатъчно движение...може да е липса на структура в ежедневието....ясно поставяне на задачи и разпределение на времето...как може веднага да се предписват лекарства на млади хора преди да си разгледал обстойно всички възможни причини, свръзани с хранене, ежедневие и пр. ,просто не ми го побира главата!! Това за мен не са лекари, а престъпници !
  9. Нещо в постановката "щастливо семейство" ме дразни. Нещо не е правилно като израз...някак...все едно да кажем - има ли щастлива работа..като става дума за работа никой не я съчетава с думата щастие....щастието върви някак добре с почивката...щастливо да си почиваш, но когато работиш не е уместно това прилагателно. Уместни са - ползотворна, удовлетворителна, спорна....Мисля, че и за семейството важи това, защото семейството е едно поле на работа. На усилия...Семейството е работна структура. Трябват усилия и то никак не малки за да работи тази структура ползотворно. Семейството е един мини модел на организация, институция...с всичките предизвикателства и сложност на функционирането които има във всяка една структура и организация. Трябва много яснота, много осъзнатост, непрекъснати усилия, тук стои въпроса за личната територия и личните граници...при нарушени лични граници на някой от участниците става невъзможно правилното функциониране на системата, тук стои въпроса за мотивацията - при грешна мотивация дори само на един от двамата партньори става невъзможно...стои въпроса за честността, за разпределяне на задачите и отговорностите и поемането на лична отговорност....ако дори един от двамата не е склонен да поема отговорност - няма да стане, стои въпроса за възможност да надскочиш егото си, дори въпроса за саможертвата, защото да си готов да да сложиш като приоритет нещо извън собственото ти аз си е един вид саможертва, степен на зрялост...При невъзможност да надскочиш егото си - не става. Стои въпроса за талерантността и способността да приемаш другия какъвто е , а не какъвто ти си представяш, че трябва да е, стои въпроса за възможността за присъствие тук и сега....да бъдеш с другия истински, а не както са заедно пътниците в метрото, всеки забил поглед в телефона си /в себе си/. Изобщо....има толкова много работа, толкова много предизвикателства...че да говорим за "щастливо" е нелепо. Ако всеки работи на макс....да, ще е ползотворно за всички участници, ще е като да се обучаваш в престижен университет....и...би могло да има удовлетворителни резултати...но ако тръгваш към семейството с химерата да си организираш щастие - ще паднеш и доста ще се натъртиш.
  10. Сериозността на проблема е обратно пропорционален от количеството думи с които се описва. И има едно критично ниво, което като се премине е ясно, че истински проблем - няма. Има само страх от такъв.
  11. Misha64

    Социални проблеми

    Ехх, искаше ми се да провокирам автора стъпка по стъпка да стигне до отговорите, които му даде iti...като първо разнищим мисловната формула в която в момента се е вкарал...второ осъзнае, че става въпрос за личностни качества, които са обект на работа, на развитие, на усилие, на тренировка ако щеш...както един мускул се тренира с преодоляване и работа, така и личността...и че това е естественият път на развитието...и "лошите" модели, които са ни дадени на старта имат точно тази цел...да ни изритат по пътя на развитието, защото никой не би се развивал ако всичко му е супер, а не развивайки се няма стои на същото място, а ще деградира, защото няма такова нещо като стоене на едно място, всичко е движение, път нанякъде и ако не вървиш нагоре вървиш надолу...рано или късно разбираш измамата на така жадуваната сигурност....за която мечнаеш, разбираш, че точно тя е най-опасното нещо, защото ще се затвориш и окопаеш в нея и ще почнеш да я пазиш и да сънуваш кошмари как я губиш....ще се изолираш, ще се превърнеш в страхлив консуматор...обграден от дебели стени, недопускайки нещо да смути ...твоята илюзорна сигурност....ще създадеш собственият си ад, а после ще го разнасяш навсякъде със себе си. Но природата е така мъдра и успява да ни измъкне за косите от сътвореният от нас ад чрез нашите нужди...от близост, от връзки, от любов....успява да ни ритне навън и да каже - Хайде!, Сега си ти! Гледай, осъзнавай, действай, работи, упражнявай се, съграждай се, работи за себе си , докато ти самият не се харесаш...ти си най-добрият си критерий...и докато работиш ще получаваш помощ......Имаш толкова много работа! Но си струва. И в този момент някои казват "не, не искам...предпочитам да се махна от тоя живот защото той е лош, гаден, труден или защото аз съм лош, гаден, труден"..... Но животът, светът не е даденост. Променяш се ти, променя се и той. Променяш се докато вървиш по пътя на преодоляването. Само трябва да хванеш вярната посока и да не се отказваш и тогава няма начин да не стигеш.....докъде да стигнеш? Няма такова място докъдето да трябва да стигаш, простодокато вървиш ще се трасформираш и от п**** ще се преврънеш в пич (с извинение за жаргона).
  12. Misha64

    Социални проблеми

    Калисто, направо съм впечатлена как успяваш така точно да дефинираш нещата. Аз от вчера се пъна да изкристализирам нещо по въпроса "какво прави един мъж п****?" и нещо все губя нишката....самопредизвиках се. Засега само ми изникват "качества" като - нерешителност, невъзможност за вземане на решение сам, на база само на собствено мнение и опит, не можене да поема и носи отговорност (безотговорнст), егоцентризъм в смисъл интересите му се свеждат единствено до собствената му личност..., търсене винаги на лесния път, ако може някой друг да свърши работата, непрекъснато търсене на подпорки /патерици/ на което да се опре...а не да разчита на собствените си крака, ум и решения, зависимост във всичките и форми, зависимост от одобрението или мнението на околните...няма собствен център и ценностна систева, която да го направлява, а непрекъснато се оглежда и ослушва за мнението на другите и това е определящото. Засега това можах да се сетя.
  13. Misha64

    Социални проблеми

    Калисто, много ми допадна твоето определение, но все пак имам някои въпросителни. Според теб "п****" е категория, която се отнася до човек без значение на пола и има общо с чувството му за лично достойнство и себеуважение и отстояването им. Обаче, честно казано аз не мога да си спомня този епитет да съм го чула използван за жена (едикоя си е голяма п****). Винаги съм го чувала използван за мъж в смисъл, че не е съвсем мъж...дано се включат и мъже да кажат те какво разбират и кога употребяват това (или някакъв негов еквивалент).
  14. Misha64

    Социални проблеми

    Аз точно към това го предизвиквам. Между другото предизвиквам всички участници в дискусията - мъже и жени. Защото не само той е подвластен на езика и словестните и мисловни формули. Аз предизвиквам всички да разнищим тази мисловна/словесна формула и да открием кой какво съдържание намира и смята че трябва да притежават истинските, достойните, качествените МЪЖ и ЖЕНА.. Да речем че трябва да ги дефинираме и да ги обясним на някой паднал от Марс, който не знае що е то. какво ще му обясним?
  15. Misha64

    Социални проблеми

    " Не съм мъж, а съм путка". Това ми стана много интересно. Бих искала да разбера...все пак аз съм жена и ми е интересно какво мисли един мъж, че трябва да е или да прави за да бъде МЪЖ и какво според един мъж означава ПУТКА. Бих помолила авторът подробно да ми обясни какво съдържание влага в тези понятия. И после можем да поговорим какво влага една жена в тези понятия. И да ги сравним. Мисля че ще изскочи някой заек.....
  16. Не можеш да учиш защото не си мотиварана. Ако беше всичко щеше да си дойде на мястото и без да знаеш как да става щеше да си подредиш задачките и да си свършиш работата. Недей се упреква и не си слагай етикети "мързелива", "неорганизирана", "бавна" и пр. Защото не е вярно.Напротив, ти си един съвсем нормален човек, който за да свърши пещо първо трябва да го иска, да е сигурен, че точно това е което иска и тогава му идват сили и умения как да го свърши. Това е нещо съвсем естествено и нормално. Ти насилваш себе си в момента. Гонейки някакви цели, които доколкото разбирам дори не са твои....Разбери, че не изпити или каквото и да било друго е важното, ТИ СИ важната. Ако трябва зарежи и изпити и всичко, прекъсни, напусни или просто си дай почивка но си дай възможност да сипвъзстановиш равновесието, да разбереш какво точно искаш, и ако си сигурна какво искаш, примерно курсове по езици...направи го. Независимо кой какво мисли по въпроса и колко неразумна или нелогично изглежда на някого.....прави това, което чувстваш, че ти е най-близо до теб, което желаеш най-много. И не си длъжна да обясняваш на когото и да било какво, защо и как. Това е ТВОЯТ живот и никой няма право да ти търси сметка. Не насилвай себе си. Не се изтезавай, защото точно това правиш в момента.
  17. Нищо ти няма освен че си се фокусирал твърде върху себе си и последиците за всеки биха били същите при подобно фокусиране. Нищо друго не ти трябва освен да изместиш фокуса си. Например към момичето...ти казваш, че непрекъснато мислиш за нея, но подзирам, че не за нея мислиш, а за себе си как ще се изложиш и как ще те отхвърлят. Щото ако наистина мислиш за нея, т.е. наистина ти е интересно тя що за човек е , как си прекарва свободното време, какви филми обича, каква музика слуша...какви книги чете....има ли хоби, има ли домашен любимец, обича ли кучето, котки....цветя....има ли много приятелки и обича ли да излиза навън или предпочита да си седи вкъщи...обича ли да пътува....къде би искала да отиде.....ехеее...за толкова много неща можеш да говориш с нея и да я опознаеш.....за какви теми на разговор бълнуваш, никой не измисля теми предварително...темите възникват в процеса на общуване, когато хората наистина се интересуват от другия човек и от нещата около себе си, а не само от себе си и от това какво би се случило ако.. .Измести фокуса...тренирай всеки ден по улиците - гледай света около теб....нека ти стане интересен....защото в момента сам ти си си най-интересен , но това те съсипва...затова зарежи тая работа..махни с ръка и си кажи, че в този свят има толкова много неща не по-малко интересни от теб самия и си заслужава да им обърнеш внимание. Отмести фокуса от себе си.
  18. Misha64

    Обяснете ми тази реакция?

    Eхх колко жалко. Колко жалко, че не можем да повярваме, че заслужаваме любов, внимание, че сме достойни и ценни ....жалко е че винаги се съмняваме....в твоя случай съмнението , че не ти си била главната причита той да дойде, а е имал друга работа и просто му е било на сгода да мине....ето това те е загризало отвътре. Защо е било нужно да разследваш като детектив... след като можеш за разбереш колко те цени по начина по който се държи когато сте заедно, по начина по който се чувстваш когато сте заедно....но ти не си вярваш и на себе си...ти си уплашена. Изпълнена с подозрения и съмнения.....а това което си направила...да го приклещиш по този начин....да го вкараш в капан, правейки се че не знаеш и чакайки да се оплете в лъжите си и после да го харосаш по главата с "измамник"...ами аз не знам има ли мъж, който би преглътнал подобна подлярска постъпка и би понесъл така да го притиснат до стената....това е непочтено, грозно, унизително за човека.
  19. Повтарянето на семейния модел е нещо неизбежно. Въпросът е да се изловиш в крачка че го правиш, да се самонаблюдаваш...да се саморазобличиш един вид. Един много често срещан капан е че човек в опита си да избяга от модела мислейки се "това на мен няма да допусна никога да ми се случи" и се хвърля в другата крайност. Например ако е имало алкохолик и безотговорен човек в семейството се хвъря към пълен въздържател и свръх отговорен ....обаче...се оказва, че той е бил въздържател спрямо алкохола, но не и спрямо нещо друго , примерно работата си. Може да не е АЛКОХОЛик, но да е РАБОТОхолик. И може да свръх отговорен към своя приоритет - работата си, но напълно безотговорен що се отнася до семейството и отношенията в него. Имам съвсем реален такъв пример. Така, че след ен на брой години, въпросната жена , връщайки ленатата назад се оказва, че не само е изкопирала пак модела, макар и хвърляйки се уж в точно обратното....ами даже го е и "подобрила", т.е. внесла е собствено творчество....но разбира това след десетки години собствени усилию и самоанализ....може би една терапия щеше да и помогне да осъзнае какво прави много по-рано.....ако тази жена можеше да се довери на когото и да е....но тя не можеше...защото нямаше изграден модел за доверие....така че не и оставаше друго освен да се опитва сама да се хване в крачка...а животът се оказва твърде кратък...когато си и пациент и терапевт едневременно...
  20. Misha64

    Къде греша ?

    Регресията не е страшна
  21. Misha64

    Къде греша ?

    Не, от много отдавна не изпитвам тази мъка. Изпитвах я преди много години преди да осъзная, че има нещо като духовен път и когато мислех, че просто съм имала лош късмет.....че някой с нещо ме е ощетил...или може би наказал. После тръгнах по пътя, станах търсач и .....нещата коренно се промениха. Мъката се смени с моменти на въодушевление и подем, моменти на обезсърчение и падане....и кратки моменти на покой и увереност....напоследък все по-често прозирам зад мъглата и зървам пъзела...виждам как всичко, което се е случило е трябвало да се случи за да ме доведе до следващото стъпало и все по-често се изпълвам с благодарност... Майчината обич може да се компенсира само от едно единствено нещо - Божията обич...първо почваш да търсиш майка си във всеки срещнат несъзнателно....и съвсем естествено се проваляш...докато не осъзнаеш, че дори и всички да те отхвърлят има едно нещо вътре в теб, което никога няма да те отхвърли и ще те подкрепя винаги. Него няма нужда да го чакаш от хората да ти го дадат. То е в теб....първо смътно го усещаш, после все по-ясно и накрая си напълно уверен, че с него си защитен и обгрижен и друго няма какво да търсиш. Най-сетне се отпускаш и разбираш, че търсенето ти ...май е към своя край....намерил си каквото си търсил, сега битката е друга - битката е да не допуснеш да го забравиш.....да не допуснеш да се усъмниш....да не допуснеш...Мисля, че това нещо се нарича ВЯРА. И тя трябва да пъде подхранвана и поддържана непрекъснато.
  22. Misha64

    Къде греша ?

    Да, несъзнателно се случват. Никога не съм си мислела "Е сега тая приятелка ще я ползвам за майка" или пък "От мъжа си очаквам да е майка ми"... никой съзнателно не си дава сметка, но реално точно това се случва. Не зная ...дали под хипноза могат да запълнят дефицита от адекватна майчина обич...дали?
  23. Misha64

    Къде греша ?

    Според мен отговорът се крие в последното изречение от поста ти "Ще се радвам на мненията ви...особено критичните". Виж какво очакваш от хората - критични мнения. Ти това търсиш. И това получаваш. Защо го търсиш ли? Отговорът на този въпрос пък е малко по-нагоре "майка ми, която от край време не ме приема, за обичане пък изобщо"....С една дума - ти проектираш образа на майката върху хората наоколо. Но тъй като майката е свързана с теб не с обич, а с критика, ти това търсиш. Много странно е че чета този твой пост точно в момента в който самата аз осъзнах, че правя това с хората и провалих доста от отношенията си именно по тази причина...защото съм вкарвала хората в ролята на майката без да го съзнавам. Първо съм. Очаквала от тях да ме контролират, критикуват и поучават....да ме оценят...един вид...съм прехвърляла отговорността за себе върху тях....както ти в момента правиш. Хора с нормални граници, обаче, инстинктивно усещат това "вкарване в роля" и не желаят да участват. Също го правят инстинктивно. Значи тук не става дума за твои недостатъци или качества. Става дума...за роли. В социума играят други правила...различни от семейните...социумът е надграждане...нещо като горен етаж...над семейството. Но ако сме заседнали в семейството...ние го проектираме и в социума, където обаче правилата на играта са различни. И ако щете вярвайте, ама влязох във форума и аз да попитам....как да се справя с това....и ето че попадам точно на такъв пост....така, че моля и аз за отговор тук - как се отработва това нещо???!!!! Ето, аз вече разбрах че го правя, но когато се случва не мога да се усетя, само пост фактум.....
  24. Ми че ти си много наясно с всичко...ми прави впечатление. Много логичен, аналитичен, интуитивен дори...дал си си отговорите на въпросите...но сякаш не си сигурен напълно... Критиката в детска възраст е ....и дори...незачитането, нехваленето, непризнаването на успехи, достойнства и хубави неща...всичко това се отразява. Детето трябва да е обичано безусловно и тогава израства уверен в себе си човек, който не се страхува да греши и не си опасява, че ако е лош или неправ ще бъде отхвърлен. Във всички останали случаи има проблем после. И трудността е че дори и да го осъзнаваш проблема откъде ти е и в какво се изразява...той продължава да действа на подсъзнателно ниво... Не съм сигурна кой точно е начинът...аз за себе си избрах съзнателно да си позволя да допусна грешки...за да видя чак толкова ли е страшно...първият санкциониращ бях аз самата...и от собствената си критика най-трудно се отървавам...мисля, че там някъде е разковничето, но..все пак..нека специалистите да кажат....
×