Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ines Raycheva

Участници
  • Общо Съдържание

    180
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    10

Всичко добавено от Ines Raycheva

  1. Ще споделя, че откривам във въпроса търсене на лекота и приятно усещане, избягване на проблемите, а не търсене на дълбочина - може и да не е така, разбира се. Наскоро прочетох нещо, което много ми хареса - всяка случка, всеки човек и преживяване, което се случва в живота ни, е всъщност диалог с Бога. Можеш да ползваш и други думи вместо Бог - Вселената, Дао, не става дума за религиозни догми, а за цялост. С това искам да кажа, че няма нищо случайно, и ученето е в самия живот, в самите преживявания. Какво конкретно не харесваш в колектива си? Какво в теб отразява това? Ако приемеш, че средата там е трамплин за твоето себеосъзнаване и растеж? Ако бъде фокусирано, като динамична медитация? Ако фокусът обаче не е в парите - защото това е слаба цел, която не топли същински. А ако пък не е твоето нещо и чувстваш, че не можеш да научиш нищо за себе си в момента там - защо си точно там? Страх, че няма да намериш друга? Работа колкото поискаш! Но, навсякъде е ценна адаптивността, самодисциплината, но най-вече любовта, с която работим (с която живеем). Ще разкажа една история по повод въпроса. Наскоро с мои приятели решихме да пътуваме с влак - оказахме се в един изключително мизерен, мръсен, стар влак. Кондукторът във влака беше към 60-годишен мъж, с много стар и захабен костюм, залепени с тиксо очила, а баджът, който висеше на врата му беше толкова покъсан, че едва личеше какво пише. И понеже си купихме билети от влака, когато кондукторът застана срещу мен, видях искрената му усмивка, почувствах човечността му. Беше изключително любезен - но не престорено и мазно, а смирено и спокойно, тихо и дори незабележимо, ако нямаш сетивата да го почувстваш. Така общуваше с всички пътници, а аз го наблюдавах с удивление - този обикновен човек, пътуващ в мизерните влакове, общуващ с всякакви хора - някои от които не особено приятни, си вършеше работата, както се казва, с кеф! Как го прави? Дадох му повече пари, отколкото струваше билета, сякаш това ще промени целия му живот, а и явно от някакво криво съжаление (което не е проява на същинска любов) и му казах да не ми връща, ако няма, с надеждата да прикрия опита си да му дам повече пари. Е, той взе точно толкова пари, колкото струваше билета. Не видях по лицето му обида, напротив, сякаш нищо не се промени в него. Та, не е до външното съвършенство, на което се надяваме в работата, в живота си, което търсим в другите. До вътрешното приемане и обич е. Тогава и отвън приемаме и обичаме - точно, каквото си е. А вътрешното приемане, приемането на самия себе си - това е трудна работа, продължителна, няма царски пътища...
  2. @xam, ще се включа със споделяне като жена - @Човек_88 ти е дал много добра посока. Жените харесват самоуверени мъже, а това са именно самоприелите се - онези, които са съвсем наясно, че не са съвършени (като всеки друг), но обичащи се точно каквито са си в момента. Онези, които искат да се усъвършенстват, опознават, порастват, без това да е с цел да удовлетворят друг. Тренировките (особено по бойни изкуства) са страхотен начин да се научиш да се подчиняваш, чувствайки и разбирайки, че имаш какво да учиш от другите мъже и това не е в разрез с твоята увереност. Можеш така и да намериш мъж, който притежава качества, които баща ти не е имал. Така или иначе обаче не е смисълът в това да удовлетвориш баща си или някой друг - а да приемеш собствените си неуспехи и провали. Така с времето ще спреш да се страхуваш от тях, ще чувстваш, че те хранят, а не те съсипват. Виж, ти вече съзнаваш моделите, патерните, които са дълбоко заложени в теб и твоя род. Това Е много, това е голям напредък! Щом си ги осъзнал, ще ги преработиш, вярвам го. Пишеш, че искаш да се научиш да даваш, а не да вземаш. Можеш да опиташ доброволчески инициативи, има колкото си пожелаеш! Но този бунт спрямо авторитети говори, че ти е трудно да приемеш всъщност - защото това те прави сякаш слаб. Сякаш пак си онова малко унизено момче. Истинската сила е в слабостта. Можеш да приемеш само от позицията на слабост. Да учиш от тази позиция, не от такава на псевдо-гордост и сила наужким. Няма нужда да се "поправяш", ти не си счупен. Ти си умен, млад мъж, който има пред себе си път да извърви, много възможни ходове, никой от които грешни, а насочващи и постепенно все по-прецизни, какво по-хубаво?
  3. Този сайт ползвам и го знам от мои приятели астролзи. Има и един популярен български, който излиза в търсачките - не е добър и прави много грешки.
  4. Ines Raycheva

    (П)Объркан

    Здравей! Да, личи си, че си чувствителен и се фиксираш в проблемите си прекомерно - това ги захранва и вместо решения, имаш още проблеми. Това, което преживяваш е тревожност, за която тук, за радост, е писано и споделяно много. Тревожността винаги идва, когато ни се иска сигурност, а я няма, когато доверието е позабравено и връзката с емоциите е изтъняла... Можеш да прочетеш това и това, освен други теми във форума, които ще ти дадат ценен поглед. Вероятно е да стигнеш до някои отговори - след което можеш да пишеш тук, споделяйки какво повече си разбрал за самия себе си през тях. Успех!
  5. Здравей, @pmm! Слагам тук този клип, който направихме съвместно с няколко човека, преодолели своите тревожни състояния! Клипът е направен с цел да покаже, че е постижимо за всеки човек да се справи с тревожните състояния, през които преминава - чрез самопознание, себелюбов, готовност за работа и качествени промени в начина на мислене, нагласите, оттам и в живота! Успех!
  6. Здравей! Разбира се, че никога не е късно! Проучи и се подготви добре за приемните изпити, защото, до колкото знам, са сериозни. Изобщо цялото обучение е тежко, но това не трябва да те отказва. Добре е да имаш представа в какво се въвличаш - особено като време и финанси, които ще трябва да инвестираш. Ако е "твоето нещо", ако ти е призвание, колкото и да тежи понякога, няма да можеш да си представиш да правиш друго - казвам го от личен опит, макар и в друга сфера. Какво имаш предвид под това? Уточни кое би си заслужавало за теб и какво се крие зад това - какво искаш да постигнеш всъщност през работата си?
  7. Ines Raycheva

    Страх!

    Здравей! Да, това, което описваш са натрапливости, израстъчета от тревожността ти! Аз също ти препоръчвам работа с психотерапевт, груповата също ще ти е много ценна - Орлин Баев води такава всяка сряда от 19ч., можеш да видиш информация тук. Такава работа ще отговори на въпроса ти "Какво да направя, за да преобразувам тревожността и страха в смелост?" Това е процес, който е добре да бъде воден от човек, който разбира какво прави. Да ти опишем техниките тук е друго - може да има само информативен характер. Да, можеш да бъдеш така и цял живот, но аз не вярвам в това - самата ти вече съзнаваш, че минаваш през трансформация, от която се учиш с мъдрост, търпение и най-вече себелюбов. Всеки жив човек изпитва тревожност и стрес, въпросът е вижда ли ги като път за самопознание и учене. Пусни си водени медитации, тази съм направила специално за работа със страха. Добре е да усетиш с тялото си чувството на спокойствие, отпуснатост, доверие - в Живота, в Бог, във Вселенските закони - което резонира с теб. Имайки доверие и нагласа, но и усещане за цялостност, смисленост и подреденост във всяко събитие и среща, напрежението спада постепенно, защото съзнаваш, че вървиш по своя път, препятствията, трудностите и тегобите по който са неизбежни толкова, колкото и любовта, радостта, красотата и хармонията. Дар има във всичко, въпросът е да го разпознаеш!
  8. Желанието за контрол, недоверието, мислите, че ако ти не управляваш, животът се разпада, водят точно до това, което описваш. Да, чувствата наистина следват водовъртежа на мислите. Може би искаш интелектуална яснота, която да създаде усещане за контрол у теб? Вортекс е това - нестихващ водовъртеж. Докато мечтаеш за контрол, ще Си в тези състояния, а това мечтаене всъщност блокира действията ти и е автоагресивно - атака срещу самата теб, която имплицира недостъчност, неумение за справяне. Докато си в този си модел на мислене нямаш ход на действие.
  9. Ines Raycheva

    помощ

    Докато сме фиксирани в постигането на определена цел, често не си даваме сметка всъщност колко много вече сме постигнали, за колко много имаме да сме благодарни. Искаме сега и веднага, а забравяме за собственото си спокойствие и добруване. Щом лекарите, с които си се срещнала са ти обяснили, че трябва да пиеш антипсихотици - послушай ги, помогни на самата себе си. Ти разбираш, че трябва да се погрижиш първо за себе си, преди да можеш да бъдеш грижеща се майка, приятелка, съпруга. Родителите ти и близките ти вероятно не разбират съвсем през какво преминаваш - ако имаш желание и чувстваш, че това ти помага - пиши тук. Ако си спряла да пиеш медикаментите си, свържи се с психиатъра си, обясни му ситуацията - това е важно и неотложно за теб.
  10. Ines Raycheva

    помощ

    Понякога хората, които са наши близки, обичат ни, загрижени са, но никак не умеят да приемат трудностите и проблемите, през които преминаваме - дали от чувство на безсилие, дали от чувство на вина... На колко години си, с усещането съм, че си пълнолетна? Имаш ли възможност да потърсиш психотерапевт, с който да работиш, да говориш със своя психиатър за опцията да те насочи към такъв? С писане тук можем да ти дадем препоръки и предложения, но едва ли качествената и последователна подкрепа, от която имаш нужда. Ти самата усещаш ли разлика, промяна преди и след взимането на медикаменти и каква беше причината / причините да потърсиш психиатър на първо място? Кой пожела това, какво се случи?
  11. Ines Raycheva

    помощ

    В това, което си написала личи много страх - а страхът не се "лекува", тоест приема, и съответно преодолява, с такива компенсации отвън. Да имаш деца и семейство не те прави автоматично щастлива и не-самотна, това е илюзорна мечта. Често онова, което нямаме ни се вижда най-изкушаващо и си представяме, че ако го имаме, изживеем, усетим, ще сме вече цели, осъществени, щастливи. Уви... Това си остава удобно бягство от отговорност и лична работа по проблемите ни и добър шанс за самосъжаление спрямо собствената ни действителност към настоящия момент. Докато бягаш от страха си той винаги ще е зад теб като сянка, която няма да се отлепи и изчезне. Какво те тревожи всъщност - че няма да си като другите хора, които (сякаш всички на света) имат деца? Че ще бъдеш сама и неразбрана? Кое му е непоносимото на това да бъдеш сам всъщност? ________ Искам да обърна внимание на нещо много значимо - децата не са средство за постигане на удовлетворение, нито партньорите са такова. Те резонират с онова, което е в нас - с нашата обич, смелост, с нашия страх и гняв... С нашата душичка, сърце, интелект. Отвън е такова, каквото е и отвътре. "Отвън" е огледалото, в което имаме шанса да се погледнем. Ако не познаваме самите себе си, своите слабости и болки, трудно можем да имаме качествена "спойка" с други хора - последните не могат сами да ни излекуват магически... Само прочети: "Ще, ще, ще..." Вече се върти филма в главата ти с възможно най-драматичните сценарии. Четейки, усещам уплашено и объркано хлапе, което не знае накъде да поеме и за какво да се "хване", за да не потъне. Но спасителната сламка си е в теб, определено не е в "обществото", нито в който и да е Друг! Имаш да се учиш на смелост определено, на това да бъдеш искрена и да умееш да казваш "Не". Ти си смислен човек и без да имаш деца, и без да изпълняваш онова, което някой си би искал от теб. Красив и здравословен избор да имаш дете, е защото го желаеш искрено, защото искаш да отгледаш и обичаш с цялостта си едно човешко същество, а не защото ако Не го направиш, ще останеш сама. __________ Ще споделя нещо кратко, от разговор с човек, с който общувах наскоро, имал тежко детство, в конфликт с родителите си и до ден днешен. Той ми сподели, че майка му му е казала: "Исках да родя, за да има кой да се грижи за мен, когато остарея." Болка и огорчение нанася да си функция и средство на някой друг... Сигурна съм, че имаш много обич да даваш, много топлина и грижа - започни от себе си! Бъди добра майка на самата себе си, преди да имаш дете. Обгрижи се, приеми страховете си като едни от многото пътници в автобуса на своя живот - всеки от тях шарен, различен... и неслучаен... Няма случайни проблеми и тегоби, има учене и растеж благодарение на тях обаче!
  12. Затова има и друга позиция - да учиш мъдро от живота и неговите изпитания, трудности, мъчнотии. Позицията, която заемаш е изключително важна - уча ли се, раста ли, познавам ли себе си по-добре или искам да се оттърва от неприятностите? В тибетската култура например няма думи като "травма", "травматично", те вярват, че страданието има причини и "идва", за да ни учи. Благодарни са и на него, не само на радостта. Ти каква/коя искаш да си? Еднаква с кой? Кой е еднакъв с друг? Всеки носи своята уникалност. Когато приемеш своята и я заобичаш, няма да искаш да си "като другите", повярвай ми. Това е невъзможно, защото е просто една фантазия - не можем да познаваме друг, както себе си, затова винаги си доукрасяваме образа! Само че в момента тази мисъл ти върши точно такава работа - да се самобичуваш. "Ех, защо не съм нормална като другите, а така страдам, писна ми!" Сякаш "другите" живеят без никакви грижи и проблеми. Самосъжалението е перверзна форма на удоволствие, в която нямаме ход на действие. Получила си хубави отговори, можеш да си ги препрочиташ. Успех!
  13. @Emil97, можеш да пишеш на @Орлин Баев тук, във форума. Ето тук можеш да прочетеш негови статии по темата, има много. Вероятно има и други терапевти в София, които могат да работят успешно с ОКР, но аз не познавам лично. Успех!
  14. Това е основното - страх те е. И понеже те е страх, се връзваш на натрапливостите си - получава се порочен кръг. "На страха очите са големи" - тази приказка е неслучайна. Мислил ли си сериозно да започнеш психотерапия? Съветвам те да го направиш. Сам ще ти е много по-трудно да се "отплетеш" от окр-то си, отколкото ако имаш добър водач в процеса! И не, не мисля, че имаш потребност от психиатър, който да ти предпише медикаменти, не е това посоката. Само през форума няма да се получи - чел си вече теми тук на хора с ОКР - това са насоките. Индивидуалната работа е съвсем друго вече, тя изисква живото присъствие както на терапевта, така и твоето, заедно с желанието ти за себепознание, обич и промяна. Страхотно е, че си писал тук, започваш да осъзнаваш потребността си от подкрепа! Разбирам, че си объркан, но "необъркването" идва постепенно с познанието на самия теб, смелостта ти, приемането ти. За да ги има вторите две обаче, наистина е необходимо да се свържеш с тялото, сърцето, душата си, а не да се фокусираш върху контрола на ума си. Успех!
  15. Ines Raycheva

    Помощ

    @Ивет, ако трябва да бъдем откровени, ти получи много съвети. Но не личи да ги отчиташ, да опитваш поне да ги приложиш и после да споделиш тук обратна връзка, за да има движение, действане, а не единствено писане. Даването на още съвети и насоки би било преливане от пусто в празно - следва да опитваш практически кое работи за теб и кое не, да си в преживяване, оттам и ще опознаваш себе си и случващото се в теб. Съветвам те да препрочетеш написаното към теб в темата.
  16. Здравей! Идеята не е да направиш това, от което се страхуваш - защото така или иначе няма да го направиш. Ако натрапливата мисъл е, че искаш да убиеш някого, например, не се очаква от теб да "действаш", а да стигнеш до момента, в който съзнаваш, че действие няма да последва - защото това е просто игра на твоят ум и нищо повече. Разбирам, че се страхуваш. Често в терапията си напомняме, че смелостта не е липса на страх, а е самото действане, стъпването в "тъмното", поглеждането на този страх. За да го приемеш за свой приятел, да му се посмееш дори. В момента си го взела много насериозно и това го храни, помага му да расте и да изглежда като чудовище в очите ти. Дали е такова или пък е малко, симпатично страхче, зависи от теб и уменията, които ще изградиш за "смилането" му - качествено и мъдро. Страхът е голям учител! Натрапливостите не са "гадорийки", които да се чудим как да разкараме, а пипала на тревожността ни, която пък има своите послания - те са различни при всеки - житейски баири, които имаме да преминаваме! Довери се на терапевта си. Ученето на доверие и смиреното приемане - както на всичко онова, което не зависи от нас, така и на подкрепата и помощта от другите, са част от справянето, от научаването и мъдреенето. _____________________ Можеш да чуеш тази водена медитация, която направих точно с идеята за сприятеляване със страха - това е процес, не става от раз. Опитай да се отпуснеш на спокойно за теб място. Успех!
  17. Само прочети какво си писала. Сама избираш да си в ролята на жертва отново и отново - каквото и да ти напишем тук, го приемаш за нападка или вменяване на вина. А дали това не е призмата, през която виждаш света? Правиш ли разлика между отговорност и вина? Ти носиш своята отговорност. Тук никой не те е обвинил. Имаш да променяш базисни убеждения - програмите, през които "оперираш", твоите нагласи към света и към другите хора. Иначе ще продължиш да си жертва, а те - вълци. Никой не може да ти вмени вина, ако я няма в теб. Ако имаш вътрешна "цедка" и умението да си асертивна. Имаш ли ги? Умееш ли да се заявяваш директно и да отстояваш себе си? Имаш много работа по тази ос - автоагресия - Асертивност (здрава агресия) - болна агресия, насочена навън, към другите. Изчерпахме темата - ще се справиш, не с писане тук, а с психотерапия!
  18. Но си една много тревожна майка - децата усещат това, бъди сигурна. Така се става тревожен и страхлив - с примерите, които поемаш в себе си. Както те е посъветвал д-р Първанов - започни психотерапия, свържи се с Диляна Колева. Това е насоката как да си помогнеш. Успех!
  19. Интересно предложение! Чрез съня действително преработваме несъзнаваното - така да се каже, интегрираме го - всякакви впечатления от деня, които съзнанието не е "регистрирало". През сънищата можем да имаме достъп до несъзнаваното, да го тълкуваме и изследваме. ________ @Кон Круз, @kipenzov, споделям няколко линка, които може да са ви интересни - ето тук, от сериозен източник - всякакви отговори, свързани със съня. Тук намерих обяснението, което самата аз съм получавала на същия въпрос, зададен в темата. И още едно.
  20. От всичко, което си написал @donthatem3, изглежда, че искаш да си някъде другаде - къде искаш да си? Какво искаш да правиш наистина? Има ли дейност, в която си съсредоточен, последователен? Или това разсейване няма конкретна тема, а е просто вратичка за бягство от тук и сега, просто прокрастинация? Обичаш ли работата си или е в графа "нещо, което ТРЯБВА да върша"? Бягството от "тук и сега" понякога е израз на усещането ни, че няма да се справим, че не можем, че нямаме желание да се справим. Че кой би искал да няма свободно време и да работи и на работа, и вкъщи? Онези, които искат, са призвани - за тях работата е призвание, неразривно свързани са с него (което има своето очарование, но и проблемност). При теб и тази твоя работа, ситуацията не ми изглежда такава. Супер, продължавай! Провалът е красив момент на излизане извън себе си. През него се познаваме и обичаме така, както през успеха не бихме могли... _________ Орлин ти е дал много добри насоки, съветвам те да ги последваш, ако искаш да работиш по умението си да задържаш внимание, да си консистентен. Успех!
  21. Здравей! Разбирам, че си объркан, но преди всичко най-важното е да бъдеш откровен със самия себе си. Да си хомосексуален не е нещо, което можеш да промениш - това е част или не от твоята природа. Тук идва моментът на няколко въпроса: - Какво означава за теб да бъдеш хомосексуалист? - Каква е представата ти за хомосексуалистите? - Какво е лошото на това да си хомосексуален? - Какво е доброто на това да си хетеросексуален? - Какво би станало, ако си гей? За твоите представи става дума, за тях пиши, нека ги разгледаме. Тук си в анонимно пространство, никой не знае кой си, безопасно е да бъдеш откровен. Влюбвал ли си се в момиче? А в момче? Това са въпроси, чиито отговори знаеш за себе си, можеш да ги получиш, ако си позволиш. За себе си вече си усетил кое те привлича и кое не в женското тяло, в мъжкото, има ли определени личности, на които подражаваш, като които искаш да бъдеш? ОК е да си гей. ОК е да не си гей. ОК е да харесваш и жени, и мъже. Любовта не е причина за срам и неудобство, а може да бъде изживяна красиво - полът няма значение, всъщност не само той няма значение! Възрастта, расата, предпочитанията и интересите и т.н, са все фактори, безсилни пред емоциите, които можем да изпитаме и това е много човешко. Заслужава да бъде разбрано и уважено. Ако желаеш отговори на въпросите, които съм ти задала.
  22. Ines Raycheva

    Помощ

    Здравей! Фиксирана си в това да премисляш отново и отново, да се самонаблюдаваш и анализираш. Докато си толкова заета с това, няма да има място за още, защото вече има много, и то в повече. Какво те спира всъщност? Телесните симптоми - това ли е твоят отговор? Кое беше непоносимо за теб? Виж, пишеш "всичко започна", а оставам с впечатление, че ситуацията с приятелката ти е "пренасочила" твоя страх: Прочетох споделянията ти тук във форума преди - какво стана, тръгна ли на психотерапия? Не личи да работиш със своето ОКР, а продължаваш да искаш да се оттървеш от него, макар че го споменаваш често, като свой добър приятел и верен спътник... Явно ти е потребно - да живееш така вероятно има своите ползи?
  23. Здравей, Съгласна съм, определено ти се случват странни неща. Съветвам те да потърсиш психотерапевт и да му споделиш написаното тук. Сподели му за самоизолирането си, за заговорниченето срещу теб, за физическите изменения, които твърдиш, че настъпват. Ще помогнеш много на себе си, ако се насочиш към психотерапевтична работа - писането тук не може да ти даде различаванията, от които имаш нужда. Тези различавания са изключително важни за теб и начина ти на живот. Ако имаш нужда от препоръка, пиши тук. Успех!
  24. Ines Raycheva

    FlowN

    Здравей! Започнала си постепенно да разбираш повече за себе си, да се ориентираш в себе си, което е ценно, особено регистрирайки ролята на жертва. Но ми направиха впечатление и следните изрази, които ме карат да мисля, че не си се задвижила истински към излизането от тази роля: Само прочети думите си... Посланието, което даваш е - "аз съм безгласна буква, смачкай ме!" В ролята на жертвата има и т. нар. вторични печалби - несъзнавани печалби. Вместо да действаме, взимайки живота си в ръце, грижейки се качествено за себе си, което изисква опитване, усилия, провали също, откривателставане, промяна, която е почти винаги и болезнена - ние избираме да сме жертви, да се носим по течението на другите, да сме овчици - а те вълците. Така можем да сме автоагресивни (към себе си агресивни), както и навън - паисивно, обвинително, мрънкащо, язвително - сценарии много... Всъщност има известна доза удобство в това - познатото, старото наше си е, макар и "кофти"... Да, имаш потребност от изграждане на здраво отношение към самата себе си, оттам и към другите, към любовта, към приятелството, към света - взаимносвързани са всички тези аспекти. Но това става и с доста "орязване" на излишното. С умението да казваш "не", да избираш добруването си, за сметка на чуждите очаквания. Да дирижираш собствения си парад... А всички тези обяснения от негова страна, в комбинация с отношението, ти изглеждат като любов? Или обясненията отмахват/компенсират отношението? Всъщност можеш ли да отговориш на този въпрос - какво е за теб любовта? Имаш и на себе си да прощаваш, и на родителите си много имаш да прощаваш. Днес точно, на Сирни Заговезни, е много важно да си напомним нещо - да назовем болката си, онова, за което има да се прости - не така - общо, а с конкретни обстоятелства да работим, да ги извикаме в себе си и да имаме готовността да ги пуснем. Това е дълга тема и действително е добре да работиш с терапевт - груповата терапия също ще ти е от полза, наистина. Била си жертва съвсем наистина, мъничка и беззащитна - да, ужасно е баща ти да е алкохолик, който те тормози, едва ли някой мечтае да има такъв баща - или пък да е такъв баща... Но такъв е твоят баща, това е била твоята съдба! Вече си голям човек, осъзнат, умен - можеш да обгрижваш сама себе си! Вече можеш да си си и баща, и майка. В терапията е ценно да работиш с тези си образи - вътрешните си родители, вътрешното ти дете. Няма значение истинските какви са - онези в теб са същински важните! С тях можеш да общуваш здраво, качествено, да осъзнаеш, но и да почувстваш, че заслужаваш - и любов, и грижа, и радост, и хубави думи, моменти, наместо обиди и тормоз... Сега още не живееш това/така, обаче - затова и срещаш такива партньори, такива хора изобщо. Топката е в теб, имаш силата да изградиш живота си такъв, какъвто искаш да е!
  25. Рени, имаш възможност да работиш онлайн с психотерапевт, който е българин - можеш да попиташ тук, за да ти препоръчат. Това, което описваш не е шизофрения, и ще ти дам елементарно обяснение - едно единствено и приключваме темата с шизофренията. Шизофрениците не се страхуват, че ще полудеят и не подлагат под съмнение халюцинациите или налудностите си - те за тях са абсолютно реални. За теб са натрапливи мисли, което е нещо различно. Различно е. Това не ми прилича на мечта, а на самосъжаление. В самосъжалението и в съжалението няма любов, има страх, няма действане, има застой. Какви са нормалните жени, Рени? Какви са нормалните хора? Какво означава "да си нормален"? Аз мисля, че няма човек, който може да даде точна дефиниция, точна рамка - ако има такъв, вероятно е много наивен. От къде знаеш другите как се чувстват, как живеят, какво мислят? Не знаеш. Но е много удобно да седим защитно в тази мисъл - те другите са супер, а аз горката - луда! Другите си живеят живота, а аз - жертва! Не си луда, а си тревожна и наистина горещо те съветвам да работиш с терапевт онлайн или да потърсиш българин терапевт там, където си. Това е в основата на твоята тревожност. Та ти нямаш социален живот, нямаш контакти, не общуваш. За нас хората това е от изключителна важност! Можеш да установиш такива, Рени, изборът е твой. Забелязвам често, че натрапливите мисли и изобщо тревожността, се увеличават при хора, които, така да се каже, скучаят. Седят сякаш в една тинясала вода, в едно блато. Умът ни си иска своята "храна" и ако нито му я даваме, нито умеем да го владеем, да го подчиняваме смирено (вместо той нас), си измисля интересни "игри". Ето, ти играеш на такава игра със своя ум: Той ти хвърля топката, ти му я връщаш и после всичко отначало, така си го представи. Имаш нужда от общуване с хора, от социални контакти, от движение, от качествена храна. И от психотерапия. Време е да промениш нещо в живота си, затова идват тези "проблеми", Рени! Идват, за да ти дадат нови хоризонти, нова перспектива, разширяване, растеж.
×