Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Геoрги

Участници
  • Общо Съдържание

    15
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

285 посещения на профила
  1. Не, според мен не е добра идея, тъй като ми е трудно да си представя как едно дете, било то от семейство на бежанци или не, ще бъде затворено преди първи клас в една астая, в която по 4 часа на ден, ще изучава определен език по цял ден... В тази възраст, са необходими далеч по-различни занимания, които да развиват тялото и ума, това не е възраст, в която се учи, а в която се гради...
  2. Надявам се бройните хиляди лекари и стотици терапевти, да са употребени само преносно? Помислете дали това не обостря проблема...
  3. Геoрги

    Steli

    Защо казвате "да не се стигне до там"? Какво е "там", с нещо негативно или твърде критично ли го свързвате? Всяка една реплика, променя нагласата и отношението към процеса на промяната. Колкото повече използвате подобни фрази и насочвате към критично състояние, толкова по-труден и отъпкан става пътя...
  4. Много впечатляващи съновидения споделяш, чак понякога мога да ги объркам с художествен текст. Много ще ми бъде интересно да споделиш анализите им, ако успяваш да направиш такива.
  5. Коньо, как ги изравяш тези теми на по десет години и повече, бре?
  6. Здравей, Стела, В този форум, хората, които имат преки впечатления от това училище и могат да ти бъдат полезни с нещо, са единици, да не казвам голяма дума, но може и да няма такива. Най-удачният форум в българското пространство, в който може да получиш желаната от теб информация e БГ Мама . Там, може да получиш пряка информация от майки или ученици, които в момента учат в това училище или са учили в него преди. Успех в начинанието!
  7. Гледам @Орлин Баев трупа положителни отзиви във форума от свои пациенти и непациенти, колеги и неколеги, та поради това реших и аз да се включа с едно свое впечатление. Самопризнанието му за изтласканите чувства и инстинкти към причиняване на насилие, които са го карали да изпитва ненавист и презрение към месоядците, както и статията в личния си блок, която направи по повод тази ни дискусия, ми отвориха очите за много мои лични схващания и преживявания. Невероятно точно е попадението му за опитите да скрием и потиснем насилието вътре в себе си, без да признаваме, че в известна степен то е част от характера и природата ни, което ни кара да започваме всъщност да изпитваме желание за насилие (разбира се, много по-слабо изразено) към всички други, които консумират месни продукти. Започнах да се замислям и за много други неща от своето ежедневие, както и това на всички около мен, относно нещата, които осъждат или не приемат. При мен, почти не останаха такива, тъй като развих високи толерантност и разбиране към всичко различно и най-вече към пошлото и осъжданетото от всички останали, което дълбоко в себе си представлява едно чисто детско страдание, върху което е наложена стигма. С нескрито изумление открих, че всъщност почти всички действия, поради които осъждаме околните, всъщност ни карат да изпитваме своето отношение към тези действия и своите изтласкани чувства. Още една благодарност от един непациент! Замислям се, след като с едно мнение във форум имате силата да променяте толкова от някого, какво ли правите с "пациентите" си. Поздрави.
  8. Има го и този момент, определено. Свързано е с изпитването на ненавист към месоядците, всеки е добре да се бори с тези си "слепи петна".
  9. Някъде бях чел, че Дънов твърди, перифразирано, че е необходимо всеки да достигне определено ниво на себепознание и духовно израстване, за да може да изхранва тялото си, също толкова осъзнато, т.е. за веганството е необходимо преди това да направим по-силна връзка между дух и тяло, така че тялото да не се увреди от веганския режим. Смятам, че тези увреждения са съвсем възможни, само когато човека не е достатъчно обуздал физиологията си и не я познава по един или друг начин. С останалото, съм напълно съгласен и го подкрепям. А и както е споменал Орлин, изисква доста усилия и време балансираното и пълноценно веганско хранене, които не всеки може да отдели, или може да отдели по-нататък. Стремя се към веганството и се опитвам и в близко бъдеще това да бъде новия ми режим на хранене.
  10. Аз нямах предвид развиване на специфично отношение към един месоядец, просто защото е месоядец и има различен възглед, а за отношението към консумацията на месо и изобщо към поведението спрямо храната и месото от невегетарианците. Защото всички сме забелязали, че повечето месоядци, не подлагат на размисъл изобщо това, което консумират и не осъзнават значението на храната.
  11. Зимбардо е авторитет в много среди, действащи в областта на психологията, който малко хора със сходни интереси не познават. За много от нас, е известен с различни дейности, но най-вече пред широката общественост, вниманието привличат неговия станфордски затворнически експеримент , ефектът на Луцифер и научнита му трудове. След повече от четири десетилетия, неговия експеримент буди не по-малко колоритни отношения, както към работата му, така и към приемането му като авторитет в средите и зачитането на неговите научни открития. СЗЕ е особено обсъждан дори в последно време, като от няколко години насам, се дискутират псевдонаучните нотки в работата му. Дори преди седмица, излезе ново разкритие, което компрометира СЗЕ и обвинява Зимбардо в манипулиране, както на участниците, така и на резултатите от изследването си, но това не очудва много психолози, които са затвърдили пред себе си подобни предубеждения. До колко е достоверна работата му, едва ли ние можем да узнаем. Бих желал да се запозная с мнението на психолозите и терапевтите от този портал, а и не само те, но дори и на останалите потребители с интереси към психологията, какво е мнението им, относно работата на това лице и как възприемат откритията му? Аз отдавна смятам, че много от събраните данни са изменени по един или друг начин, и в никакъв случай, не са безпристрастни, но много от постулатите му, дори с тези необективни доказателства, могат да бъдат приемани за източници на познание и можем да ги сметнем за надеждни, макар и състоянието на подплатата, на която разчитат.
  12. @Орлин Баев Искрени благодарности за откровението! Ако мога да си позволя да направя коментър към него, тъй като предполагам една от целите да го публикувате е такава, то бих желал да спомена няколко неща. За мен е изумително, как човек, който е отказал месото за цели две десетилетия, човек изпълнен с толкова миролюбивост и себепознание, отново прояжда месо и твърди, че тялото му ликува едва ли не след дълга загуба... Ако трябва да съм честен, силно се съмнявам при Вас да има телесно удоволствие от консумацията на животинска плът, а по-скоро да е едно леко примитивно изразяване на потискани и неотработени лични чувства и фрустрации, които са натрупали голямо количество негативна енергия и напрежение, които от своя страна създават обърканост и крещящ да бъдат изведени някъде, а това някъде очевидно е от самата мисъл за убийството на животното, за хищниковите подбуди и помисли, след формирането на едно неистово, но и неосъзнато желание за насилие и проливане на кръв, поради вътрешните стенания. Потиснатите чувства, биват дренирани при мисълта за проявата на една друга същност, същността на примитивния насилник, която не знам дали има някой от нас, който не носи у себе си. И вероятно поради любовта Ви към животните, някъде в себе си сте трупали и презрение към себе си, което сега някак се тушира при мисълта за поглъщане на плът от убито животно, а не толкова заради някакви физиологични промени и изменения в баланса на телесните вещества, поради консумацията на животинска плът. Аз също и в момента, вече от няколко месеца, гледам на месоядците като на хора със затворени очи и обезгласена душевност, от съвременната индустрия, което ги кара да убиват всеки ден, все повече себе си и природата си, както и всички себеподобни и не до толкова подобни чувстващи и разумни създания. Наскоро писах тази статия, в която споделям в съкратен вариант някои лични наблюдения върху консумацията на месо. Моля, коментарът ми, върху Вашите откровения, да не се приема в никакъв случай като осъждане или проповядване на морални или етични ценности, едва ли не.
  13. Прощавайте за правописната грешка, обикновено съм особено внимателен към езика, но очевидно дали от разни иронизирания на веганите, на които съм попадал в изобилие, или по друга причина, явно ми се е загнездило изписването с "ъ", което чувствам като доста елементарна грешка.
  14. Геoрги

    Патриотизъм

    За да притежаваме черти на патриотизъм, е необходимо преди това да сме в състояние на достатъчно уравновесен дух и стабилност на личността, с ясно знание за личното състояние и това на родината, възприемането и личното категоризиране на обстоятелствата, фактите и събитията, както и осъзнаването на различията в понятията, културата и други социологични аспекти. За жалост, твърде много хора и днес, и в миналото, наричат себе си патриоти или биват наричани така, поради непознаването на действителните ценности на патриотизма от масите. По-скоро за такъв, се приема човек, разбира се само според масите, като индивид, чувстващ себе си слят с определена територия или определен народ, човк незадоволяващ и неоткрояващ личностните си нрави и потребности. Това е добре описано в "Психостинтез" от Роберто Асаджоли.
  15. Срещнах много теми в този форум на тема вегетарианство и тук не смятам да обсъждам ползите и "вредите" от него, като само желая да вметна личната си позиция, че човекът не е хищник и съотношението полза/вреда е поне десетократно и последната лесно компенсируема. Споделям това, за да е ясно какви са позицията и мотивите на питащия. Любопитството ми е насочено към това кои от членовете на форума са вегетарианци и коя е средната възраст на тази аудитория, в която стават вегетарианци? Има ли хора от тук, преживели заболявания или други смущения от вегетарианството, които биха желали да споделят личната си история? При какви условия и по какъв начин спазвате вегетарианската диета, имате ли някакви междинни периоди, в които си позволявате консумация на плът? Аз лично съм вегетарианец повече от две години. Малко над двадесет съм. От малък съм приучван към консумация на животинска плът и много често в детството си, съм намирал това в разрез както с моята природа, така и с телесните и психичните ми потребности. Често съм усещал, че не мога да гледам на един жив организъм, който носи в себе си всичко, което и ние - емоции, дело е на любов, има излъчване, енергия и етерно тяло като на храна. От известно време, работя в училище с деца в начален курс, когато срещна в учебниците по чужди езици рибата и птиците в категория "храни" се чувстват отвратително и прозирам в каква "мисломелачка" се е превърнало съвременното образование, като това е един дребен пример. Вегетарианството при мен не бе нито планирано, макар че винаги съм мислел, че един ден няма да ям животинска плът. Една сутрин, неволно нараних няколко животни и от тогава просто приех идеята, че повече няма да вкусвам животинска плът. Не чувствах никакви липси или ограничения от това. Само след седмица - две, започна моето "микропрераждане", както го наричам. Промених из основи вижданията си за заобикалящите ме материя и енергия, станах многократно по-духовен човек и постигнах осезаеми промени в тялото си (свалих много излишни килограми, които са ми били бич доста години, израстнах и на ръст, макар в тази възраст да не се расте), започнах да се чувствам много по-свързан с мъдростта на природата и да търся все повече моменти, в които да се отдавам на нея, направих много свои прозрения, промених социалното си положение и живота, както и още купища други аспекти, като не спирам с това. Именно от тук, идва и никнейма ми - процес, хората сме непрекъснат процес, гледам на смъртта като на следващия етап от него. Разбира се, не мисля, че вегетарианството е било разковничето на всичко това, по-скоро това е бил един неосъзнат тласък, един осветен път, който винаги е бил пред мен, по потънал в тъмнина, началото на моя съзнателен живот, е било съпроводено от вегетарианството, едва ли всичко е тръгнало от него. През зимата, хранетето ми бе особено небалансирано и неправилно, поради което започнах да чувствам симптоми на анемия, но не се обърнах към конвенционалната медицина за това, а просто направих продължителен отдих от обичайния си ритъм и се опитам да опозная нуждите на тялото и духа си, след което започнах постепенно да правя по-ползотворни и уравновесени дейности и успях да разреша това. През живота си съм бил особено болнав до преди началото на това микропрераждане, след него боледувах значително по-рядко и чувствах, че всяка болест е разстройство или на баланса на духа, или енергийния такъв. Отдавах се на възстановяването им, и дали поради внушение, или поради специфична форма на плацебо ефект, изцелявах тялото си по този начин.
×