Криси9

Когато човекът е когнитивно донякъде научил се да се задържа на "земята" на здравия разум и вижда от по-високата панорама на метакогницията, започва да разбира, че именно вярата му в гласовете на сирените на натрапливостите му е тази, която го ужасява. Осъзнава все повече, че техните гласове са кошмарни само докато им вярва буквално. Тогава, вече избор на терапевта е дали плавно да го поведе през хипнотерапия към основата, към дома на сирените, където вижда, че всъщност са русалки, пеещи песните на любовта, защитата и смисъла, или директно да го насочи към дълбокото гмуркане и удряне на дъното на страховития океан, което парадоксално премахва борбата и бягството от страхуваното и със създадената гротеска и пародия води до хумора, прерастващ в смирението на молитвеното доверие, преливащо се в медитативния подход, имащ при окр ключова роля. 
.....
Често под етикета окр, както споменах по-гое, се "натикват" хистерията, хипохондрията, хистрионната характеропатия или граничността с връхче от натрапливости.Друга честа грешка е приравняването на обсесивно компулсивното р-во с натрапливото личностово р-во (ананкастна характеропатия). При последното, натраплвата идеация и ритуалност, са его синтонични, желани са, докато при типичното невротично окр, са его дистонични, противоречащи на разбиранията и нежелани. 

Тук в "Психотерапевтични насоки онлайн" не правим терапия - насочваме, споменаваме някои жалони в пътя на справянето, даваме кураж. И това е нещо, но актуалната психотерапия е различна - изисква много мотивация, действия, активност, напускане зоната на комфорт постоянно с промяна на отношението и учене.
В обществото могат да се наблюдават нещо като "талази" или дори "модни трендове" в преживяваните невротични състояния. Обществено "развитие" в невротичния процес, следващо хода на индивидуалната невротична етиопатогенеза. Паника --> когато е нерешавана качествено, преминаваща в генерализирана тревожност --> когато също е потискана неразбиращо --> окр, хипохондрия, агорафобия и т.н. --> когато дълго време процесът е поддържан, биологията защитно депресира, превключва в режим на прегаряне, в модалност хронична умора, за да предпази от тревожното високо напрежение.
Преди стотина години, а и хилядолетия преди това, на "мода" е била хистерията на сексуална основа - поради репресираното от църковните догми либидо. Понастоящем конверизонните и соматоформни състояния (хипохондрия, хистерия) са едни от най-"хлъзгавите" за работа, понеже в основата си носят печалби социални и за оцеляване, които всъщност напълно приемат и си искат играния и пред самия себе си театър. Та, терапевтирайки "натрапливи мисли" за болести, е важно да се знае дали са действително такива, или са единствено прикритие на хистрионни и/ или конверзионни психодинамики в основата си. В статията си Хистерия и хипохондрия пиша за това, а в текста си Характеропатии, описвам разликите между невротичното конверзионно разстройство и хистрионната характеропатия (дръпни надолу до хистрионно личностово разстройство). 
Да приемем обаче, че говорим за натрапливости, функциониращи през собствения си механизъм, неподлежани от хистрионни характерови динамики. Винаги дидактичната работа по общите механизми на състоянието, е следвана от успоредната диалектична такава, при която се преобразуват характеровите потенциали до адаптивни. Самият дидактичен вектор вече води до характерово преобразуване, както и диалектичният, до промяна в параметрите на преживяваната невроза. Успоредни, взаимодопълващи са, а противопоставянето им е фалшива дилема. За това пиша в статията си Диалектика и Дидактика в психотерапията. 
Психотерапията при окр прилича на помощта на човек, давещ се в океана на собствения си ум, постоянно заливан от вълните на натрапливите си невронни пътечки. Като старт, нужно е да стъпи на островчето на здравия разум. Той е малък, хлъзгав, вълните постоянно го помитат обратно в бурното и плашещо го море, където акулите на страховитите мисли заплашват да разкъсат него или близките, върху които пренася невротичната си загриженост. Тази когнитивна работа по преформулиране, реструктуриране, нормалииране и правилна визия за ставащото, е начална, отправна точка. Островчето на здравия съзнателен разум е твърде мъничко, а натрапливите вълни огромни, силово грабващи и завъртащи в страхуваното, бликащо от бездните на несъзнаваното. 

Моите наблюдения са точно обратните... "Отворените" не могат да общуват с останалите. И карат по една готова програма повтаряйки заучени фрази. Извън нея, могат само да мълчат и мигат "умно"... Тъй като обаче са мнозинството, между тях си изглежда да "работи"... "Изглежда", защото всичко е фасада, докато някой не мигне. Мигнеш ли, и всичко се срива... Това за мен би бил ужасен живот, но в крайна сметка всеки си го живее както си го разбира...
Единственият начин да срещнеш "правилният", е като ти се превърнеш в него и се "срещнеш" със себе си. Всеки извън теб ще е "неправилният", чийто единствена функция е да те накара да се замислиш за себе си... Колкото по-лоша представа имаш за себе си, на толкова по-кофти хора ще попадаш. Обратното не е вярно обаче, защото идеални хора няма. Ако човек има достатъчно добро отношение към себе си, то той самият трябва да се превърне в този идеален човек с който иска да живее. Да чака това от някой друг е... твърде нереалистично...
За тъпченето на едно място, в някаква степен може да изглежда така. Но това което изглежда и като движение, е често напълно безцелно, просто безсмислен шум. Човек трябва да може да озаптява егото си, което е част от този шум и изисква от него "да става нещо". Не че препоръчвам чак това, но го смятам за интересно. Как човек да намери собственото си темпо в хаоса:
 

"Помнете: вън от свещения огън няма живот. Той изпълва цялото планетно и междупланетно пространство. Като се говори за огън, мнозина мислят, че той се пали и изгасва. Това се отнася до обикновения огън, който сутрин се пали, вечер се оставя да изгасне. Обаче свещеният огън вечно гори. Веднъж запален, той не трябва да се изгасва...Онзи, в когото гори свещеният огън, всякога е добре разположен; той се отличава с вътрешен мир и спокойствие, с вяра и любов към Бога. Изгаси ли свещения огън в себе си и влезе в обикновения огън, човек става нервен, неразположен, всичко го смущава. Той се оплаква от лишения, от беднотия, от болести...Следователно, щом страдате, щом сте нещастни и смутени, ще знаете, че живеете в обикновения огън. Сами сте изгасили свещения огън и сами отново ще го запалите...Виждате млада булка, облечена с нови, скъпи дрехи. Така е облечен и младоженецът. Всички им се радват, веселят се заедно с тях. Те са запалили свещения огън в себе си. Обаче мине ли този светъл ден, те изгасват свещения огън, обличат старите си дрехи и започват да си служат с обикновения огън. Още от първия ден очите им започват да сълзят. Задушават се, дишането, кръвообращението им не стават правилно. Кой е виновен за тежкото им положение? – Сами те. Казват: „Делнични дни идат в живота, не можем да поддържаме свещения огън. Макар и да дими, обикновеният огън струва по-евтино“. Така мислят всички хора, но горчиво се лъжат. В края на краищата обикновеният огън излиза по-скъпо от свещения. Той е причина на всички болести и нещастия, при които човек плаща с живота си...Който съгради къщата си на канара, той се осигурил – никакви бури и ветрове, никакво наводнение не може да я събори. Който съгради къщата си на пясък, и най-слабият вятър ще я разклати...Обикновените работи лесно се забравят, а необикновените, които произлизат от свещения огън, остават за вечни времена; те никога не се забравят. Забравиш ли нещо, не се мъчи да си го припомниш, то е обикновена мисъл. Благодари, че си я забравил. Ако губиш богатството, знанието, силата си, ще знаеш, че си изгубил нещо човешко, а не Божествено. Не съжалявай, че си изгубил човешкото, но се стреми да придобиеш Божественото и да го запазиш. Разумният свят допуща загубването на човешките работи, за да оцените Божествените, които са вечни и безсмъртни...Свещеният огън превръща недоволството на човека в доволство. Той обединява всички хора, примирява враговете. Той носи изобилието на живота. Където гори свещеният огън, там няма смущения, крамоли и раздори. При него хората се чувстват братя...Кои са условията за подържане на свещения огън? – Вярата, надеждата и любовта. Кое още го подържа? – Животът, знанието и свободата...Задачата на човека не се заключава в разискване, защо Бог е създал света, но в подържане на свещения огън, от който излиза животът. Ще те срещне някой и ще започне да се оплаква, че това-онова нямал, че хората не го обичали и т.н. Това са второстепенни работи. Стреми се да запалиш свещения огън в себе си и да го поддържаш. Носиш ли свещения огън в себе си, всичко ще имаш: и пари, и приятели, и любов. Изгасиш ли го, всичко ще изгубиш. При свещения огън всичко е на място, в пълен ред и порядък. Вън от него всички неща губят смисъла си. Нямаш ли свещения огън, никаква работа няма да ти върви. Имаш ли го, и на камък да сееш, плод ще придобиеш. При свещения огън безлюбието се превръща в любов, невежеството – в знание, беднотията – в богатство. "

Откъси от "Свещеният огън" - "Утринно Слово от Учителя, държано на 10 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев." (http://beinsa.bg/beseda.php?id=2495).
Въпрос: Какво се има предвид под "свещения огън"?

Ако приемем , че критика е вербалното разграничаване , посочване недостатъка  . Може да се види , че самостоятелно не върши работа ... Вчера гледах Елена Йончева  в шоуто на Слави .Есенцията е : ,, Не корупцията ни е проблема , а грабежа . Грабежа на всички нива със съответните им , размери ."   И си мисля че е точно така , защото няма българин , който като седне на разговорка , да не дъвче точно това . Както за управляващите , така и за много началници . Дообре , имаме я критичната мисъл , защо не живеем добре . То също се вижда . Защото не прилагаме в живота , а само си  критикуваме . Защото всички сме против корупцията , а като ни хване катаджията в крачка , се мъчим да мушнем нещо в джоба му . Има още много хора виждащи реалноста само по този начин . Да се осигурят и защитят без оглед на никакви морални--духовни ценности . Ще е свършена работата едва , когато ги претопим .
Да критикуваме е дълбоко залегнал навик .Той върши добра работа на физическо ниво, със съответните недостатъци разбира се .   Точно тези недостатъци са повод за размишление . И ако желаем да ги разберем . Ако желаем да навлезем в духовните области , като работим със своята душевност . Добре е да правим изследване , на тези напътствия от Учителя .
 

Тази въртележка е добре позната на подсъзнанието на човечеството - в последните няколко хиляди години пра-пра банбите и дядовците ни, живеещи в родовите ни памети, са се вихрели на виенското ѝ колело и като заучена програма, крещят от хромозомната ни, генетична памет. Когато обаче съзнанието се разшири до осъзнаването на тези болезнени, невротични викове извътре, идващи от колективното несъзнавано в нас, енергията им може да бъде прихваната и канализирана до различна изява.
Другият избор - щастийцето.
Ако социалната система и нейните индоктриниращи институции преди поддържаха дълга, понастоящем се наблюдава залитане в друата крайност. Тотатен егоцентризъм, краен индивидуализъм в услуга на хедонизма, въздиган в култ. Краен хедонизъм, гонещ личното щастийце, докато всъщност слугува на нагона и малката, човешка откъснатост от любовта. Стреми ли се човек към щастието обаче и отдава ли се на нагона, нещастието само почва да го преследва. Защото както малкото човешо ТРЯБВА, така и култът към щастието, водят право към болката -така разботи диалектичната спирала на съзнанието, в случая слизаща по витките си надолу.
Повече човешко моралче, повече изтласкващо потискане и повече избухване на забраняваното. Защото е сладко и разбиващо каквато и да е малка, человеческа преградка от социални илюзии, налагани като норма, докато със сигурност са счупвани от нагона за живот. Тази психо и социодинамика е добре позната на управляващите от високо ниво и служи като инструмент за едно вътрепсихично разделяй и владей, създавайки вечен, нерешим конфликт, на който отвън се дава "правилното" според управляващите го решение, угодно за целите им, по правило никак не благоприлични. 
Но, крайностите странно как, или по-скоро закономерно, си приличат. Когато човек или цяла цивилизация подгони нагонно обусловеното си, хедонистично щастие, лишено от ориентира на Бога (Дао, Дхарма, Буда природата...), на любящата нравственост и смисъл, идващи от Него, постепенно се случва същото мракобесно деградиране, както и при виновното потискане. В началото е чудесно. Човекът или общественият човек, тоест социумът, се чувстват свободни и разкрепостени, докато всъщност практикуват свободия и разлагащо самоковаване. Колкото по-дълго така се служи на човешката свобода на щастийцето, отделено от СМИСЪЛА на Дхарма, толкова повече радостта изчезва, подменена от все повече сивичка страст, постепенно все повече и по-често преливаща се в антипода си на агресията. Агресия в началото себеаявяваща се, но постеенно, ведно с отдалечаването от любовта божествена, все повече слизаща до болния гняв, разочарование и дори насилие. Така се случва в индивида, робуващ на щастийцето, както и в обществото - понастоящем западното общество онагледява този процес в проследими "с просто око", в рамките на десетилетия и броени години деградационни етапи, което пък предпределя бъдещето на цялата западна цивилизация... Но, офтопик - да се върнем на индивида и вас!
 

Здравейте! Темата е доста обширна и всеки може да внесе малко яснота от позицията на собствения си опит. Но това, което главно забелязвам е борбата между хапчетата и психотерапията. А това е нещо много, много неуместно. Ние сме човешки същества и имаме определени предели на търпимост. При някои са по-високи границите при други не чак толкова. Главната цел на специалистите е помогне на човек да живее нормален живот. Дали е с хапчета или без няма абсолютно никакво значение. Защо ли? Защото уроците на живота не свършват с неврозата, а те продължават, докато сме живи. И хапчетата не са патерица, а просто един способ, чрез който може да се вложи животът на индивида в определен ред. 
  Истината е, че психологията е сравнително млада, като наука и ние знаем много малко за човешката психика и функциониране на човешкия мозък, като цяло. Говоря от личния си опит, аз не смятам, че хората, които могат да преодолеят едно тревожно състояние са в графата 90%. Аз смятам, че са много по-малко, около 20%. Това означава, че на всеки 10, които отиват да търсят помощ при терапевт психо, 20% могат да постигнат трайни лечебни резултати. Остават едни 30-40%, които се движат ту нагоре ду надолу и 30%-40%, които не могат да е повлияят от психотерапия.
Не можем да разглеждаме само болестите от езотерично естество. Да, Юнг, Фройд пишат за неврозата, но животът не е същият както преди. Човекът не е същият, както преди 100 години, променяме се. И с времето ставаме по и по нестабилни.  Стрес, напрежение, задължения всичко това си оказва влияние и главната цел на нас е да продължим напред. С хапчета или без това не е толкова важно.Важното е да продължим да живеем. Нека не мислим, че с взимането на хапчета животът ни става по-шарен...
А пък новото кредо, което се е налага масово, че едно състояние се преодолява с няколко сесии, не искам да го коментирам въобще.

Истинската любов не отнема, не изпразва и не си отива. Ако е станало така, значи не е била любовта... Друго е било.

Всъщност по-горе са объркани  понятията. Авторката не се е отказала от любовта, но се е отказала от очакванията и претенциите си да намери човек, който да попълни нейните липси вътре в самата себе си. Представете си, че вас, например, ви "харесат" за такава плънка на нечии липси... Това любов ли ще ви се струва? Любов може да съществува само между равни и свободни личности. Другото е обвързване и претенции. 
Та любовта е дошла тогава, когато са изчезнали пречките пред нейното идване... 
В съседната тема има беседа - Любовта е музика. Искрено я препоръчвам... Та ако човек иска да чуе музиката на любовта, нужно е.... той самият да спре да говори... 

Но.. за да забележиш, че борчетата не са на място си, се изисква критична мисъл, и тя произтича от разума - а живота без него не съществува. Когато се стремим към любовта и истината, критиката е съвсем различна и дефинира проблемите без излишна емоция. 

Това за почвата и дървото - зависи от ситуацията... Сещам се за два примера:
1. Сухата почва се намира в географски район, който по принцип е засушлив и/или почвата никак не е подходяща за дървета.  Да се сади дърво в такава почва е критика към нея и към географията. И разбира се е глупост и престъпление спрямо живото същество - дървото - което ще натикате насила в място, което не е за него, където Бог не му е отредил да живее. Не че не можете силом да му осигурите условия, но то винаги ще се чувства на чуждо място.... Като нашата борова гора в Кенана - Хасково. Много си я обичаме, много ни радва, но... съхнат. Защо? Ами защото поясът, климата, почвата ни е подходяща за широколистни гори - най-вече дъб. Нашите хора изсекли дъбчетата - те са малки и не хващат око, но са местното дърво - и за ефект засели боровете, за да "подобрят" гората и въздуха. 
2. Продължение на т. 1 Над гр Своге има селище на еколози, които работят над възстановяване на местната екосистема. На времето жестоко изсекли местния дъб - цер - за пари, разбира се. После пак за бърза дървесина - техните наследници засадили борове. Последните изсушили още повече и без това бедните почви и прогонили птиците (наторители). Сега умират бавно, съхнат, защото не са на своето място. Та Филип и приятелите му отглеждат малки местни дъбчета в саксийки, сеят житни култури и не ги жънат, за да привличат птици, и какво ли още не - ще ви разкажат като идете при тях - в сдружение Тринога. Мечтаят да върнат старата гора и водно богатство на красивото искърско дефиле... 
Ще кажете, че те критикуват предците ни. Не. Това не е критика, това е любов и знание... и всеотдайност. 

Донка, и аз мисля така и ти си права, но мисля и още нещо, че критиката е човек да си я има за себе си и не може да се живее пълноценно без този атрибут на съзнанието. Да се старае да не прехвърля на околните собствените си недъзи до колкото е възможно, да се стреми към по-доброто. Но не можем да се лишим изцяло докато сме живи (аз поне така мисля) от критиката. 
Но има моменти или цели животи, в които човек е заслепен и единствения начин да прогледне е като сподели част от товара си с околните. 
Критика ли е да не харесваме някого, да не желаем да общуваме с някого? Критика ли е да отблъскваш с държанието си определени хора? Аз мисля че да, подсъзнателно или съзнателно, всички го праивим. Лицемерно или искрено? Може би и мотивите за дадена критика са важни.
Критика ли е да изместим нещо зло и несправедливо? 
Разумният човек, този който работи с автентичния си аз, е сигурен както в безкритичността (което е любов, може би) така и в критиката си (което за него означава готовността му да бъде творец на любов). Ако критиката произлиза от сърцето, мисля че няма как нещата да станат по-зле, че проблемите биха се разрешили по-леко и сигурно.
Критика ли е да направиш от неплодородната почва гора или да засадиш дървото в сухата почва? Сигурно и земята се бунтува на такава промяна, че бива събудена, че й се налага да се разширява и да се споделя с някое дърво.. Кой знае. 
 
 

Ами.. от второто май има по-малка вероятност да се разболееш, защото повечето хора биха прогледнали в самия процес на осъществяване на такива желания. Докато с порното си сам, няма с кой да сравниш желанията си и се изолираш в по-голяма степен от обкръжаващия те свят. 
Човек понякога в самотата си, си представя че целият свят е негов и че ще се ръководи от желанията му, но трябва възможно най-бързо да потърси в себе си и останалите истинските си недостатъци и желания.. Обикновено критичното мислене помага в такива ситуации, няма как да искаш да правиш секс с почти всички жени примерно - а точно обратното, ако не би искал да правиш само с една, то поне те ще са много малко. Мисля си, че всеки един от нас има съкровени мечти, които произтичат от любовта и трябва да наблягаме да се борим за тях. Самоосъзнаването и работенето със собствените грешки и кривини в характера поправят и останалите недостатъци, които са се развили по веригата, с времето. И то е сякаш товар ти пада от плещите, малко по малко, колкото повече изхвърлиш, толкова по-лесно и приятно става.   
ПП: По-вредно няма, защото на вредата не може да се гледа като на нещо обективно. Тя е субективен процес и всеки се засяга по различен начин. Просто е по-малко вероятно да развиеш пристрастеност към реалния секс, отколкото към порното.

Ами.. от второто май има по-малка вероятност да се разболееш, защото повечето хора биха прогледнали в самия процес на осъществяване на такива желания. Докато с порното си сам, няма с кой да сравниш желанията си и се изолираш в по-голяма степен от обкръжаващия те свят. 
Човек понякога в самотата си, си представя че целият свят е негов и че ще се ръководи от желанията му, но трябва възможно най-бързо да потърси в себе си и останалите истинските си недостатъци и желания.. Обикновено критичното мислене помага в такива ситуации, няма как да искаш да правиш секс с почти всички жени примерно - а точно обратното, ако не би искал да правиш само с една, то поне те ще са много малко. Мисля си, че всеки един от нас има съкровени мечти, които произтичат от любовта и трябва да наблягаме да се борим за тях. Самоосъзнаването и работенето със собствените грешки и кривини в характера поправят и останалите недостатъци, които са се развили по веригата, с времето. И то е сякаш товар ти пада от плещите, малко по малко, колкото повече изхвърлиш, толкова по-лесно и приятно става.   
ПП: По-вредно няма, защото на вредата не може да се гледа като на нещо обективно. Тя е субективен процес и всеки се засяга по различен начин. Просто е по-малко вероятно да развиеш пристрастеност към реалния секс, отколкото към порното.

Със сигурност има много книги по въпроса: Бягащата с вълци, книгите на Лариса Ренар (с пресяване на валидните принципи от силната кифло-финансова насоченост). Със сигурност са стотици, но бидейки мъж, не съм ги чел. Нека други помогнат със заглавия. Могат да са ти полезни и някои мои и на колежки статии по темата: 
 Мъж - жена, взаимоотношения
(Кликни за целия текст)
 
Как да бъда с качествен партньор?   •       Като бъда добър партньор, добра компания на самия себе си. •       Като се познавам, преодолял съм страховете и комплексите си. Сянка. •       Мъж и жена, отвън и отвътре. Анимус и анима. •       Мъж и жена – естествени полови различия и роли. •       Синхроничност – отвътре и отвън.

      Как да задържа мъжа?
     (Кликни за целия текст)    Когато имаш това самоуважение, можеш спокойно да се заявяваш ясно, а в дълбочината ти на мястото на оралната празнина (про термин) заживее самостойно доверие, тогава привличащата харизма може да се обобщи до следнотго: "Давам ти това, което искаш, за да получа аз каквото искам!".Това още се нарича умение за синхрон и повеждане. А какво иска мъжът, на когото вече си поставила здрави граници, с което си му дала послания за себеуважение и доверие в теб? Иска да чуе, че е мъжествен, че става, че е голям, че може. Иска да го мотивираш и вдъхновиш (не с мрънкане и триене на сол на главата или мълчене, не за Бога) така, че дори само присъствието ти и вярата ти в него да го кара "планини да премества". Е, или поне да се опитва, но ти да видиш, че при такава жена зад себе си, мъжът наистина го прави! Тоест, посланията ти за себеуважение и доверие в теб самата при поставяне на здрави граници са го накарали да ти се довери, да ти вярва дълбоко. Тогава съблазняващото привличане поставя общуването на по-високо ниво. Даваш ли му на мъжа каквото иска от теб - мотивиране емоционално, сексуално, чувствено, интуитивно, той буквално е готов ако се наложи, да умре за теб. А умееш ли така да го мотивираш, съблазняваш и вдъхновяваш, ти го караш да покори бизнес еверестите, да направи и немислимото, ако нямаше този женски стимул зад себе си. 

.................................

Някои статии от Олга Валяева, М. Луковникова, Росица Тончева:

  Отхвърляйки бащата...
(Клик за целия текст)
  При първата среща (тийнейджър на 14 години, тежки мигрени, припадъци, противозаконно поведение): – А защо не си нарисувал баща си, нали сте едно семейство?
– Него по-добре изобщо да го нямаше, такъв баща…
– Какво искаш да кажеш?
– Той провали целия живот на майка, държи се като свиня… сега не работи…
– А към теб лично как се отнася баща ти?
– Ами, не се кара за двойките…
– … и това е всичко?
– Всичко, … какво от него?… дори парите за развлечения сам си изкарвам…
– А как ги изкарваш?
– Плета кошници…
– А кой те научи?
– Баща ми… той много неща ме е научил и риба мога да ловя… мога да карам кола… малко, из селото… ето, пролетта измазахме лодката с катран, с баща ми ще отидем на риболов.
– Как седиш в една лодка с човек, който е по-добре да го няма на този свят?
– … ами, с него имаме такива… интересни отношения… когато майка замине, на нас ни е хубаво…. тя не се разбира с него, а аз мога и с майка и с татко да се разбирам, когато не са заедно…      Обмен между мъжа и жената
(Кликни за целия текст)

Във Ведите се казва, че всеки човек има 7 най-активни енергийни центъра,  които наричаме чакри. На практика те са много повече, но основните са 7. Ние сме устроени така, че при мъжете и жените в тези центрове енергията се движи по различен начин. В някои по посока на часовниковата стрелка, в някои – обратно. Какво ни дава активността или пасивността на чакрите и как се получава така, че  да се допълваме взаимно.
   Зад всеки велик мъж стои една велика жена...
(Кликни за целия текст)
  Когато срещнем своя мъж, в началото на връзката, ние сме привлечени от мъжката му сила и енергия. Гордеем се с него, когато препуска със своя мотор. Вдъхновяваме се от някое улично сбиване или състезания, в които участва и побеждава. И тук не става въпрос за буквални прояви на сила, а по-скоро за мъжкарство.
Харесва ни дори твърдата му позиция: „Няма да ходиш там и точка!“ Вътрешно може и леко да се бунтуваме, но това е мъжествено. Чувстваме се защитени. Той е силен. Той е истински мъж...   Това очакваме от него и в семейния живот. Да поема отговорност, да взима решения, дори и да удари с юмрук по масата. Мечтаем за мъжко рамо. Но забравяме, че в този случай трябва да се откажем от някои неща в своето поведение.

   Мъже, жени, сила и слабост (автор: Росица Тончева)
(Кликни за целия текст)

Постигналият мъж няма вид на отявлен мъжкар, защото в него тече потока на женската енергия и тя му придава мекота, благост, топлина. Ако видя шамаросващо ме мъжкарство аз знам, че този мъж е гладен и незрял. Но той няма да получи от жена, докато не победи и не се научи да получава първо от жената вътре в себе си, която е изначално по-силната. Също така, ако видя подкосяващо женствена жена, аз знам, че тя е незряла и не отдава на мъж. Но тя няма да може да отдаде, защото първо трябва да отдаде на вътрешния си мъж. Истинската жена може да си позволи да се държи и като мъж, ако поиска, и женското й присъствие няма да пострада от това. На нея не й е нужно да се прави на слаба и беззащитна, за да доказва на себе си и на мъжете, че е жена. Когато е налице вътрешното качество, външните проявления го показват ненатрапчиво и негротескно.


  Мъжка и Женска Сила (автор: Росица Тончева)
(Клик за целия текст)

Винаги, когато една жена се дразни от мъжа до себе си, тя всъщност се дразни не от него, а от собственото си вътрешно състояние т.е. от отражението. И ако това отражение не показва визията на мъжкия принцип тя се чувства неестествено и неминуемо е недоволна. Когато една жена харесва и се възхищава на мъж, тя всъщност харесва себе си с този мъж, защото жената може да бъде наистина щастлива само, ако пребивава в естественото си състояние на жена. Затова мъжът трябва да се стреми във всеки един момент да разгръща максимума от своя потенциал и максимума от това, на което е способен. И това напълно изключва възможността той да пледира безпомощност или невежество. Подразбира се, че жената ще търси мъж, с когото да разгърне своя женски потенциал, към което състояние тя върви през годините. И съответно, движейки се към тази цел избира по пътя мъже, които съответстват на етапа, в който тя се намира в дадения момент. Този път може да бъде извървян и с един партньор, ако той също е убеден в ползата и необходимостта за себе си да разгърне напълно своя мъжки потенциал.
  Мъж, Жена, Отвън и Отвътре. автор: Росица Тончева
(Клик за целия текст)

И ако четете това и сте жени в интимна връзка следва да знаете, че ако искате мъжът ви да научи нещо от вас трябва да му показвате състояния на емоции и чувства, а не да му изсипвате мислите си. Мъжът бива отблъснат от женския ум, така както положителния полюс от друг положителен полюс. Освен това мъжът очаква да му предоставите жената във вас, защото така изследва, изучава и управлява по-добре и собственото си вътрешно съдържимо, неговата вътрешна жена. Така, както вие очаквате от него не да стои безучастно потопен в емоциите и чувствата си, а да прави избори, да взема решения и да действа. Един мъж надали ще се грижи за вас като жена, ако не се грижи за собствената си вътрешна жена – тялото. И вие като жена, ако не овластите мъжа във вас и не полагате грижи за себе си като мъж за жена си, едва ли ще можете да делегирате права и да овластите външния си мъж. Или с други думи – мъжът трябва да направи силна жената си за да има сила и той като мъж, а жената трябва да даде властта на вътрешния си мъж, ако иска да цари ред и разумност във вътрешната и среда и така и външният и мъж ще бъде разумен и организиран. Жената е правилна за мъжа, ако е издигнала и се е доверила на вътрешния си мъж. Мъжът е правилен за жената, ако е уважил и се е погрижил за вътрешната си жена. Огледайте се и забележете колко много мъже днес са в състояние – СРЕДА и очакват жената да изпълнява ролята на организиращия принцип в живота им. И колко много жени участват в това, дори недосещайки се, че изневеряват на женското предназначение. 
Защото са просто хора.

   Мъже и жени (Кликни за целия текст)     ... Силна статия! Стандартна ситуация - мъжът се прибира полумъртъв от 12-16 часа ежедневна работа. Жената иска да си говорят, да помогне с бебето, да измие чиниите, още приказки, още контрол и желание да го променя, опитомява, кастрира емоционално... Мъжът обаче, ако е мъж, няма кой знае какъв инстинкт или природно желание за отглеждане и занимаване с малко дете или дом, нито пък за говорене до безкрай. Искаш да поклюкарстваш? Намери си приятелки, общувай. За повечето мъже емоционалните разговори са истинско мъчение - такава е мъжката природа. В течение на хилядолетия и милиони години мъжът не е имал полза от дълбоката емоционалност - пречела му е в лова, в битките, във войните...      Съвършенство в несъвършенството - Жена   (Кликни на линка за целия текст)


Слънцето свети точно над нея и цялото и поведение сякаш говори: "Иска ми се да владея живота си, да създавам правилата си, да надхвърлям нормите. Живее ми се, обича ми се. Моля те, прегърни онова малко несигурно момиченце в мен, което се прикрива зад външната игрива жена!"...




   Да обичаш жена (Кликни на линка за прочитане на целия текст)     Ако ти съзнаваш божествеността си, виждаш богинятаи се държиш с нея подобаващо. Но не за невротичния нарцисизъм, бягство от страх говоря, а за прегърналата страха обич на смиреното, провеждащо безкрая сърце. Зрял си, цял си и затова виждаш в нея цялостност. Не половинки, а две самостойни цялости! Доколкото ти си хармоничен, дотолкова разтваряш вратата на нейната хармония, през която тя ако иска, може да мине заедно с теб. Не е нужно да правиш нищо – просто бъди себе си и обичай. Обичайки се, приемайки се, вярвайки си, можеш да обичаш, да и вярваш, да приемеш и нея. Ако на малкото момиченце в нея му липсва любов, когато ти обичаш себе си, имаш силата да не отговориш на неврозата и с невротичност, а с любяща сила. Така ставаш приказното добро огледало, което нашепва на кралицата в нея думи на вяра и обич към самата себе си. Пепеляшка се превръща в принцесата, която винаги е била!      Жената - цвете (Клик за целия текст)   ...Жената може да бъде видяна като цвете! Да, красивата и цялостна в сърдечността си жена е цвете...        Какво иска жената от мъжа?
(Клик за целия текст)
  сигурност - високо самочувствие, воля, амбиция, остър интелект, либидо, социално положение и финансов статус, обич към известен риск и новост, приключенски дух, хумор, самостойна непривързаност вместо залепване към полата J . Е, разбира се - добрата физика е предимство. На по-високо ниво тези качества се проявяват по по-фин начин и в духовния живот - воля, хумор, рискът да се загубиш в тишината на медитацията, за да се намериш, сърдечен разум...    На второ място, когато сигурността е налице, жените наистина имат нужда от емоционална съпричастност, емпатийно разбиране, способност за осъзнаване на собствените и нейните емоции (лекситимия) - обич! Защо на второ място? Защото в милионите години еволюция оцеляването, предаването на гените, са зависели първо от сигурността, осигурявана от мъжа ловец и воин. Такъв е силният мъж и сега, но в бизнес среда! C'est ça J !      Как се лекува страхът от самота и изоставяне? (Кликни на линка за прочитане на целия текст)   ...Според мен, страхът от самота се лекува, като не оставаш сама. За целта е нужно да бъдеш максимално лоша компания на самата себе си, да си отрязала всяка връзка отвътре с любовта, с вселената, с Бога - това следователно са нужни предпоставки за лечението. След това - прилагат се прийоми като "висване на врата", натрапливо изискване на внимание, настойчиво звънене, пращане не по-малко от 354 смс-а в рамките на три часа, заляти обилно с дресинг от whatsap и viber писания и прозвънявания. Не е добре да се забравя и фейсбук месинджъра, както и добрият стар скайп...  

 
 Агапе и Ерос (Кликни за целия текст)   Американският президент Кулидж отишъл на излет с президентшата в обширно ранчо. Собственикът се радвал, че президентът така рекламира фермата и продукцията му и се въртял наоколо като калайджия около казан. Показвал, обяснявал, опитвал се всячески да бъде полезен. Това бил звездният му миг – президентът с първата дама, в неговата ферма. Когато минавали с президентшата покрай птицевъдното стопанство, фермерът с радост показвал щастливите си, щъкащи из двора кокошки. Особено гордо посочил петела:   -          А това е уникалният ми петел! – с изпъчени гърди заявил стопанинът. – Той може по цял ден, на всеки няколко минути да се занимава с оплождане. Така имам изобилие от оплодени яйца и се раждат прекрасни малки пиленца.

 

       Психология на ревността (Кликни за целия текст)
 Ревността може да бъде видяна като обсесивно компулсивно разстройство (натрапчивата невроза) - същият механизъм на действие! Нетрансформираният сексуален нагон (нетрансформиран в по-висши прояви и стремежи) бива изтласкван в подсъзнанието, където образува устойчив комплекс, едно алтер его, което има свой собствен живот, несъобразяващ се с разума и независещ от интелигентността, образованието, културата... Този чисто животински по естеството си комплекс, така изтласкан, придобива многократно по-голяма сила, защото действа от сферата на подсъзнанието, обикновено неосъзнавана от средния човек. Какво представлява този комплекс? Силен нагон, превърнал се в типичното животинско териториално чувство – защита на собствената територия – и тази защита не се съобразява с никакъв морал или етични положения, тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника/цата, за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своята територия! Във всеки от нас животното живее и има своето място и роля. Това, което е важно, е да умеем да поставим юзди на това животно, да впрегнем импулсите му, да ги сублимираме към по-висшите им еквиваленти. Не да се борим с тях, а да ги пренасочим и изтънчим като ги прекарваме през сублимиращият механизъм на самосъзнанието и ги насочваме към свръхсъзнанието си, към истински човешкото в нас!      

Е.. много ясно и аз няма да се бутам да помагам на хора, които ме спъват. Каква друга причина има да мразиш някого? 
Да кажем примерно, че изпитваш големи житейски трудности или си се заел с толкова важна задача, че въпросните хора, които мразиш са последното нещо за което се замисляш изобщо. Не навлизат в полезрението ти, освен когато те самите опрат до теб..  В такъв момент осъзнаваш колко безсмислено е било да се занимаваш с тях и колко други по-важни неща си имал да правиш през това време. Дори когато си на война, последното нещо, което ти помага да спечелиш битката е като мислиш за враговете си. Естествено не става въпрос да забравиш на кой свят се намираш и да забравиш, че някой ти мисли зло(аз дори в никакъв случай не бих, а ще направя всичко за да се подготвя за всеки възможен изход на ситуацията в която биха ме поставили..), а да помислиш какво означава това зло за теб самия и по какъв начин ще се надградиш покрай него. Тоест важно е да имаш работещ регистър за доброто и злото и ако все още не си готов да го победиш без да си изцапаш ръцете.. и врага ти примерно е направил прибързано действие и трябва да избираш между теб и него..тогава да. Нека се удави и нека ти го удавиш ако от това зависи живота ти. Но иначе.. докъде се простира омразата? И не трябва ли да я надмогнем, просто защото е редно за нас като личности, на първо място защото ни наранява лично.. Всичко започва и свършва в личността на човека и преди да предприемем нещо, трябва да разберем накъде води.
Това още веднъж отговаря на въпроса на темата, защо човек трябва да изпитва приятно усещане, докато прави добро. А доброто води до щастие и развитие. 
 И всичко пак опира до доброто и злото. И може би ще стигнем дотам, какво изпитва човек когато прави зло? Понеже емоциите са доста по-разнообразни и за тях може да се напише енциклопедия в 25 тома, докато щастието се споделя от всички хора и се разшифрова доста по-лесно, така да се каже  

Самият факт, че ще ти бъде съвестно говори, че имаш добри намерения, не всеки е с готовност да помага. В акта на правенето на нещо добро може да видиш, че ти подпомагаш за нещо да бъде по-добро отколкото е в момента и това ще ти бъде напълно достатъчно. Или пък прозираш в човека, който ненавиждаш, че макар и далечен за теб, по природа имате нещо общо и че всички сме деца на Бог, и в крайна сметка дори може да се помолиш за душата му, за да стане един човек омразен на света също си има причина.
Ако пък го направиш и не изпиташ положителни емоции, а продължаваш да изпитваш пренебрежение и ненавист, значи имаш някакъв емоционален блокаж върху който да работиш, може да си се отдалечил твърде много от самия себе си. Всички трябва да полагаме усилия да бъдем по-добри, не можем да правим света добро място, ако ние не сме.

Това какъв точно дар се иска, показателно ли е каква същност го иска? Понеже на мен курбаните ми се чинят по - подходящи като за тъмни сили, отколкото за Господ (Христос).

Преди всичко, даването на дар е заявка към теб самия, към какво се присъединяваш. Това е израз на информационно-сетивна реакция, към нещо до което по-трудно се достига. Според мен повечето ритуали са не толкова в чест на силите, колкото човек да намери призванието си или да си припомни кое, защо и как се прави. Фиксираш се в дадено нещо, с ритуала му придаваш в повечето случаи излишна важност, понеже има доза суеверие (според мен обаче не изцяло става въпрос за суеврие), но чрез този излишък ти успяваш да се откъснеш от битовизмите и да се натовариш на нов коловоз, за да преразпределиш силите си занапред. Тоест чрез даден ритуал предизвикваш промяната у себе си, казваш си "аз искам това и това.. и се подготвям за него в живота си."
Дарът сам по себе си показва отдаденост на каузата ти, благородство, чистота на намерението. Готовност за труд.  Което си е голям празник за сърцето.
Като разликата между тъмните и светлите сили е, че едните сили изискват слугинаж, държейки те в информационно затъмнение, а с другите си пределно наясно със себе си и пътя по който вървиш, знаеш че нищо не може да ти бъде отнето..
 В случая с баба ти например може да става въпрос за събуждане на съзидателна сила, която се е намирала и у двете, и у бабата и у сестра й, а съзидателната сила има знанието как да опази живота и здравето. Всички ние имаме тези знания, но се изисква и взаимодействие с околните и околната среда разбира се. Какви са тези сили, дали са част от по-високо и по-дълбоко вдишан кислород или нещо друго, може би е излишно да се коментира.

Преди всичко, даването на дар е заявка към теб самия, към какво се присъединяваш. Това е израз на информационно-сетивна реакция, към нещо до което по-трудно се достига. Според мен повечето ритуали са не толкова в чест на силите, колкото човек да намери призванието си или да си припомни кое, защо и как се прави. Фиксираш се в дадено нещо, с ритуала му придаваш в повечето случаи излишна важност, понеже има доза суеверие (според мен обаче не изцяло става въпрос за суеврие), но чрез този излишък ти успяваш да се откъснеш от битовизмите и да се натовариш на нов коловоз, за да преразпределиш силите си занапред. Тоест чрез даден ритуал предизвикваш промяната у себе си, казваш си "аз искам това и това.. и се подготвям за него в живота си."
Дарът сам по себе си показва отдаденост на каузата ти, благородство, чистота на намерението. Готовност за труд.  Което си е голям празник за сърцето.
Като разликата между тъмните и светлите сили е, че едните сили изискват слугинаж, държейки те в информационно затъмнение, а с другите си пределно наясно със себе си и пътя по който вървиш, знаеш че нищо не може да ти бъде отнето..
 В случая с баба ти например може да става въпрос за събуждане на съзидателна сила, която се е намирала и у двете, и у бабата и у сестра й, а съзидателната сила има знанието как да опази живота и здравето. Всички ние имаме тези знания, но се изисква и взаимодействие с околните и околната среда разбира се. Какви са тези сили, дали са част от по-високо и по-дълбоко вдишан кислород или нещо друго, може би е излишно да се коментира.

Преди всичко, даването на дар е заявка към теб самия, към какво се присъединяваш. Това е израз на информационно-сетивна реакция, към нещо до което по-трудно се достига. Според мен повечето ритуали са не толкова в чест на силите, колкото човек да намери призванието си или да си припомни кое, защо и как се прави. Фиксираш се в дадено нещо, с ритуала му придаваш в повечето случаи излишна важност, понеже има доза суеверие (според мен обаче не изцяло става въпрос за суеврие), но чрез този излишък ти успяваш да се откъснеш от битовизмите и да се натовариш на нов коловоз, за да преразпределиш силите си занапред. Тоест чрез даден ритуал предизвикваш промяната у себе си, казваш си "аз искам това и това.. и се подготвям за него в живота си."
Дарът сам по себе си показва отдаденост на каузата ти, благородство, чистота на намерението. Готовност за труд.  Което си е голям празник за сърцето.
Като разликата между тъмните и светлите сили е, че едните сили изискват слугинаж, държейки те в информационно затъмнение, а с другите си пределно наясно със себе си и пътя по който вървиш, знаеш че нищо не може да ти бъде отнето..
 В случая с баба ти например може да става въпрос за събуждане на съзидателна сила, която се е намирала и у двете, и у бабата и у сестра й, а съзидателната сила има знанието как да опази живота и здравето. Всички ние имаме тези знания, но се изисква и взаимодействие с околните и околната среда разбира се. Какви са тези сили, дали са част от по-високо и по-дълбоко вдишан кислород или нещо друго, може би е излишно да се коментира.