Eshavt

Цвета, вярно е това.

Но не забравяй, че Исус питаше: "вярваш ли, че мога да сторя това?" И: Да бъде според вярата ти. Какво каза Исус на жената, която мислела, че само ако се допре до дрехата му, ще оздравее: твоята вяра те изцели. Не аз, не бог, а твоята вяра. Същото каза и на парализирания в къпалнята: И С К А Ш Л И да оздравееш? Стани и ходи.

Не ме разбирай погрешно, не казвам, че Ивайло не е имал вяра, и желание, и воля, минала съм през същото, знам за какво става въпрос. Прави са хората, които го съветват да си промени малко нагласата и да не го иска толкова силно на всяка цена, защото и това спъва нещата. Наистина работодателя като те види че си удавник за сламка и си се вкопчил, няма да те приеме, какъвто и добър специалист да си.

И аз ви благодаря момичета. Важна е Истината вътре в нас, първо истината за себе си да видим, /трудничко изпитание е/


Твоето Слово

Дисциплината е нещо, което човек налага на самия себе си. Да, дисциплина може да се наложи и отвън, но в този случай имаме насилие, а то е несъвместимо с духовното развитие. Как можем да говорим за Божествена дисциплина, след като човек сам трябва да си я наложи? Бог не изисква нищо от човека.

Мисля,че силата се поражда при наличие на опора в Духовния свят,нещо като лост от първи род...
Архимед беше казал-дайте ми опорна точка и ще преместя Земята..

"Учителят ни води по нов път
Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да разрешаваш задачи, да учиш, да минеш една стъпка напред в развитието си. Както учениците от светските училища решават задачи, за да придобият знания, необходими за живота, така и ученикът от Школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. В школата на Учителя човек придобива знания от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано. Всеки сам трябва да добие това знание. Нищо не се дава даром. В Школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано. Школата на Учителя е опитна. Всяко нещо ученикът трябва да приложи, за да добие опит. Знанието, което не сме преживяли и опитали, не е положително знание, то е теоретично, то е само умствено знание. Дори знанието, което сърцето е придобило, ако не е опитано, и то не е истинско.

Затова Учителя казва:
- Моето Учение започва с приложението.

Ученикът учи, като прилага знанието, което Учителя е дал. Който не прилага, не е ученик. В Школата Учителя излагаше Учението си на всички общо, но всеки сам трябваше да изпита и приложи това, което той ни учеше. Опитаното знание е знание. Както придобитата и смляната храна от организма ползва човека, така и опитаното и приложеното знание го ползва. Това, което човек е опитал, в него има увереност, че е така. Самоувереността идва от опитаните неща. Теоретичното познание подлежи на проверка.

Знанието, което Учителя ни даде има отношение към живота изобщо, към нашето поведение, в отношението ни към хората, към възпитанието ни, към вътрешната работа за развитие на дарби и способности, към контрола на нашите прояви и т.н. Знанието, което Учителя ни даде, засяга целокупния живот на човека, както за външните изяви, така и за вътрешните възможности. Всичко, което Учителя ни учи, а ние не сме опитали, почива на вярата. Ние вярваме в това, което ни казва Учителя, че е истина. Но за да добием сигурност, трябва да го приложим, да го опитаме. Например, ние вярваме в разумността на Природата, вярваме, че законите, които управляват Природните закони, са разумни. В Природата ние не можем да правим опити, но ние можем да я наблюдаваме и да правим изводи. Голямата зависимост и въздействие на природните явления ни показва разумността. Като изучаваме и наблюдаваме природните явления, виждаме зависимост, взаимодействие, които говорят за разумност. Най-добре това може да се види в тази област на природата, където човек не е упражнил своето въздействие. Човек, като природно явление, не всякога е упражнявал правилно въздействие върху околната среда, правил е разрушително действие. В Природата няма хаос, но има ред и порядък, има закони, които регулират отношенията на съществата в Природата. Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на Земята, като е направил големи пакости. Той мисли, че може да стане неин господар. Това показва, че той е надценил себе си, своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на Природата. Човек е разумно същество, но не всякога действа разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В Природата няма случайности, а има зависимости. Видимите случайности са зависими от порядък, който човек не познава в природата, защото в природата действат много разнообразни сили. Човек може да се ползва от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарува, той може само да напакости, както на себе си, така и на самата Природа. Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, откъдето човек най-малко го очаква и подозира.

В Природата има много блага и възможности за човека и ако иска да се ползва от нейните блага, той трябва да я проучва, да я наблюдава и да не прави опити, с които може да й навреди. Тя е необходимо условие и среда за неговото съществуване.

Учителя ни съветваше да правим връзка с Разумната Природа или с живата природа, както той я наричаше, за да можем да се ползваме от нейните сили. Живата природа е склад на енергии и сили, от които човек може да се ползва, затова отношенията ни към нея трябва да бъдат съзнателни. Учителя ни учеше, че когато сме сред природата или планината, трябва да наблюдаваме всичко около нас и да правим връзка с нея. Като я наблюдаваме, да почувстваме живота в нея. Всичко в природата е живо, тя ни говори, ние трябва да я разбираме, да разбираме нейния език. Ние можем да приемем нейните енергии при каквото и състояние да се намираме за подобрение на здравето ни и за нашето духовно повдигане. Тя всякога има какво да ни даде. Разумните същества, които я ръководят, са всякога разположени да ни подкрепят и помагат. Ние сме потопени в един разумен свят, който разполага с безкрайни блага и който е готов да ни ги даде. Ако ние се затворим за нея с нашето познание и непознаване, тя не може нищо да ни даде. Една от задачите ни е всеки от нас да си изработи правилно отношение и разбиране за Разумната природа. Успеем ли да направим връзка с нея, ние ще имаме един верен приятел при всички положения в живота и никога няма да бъдем лишени от необходимото. Светлината, въздухът, водата, растенията, високите планини, това са складове на сили, от които човек може да се ползва. Контактът ни с живата природа ни дава здраве, бодрост, сили. Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувстваме изобилието на живота, красотата и многообразния й език. Учителя многократно ни е говорил за тази връзка с Природата, давал ни е формули, задачи, упражнения, само и само да можем да излезем от старите вкаменени разбирания, да освободим себе си, ума си, сърцето си и душата си от робството, оковите и заблудите на миналите отживели разбирания. Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне бързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в ума и волята ни.

„Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ний сме разумни.” - казва Учителя в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна. Това не подлежи на аргументиране и доказване. Човек като наблюдава природата, може да почувства живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането с ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тези вътрешни знания. Всички хора, които имат очи, могат ли да видят красотата на природата? Не. Красотата виждат само ония, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа. Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи работи би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големият живот в природата, от който живот той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да доразвиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила на планината и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика от всяко кътче, например, покрай някое малко изворче, забутано някъде, то извира, носи живот около себе си. Множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него, и съм се питала дали някой вижда тази красота. Или тихото бълбукане на малките поточета, които отнасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни. Има ли място в природата, където да няма живот? Дори тревните постелки, по които ние стъпваме, каква красота на зелени багри и форми, природата е надарила. Ако човек има очи, той навсякъде може да вижда само красота. За кого е създадена и кому е необходима? Животът се изразява в красотата. Животът е мощното, което твори и създава формите в природата в едно велико разнообразие. Изброими са формите, които животът създава в природата. Тя твори в най-малките невидими същества, до най-великите светове. Мощно нещо е животът. Той прониква всичко и го обединява в едно единство. Творческите сили в живота се ръководят от разумни принципи.

Учителя ни учеше, че животът е проява на Великата Космическа Любов, изявена като принцип."

Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи
Предстоящо издание на издателство Бяло Братство

http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcS3h6Jilixuqdd1Md8eg1BFdK_m3soSCe72LKHP84TxihCM39bdgg


Алиса, дупка и да влезнеш в дупката...

Как би могло да се види Светлината и да се достигне до нея, ако тя се намира на края на тунела?

Само от позицията "дъно", т.е. от положението на върховно ескалиране на "ин", само от там може да се премине в "ян". Дупката в "ин" е входа за "ян" и обратното.

Ако човек се научи да вижда в страданието благодат, то ще е Свободен.
Всеки има своите тежки моменти, но блазе на онзи човек, който съзира в същността на тези моменти Светлината.

Благодаря, Сибила.

Може би трябва да ви разкажа повече за техническата страна на нещата.

Искам да продължа серията от филми, които е направил за нас човека, снимал повечето от наличните днес филми от първата половина на ХХ век от Изгрева или Езерата. И по един нелогичен начин да му благодаря за отношението, което е имал към документирането на реалността (и нейната интерпретация). Това е моят начин да му благодаря.

Едно време снимах с една видеокамера Сони Дигитал 8, която даваше доста добра картинка - имам снимани наряди, концерти - това са записи от 2001 до 2004 година. Но тази техника сама по себе си няма никаква архивна стойност - този видео формат остаря само в рамките на няколко години. Какво би означавало да снимам нещо на видео формат, който още докато снимам, е бил остарял? Нищо.

Същата участ сполетява по-бързо или по-бавно всички видео формати - някои вече почти не се срещат, други вече са достъпни за прехвърляне на ДВД само в големите филмови студиа. А и освен това, сещате се, всичко е копи-пейст при компютърната техника - няма дори оригинал - всички копия са оригинали. Тяхната сила на въздействие върху човека е много слаба - защото ако оригиналът представлява картина с маслени бои на една ябълка, то цифровите копия представляват скица на картината - ние отново виждаме, че е ябълка, но това не е онази ябълка от картината с маслени бои.

Освен това си мислех за приемственост между старите филми, снимани на Изгрева и тези, които искам да заснема. А приемственост означава да мога да прожектирам единия филм и на същата техника да прожектирам другия филм... то ест да използвам 8 мм кинофилм. Изображението при черно-белия филм се образува от кристали от атомно сребро (затова среброто е черно, а не сребристо, хаха). За да се повреди среброто по филма... този филм доста бой трябва да види. Сещате се сами какво може да унищожи среброто - по принцип няма такива въздействия при нормално съхранение. Стари филми на възраст 70 години изглеждат като чисто нови - понеже металът е чуден материал. Разбира се, при цветния филм положението не стои така. С изключение на два филма, разработени от Цибрахром за архивни цели с гарантиран срок на съхранение от 500 години (петстотин години). До скоро такъв филм беше Кодахром, който имаше гаранция от 100 години за правилно възпроизвеждане на цветовете при съхранение (но не и при прожекция - с други думи - при прожекция филмът старее по-бързо от съвременния Ектахром). И така. Схванахте, че говоря за кино. Черно-бяло кино. Има една немска фирма, произвеждат директен позитив /тоест диапозитив като краен резултат), който се обработва като негатив, но се получава позитивно копие (соларизация) - с гарантирана съхраняемост на архивираните кадри над 500 години (трудно е да се каже колко над 500 години, хаха).

Аз снимам на обикновени филми, които съм сигурен, че няма да мръднат през близките 100 години. Досегът ми с филми, които са на възраст 75 години и изглеждат като току-що излезли от фотолабораторията е достатъчен, за да оформи мнението ми, че единствено кинофилмът има архивни свойства. Няма нужда да давам за пример библиотеката на Виенския Технически Университет, която въведе повторно старите методи на архивация - чрез микрофилм (35 мм кинофилм) и пенсионира електронното архивиране. Електронното архивиране се оказало много скъпо и ресурсоемко. Тук няма нужда да раздухвам локуми. Можете да прочетете какво казва един от директорите на киноархива на Холивуд (интервюто е публикувано в сайта на кодак) - архивирането на една продукция, снимана на видео е 11 пъти по-скъпо, отколкото, ако е снимана на филм. Ясно е, че едно нещо представлява архив, когато може да се сложи в един сандък и този сандък да се зарови в пустинята за 100 години. Защото електронните носители ДВД и СД имат трайност 2 до 5 години, в резултат на което е необходима непрекъснато прехвърляне на пресен цифров носител. А все пак говорим за създаването на архив.

И така. Аз не мисля да създавам видеофилм, а кинофилм. Кинокамерата, която съм избрал за целта, я виждате в тази тема. Bolex H8 Reflex е най-добрата 8-милиметрова кинокамера, произвеждана някога. От съвременна гледна точка тази кинокамера издиша като "резолюция" и "динамика", но каквото се снима с нея, остава. Мислех да избера 16-милиметрова камера, но се отказах, понеже се губи "приемствеността" в излъчването на филмите.

"Как е възможно придобиване на вътрешна сила?"


Само по един единствен начин :
Това е Дар от Бога.
При това много тежък Дар, защото този Дар върви заедно със съответната отговорност.

Имам идея да се разходя с камера в ръка и да заснема Изгрева така, както изглежда днес. Понеже утре ще изглежда по друг начин.

Става въпрос за няколко късометражни филма. Идеята ми засега е в развитие. Не бих се отказал от вашите идеи, затова всъщност пускам темата.

Също би ми било приятно да се запозная с кинаджиите в този форум.

1. Начални кадри от Руското посолство.

2. Мястото.

2. Разходка надолу до Трафопоста, където се събирахме преди години. Трафопоста.

3. Посолствата, търговското представителство на Русия.

4. Бялата къща и къщата на Савата.

5. Гората.

6. Паневритмия.

7. Езерата

8. Съборът.

т. 1 до т. 5 = времетраене 15 мин

т. 6 = времетраене 15 мин

т. 7 = времетраене 15 мин или 30 мин

т. 8 = времетраене 15 мин или 30 мин

Бележка: Филмите са за лична и документална употреба. Ще бъдат публикувани в интернет.

Не съм наричала никого слаба личност. Казвам от личен опит, че когато излъчваме несигурност, тъга, отчаяние това се усеща от другите и те не те приемат. Имам такава опитност и затова го споделям. Преди години когато завършвах и нямах работа, бях отчаяна и смазана. От бюрото по труда ме изпращаха в най-далечните училища на града, аз дори нямах средства да отида до тези места...беше тежко и трудно. Докато в един момент аз не осъзнах, че на кого му трябва някаква отчаяна леличка на 25 ) сама си го видях и го отремонтирах. Вървях си и се огледах случайно във една витрина, е не харесах този образ , кой би го наел. Взех се в ръце и си купих нов костюм , взех пари на заем, нова чанта и парфюм , пуснах документи за място в министерство за което се бореха над 300 човека. Искам да кажа, че костюма беше от моден център Илиянци не на Марина Риналди ) След което оттренирах един въображаем разговор, какво бих казала око ме питат, как да отклоня въпроси на които не искам да отговарям и така малко автотренинг. Явих се на интервюто и го спечелих ... До вчера не ме искаха в едно обикновено училище учителка а днес вече заемах сериозна длъжност и аз трябваше да дикувам доста неща, имах охрана, участвах в конференция в Пампорово в 5 звезден хотел, където не знаех как лампата да си запаля и водата да си пусна ..., не вечерях , защото си мислех, че няма да мога да си платя вечерята , тя беше безплатна и доста смях може да се изкара от едно такова приключение.
Оказа се че тази програма по която бях назначена е временна и за един ден трябваше да напусна, или да ме освободят, аз не се съпротивих. Какво се случи в края на деня, на уж последния ми работен ден, главия изпълнителен директор на главна дирекция лично хвърчал с книжката ,и ме преназначил за един час на постоянен договор в друга дирекция .... без да моля, без да плащам, без да коментирам, че оставам на улицата....
Искам да кажа, че спечелването на работа или на нещо друго се отработва преди това, хората искат личностите да са силни, внушаващи доверие, емоция, да имат някакъв багаж. Ако ще те назначават, то и те очакват нещо от теб, ако си смазан от безпътица те подминават като или неудшевен предмет. От съжаление нямат изгода да те назначат., защоито им трябва работещ човек, тоест енергичен.

Хей, Ивайло
Нямам навика да правя такива неща и рядко имам импулс да гледам на Таро на хора, които не са ме помолили, но твоят казус не е нито толкова страшен, нито толкова отчайващ.

Не зная откога нямаш работа, но това не е от дълго време. Предишната ти работа просто е трябвало да я напуснеш, ти си знаеш защо. Всъщност ти си борбен човек, вероятно не ти достига смелост да споделяш със свои близки за проблема си, ти просто се чувстваш самотен и изоставен.
Гледах и дали ще си намериш работа до месец - определено не ти липсват идеи, ще промениш изцяло нагласата си и ще започнеш да се занимаваш с нещо ново, подозирам и че те влекат художествени занаяти или рисуване, имаш творчески нагласи и натам ще се ориентираш.

Минал си през тежък период, който не е свързан с работата ти, а със съвсем други неща и това те е повалило, но ще се оправиш. Имаш целия потенциал, който ти трябва.
Успех!

Поздравления, Eshavt !
Само Светлина и Топлина да влизат в тази къща, много Хармония и Любов!
От тази среща ще произлезе нещо много хубаво.

Ако искате след националната среща на форума )

ivaylo , хората не обичат слаби личности. Ти без да искаш на подсъзнателно ниво това излъчваш, затова не ти се обаждат. Прави нещо което ти харесва, филм, разходка, ти знаеш най-добре какво за да си повдигнеш духа. Обикновено тези кризи ни сполетяват за да ни обърнат посоката, да ни покажат нов път, ако го видим де. Друго, което се сещам е да споделиш каква работа търсиш и какво би правил. Може някой четящ да има нужда от такъв човек.

Не съм наричала никого слаба личност. Казвам от личен опит, че когато излъчваме несигурност, тъга, отчаяние това се усеща от другите и те не те приемат. Имам такава опитност и затова го споделям. Преди години когато завършвах и нямах работа, бях отчаяна и смазана. От бюрото по труда ме изпращаха в най-далечните училища на града, аз дори нямах средства да отида до тези места...беше тежко и трудно. Докато в един момент аз не осъзнах, че на кого му трябва някаква отчаяна леличка на 25 ) сама си го видях и го отремонтирах. Вървях си и се огледах случайно във една витрина, е не харесах този образ , кой би го наел. Взех се в ръце и си купих нов костюм , взех пари на заем, нова чанта и парфюм , пуснах документи за място в министерство за което се бореха над 300 човека. Искам да кажа, че костюма беше от моден център Илиянци не на Марина Риналди ) След което оттренирах един въображаем разговор, какво бих казала око ме питат, как да отклоня въпроси на които не искам да отговарям и така малко автотренинг. Явих се на интервюто и го спечелих ... До вчера не ме искаха в едно обикновено училище учителка а днес вече заемах сериозна длъжност и аз трябваше да дикувам доста неща, имах охрана, участвах в конференция в Пампорово в 5 звезден хотел, където не знаех как лампата да си запаля и водата да си пусна ..., не вечерях , защото си мислех, че няма да мога да си платя вечерята , тя беше безплатна и доста смях може да се изкара от едно такова приключение.
Оказа се че тази програма по която бях назначена е временна и за един ден трябваше да напусна, или да ме освободят, аз не се съпротивих. Какво се случи в края на деня, на уж последния ми работен ден, главия изпълнителен директор на главна дирекция лично хвърчал с книжката ,и ме преназначил за един час на постоянен договор в друга дирекция .... без да моля, без да плащам, без да коментирам, че оставам на улицата....
Искам да кажа, че спечелването на работа или на нещо друго се отработва преди това, хората искат личностите да са силни, внушаващи доверие, емоция, да имат някакъв багаж. Ако ще те назначават, то и те очакват нещо от теб, ако си смазан от безпътица те подминават като или неудшевен предмет. От съжаление нямат изгода да те назначат., защоито им трябва работещ човек, тоест енергичен.

ivaylo , хората не обичат слаби личности. Ти без да искаш на подсъзнателно ниво това излъчваш, затова не ти се обаждат. Прави нещо което ти харесва, филм, разходка, ти знаеш най-добре какво за да си повдигнеш духа. Обикновено тези кризи ни сполетяват за да ни обърнат посоката, да ни покажат нов път, ако го видим де. Друго, което се сещам е да споделиш каква работа търсиш и какво би правил. Може някой четящ да има нужда от такъв човек.

ivaylo , хората не обичат слаби личности. Ти без да искаш на подсъзнателно ниво това излъчваш, затова не ти се обаждат. Прави нещо което ти харесва, филм, разходка, ти знаеш най-добре какво за да си повдигнеш духа. Обикновено тези кризи ни сполетяват за да ни обърнат посоката, да ни покажат нов път, ако го видим де. Друго, което се сещам е да споделиш каква работа търсиш и какво би правил. Може някой четящ да има нужда от такъв човек.

Не съм наричала никого слаба личност. Казвам от личен опит, че когато излъчваме несигурност, тъга, отчаяние това се усеща от другите и те не те приемат. Имам такава опитност и затова го споделям. Преди години когато завършвах и нямах работа, бях отчаяна и смазана. От бюрото по труда ме изпращаха в най-далечните училища на града, аз дори нямах средства да отида до тези места...беше тежко и трудно. Докато в един момент аз не осъзнах, че на кого му трябва някаква отчаяна леличка на 25 ) сама си го видях и го отремонтирах. Вървях си и се огледах случайно във една витрина, е не харесах този образ , кой би го наел. Взех се в ръце и си купих нов костюм , взех пари на заем, нова чанта и парфюм , пуснах документи за място в министерство за което се бореха над 300 човека. Искам да кажа, че костюма беше от моден център Илиянци не на Марина Риналди ) След което оттренирах един въображаем разговор, какво бих казала око ме питат, как да отклоня въпроси на които не искам да отговарям и така малко автотренинг. Явих се на интервюто и го спечелих ... До вчера не ме искаха в едно обикновено училище учителка а днес вече заемах сериозна длъжност и аз трябваше да дикувам доста неща, имах охрана, участвах в конференция в Пампорово в 5 звезден хотел, където не знаех как лампата да си запаля и водата да си пусна ..., не вечерях , защото си мислех, че няма да мога да си платя вечерята , тя беше безплатна и доста смях може да се изкара от едно такова приключение.
Оказа се че тази програма по която бях назначена е временна и за един ден трябваше да напусна, или да ме освободят, аз не се съпротивих. Какво се случи в края на деня, на уж последния ми работен ден, главия изпълнителен директор на главна дирекция лично хвърчал с книжката ,и ме преназначил за един час на постоянен договор в друга дирекция .... без да моля, без да плащам, без да коментирам, че оставам на улицата....
Искам да кажа, че спечелването на работа или на нещо друго се отработва преди това, хората искат личностите да са силни, внушаващи доверие, емоция, да имат някакъв багаж. Ако ще те назначават, то и те очакват нещо от теб, ако си смазан от безпътица те подминават като или неудшевен предмет. От съжаление нямат изгода да те назначат., защоито им трябва работещ човек, тоест енергичен.

Не съм наричала никого слаба личност. Казвам от личен опит, че когато излъчваме несигурност, тъга, отчаяние това се усеща от другите и те не те приемат. Имам такава опитност и затова го споделям. Преди години когато завършвах и нямах работа, бях отчаяна и смазана. От бюрото по труда ме изпращаха в най-далечните училища на града, аз дори нямах средства да отида до тези места...беше тежко и трудно. Докато в един момент аз не осъзнах, че на кого му трябва някаква отчаяна леличка на 25 ) сама си го видях и го отремонтирах. Вървях си и се огледах случайно във една витрина, е не харесах този образ , кой би го наел. Взех се в ръце и си купих нов костюм , взех пари на заем, нова чанта и парфюм , пуснах документи за място в министерство за което се бореха над 300 човека. Искам да кажа, че костюма беше от моден център Илиянци не на Марина Риналди ) След което оттренирах един въображаем разговор, какво бих казала око ме питат, как да отклоня въпроси на които не искам да отговарям и така малко автотренинг. Явих се на интервюто и го спечелих ... До вчера не ме искаха в едно обикновено училище учителка а днес вече заемах сериозна длъжност и аз трябваше да дикувам доста неща, имах охрана, участвах в конференция в Пампорово в 5 звезден хотел, където не знаех как лампата да си запаля и водата да си пусна ..., не вечерях , защото си мислех, че няма да мога да си платя вечерята , тя беше безплатна и доста смях може да се изкара от едно такова приключение.
Оказа се че тази програма по която бях назначена е временна и за един ден трябваше да напусна, или да ме освободят, аз не се съпротивих. Какво се случи в края на деня, на уж последния ми работен ден, главия изпълнителен директор на главна дирекция лично хвърчал с книжката ,и ме преназначил за един час на постоянен договор в друга дирекция .... без да моля, без да плащам, без да коментирам, че оставам на улицата....
Искам да кажа, че спечелването на работа или на нещо друго се отработва преди това, хората искат личностите да са силни, внушаващи доверие, емоция, да имат някакъв багаж. Ако ще те назначават, то и те очакват нещо от теб, ако си смазан от безпътица те подминават като или неудшевен предмет. От съжаление нямат изгода да те назначат., защоито им трябва работещ човек, тоест енергичен.

Не съм наричала никого слаба личност. Казвам от личен опит, че когато излъчваме несигурност, тъга, отчаяние това се усеща от другите и те не те приемат. Имам такава опитност и затова го споделям. Преди години когато завършвах и нямах работа, бях отчаяна и смазана. От бюрото по труда ме изпращаха в най-далечните училища на града, аз дори нямах средства да отида до тези места...беше тежко и трудно. Докато в един момент аз не осъзнах, че на кого му трябва някаква отчаяна леличка на 25 ) сама си го видях и го отремонтирах. Вървях си и се огледах случайно във една витрина, е не харесах този образ , кой би го наел. Взех се в ръце и си купих нов костюм , взех пари на заем, нова чанта и парфюм , пуснах документи за място в министерство за което се бореха над 300 човека. Искам да кажа, че костюма беше от моден център Илиянци не на Марина Риналди ) След което оттренирах един въображаем разговор, какво бих казала око ме питат, как да отклоня въпроси на които не искам да отговарям и така малко автотренинг. Явих се на интервюто и го спечелих ... До вчера не ме искаха в едно обикновено училище учителка а днес вече заемах сериозна длъжност и аз трябваше да дикувам доста неща, имах охрана, участвах в конференция в Пампорово в 5 звезден хотел, където не знаех как лампата да си запаля и водата да си пусна ..., не вечерях , защото си мислех, че няма да мога да си платя вечерята , тя беше безплатна и доста смях може да се изкара от едно такова приключение.
Оказа се че тази програма по която бях назначена е временна и за един ден трябваше да напусна, или да ме освободят, аз не се съпротивих. Какво се случи в края на деня, на уж последния ми работен ден, главия изпълнителен директор на главна дирекция лично хвърчал с книжката ,и ме преназначил за един час на постоянен договор в друга дирекция .... без да моля, без да плащам, без да коментирам, че оставам на улицата....
Искам да кажа, че спечелването на работа или на нещо друго се отработва преди това, хората искат личностите да са силни, внушаващи доверие, емоция, да имат някакъв багаж. Ако ще те назначават, то и те очакват нещо от теб, ако си смазан от безпътица те подминават като или неудшевен предмет. От съжаление нямат изгода да те назначат., защоито им трябва работещ човек, тоест енергичен.

"Обмислям как е възможно придобиване на вътрешна сила, която дава стремеж и мотивация, която би устояла на всякакви външни въздействия."

Този цитат ме кара да размишлявам за една друга тема. Не точно за силата, а за нашата истинска и вечна божествена същност, която остава непроменима независимо от време и обстоятелства, която знае всичко и не се страхува от нищо и която е сила, Бог в нас. И ако авторът на темата пита в тази насока, то темата все едно си е точно за мен писана. Значи неслучайно ми е направила впечатление.

Това което разбрах за човешката природа всъщност е, че те са две. Едната е променлива и непрекъснато се безпокои за бъдещето, наричат я още егоистична човешка природа. Другата е вечна и не се променя, знае всичко. Представлява така наречения вътрешен човек или Бог в нас по-скоро.
Егоистичната природа непрекъснато се противи на вечната такава. И егоистичната природа е свързана с тази на останалите около нас. Тоест може да се противи на вечната природа в нас, дори когато ние сме спокойни чрез някой около нас, който всява смут.

И аз не обичам да медитирам, но в тази насока единствено ми помогна книгата на Согиал Ринпоче - Тибетска книга за живота и смъртта/която още не съм дочела/. Там имаше описана една медитация, която наистина действа/стига да я практикуваш/ и не се изисква нищо. Сядаш си и спираш да мислиш, като казваш на умът ти да търси домът си.

Силата идва от вярата ни. И в най-трудните мигове да сме с вяра в Бога, да знаем, че всичко е за добро. Но е нужно и смирение, защото се е случвало да негодувам, но постепенно разбирам, че така е най-добре... По-късно идва и ясното съзнание, помъдряването от натрупания опит... благодарността.

Не съм наричала никого слаба личност. Казвам от личен опит, че когато излъчваме несигурност, тъга, отчаяние това се усеща от другите и те не те приемат. Имам такава опитност и затова го споделям. Преди години когато завършвах и нямах работа, бях отчаяна и смазана. От бюрото по труда ме изпращаха в най-далечните училища на града, аз дори нямах средства да отида до тези места...беше тежко и трудно. Докато в един момент аз не осъзнах, че на кого му трябва някаква отчаяна леличка на 25 ) сама си го видях и го отремонтирах. Вървях си и се огледах случайно във една витрина, е не харесах този образ , кой би го наел. Взех се в ръце и си купих нов костюм , взех пари на заем, нова чанта и парфюм , пуснах документи за място в министерство за което се бореха над 300 човека. Искам да кажа, че костюма беше от моден център Илиянци не на Марина Риналди ) След което оттренирах един въображаем разговор, какво бих казала око ме питат, как да отклоня въпроси на които не искам да отговарям и така малко автотренинг. Явих се на интервюто и го спечелих ... До вчера не ме искаха в едно обикновено училище учителка а днес вече заемах сериозна длъжност и аз трябваше да дикувам доста неща, имах охрана, участвах в конференция в Пампорово в 5 звезден хотел, където не знаех как лампата да си запаля и водата да си пусна ..., не вечерях , защото си мислех, че няма да мога да си платя вечерята , тя беше безплатна и доста смях може да се изкара от едно такова приключение.
Оказа се че тази програма по която бях назначена е временна и за един ден трябваше да напусна, или да ме освободят, аз не се съпротивих. Какво се случи в края на деня, на уж последния ми работен ден, главия изпълнителен директор на главна дирекция лично хвърчал с книжката ,и ме преназначил за един час на постоянен договор в друга дирекция .... без да моля, без да плащам, без да коментирам, че оставам на улицата....
Искам да кажа, че спечелването на работа или на нещо друго се отработва преди това, хората искат личностите да са силни, внушаващи доверие, емоция, да имат някакъв багаж. Ако ще те назначават, то и те очакват нещо от теб, ако си смазан от безпътица те подминават като или неудшевен предмет. От съжаление нямат изгода да те назначат., защоито им трябва работещ човек, тоест енергичен.

Не съм наричала никого слаба личност. Казвам от личен опит, че когато излъчваме несигурност, тъга, отчаяние това се усеща от другите и те не те приемат. Имам такава опитност и затова го споделям. Преди години когато завършвах и нямах работа, бях отчаяна и смазана. От бюрото по труда ме изпращаха в най-далечните училища на града, аз дори нямах средства да отида до тези места...беше тежко и трудно. Докато в един момент аз не осъзнах, че на кого му трябва някаква отчаяна леличка на 25 ) сама си го видях и го отремонтирах. Вървях си и се огледах случайно във една витрина, е не харесах този образ , кой би го наел. Взех се в ръце и си купих нов костюм , взех пари на заем, нова чанта и парфюм , пуснах документи за място в министерство за което се бореха над 300 човека. Искам да кажа, че костюма беше от моден център Илиянци не на Марина Риналди ) След което оттренирах един въображаем разговор, какво бих казала око ме питат, как да отклоня въпроси на които не искам да отговарям и така малко автотренинг. Явих се на интервюто и го спечелих ... До вчера не ме искаха в едно обикновено училище учителка а днес вече заемах сериозна длъжност и аз трябваше да дикувам доста неща, имах охрана, участвах в конференция в Пампорово в 5 звезден хотел, където не знаех как лампата да си запаля и водата да си пусна ..., не вечерях , защото си мислех, че няма да мога да си платя вечерята , тя беше безплатна и доста смях може да се изкара от едно такова приключение.
Оказа се че тази програма по която бях назначена е временна и за един ден трябваше да напусна, или да ме освободят, аз не се съпротивих. Какво се случи в края на деня, на уж последния ми работен ден, главия изпълнителен директор на главна дирекция лично хвърчал с книжката ,и ме преназначил за един час на постоянен договор в друга дирекция .... без да моля, без да плащам, без да коментирам, че оставам на улицата....
Искам да кажа, че спечелването на работа или на нещо друго се отработва преди това, хората искат личностите да са силни, внушаващи доверие, емоция, да имат някакъв багаж. Ако ще те назначават, то и те очакват нещо от теб, ако си смазан от безпътица те подминават като или неудшевен предмет. От съжаление нямат изгода да те назначат., защоито им трябва работещ човек, тоест енергичен.

Мисля си нещо от около година и ще го споделя тук. До 26 си година съм прилагала несъзнателно Учението, не съм знаела за него, но всичко до което се докоснах като го открих си беше мое от преди това. До този момент от живота си нямах никакви проблеми, болестите ми минаваха за секунди, проблемите ми се решаваха с пръчка и абракадабра и т.-н. От 26 си година излязох от Учението, под външен натиск, не може да си живееш ти така идеалистично, не можеш да се раздаваш ти така, това е лудост, я работи на държавна работа и т.н. Всичкото това слушане ме доведе до дупка от няколко години , изгубих много , но пък винаги си знаех, че ако си се върна по същият начин нещата ще се оправят. И така на 29 години намерих един прекрасен човек от този Портал и той ми показа Учението. Всъщност аз съм си живяла с него , но факта , че има такова нещо и други хора го учат и го живят е някак успокояващо и силно човешко преживяване. По този повод и това мое прозрание ми се иска да направя един братски обяд в Княжево. Ще пусна и тема, порива е от доста време, няма за кога да го отлагам.