Jump to content
Порталът към съзнателен живот

д-р Тодор Първанов

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    3029
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    358

Всичко добавено от д-р Тодор Първанов

  1. Не се разбира какво е неговото обяснение. Говорила ли си с него по въпроса?
  2. Здравейте! Проблемът е решим. За съжаление не виждам, как това би могло да стене без лична среща със специалист. Успех!
  3. Той: "е, ние нали сме големи..." В детството по-голям обикновено е свързано с по-висок. Използвайте ръста му за да му обясните,че още не е порасъл, за да прави секс и се жени.
  4. Всичко, абсолютно всичко зависи от твоята представа ! И в Библията го пише „Да бъде според вярата ви!” (Матей 9:29). Казват,че здравият разум е нещо, което не може да се научи, човек или го има, или не. Ти го имаш.
  5. Жена ми която първа прочете поста ти ми каза ,, това момче ще излезе много умно''. Ще се радвам да споделяш още за успеха си. Тук влизат много хора и те биха се възползвали от твоят опит.
  6. Здравей! За четящите ще бъде интересно какво от прочетеното си започнал да правиш. Аз пък много ще се радвам да следя прогреса ти.
  7. Здравей! Няколко думи, които изискват доста дълъг отговор. Причината е, че си млад и решението на проблема е изцяло в твои ръце, нещо, което може да се окаже много важно за целият ти живот. Извинявам се и на тези които ще видят, че в поста си повтарям неща, които вече съм писал, но това което установих е, че почти всеки от пишещите следи само собствената си тема и не чете нищо повече, така че повторенията в постовете ни са неизбежни. Предполагам ,че са те насочили към този сайт за да прочетеш тази тема http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11060 и разбереш, че няма основание при теб да се говори за соц.фобия (не споменаваш никъде в поста си да те е страх от мнението на хората или определени социални ситуации) още по - малко за паническо разстройство. Особено за последното. Въпреки, че постът е кратък, с голяма вероятност може да се каже, че симптомите от които се притесняваш се дължат на хроничен стрес./напиши в Гугъла „хроничен стес” и прочети поне 5-6 страници по темата за да се убедиш сам/. Най вероятно стреса е свързан с начина на живот и заобикалящата социална действителност. Не пишеш скоро да си и имал силно стресогенно събитие, което означава, че нещата са станали с натрупване, по принципа ,,капка по капка’’. Много важно от тук нататък е твоето отношение към тези наистина неприятни усещания, породени стреса. Ще изброя някои от най – честите реакции на хора във твоето положение 1.Оставят нещата така, както са в момента, без да предприемат никакви активни действия за решаването им. Сам виждаш, че вече си започнал да се страхуватш от излизания и ги ограничаваш. Крайният вариант от този избор е затваряне в собственото жилище и излизане или само с придружител, или дори пълно затворничество. Ние психиатрите наричаме това със сложното име агорафобия - но в превод това означава само страх от открито пространство и той се формира точно така, както го описваш: човек започва да бяга от местата, на които е получавал стресовите симптоми. Колкото повече бяга , токова повече страхът се увеличава и ограничава излизането. Това е много чест вариант на избор. Форумите са пълни с хора, които са го избрали. Всъщност, вариантът е много удобен за човек с психика на неудачник. Така той има оправдание за това, че не иска да поеме отговорност за собственият си живот и може да се оплаква и самосъжалява колкото си иска. Търсейки в интернет не може да не си паднал на нещо от рода на ,,Аз съм много интелигентен/на само че паническото разстойство / агорафобията не ми дават да изляза от дома си и се реализирам’’.Или ,,Много искам да има дете, но не мога да спра пустите му антидепресанти защото паниката ще ме убие, а не искам да родя уредено от лекарствата дете’’.Скоро моя клиентка коментира поведението на една такава млада жена, която от 6-7 години не е излизала от апартамента си и не може да остане сама в него, защото я е страх, че ще умре. Тази жена на всякъде се хвали какъв борец срещу ПР е защото не ползва нито лекарства, нито психотерапевт. Моята клиентка недоумяваше как човек, в нежеланието си да си помогне, може да бъде толкова неадекватен в преценката си, че да нарича доброволното си затворничество борба и се хвали с това. 2.Друг вариант е ходенето по лекари - предимно невролози и психиатри и използването на медикаменти за да се овладее страхът. За да види до какво най-често води този вариант трябва да прочетеш тази тема http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11127 тази жена е била в подобна ситуация преди 10 години. Ако психиатърът и беше обяснил, че се касае само за стрес и я беше научил какво да прави за го минимизира, днес тя не би била в състоянието в което е. Няма как стресът и страхът от неговите симптоми да се овладеят трайно с лекарства . Причината е - стресовата реакция е в основата на борбата, която сме водили за оцеляване в дивата природа. Благодарение на нея ние сме победили другите видове и еволюирали .Така че всеки човек, който е здрав, ще изпитва в живота си много и различни симптоми на стрес, въпроса е да го знае и не се плаши. 3. Трети вариант е да проявиш здрав разум и след като прочетеш в Гугъла материалите за стреса да си изработиш собствена програма за минимизирането му- обикновено в статиите има и препоръки за това. След това трябва да проявиш упоритост и търпение и я изпълняваш. Дай си един срок от 2- 3 месеца . Това е. Както виждаш, не ти препоръчвам търсенето на някаква специализирана психологична помощ..Уверен съм ,че всеки разумен човек с твоите оплаквания има ресурси да се справи сам със ситуацията. Тъй като в програмата ти задължително ще влиза и спорт - без него много трудно ще стане, ще обърна внимание на учестения пулс, който първоначално ще те плаши. Вчера гледах филм Тhe Iside-има го в замундата. В него един човек 2 години, лежейки на едно легло в болницата, чакаше донор за трансплантация на сърцето си, което отказваше да работи. Без донор го чакаше смърт. Познай колко е пулса на този човек - 80, 90 , 100 или повече удара в минута? Предполагам много малко от четящите се досещат, че всъщност неговият пулс не само не е учестен, но и много бавен - под 40 удара в мин. Точно за това този човек се нуждае от ново сърце, старото не може да поддържа нужният за живота пулс. Запомни - опасното настава тогава когато пулсът започва да се забавя и не може да се ускори. Може би си чувал израза ,,той има слабо сърце’’-това означава , сърце което не може да ускорява пулса си и прогресивно го забавя. Ето, ако двамата сме изложени на еднакво натоварване-физическо или психическо , при всяко положение твоят пулс ще бъде по – учестен от моя -твоето сърце е по- младо и здраво от моето. Респективно по - малко кислород и глюкоза ще постъпят в моите мускули и аз ще се уморя много по-лесно. За това се радвай, че сърцето ти се ускорява, обратното е лошо. Ако има нещо неясно питай. УСПЕХ!
  8. Здравей Студент, Обикновено хората си мислят, че мислите са нещо, което не може да се види и обективизира.Това не е така. Всяка една дума която си казваме дори наум има материална основа- това са мозъчни клетки, които се възбуждат.Така всъщност ние мислим-първо се възбуждат невроните, после се осъзнава думата. Тези неврони обаче не са изолирани, те са вързани с други невронни групи, които регулират управлението на тялото и процесите в него.Това се демонстрира чрез опити с животни- животното се научва да разбира значението на няколко думи.След което в мозъка му се имплантират електроди, следящи мозъчната активност и кръвоток.Тогава на животното започват последователно да се казват научените думи.Вижда се,че всяка дума активира различни невронни групи.В тях мозъчната активност става по голяма и кръвотока се увеличва. Това става и в нашият мозък. За това е много важно какви думи използваме не само в говора си но и когато мислим. Има едно изследване което показва, че характерна особеност на хората, доживели сто години е, че са го казвали Повечето от тях са го правили на шега без да вярват в него, но активацията на невроните е налице-думата е дума, тя си работи чрез възбудата на съответните неврони. И понеже ти си умен и ще ме разбереш веднага ще ти дам пример за нова дума която ти ръси адреналина- Цитат ,,Затова попитах дали след като започна да мисля нормално-'' Този израз ,,мисля нормално’’ показва, че основното убеждения е –аз мисля ненормално. Няма човек, който да си мисли,че мисли ненормално и да не е в стрес. Или пък човек който мисли следното :,, грешния ми начин на мислене,’’. Мисленето не е грешно или безгрешно.То е ефективно или неефективно. Когато мислим ограничаващо, самоподценяващо и песимистично, ние мислим неефективно. И обратното. Сам разбираш, че модела ,, ефективно-неефективно’’ е много по ненатоварващ от модела ,, нормално – ненормално’’. ПП-Не знам дали четеш другите теми, но имаше една майка със син, следващ в чужбина. В основата на проблема там също е ниското самочувствие на синът и. В последният си пост, адресиран към нея, аз писах , че според мен би било по-добре той да пропусне годината и я отдели за психотерапия . След това с нова самооценка и стресоустойчивост да замине. Но това е нещо, което наистина изисква 7-8 месеца /най-малко/ .Ти, работейки сам, не може да очакваш по- кратък срок, логично е той да е по-дълъг. Орлин и аз многократно повтаряме, че съветите и консултациите, които даваме тук не са психотерапия и от тях не бива да се очаква много. Те са само общи насоки, нищо повече.
  9. Студент 21: ,,Това означава ли че ако човек "поправи" своите когнитивни изкривявания,ще се счита за излекуван''.Не мога да се сдържа, четейки тези думи: Горното изречение разкрива едно много сериозно изкривяване, което пречи на излизането от състоянието. Правенето на каквото и да е е с минимален и нетраен ефект, докато се очаква ,,излекуване''. Темата е от 24 ноември и ти трябва отдавна да си излязъл от модела ,, здраве-болест''. Аз подчертах, че за соц.фобия се говори само, когато човекът е налълно здрав, а ти продължаваш да говориш за излекуване. Може би ще кажеш, че това е грешка и случайно си употребил думата - на което аз ще ти кажа, ти току що осъзна една автоматична мисъл и тя е, че си болен. Само болният очаква излекуване. Само че "излекуване" означава предположението за болест - то само по себе си пуска адреналина и става един затворен кръг . Извинявам се, че се намесвам, но след толкова писане да се говори за излекуване за мен е........ ПП. Само Господ няма когнитивни изкривявания.
  10. ,,Моля, дайте ми съвет, дайте ми идеи, аз имам сили да се преборя отново, но не знам как човек се бори с хипоходрията’’ Един от най-сигурните начини да си избиеш хипохондричните мисли е като укрепиш тялото си. Когато тялото е силно и изпълнено с енергия, това постепенно убеждава човека, че е здрав и хипохондричните мисли отзвучават. Започни с това, което наричаме здравословен начин на живот: -тук във форума има писано много по темата, ако нещо не ти я ясно не се притеснявай, искай разяснения -прибави спорт – в началото ежедневно, така ще тонизираш тялото и му дадеш енергия Виж и това- http://www.psiholog.souee.org/index.php?section=9&page=23
  11. Здравей Максим ! През пролетта и есента нервната система и психиката ни се подлагат на по-голямо натоварване, свързано с пренастройката за лятото, респективно зимата. Състоянието, което ти описваш, най-вероятно е свързано с тази пренастройка. Когато си започнал да играеш, психиката ти се е претоварила и реагирала по познатия и начин. Тук въпросът е в постепенността на натоварването. При едно постепенно натоварване оплакването не само, че няма да го има, но и в бъдеще би трябвало да не се появява повече. Уредите, подобни на тази игра, се използват точно за това - лечение на вегетативна дистония , хипертония , мигренозно главоболие, епилепсия и т.н.. Въпросът е ,че когато става в кабинета на специалиста, се дозира натоварването и избягва претоварването, което да даде подобни на твоето оплакване.
  12. Здравей Светлин, Следя темата и отговорите в нея. Препоръките които ти дадоха Гост-3 и Жива са много разумни. По тази причина не писах след тях. Питаш ,, Как според вас най-ефективно мога да загубя страха от всичките тези силни телесни симптоми.’’ Най- ефективният начин да изчезне страхът е като се изправиш срещу него. По принцип всичко зависи от човека и неговият характер. Да се изправиш срещу него наистина се изисква силна мотивация и здрав разум. Прочети пак поста на Гост 3. Виж какво пише тя ,,не можех да приема , че това ще продължава винаги .’’ ,, не знам дали с помоща на силното ми желание’’-точно така е, трябва много силно желание. Така че ти имаш много добри съвети – остава упорито да ги следваш и ако след 3-4 месеца няма ефект да потърсиш лична среща с психотерапевт, за да може да се работи по някакъв друг алгоритъм. Но пак казвам, ако обединиш съветите на Гост -3 и Жива, не виждам защо да не успееш.
  13. Здравей, Прегледах упражнението и коментарите към него. Самото упражнение е напълно безвредно и много полезно за развитието на вниманието, концентрацията, влизане в алфа ниво и още куп ползи. / Аналогична е работата с биофийдбек. Виж тук http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=6453/ Въпросът е кой го прави? Ако го прави страхлив човек или някой, който никога не е бил спокоен / да, познавам много такива хора/ някои от проявите на пълното спокойствие могат да го уплашат. А един уплашен човек е нещо много лошо, той е непредвидим в реакциите си. При работата с уреда за биологична връзка, психологът редуцира страхът, като просто обяснява, че всичко, което изпитва човека е обичайно. /Днес леко блъснах колата си, по един много глупав начин. Естествено, почти цял ден мислих за случката и се ядосвах. Това малко ми пречеше в нещата, които вършех, но знам, че най –много след ден ще ми мине. В същият момент получих писмо от пациентка, която ми пише, че е ужасно уплашена. Пише ми, че имала натрапливости, понеже когато има проблем, мислила само за него. Трябваше да говоря с нея и обясня, че няма нормален човек, който, когато има проблем, не мисли за него. По нейната страхлива логика излизаше, че това, че цял ден мисля за нелепата случка с колата означава, че и аз имам натрапливости. ВСЯКО ЕДНО УСЕЩАНЕ ИЛИ ПРЕЖИВЯВАНЕ Е НЕУТРАЛНО, НАШАТА СМЕЛОСТ ИЛИ СТРАХЛИВОСТ МУ ПРИДАВАТ СМИСЪЛА, КОЙТО ТО ДОБИВА ЗА НАС. Според мен ти си малко по страхливичък / извинявай, ако това те обижда/ и ако започнеш сериозно да го изпълняваш, в началото няма да се чувстваш комфортно. Ако се получи наистина така, можеш да спреш, или просто да проявиш смелост и любопитство. Но в никакъв случай от играта не може да полудееш или увредиш соматичното си здраве.
  14. Здравейте! Семейство лекари сме и може би точно затова използваме хомеопатични лекарства за някои наши болести. Няма обаче, как не само хомеопатичи, но и каквито и да е други лекарства да ви помогна трайно да решите проблема с паниката. Въпросът е, че вие сте 100% здрава и лекарството няма какво да лекува. Кризите, които получавате не са резултат на болестен процес, многократно сме подчертавали –те се формира от пиковото отделяне на голямо количество адреналин. Това отделяне е в резултат от вашето мислене или от спомените, съдържащи се в амигдалата. Няма как хапчето да хване мислите ви и ги промени, няма и начин как да изтрие спомените, които се съдържат в амигдалата. Единственият начин за промяна на мисленето и дезактуализиране спомените е чрез психотерапия. Наистина, задайте си въпроса - Как една таблетка пък била тя и хомеопатична ще хване и промени която и да е моя мисъл? Kak?
  15. Здравей! В сайта има много писано по темата. Предполагам, че си го прегледала, но търсиш твоя отговор. Не мога да ти го дам, всяка двойка е различна. Знам обаче от къде трябва да започнеш - трябва да поговориш с приятеля си и чуеш неговата гледна точка. Много ценен е и последният пост на Jena. Бих те посъветвал да и пишеш на лични, предполагам тя няма да има нищо против да обмените опит. Разбира се, много може да се ,,психологизира’’по темата, например за комплексите му и т.н., но без да седнете и поговорите очи в очи, всичко е само предположения и теория. Моля те, сподели какво си направила и как са се развили нещата. Разбира се, ако имаш конкретни въпроси, питай веднага.
  16. Здравей! Не си писал повече от два месеца, на всички ще бъде интересно да разберат какво промени за това време.
  17. Здравейте, "Днес открих този форум и се надявам тук да намеря много от отговорите на мойте въпроси" Моля, задайте и останалите въпроси, за да можем да бъдем и ние по-точни.
  18. Здравей! Дългият път е съставен от малки крачки. Това което трябва да избереш да направиш още сега са три неща: 1. На два пъти в поста си пишеш, че си момче на 21 години. Това не е така. Ти си МЪЖ на 21 години. Нужно е да започнеш да осъзнаваш и приемаш този факт. Новата гледна точка, че си вече мъж /независимо хомо или хетеросексуален/, ще ти даде много сила и решителност, нещо, от което се нуждаеш в момента. 2. Веднага трябва да започнеш да си търсиш работа. Каквато и да е работа. Колкото и да е банално, трудът социализира. Парите, които ще получаваш, ще ти дадат относителна независимост. 3. За майка ти - умен си и знаеш, че нейната смърт няма нищо общо с теб. Ясно ти е че една любяща майка ще приеме детето си при всякакви условия. В този смисъл, ако е била разочарована и не е могла да те приеме, това е неин избор и той няма нищо общо със смъртта и. / дъщеря ми живее в един от градовете с много хомосексуални двойки, тя има много приятели с такава насоченост и с нея и майка и сме обсъждали въпроса, като отговора е един, тя е нашето дете и ние ще я обичаме и приемаме при каквито и да е условия/. Така, хипотезата, че ти си причина за смъртта на майка си, не е издържана в никакво отношение. Пиши когато започнеш работа за да ти дам нови стъпки. Успех!
  19. Здравейте, Ще се опитам на базата на горните сведения да предположа какво се е случило (разбира се, при повече информация бих бил и по-точен). Започваме от първия симптом – световъртежа. Според авторката от него е започнало всичко. На възраст 18 години най-честите причини за това са две: Ниско кръвно налягане. По тази причина питах за сезона. Много често през лятото кръвното налягане пада рязко и това води до световъртеж. Това не е трайно състояние, може да продължи от няколко минути до половин- един час. Възможно е след понижаването на кръвното налягане, то след това компенсаторно леко да се повиши. Всъщност най-често ПР започва през лятото и точно страхът от тези прилошавания прави паническите кризи. За съжаление авторката не отговори на този въпрос.Остър или хроничен стрес – адреналинът и кортизолът блокират част от невронните връзки, което при някои хора води до субективното усещане за „виене на свят”. Реално вестибуларният апарат не е засегнат, няма силно залитане или падане на земята, но страхът, това да стане, е голям и сам по себе си поддържа „виенето на свят” чрез отделянето на все повече адреналин и кортизол. Жената споменава за катастрофа година, преди да започнат оплакванията. Самата катастрофа не може да се разглежда като причина за паническите кризи – много е дълъг срока за това. Но несъмнено е прибавил капките адреналин в развитието на ПР. Според мен по-голямо значение имат напрежението около кандидат - студентските изпити и следването. От там са дошли първите оплаквания . За съжаление, късното разбиране, че това е психологичен проблем, изиграва съществено значение за положението днес. Първият възлов момент е – няколкото години ходене по болници. Няма здрав човек, който 3-4 години да не се чувства добре, да ходи по болници, да си прави изследвания и да се лекува и то без резултат, без да развие хипохондрия. Няма как през съзнанието ти да не преминава мисълта за всички тежки заболявания, а отхвърлянето им от изследванията вместо да те успокои, да те напряга още повече. Защото все пак не можеш да разбереш какво ти е. И тогава неврологът я насочва към психиатър. Той прави това, което никой до сега не е направил - поставя диагноза. Идва облекчението – момичето знае какво има. Има психично заболяване и то си има име „страхова невроза”. След 4 години лутане, всичко е ясно- тя е психично болно, казано по народному – луда или поне полудяваща. Това е втория възлов момент. Психиатърът не е обяснил, или поне не го е направил убедително, че диагнозата страхова невроза (ПР) означава, че всичко в мозъка е наред. Трябвало е да обясни, че това няма нищо общо с истинските психитрични заболявания: БАР, шизофрения и т.н. Ако го беше направил, нещата нямаше да са такива. Изписал е терапия, с което я е убедил, че е психично болна и като ги пие, ще и мине. Анафранилът е стар антидепресант, той наистина блокира мозъка и премахва част от симптомите. След 8 месеца момичето спира лекарствата и е добре. Само че вече знае едно: има психично заболяване… Животът си тече, то дори е забравило за тези години. Докато един ден под влияние на малко повече стрес, умора или ниско кръвно, се пуска отново световъртежа. Той веднага изважда и спомена „ аз имам психично заболяване, може да полудея”, изръсва адреналина и цялата минала симптоматика. Идва втория цикъл. Отново лекари, лекарства и никакво разясняване на състоянието – т. е. всичко е една силно стресова реакция която се поддържа най – вече от убеждението, че може да развие психично заболяване. „. В моменти когато ми се случва това безпокойство се чувствам някак изгубена, дезориентирана, всякаш се оказвам на някакво непознато мисто а всъщност е улица по която минавам всеки ден и познавам добре, това от паническото разтройство ли е също? „ На психиартичен език това усещане се нарича дереализация. Но неговата честота сред хората, особено сред младежите е до към 70% и НЕ Е сигнификантен белег за психична болест. Трябвало е да обясни на тази жена, че това, което усеща, е обичайно усещане, когато част от невроните в мозъка блокират и не означава нищо повече. Дори някои хора съзнателно търсят това усещане. Преди години работих със сноубордисти. Оказа се, че една част от тях използват халюциногенни гъби или други леки наркотици, търсейки тези усещания. Доста хора, медитирайки, също ги получават и им се наслаждават. Това са неща, които е трябвало да се обяснят подробно още от първия психиатър, но и следващите не са го направили. Какво трябва да се направи в момента? 1. Медикаментите трябва да се продължат - страхът е много ескалирал и вече има натрапливи мисли. Нещата не биха могли да се овладеят само с психотерапия. 2. Да се продължи с йогата. Проведена с опитен инструктор, тя успокоява. По време на медитация леко намалява кръвотокът в тази част от мозъка, която определя границите на тялото по отношение на заобикалящата среда. Може да има лек световъртеж, загуба за усещането за собствено тегло, но това са неща, от които човек не бива да се бои.. 3. Психотерапия – в случая целта е ясна - тя трябва да доведе до трайното убеждение на съзнателно и подсъзнателно ниво, че страхът си е страх и между него и полудяването(шизофрения) няма нищо общо. Когато това убеждение се премахне, жената няма да гледа на световъртежа, дереализацията и другите симптоми като признак за психично заболяване – ще знае, че те са признак на обикновен стрес, в резултат на което паник атаките няма да се развиват и проблемът ще се реши трайно. Това не става с убеждаването, което се използва при обикновения разговор. Има специфични подходи и психотерапевтични техники. Да го направи е ангажимент на лекаря, който посещава сега. И един съвет към всички, които вече са започнали психотерапия! Спрете да влизате във психологични форуми, да пишете или четете! Всеки терапевт има собствен система на работа, собствен план за работа и нещата са много индивидуални. От тази позиция дори консултацията в този сайт може да попречи на ефективостта на психотерапията Ви. Ще дам пример: един от подходите, които използва Орлин е да накара човека да приема и обича страха си. Това е само един от десетките подходи. Представете си, че психотерапевта на rak80 не ползва този подход. Отивайки при него rak80 ще очаква той да я учи да приема и обича страха си. Само че психотерапевтът няма да го прави, защото ползва друг подход и тогава нейното очакване ще я накара да загуби доверието си в него и терапията трудно ще успее. Скоро писах тук как едно момиче в края на терапията си при мен сподели, колко объркана е била от това, че не съм я питал нищо за миналото, нещо, което не ми беше необходимо в случая. . По тази причина започне ли се психотерапия, всяко влизане в психологични форуми и консултации с други специалисти трябва да бъдат спрени. Това, което съветвам е, преди започването на терапията да има приблизителен план, с който терапевтът да ви запознае, приблизителни срокове и периодично оценяване на ефективността. Например ако ви каже, че терапията ще продължи 6 месеца, непременно трябва поне на третия месец да се направи анализ на резултат и прогреса. За 50% от обявения срок, напредъкът трябва да е поне 30%, а към 6-ия месец трябва да е 75%(за съжаление процесът върви не винаги така, както на нас ни се иска, но колкото по-опитен е терапевта, толкова е по-точни са предвижданията му) Забележка: възможно е при нова информация хипотезата ми да се промени, но от написаното не виждам друго обяснение на състоянието и. ПП rak80, моят пост беше написан днес, преди да прочета последния Ви пост. Както виждате, част от моите разбирания не съвпадат с разбиранията на вашия психотерапевт. По тази причина аз съм до тук, за да не ви объркам. Определете си един разумен срок и ако прецените, че нещата не вървят, може би ще трябва да смените психотерапевта си. Успех!
  20. Здравей, Аз искам да те помоля за нещо, което е много важно за всички, които четат форума и имайки психологически проблем, искат да се насочат към психотерапия. Ти имаш един опит, който , ако споделиш, ще бъде много важен за тях. Твърдиш, че си дал между 1500 и 2000 лева за психотерапия. Това е нещо, в което нямам основание да се съмнявам. По моя преценка това са много пари, още повече, че работата, за която си плащал, не е свършена. Молбата ми е да систематизираш твоите изводи от терапията, която си провел, така че хората, които четат и искат да се насочат за психотерапия, да не попаднат в твоята ситуация. Имената не са важни. Важни са принципите за предпазване от хвърлянето на много пари на вятъра. Ти си умен и ако го направиш добре, това ще бъде полезно за други хора. Можеш да го публикуваш в темата за избор на психотерапевт, която е посветена на този проблем.
  21. Здравей! Искам да си изясня картината и по тази причина имам още въпроси: 1. Казваш - Попаднах след години лутане при една невроложка и тя ме изпрати при психиатър. Ти пишеш, че катастрофата е била 88 г. Оплакванията са започнали 89 г, така ли е? Колко години е било това лутане? 2. Имало ли е в дома ти - майка, баща, баба или дядо, които да са по- хипохондрични или направо болни -става дума за периода преди появата на оплакванията ти ? 3 Родителите ти разделени ли са били през това време или не? 4. По време на следването си къде си живяла - при родителите или сама? 5.Сезонът, в който започна световъртежа?
  22. Здравей! Бих искал да си изясня, когато те обхване паниката от какво основно те е страх: -от това,че ще умреш -от това,че си безпомощна и хората ще си кажат нещо лошо по отношения на теб -от това,че си болна от някаква тежка болест и не знаеш каво става с теб -от това,че ще полудееш Отговора на този въпрос е много важен и в голяма степен определя най-ефективният подход за справяне с проблема.
  23. Здравей Гост -4, Това, което описваш е много малко и не може по него да се съди какъв е проблема. Може да си в депресия, да имаш соц.фобия или личностово разстройство . Възможно е и да е комбинация от трите, за съжаление това по нета не може да се каже. Tрябва консултация със специалист. По принцип съм категорично против самодиагностицирането. То не само е невъзможно, но и води до такива самозаблуди, които карат хората да губят години в излишни страдания.
  24. Ставаше дума за Ботевград, нали? Виж този линк- http://botevgrad.com/news/27742/D-r-Stoyan-Stoyanov--psihiatar-Decata-na-9-10-godishna-vazrast-tryabva-da-gledat-televiziya-30-minuti-ili-maksimum-1-chas-dnevno/ Познавам този психиатър, трябва да е добър.
  25. През 20-те години на миналия век Фройд в една от лекциите си се обръща към бъдещите лекари в Австрия с призив да не стават психиатри, защото всеки един австриец мисли, че знае повече от който и да е психиатър и така те ще умрат от глад. В България развитието на психотерапията е такова, че тепърва хората научават за нея. За приятеля си препоръчвам да направите следното: Да отидете и двамата на срещата с психотерапевта. Негова работа е да разясни на приятелят ви с какво провеждането на психотерапията ще бъде полезна не само за вас самата, но и за него като ваш приятел, както и за близките ви. Аз, ако съм на мястото на вашия психотерапевт и вие ми кажете какво е мнението на вашия приятел за това да ме посещавате, бих настоявал на следващата среща да дойдете и двамата(подчертавам, че това е моя стил на работа и той не е задължителен , но по този начин аз ще махна една много важна пречка за бързата и ефективна психотерапия) Ако продължите да ходите на терапия и знаете, че той е против, ще се чувствате гузна, ще започнете да се криете, от друга страна ще се настроите срещу него и ще го обвинявате, че не ви разбира и по тази причина терапията или ще върви много бавно, или ще се откажете от нея. В този смисъл мое задължение е да убедя и мотивирам вашия приятел и дори го включа като активна съставна част в терапевтичния поцес. Още повече ако психотерапевта ви е мъж, защото няма начин вашият приятел да не започне без да иска да ревнува, не знаейки какво правите там на сесиите. Но дори да е жена, ние мъжете сме склонни да се чувстваме отговорни за всеки един проблем,който приятелките или съпругите ни споделят. И когато ние не можем да помогнем, защото нямаме нужната компетентност, виждайки, че партньорите ни отиват при друг , го приемаме като усещане за провал на самите нас. Оттам идва голямата съпротива. Всичко това трябва да бъде преодоляно.
×
×
  • Добави...