Jump to content
Порталът към съзнателен живот

jena

Участници
  • Общо Съдържание

    9
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

jena's Achievements

  1. Благодаря! За мен е ясно, че в тази възраст децата започват да се идентифицират полово и любопитството е голямо. Отдавна сме говорили за пенис, вагина, как децата се появяват от семенце, което расте в корема на мама и т.н. Когато ми споделя тези неща го изслушвам, не го осъждам, не му забранявам. Исках да си сверя часовника и да реагирам адекватно. Винаги съм искала да мога да говоря спокойно на такива теми, без излишно драматизиране. Все пак това е човешката природа! Днес една приятелка-психоложка ме посъветва да му обясня нещо от сорта: "На тази възраст любовта/обичта може да се изразява по друг начин - с галене на косичка, лице, държане за ръце " И още нещо: вечерно време преди заспиване лягам при него да му чета приказка, или да му изпея песничка, да го погушкам и понякога (често) започва едни движения както е легнал по корем- като го питам защо го прави, казва, че "чурката му станала твърда". Аз го приемам за естествено, не съм му казала нищо, но при разговор с приятелки, майки на момченца на същата възраст, разбрах, че при тях не е толкова изразено или често...
  2. ЗДравейте! Мисля, че този форум е най-подходящото място, в което ще получа адекватен съвет. Синът ми е на 5 г. и 5 м. и днес ми каза, че в градината правили "сексИ" с едно момиченце. Обяснява ми от месец, че ще се жени за нея, че се целували. Креватчетата им са едно до друго и като легнат наобяд се целуват. Дотук добре. Днес обаче ми каза, че тя го карала да я гали по корема и си показвала и дупето, както са си легнали. Госпожите били на столчетата, но далеч от тях и те се гушкали и се криели. Обяснявам му, че големите хора, когато се обичат правят секс. Той: "е, ние нали сме големи..." Моля за мнение как да му обясня по подходящ начин, че това не е приемливо.
  3. След няколкомесечно отсъствие от форума и след подкрепата, която получих от вас, се чувствам отговорна да ви споделя за развитието на ситуацията при нас. Чувствам се щастлива и обичана! Получих много ценни съвети. Най-важното от всичко мисля, че беше съветът на Ники да обграждам съпруга си с любов и да го привлека отново към себе си. Както и споделеното от Орлин за това какво се случва по корабите и как това влияе на мъжете. Това ми разкри неща, които дори и да съм подозирала, не съм предполагала, че могат така да действат на психиката. Дадох си сметка за това, че той дълго време е лишен от нежност и внимание. И вместо аз да очаквам от него внимание, загриженост, ласки, му ги давах аз, без да чакам активност от негова страна. Опитах се да бъда повече съпруга, отколкото майка. Да го обграждам с любов. Да бъда търпелива. И нещата се случиха! Не сме имали такава хармония от първите години на връзката ни. Беше доста активен сексуално. И отдаден на семейството. Както бях писала, беше за кратко тук и не исках да "развалям" хармонията с настояване да посети специалист. Казах му единствено, че не желая докато е тук да гледа порно. В настоящия етап ултиматум не му поставих. Приблизителните ми думи бяха "Прекалено дълго сме самотни и двамата, за да си струва да пропускаме това, което можем на живо. Всичко, което поискаш, можеш да го получиш". Определено му беше неловко. Каза, че все едно майка мъмри сина си. Категорично му казах, че държа на това. И повече не подвдигнах въпроса. Повечето време бяхме заедно и дори да е имало такива моменти с гледане на порно (не мога да съм сигурна), не се е отразило на желанието му. Дори странно за него започна да проявява някаква съвсем малка доза ревност. Споменах му за книгите за Култивиране на сексуалната енергия и учудващо за мен, не ги отхвърли категорично. Трябва да имаме повече време заедно, за да можем да ги осмислим и практикуваме. Благодаря много още веднъж за това, че с ваша помощ сърцето ми отново е пълно! Поздрави
  4. Орлине, Ники, благодаря ви от сърце! Дадохте ми неоценими съвети! И насоки, в които да работя, да се развивам! (разпечатала съм си вашите отговори и ги прочитам многократно) Може би е време да преоткрия истинските неща - за света, за себе си, за семейството. Когато пуснах темата, не съм и очаквала, че толкова истински и задълбочено някой ще се занимава с моя проблем. Дано темата да е полезна и за други в моето положение, а и не само. Най-вече моряшките съпруги... Знам, че ще ми е трудно да успея да променя първо своите разбирания и начин на живот ( мисля, че от години малко по малко нещата се случват - преди 9 г. отказах цигарите, от година почти не употребявам алкохол, обичам плодове, зеленчуци, чайове, природата, движението). Сега ме чака по-трудната част - да успея да привлека и мъжа до мен. Както Ники писа, с много любов... надявам се да успея. Знам и усещам, че си струва усилията! Сексът и на двамата ни харесва, така че сигурно никога няма да достигнем до ниво, в което да съхраняваме тази енергия. (за мен е важно тя да бъде свързана с мен) Вие как успявате? Предполагам имате семейство и любим човек... Благодаря и на хората, които поддъжат този сайт и в частност форумите - прочетох интересни и полезни мнения както от специалисти, така и от потребители. Ще продължавам да чета и да разширявам кръгозора си! С искрени благодарности, Б. ПП. Не се случва толкова често - може би веднъж месечно.
  5. Здравейте отново, г-н Баев! С моето бездействие или по-скоро незнаене за справяне с посочения проблем, при всички случаи съм допринесла за неговото задълбочаване и до все по-голямата отдалеченост помежду ни. Давам си сметка, че съм била прекалено търпелива и може би съм се страхувала от поставяне на въпроса ултимативно. Сега, когато вече осъзнах какво не искам да продължава да ми се случва (въпреки всичко, което имаме - дете, дом, роднини, общи приятели), може би е повратния момент в нашите отношения. Истината е, че съм готова и сама да продължа живота си. Състоянието на семейния живот не ме удовлетворява. Не държа да ходим заедно на терапия (това беше една възможност). Знам, че има доста неща, които би се притеснявал да ми сподели. Ще настоявам да посещава терапевт. Аз също съм готова да го направя, независимо от него, за да мога да преодолея натрупаното напрежение и отчуждение. Имам още един въпрос към вас - в момента той продължава да ме залива с обяснения колко ме обича, колко ме желае, какво иска да правим и т.н. Въпреки че му казах, че искам сериозно да поговорим като се върне и да не ме притиска в момента. Съгласява се, но после ми пише, че не може така без да чувства обичта ми. Пише, че съм студена и лаконична в отговорите си, а че има нужда да чува и да чете, че го искам, че го обичам, че всичко ще е наред. Обясненията от моя страна, че ми е трудно при създалата се ситуация, водят до поредното разногласие. Какъв е правилният подход? Вариант ли е виртуалното общуване и секс помежду ни, ако всичко в отношенията ни се развие успешно? Това няма ли по някакъв начин да подклажда на моменти влудяващата му страст, имам чувството, че направо откача? И това е почти постоянно, т.е. има нужда като има обхват да си пишем почти само това. Аз ако се мъча да му обясня, че не винаги имам желание или че за телефонни сметки даваме луди пари, започват пак едни обяснения, че съжалявам, че съм отказала. Истината е, че се чувствам притисната и се мъча да отбягвам темата секс. С пожелание за приятен ден, Б.
  6. Здравейте, г-н Баев! Препрочитах многократно това, което сте ми написали. Благодаря за това, че сте отделили време и така задълбочено сте ми отговорили. Всичко, което сте написали е много вярно и правдиво отразява ситуацията. Доизясниха ми се някои механизми на мъжкия нагон и на порнохолизма като цяло. МОже би това, че сти били на подобна работа и сте успели отвътре да разберете как стоят нещата, наистина е много ценно за мен. Моят съпруг е на карго кораб и винаги е работил само с мъже. Както казах, работата е много отговорна и той влага много емоции. От друга страна има ценното качество да умее да работи с хора (най-вече с подчинени) и там се радва на почит и уважение. Като се прибере вкъщи всички тези битовизми като водене и вземане на дете, грижа за домакинство, ремонти му тежат. Всичко се отлага за последно (и част от това в крайна сметка остава несвършено), а това ме влудява. Аз се мъча да го разбера - като е там почти всичко му се поднася, а вкъщи има отговорности от друг характер. Аз пък от своя страна чакам половинката, която да ме отмени в някои отговорности и ангажименти. И двамата сме неудовлетворени. Мисля (почти съм сигурна), че реално не ми е изневерявал по пристанища и тук. Това не се вписва във философията му за семейство и отговорност към партньора. Именно затова може би си мисли, че с порнофилмите и т.н. той реално не върши нищо нередно. Мисля, че тази му зависимост е още от преди брака и съвместното съжителство. Говорили сме тогава. Той дори се гордее, че приемам/Х това за нещо, което се случва с мъжете. Споделя как на кораба са щели да пристигнат жените на някои от бг екипажа и всички като луди започнали да свалят плакати, да крият дискове и т.н. Беше доволен, че в това отношение съм толерантна. От позицията на настоящето виждам, че преди съвместното съжителство това също е влияело на нашите отношения и на неговото поведение като цяло. Той е чувствителен, добронамерен, разбиращ, толерантен, щедър, но има нещо, което се изплъзва. От друга страна, както вече казах е неиницативен, инертен, подвластен на т.нар. пороци. Не обича движението, спорта, с наднормени кг в областта на корема е и това го потиска. Беше решил да ходи да спортува, дори се уговори с фитнес инструктор - 2-разово дневно и т.н., но почна световното по футбол и всичко остана в рамките на фантазиите. Казва, че си почива единствено с компютъра (игри - стратегии, различни военни), че няма приятели, с които да му е интересно и всичко е свързано наистина с едно тотално затваряне, зацикляне. Всяко нещо се прави с нежелание. Аз виждам, че се старае да е пълноценен баща и съпруг, но бързо му минава мерака и гледа да се затвори в себе си. Няма я радостта от живота. Няма я живинката! Страст преди да тръгне му стана карането с висока скорост по магистралата и шофирането извън града като цяло. Което е пак притеснително, но казва, че го зарежда. Не го спирам, само му казвам да не прави неща, които да го застрашават. В първата година след раждането на детето след многобройните разправии по мое настояване посетихме всеки поотделно психолог (д-р Овчарова). При мен в общи линии нещата се уточниха с 2 ходения и тя каза, че към момента няма върху какво да се работи. В моето семейство цари добронамереност, отдаденост, съпричастност, всеотдайност и за мен в това е смисъла на семейството. Съпругът ми ходи и каза, че според специалиста доста трябва да се поработи. Беше ентусиазиран, ходи 2 пъти, но се наложи да замине и всичко остана до там. Не е споделял подробности. В неговото семейство - баща му също пътува и всеки си живее неговия живот, при условие, че има взаимно уважение. Нещо като нашето семейство. Само дето свекърва ми се е примирила, а аз не мога! В момента съпруга ми не иска и да чуе да ходи на такъв специалист. При последните ни скандали като си беше тук му казах -или на семеен терапевт, или край. Каза, че нямало да отиде. Заплаши ме дори, че при развод ще направи всичко възможно сина ни да остане при него, което на практика е в кръга на фантазиите, защото при други обстоятелства казва, че съм страхотна майка (това е мнение и на наши приятели и роднини) знае, че съм много всеотдайна и това за мен е най-важното - детето и семейството. Преди да се роди сина ми обожавах съпруга си. Всички тези неприятности, доведоха до това, че вече съм повече майка, отколкото съпруга. Знам, че е така и аз имам какво да правя в това отношение. Не знам дали ще успея да му повлияя в насока да посети специалист. И дори да повлияя ще е за малко, предвид това, което и вие сте описали - че за броени месеци е тук и после всичко това пак ще го погълне. Друг потребител ми изпрати книги за сексуалната енергия, ще се постарая да ги прочета. Той, пък и аз сме твърде далеч от такива разбирания, не знам дали ще успея и с това да му повлияя. Като се върне от рейс излизам в отпуск - къде за няколко дни, къде за повечко 2-3 седмици. Последният път си беше тук за 5 месеца. Няма как толкова време да съм в отпуск. А дори и тогава, той ако няма желание за промяна, винаги може да се открадне време за порнохолизма си. Засичала съм как като изляза за малко, пак се е ровичкал. Сега е с лаптоп с парола и нямам такава възможност да следя нещата (епизодично се е случвало), което както споменах никак не ми харесва и не се гордея. Но не мога да стоя безучастно! Той знае, че му ровя в компа в тази насока. И се старае да се прикрива. Задръжки в секса нямаме. Поради натрупаното напрежение всеки чака инициативата от другия. Аз мога да направя почти всичко, но обичам да съм водена. Повечето негови фантазии са в тази насока - как жената е активна и го предизвиква. Чакат ни доста предизвикателства! Дано успеем! Ще се радвам да продължавате да ме насочвате и помагате! Наистина имам нужда! Поздрави, Б.
  7. Здравейте! Предварително се извинявам за дългия постинг. Попаднах на този форум след като започнах да търся информация за този тип зависимост, която вече установих, че е проблем в нашето семейство. Със съпруга ми сме на 37 г., заедно от 16, женени от 8 г. със син на 5 г. Имали сме по няколко връзки преди това и двамата мислим, че сме намерили идеалната половинка - и като разбирания, и като сексуални отношения. В годините, когато бяхме несемейни сме имали хармонични отношения и хубав секс без притеснения и задръжки, вкл. използване на секс облекла, играчки, еротични смс, които и на двамата ни харесват. Съпругът ми пътува с корабите и вече е на отговорна длъжност, в която хаби много нерви и емоции. По времето, когато е на рейс практикуваме виртуален секс - смс, чат и телефон. Проблемът възникна, когато не успях да забременея първите 2 години и сексът в голямата си част стана самоцел. По време на отпуските му - аз бях на работа, той си почиваше вкъщи и не сме имали големи разногласия. После след като се роди синът ни (мъжът ми замина като бях бременна в 3-тия месец и се върна на 8-мия ден след раждането), като че ли отговорността на бащинството му дойде в повече. Беше се събрал с колега на кораба, с когото излизанията и през деня на по чашка, и вечерно време - в т.ч. посещение на Плейбой клубове станаха ежедневни. Като разговаряхме по темата ми е казвал, че не толкова заради момичетата ходи, колкото до това, че там е много мъжко място и му харесва да пийва, разпуска. Ние преди това 1-2 пъти сме ходили и заедно, така че съм нямала някакви притеснения и скрупули. Освен това още от началото на връзката ни обича да си пийва, първите години в количства да се натряска, постепенно отчасти и заради мен само в случай, че е в компания, а иначе ежедневно употребява поне 200 г концентрат и вино или бира. Като цяло е по-инертен и слабоволев, лесно се отчайва. Аз бях твърде ангажирана с бебето, но това не ми е пречело да искам да сме заедно. той постоянно се дърпаше - първо беше, защото съм била с операция, после - нямал желание заради постоянните разправии и т.н. А те произтичаха ( и все още) от това, че като си е вкъщи обича да играе на компютъра, да гледа филми и това до малките часове, а после по цял ден спи и не мога да го накарам да направи нищо без уговорки. Отчасти си вършеше задълженията - да помага при къпането, да помогне с количката, но гледаше веднага да се затвори в стаята с компютъра или да излезе. Това, че ме отбягваше ме накара да съм мнителна и да почна да следя какво се случва. Аз съм аналитичен човек и усещам, че не може просто току -така да няма желание. Не може мъж в разцвета на силите си, който като е бил на рейс ми е казвал колко ме желае и т.н. в следващия момент със седмици да не се сети за секс или да се дърпа. Установих, че гледането на порнофилми и снимки, сайтове, включително и платени с камера запълват голяма част от времето. Казах му в прав текст, че знам за това, че не ми е приятно. Първоначално отказваше, но като му казах реални факти обеща, че повече няма да се случва. Само че нещо се пречупи в мен - човекът, който казваше, че ме обожава, че му е страхотно с мен, че мечтае да съм майка на прекрасните му деца ме лъже. Продължихме като е на рейс да имаме виртуален секс, а тук с изключение на първите 1-2 седмици си продължаваше по старому. Аз пак му казах, че знам че продължава да гледа и да мастурбира и да не се интересува от мен като жена. Убеждава ме, че гледал, но не мастурбирал, за да му се прииска да го прави. Открито му заявих, че не му вярвам! Като е на кораба постоянно ме залива с еротични съобщения и е доста активен. Става на моменти агресивен и злобен, ако откажа или го отблъсна. След последната отпуска, през която пак продължи по старому, му заявих, че повече не искам като е на кораба да пишем за секс. Нещата придобиха друго измерение - сега ми казва, че понеже съм го отблъсквала, той като се върнел съвсем не искал. След поредния скандал по телефона аз вече достигнах до фазата, че не искам да продължаваме заедно и че въпреки прекрасния син, финансовите възможности и т.н. не сме щастливи. Аз искам до себе си човек, на който да отдам душата и тялото си. Не искам постоянно да се боря с компютърните игри, спането до обяд, порноизпълненията, апатията. Много ми е трудно. Твърде дълго време съм самотна, за да продължавам и той като е тук да е така - всеки по стаите. За мен основния проблем е гледането на порно и т.н. и отбягването ми като жена. Това ме кара да се чувствам със смачкано самочувствие, а напоследък ме отвращава. Оттам ставам заядлива, неактивна или поне опитвам, и като видя, че няма активност и от негова страна, се отказвам, гледам си детето и сме в омагьосан кръг. И двамата искаме страст, топлина, обич - а очакваме от другия. В момента ме уверява, че е готов на всичко заради мен/нас. Това е навярно последния шанс. Искам да си запазя семейството. Бихте ли ми посъветвали на фона на описаната ситуация, какво бих могла да направя. ПП. Уточнявам, че през годините трети реален човек е нямало. За виртуални - със сигурност, но не знам колко. Когато все пак правим секс - ни е много хубаво и на двамата.
×
×
  • Добави...