Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Петър1_

Участници
  • Общо Съдържание

    12
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

За Петър1_

  • Рожден Ден 09/05/1972

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    138060452

Профил Информация

  • Интереси
    Човекът, Вселената...и Всичко Останало
  1. Привет на всички! Много фундаментален въпрос си задал, Ради. Човекът много отдавна търси ключът на Живота - качественият праг, след който можем да наречем нещо "живо". Но още древните са направили една разлика, която ние някак забравяме - разумът не е прерогатив само на живите системи. Само че този разум е абсолютно безкомпромисен и безстрастен. Ние бихме го нарекли безжалостен, тъй като не се придържа към моралните рамки от които ние така трудно излизаме дори и да искаме. Това много добре го знаят и използуват хората занимаващи се с магия. Разумът на неживата материя притежава сила, но не и воля. И когато бъде "импрегниран" със страстният стремеж на живо и чувствуващо същество, той става инструмент. В този смисъл ще си позволя да допълня Любо. Основното предявимо качество на живите същества е способността за възпроизводство на форми подобни на първоначалните, но, по възможност, по-добре адаптирани към новите предизвикателства на околната среда. А тази адаптивност е второто основно качество на живота, без което няма развитие - качеството обучаемост.
  2. Вече се знае нещо. Не е много, но е изключително важно, понеже касае същността на пътя. Древните са живеели в общество коренно различно от нашето по отношението си към "прагматиката на всекидневието". Техните цивилизации са били НЕТЕХНОЛОГИЧНИ. Това означава че са живеели в същността на нещата "виждайки" света много по-истински. Всички днешни духовни достижения са само лек полъх от периферията на това древно познание и отношение към света. Сънищата са естествено състояние на преход в полиизмерният свят, където активността на човека продължава на нива недостъпни за триизмерно тяло. Едно докосване до темата, почти като дежаву, са книгите на откривателят на Календара на Маите - Хосе Аргуелес.
  3. Здравей, Ради Именно сродните души съставят ядрото на различните учения и движения. Това са хора с близък начин на мислене, със сходни ценностни системи, за които общуването носи удовлетворение и потвърждение на собствените виждания за света. Разбира се, ако привържениците на определено учение наистина се стремят към усъвършенстване във всички области, този близък начин на мислене много помага за взаимното повдигане до по-високо равнище и за развитието на идеята. Но идва момент, когато единомишлениците започват все по-трудно да приемат разсъждения неидентични с тези, с които вече са свикнали. Изискванията за "сродност" стават високи до степен на отхвърляне. Например изказването ми в една друга тема беше възприето като конфронтация, каквато всъщност няма. Получава се, че начинът на изказване маскира самото изказване, понеже не са изпълнени условията за единомислие и начин на изразяване. Темите, които повдигате в този форум са изключително важни (включително и за мен), но тъй като аз съм избрал път на изследване на света в който живеем без да се идентифицирам с конкретно учение, не се изразявам по начин характерен за "тезауруса" на Учението. Това не означава, че не го поддържам, но означава, че едва ли ще намеря сродна душа. Освен в онези нива, където идеите се срещат и възприемат от търсещите- там не съм толкова сам, но това не е директно общуване. И, за да не бъда разбран по начин, който не съм имал пред вид казвам, че целта ми с този пост е да потърся съвет.
  4. Петър1_

    Какво всъщност е човекът?

    ОК, няма да спорим.
  5. Петър1_

    Какво всъщност е човекът?

    Ваня, би ли обяснила какво имаш предвид под "висши" светове? Освен това съм готов да поспорим за това, че Човекът не е нещо отделно от Бога, каквото е мостът. Човек е частица от Бог, Негово проявление. А това, че сме толкова различни и, в повечето случаи, не приемаме начина на живот на другите, за мен означава вариабелност, очевидно (щом съществува) необходима. Учителят говори за мост на любовта, но любовта далеч не винаги е светло, приятно и спокойно състояние. Едва ли е необходимо да казвам това на жена...
  6. Петър1_

    За прераждането

    Интересно, а дали винаги сме подвластни на стрелата на времето? С други думи, дали миналите прераждания са винаги в нашето минало?
  7. Мисля, че е некоректно да се въвежда такова понятие като "скорост на мисълта". Мисъл и скорост са несъпоставими неща, разбира се ако излезем от контекста на физиологията- там е ясно, около 800 М/сек скорост на нервните импулси в миелинова обвивка. Може би, когато мислим за скоростта на мисълта имаме предвид "времето за реакция", т.е. кога можем да регистрираме действието на възникналата мисъл. Науката се е докоснала до един от аспектите на мисълта, но не го е разбрала. Става въпрос за ефекта АПР (Айнщайн-Подолски-Розен), при който промени в една частица имат моментален отговор в други частици, които са имали "взаимоотношения" с първата, независимо от разстоянието. А доколкото в началото всички "частици" са били в съприкосновение една с друга, то каквато и да било промяна в която и да е от безбройните "частици" предизвиква промяна във всички останали. Живеем във взаимозависим свят, където всичко въздействува на всичко, а мисълта е основният "инструмент". Имам предвид не само материалната област (която общо взето е в подчинено положение спрямо духовната) Една мисъл на Иво, с която съм напълно съгласен ме накара да се запитам: а доколко можем да сме сигурни, че мислите ни са действително положителни? Имам опит с работа с хора и понякога мислите им, за които те са абсолютно убедени, че са положителни, светли и добронамерени са в деиствителност с насоченост, от която ми се е искало да си сложа нещо на главата за да не ги усещам
  8. Петър1_

    Любов, Мъдрост, Истина

    Здравей и ти Трябва ли да се учим да усещаме гравитацията? Или въздуха който дишаме? Това, на което ни учат, е да не усещаме любовта. Сега, в края на времето, определени конфигурации се стремят да променят основният закон на Вселената. За щастие няма да успеят. Армагедон не се е състоял в миналото, няма да се състои и сега
  9. Петър1_

    Любов, Мъдрост, Истина

    Животът е любов. Това е основата и спойката без която всичко би било просто купища елементарни частици. Имам съмнения, че даже и тях не би ги имало. Мъдростта според мен е пътят към осъзнаването на любовта, а значи пътят напред към началото. А истината- многообразието в проявленията на света в който съществуваме. Търсенето на истината без осъзнаването на посоката е просто механистично натрупване на доказателства не водещо никъде.
  10. Привет, Веронез Странно, мислех, че пиша очевидни неща. Идеята ми бе, че медитацията е много обемно понятие и всъщност няма рязка граница между "делничното" и "медитативното". Не вярвам някой наистина да си мисли, че медитацията е нещо точно определено, нещо като бензиностанция, където да си напълним резервоара с енергия и да продължим по пътя на ежедневието.Но за съжаление доста хора ПОСТЪПВАТ именно по този начин. Разбира се че може космически кораб да ползуваме като електрическо фенерче, но е жалко... Май разбрах. Предписанията, наставленията как се прави точка по точка, чакра след чакра... Какво са видели "асовете" и къде са отишли, следователно какъв е единственият път за нас- малчуганите. Докато диалогът предполага отговорност пред лицето на нещо голямо и непонятно, пък и самата мисъл, че встъпваме в диа-лог означава по някакъв начин промяна и на това, което сме приели за константа на съвършенство е объркваща. Ще се опитам да обясня твърдението ми за диалога, но не ме съдете много строго, тъй като в последно време живея доста самотно и забелязвам, че съм започнал да забравям думи. Мда, май работата е в думите.Малко се замисляме над тях, а те казват много неща. Ето, казах думата "съвършенство". Свикнали сме да я разбираме като нещо недостижимо, или нещо достигнато от някой, или имагинерна цел, но ако се вслушаме, ще чуем Съ-Вършен (както например и Съ-В-Местно), тоест "заедно да направим". За-одно също е подобна, но от друга област, това е огромна тема. Та за съвършенството, самата дума обяснява, че никой в този свят не е тотално самотен и не е постигнал нещо абсолютно сам. Съвършенството е винаги постижение на повече от един. Дори ако предположим, че Бог е помогнал на някого да постигне съвършенство, това означава, че Бог му е обърнал внимание, забелязал го е, занимавал се е с него, но това означава съответната промяна и в самият Бог. Давам си сметка колко еретично изглежда това Или да вземем друга дума : Енергия. Това е консуматорска дума и предразполага към консуматорство. Тя не е наша, а толкова често я употребяваме. Наша е думата СИЛА. Тя има дълбоки корени в самият извор на нашият език. СИ ( чи; ки; ци )- божественият поток, жизнената връзка със самата същност на битието,самият живот. ЛА (от древнотибетското ЛУ)-тяло,тежест, товарът носен от нас докато извървим жизненият си път и от който се освобождаваме. Силата е нашата връзка, областта от необятното достъпна за нас докато сме в това тяло. И сигурно има основателна причина да е така. Но силата има безкрайно много проявления. Тя е жива за разлика от безличната енергия (за която, впрочем, и до сега няма коректна научна дефиниция, въпреки че е научен термин). При медитация се докосваме до различни аспекти на един многомерен свят, в който единствено прагматичността на ЛУ ни дава опорна точка за завръщане в едно на пръв поглед познато и подредено място. Но навлизайки в определена област, я променяме дори със самото си присъствие, тоест с акта на докосване до няколко точки от битието (възможни за конкретното его) събирайки ги във фокус, от което се получава уникална конфигурация на силата, възможна единствено за конкретното състояние на човека. Това е двупосочна предявимост, която е невъзможно да бъде пасивна. При по-дълбока медитация една част от силата съзнанието ни по детски превръща в образи - всичко, което поне малко му се струва познато, и активно се насочва към доизграждане на картината създавайки нови фокуси. Но това е малка част, за която имаме сетива. Огромната част от пътешествието остава скрита за нас, но не и за силата, защото ние сме целите там с нашите добри и лоши помисли и действия, с намеренията, с това, което дори не предполагаме за себе си. По този начин променяме битието стремейки се да го направим по-понятно, значи приличащо на сегашното ни аз.
  11. Семантиката на думата медитация акцентира върху размисъл, размишление и съзерцание.Преди, а и сега понякога, богослови и философи казват "да медитираме върху тази тема..." имайки предвид изследване включващо възможно най-пълно сливане на обекта и субекта (в настоящия момент на разбирането му). По принцип медитирането е двустранен процес на взаимно обогатяване- медитиращият също внася нещо в "темата", което може да се долови от други, които ще се докоснат до нея истински. И няма значение как се нарича областта където тази следа се съхранява- дали това е ноосферата на Вернадски или камъчето в което Кастанеда е оставил част от себе си. Важен е диалога. В цитата, който Ваня е постнала по-горе, Учителя го е казал съвсем конкретно: Безмълвната медитация според мен е издигане на изследователският диалог на по-високо ниво, започване на истинското пътешествие, тъй като промените в същността на човек поел по пътя са необратими, а понякога доста драматични. Между другото, много от хипнотичните състояния могат да се приемат като принудителна медитация.
  12. Здравейте всички Изглежда говорите за разработката на японците за сънища по поръчка. Това си е детска играчка. С методите на тази машинка се постигат единствено фантазни видения в така нареченото алфа ниво, с други думи на границата на заспиването, но не и истински сън, в който, съгласен съм напълно, не бива да се бъркаме. Не и по този начин. Можем до известна степен да си поръчаме сънища с други методи, които са естествени и много по- простички. Например с повишени дози витамин В6 или храни които го съдържат в големи количества. Така организмът и мозъкът си почиват по-пълноценно, а тъй като В6 е водоразтворим, се задържа в тялото само няколко часа.
×