stanislava63

МУКУЛА



( Ръка-човка; ръка-лазер; регенерация)



ПРИЛОЖЕНИЕ: За обезболяване и енергизиране на органи. Дарява сила; намалява напрежението. Поставя се върху нараненото място или там, където има проблем. Подкрепя почистването на всяка мръсотия на всички нива.
ИЗПЪЛНЕНИЕ: Върховете на всички пръсти се събират в едно. Поставя се върху засегната част на тялото.
ДОЗИРОВКА: При необходимост, или 5 пъти дневно по 5 минути.
ЗАБЕЛЕЖКА: При хронични състояния ползвайте следната схема:
Бели дробове: Мудрата се поставя вляво и вдясно, на около 5 см под ключицата.
Стомах: Мудрата се поставя директно под гръдната кост.
Черен дроб и жлъчка: Лявата ръка се поставя върху долния край на гръдната кост. Дясната ръка минава 21 пъти по долния край на десните ребра, като че палим кибрит.
Далак и панкреас: Дясната ръка се поставя върху долния край на гръдната кост. Лявата ръка минава 21 пъти по долния край на левите ребра, като че палим кибрит.
Бъбреци: Пръстите на двете ръце се поставят на гърба, на 5 см над талията, от двете страни на гръбнака.
Черва: Пръстите на едната ръка се поставят върху пъпа. Отдясно наляво - обратно на часовниковата стрелка, се описва кръг, после още един, още един - движение по разширяваща се спирала от пъпа навън.
Изт.


Много мощна мудра. С бързо обезболяващо действие. Когато не ми стига енергията прилагам мудрата като поставям дясната ръка на мястото, където е необходимо, а лявата държа пред сърцето с дланта нагоре и прибрани пръсти. Така си "черя" от Вселената . Хубаво е да сме обърнати на изток.

Един светия живял цели 40 години в пустинята и през всичкото време си носил едни цървули. Към 40-тата година те почнали да се изтриват. Имал си и една паничка, с която също си служил през всичкото време, но и паничката взела да се изтърква. Като гледал тъй изтъркани цървулите си, казал: „Цели 40 години ги носих, на стари години ще се ходи бос“. Един ден, един добър човек му донася едни нови цървули и една нова паничка. Той, като ги видял, поусмихнал се и казал: „Е, слава Богу!“ Взел си цървулите и паничката и почнал да мисли какво да прави със старите. От 10 години имал един събрат при себе си и си казал: „Ще ги дам на този събрат“. Дал ги. Брат му се зарадвал, че ще има цървулите на този стар светия, и ги държал като светиня. Обаче една нощ светията сънува, че го повикват на гости на небето, на угощение. Той отишъл с новите си цървули, носи си и паничката в джоба. Но за голямо негово учудване, като сложили трапезата, вижда на масата пред всички много хубави яденета, а пред себе си съдраните цървули и счупената паничка. Вижда, че новите цървули ги няма и той трябва да яде от счупената паничка и да се обуе със съдраните си цървули. Казва си: „Нов морал трябва! На хората съдрани неща не трябва да се дават!“ А сега, някой умрял от заразителна болест, хайде да дадат старите му дрехи на бедните хора. Това не е морал! На бедния човек здрави, нови дрехи дай! Старите дрехи нека седят в избата! Така прави Господ. Всяка година Той старите плодове, изгнилите плодове ли ни дава? Не, дава ни нови, хубави плодове.

"Ще хвърля мрежата" - беседа, държана на 25 ноември 1923 г.

Аз мисля, че има разлика между споделяне, разговаряне по някоя беседа от Учителя или друг автор и споделя на опитности в които тепърва се утвърждаваме. Предполагам, че все пак има неща за които не трябва да се говори защото може да ги загубим. Например ако започна да разправям на всички, че съм в житен режим, то все ще се случи нещо и няма да го изкарам докрай. Не мога да си обясня защо е така? Но е проверено.

А ето какво казва Учителя по този въпрос:

Но не можеш да стъпиш в къщата на някой човек, ако този човек не те обича. И не можеш да помагаш някому, ако той не вярва в тебе. В Божествения свят можеш да помагаш на хора, които имат вяра в тебе. Писанието казва: „Не хвърляйте бисерите на свинете.“ Нищо повече.
Пътят на светиите ,
17. Утринно Неделно Слово, държано

на 5 февруари 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Небето – малко облачно. Времето – меко, свежо

"Преди години, един български адвокат трябвало да пътува от Г. Оряховица до Търново с влак. Като купувал билет, един селянин се приближил до него и му казал: Господине, не ми достигат 30 ст. за билет. Можеш ли да ми услужиш? Адвокатът се обърнал строго към него и казал : Нямам пари, не мога да ти дам. Всъщност, той имал пари, но си казал: Селянин е, като няма пари, да върви пеш. След години тоя адвокат пътувал от Лондон за един провинциален град, но не му достигали 30 ст. за билет. Обърнал се натук-натам да намери някой познат, но не могъл да види такъв. Не се решил да иска от непознати и се принудил да върви пеш. Като тръгнал, замислил се и си спомнил, че преди години той не пожелал да услужи на селянина. Сега той изпаднал в неговото положение. Закон е: Каквото си направил, ще ти се върне."

***
"Преди години бях в Бостон. Вървя един ден по улиците и виждам един висок господин, около два метра, стърчи над другите. На главата си имаше корона. Всички се обръщат, гледат го и се смеят. Какво ли особено имаше тоя човек? Мина пред мене, нищо не видях. Отминах го. Обаче, рекох да се обърна, да видя гърба му. Каква беше изненадата ми, когато видях, че гърбът му беше покрит с различни реклами. Казах си: Такова нещо представяме и ние, съвременните хора – рекламаджии. Гърбът ни е покрит само с реклами от различен характер. Ако ни погледне някое разумно същество, няма да ни познае. Рекламите са различните прозвища, които ни са дадени. Кое е истинското ни име, мъчно може да се разбере."

***
"Наблюдавах един интересен факт в с. Чатма – Варненско. Две ластовички си правеха гнезда на близки места. Едната ходеше, връщаше се, носеше кал, сламки за гнездото си. Другата, по-хитра, стои настрана и чака първата да замине, да вземе от гнездото й готов материал. Първата ластовичка не забелязва това, продължава да носи кал, да си гради гнездото. Това траеше десетина деня. Първата, работливата ластовичка, гледа гнездото си и се чуди, защо, след като носи толкова материал, не може да го завърши. В това време иде втората ластовичка, спуща се към гнездото на първата, да си вземе сламки и кал. Едва сега трудолюбивата ластовичка разбра, че крадец взима материала за гнездото й. Хвърли се върху нея и се сбиха. В борбата и двете паднаха на земята. В това време се спусна върху тях една котка и хвана едната. – Коя ластовичка падна в устата на. котката? – Крадливата. Така тя получи възмездието си."

Аз съм онзи човек, Неделни Беседи, 28.09.1919 г., София

Румм!

Винаги съм имала нужда да споделям - отначало беше една от моите приятелки, но с времето усетих, че се разминаваме в начина, по който се развиваме и прилагаме.
После намерих своите приятели - тук в този форум и в братството нет. Благодаря на Георги и Пламен и на Иво и Ради и Васил, че са създали тези места - това е най-ценното нещо за Бог и за Учението, което са направили досега, макар и не знам какво друго са направили...
Няколко години по-късно, след като вече познавах доста хора от страната и споделях и работехме заедно, дойде моментът да се запозная и с хора от моя град. Имало е защо. Ако беше станало обратно... не знам, можеше никога да не съм била тук.
После започнаха да се появяват "случайно" хора, които, се оказа са били някъде близо до мен и пътищата ни са се пресичали отдавна, но никога не сме се познавали, а с някои сме, но не сме знаели за духовните си интереси или още не сме ги имали тогава....

Сега ми е много хубаво и в курса по паневритмия и в курса по пеене - някакво усещане за близост и сигурност и спокойстви, пълноценно общуване - без много думи, но и думите имат смисъл винаги...

Човешкото съзнание е от такъв тип, че постоянно попада под въздействието на различни егрегори, малки и голями. В зависимост от моментното състояние на съзнанието, то е под въздействието на различни подобни форми, които се хранят от човешката жизнена дейност. Този процес е безкраен и в общи линии да се измъкнеш от него е доста трудно. За съзнанието безпир се закачат форми и въздействия, които контактуват и влизат в микрокосмоса чрез физическите сетива. През сетивноста, въздействията навлизат в съзнанието и там се закачат егрегорите, които в настоящият момент са взели превес и са по-силни. Човек много често е като изцеден от тази дейност. Всъщност, земната йерархия се гради изцяло на този принцип. Поради тези причини и след физическата смърт човек не може да се измъкне от земята, а се преражда. Просто с това съзнание и тази душа, той не може да живее в други по-висши реалности. Има възможност за изход, но тя е свързана с изграждането на ново съзнание, нова душа, които са невидими за земната йерархия. В евангелието Пистис София се говори, че Архонтите са били учудени, че не са забелязали преминаването през тях на Христос.
Навлизането чрез сетивността на влиянията, може да се блокира чрез пробудена пинеална жлеза. С нейната аура, се абсорбират сетивните форми. Обаче, това изисква постоянна бдителност. Може би поради тази причина Буда никога не е спял. А дзен учителите често казват "Внимание".

Администраторска бележка: Моля посочете източници, на които базирате тези твърдения.

Суетата не е свързана с външния вид. За съжаление всичко и всички се опитват да втълпят на хората, че суетата е прекалена грижа за външния вид.
Основата на суетата е зависимостта от мнението на хората за Мен. Тя е сестра на гордостта.
Загрижеността за външния ни вид е външен израз на два противоположни по същност групи от мотиви, нещо като лист с две страни - на едната виждаме едно, на другата съвсем друго, но те остават един лист:

- безусловна любов и уважение към това, което Бог ни е дарил като физическо тяло в тази реалност и съзнателно и отговорно отношение към него. Любов и уважение към хората, с които живея - девизът на моята зодия (един от тях ) е "Грижа се за себе си толкова добре, че на близките ми да не се налага да се грижат за мен." И това е един от начините ми да ги обичам, да се грижа за тях и да ги оставям свободни. Ако аз харесвам себе си и съм щастлива достатъчно, няма да има нужда другите по някакъв начин да ми подхранват самочувствието и самоуважението. Така аз няма да манипулирам тях, нито ще ги изкушавам да ме манипулират.

- желание да манипулирам хората, които аз съм си избрала, да се отнасят и да мислят за мен това, което аз искам. Това може да се постигне не само с грижа за външния вид, но дори с обратното...


Темата е чудесна и ако имаме предвид кое и как в грижата ни за външния ни вид може да се тълкува като суета, и как можем да трансформираме суетата в безусловна любов, т.е. зависимостта в свобода....

http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=477924

Любовта отключва вратите на затвора

Помагала съм с мисли от Учителя на различни теми. Подбирах ги главно от качено в нета, защото не всеки от нас има достатъчно книги от Учителя, а има създадена прекрасна библиотека. Един ден реших да потърся през чичко Гугъл по думичките "Светлина" и "Учителя". За мое учудване ми изскочи един масонски сайт, в който с голямо уважение се говореше за Учителя .
Животът е шарен и ни среща с много хора. Сигурна съм, че болшинството от нас познават както масони, така и мутри (другите популярни личности от живота ). И хората, които познава са не с етикет, залепен някъде отпред на гърдите, указващ какви са точно, а просто хора. И като всички хора имат и добро и лошо в себе си. А коя коя част от него иска да надделее - това е лично решение.
Виждала съм как се срещат масони - със съвсем искрена радост, с прегръдка с поставени на раменете ръце и целуване 3 пъти по бузите. Бях изумена. Попитах: защо така? Ами защото са братя. Защото всеки се радва да види близък човек. Защото когато един брат гарантира за друг нещата се улесняват и общуването е по-лесно. Всеки общува по-лесно с хора, които знае, че имат неговия начин на мислене и интереси. И аз по-лесно си комуникирам с хора, които не познавам, но знам че се интересуват от Учението.
Били организирани, сила. Съгласна съм. Логиката е: Аз съм добре, след като аз съм добре мога да помогна на семейството си, после ще разширя кръга и ще включа приятели, техните семейства....
В САЩ, където благотворителността е много важна част от живота на обществото, едни от най-големите дарители са масони. И това не е лустро за пред обществото, а начин на мислене и традиции, изграждани за един много дълъг период от време, поколения.
Много видни личности от управлението на България в периода след освобождението до идването на социализЪма са били масони. Особено след Освобождението, когато българският лев е бил наистина златен.
Малко известен факт е, че Русе е спасен от опожаряване защото Иван Ведър - масон с най-висока 33 степен се е намесил. Налично е в нета.
Не искам поста ми да се възприема като защита. Масоните са хора като всички нас. Част са от обществото. И не можем да се правим, че не съществуват или да ги отречем. Защото те ще продължат да съществуват.

Аз имам и мога да кажа много . Да, имал е връзки с Теософското обшество, както и с Агни Йога и Мория, с Николай Рьорих, за масоните писах.

Абсолютно си прав за периодите, така е. Тези връзки имат съществена роля в поставената му задача - изнасяне на истините за Богомилите, но не на база догадки и хипотези, а основани на достъп до оцелелите книги (какъвто достъп само той и придружителте му са имали, въпреки многот опити), както и спомени от Акаша. Под ръковдството на Учителя.

Например Райнов, Димков, Никола Трифонов са правили и групови сеанси, за да си припомнят богомилския период.

Отплеснах се. Знанието е едно, левите го използват за едни цели, десните за други. Важно е приложението, но всеки има своята роля в мировия план.

Българската следа. Сугестопедията на д-р Лозанов

Много интересна информация даваш!
Аз мога да потвърдя, бях с човек, когото обичах, но нищо не предприе за нашата връзка.Аз се опитвах да развия нещата, но на сила не става...Доста години отлагах решението си да го напусна.Докато бях с него какви ли не проблеми, екземи, обриви, венците ми кървяха.Нямам идея дали е просто съвпадение, но се реших и се разделих след години неудовлетворение....Минаха три години от тогава , венците ми въобще не кървят и сега са розави и го няма кофти дъха....

Ако си много скръбен, изрази си тъгата пред някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си разказвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикайте приятеля си, идете в гората, разкажете му своята скръб и ще се излекувате. Ето един метод, по който, ако искате, можете да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най – хубавия ден – светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен – „Скръбта си ти кажи”, и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и се обнових.”

МОК, година втора, „Музика и пеене – средство за тониране”

А кой Господ ни съди? - Онзи, вътре в нас. Нашата собствeна съвест и частицата, която Бог изначално е вложил вътре ни чопли и понякога, дори и да отричаме, подсъзнанието ни е записало, че сме сгрешили. Но можем да видим това, само ако имаме светлина. Ако запалим малката свещичка вътре...
И тогава, да, Господ ни е съдник, но истинското, искрено покаяние и смирение, изправянето на грешките и благодарността за страданието ни връщат пак при Него...

Та казвам: Когато човек напуща земята, единственото нещо, което ще занесе със себе си, то са три атома. Като замине за другия свят, ще занесе три атома: Един атом, който носи неговите богатства на ума, един атом, който носи неговите богатства на сърцето и един атом, който носи неговите богатства на волята.

Стани ти,който спиш!

Онази вечер сънувах сън. Понеже е точно за тази тема, ще го споделя тук и понеже, често живея в съня си ситуации, които реално не приемам по никакъв начин и след размисъл, доста обстоен, стигам да разбиране ми се иска да споделя и тук този сън- размисъл. Трябва само да уточня, че го сънувах няколко дена след практически семинар, към университета в клиниките по токсикология и шокова зала при работа със самоубийци ( действие, което не разбирам и не мога да приема, но трябваше да го направя реално)
Та, намирам се в не голяма къща на брега на океан. Бреговете са високи, отвесни. В далечината се виждат силуети на острови и една къща също на брега, но отсреща.
В къщата има голямо движение. Идват хора, цели семейства, спят и си заминават. След втората нощ разбирам, че това е крайна спирка на осъдени на смърт. Разбирам го след като идва младеж и ми разказва за дребен проблем, който е видимо разрешим без особени последствия, но хората в съдилището са го осъдили на смърт. Изпълнението на смъртната присъда е само една - осъдения трябва сам да скочи от високите брегове в морето където умира. Недоумявах, защо се случва всичко това. След този младеж при мен дойде жена, която плачеше имаше семейство и две малки деца и беше осъдена за някаква дреболия, в мен се надигаше голям бунт, не можеше това да е непроменимо, не е възможно това да не може да се спре. Но не можех да направя нищо. Докато го мислех жената тръгна да изпълни сама присъдата си. В този момент при мен дойде сина ми, за мой ужас той също беше осъден за някакво дребно провинение в училище. Стоеше пред мен, а аз нямаше какво да направя, изживявах целия ужас на майка, която трябваше да види как детето и изпълнява нещо, което винаги съм отричала и не приемала. Знаех, че нищо не мога да направя, виках, плаках, опитвах се да му обясня, че ще влезе в състояние в което няма да може да си отиде, и ще бъде тук край нас дори и мъртъв много дълго време, не можех да разбера, защо не мога да направя нищо при видимо безмислено осъждане. Събудих се реално преживявайки емоционално състояние на силна мъка.
Дадох си сметка, колко повърхности и безхаберни са отношенията между хората.
Как с лека ръка всеки размахва пръсти, и в рамките на няколко целенасочени обвинения е в състояние да срине живота на човек до себе си. Дадох си сметка, колко изречения без смисъл се изговарят на ден. Помислих си, колко малко трябва да говори човек, ако трябва да каже само това което е наистина нужно. Разбрах, че ако всеки се занимава повече със себе си и по- малко с другите света би бил повече добър за всички.
Усещах, че нещо във взаимоотношенията е силно сбъркано, но как да се възстанови не знам.
С краят на живота смисълът на съденето свършва.

<object classid="clsid:D27CDB6E-AE6D-11cf-96B8-444553540000" codebase="http://download.macromedia.com/pub/shockwave/cabs/flash/swflash.cab#version=8,0,0,0" width="450" height="403"><param name="movie" value="http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=fdd8f3f5"><param'>http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=fdd8f3f5"><param name="quality" value="high"><embed src="http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=fdd8f3f5" quality="high" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash" width="450" height="403"></embed></object>

Нужна е повече информация, Пламъче.
Това по-възрастни хора ли са?
На авторитетна позиция?
Какво в живота ти зависи от тях?
Кой е в положението да дава и кой да взема ( не говоря само за пари) ?

И тъй като не съм сигурна, че би искала да дадеш толкова подробности, ще кажа това, което мога:
Най-често премълчаването е възпитано в нас в ранните години.
На такъв модел на поведение трудно се опонира.

Възможно решение: след "разговора", а същност монолог, запиши на лист всичко , което искаш да кажеш. Следващия път го кажи в началото на следващия разговор. Или се обади по телефон и го изчети.

Или ако човекът е добронамерен, просто сподели с него този си проблем и го помоли да ти дава време за отговор.

Аз също съм имала подобни проблеми, и сега ги имам, макар по-рядко. Но този начин на комуникация също ме е спасявал от необмислени думи, затова не го наричам проблем.

В различните видове йога има техники за преодоляване на зависимостта от мнението на друг човек.

Първо искам да започна това, че кавалерството няма нищо общо с половете. Кавалер трябва да бъде както мъжът, така и жената. Същото важи и за благородството. Всъщност двете мисля, че се припокриват.

Да, има кавалерство. Често съм ставал свидетел на такова, но все пак не достатъчно често. Кавалерството не е модно (тук изключвам т.нар „елит“), а тези които биха били кавалери заради самото кавалерство, а не заради модата или заради етикета са малко. Мнозина смятат кавалерството и въобще възпитаните обноски за ограничение, за отнемаща свободата им клишираност, и това е така, в случаите когато те не идват от вътре, а са просто една маска, която си налагаме за пред другите. Истинската култура обаче е свободно изявяване на духа. Тогава учтивото държание е естествено. Тогава например, ако помогнем на някого, бихме го направили не от страх, какво ще кажат другите, ако не го направим, но от чувство за съпричастност и загриженост.

Ако трябва да бъда откровен, си мисля, че отминалата мода на кавалерството не е много по-добра от ситуацията в момента. Дори и в миналото малцина са били тези, които са били истински, непресторени кавалери, винаги, при всякакви условия, а не просто пред обществото. Така си мисля. Сега този маскарад не съществува (освен в някои „елитни“ кръгове). Сега е по-голям шансът, кавалерската постъпка, с която се сблъскаме в ежедневието си, да се окаже истинска, а не наложена отвън.

Абсолютно съм съгласна с Диана.
Ако човек по някаква причина е потиснат, без самочувствие, то това не го прави горд. Може да е неосъзнат и слаб, но не всеки е имал късмета да изгради самочувствие, да израстне в добра среда и да не се притеснява от получаването. Живеем в свят, който се старае да потиска, манипулира, да управлява...
Даже бих казала, че човек, който обича да получава може и да е егоист, защото всичко е в мярката. В намерението... И ако някой е с развити хищнически намерения, то е нормално да унижава, потиска другите, да им внушава, че те са по-ниска категория....
Това важи за индивида, за обществата, за народите... Братството и Любовта са спасението, но


А и кой по-добре от мен, самата знае от какво се нуждая? Не се интересувам вече и от намеренията на другите. Благодарна съм, защото има моменти, когато се нуждая от помощ. Но достатъчно ясно мога да заявя, че не позволявам манипулация и купуване - ако някой ми е помогнал, то е защото сам е пожелал Но пък и не трябва да се мисли, че, като някой е направил нещо добро, то той е длъжен непрекъснато да дава... Пак стигаме до мярката... И до Божията Воля!

Иво задава интересни въпроси, които не бива да се подминават:



Лесно ли е да оставиш другите да ти дават?
Лесно ли е да позволиш да бъдеш обичан, да позволиш да ти помагат?
Лесно ли е да оставиш Любовта не само да изтича от теб, но и да се втича в теб формирайки по този начин цикъла на Единството на Живота.



Зависи какъв тип човек си… На някои определено им е трудно да дават – предпочитат да задържат нещата, които имат за себе си, да не ги споделят с другите – те не са надскочили още психологически своята детска възраст. За други пък проблем е да получават. Да видим какъв всъщност е проблемът им – проблемът е тяхната гордост. Нали разбирате, че този, който дава, дава от позицията на силния, на богатия, на умния, мъдрия, любящия… Помагайки някому, той се издига още повече в очите на хората и в своите собствени, защото е „добър човек”, „щедър” и т. н. Така погледнато, действително е изгодно, егоугодно и затова е лесно да даваш. По – трудно е да се поставиш в позицията на аутсайдер, на нуждаещ се, беден, слаб, незнаещ… или просто на човек, който има нужда от любов – всичко това, разбира се, прави егото уязвимо и гордият човек не може да го допусне. Затова той се затваря и не иска да получава. Но тъй като двата процеса на даване и на вземане, не са всъщност два отделни процеса, а са едно цяло (както приливът и отливът), този човек постепенно става неспособен и да дава. Така той, поради своята неосъзнатост, сам себе си капсулира и се превръща в мъртвец приживе. Затова, хора, позволете си да бъдете обикновени човешки същества, макар и това да ви прави уязвими, а не свръхчовеци, които нямат нужда от нищо и от никого… защото ако имат, това ги прави зависими, а зависимостта е слабост… пък те не могат да си позволят да бъдат или да изглеждат слаби и несъвършени – имат силно и твърдо структурирано его и точно поради тази причина са нещастници, защото не могат да споделят. А да споделяш е нещо прекрасно, но… споделянето е двустранен процес, при който освен да даваш, трябва да си отворен и да получаваш, и колкото повече даваш, толкова повече получаваш, както и обратно – колкото повече получаваш, толкова повече даваш.

Някой взима пари на заем, да се жени. Каква женитба е тази? Той свършил само първоначално училище и мисли да се жени. Според Божественото учение, човек може да се жени, след като свърши отделения, прогимназия, гимназия, университет, а след това и специализация. А тъй, с няколко отделения, или с няколко класа само, това не е човек за женене, за създаване на поколение. Женитбата е само за високонапреднали хора, умствено и духовно.

Основни правила на хигиената

Човек трябва да създава семейство когато е готов да поеме отговорност за друг човек и за поколението което ще създаде.
В основата на семейството трябва да стои любовта,а не материалното.
Духовния път не изключва семейството и кариерата,човек сам избира дали да ги има.

Стан, поздравления за хубаната тема! Мисленето е приятно занимание. Но ми се струват малко неточни едни от последните ти думи:
" Известно е например, че хора със силно духовно излъчване са в състояние да събудят всичко най-добро у една част от хората с които влизат в съприкосновение и в същото време извикват в проявление всичко най-грубо и материално в други. Всъщност, което е преобладаващо, това ще бъде пробудено. Високият дух ще пробуди и двете страни в човека..."
Висшия дух не подтиква хората към низшето.Поне аз не съм виждал подобно нещо. Има многобройни примери как зверове се укротяват в присъствието но светец, как змиите не ги нападат, комрите не ги хапят. Коравите сърца в присъствието на голямата любов омекват; невежите се просвещават в присъствието на мъдрия. Да.
Слънцето носи светлина и згрява, а мрака студ.

"Да бъдете слепи и глухи за укорите и похвалите, които се отправят към вас; да бъдете слепи и глухи за погрешките на хората. Щом критикувате другите хора, връзките ви с Бога са скъсани и тогава никакво растене няма."

Учителят,"Окултният ученик"