nina7705

Разбирам напълно страховете ти,по този повод аз реших да дам моите деца в подготвителен клас в у-ще ,а не да си го изкарат в дет. градина.Сметнах,че е по добре да се изправя срещу страховете си(трябваше ми доста време)Като се има в предвид ,че едното ми дете има нужда от ресурсен учител(с аутистични прояви е).Приех това изпитание с ясната представа ,че това е един междинен период в който той ще може да свикне с тази непозната среда и тя ще свикне с него.Няма да обяснявам какво безумие е ,че масовите у-ща не са пригодени за деца с различни затруднения,дори тоалетни няма за тях.Още не мога да се примиря.Голяма част от страховете ми се оказаха напразни,друг е фактът,че системата не е готова да приеме тези деца(доказват го елементарните абсурди).Истина е че аз също като теб се плаша от училищната обстановка,но трябва да дадем шанс на децата си да се справят.Ето ти пример:Оня ден от у-ще ги водиха на куклен театър(пропуснаха да ме оведомят,че ще е извън у-ще)Изкарали класовете в коридора,за да се групират по автобусите(представете си каква врява е настанала)при което синът ми изпаднал в паника(не знае как да се справя в такива случаи)между другото в групата им има и две дечица със зрителни затруднения.Учителката не знаела какво да прави кой по напред да гледа,с триста зора се качили на автобуса.Какъв е извода?Няма добра организация и връзка между учителите.Незнаят как да се справят в такава ситуация(Слагам тук и ресурсните учители)Факт е ,че се учат в движение,дано се учат де.Като цяло ситуацията е завършила успешно,предполагам с доста напрежение от страна на учителката,ще и е обеца на ухото.Ако са добри педагози ще обсъдят отминалата ситуация и ще си вземат поука от нея.Истината е обаче,че и ние ще трябва да извървим тоя труден път .

Здравейте,темата е актуална и също ме вълнува като майка на бъдещи първокласници.Ангелииана бе ли обяснила на каква база точно стоят страховете ти.Детето ти ходило ли е на детска градина?Дали твоите страхове не са преекспонирани?Все пак колкото и да ни се иска няма как да ги отгледаме под стъклен похлупак(понякога аз лично го правя,затова не те обвинявам ако е така),а по точно да ги научим да се справят в тая среда,иначе има опасност да бъдат отхвърлени,пък и не е добре за самочувствието им. Знам ,че темата е много по-дълбока,но само нахвърлях няколко щрихи от своя гледна точка.

Днес отново мога да кажа ЩАСТЛИВА СЪМ! и поводът е моя син.Чудех се дали да го споделя с вас,но реших че не трябва да го задържам за себе си,защото някое друго майче (или татко)четейки го може да се зарази с моя оптимизъм. Вчера за първи път видях почти седемгодишния си син Никола да играе своята пълноценна въобръжаема игра с плюшена играчка.Беше сложил кучето на масата за хранене и му тикаше лъжицата в устата.Питаше го обича ли картофче или иска фиде,после му обърса муцунката със салфетка.Стоях и го гледах,искаше ми се да запечатам тоя момент и същевременно се страхувах да не придизвикам ревност в сестра му.Това често се случва поради тяхната различност. Днес кръстихме кучето Джефри ,(между другото изпитва невероятен страх от кучета)каза ,че ще е неговия домашен любимец. Незнам дали е разбираемо това огромно Щастие,но то дойде неочаквано,както първия път когато го чух да ми казва Мамо,(беше почти 5 годишен тогава)бях тръгнала за нещо спешно,а той тропаше зад заключената врата и ме викаше с това толкова очаквано, Мамо...че ревах като магаре в асансьора от щастие и понякога си мисля тия емоции докъкъде ще ме докарат?! Явно Господ много ме обича щом ми прави толкова големи подаръци,тези силни моменти на ЩАСТИЕ.... Благодаря ти Господи!

Толкова е опияняващо......че ми се прииска да съм цвете А в същото време е и отрезвяващо ,понеже гледаме тая красота през екрана

С малки колебания почвам темата,но все нещо отвътре ме човърка.В една друга тема споменах,че често при мен идват сънища които касаят мои познати и не толкова,а понякога сънувам и неродените им дечица.В такива случаи запалвам свещичка ,наричам я ,но въпреки това изпитвам тъга,празнота и безсилие. Та случката която ме провокира да пиша и ме накара да си припомня,че живота ни не е низ от случайности,се случи миналото лято.С приятели бяхме решили да отидем до манастира Света Марина в близката околност(в църквата има целебно изворче)"очното" както му викат.Пристигнахме и бяхме изненадани ,че вратите са заключени и няма жива душа.Поседнахме на пейките отпред преди да се качим в колата ,когато незнайно от къде се появи игуменката.Прегърбената старица като ни видя се разбърза да ни отключи храма.Наляхме си вода ,запалихме свещички пред иконите,а монахинята започна да разказва,че трудно и било вече да остава в дълга молитва за измолване на младенците(абортираните деца).Хвана ми раката и ме помоли като се върна в града да потърся в църквите книжката с житието на Схимонахиня Антония(руска старица),че тя нямала в наличност да ни даде.В нея били и молитвите които Богородица дала на Схимонахиня Антония за измолване на неродените деца. Усетих как старата жена гореше в желанието си да разпространи молитвата.Каза ми ,че не е нужно аз да съм изгубила дете за да се моля,трябвало само с молитвите да му дам и име преди да го предам в ръцете на Богородица.Спомена също и за ролята на мъжете в това начинание,че е време и те да дадат своето като бащи. Намерих книжката. Не бях чела толкова дълги молитви,страхувах се ,незнаех дали ще се справя,но децата от сънищата бяха по-силни.Истината е ,че го направих два пъти,кръстих две дечица.Как се развиха нещата по нататък няма да разказвам,не споменах на родителите за това.Понякога се обвинявам ,че не съм достатъчно силна да продължа,но си мисля и друго,не може да няма и други начини... Толкова ли е трудно да открием онова пространство на любовта в сърцата си,където да измолим душите на неродените си деца(защото те са на всички ни),място където да простим и на себе си.

Затова съм радостна и благодарна,че Ви открих приятели и съмишленици,макар във виртуалното пространство в реалния живот ми става някак по-леко . (може би думата "приятели" в случая звучи малко абстрактно,но е хубаво да откривам новите и аспекти)

Не знам защо ни е трудно да казваме БЛАГОДАРЯ,толкова ли ни е скъпа тая дума,че ни свиди да я изричаме по- често.С прошката предполагам е по-трудно дори.Но тия вълшевни думи от приказките, дето отваряли железни врати май си остават там в забвение.Спомням си ,че и на мен ми беше трудно да казвам ИЗВИНЯВАЙ и БЛАГОДАРЯ,(предполагам и телешкия ми инат е имал пръст в тая работа)но ми костваше време поне до известна степен да се променя.За това уча децата си от много малки (още не можеха да говорят)на тия тооолкова скъпи за нас думи и вече има резултат .Става ми много хубаво,когато синът ми казва:Благодаря ти мамо за вкусната закуска!-или по друг повод,той може вече сам да преценява кога да използва "вълшебните" думи,а не е автоматизирано като в началото. Още един пример тия дни ми затвърди факта, че на нас българите май трябва да ни се плаща за да изкажем благодарност.Водя едното си дете на рехабилитация,мина часът и аз улисана с децата забравих да благодаря на момичето.Върнах се ,а тя беше меко казано изненадана, спомена ,че за това и се плаща и няма нужда да и благодаря.Рядко се случвало някой да благодари.Или оня ден нося едни дънки в кварталното шивашко ателие за скъсяване,платих си и благодарих,а жената се смути и почна да бърши масата,каза ,че за тия 2лв.повечето хора щели да се развикат,че или парите са много или ,че работата не е качествена.Стана ми тъжно. Може ли един народ да е толкова озлобен и негативно настроен?Кое ни спира да прилагаме малко вълшебсто в живота си?? Егото ли,възпитанието ли,манталитета ли???Не мога да си отговоря на тия въпроси.

Все още се чудя защо понякога при мен идват сънища(незнам дали да ги нарека пророчески)за хора,които не са в близкото ми обкръжение. Известно време след съня се чувствам объркана ,защо тия послания идват точно при мен.Каква е ролята ми в развръзката на техните житейски изпитания?Чувството за неудовлетвореност ме преследва, все едно не мога да разшифрирам някакъв важен код.Всякаш сънищата изпреварват моето развитие и като че ли са безмислени.А може би всичко се случва на друго ниво и няма как да го свържа с реалното тук и сега?! Такива едни човъркащи въпроси се въртят в главата ми.

Съчувствам на всеки от вас,който изпитва тази празнина от позицията си на жена имала невероятния късмет или шанс да отгледа в утробата си две човечета едновременно.Аз всъщност бях обедена много преди да се появят ,че ще имам син Никола,но не знаех за намерението му да си доведе и сестричка. Искам да ви кажа само ,че в живота ми имаше шоков момент ,в който той можеше да ни напусне,а беше само на 5 месеца и думите на старшата сестра в интензивното,че в повечето случаи единия от близнаци не оживява все едно ме заляха с киселина.Утехата и ,че поне ще ми остане едно детенце ме караше да се чудя коя част от себе си да разкъсам.От тоя момент нататък аз не излязох от молитва,в тоя момент аз не бях готова да го върна на Бог и чудото се случи.Вече са почти на седем,преживяхме го естествено не без поражения,но факта че расте с връсниците си почти в норма си е цяло чудо. Отплеснах се простете ми,от време на време се връщам назад надявайки се ,че съм го преодоляла, засега безуспешно. Макар ,че не са еднояйчни близнаци и почти не са делени мога да кажа,че изпитват тъга в момент на раздяла,дори нещо повече.Веднъж Вики пожела да спи на друго място ,а брат и едвам дочака следващия ден,прегърна я ,разплака се силно и и каза повече никъде да не ходи.Всъщност плакахме и тримата. Те са още малки,но си мисля че с времето връзката ще става още по-силна . Иначе защо Бог би ги пратил заедно?

Невероятно си го написала Донче,думите ти ми пасват като написани върху индиго. Единствено може би не съм готова все още да се изправя пред предизвикателството лици в лице да поискам прошка от някои хора в живота ми ,но го правя в сърцето си.Надявам се някой ден да бъда достатъчно силна за да се справя и с това.

Не прочетох абсолютно всички мнения,дано не повторя някого .Вълнува ме някой от вас, който е чел Анастасия в последствие или непосредствено след това имал ли е някакъв вид преживявания,които се дължат на въздействието на книгите.Ако сте имали такива бихте ли ги споделили или смятате това за лично изживяване?

Темата е страхотна, поздрави Буболече и на всички останали. Четях с интерес,когато стигайки до темата за бъбреците направих една препратка в живота ми от преди 10г..Изплува изведнъж,чудех се как не съм се сетила.Тогава имах много силна на чувства любовна връзка,която беше осеяна с много трудности.Борбата беше между "любовта"и различните мирогледи които имахме.И двете бяха много силни.Към края на връзката аз направих сериозна бъбречна криза,лекарите не можеха да ми помогнат кой знае колко.Точно десния бъбрек беше по-проблемния,пулсираше и имах чувството ,че иска да се откъсне от мен,за няколко дни смъкнах килограми,имах чувството ,че умирам. Преживях го. Сега от разстоянието на времето мога да кажа,че болеста наистина ни дава шанс,стига да се вгледаме в нея. Определено гледам с други очи на болестта,а не по начина по който ни е набивано в главите. Пропуснах да споделя книгата "Агресията като шанс" на Рюдигер Далке,може да е леко в страни от темата ,но аз лично мисля,че нещата се препокриват.На мен лично книгата ми даде нови хоризонти.За жалост в екземпляра който купих липсваше текста от страниците за индиговите и хиперактивните деца.Както се майтапим с една приятелка,явно така е трябвало.

Явно днес щастието е по петите ми. (май има резултат когато го заявяваш открито) Следобед реших да изведа децата до близката площадка малко да поиграят,но както винаги гледах да страня от повечето хора,чувствам се по добре когато съм изолирана.ДА АМА НЕ!Децата се заиграха,хукнаха на някъде и аз няма накъде след тях.За нула време бях на най -оживеното място,седнах на близката пейка до едно майче.,Оказа се стара позната с която не сме се срещали поне 10 г..От близкия блок излезе нейна съседка поздрави по случай празника и започна да целува децата наред.Целуна майчето до мен,до тук нормално,но когато ме прегърна и ме целуна,погали косата ми и ме попита защо съм толкова красива..??вече бях леко смутена. Та тя не ме познаваше,в разговора спомена къде живее,да свирна следващия път като извеждам малките,ако искам да побъбрим... Явно днес бях галено дете на съдбата.За втори път днес изпитах родителска топлина в случая от непозната. Чудя се не сме ли прекалено отдалечаващи се едни от други същества?На къде сме се запътили?Случката може да е глуповата според някой,но защо ме развълнува толкова...? По пътя към вкъщи си мислех, че някои жени може би очакват скъп подарък,а на мен съдбата ми беше подарила отново мигове на ЩАСТИЕ...

"Баба,дядо,внуче"... имаше такава книжка навремето.Но това заглавие повече пасва на пъвата една трета от моя живот.Дори от дистанцията на времето не мога да кажа дали е за зло или за добро,но определено е изиграло важна роля в развитието ми кото човек.Аз също смятам,че за съжаление децата не са голям приоритет в днешно време(просто лични наблюдения). Въпреки ,че бях отгледана с много любов най вече от страна на дядо ,в мен все оставаше една празнота.Празнота за чиито мащаби аз все още не мога да гадая. Днес аз съм майка на две деца,но някак си и през ум не ми е минавало ,че мога да се разделя с тях или да ги разделя тях двамата за по-лесното им отглеждане.Нека не звучи като упрек към моите или други родители които са направили този избор. А що се отнася до копирането на семейната среда ,това е неизбежно в тази ранна възраст,дано повечето от нас го осъзнават в ролята на родители,колкото и да е непосилно понякога.Отнася се и за мен с пълна сила. В такива моменти осъзнавам колко не се познавам и какво предизвикателство е да се изправиш срещу себе си.

ЩАСТЛИВА СЪМ.......това моментно състояние така ме завладя,че ми се прииска да го споделя. Толкова е хубаво когато приятел те изненада с топли хубави думи ,които така те зареждат,че усещаш как енергията минава през слушалката. Когато в момент на щастие не мога да сдържа сълзите си и не мога да обясня на моята малка дъщеря защо плача-още не го е изпитала. Когато съдбата ме срещна с хора които не са ми биологични родители,а от сърце ме наричат своя дъщеря..... ЩАСТЛИВА СЪМ! Когато любимите ни същества не са сред нас,а всъщност съществуват доказателства че са толкова близо. И ми се приисква да полетя,в тоя момент съм най-щастливия човек на света! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА!

Здравейте,заинтригува ме темата за среброто.Изненада ме широкоспектърното му въздействие и че не е толкова популярно като други методи(препарати)за профилактика и лечение. Въпросът ми е дали има по-различно влияние върху лица(деца) с неврологични проблеми-ДЦП,епилепсия и др. . Пример-както хомеопатията може в някои случаи да отключи или засили нежелани симптоми . П.П. Извинявам се ако въпросът ми звучи глупаво или некомпетентно,но ме вълнува.

Рейки...

Здавейте,прочетох различни мнения относно Рейки и дори се учудвам, че на някой им влияе не добре.(не оспорвам) Мисля,че Рейки може да се ползва само с добри цели и намерения.Най вече намерения,а когато енергията минава и през сърцето сякаш тя се усилва стократно- стават чудеса.Казвам го от краткия си опит с Рейки.

Ех,детски спомени....... Спомням си когато бях на 4-5г. някъде,дядо ме слагаше да спя следобед и когато се събудеш на масата винаги имаше кубчинка обелени семчици,а до нея рисунка с коте, някоя голяма тиква или делва.Бяха едни такива шарени,красиви,а отдолу с надпис: За детко.(на галено детенце) Или друг път ,когато дядо обичаше да пийва мента в кръчмата зад блока,а баба ядосана ме праща да го викам за вечеря и вместо да се приберем той ми купуваше лимонада и слушах такива интересни истории...... Обичах да ме носи на конче и все му говорех нещо в ухото,даже ни има снимани така П.П. Между другото дядо много приличашена Ченкете от Синьо лято. ЗА НАЙ-ДОБРИЯ ДЯДО НА СВЕТА!

Естествено, защо да има граници това да не се случи? За мен сънищата са може би единственото място без граници.Въпросът е според мен не дали можем да пътуваме в друго време и пространство,а по скоро дали можем да прилагаме изживяното в тази си реалност...

Здравейте,на всички!Много ми е приятно да се гмурна в тази необятна тема Радвам се ,че има къде човек да сподели хубавите моменти-в случая книги.Ето едно малко попълнение от мен."СВЕТЪТ НА ЛЕЧИТЕЛЯ"е автобиографично-биографична книга за д-р Теню Чаушев.Не мога да не изразя радостта си,че толкова близо във времето и пространството до нас има такива хора...

Благодаря на Орлин за информацията,която ни е смъкнал не съм срещала досега в повечето публикации нищо за кр.гр. (АБ)

Здравейте, чудех се дали има вече отворена тема за млякото и ето ,че я открих Въпрос ми е дали някой от вас знае марка кисело мляко,което наистина съдържа жива закваска .За съжаление днес се държи повече на търговските качества на продукта . Ще ви бъда благодарна за отговорите.

Здравейте,сънищата са едно от нещата на които се осланям в живота и интересното е ,че никога не са ме подвеждали.От известен период търпят бурни промени които понякога ме плашат (а може би се "събуждам" за друга реалност....). Ако "поръчването" на сън чрез молитва е метод за осъзнато сънуване то това е моя метод.Само,че молитвата трябва да е минала през сърцето. :0)

Учудвам се,че темата ме вълнува толкова.Наивно е да се смята,че не може да се роди дете от насилствен акт(може би рядко,но все пак...).Мисля дори ,че малко деца в днешно време се зачеват с любов.Представата за любовта е толкова изкривена и размита у нас хората,че може би единствено Божествената и същност я съхранява в изначален вид. Също така не смятам,че здрави деца се раждат само при "нормални родители"живеещи по природните закони.Иначе защо съседката ми,която е алкохоличка и вечно с цигара в уста ражда 3 или 4-то дете,като през една от бременостите изкара туберкулоза?За бащите да не говорим. Има Божествени закони и принципи,които още не можем да проумеем явно(в общ план). За децата с увреждания мога да кажа само ,че идват на Земята за да изчистят личната си кармата или тази на родовете си .А понякога идват за да ни научат на любов ,грижа към ближния,състрадание,търпение и ред други качества,които иначе трудно бихме култивирали в себе си.Да ни калят в милосърдие и да изчистят сърцата ни.