Анализирай живота си до момента, стъпка по стъпка, премисли кое те е натоварвало психически, кое те е карало да се страхуваш и ако можеш, го промени. Ако не можеш да го промениш, просто си наложи да мислиш, че няма причина за паника, че каквото е писано ще стане, и няма смисъл да се страхуваш и притесняваш от това.
Например съучениците ти не те харесвали - какво ти пука от тях, да харесват който си искат, а ти ХАРЕСВАЙ СЕБЕ СИ, освен това след 1-2 години ще завършите училище и може и да не ги видиш повече. Те ще се махнат от твоя живот, а ти ще си останеш с травмите, които сама си причиняваш , като се влияеш от тяхното мнение. .Уважавай повече себе си, обичай се повече, имай си самочувствието, независимо кой как те възприема. Повярвай, когато не търсиш умишлено хорското одобрение, когато си себе си, тогава одобрението само ще дойде.
Родителите ти - е, там не можеш да промениш нещата, сигурно преживяваш техните разногласия, но се опитай да се абстрахираш от това, това са си техни проблеми за решаване, не са твои. След години вероятно ще живееш отделно, ще имаш свое семейство, но ще носиш със себе си и тези травми, които пак сама си нанасяш заради родителите си.
Та така, помисли си струва ли си ТИ да страдаш заради другите, след като самата нямаш никаква вина.