Велина Василева

Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни Същества. Когато искат да говорят за Любовта, разумните Същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката, или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „Любов към Бога” – най-високото чувство, в човека.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта.
В Природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии. Обаче знание се иска за това. Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия. За тази цел, той трябва да се свърже с Разумния Свят, отдето могат да дойдат разумни Същества, да му помагат. За да направи тази съзнателна връзка, човек трябва да бъде искрен в себе си, да има непреодолим стремеж към знанието.
Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет.
Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя. Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него.
Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни Същества.
Когато искат да говорят за Любовта, разумните Същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства.
В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства.
В горната част се намира центърът „Любов към Бога” – най-високото чувство, в човека.
За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни Същества.
Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална.
Например, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма Любовта, с която преследва своя идеал?
Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за Цялото?
Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните Същества.
Обаче, когато работи за Великото; за Цялото, той се ползва от помощта на разумните Същества.
Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.
Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това Съзнание, вие всичко ще изгубите.
Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот.
Казано е в Писанието: „Не противи се на злото!” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал!
Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си.
Човек не трябва да предизвиква злото, в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си, ще изчезне.
Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.
Какво ще кажете за противоречията и мъчнотиите, в живота? Те не са ли подобни на тръните?
И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може.
Всяко противоречие съдържа някаква възможност. Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности.
Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки.
Великите хора са минали и минават през големи противоречия. Като разбират Закона на Противоречията, те черпят сила от тях.
Христос е минал през най-големите противоречия.
Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания.
Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават.
Обаче, великите хора разбират смисъла и значението на противоречията. В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения.
Ако не гледате на противоречията така, вие ще се намерите в едно противоположно течение на живота, което ще ви завлече.“
Меки и твърди вещества

Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни Същества. Когато искат да говорят за Любовта, разумните Същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката, или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „Любов към Бога” – най-високото чувство, в човека.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта.
В Природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии. Обаче знание се иска за това. Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия. За тази цел, той трябва да се свърже с Разумния Свят, отдето могат да дойдат разумни Същества, да му помагат. За да направи тази съзнателна връзка, човек трябва да бъде искрен в себе си, да има непреодолим стремеж към знанието.
Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет.
Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя. Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него.
Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни Същества.
Когато искат да говорят за Любовта, разумните Същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства.
В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства.
В горната част се намира центърът „Любов към Бога” – най-високото чувство, в човека.
За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни Същества.
Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална.
Например, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма Любовта, с която преследва своя идеал?
Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за Цялото?
Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните Същества.
Обаче, когато работи за Великото; за Цялото, той се ползва от помощта на разумните Същества.
Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.
Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това Съзнание, вие всичко ще изгубите.
Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот.
Казано е в Писанието: „Не противи се на злото!” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал!
Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си.
Човек не трябва да предизвиква злото, в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си, ще изчезне.
Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.
Какво ще кажете за противоречията и мъчнотиите, в живота? Те не са ли подобни на тръните?
И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може.
Всяко противоречие съдържа някаква възможност. Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности.
Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки.
Великите хора са минали и минават през големи противоречия. Като разбират Закона на Противоречията, те черпят сила от тях.
Христос е минал през най-големите противоречия.
Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания.
Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават.
Обаче, великите хора разбират смисъла и значението на противоречията. В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения.
Ако не гледате на противоречията така, вие ще се намерите в едно противоположно течение на живота, което ще ви завлече.“
Меки и твърди вещества

„Колкото е ценен човек като сприхав, като лош характер, толкова е ценен и като спокоен.“ „Като сгрешиш, ти объркваш нещата: считаш тъмнината за светлина, а светлината за тъмнина.“ „Когато искате изведнъж да се домогнете до Истината, непременно ще ви оберат. Какво научи като те обраха? Да се новородиш, това значи, да се качиш на десет стъпала по-високо, отколкото си бил.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Законът на Новото Раждане подразбира да изпълни човек Волята Божия.“ „Новорождение – то е живот в Причинния Свят. Там грешки не се правят вече.“ „Трябва да се разбира основният закон на Възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот, към съзнателен и Свръхсъзнателен живот.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Това, което е незнайно за един, знайно е за друг. Изобщо, който седи по-високо, знае повече от онзи, който седи по-ниско.

Човек се изпитва по единствената причина, да знае, кой е под него и кой е над него. Така той се учи да различава нещата.

Това, което е над него, носи светлина; това, което е под него, носи тъмнина. Като сгрешиш, ти объркваш нещата: считаш тъмнината за светлина, а светлината за тъмнина.
Ще опиташ, кое от двете е вярно. Щом искаш да победиш това, което е над тебе, ти ще бъдеш победен. Ако искаш да победиш този, който е под тебе, той ще бъде победен. Това, което е над тебе, е Божествено. Следователно, на Божественото ще се подчиниш.
Не може да вярваш на това, което е под тебе. То е извървян път и колкото прах е имало, ти си го погълнал.
 Хората се смущават от много неща.  Щом живеят в неорганизиран свят, естествено е да се смущават. Животът на сегашните хора, поради сгъстената материя, не е нищо друго, освен заледяване, т.е. замръзване на водата. Техният живот не е още организиран.
Това, което гори и изгаря, е неорганизирано.

Това, което не се топи и не умира, е организирано. В този смисъл, организираният живот не умира.

Ние сме дошли на земята да учим делата на Бог, Неговите пътища. Той ни се изявява чрез тях.
Любовта не е чувстване, тя е сила, която внася живот, здраве, знание и светлина в човека. Бог ни се изявява чрез любовта. При сегашните условия, любовта е най-достъпната форма на живота. Питат: Къде е Бог? - Навсякъде: и в светлината, и в тъмнината; и в доброто, и в злото. Ние ходим в Божия свят, но не сме доволни от него, не вярваме в това, което ни се дава.

Сегашните хора се молят на Господ, Той да работи за тях, а те само да ядат и да пият. Това не е молитва. Ученикът на новото Учение трябва да бъде доволен и от най-малкото. Който се задоволява с най-малкото, той е истински човек. Това е закон, който работи навсякъде в Природата.

Много стремежи имат хората и всеки стремеж е на мястото си. Обаче, начинът, по който човек иска да постигне стремежите си, не е правилен. И досега още хората се държат за старото, не са свободни.

Не смесвайте старото учение с новото. Някои казват, че ви проповядвам това, което едно време се е проповядвало. Вие не говорите Истината. Няма защо да ви уча на стари работи, нито да ви уча на това, което едно време сте учили. Аз не говоря за това, за което Христос е говорил. Днес аз говоря за неща, за които никой не е говорил. Който дойде след мене и той ще говори за съвсем нови неща. Изобщо, всеки който идва от Бог, говори нещо ново. Всеки говори върху въпроси, за които никой преди него не е говорил. Един е Христос. Един е Бог, в своите прояви. Така разбирам аз. Божественото е вечно младо, вечно ново. Бог се е проявил в миналото, проявява се сега, ще се проявява и в бъдеще.

Дойде някой при мене и казва: Ще ме извиниш, малко съм сприхав. - Нищо, аз пък съм спокоен. Колкото е ценен човек като сприхав, като лош характер, толкова е ценен и като спокоен. Някога е нужен човек със сприхав характер, а някога е нужен кротък човек. Всеки, на мястото си, ще свърши известна работа. Сприхавият ще свърши работата бързо, а спокойният - бавно.

Новото се заключава в това, което Бог е вложил в човека. Закон е: Всеки ден проявявай вложеното в твоята Душа. Дойде ти една добра мисъл, едно добро желание, не го отлагай. Щом е Божествено, трябва да се реализира.

Да се научите да благодарите. Не търсете щастието, но благодарете за всичко.

Не говорете за Любовта, докато не я познавате. Това, което вие наричате "любов", не е Любов.

- Обичам този човек. - Не говориш Истината.  Да обичаш някого, това значи, в даден момент, да направиш за него всичко, което правиш за себе си; да направиш за него това, което Бог прави за тебе.

- Обичам някого. - Това са старомодни думи. От тази "любов" хората умират. Всички ще умрем от старата любов.

Мнозина постъпват хитро. Дойдат при мене, искат да се моля за тях, значи, да им стана майка, да ги храня. Това няма да направя. На такива казвам: За тебе не мога да се моля, но мога да те науча, как да се молиш.
Христос казва: "Не се моля за света, но се моля, Отче, за тези, които ми даде".
И на вас казвам: Молете се за онези, които Бог ви е дал, а не за света. Някои сестри и братя искат да се молят за България, за цялото човечество.

Вие не сте оправили своята работа, че за цялото човечество ще се молите! Това е тщеславие.
Новото учение изисква от вас да изпълнявате волята Божия. [„Законът на Новото Раждане подразбира да изпълни човек Волята Божия.“ „Новорождение – то е живот в Причинния Свят. Там грешки не се правят вече.“ „Трябва да се разбира основният закон на Възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот, към съзнателен и Свръхсъзнателен живот.“  (Из: „НИКОДИМ - Учителя за Библията - том 2“ ) ]
Всеки ден си пожелавайте да дойде Царството Божие на земята и да работите за Божието име, и за Неговата слава. Това да бъде вашият идеал.  Щом си ученик на новото учение, ти ще останеш на последен план. Ти ще работиш за Господ, а Той ще работи за тебе. Каквото Бог ти даде, то е твоето право.
Досега хората са работили за себе си, благодарение на което са дошли до безизходно положение. Казано е: "Ако не се отречете от себе си, ако не приемете новото разбиране, вие ще се намерите в положението на Ананий и Сапфир. Те пожертваха всичко, но после отделиха и скриха една малка част за себе си. Апостол Петър го запита: Ананий, това богатство не беше ли твое? Ако дадеш нещо от себе си, всичко дай. Ако не даваш, нищо не давай.
Вие искате да служите на Господ, но не сте готови да пожертвате всичко за Него. От Него искате всичко, а вие не давате всичко. Значи, не сте готови да направите една жертва, благоугодна на Господ. Някои са готови, само на думи, за изпит.

Предупреждавам ви: Ако в нас не влезе Новата Любов, всички до един ще измрем. Ще умрем, т.е. ще влезем в по-долен свят, където ще страдаме повече. Животът ни ще се влоши десет пъти повече, отколкото е сега.
Защо ще слезеш долу, като червей и там да страдаш? И сега имате страдания, но трябва да се новородите, да се освободите от страданията. Да се новородиш, това значи, да се качиш на десет стъпала по-високо, отколкото си бил. Само Любовта ще ви направи свободни, силни.
Желая ви да се качите десет стъпала по-горе, а не да умирате. Казваш: Аз съм роден. - Ще проверя. Ако утре-други ден те носят на носилка, не си още роден.

Желая на всички да възкръснете и да кажете на онези, които са под вас: Слушайте онова, което ние ви казваме, както ние слушаме и изпълняваме Божията воля.
Желая ви да слушате онова, което Бог отгоре ви говори. Приемете Божията заповед и я предайте на онези, под вас.“


Под тебе и над тебе

„Колкото е ценен човек като сприхав, като лош характер, толкова е ценен и като спокоен.“ „Като сгрешиш, ти объркваш нещата: считаш тъмнината за светлина, а светлината за тъмнина.“ „Когато искате изведнъж да се домогнете до Истината, непременно ще ви оберат. Какво научи като те обраха? Да се новородиш, това значи, да се качиш на десет стъпала по-високо, отколкото си бил.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Законът на Новото Раждане подразбира да изпълни човек Волята Божия.“ „Новорождение – то е живот в Причинния Свят. Там грешки не се правят вече.“ „Трябва да се разбира основният закон на Възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот, към съзнателен и Свръхсъзнателен живот.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Това, което е незнайно за един, знайно е за друг. Изобщо, който седи по-високо, знае повече от онзи, който седи по-ниско.

Човек се изпитва по единствената причина, да знае, кой е под него и кой е над него. Така той се учи да различава нещата.

Това, което е над него, носи светлина; това, което е под него, носи тъмнина. Като сгрешиш, ти объркваш нещата: считаш тъмнината за светлина, а светлината за тъмнина.
Ще опиташ, кое от двете е вярно. Щом искаш да победиш това, което е над тебе, ти ще бъдеш победен. Ако искаш да победиш този, който е под тебе, той ще бъде победен. Това, което е над тебе, е Божествено. Следователно, на Божественото ще се подчиниш.
Не може да вярваш на това, което е под тебе. То е извървян път и колкото прах е имало, ти си го погълнал.
 Хората се смущават от много неща.  Щом живеят в неорганизиран свят, естествено е да се смущават. Животът на сегашните хора, поради сгъстената материя, не е нищо друго, освен заледяване, т.е. замръзване на водата. Техният живот не е още организиран.
Това, което гори и изгаря, е неорганизирано.

Това, което не се топи и не умира, е организирано. В този смисъл, организираният живот не умира.

Ние сме дошли на земята да учим делата на Бог, Неговите пътища. Той ни се изявява чрез тях.
Любовта не е чувстване, тя е сила, която внася живот, здраве, знание и светлина в човека. Бог ни се изявява чрез любовта. При сегашните условия, любовта е най-достъпната форма на живота. Питат: Къде е Бог? - Навсякъде: и в светлината, и в тъмнината; и в доброто, и в злото. Ние ходим в Божия свят, но не сме доволни от него, не вярваме в това, което ни се дава.

Сегашните хора се молят на Господ, Той да работи за тях, а те само да ядат и да пият. Това не е молитва. Ученикът на новото Учение трябва да бъде доволен и от най-малкото. Който се задоволява с най-малкото, той е истински човек. Това е закон, който работи навсякъде в Природата.

Много стремежи имат хората и всеки стремеж е на мястото си. Обаче, начинът, по който човек иска да постигне стремежите си, не е правилен. И досега още хората се държат за старото, не са свободни.

Не смесвайте старото учение с новото. Някои казват, че ви проповядвам това, което едно време се е проповядвало. Вие не говорите Истината. Няма защо да ви уча на стари работи, нито да ви уча на това, което едно време сте учили. Аз не говоря за това, за което Христос е говорил. Днес аз говоря за неща, за които никой не е говорил. Който дойде след мене и той ще говори за съвсем нови неща. Изобщо, всеки който идва от Бог, говори нещо ново. Всеки говори върху въпроси, за които никой преди него не е говорил. Един е Христос. Един е Бог, в своите прояви. Така разбирам аз. Божественото е вечно младо, вечно ново. Бог се е проявил в миналото, проявява се сега, ще се проявява и в бъдеще.

Дойде някой при мене и казва: Ще ме извиниш, малко съм сприхав. - Нищо, аз пък съм спокоен. Колкото е ценен човек като сприхав, като лош характер, толкова е ценен и като спокоен. Някога е нужен човек със сприхав характер, а някога е нужен кротък човек. Всеки, на мястото си, ще свърши известна работа. Сприхавият ще свърши работата бързо, а спокойният - бавно.

Новото се заключава в това, което Бог е вложил в човека. Закон е: Всеки ден проявявай вложеното в твоята Душа. Дойде ти една добра мисъл, едно добро желание, не го отлагай. Щом е Божествено, трябва да се реализира.

Да се научите да благодарите. Не търсете щастието, но благодарете за всичко.

Не говорете за Любовта, докато не я познавате. Това, което вие наричате "любов", не е Любов.

- Обичам този човек. - Не говориш Истината.  Да обичаш някого, това значи, в даден момент, да направиш за него всичко, което правиш за себе си; да направиш за него това, което Бог прави за тебе.

- Обичам някого. - Това са старомодни думи. От тази "любов" хората умират. Всички ще умрем от старата любов.

Мнозина постъпват хитро. Дойдат при мене, искат да се моля за тях, значи, да им стана майка, да ги храня. Това няма да направя. На такива казвам: За тебе не мога да се моля, но мога да те науча, как да се молиш.
Христос казва: "Не се моля за света, но се моля, Отче, за тези, които ми даде".
И на вас казвам: Молете се за онези, които Бог ви е дал, а не за света. Някои сестри и братя искат да се молят за България, за цялото човечество.

Вие не сте оправили своята работа, че за цялото човечество ще се молите! Това е тщеславие.
Новото учение изисква от вас да изпълнявате волята Божия. [„Законът на Новото Раждане подразбира да изпълни човек Волята Божия.“ „Новорождение – то е живот в Причинния Свят. Там грешки не се правят вече.“ „Трябва да се разбира основният закон на Възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот, към съзнателен и Свръхсъзнателен живот.“  (Из: „НИКОДИМ - Учителя за Библията - том 2“ ) ]
Всеки ден си пожелавайте да дойде Царството Божие на земята и да работите за Божието име, и за Неговата слава. Това да бъде вашият идеал.  Щом си ученик на новото учение, ти ще останеш на последен план. Ти ще работиш за Господ, а Той ще работи за тебе. Каквото Бог ти даде, то е твоето право.
Досега хората са работили за себе си, благодарение на което са дошли до безизходно положение. Казано е: "Ако не се отречете от себе си, ако не приемете новото разбиране, вие ще се намерите в положението на Ананий и Сапфир. Те пожертваха всичко, но после отделиха и скриха една малка част за себе си. Апостол Петър го запита: Ананий, това богатство не беше ли твое? Ако дадеш нещо от себе си, всичко дай. Ако не даваш, нищо не давай.
Вие искате да служите на Господ, но не сте готови да пожертвате всичко за Него. От Него искате всичко, а вие не давате всичко. Значи, не сте готови да направите една жертва, благоугодна на Господ. Някои са готови, само на думи, за изпит.

Предупреждавам ви: Ако в нас не влезе Новата Любов, всички до един ще измрем. Ще умрем, т.е. ще влезем в по-долен свят, където ще страдаме повече. Животът ни ще се влоши десет пъти повече, отколкото е сега.
Защо ще слезеш долу, като червей и там да страдаш? И сега имате страдания, но трябва да се новородите, да се освободите от страданията. Да се новородиш, това значи, да се качиш на десет стъпала по-високо, отколкото си бил. Само Любовта ще ви направи свободни, силни.
Желая ви да се качите десет стъпала по-горе, а не да умирате. Казваш: Аз съм роден. - Ще проверя. Ако утре-други ден те носят на носилка, не си още роден.

Желая на всички да възкръснете и да кажете на онези, които са под вас: Слушайте онова, което ние ви казваме, както ние слушаме и изпълняваме Божията воля.
Желая ви да слушате онова, което Бог отгоре ви говори. Приемете Божията заповед и я предайте на онези, под вас.“


Под тебе и над тебе

Благодаря, Лъчезарна.
Петър Дънов – Учителя, ни учи, че Животът има две страни – външна (която е във времето и пространството) и вътрешна (която е извън времето и пространството). Разумният Живот протича във вътрешната (т.е. в неизвестната на мъжете и на жените) страна на живота и  тя е тази, която протича извън времето и пространството.

Съществуването на личностите на Земята, във време и пространство, протича в тъмнина, за да се изпълни казаното, в Матей 8:12
"а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби". И което е по-важно – душите са в несъзнателност, за това, че са "изхвърлени, във външната тъмнина".

Те се нуждаят от Просветлението, което го дава само Виделината. Т.е. – само неизвестната (на личностите) Вътрешна Божествена Светлина – дава Просветлението, от което изстрадалата душа се нуждае.

Защото външната (т.е. физическата слънчева) светлина, не е Истинската Светлина, при която може да се разбере Божието Слово.

Вътрешната светлина, е Истинската Божествена Светлина (на Мисълта), която обаче се дава, при условие, че (от Любов САМО към Бога) – душата започне да действа – извън времето и пространството, където е Реалният Живот. Това става, след като душата премине през разпъването на Христовия Кръст (Кръстът – е обобщен символ на "всички страдания – от най-малките до най-големите", които низшата душа понася, във "външната тъмнина", на времето и пространството).

Христос показа и даде пример на душите – как и къде могат да направят, отново – онази Първична Връзка, с Бога, която беше (символично) прекъсната, при грехопадението. В следствие на грехопадението – смъртта дойде, в света, което значи, че душата беше "изхвърлена" (вибрационно) – там, "във външната тъмнина", където няма Истински Реален Живот (защото Реален Живот – е Животът без прекъсване на съзнанието; т.е. само Животът, без смърт, е Реален, а той не е онзи живот, който познаваме, във времето и пространство).

Истинският, Реалният, Вечният Живот – е Вътрешният живот; т.е. този Живот, който не е във (а е извън) времето и пространството. И всичко, което се случва във външния живот; в този живот, който тече на Земята (т.е. във времето и пространство) – е само символ на онова, което става в Реалния Живот. 

От Реалния Живот, душата е била (символично) изхвърлена, след грехопадението – за да "опита" последиците, от непослушанието си – а последиците са: "всички страдания – от най-малките до най-големите" и тези страдания, символично са представени, от Кръста.

Чрез страданията си, низшата астрална душа (т.е. личността) – "узрява", за разбирането на онази чистота и безкористие; на онова смирение, което искат от нея Бог и Христос, за да я приобщят отново, към Царството. Това е смисълът на думите: „Кръстът на който си разпънат, трябва да покълне, да цъфне и плод да даде.“ Плодът – това е новото схващане; това е разбирането (но от Божествено гледище); това е "превеждането", на достъпен език (но посредством Виделината на Вътрешния живот), на онези символи, чрез които Божественото се проявява, на Земята.
А Божественото се проявява, на Земята – във видими временни, преходни, изгубващи се, "смъртни" символи, които трябва да бъдат разбрани. Защото в земната илюзия, на времето и пространството – се разиграва само театър на символите и това не е Истинският Живот. Чрез символите – Истинският Живот е само загатнат и той трябва да се разгадае; т.е. да се разбере, чрез усилена вътрешна работа на човека, върху самия себе си. 

За душата – разгадаването на смисъла и значението на Кръста (като символ на полезния резултат, от земните страдания, които са научили душата да се смири и да мисли право) – слага край на "театъра на символите", като при това – кръстът дава този специален Плод; т.е. – кръстът дава едно ново разбиране; дава осъзнаване; дава просветление; дава събуждане: душата да се научи да действа (т.е. "да се върне") извън времето и пространството, където (вибрационно) е  нейното "място"  на Висша Душа.

Преминавайки през Христовия Кръст  – низшата душа е "победила" и се е "издигнала", вибрационно – след като е осъзнала –  цялата илюзия на външната страна на живота на символите; или – илюзията на живота на сенките, което е същото. Осъзнала е, че всичките копнежи и стремления на ограниченото ѝ  (във време и пространство) съзнание, са били насочени към уреждане на един непотребен (илюзорен, защото е временен) личен живот, докато Бог; т.е. нейният Възлюбен, за Вечността, е останал на втори план.

И така: Животът на преминаване в Безсмъртието (който Живот е извън времето и пространството), е целта на Просветлението на низшата астрална душа, което идва с възприемането на Вътрешната Божествена Светлина, наречена Виделина. 
Иде реч – за повторното добиване на Вечния Живот, който Висшата Душа е изгубила, "падайки" във времето и пространството; т.е. премествайки фокуса на съзнанието си, във времето и пространството (и така е станало прекъсването на Връзката на Душата, с нейната Първа Любов , която е Любов – САМО към Бога, и тази Висша Любов, е възможна – САМО извън времето и пространството).

Оставяйки Първата си Любов, Висшата Божествена Душа – се е превърнала в низша астрална душа (или в личност), защото Възлюбленият на Душата – е САМО Бог.

Сега, личността (т.е. низшата астрална душа), ако иска да си възвърне отново Първата си Любов и Първичния си Вечен Живот, като отново познае Бога – трябва да остави настрана личните си работи и интереси, и да мисли само за Бога, защото без  Първичната Любов – не е възможно да се познае Бога. Първичната Любов и Първичната Светлина; т.е. Виделината – са винаги заедно. Само чрез Първичната Любов, се добива и Истинско знание и познание на Бога, което Виделината дава.

Това, накратко, е смисълът и съдържанието на посланието на Христовия Кръст, според Новото Учение, което води към Съзнателен Живот: защото Съзнателният Живот е само Животът, който е отвъд Христовия Кръст; т.е. Съзнателният Живот е Реалният Вътрешен Живот, който тече извън времето и пространството.

Това е и Великият Път, през който Бог прекарва хората – от външния несъзнателен временен живот, през  – разпъването на Христовия Кръст (или – изпитване на "всички страдания – от най-малките до най-големите") – бившите личности влизат в Съзнателния Вътрешен Живот, в който – припознавайки се като Висши Души – те отново познават своя Възлюбен; те познават Бога и Христос.

Защото Вечният Живот – предполага познаване на Бога и на Христос:  Йоан 17:3  "А това е вечен живот, да познаят Тебе, Единия Истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил."

Благодаря, Лъчезарна.
Петър Дънов – Учителя, ни учи, че Животът има две страни – външна (която е във времето и пространството) и вътрешна (която е извън времето и пространството). Разумният Живот протича във вътрешната (т.е. в неизвестната на мъжете и на жените) страна на живота и  тя е тази, която протича извън времето и пространството.

Съществуването на личностите на Земята, във време и пространство, протича в тъмнина, за да се изпълни казаното, в Матей 8:12
"а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби". И което е по-важно – душите са в несъзнателност, за това, че са "изхвърлени, във външната тъмнина".

Те се нуждаят от Просветлението, което го дава само Виделината. Т.е. – само неизвестната (на личностите) Вътрешна Божествена Светлина – дава Просветлението, от което изстрадалата душа се нуждае.

Защото външната (т.е. физическата слънчева) светлина, не е Истинската Светлина, при която може да се разбере Божието Слово.

Вътрешната светлина, е Истинската Божествена Светлина (на Мисълта), която обаче се дава, при условие, че (от Любов САМО към Бога) – душата започне да действа – извън времето и пространството, където е Реалният Живот. Това става, след като душата премине през разпъването на Христовия Кръст (Кръстът – е обобщен символ на "всички страдания – от най-малките до най-големите", които низшата душа понася, във "външната тъмнина", на времето и пространството).

Христос показа и даде пример на душите – как и къде могат да направят, отново – онази Първична Връзка, с Бога, която беше (символично) прекъсната, при грехопадението. В следствие на грехопадението – смъртта дойде, в света, което значи, че душата беше "изхвърлена" (вибрационно) – там, "във външната тъмнина", където няма Истински Реален Живот (защото Реален Живот – е Животът без прекъсване на съзнанието; т.е. само Животът, без смърт, е Реален, а той не е онзи живот, който познаваме, във времето и пространство).

Истинският, Реалният, Вечният Живот – е Вътрешният живот; т.е. този Живот, който не е във (а е извън) времето и пространството. И всичко, което се случва във външния живот; в този живот, който тече на Земята (т.е. във времето и пространство) – е само символ на онова, което става в Реалния Живот. 

От Реалния Живот, душата е била (символично) изхвърлена, след грехопадението – за да "опита" последиците, от непослушанието си – а последиците са: "всички страдания – от най-малките до най-големите" и тези страдания, символично са представени, от Кръста.

Чрез страданията си, низшата астрална душа (т.е. личността) – "узрява", за разбирането на онази чистота и безкористие; на онова смирение, което искат от нея Бог и Христос, за да я приобщят отново, към Царството. Това е смисълът на думите: „Кръстът на който си разпънат, трябва да покълне, да цъфне и плод да даде.“ Плодът – това е новото схващане; това е разбирането (но от Божествено гледище); това е "превеждането", на достъпен език (но посредством Виделината на Вътрешния живот), на онези символи, чрез които Божественото се проявява, на Земята.
А Божественото се проявява, на Земята – във видими временни, преходни, изгубващи се, "смъртни" символи, които трябва да бъдат разбрани. Защото в земната илюзия, на времето и пространството – се разиграва само театър на символите и това не е Истинският Живот. Чрез символите – Истинският Живот е само загатнат и той трябва да се разгадае; т.е. да се разбере, чрез усилена вътрешна работа на човека, върху самия себе си. 

За душата – разгадаването на смисъла и значението на Кръста (като символ на полезния резултат, от земните страдания, които са научили душата да се смири и да мисли право) – слага край на "театъра на символите", като при това – кръстът дава този специален Плод; т.е. – кръстът дава едно ново разбиране; дава осъзнаване; дава просветление; дава събуждане: душата да се научи да действа (т.е. "да се върне") извън времето и пространството, където (вибрационно) е  нейното "място"  на Висша Душа.

Преминавайки през Христовия Кръст  – низшата душа е "победила" и се е "издигнала", вибрационно – след като е осъзнала –  цялата илюзия на външната страна на живота на символите; или – илюзията на живота на сенките, което е същото. Осъзнала е, че всичките копнежи и стремления на ограниченото ѝ  (във време и пространство) съзнание, са били насочени към уреждане на един непотребен (илюзорен, защото е временен) личен живот, докато Бог; т.е. нейният Възлюбен, за Вечността, е останал на втори план.

И така: Животът на преминаване в Безсмъртието (който Живот е извън времето и пространството), е целта на Просветлението на низшата астрална душа, което идва с възприемането на Вътрешната Божествена Светлина, наречена Виделина. 
Иде реч – за повторното добиване на Вечния Живот, който Висшата Душа е изгубила, "падайки" във времето и пространството; т.е. премествайки фокуса на съзнанието си, във времето и пространството (и така е станало прекъсването на Връзката на Душата, с нейната Първа Любов , която е Любов – САМО към Бога, и тази Висша Любов, е възможна – САМО извън времето и пространството).

Оставяйки Първата си Любов, Висшата Божествена Душа – се е превърнала в низша астрална душа (или в личност), защото Възлюбленият на Душата – е САМО Бог.

Сега, личността (т.е. низшата астрална душа), ако иска да си възвърне отново Първата си Любов и Първичния си Вечен Живот, като отново познае Бога – трябва да остави настрана личните си работи и интереси, и да мисли само за Бога, защото без  Първичната Любов – не е възможно да се познае Бога. Първичната Любов и Първичната Светлина; т.е. Виделината – са винаги заедно. Само чрез Първичната Любов, се добива и Истинско знание и познание на Бога, което Виделината дава.

Това, накратко, е смисълът и съдържанието на посланието на Христовия Кръст, според Новото Учение, което води към Съзнателен Живот: защото Съзнателният Живот е само Животът, който е отвъд Христовия Кръст; т.е. Съзнателният Живот е Реалният Вътрешен Живот, който тече извън времето и пространството.

Това е и Великият Път, през който Бог прекарва хората – от външния несъзнателен временен живот, през  – разпъването на Христовия Кръст (или – изпитване на "всички страдания – от най-малките до най-големите") – бившите личности влизат в Съзнателния Вътрешен Живот, в който – припознавайки се като Висши Души – те отново познават своя Възлюбен; те познават Бога и Христос.

Защото Вечният Живот – предполага познаване на Бога и на Христос:  Йоан 17:3  "А това е вечен живот, да познаят Тебе, Единия Истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил."

Първият основен закон за вас е: Човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата „жертва“, „да се пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи да мислиш тъй, както Бог мисли.

Двата метода на природата
 
Казваме, че на човека му трябва търпение – дълго време да слуша една и съща Истина, докато тази Истина даде онова разумното, което крие, в себе си: плода. Разбирането е плод.
Подмладяване
 
Сега, от окултно гледище, ще определя значението на думата „жертва“. „Жертвата“ подразбира Закон за правилно растене и развиване. Защо? Защото само това, което расте, което се развива, цъфти и дава плод, може да се жертва.

Проява на кармическия закон / Закон на кармата

 

В света сега трябват образци. Може да се говори за хубави неща, за красиви работи, но трябва да се разбират, да се дадат образци. Може да проповядваме Новото Учение, но трябва да се дадат образци. Можем да говорим за Божествения живот, но и за него трябва да се дадат образци. Трябва да бъдеш при умните хора, за да бъдеш умен. Трябва да бъдеш при добрите хора, за да бъдеш добър. Такъв е Божественият закон. Волята Божия изразява Целокупния живот. Когато човек е предаден да върши Волята Божия; който иска да разбира Живота, напълно трябва да върши това и всеки ден каквото мисли, каквото чувства, каквото действа, да бъде в съгласие с Волята Божия. И млади, и стари така да действат. Понеже всички вие желаете да се подобри вашият живот, да бъдете весели, радостни, има само един начин, другите начини са разочарование. Ако човек от младини се реши да служи на Бога като едно дете, всичките неща се нареждат с най-малки усилия. Ако не служиш на Бога, много ще работиш и в края на краищата всичко отива на разсип, всичко се разсипва. На всички трябва търпение, разумно търпение. Аз съм говорил много пъти: Търпение, търпение. Платното
 

В света сега трябват образци. Може да се говори за хубави неща, за красиви работи, но трябва да се разбират, да се дадат образци. Може да проповядваме Новото Учение, но трябва да се дадат образци. Можем да говорим за Божествения живот, но и за него трябва да се дадат образци. Трябва да бъдеш при умните хора, за да бъдеш умен. Трябва да бъдеш при добрите хора, за да бъдеш добър. Такъв е Божественият закон. Волята Божия изразява Целокупния живот. Когато човек е предаден да върши Волята Божия; който иска да разбира Живота, напълно трябва да върши това и всеки ден каквото мисли, каквото чувства, каквото действа, да бъде в съгласие с Волята Божия. И млади, и стари така да действат. Понеже всички вие желаете да се подобри вашият живот, да бъдете весели, радостни, има само един начин, другите начини са разочарование. Ако човек от младини се реши да служи на Бога като едно дете, всичките неща се нареждат с най-малки усилия. Ако не служиш на Бога, много ще работиш и в края на краищата всичко отива на разсип, всичко се разсипва. На всички трябва търпение, разумно търпение. Аз съм говорил много пъти: Търпение, търпение. Платното
 

Учителя: „Гневът не е качество на човешкия ум, но той е присадка на чувствата, един недъг на чувствата. Всяка енергия, която организмът не може да асимилира правилно, ражда един излишък. Този излишък е гневът. Опасната страна на гнева е, че човек може да се отдалечи от правия път на своето развитие. Питам ви: как лекувате вашия гняв? Вие не го лекувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там. Кой отваря капака? – Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева. Аз говоря за гнева, в обикновения живот, дето той представлява обикновено явление, но когато човек се занимава с Възвишеното, с Божественото, тогава гневът се изключва. Идейният живот изключва всякакъв гняв. Кроткият и въздържаният човек е човек без гняв. Не че няма гняв в него, но той превръща гнева, още от основата му, в полезна енергия.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „При какви условия се ражда гневът? – Гневът е превърната сила, в низходяща степен. Той е излишна енергия. Как се е създала тази енергия? – Всяко желание, което среща на пътя си съпротивление, се пречупва. Половината от неговата енергия се превръща в една ненормална топлина, която отива в мозъка и тази топлина именно образува гнева. Гневът е, който увеличава температурата в тялото. Той съставлява един плюс към обикновената температура на организма и действа разрушително.  Аз говоря за гнева в обикновения живот, дето той представлява обикновено явление, но когато човек се занимава с възвишеното, с Божественото тогава гневът се изключва. Идейният живот изключва всякакъв гняв.  Гневът не е качество на човешкия ум, но той е присадка на чувствата, един недъг на чувствата.  Когато се разгневите, вие може да се оправдаете с това, че някой ви обидил. Да, но вие може да се разгневите и без да са ви казали някоя обидна дума. Просто вървите по пътя, някой ви бутне и вие веднага кипвате. Тук вече става подпушване на енергията.  Човек не е разположен всякога да се гневи. Може да направите опит. Иди бутни най-гневливия човек според закона на Любовта, той ще се усмихне и ще ти каже: Бутни ме още веднъж!  От тук вадим следния закон: когато се срещнат две положителни сили, те всякога се отблъскват и образуват гнева. Например, ако се срещнат двама души крайно честолюбиви, те могат лесно да се разгневят. /Виж публикуваното изображение/ Допуснете, че точката O представлява центъра на мозъка. Линията CO представлява течението на моралните сили в човека. Линията DO представлява течението на личните сили, личните чувства в човека. Когато линията OD е по-дълга от линията OC, всякога се ражда гневът. Ако линията OD се съкрати много, тогава човек става индиферентен, безразличен. Всяка енергия, която организмът не може да асимилира правилно, ражда един излишък. Този излишък [породен от неразбиране на Единството, на Целокупния Живот] е гневът, който винаги се отбелязва с червения цвят. Има няколко признаци при разгневяването: лицето почервенява, веждите се свиват, мускулите около устата трепват, ръката се свива в юмрук и човек е готов да се прояви.  Опасната страна на гнева е, че човек може да се отдалечи от правия път на своето развитие.  За тази вечер ви бе дадена темата: „Кротостта и въздържанието“. Кроткият и въздържаният човек е човек без гняв. Не че няма гняв в него, но той [охотно приема привидното противоречие (предизвикващо гнева), защото разбира Единството на Всичко, което Е и затова] превръща гнева, още от основата му, в полезна енергия.“ Из: „Гняв и страх“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Обикновеният  човек; човекът-личност; т.е. предразположеният към обида и гняв човек (или низшата астрална душа) – винаги живее живот – само за себе си и семейството си (защото в ума му цари хаос и поради нямане на какво друго – човекът-личност слага себе си, за мярка на нещата). Той, все още, не разбира Любовта към Великото Цяло, като Божествена Мярка за нещата; не разбира и Волята Божия (във всеки един момент), защото все още, не е научен да слуша Вътрешния си Глас (като Законът, Който регулира всичко).  За човека-Божествена Душа, обаче – Волята Божия е този акт, който, в даден момент, включва благото на всички същества. Божествената Душа знае, че Бог няма намръщено лице, Той всякога е усмихнат (и следователно, и неговият образ, и подобие  – какъвто е човекът-Божествена Душа – естествено, е такъв; той знае – че абсолютно всичко, каквото и да се случва – е за добро и освен това, е предвидено до най малки подробности. Учителя казва: "Бог е предвидил всичко до най-малки подробности." Из: "Точилото и ножът"   ). ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Единственото Същество в света, без изменение, което аз зная като Съвършенство, това е Бог. Оттам насетне, като започнеш от Него надолу, у всички ще има по нещо несъвършено.  Значи в света на проявленията, има видоизменения.  Като дойдем до обикновения, до човешкия свят, тия изменения, ние наричаме: гняв, омраза, злоба.  [И това са т. нар. "погрешки"; т.е. това са състояния на съзнанието ни, които са алтернативни на Волята Божия, негативни състояния, защото Тя е само „този акт, който, в даден момент, включва благото на всички същества. Това са Великите схващания, в Божествения свят [т.е. в Божествения Свят – меродавно е, във всеки момент, едновременно да бъде зачитано и удовлетворявано (с математическа точност) благото на абсолютно всички същества. А това е възможно да се осъществи – само в непрекъснатото пребъдване в Христос; което значи – в правилната обмяна на всяка Душа, с Единното Съзнание на Великото Цяло. И точно това е Висшето Христово Съзнание на Единството, към което ние се приобщаваме, за да не грешим, пред Бога и за да вършим, във всеки момент, Волята му: Съ-знанието, че Цялата Вселена – е Една Обща Мирова Душа, на Която – нашата индивидуална Душа, се явява – част.].  Желаеш ли нещо само за себе си, ти се влияеш вече [от низшето; т.е. не от Висшето Божествено, а от низшето си животинско естество и под влияние на енергиите на това низше животинско естество, което няма капацитета да разбере Живота за Цялото:] У тебе ще се зароди и завист, и гняв.“]  Всички тези отрицателни проявления, трябва да ги превърнем в положителни.  Всички тези неща са препятствия, които Господ е турил, за да опита нашата любов [към Великото Цяло; т.е. любовта ни – към Себе си и към Христос].  Той казва: „Туй препятствие можеш ли да го преминеш?“
[Но без съмнение, без колебание, без омраза, без злоба, без подозрение и без гняв; т.е. като се научиш веднага да трансформираш, вместо да толерираш и да се свързваш, с тези низши животински състояния, проявата на които е белег, че ти, все още, не си се отказал да живееш само своя личен живот и затова не си влязъл в Божествената си Душа, за да живееш за Цялото; т.е. – ти, когато се изживяваш като земна личност (като мъж, или като жена) – не живееш Идеен Живот, в който гневът и всички останали отрицателни състояния – са изключени.]   Бог [на Земята ще те изпита, за да те изправи и да те научи да Му служиш] ще те тури в положението на баща, мъж, жена, и като минеш тези изпитания, първото възнаграждение [щом научиш Христовия Закон на Единството на Всичко, Което Е] – е, че ще те тури пред Себе Си, ще те направи Ангел, ще ти тури крила, отдолу ще ти тури подпис и ще ти даде един свободен билет: колкото искаш да ходиш, където искаш да посещаваш и когато искаш да се върнеш.  Като се върнеш от разходката, ще те пита: „Видя ли всичко?“ – „Видях.“ – „Искаш ли още разходка?“ – „Не, Господи, сега искам да Ти служа.“  Тогава Той ще ти даде да управляваш едно Слънце, за което ще отговаряш. Там ще те считат за Бог и, като направиш някоя погрешка, те ще се оплачат на Господа.   Като направиш ред погрешки, Господ отново ще те върне като човек, пак ще минеш тази процедура на трансмигриране, на странстване, после пак ще те прати в световете, след туй в друга някоя слънчева система и т. н.  Дълго време ще се разхождаш, докато се научиш как да Му служиш.  И тогава, Той като те види, няма да ти се намръщи, но ще ти се поусмихне малко и ще ти каже: „Ще се научиш да служиш.“ И като си заминеш от Него, паметна ще ти остане само усмивката Му.  Бог няма намръщено лице, Той всякога е усмихнат. Който Го е видял, той никога няма да Го забрави.  Как виждаме ние тази усмивка на Земята?  Вие виждали ли сте усмивката на Бога? Виждали сте я.  Първата усмивка на Бога е, когато сърцето ви за първи път трепне: първото трепване на сърцето ви, преди да сте любили – това е усмивката на Бога. Това е първата Любов.  Оттам насетне нищо не остава; другите усмивки – това са фотографии на първата.  Първата е много ясна – тя е усмивката на Бога. Тази усмивка се извършва моментално. Тя е един момент.  Някой казва: „Не мога да я видя.“ Други казват: „Изгубих я.“ Да, защото тя не може да трае дълго време, на Земята. Тъй седи фактът. Психологически, този факт вие го знаете.

Тази усмивка може и да се повтори. И тъй – изпълнение на Волята Божия!  Какво нещо беше Волята Божия? Волята Божия е този акт, който, в даден момент, включва благото на всички същества.“ Из: „Волята Божия!“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Гневът е една енергия, която не е използувана; която се стреми към физическия свят и следователно [щом, с вибрациите си, вече сте я поканили да мине през вас] трябва да ù отворите път. Гневете се, без да се гневите; проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си; сърцето си, в него. Но ще се стремите към прилагане на методи за трансформиране на низшите енергии (на отрицателните си състояния), защото бъдещият ви, Идеен Живот, се обуславя от сегашното ви разбиране на живота. Идейният Живот съвършено изключва гнева, защото той има предвид благото на Цялото, в т.ч. – на всички негови части.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Вие, като млади, някой път се усещате много раздразнени. Като минават някои хора, усещате ги като бомби, от категорията отровни газове. Някой ден вие се разгневявате – този гняв, трябва да знаете дали е произлязъл от самите вас, дали сте господари на гнева, или е едно чуждо състояние.  Давали ли сте си отчет: раздразнен си, казваш: «Да ме не бутате, не искам да срещам никого.» Очите се свият, чакат да стане нещо наоколо.  Някой ден, всичкото красноречие на езика употребиш да изнесеш всички недъзи на хората. Изхарчиш тази енергия, започнеш друго да говориш, започнеш да проповядваш друго едно учение.  Но друг се запалва, той се разгневява сега. В дадения случай, гневът е една енергия, която не е използувана, която се стреми към физическия свят и следователно трябва да ù отворите път.  Най-хубавото нещо, когато дойде гневът, е една лопата, бел, да имаш градина, половин час да поработиш – да се лекувате. Аз считам копането и орането за лекуване.  Хората трябва да орат и копаят, само когато се гневят.  А щом са в най-хубаво разположение на Духа, да пишат поезия.  Музикантите, само когато са в най-хубаво настроение, тогава да седнат на музика. Да не опорочиш цигулката си, перото си [когато си в това низко животинско състояние, когато си гневен]! А когато си гневен, вземи лопатата. Гладстон, по един час, е режел дърва. Как няма да реже дърва! Искал е да прекара известен закон в Камарата, а онези консерватори... Вземе си триона, той е духовен човек, после вземе Библията, почете, тогава отиде в Камарата.

В школата, за да ви възпитаме, трябва да имаме една градина с белове, после – работилница с рендета, после – друга, трошене на камъни.

То е една категория, гневът. Да видите как се възпитава. Има си начини. Тези идеи са хубави, но трябва приложение. Природата има своите приложения.

За съмнението има начин за лекуване, за подозрението, за малодушието. Това не са болести [но това са състояния на съзнанието, които, ако се задълбочат, преминават в болести на органите на тялото.].  Аз наричам болести, когато се развият органически вече в тялото.  А другите са все състояния [на съзнанието; на ума, на сърцето и на човешката неустойчива воля: т.е. те са епизодични низши мисли, чувства и постъпки] и именно докато са състояния, трябва да се стремите да държите ума си [под контрола на Висшата Божествена Душа, у вас и да ги трансформирате в полезна енергия. Във всички беседи има дадени съвети за правилна обхода и методи, за справяне с нежеланите състояния; напр.] Който от вас има градина – 10 минути с лопатата, тури крака си, ама съзнателно – тъй, не оставяйте нещата незавършени. Не цялата ви работа, но работата ви – специфичната ви работа – трябва да бъде всякога добре завършена. Една основна мисъл през деня – завършена. Това е състояния. Ще се стремите към трансформиране на енергиите.  Някой път се набират достатъчно енергии, понеже живеете в един свят, който се намира в едно анормално състояние. Сегашната култура е като една бременна жена, която е на раждане и хората [т.е. личностите – мъже и жени], са крайно нервни и вследствие на това всеки един от вас, в туй раждане на новото човечество, всички ще почувствате, че става нещо. Защото, когато някой ще ражда, всички вкъщи са в тревога.  Целият свят сега е в тревога. Докато се роди новото, всички ще бъдем в тревога. Всеки един от вас казва: «Какво ще бъда за бъдеще, как ще уредя живота си?» Този живот разбира не сегашния наш обикновен живот, но бъдещия, Идейния Живот, който се обуславя от сегашното ви разбиране на живота.“ Из: „Справяне“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~При трансформиране енергията на гнева, не мислете, че кипването е лошо нещо [в живота на обикновените хора, които, все още, не се изживяват, като Божествени Души. Докато човек е личност – той не може да не кипва, защото:] Кипването, това е неустойчивост. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Някои от вас често ми казват: обичам да се гневя, не мога да се въздържам. Какво трябва да направя?  Гняв имате всички  и не се въздържате [щом сте личности]. Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева. Значи кипвате по някой път.  Не мислете, че [докато живеете живота на личност; т.е. на обикновен мъж, или жена] кипването е лошо нещо. Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете.  Най-първо трябва да разберете Закона на предохраняване. Вие трябва:

– да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля, или пък

– вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас [което означава, че вие, по степен на разбиране на света, вече ще се изживявате като Божествена Душа, която, в съзнанието си, живее в Божествения Свят; т.е. вън от времето и пространството. Учителя: "Човек може да живее на Земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начин той ще има резултатите на Божествения свят." Из: „Малкият повод - 1927 г.“ ]  Вие трябва да боравите с тях, а не те [киселините] да боравят с вас. [Учителя: "За да не изпаднете в заблуждение, в тъмнина, пазете се от отрицателните сили като завист, омраза, съмнение, подозрение и т. н. Те са киселини, които действат разрушително върху ума, сърцето и волята. " Из: "Превръщане на киселините"  ] Питам ви: как лекувате вашия гняв? Вие не го лекувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там. Кой отваря капака? – Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева.  Разгневите се някой път и си казвате: Аз никога няма да простя на този човек. Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние.  Какво трябва да направите? Идете да услужите на този човек, в нещо. Това аз наричам лекуване на гнева. На какво се дължи гневът? Гневът е плод на едно непостигнато желание [на низшето себе; на личността]. Аз наричам гнева „дете недоносче“, родено на 5–6 месеца. Във всички хора въобще се заражда гняв, когато известна идея или мисъл, не се постигне. /Виж публикуваното изображение/ Тогава човек или се разгневява, или скърби. Скръбта е само фаза на гнева. Някой път гневът лекува скръбта, някой път скръбта лекува гнева. Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после математически ще намериш между две скърби, една малка радост.  Между една малка скръб A и друга B, има скрито едно течение C. Ще намерите туй вътрешно течение на радост и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта в радост.“ Из: „Упътвания и образи - 1923 г.“  ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си в него.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Вие трябва да бъдете благоразумни, да не се самоосъждате. Ако хората ви съдят, вие трябва да се вслушвате в тяхната съдба [защото това е много полезно, за повдигането на съзнанието ви, на по-висока степен на разбиране; винаги размишлявайте за Божествената Мярка на нещата, която е Любов].  Обезсърчавайте се, без да се обезсърчавате.  Гневете се, без да се гневите.  Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си; сърцето си, в него.  Дойдете ли до доброто, проявявайте го, от все сърце. Цялото ви същество трябва да взима участие в правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили.“ Из: „Новото възпитание / За възпитанието“ 

Докато живее на Земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди. Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди; да се гневи. Сърденето на физическия свят, е масло, което се туря в яденето. Тъй щото, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място. Когато умният, светията се гневят, те разбират, защо се гневят. С гнева си, те ПОМАГАТ на по-слабите от тях, предават им енергия. Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения. Питам: колко от хората, които живеят на Земята, трябва да се гневят? От десет души, само на един е позволено да се гневи. Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Главата представя Божествения свят. Щом сте в Божествения свят, трябва да знаете, че в този свят не се позволява никакво сърдене.  Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди, да се гневи. Сърденето на физическия свят е масло, което се туря в яденето. Докато живее на земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди.  И най-великият Учител, Христос, като дойде на земята, разгневи се на търговците, които продаваха в храма, взе камшик и ги изгони навън.  Няма човек на Земята, който да не се е гневил.  Няма кротки хора на Земята.  Казвате някому: Не се сърди! – Не мога да не се сърдя.  Ако съм в Божествения свят, там съм повече от светия; там съм добър, кротък човек.  На Земята и най-добрият човек се сърди.  Гледате някой се усмихва, дава вид, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: Какво присъствие на Духа има този човек! – Това е роля, която той играе. Турете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне.  За физическия живот сърденето е необходимо. Ако човек не се сърди, главата му би се пръснала. Гневът заобля главата на човека, придава ѝ хубава форма. Ако човек не се гневи, главата му отстрани щеше да бъде сплесната.  Гневът е войник, който стои на поста си и казва: Главата си давам за моя господар!  Тъй щото, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място.  Гневът е запаленият огън в огнището. Ако умеете да запалите този огън добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисъл.  Но да духате този огън и да не можете да го запалите, да напълните очите си с дим и пепел, този огън не е на мястото си. Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия.  Глупавият човек не [бива да] се гневи [защото е (все още) егоист, в убежденията си и живее само за себе си, и семейството си. Когато един егоист (който не живее за Цялото), се гневи – "ще го глобят"; той винаги ще бъде "обран" (енергийно), от низшите духове].  Когато умният, светията се гневят, те разбират, защо се гневят. С гнева си, те ПОМАГАТ на по-слабите от тях, предават им енергия. Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения.  Питам: колко от хората, които живеят на Земята, трябва да се гневят? От десет души, само на един е позволено да се гневи.  Ако ви накарат да изберете хора за Земята, от кои ще вземете: от десетте, от стоте или от хилядата? Ако изберете само от хилядата, те ще бъдат хора от физическия свят, които само ще се гневят. Затова, трябва да изберете хора от трите свята: един от Божествения свят, от десетте, които ще турите на главата; десет ще вземете от ангелския свят, от стоте, които ще турите в сърцето; най-после ще вземете сто от хилядата, които ще поставите на физическия свят. След това ще размесите тия хора, за да си окажат известно влияние.  Това е закон, който можете да приложите при възпитанието от една страна и за подмладяването – от друга.  Ако не разбирате този закон, вие не можете да се подмладите, не можете да усилите паметта си.  Защо отслабва паметта на човека? Защото той изразходва физическите си сили и няма откъде да дойдат нови.  Ако човек води война цели 10-15 години наред, той съвършено ще се изтощи. Следователно, по колко пъти на ден най-много човек трябва да се гневи? Питам: по кой начин умният човек може да въздейства на гнева си?  Щом се разгневи, той трябва да направи едно математическо изчисление, за колко време да даде ход на тази енергия да се изразходва. Невидимият свят, природата държи сметка за тази енергия. За тази цел има часовник, който определя количеството на изразходваната енергия при гнева. Човек има право да изразходва само толкова енергия, колкото е определено. Ако изразходва повече от определеното количество, ще го глобят. Има случаи, когато човек трябва да се разгневи на себе си, за да тръгнат работите му напред. Гневът събужда активността в човека. Той представя вътрешен процес в човека, който трябва да се изучава. И тъй, човек трябва да изучава своите състояния, да прави ред изчисления. За пример, дойде някое радостно чувство в човека. Той трябва да изчисли, колко време ще трае тази радост, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него.  Някои хора ще критикуват, ще кажат: Защо се радва този човек? Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева и тия – при радостта. Трябва да следите, какво може да произведе радостта и какво – гневът.  За пример, радостен сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари. Бакалинът ви поглежда и казва: Без пари не давам. След вас влиза друг човек, сърдит, гневен и казва на бакалина: Скоро, дай едно кило захар, или ще те убия! Бакалинът веднага дава едно кило захар. В този случай, гневът дава резултат. На другия ден, този човек отива при бакалина, извинява се и плаща захарта. Бакалинът се чуди и казва: Добър човек бил той. Обаче, едновременно с това той съзнава грешката си към първия, на когото не дал захар. Оттук вадим следния закон. Човек трябва да работи в живота първо с низшите сили, а после с висшите, а не обратно.  Ако отивате при канарите, няма да им говорите меко, благо, но ще вземете чук и длето и ще удряте, да получите от тях някакъв скъпоценен камък. Те ще ви дадат нещо и ще кажат: Добре, че с малко се освободихме.  Същият закон действа и в живота. Когато дойде някой при вас да ви иска нещо и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте, каквото ви иска и благодарете, че с малко се освободихте.  Често вие говорите за любовта, искате чрез нея да уредите живота си, но не върви. Защо? Вие трябва да знаете, къде какви закони да прилагате.  Следователно, когато говорите за Божествени, за възвишени работи, вие трябва да измените положението си, т.е. да не бъдете на Земята, но да се качите в по-висок свят. Божественото не може да бъде в услуга на земните желания. Щом се отправяте към Божествения свят, трябва да се откажете от земните желания. Човек може да живее на Земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начин той ще има резултатите на Божествения свят. Казвате: Ние трябва да бъдем духовни!

Духовен е само онзи човек, който е развил своето причинно тяло, с което да разбира причините и последствията на нещата. В широк смисъл на думата ”духовен човек”се разбира онзи, който стои по-високо и от учения, и от разумния, и от гениалния.

Обаче, в тесен смисъл на думата, духовен човек е всеки религиозен. Този човек живее повече на физическия свят.  Истински духовният знае законите за трансформиране на енергиите.  Когато работи умствено, или духовно, той знае, в кои центрове да локализира енергията си.  Ето защо, духовният човек никога не иждивява [не изразходва] енергията си напразно. Каквато работа започне, той всякога ще я завърши успешно.  И вие, като ученици, трябва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате в живота си.  За духовния човек всяко движение, всяко побутване по главата, по челото или другаде, има дълбок смисъл.  Обикновеният човек прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения.“ Из: „Малкият повод - 1927 г.“ 

Анита, може би очаквате готова рецепта за успех (някой друг може и да Ви я даде), но това, което аз съм разбрала от живота е – че проблемите никога не се решават успешно, по метода на "просто тройно правило". В смисъл, че щом вече сте "закъсали" – лесно разрешение няма.  Може, на прима виста, да изглежда, че във вашия случай – някаква човешка хитроумна тактика и стратегия, спрямо "агресора", би била от полза за "жертвата", но това е илюзия; това би било едно палиативно решение. Нещата на Земята – никога не са такива, каквито изглеждат, на пръв поглед.

Например: "агресорът" и "жертвата" винаги взаимно се обуславят; в смисъл – ако, във вашия случай – Вие не мислите, че има "жертва", то не би било възможно да съществува и "агресор". Т.е., щом Вие предпоставяте, че някъде има "жертва", то задължително на същата сцена идва и "агресор", с всичките негативни последици, които един агресор води, след себе си. Това е то – земното обусловено мислене, което всички нас, земните мъже и жени, ни вкарва в капана на недоразуменията, на болката и на страданията, при взаимоотношенията ни със себеподобните.

Затова трябва да внимаваме в мислите си и да се научим да мислим – по нов начин. Има такъв. Сигурна съм, че не случайно сте попаднали в този сайт – "Порталът към съзнателен живот", макар че, ако съдя по датата на регистрацията Ви – Вие, все още, не сте имали възможност да се ориентирате. Ако сте любознателна, по природа – със сигурност, ще Ви бъде от полза – да прочетете нещо, от многобройните теми, които са предложени тук и най-вече – от онези теми, със съветите на Петър Дънов – Учителя, за живота.

Ако проявявате интерес – ще се удивите – колко полезни неща (и то – точно за вашия казус) ще ви направят впечатление, и колко много те ще обогатят съзнанието Ви с нови, свежи идеи, които да приложите, за да си помогнете, в ежедневието си и сама да достигнете до някои изводи, за позитивна промяна, в самата себе си, което би било най-ценно. Защото Вие имате нужда от позитивна промяна, на своята гледна точка (по който и да е проблем, който Ви безпокои), обаче – само ако (и когато) почувствате вътрешна нужда, от това, да се промените – да се промените Вие, самата.  Промяна, в мисленето, е необходима на абсолютно всички страдащи земни хора и тя, постепенно ще се случи, във времето, защото – старото мислене създава проблемите, а само новото мислене – ще ги разреши.
Ще споделя, с Вас, че има старо човешко мислене, наследено от бащи и деди, и има ново Божествено мислене –  това е мисленето, което е по Божествен стандарт; т.е. това е мисленето – по Божествен образец, което ни показва Петър Дънов – Учителя, в беседите и лекциите си, които можете да намерите публикувани в Интернет.

Само новото мислене –  е спасение от страданията, за всички нас, хората, които решат да го приложат, в живота си (за своя полза и за полза на децата си, които после ще го предадат и на своите деца). Това ново, засега нестандартно, за човешките личности, чисто мислене – ни извежда от хаотичния човешки порядък на нещата и ни въвежда в подредения, изначално, Божествен Порядък.

Това значи, че ние, постепенно, се учим на Божествената Гледна Точка – за всички неща ( в това число и на Божествената Гледна Точка за нашите лични мисли, чувства и постъпки – кои от тях са прави (и кои са криви), но – от Божествено гледище и следователно – сами разбираме причините за нещата и последиците, до които водят правилните и съответно погрешните ни мисли, чувства и постъпки. Защото за грешките; за заблужденията и за невежеството – човекът (или обществото, народът и каквато и да е друга колективна общност) винаги заплаща със страдания. Това е така, защото при погрешните мисли, чувства и постъпки – се нарушават Вселенските Закони, от дадения човек, общество, или народ – макар че извършителят – не винаги знае (и най-често не знае – тъй като, все още, не се интересува, от това), че е престъпник на Закона (от Божествена Гледна Точка). Човешките закони не са идентични, а са само бледо и неясно копие, на Вселенските; т.е. на Божествените Закони).

Това е сериозна наука и взема доста време, но мисля, че в началото, това, което ще Ви помогне, е без (в никакъв случай) да се осъждате за нищо – да поразмислите сериозно и дълбоко – за своите мисли, за своите чувства и за своите постъпки (и доколко те са хармонични, или не) защото точно нашите лични мисли, чувства и постъпки,  са тези, които ни носят и радостите, и страданията. Хармоничните ни мисли, чувства и постъпки – носят радост, а нехармоничните – страдания. Така се учим, от живота. Така трупаме житейски опит.

Защото нашето (хармонично, или не) отношение (като мисли, чувства и постъпки) към света (т.е. към Бога и към другите хора), определя отношението на света (т.е. отношението на Бога и на другите хора), към нас.

И ако, след като поразмислите и решите, че имате празнини, в познанията си за живота; т.е. ако сама решите, че имате неща за уточняване, в разбиранията си: за своите лични отношения, с другите хора и искате да ги преодолеете – тогава се образовайте сама; четете подходяща литература; работете над себе си (този сайт ще ви помогне с изобилието на Идеите на Учителя, за правилното, в живота), защото няма нищо по-добро, за човек, който е на Земята, от това – да се учи.

Има много полезни неща, за четене, усвояването на които – със сигурност води до помъдряване. Така и децата Ви ще се ползват и ще получат добър старт, в живота си, като не допускат елементарни грешки в общуването си, с други хора, които да водят до нежелан сблъсък на мнения.
Ако пък решите, че това обучение, в Принципите на Божествения Порядък – не е за Вас – лошо няма. Живейте, както прецените, за добре. Наистина, това ще бъде лутане, по един дълъг път, но това лутане, при всички случаи – ще ви доведе пак там, където трябва да стигнете – при Бога. Ще страдате повече; това е неизбежно – както, когато вървите в тъмното, не виждате ямата и неволно падате, в нея. "Падането в ямата", символично – това е следствие от нелепото нарушаване на Вселенския Закон, който Ви е "санкционирал".

Защо Ви казвам това? Защото и аз, като Вас, научих по трудния начин, че трябва да променя (не другите хора, а) само себе си; т.е. – трябва да разширя само своето съзнание, за да разбирам – вече от по-възвишена позиция (която е неутрална позиция и без да търся вина – нито у себе си, нито у другите) – случващото се с мен (като, в същото време, оставя хората, около мен, на мира – да се променят, или да не се променят – както те желаят).

Може би сте чули, а може би – не знаете, че нито един проблем, на Земята, не може да се разреши на същото ниво на съзнание (т.е. на същото ниво на разбиране на света и на отношенията, в него), на което е възникнал.

Известно е (от литературата, предназначена  за тези, които се интересуват), че всяка личност, на Земята, е със (самоналожено) ограничено съзнание (ограничено – от гледна точка на Божественото Съзнание), за известен времеви период, който може да продължи и цял живот. Защо е така – четете, ако проявявате интерес и сама ще разберете: просто – така трябва; за добро е това.

Споменавам ограниченото съзнание на човека, само като факт – не за друго (и в никакъв случай, не упреквам никого, за това), а защото точно това ограничено съзнание, на всеки един обикновен човек (т.е. точно този ограничен ум и точно това користолюбиво сърце, на всяка една несъзнателна земна личност – мъж, или жена, които, все още, не се интересуват от повдигане на нивото на своето съзнание) –  създава всичките проблеми на човека – на първо място – проблем с Бога, Който е Създателят на всички хора,  и после – проблеми със самите хора, които са израз на Бога (защото Бог присъства във всяко същество).

Ще започнете с вярата, която постепенно ще се задълбочи и ще се превърне в истинско знание за Божествения Неизменен Ред, във Вселената.

Колкото до тези, другите хора, които, на пръв поглед, ни "създават" проблеми – те са хора, също като нас – с ограничено съзнание и ни "създават" проблеми – само защото, също като нас – и те, все още, не се интересуват от лична вътрешна работа – върху повдигане на нивото на своето собствено ограничено съзнание. Това значи, че – все още, масово –  хората не се интересуват от добиване на нова лична култура; т.е. от добиване на нова гледна точка, по старите си наболели проблеми (защото е по-лесно – един другиго да се обвиняват, отколкото да се учат на Доброто и да потърсят Разковничето на проблемите си, по-дълбоко, в самите себе си). В литературата се казва, че всички хора, с ограничено съзнание, които (не знаейки че са с ограничени съзнание) си мислят, че в даден случай, са свободни да постъпват както те си решат  – всъщност, живеят (не във Вселенския Закон на Свободата, а) в Закона на Необходимостта.

Характерно за хората с ограничени съзнания; т.е. за личностите е, че те винаги гледат на нещата – само откъм своята лична позиция, като винаги и за всичко – обвиняват другите хора, без изобщо не мислят за гледището на другия човек (или на другите хора), замесени в даден конкретен казус.

И това продължава много дълго, във времето – докато хората – сами не достигнат до идеята, че искат нещо повече, за ума и за сърцето си. А това, все някога, става – човек започва да се пита защо животът му – все му се вижда несправедлив, каквото и да направи – и така, малко по малко – човек започва да иска да се повдигне "по-нагоре", и умствено, и сърдечно, за да "види" – как може да си помогне, за да не страда толкова  (той и децата му, пък и приятелите му – и накрая – всички хора и същества, без изключение).
И това става – чак когато страданието стане нетърпимо; само тогава  човек започва да мисли и да търси отговори на много въпроси и започва, като тебе – първо да пита другите. Обаче, в общия случай – другите също не знаят; те също страдат, в живота си,  и затова – те самите нямат мир; те самите не са намерили верните отговори, които да ги направят доволни, от живота.

Само Великите Учители на човечеството, които са завършили своята еволюция на Земята – само те дават отговорите. И добрата новина е, че има изходен път, но всеки трябва сам да го намери, за себе си и да го извърви, като ползва някои препоръки, дадени от мъдреците на човечеството (които да го упътят, първоначално). Затова, на Земята, през различни времена и епохи, са идвали Велики Учители, които да упътват земните хора, които (както вече споменах – понеже, от гледна точка на Бога, са с ограничено съзнание – затова, за тях се казва, че страдат, защото "живеят в тъмнина").
Обикновените хора трябва да се учат от Великите Учители на човечеството, за да съкратят пътя на страданията си – когато сами не могат да намерят изходния път, към светлината и истинските ценности в Живота; което значи – че не могат да намерят пътя към Истинското Добро. (А то е Доброто, което – Бог го вижда, че е Добро. Не всякога онова, което хората, с техните малки съзнания, мислят, че е добро, е наистина добро; много пъти човешкото добро – после се оказва, че съвсем не е било добро. Например – колко много погрешни съвети, родителите са дали на децата си, мислейки че го правят, за добро! Защото разликата между човешката и Божествената гледна точка, за доброто и за злото – е огромна).

Божественото, а не човешкото добро е онова, което ще освободи хората от страданията им, когато всеки човек, сам, го постави – за ОСНОВА на живота си. Но ново Знание се иска, за това.

На практика, това означава, че ако наистина искате да подобрите живота си – Вие, задължително, ще трябва да промените гледната си точка. Не ви казвам какво да мислите, защото всеки човек си има свой вътрешен Учител; всеки си  има своя възвишена съвест, която да го напътства и стига човек да е склонен, да я слуша –  тя постепенно ще го доведе до Божественото Добро. 

В този смисъл – каквито и съвети да Ви се дават от обикновените хора, щом Вие продължавате на гледате на партньора си като на агресор, а на себе си – като на жертва, нещата ще си останат по старому, завинаги; този проблем ще си стои – без да бъде разрешен. Например – Вие може да оставите този човек и може да си намерите друг човек, с когото да живеете, но старият проблем на неразбирателство, в отношенията – ще ви последва. Старият проблем – ще дойде с Вас, защото корените на всички проблеми на хората, са в самите тях (в мисленето им на отделни личности, живеещи за себе си) и затова всеки – първо сам себе си – трябва да научи, как да живее хармонично, в разбирателство, с другите хора.

Това е цяла Наука, която хората тепърва ще учат, дълго време. И Христос, и  Петър Дънов – Учителя, са преподавали тази Наука  – учили са хората на хармонични взаимоотношения, чрез прилагане само на чисти и възвишени мисли, чувства и постъпки, един към друг.

С други думи, ако желаете, трайно, да си помогнете – Вие трябва сама да излезете от старите си вярвания и определения за нещата, в живота. Трябва да намерите нови чисти идеи и да ги приложите, в живота си, ако, разбира се, имате вътрешен подтик, за това.

Защото – дали вярвате в Бога, или не вярвате – това е друг въпрос, обаче на всяко съзнателно същество е известно онова правило, което българинът има предвид, в поговорката: "Каквото повикало, такова се обадило." Това е вярно и в позитивен, и в негативен контекст. Човек ще го схване, но не и преди да е разбрал някои основни положения, които да го избавят от погрешни преценки за това – кое е добро, и кое е зло. Хората не знаят, че Бог не мисли така, както те мислят: личностите мислят само за себе си, а Бог мисли и за всички останали, в същото време.

Разбирам – Вие,  вероятно, досега не сте мислили, че нещата са толкова свързани, или сте мислили обратното; в смисъл, че нещата нямат връзка едно, с друго и е все едно – как ще мисли, как ще чувства и как ще постъпва, човек, за да живее живот, който да го удовлетворява. Всеки човек, преди да подходи сериозно, по въпроса за човешките взаимоотношения, мисли, че му е нужен само късмет. Обаче истинският късмет – наистина спохожда само чистия, по сърце.

Разбира се, всеки е прав да мисли, както може. Защото Животът е съзнателен, по Принцип; т.е. има Нещо, Което е скрито от Вас, Нещо, Което е дълбоко у Вас и Вие не го съзнавате, все още, но то Ви учи, чрез всичките тези житейски опитности – чрез радостите и страданията, през които минавате, във всеки момент. И това е Бог. Вслушвайте се повече, във възвишеното, в себе си и няма да сгрешите.

Препоръчвам Ви много искреност и загрижена топлота, в отношенията ви, с партньора Ви. Предполагам, че ако подходите позитивно и добронамерено, към него – той  (ако е на адекватно ниво на разбиране) – ще я оцени тази Ваша искреност и  "ако е писано" – това ще доведе до нещо ново и позитивно, в развитието на връзката Ви. А ако "не е писано" (т.е. ако връзката ви е изиграла ролята си на учител, в живота ви и се е изчерпала, като възможности за еволюционен напредък), то знайте, че всичко, което се случва, на всеки един човек, на Земята – е предвидено и е за добро (въпреки, че не го разбираме така, защото нямаме нагласата да се учим, от живота).

Сингам, включи си личните съобщения (ако това зависи, от теб); струва ми се, че имаш непрочетена поща.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 Петър Дънов – Учителя: „Гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си, в него.
Дойдете ли до доброто, проявявайте го, от все сърце. Цялото ви същество трябва да взима участие в правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили.“ Из: „Новото възпитание / За възпитанието“

Сингам, включи си личните съобщения (ако това зависи, от теб); струва ми се, че имаш непрочетена поща.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 Петър Дънов – Учителя: „Гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си, в него.
Дойдете ли до доброто, проявявайте го, от все сърце. Цялото ви същество трябва да взима участие в правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили.“ Из: „Новото възпитание / За възпитанието“

„Като не разбира дълбоките причини на нещата, някой казва, че като се помоли, Бог веднага му отговаря. – Това е общо твърдение. Всякога не е така.
Има хора, които не се молят, а Господ ги слуша.
Не е достатъчно само човек да се моли, за да го слуша Господ. Да се говори така, това значи да се качи човек на пиедестал и оттам да гледа на нещата. – Не, човек трябва да слезе от своето високо положение и като дете да се моли на Бога.
Защо човек трябва да се моли на Бога и защо Бог трябва да го слуша? – Кога човек не трябва да се моли? – Когато направи някаква грешка, човек не трябва да се моли. Тогава той трябва да се заеме с изправяне на грешката си. Щом изправи грешката си, той трябва да се моли, да му изпрати Бог повече светлина, да не повтаря същата грешка. Ще изправиш грешката си, за да не се изложиш пред Висшия свят и пред хората. – „Ще ме слуша ли Господ?“ – Ще те слуша само ако се оставиш напълно в Неговите ръце.
Коя е причината, че Бог някога само слуша човека и отговаря на молитвата му? Представете си, че един човек се дави в една дълбока река. Ти минаваш покрай реката, виждаш даващия се и веднага се обръщаш с молитва към Господа: „Господи, помогни ми да спася давещия се!“ Той веднага ще ти изпрати сили, условия, да го спасиш. Ти влизаш в реката, хващаш давещия се и го изваждаш от водата. След това казваш: „Едва се помолих на Господа и Той ме послуша“. – Да, Господ те послуша, но не заради тебе, а за онзи, който се давеше.
Като не знаеш причината, защо си получил отговор на молитвата, Невидимият Свят казва, че ти си придаваш голяма тежест. Бог обича този, който се дави, и ти казва: „Ако спасиш давещия се, и на тебе ще помагам“. – „Ама освен мене нямаше друг, който да изпълни тази работа.“ – Който е готов да изпълни волята Божия, него Бог слуша и на него отговаря.
Представете си, че една Божествена мисъл минава през ума ви. Какво трябва да направите с нея? Ще ѝ дадете възможност да се реализира. Щом я реализирате, Бог ще ви слуша, ще отговаря на молитвите ви. Не я ли реализирате, Той няма да ви слуша.
Речете ли да искате богатство, сила, знание, молитвата ви няма да бъде приета. – Защо? – Защото Невидимият свят знае, че ако вашите лични желания се задоволят, възвишените мисли и желания, които Бог е вложил у вас, ще останат на заден план.
Възвишените мисли и желания на човека се задоволяват по-скоро, отколкото личните.
Изучавайте живота, наблюдавайте пътищата, през които хората минават, за да си обясните защо едни хора се молят, но молитвата им не се приема; защо други хора се молят и молитвата им се приема и най-после, защо трета категория хора не се молят, а въпреки това работите им се уреждат.“
Из: „Задна стража - 1928 г.“
 

Сингам, мисля, че при всички случаи, когато реши да предприеме каквото и да е, човек трябва да слуша Вътрешния си Глас и да се остави да бъде воден от Вдъхновението, което има, в дадения момент.

И в никакъв случай не бива да се насилва да стои прав, при молитва, ако това не е от Любов и не носи удовлетворение и радост.

Принципно, човекът, със съзнание на Висша Душа, се моли, защото иска да се моли и да общува с Първата си Любов (която е САМО Бог), а не защото трябва да се моли и да спазва някакви външни  императивни  правила. Няма външни правила, за Висшата Душа; тя е свободна, от външното. Обаче, отвътре, молитвеният Дух не я напуска, нито денем, нито нощем; т.е. тази Душа живее с Бога и в Бога, във всеки един момент. Бог е самата  атмосфера на Висшата Душа. Тогава тя се моли и без думи; т.е. тя се моли и само чрез отношението си, към Бога, Когото е издигнала на най-високото място, в своя живот.

В този ред на мисли – според мен, стоенето прав, при молитва, е символ на "перпендикулярното" отношение, което, по дефиниция, човек трябва да има, към Бога; т.е. –  то, по-скоро,  е дадено като препоръка, която символично  сочи, че мислите, чувствата и постъпките ни –  по причина на Любовта, която имаме към Бога – следва  да бъдат  прави, и то – от гледна точка не на човешкия, а на Първичния Божествен Порядък.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на Слънцето [символизиращо Бога и Христос, защото те са Едно] към горната част на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с Центъра на Слънцето [т.е. с Бога].

Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към Слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока.“
 
Из: „Милосърдие и користолюбие“ 

Просветлението – толкова близо и толкова далеч: „Ще мислиш, че си Душа и на хората ще гледаш като Души. Тази мисъл събужда съзнанието на ученика; тя ще влезе като Светлина, в него“, казва Учителя.Всички хора мислят, че живеят, без да разбират, че те, все още, нямат светла позиция, във Великата Книга на Дървото на Живота, а се намират в тъмнина; те са в корените на Великото Дърво на Живота. И понеже, като личности; като обикновени мъже и жени, нямат Истинската Светлина – не знаят, че земният преходен живот е само едно предисловие към Истинския вечен Живот, който е математически строго определен. Така, на Земята – малцина спазват ( от Божествена Гледна Точка) – законите и изискванията на Живота. Тези малцината, които – като вършат Божията Воля – да "не ядат" от "плодовете на Дървото за познаване на Доброто и злото" и като обичат Христа, и Бога – те са Висши Божествени Души (по степен на развитие на съзнанието си; т.е. по степен на разбиране на света). Тук не става въпрос за низшите астрални души, каквито са его-личностите: обикновените мъже и жени, които се черкуват и постят редовно; те си остават личности; те са обикновени хора, с ограничено (във времето и пространството), земно съзнание (подобно на корени, в тъмнината, в което, разбира се, няма нищо лошо. Защото и корените имат  важна служба, но тя е несъзнателна; с други думи – като съзнания, корените "спят" спрямо Единното Съзнание на Целокупния Живот; те не са будни съзнания).

Обаче, тук иде реч за хората на другия полюс – т.е. за Висшите Божествени Души (които са свободни, като части на Великото Цяло) и само те са тези, които имат Светлина и затова могат да спазват Законите и изискванията на Вечния Живот, като листа на Дървото на Живота (листата се обменят правилно; т.е. осъзнато, с Цялото). А личностите, без светлина (т.е. корените) – обикновените мъже и жени, които, понеже нямат тази светлина (затова живеят само за себе си и за семействата си) – те нямат предвид да изпълнят Великата Задача, която Бог е поставил пред всеки човек (и която се състои в съзнателна работа върху самия себе си – в работа върху своята чистота, безкористност, себе овладяване – за изработването на нов характер, който е по Божествен образец: в Любов, Мъдрост и Истина) – затова те нямат изискуемите Добродетели, които водят до Равновесие на нещата и до Безсмъртие; т.е. до светла позиция, във Великата Книга на Дървото на Живота.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Мисълта, че е Висша Божествена Душа, събужда съзнанието на личността за Духовния Свят и тя се припознава, като Душа. Това е началото на процеса на превръщането на обикновения човек; т.е. на личността – в Душа.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Ще мислиш, че си Душа и на хората ще гледаш като Души. Тази мисъл събужда съзнанието на ученика; тя ще влезе като Светлина, в него.
Ти, за да обичаш личността
[която винаги е тъмна; т.е. личността е лишена от Божествена Светлина],
трябва да обичаш Душата
[която винаги е светла; Душата свети, защото под въздействието на Божествените Любов, Мъдрост и Истина – тя изработва характер, по образ и подобие на Бога и това е безкраен процес на приближаване към Богоподобието, във Вечността].
Ти, [само] като обичаш Бога, ще обичаш и човека.
Любов, от която блика Животът, е същинска Любов.
Мъдрост, от която идва Светлина е истинска Мъдрост.
Истина, от която идва Свобода е самата Истина.
Там е Духът.“
Из: „ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Животът има, освен външна, още и вътрешна страна, недостъпна за хората [с обикновено земно съзнание на личности; т.е. на мъже и на жени, живеещи във времето и пространството].
["Учителят казва: „Живи са листата на Божествената Книга. Те се наричат още „листа на Дървото на Живота” [или Висши Божествени Души]. Хората [щом надскочат, в съзнанието си фазата на личността; т.е. на низшата астрална душа и се припознаят като Висша Божествена Душа] са листа на Живото Дърво, светиите са цветовете, ангелите - завързалите, но още неузрели плодове, а херувимите и серафимите - узрелите и сладки вече плодове. Всички Живи Същества, от най-малките до най- големите, съставят Дървото на Живота, в което текат Божествените сокове.“ Из беседата: „В мое име - 1918 г.“
В този смисъл – личностите – мъже и жени – имат само временен, преходен живот. И това е – докато не се припознаят като Живи Висши Божествени Души, които са листа на Дървото на Живота. А всички обикновени хора, т.е. всички личности, до тогава, докато мислят, че са обикновени мъже и жени (колкото и велики хора да се считат) – те са само "криви корени" на Дървото на Живота и затова живеят в тъмнина, която те, в заблужденията си, считат за светлина и си я споделят, помежду си, мислейки че си споделят светлина (защото те не знаят, че за мъже и за жени – Великата Книга на Дървото на Живота е затворена).]
От затворената книга [на Дървото на Живота] хората [т.е. земните личности] само гадаят.
Хората са пълни с желания, вътрешното съдържание на които не разбират.
Да живееш добре, това е Велико Изкуство.
Мнозина [мислят, че] знаят да пишат, но малцина пишат правилно, [т.е.] според изискванията на граматиката.
Това значи: всички хора [мислят, че] живеят, но малцина спазват Законите и изискванията на Живота.
[ И малцината са само Висшите Божествени Души, които спазват Законите и изискванията на Вечния Живот. Затова личностите – обикновените мъже и жени – нямат онзи нов характер, който е по образ и подобие на Бога; т.е. те нямат онези Добродетели, които водят до Безсмъртие, което значи и до светла позиция (не на корен, а на лист, на цвят и т.н.) във Великата Книга на Дървото на Живота].“ Из: „Неговата воля“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Учителя казва: „Понеже Любовта не съществува на физическия свят, затова Доброто се явява като нещо материализирано. Когато Любовта слиза от Божествения на физическия свят, тя се превръща в Добродетел. Когато слиза в Ангелския свят, Любовта се изявява като интелигентност, като Мъдрост, или като Знание. Чудни са хората, когато искат да обичат другите!? Ние искаме да обичаме хората?! Не Любовта към Бога, но Любовта към ближния стана причина за [грехопадението]. В света, най-първо трябва да имаме Любов към Бога, от там трябва да изхождаме. Докато не възстановим първата Любов, към Бога, ние не можем да обичаме другите. Когато Божествената Любов, в света, не функционира, тогава идват всичките катастрофи, както сега, в християнския свят.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Скъсването на Любовта към Бога, е причина за смъртта. Ние искаме да обичаме хората?! Докато не възстановим първата Любов към Бога, ние не можем да обичаме другите.  Адам, когато беше създаден, към кого имаше Любов?  Чудни са хората, когато искат да обичат другите.  Адам, като видя Бога, той не почувства Любов към Бога. Той каза: “Високо Същество е, знание има. Такива работи знае”.  Адам беше [не]доволен, че е самичък и тогава Ева се създаде.  Тя изучаваше не Любовта към Бога, но Любовта към ближния. Адам беше нейният ближен.  Имаме втори закон – Любов към ближния.  И този закон стана причина за грехопадението!  Не Любовта към Бога, но Любовта към ближния стана причина за това.  Като дойде онзи, черният адепт, каза им: “Вие не сте разбрали Бога. От този плод като ядете, няма да умрете, но като ядете, като Господа ще станете”.  Сега вие сте поставени като Адама, при Дървото. Чудни сте?  Една жена казва: “Как да взема да ям от плода”. Гледам, духовна жена е, тя е женена. И Ева беше женена. Родена от Адама беше Ева, дъщеря му беше. Адам женско роди. Бог създава първия човек мъж, а вторият е жена.  Сега една жена като види двама мъже, единият е по-красив, и тя се чуди кого да обича от двамата, в дадения случай. Всякога мъжът си трябва да обича повече. Някой път жената не обича мъжа си, а обича другия. Другият я погледне и казва: “Ако ти ме обикнеш, няма да бъдеш слугиня, но царица ще бъдеш при мене. Ако ме обичаш, няма да бъдеш в туй положение. Ще заповядваме на целия свят”. Тя казва: “Тъй ли ще бъде?” Тя мисли, че той не я лъже и почват ихири-михири. Започват да пишат писма, лъжи и най-после, освен че като Бога не стават, но и из Рая навън излизат. И туй, което имат, се изгубва.  Не мислете, че нещата, отвън, могат да се добият. Отвън съществуват Божествените условия [и те са ви дадени, за да впрегнете на работа възможностите си, които са заложени у вас и така да постигнете разбиране на нещата, но отвътре! А нещата са постижими, в зависимост от достигнатата степен на развитие на мозъка, което е индивидуално за всеки човек и се променя, с времето].  И всеки [един човек, в този смисъл] може да ти бъде за Добро и за зло. Туй трябва да го знаем. Не трябва да се сърдим. Доброто е възможно за нас [стига да се потрудим и да го разберем, за да можем и да го приложим].  [ Учителя казва: „Доброто не е нищо друго, освен Любов, изразена на физическия свят. Понеже Любовта не съществува на физическия свят, затова Доброто се явява като нещо материализирано. Когато Любовта слиза от Божествения на физическия свят, тя се превръща в Добродетел. Когато слиза в Ангелския свят, Любовта се изявява като интелигентност, като Мъдрост или като Знание.“ Из: „Здраво мислене“ –  ] Да разбираме трите вида Любов. Ние страдаме от неразбиране качествата на човешката Любов, от неразбиране качествата на ангелската Любов и на Божествената Любов.  Не е лошо да обича човек, като човек.  Човешката Любов има добрите страни, ангелската Любов има добрите страни, а Божествената Любов е съвършенство.  Ти не можеш да дойдеш при ангелите, докато не си минал човешката Любов. И при Бога не можеш да идеш, ако не си минал при ангелите и човека.  Едновременно трябва да минеш, то е право на човека. То е едно вътрешно състояние на сърцето; едно вътрешно състояние на човешкото съзнание.  Ако не разбираш тия неща [закъсал си – ] колко майки има, които страдат от дъщерите си, от синовете си, колко господари страдат от слугите си, страдат от неразбиране.  Защото трептенията на една Любов [с която ти си партнираш], не съответстват на трептенията на твоята Любов [поради различното развитие на мозъка, у двама ви и], това е страдание. Това са философски работи. / Виж публикуваното изображение / Линията 1 и 2 донякъде изразяват хармоничната Любов, допълват се, но третата линия изразява една Любов, която не се допълва с другите, отблъскват се. Усещаш, че нещо те отблъсква от този човек.  Да кажем, двама души сте, ако се обичате, онзи, когото обичаш, даваш му преднина. Ако избираш ябълки, даваш му той да избере.  Ако и двамата сте еднакво положителни, тогава искаш ти да бъдеш пръв и той иска да бъде пръв. Веднага ще дойде стълкновението. Той казва: “Аз имам право”. И ти искаш да имаш право. Кой има правото [от човешка гледна точка]?  Правото в света [на личностите; т.е. на обикновените мъже и жени] е само на силния.  Силният човек [реално] кой е? Силният човек е добрият човек, разумният човек, красивият човек, чистият човек. Той е силен, от Божествено гледище.  Всеки човек, който е силен и неразумен [понеже е все още, на нивото на разбирането на обикновените хора], той употребява силата си не тъй, както трябва. То той ще употреби силата си, за своя сметка.  Онзи, който е силен и разумен, ще употреби най-първо тази сила за Бога. В света най-първо трябва да имаме Любов към Бога, от там трябва да изхождаме. Сега, във вас, три вида Любов съществуват.  Но вие по някой път се държите за човешката Любов, някой път се държите за ангелската Любов, някой път се държите само за Божествената Любов. Не ги отделяйте.  Те са три основни цвята. Човешката Любов е червеният цвят, жълтият цвят е ангелската Любов, а синият цвят – това е Божественото. От тия трите основни цвята, още четири други производни има.  Казвам: червеният цвят е на човешката Любов, тя създава формите на живота и движението създава. Жълтият цвят създава формите на разумността, на човешкия ум, онази област, в която човешката мисъл може да се прояви. Синият цвят дава свобода, туй, което наричаме разумното, волята.  Човек в Божествената Любов става волев.  Няма воля в човешката  [любов, защото обикновеният човек (който затова е обикновен човек, защото не е възстановил Първата си Любов, към Бога, за да стане Божествена Душа)]  – той прави нещата тъй, както не трябва.  Разумността, Разумната Воля, представя Божествения свят.  Та казвам сега: вашата опитност не да оставите [любовта си; т.е. – не да се откажете от нея], но да я коригирате, защото във вас има много заблуждения.  Вие имате заблуждение.  Вие не знаете коя усмивка е Божествена, коя е ангелска, коя е човешка и коя демонска.  Има четири вида усмивки. Някой път човек те погледне с Божествен поглед, някой път с ангелски, някой път с човешки, а някой път с демонски поглед.  Аз говоря за неща, които съществуват. Опити се правят. Трябва да се опознаят нещата.  Когато влезем в Божествения свят [а това става – когато, в съзнанието си, вложим идеята, че сме не личности, а сме Живи Разумни Божествени Души], ние ще се освободим.  [Ще се освободим, щом тази идея, че сме Души, узрее и даде плод, в нас; т.е. разбирането не е в посяването на дадена идея в мозъка, а в плода, който трябва търпеливо да се изчака]. Писанието поддържа, че [тогава] ще се избавим от смъртта.  Ние не можем да се избавим от смъртта дотогава, докато не разберем законите на Божествената Любов, [при което трябва] да изчезне всяко колебание.  Христос казва: “Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога”.  Казват: “Всички ще умрем”. То е друг въпрос. “Ще умрем, ще се изпарим”. Ако по този път вървим, ще влезем в света на противоречията, няма съмнение.  Ако се решим да познаем Бога [като се припознаем като Живи Божествени Души и се държим в обществото, като такива], в 17-та глава казва Христос: “Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Казвате: “Един ден ще умрем”. Ако не сме изпълнили Волята Божия [защото се мислим за обикновени хора; за мъже и за жени, които вместо да подреждаме и да оценяваме всички неща, които Бог ни е дал, ние ги разделяме на добри и на лоши, затова] ще умрем.  Ако изпълним Волята Божия [и се повдигнем в степента на съзнание на Божествената Душа, която е винаги доволна], няма да умрем, ще се съблечем [от разбиранията на личността си, защото, според Учителя, "мисълта е облекло на човека"].  Има хора [личности], които събличат дрехите си, като змията [т.е. отказват се от старите си възгледи].  Много хора събличат дрехите си, не умират, те наново са родени [щом възприемат възгледите на Божествената Душа, които са същите възгледи, като на Бога]. Родени са нови хора [Божествени Души]. И всичките хора около него са радостни.  Този човек, който умира [на ужким, е Божествена Душа] и всичките негови хора са радостни, той си отива [в своята Родина; за него няма смърт].  Има някои, които умират [като обикновени хора, личности] и всичките скърбят наоколо за него. Той е тръгнал по друг път.  Сега тази работа [с превръщането на човека-личност, в човек-Божествена Душа] е трудна.  Показвам ви един скъпоценен камък, изведнъж не може да го имате. За този скъпоценен камък Христос казва, че онзи, който ходил да търси един скъпоценен камък, продал всичко за него.  Човек като намери Божествената Любов [т.е. като намери Първата си Любов, към Бога], всичко друго е постижимо. Другите неща лесно се добиват. Ние влизаме в естествения път на развитието.  Когато Божествената Любов в света не функционира, тогава идват всичките катастрофи, както сега в християнския свят. Ако тия хора имаха Божествената Любов, не биха се били.  Сега те [европейските народи] имат Любовта на хората, имат и Любовта на ангелите. Те са разделени и искат да победят.

Божественото е останало на заден план.  Казвам: Божествената Любов е необходима, за да разрешим въпросите на човешката Любов и ангелската Любов.  За да разрешим въпросите в тия, двете области, трябва да имаме онова Божествено знание.  Защото в Любовта ние трябва да се подмладим, в Любовта ние трябва да се просветим, в Любовта трябва да се облагородим, в Любовта ще ни се дадат всичките възможности, за да живеем така, че да сме доволни от нашия живот. [Обаче „Любовта не съществува на физическия свят“, казва Учителя и още казва „Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека [т.е. на личността], не се изправя във време и пространство.“] Ако аз не съм доволен от своя живот, аз още нищо не съм постигнал [като Душа, защото се считам за личност. Щом съм недоволен – аз съм личност; характерен белег на личността е – недоволството.] .  Аз зная, че ще дойдат някои нещастия и ще минат, зная, че тия неща не зависят от мене. Те се дължат на минали поколения. Има поколения, с които сме свързани.  Тогава ще дойдем във връзка с ония поколения, които са били в хармония с нашите и ще започне нов живот.  Когато дойде Христос, искаше да изведе хората от света и да ги въведе пак в Рая.  Християнството не е нищо друго освен приготовление да влезем в Рая, както черният адепт влезе в Рая и приготви хората да влязат в света.  Като влезе човек в света, непременно ще излезе из Рая.  Който е ял от забранения плод, в света влиза.  Христос учи хората на покаяние. Що е покаяние? Да не ядеш вече от забранения плод. Или в какво седи покаянието? Най-първо да слушаш – както Бог ти е говорил, не някой друг какво ти е говорил. Да има нещо, на което да разчиташ, което никога не те е лъгало. Да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало ума ти, да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало сърцето ти, да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало Душата ти, но всякога е пращало Светлина. Това е Божественото в нас!“ Из: „Човешка, ангелска и Божествена Любов - 1943 г.“
 ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека [личност, т.е. на мъжа, или на жената], не се изправя във време и пространство. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То [изправянето на характера] е резултат от [активността на] Духовния свят.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила, извън времето и пространството [където действа вашата Божествена Душа]. Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството, и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство.
[Това значи, че човекът-личност (мъж, или жена) трябва да се самоовласти и като се обяви, в себе си, за Душа – да започне да се изживява по новому, стремейки се – да се държи, във всички житейски ситуации, само като Божествена Душа. Белегът за промяната е, че човекът-Божествена Душа (за разлика от човека-личност), е поставил ДОБРОТО, за основа на живота си (при абсолютно всички житейски ситуации, докато човекът-личност се спъва в нееднаквото; т.е. в различното приемане на доброто и злото).]
Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено.
Вие трябва да действате извън времето и пространството [т.е. като Божествени Души], а във времето и пространството [където са физическите ви тела] ще се проявят само резултатите.

Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То [т.е. изправянето на характера] е резултат от [активността на] Духовния свят.“
Из: „Закон на равенството“ 

Просветление – това е процесът на превръщането на низшата смъртна астрална душа (на мъжа, или на жената) –  във  Висша Жива Божествена Душа, посредством възвръщане на нейното Първично Отношение на Любов, което е само към Бога; такъв е Божественият порядък, който е вечен и неизменен.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
При просветлението – Първичният Порядък, установен от Бога, си идва на мястото, посредством възвръщането, у душата – на нейната Първа Любов, само към Бога – такава, каквато е била, в Рая, преди грехопадението (и преди светът да се е населил с много хора).  След грехопадението – се е явила смъртта, като резултат от потъмняването на съзнанието на душата, защото се е нарушил Божествения порядък, в съзнанието на хората, в смисъл: Първата Любов на душата, която е била само към Бога, е заела второстепенно място, в съзнанието им, щом хората искат да бъдат разбрани и обичани, на първо място – не от Бога, а от други хора. В Божествения Порядък – нещата са математически строго определени и Първата Любов, която е от и към Бога – не може да бъде оставена на друга позиция, защото резултатът е катастрофален. От хиляди години – човечеството изпитва това, на гърба си, чрез неописуеми страдания.

Учителя казва: Всички искат да бъдат разбрани и обичани, от хората. Докато искат това, те ще страдат. Искате ли да бъдете разбирани и обичани, първо трябва да обичате Бога. Първото Отношение, в света – е Любовта на човешката Душа, към Бог. Любовта към Бога, това е нейна вътрешна, мистична опитност. Възлюбеният на човешката Душа, е само Бог! Разрешението на въпроса, е в Любовта. За Бога ще мислите, като за най-Красивото; най-Великото Нещо, в света. И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Любовта към Бога, е Наука за Възвишените Души. Човек – години чака, за да го посети Бог. Любовта между двама души, на Земята, е само символ; т.е. – земната любов е само израз на Първичната Любов, която съществува между Бога и човешката Душа. Обаче, като слезе на Земята, Душата не може веднага да се пробуди: да разбере своето Първо Отношение, в света, вследствие на което, проявява Любовта си, към когото и да е, от хората. Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов, ще бъде различен. Ако обичаш кон, любовта ще има резултат. Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия, на другите видове любов. Ако образът на Бога влезе във вашата Душа, ще произведе Великата Промяна, във вас; т.е. ще произведе онзи резултат, който се нарича просветление, а именно – превръщането на низшата ви смъртна астрална душа, във Висша Жива Душа. Бог! Това е вътрешният копнеж, на човешката Душа! Когато някой търси Любовта, всъщност – той търси Свещения Образ на Бога; той се стреми към Бога. Всички хора търсят този Свещен Образ. Какво търси човек, в света? Господа. Дали съзнава това или не, това е друг въпрос. Животът на Земята има само един смисъл – познаване на Бога. Искам всички да се влюбите в Господа и то така, че къщите ви да се запалят от четири страни и сърцата ви да трептят от любов. Любовта към Бога, е Капиталът, който трябва да обработим. Това е Новата Култура. Трябва да любим Бога, за да се научим да любим безусловно и другите Същества. Щом се домогнете до Любовта към Безграничния, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност.~~~~~~~~~~~~~~~~~~За да не се нарушава установеният, първоначално, Божествен Порядък, във Вселената и за да се достигне, днес, до просветление на съзнанието на мъжа и на жената, задължително трябва да се приложи максимата: ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША – Е САМО БОГ! Колкото до любовта, между двама души, на Земята, трябва да се знае, че тя е само символ; т.е. – земната любов, между човек и друг човек – е само израз на Първичната Любов, която изначално съществува между Бога и човешката Душа. Само така – нещата са подредени по местата си, според установения първичен ред, който е валиден, за цялата Вечност.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Последователи на Учителя → Боян Боев: ''Тази сутрин бяхме излезли с нашия обичан Учител на най-високия връх и тук наблюдавахме, в ранната утрин, далечните планини. Различавахме познатите върхове и ги приветствахме като приятели. Ние се чувствахме близки с тях и бяхме благодарни, че те съществуват. В низините лежаха мъгли и скриваха Земята. А горе, в спокойното ясно небе, върховете светеха, огрени от първите лъчи на Слънцето.  В настаналото безмълвие, един брат попита:– "Учителю, що търси, за какво копнее човешката Душа, в своите най-свещени стремежи?'' Учителят каза: – Бог е обектът на Живота, който търсим [ние, Душите]. Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? Бога, Великото Начало на Живота. Животът излиза от Бога. Всеки [в смисъл: у всекиго], който живее – в него е Бог. Ти мислиш - в твоята мисъл е Бог. Има нещо, което човек търси. Един Идеал има той; тук го търси, там го търси, в един живот го търси, в друг живот - все него търси. Човек търси Бога. Възлюбеният на човешката Душа е само Бог. Бог – това е вътрешният копнеж на човешката Душа. Когато имаш страдания, скърби, неволи - това е един напор на Душата да се отвори и да види Бога. И когато тя го види, готова е на всички жертви. Учителят се беше облегнал на една канара; той продължи: – Тази канара, на която се опрях сега, с хиляди години е чакала този момент. Също и човек – години чака, за да го посети Бог. Какво търси човек в света? Господа. Дали съзнава това или не, това е друг въпрос. Щом го търсиш, ще се качиш горе в главата си, ще отвориш радиото си и ще влезеш във връзка с Възвишения Свят. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата Душа, няма да произведе великата промяна във вас? Когато някой търси Любовта, всъщност той търси Свещения Образ на Бога; той се стреми към Бога. Всички хора търсят този Свещен Образ. Вие казвате: "Защо съществува Любовта между хората?" Любовта между двама души е израз на Първичната Любов, която съществува между Бога и човешката Душа. Обаче като слезе на земята, Душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което, проявява любовта си към когото и да е. Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов ще бъде различен. Ако обичаш кон, любовта ще има резултат. Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия, на другите видове любов. Човек трябва да използва всяко свое желание, за да намери Бога. Казваш: Искам да ям. Значи, с яденето трябва да намериш Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога. Любовта на Бога към нас, е влагата, която иде от Океана, а нашата Любов към Бога, е водата, която трябва да се втече обратно в Океана. [И точно в това, се състои правилната обмяна на Душата, с Великото Цяло, онази правилна обмяна, която, като резултат – произвежда Безсмъртието на Душата.] Ако тая влага не иде от океана, реките ще пресъхнат. И всяка река трябва да иде в океана, за да се осоли. Под "осоляване" разбирам вътрешно хармонизиране, в човека. Най-първо човек трябва да се научи да пие от Чистия Извор [това значи – да се учи пряко; вътрешно, от Бога]. Пияницата [т.е. този, който следва човешки поучения], като придобие един навик, мисли, че без вино [т.е. без външно човешко поучение] не може. Без вино може, а без вода не може.  Без човешка любов може, а без Божествена Любов не може. За Бога ще мислите като за най-красивото, най-великото Нещо, в света. И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Разрешението на въпроса е в Любовта. Фауст, отчасти, е дал разрешение на този въпрос. Фауст е намерил щастието в правене добро на човечеството. Той не е дошъл до идеала да работи за Бога. При общественото разбиране, човек работи за благото на обществото, на човечеството, а при Божественото - той работи, от Любов към Бога. До това схващане Фауст не е дошъл. Любовта към Бога е наука за Възвишените Души. Това е Великият Път, по който те сами са минали.  Който люби Великия, Великото творческо Начало в Битието, като отиде в Невидимия Свят, ще има достъп навсякъде. Искам всички да се влюбите в Господа и то така, че къщите ви да се запалят от четири страни и сърцата ви да трептят от любов. Цветята, изворите, звездите знаят къде е твоят Възлюбен. Обикни ги и само тогава те ще ти покажат къде е Той. Те знаят. Обикни ги! Любовта към Бога, това е вътрешната мистична опитност, която едни ще разрешават по един начин, други по друг начин. Животът на Земята има само един смисъл - познаване на Бога. Тогава Душата на човека е в Него. Той живее в Божествената Любов, в Любовта към Безграничния, който се проявява навсякъде по света.  Не мислите, че извън Бога ще придобиете Великото. То се добива само в Бога.  Като възлюбите Бога, лицето ви ще придобие една хубава светлина.  Докато любим Бога, ние сме на Небето - в Рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада - там е мястото на страданието, тъмнината, ожесточаването; страданията ви преследват на всяка стъпка. Сега вие сте в Рая. Гледайте да не направите прегрешения, за да не излезете от него.  Щом отречете Бога, страданията идат. Щом повярвате в Него, те изчезват.  Може без страдания. Кога? Когато човек възлюби Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сили, и работи съзнателно, да превърне страданията, в радости.  Иначе, вие ще се намерите в преходния, временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Ще остареете преждевременно [щом сте на степента на съзнанието на личности; т.е. низши астрални души – мъже и жени].  Казано е: "Няма да оставя да видите изтление." Това е опитността на онзи, който обича Бога [и това е само Висшата Душа, която действа извън времето и пространството, и вие трябва да се повдигнете на тази степен на разбиране, която има Висшата Душа, за да разберете същността на Безсмъртието: то е в правилната обмяна, във всеки един момент, с Единното Съзнание на Великото Цяло; т.е. в правилната обмяна с Бога]. Щом обичате Бога, Той ще ви посети и тогава животът ви ще се подобри. Ако сте били болни – ще оздравеете, ако сте били в лишения, всичко ще се достави. Ще живеете в изобилие. И в огъня да влезете, няма да изгорите. Всички врати ще се отворят за вас. Някой казва: "Не искам да страдам." Възлюби Господа и тогава всичко ще дойде. Слепотата и глухотата изчезват, работите се уреждат, по магически начин. Докато Любовта [към Бога; към Великия, но като осъзнато Първично Отношение!] е у вас, всички ще ви услужват. Дето е Любовта, там Майката присъства. И обратното - дето не е Любовта и Майката я няма. Един закон гласи: когато любиш Бога с всичкия си ум, сърце, Душа и Сила, ти си в съзвучие с целия Всемир и затова привличаш енергиите от целия Космос: те ще те обновят и повдигнат. Който люби Великия, ще има всичко, ще бъде заобиколен с добри хора, всички ще бъдат внимателни с него. Ако е земеделец, плодородието на земята му ще се увеличи. Той ще получи всички блага.  А който няма Любов към Великия, не получава никакви блага, т.е. не може да ги възприеме. Всички искат да бъдат разбрани и обичани от хората. Докато искат това, ще страдат. Искате ли да бъдете разбирани и обичани, първо трябва да обичате Бога. Истински човек наричам онзи, който люби Безграничния [и това е само Висшата Душа]. Това го определя като човек. Тогава ще цъфтите и ще издавате благоухание. Тогава ще бъдете извор, който постоянно блика.  Като любите Безграничния, влизате в Свободата. Любовта към Бога има своя център в горната част на главата. Този център се нарича "хилядолистник". Той още не е цъфнал. Докато не цъфне, не можете да разберете Живота.  Отправете мисълта си към този център, за да се разцъфне.  Ако не любите Бога, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни [мъже и жени; т.е. низши смъртни астрални души], докосвате се до грубия принцип на живота.  При любовта към Бога [като Живи Висши Души] привличате космическите енергии към себе си. Това дава условия да проявите дарбите си. Обичат ли се съвременните хора? Любовта им е фиктивна, т.е. преходна. Аз говоря за множеството [мъже и жени; т.е. низши смъртни астрални души]. Тяхната любов се основава на чувствата, но те не са израснали още да обичат Бога. Любовта към Бога - това е ново схващане. Тая Идея е почнала да прониква в човечеството от времето на пророците, но е още в първите си стъпки.  Любовта към Бога не е дадена наготово. Тя постепенно ще се придобива. Трябва да се образуват следните четири връзки [в зависимост от степента на развитие на човешкото съзнание]: ❈Първата връзка е от Бога към хората.  ❈Втората връзка е от нас към Бога, т.е. от създаденото към Бога.  ❈Третата връзка е от човека, към човека.  ❈Четвъртата връзка, най-възвишената, е от Бога към Бога. Какво значи четвъртата връзка? Тя значи следното: да виждам Бога, в своето лице, да Го виждам и във вашето.  Намерите ли Бога, ще намерите и всички хора. Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и другите Същества.  Щом се домогнете до Любовта към Безграничният, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност. Любовта към Бога е капиталът, който трябва да обработим. Това е Новата Култура. Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате Бога. Това значи, да обичате целия свят; всичко живо.“ Из: „Изворът на доброто“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Който не обича Бога, не може да обича и другите хора. Съзнанието ни да е изпълнено постоянно с Космичната Любов; с един Висок Идеал, на Човека-Душа! В този смисъл, обикновения път на дребнавото и низкото, по който върви човекът-личност, това е прелюбодейство!~~~~~~~~~~~~~~~~~~Боян Боев, последовател на Петър Дънов – Учителя: „Божественото седи в новото схващане на Любовта. Само по този начин може да се подмладите. Любовта ще ни въведе в Божествения свят. Съкровища се събират само чрез Любовта! Когато Любовта те посети, ти ще усещаш, че целият свят е твой. Според мен, който не обича Бога, не може да обича и другите.  Вие питате за методите на самообладанието. Учителят е говорил често по това. Той казва, че най-важния метод за самообладание е да имаме будно съзнание, връзка с Бога; съзнанието ни да е изпълнено постоянно с Космичната Любов! С един Висок Идеал! И тогава всяко нещо, което при друг случай би ни изкарало от търпение, сега за нас ще изглежда за тъй маловажно, незначително и дребнаво в сравнение с Великата Идея, за която живеем! За думите: „Не прелюбодействай“.  Когато човек [в смисъл: човекът-Душа] живее за един висок Идеал, когато работи за една светла, възвишена цел, когато желае да се изкачи до Светли слънчеви върхове на Духа и показва пътя за там и на другите, и когато стъпче тия свои Идеали, и тръгне по обикновения път на дребнавото и низкото [по който върви човекът-мъж, или жена], това е прелюбодейство!“  Из: „Писма от Боян Боев - Изгревът - Том 7“ 

Четем, в Откровение 2 глава, 4 стих: "имам това против тебе, че си оставил Първата си Любов."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Това значи, че съзнанието на обикновените хора-личности; т.е. съзнанието на мъжете и на жените е помрачено, поради пренебрегване на Любовта им към Бога, като Водещ Принцип, в живота им.

Защото Любовта към Бога, е Първата Любов на човека-Божествена Душа. Поради тази причина, обикновените хора-личности, са вън от Божествения Порядък. Те нямат правилна обмяна с Великото Цяло, като Негови части (където тече Реалният Живот; т.е. те нямат правилна обмяна с Христос; с Живия Бог, което е огромен проблем за личностите; те са  низшите астрални души).  Поради тази причина, хората-личности – остаряват и умират, и са лишени от Безсмъртие.

Просветлението е обратното възвръщане на Първата Любов на човека, която е в познаването и в Любовта му към Бога, и към Христос, и която Първа Любов – човекът личност (мъж, или жена), понеже е пренебрегнал, в съзнанието си, това съзнание е потъмняло. И до обратното възвръщане на тази изначална Първа Любов, в ума на човека-личност цари хаос; т.е. знанието, което този човек има  – не е подредено и затова то не може да бъде използвано. Такъв човек не знае, че се лута в тъмнина, при това – заблуждавайки се, че живее в светлина, и нещо повече – вместо да се занимава само със себе си и да учи само себе си, за да се повдигне до степента на съзнание на Висшата Божествена Душа (която първо люби Бога и Христа, и второ – действа извън времето и пространството) – такъв човек е склонен, гъделичкайки егото си – "да помага", като учи други хора, без да мисли за последствията, посочени в Матей 15:14 : " те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата."

Откровение 2 глава:"3 и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил. 4 Но имам това против тебе, че си оставил Първата си Любов. 5 И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти [т.е. ума ти] от мястото му, ако се не покаеш."
 Йоан 6:40
Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.Йоан 12:50
И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.Йоан 17:3
А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.1 Йоаново 2:25
И обещанието, което Той ни даде е това - вечен живот.1 Йоаново 5:11
И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му.1 Йоаново 5:13
Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син].1 Йоаново 5:20
Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот.Римляни 6:22
Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.

Просветлението е трансформиране на съзнанието на низшата астрална душа (т.е. на съзнанието на мъжа, или на жената), в съзнание на Висша Божествена Душа. То е процес на обратно възвръщане към Първичната, т.е. към Първата Любов на човека-Душа, която изначално е  била отправена към Бога и впоследствие е била опорочена. Факт е, че някога (преди да се яви човекът-личност), човекът-Божествена Душа, постепенно е изгубил тази своя Първа Любов, която е била към Бога и вместо нея е поставил любовта си към ближния (семейство и приятели), на първо място (и Бог е бил забравен, като Първа Любов). Така, постепенно, поради загубата на Първата си Любов, към Бога, човекът-Висша Божествена Душа (на Земята, а не извън времето и пространството) се е превърнал в човек-низша астрална душа; т.е. превърнал се е от Душа, зачената в Любов, в личност, плод на низши земни страсти. Тази подмяна, в земни условия,  на Първата Любов на човека-Висша Божествена Душа и вместо Нея – поставянето на пиедестал, от човека-личност, на онази изцапана с користолюбие, любов към ближния (и още – заменянето на радостта от чистите Божествени Идеи – с удоволствието от обсебването на плътно-материални ценности), е нарушило изначално установения Божествен Порядък. Това е въдворило нов, сурогатен човешки порядък, при който, на сцената се появява човекът-личност; този, който е станал причина за разтрогване на пряката си връзка с Бога и на неописуемите страдания, преживени от него, като резултат от безпомощното положение, в което личността се е оказала, след загубата на Първата си Любов ( когато е била, в съзнание на Душа). Т.е. понеже е изгубила своята първа Любов, която е към Бога и я е заместила с някакво (романтично, или плътско) влечение към ближния (или с някакво обсебване на ближния), личността е изгубила и своята Божествена Сила. В нашата епоха, на човека-личност му предстои обратния път.  Т.е. на този,  който е разбрал, че може да получи просветление – му предстои сериозна вътрешна работа, над самия себе си. Той трябва да трансформира (обратно) съзнанието си; от една по-низша, в една по-висша степен, каквато степента на съзнанието на Божествената Душа. В този ред на мисли  – на човека-личност му предстои първо – да научи за Първата си Любов; т.е. да научи за Любовта си към Бога и да я приложи, като водещ Принцип, в живота си и второ – чрез възвръщане на първата си Любов, да си възвърне обратно и пряката си връзка с Бога, заедно със своята Божествена Сила. Това е пътят на Доброто, който впоследствие преминава на по-висша степен – в път на Любовта. Обаче, изплащането на грешката, за загубата на първата Любов, става със страдания. Страданията са цената за погрешните избори на личностите. Учителя казва: „Чрез мъчението и страданието човек, намира пътя към Доброто. Следователно човек страда, за да влезе в пътя на доброто, да стане чист, да мисли право и да следва правия път – пътят на Любовта. Щом мине през страданието, човек се освобождава от юлара си [т.е. освобождава се от ограниченията, в съзнанието си, които е придобил, като човек-личност].“  Из: „Четирите елемента“ Страданието е път за Любовта. То е филтър – филтрира всички наши мисли, чувства и постъпки, в контекста на трансформацията; т.е. в контекста на преминаването на нашето низше съзнание, което е съзнание на обикновени земни хора: мъже и жени – във Висше съзнание на Божествени Души. Предизвикателствата, или страданията – са онези наши вътрешни състояния, които прогонват уюта на познатия стар пейзаж, от ума на личността ни и така ни подготвят за просветление. Всичко, около просветлението, става в съзнанието ни: и докато не се освободим от старите си възгледи за живота; т.е. докато не се освободим от възгледите на личността си (която е нашата низша астрална душа), ние не можем да възприемем нищо ново; т.е. ние не можем да възприемем съвършено новите, за нас, възгледи, които има нашата Висша Божествена Душа. Защото тя живее в съвършено други условия; тя действа в съвършено друга атмосфера – извън времето и пространството. Низшата астрална душа; личността (т.е. мъжът, или жената) живее в ограничение на съзнанието си, а Висшата Душа – живее в Свобода на съзнанието си. И в този смисъл – страданието е това, което – на прехода на преминаването ни от низше съзнание (на астрална душа), към Висше съзнание (на Божествена Душа) – "разорава" старите невронни връзки, в мозъка ни; т.е. страданието е това, което подготвя "почвата" в мозъка ни, за възприемане на новите идеи; за смяната на шаблоните на старите ни "низши" възгледи, с нови – "висши" разбирания. Не че старите идеи, на его-личността ни (т.е. на нашата низша астрална душа), са били непременно лоши; не, те са били добри, но на времето си. Те са били необходими за израстването ни, като личности (но само на онзи отминал етап от живота ни). Обаче животът се променя и във всеки момент, носи нещо ново, с което трябва, доброволно, да се съобразим (като го приемем, охотно). И понеже ние, без да осъзнаваме,  се съпротивляваме на новото, което идва в живота ни – по този начин, чрез съпротивата си, привличаме  страданията, които идват, в живота ни, като наши учители.  Страданието  винаги идва от нашето неприемане на новото; т.е. от нашата съпротива на Потока на живота; от съпротивата ни към нашата еволюция (като съзнания, които от низши, преминават във Висши). Затова страданието, освен че е неизбежно, но то е и напълно естествено – ние не можем да минем, без страданията; нито да ги избегнем, ако Провидението е решило да ни повдигне, в по-висока степен на съзнание. Но ако бързо поумняваме, ще знаем, че всичко в живота ни е предвидено до най-малките подробности и че всичко, което се случва в живота ни – е за наше добро и че трябва да благодарим на Небето, за него.

По-надолу, в предложения текст, от книгата на Майкъл Бърнард Бекуит – думата предизвикателство е "напудрена" дума, която, като сладка обвивка, идва да смекчи откровения драматизъм на думата страдание, за да можем да я преглътнем, по-лесно. Но в този текст на Бекуит (предназначен за хора, със съзнанието на личности; т.е. за обикновени мъже и жени, живеещи не Живот за Бога, т.е. не Живот за Великото Цяло, а живот за себе си, и за семейство, и приятели) – авторът изобщо няма предвид романтичния ореол на едно светско предизвикателство, свързано със задоволяване на някои желани бабаитски прищявки на егото, а нещо далеч по-дълбоко; иде реч за предизвикателствата – като нежелани състояния на егото; т.е. за страданията и за ползата, от тях, в контекста на духовното извисяване; в контекста на повдигането на личността (а това е низшата астрална душа), в по-висшата степен на съзнание, каквато е Висшата Божествена Душа. Защото низшата астрална душа (т.е. личността) и Висшата Божествена Душа – са полюси, в живота (както са полюси – физическият свят и Божественият Свят). В живота, само страданията са онзи път, който извежда Божествените ни Души, от мрака (в ума на човека-личност, обсебена от живота за себе си и – свързвайки я, с изначалната, но изгубена от хилядолетия, първа Любов, към Бога – отново я възвръща) към Светлината, Която е Христос. С други думи – възвръща човека-низша астрална душа – към Живота за Цялото, но не същата душа; със същите ограничени разбирания, а вече трансформирана – като съзнание на човек-Висша Божествена Душа. „Само страданията придават дълбочина на човека. А дълбочината показва съдържание на нещата“, казва Учителя. "Някой запита Учителя за страданията. Тогава Той каза: Страданията предшестват Любовта. Никой не може да опита Любовта [като човек-Висша Душа], докато не мине през страдания [като човек-личност; или като човек-низша астрална душа]. [Това е превръщане на низшето, във Висше; т.е. то е процес на постепенно преминаване на индивидуалното съзнание – от единия, в другия полюс на Живота. Страданията са белегът за Работа на Невидимия Свят, по повдигането на съзнанието на човека-личност, в по-висока степен на Божествена Душа.] Който е минал през тях, ще намери Любовта – най-голямото богатство, в света. Страданието е път за Любовта. То е филтър – филтрира всички наши  мисли, чувства и постъпки [и заменя егоистичните ни и користолюбиви възгледи, с благородни и безкористни]. Онези, които са скърбили, са по-красиви, отколкото тия, които не са скърбили. В лицето на първите, има мекота. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери най-голямото богатство. В това богатство се крие силата на човека. Страданието е първият признак, че Благословената Ръка работи върху човека [личност; върху човека-низша душа] и го изправя [за да достигне до положението на Висша Божествена Душа] . Страданията са направили човека велик. Страданията на великите хора са необходими, за да ги доведат до пълна вътрешна връзка с Любовта, с Бога. Щом страда, човек започва да мисли и да гради. Ще кажете, че този път е лош. Не, този път е труден само в началото. Колкото по-навътре влизате, той става по-красив и лек [защото Виделината, в Пътя, се увеличава]." Из: „СТРАДАНИЕТО“

Притчи 4:18 "Но пътя на праведните [т.е. на хората-Божествени Души] е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден."
Притчи 13:9 "Виделото на праведните  е весело, А светилникът [т.е. умът] на нечестивите  [т.е. на хората-личности] ще изгасне."~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


„Предизвикателствата [т.е. страданията] — указатели на вътрешното израстване
Предизвикателствата [т.е. страданията] разклащат любимите ни структури и схващания [на човека-личност], принуждавайки ни да отворим съзнанието си за нови идеи, възприятия и гледни точки [на човека-Божествена Душа].
Затова приветствайте предизвикателствата [т.е. страданията]! Нека те смутят познатия пейзаж на ума ви.

Не си губете времето да се молите за изчезването им — това не е конструктивен подход. Приветствайте ги, сприятелете се с тях и чрез утвърдителната молитва заявете наличието, във вътрешната ви съкровищница, на всичко необходимо да се справите. Това ще ви издигне до осъзнаването, че предизвикателствата работят за освобождаването на най-висшия ви потенциал [потенциала на хората-Висши Божествени Души]. Животът на хората, оставили благотворен отпечатък на тази Земя, е бил всичко друго, но не и лишен от предизвикателства [от страдания] — именно в контекста на тези трудности те са открили и изразили своите най-дълбоки заложби.
Повечето хора са несъзнателно привързани към тесния пашкул на сигурността [на хората-личности; на сигурността на низши астрални души], който са си изплели, мислейки, че ще ги предпази от житейските предизвикателства. Когато бъдат смело приветствани обаче, трудностите ни подтикват към по-дълбоко осъзнаване и пробуждане, тоест все по-близо до истинското щастие.
Кураж идва от старофренската дума corage, която означава „сърце“ и „дух“. Той е белегът на духовния воин, който продължава напред, въпреки неизвестността. Във всекидневието се иска сърцатост, за да изключим телевизора, компютъра и другите средства за развлечение, за да прекараме в собствената си компания [на Висша Божествена Душа; каквато е новата ни идентичност] – достатъчно време да се опознаем и сприятелим с всичко, което открием в себе си — всичко. Куражът означава да рискуваме да бъдем автентични  [но вече като Висши Божествени Души; чийто Идеал е постигане на Безсмъртието; на Вечния Живот].
Смелият човек не прави моралистични житейски разделения на приемливо и неприемливо. В своята духовна зрялост той различава нещата, но без да съди. В романа „2150“ на Теа Александър, един от героите проницателно отбелязва, че „мярката за еволюция на ума е неговата способност да приема неприемливото. Това, което може да е неприемливо на микро ниво, е винаги приемливо на Макро ниво. Помни, че от Макро гледна точка, всичко е съвършено, от Макро гледна точка – нищо не е ужасно. Ужасни могат да бъдат нещата само в микро перспективата, която е твърде ограничена, за да съумее да види, че живеем в напълно справедлив и балансиран макрокосмос и в него [т.е. на микро ниво], изживяваме само онова, което сме избрали [на Макро ниво]“.[2]
В макрокосмоса [където действа човекът-Висша Божествена Душа] има само ред; само ние, в микрокосмоса, виждаме хаос, поради увреденото си зрение [на хора-личности; т.е. на низши астрални души]. Отстъпим ли достатъчно назад [достигайки до осъзнаване целите на инволюцията, които са обратни на днешните стремления на еволюцията], ще забележим реда, в основата на всичко. С други думи, зад всяко човешко [инволюционно] отклонение, се крие духовно стремление [което, при инволюцията; т.е. до Христа – е било в посока, обратна на Истината, а при еволюцията; т.е. след Христа – Духът се стреми към Истината].
Куражът не е отсъствие на страх — той признава страха и не се бои от него. Когато сме смели, ние се отваряме за новото същество [което е висшата Божествена Душа], вплетено в тъканта на вече познатото ни същество [което е личността ни; т.е. низшата ни астрална душа – мъжът, или жената]. Куражът ускорява трансформацията ни [от низше съзнание, във висше съзнание; т.е. от личност, във висша Божествена Душа]  и повишава коефициента на щастие.
Отдадеността — печатът на Свободата
Бъдете честни. Признавайте си. Егото [т.е. низшата ни астрална душа; нашата личност] във всеки от нас се опитва да ни убеди, че сме по-пробудени, отколкото сме всъщност.
Духовната арогантност е коварна и донякъде се дължи на примамливото обещание на разни учения да ни доведат до „моментално просветление“ или на техники да ни направят способни да „медитираме като будистки монаси за не повече от 20 минути“!
Егото [т.е. низшата ни астрална душа; нашата личност – мъж/жена], се чувства чудесно от новината, че не е задължително пътят на трансформацията да е трънлив. Кой не обича да чува, че трябва само да повярва — а не да работи върху себе си, — за да се пробуди? Вдъхновението на думите се приема много по-лесно от усилията на практиката — в края на краищата утвърждаването, че сме неизменна част от Бог, не изисква дисциплината, необходима, за да реализираме Божието съзнание [на Висша Божествена Душа].

А ако вярваме в прераждането, може да си помислим: „Че защо да бързам, като винаги мога да постигна просветление в следващия живот?“
Няма смисъл да се превръщаме в духовни запалянковци, които тичат от семинар на семинар и цитират учителите си, но не практикуват нищо. Обикалянето на екзотични „енергийни центрове“ по света може да ни вдъхнови, но не може да замести практиката на отдадено седене под дървото бодхи на нашето съзнание. Безбройни са оправданията, които измисляме, за да избегнем полагането на усилията, нужни, за да се пробудим за присъщата си просветленост.
Мъдрите ангажименти, които поемаме, ни носят не ограничение, а свобода. За духовно незрелия, отдаденост е много страшна дума, защото се приема като принуда. За духовно зрелия обаче, тя е равнозначна на свобода, защото води към истинското щастие, което не може да бъде отнето. Когато поемете безусловен ангажимент към духовната си практика, в тази енергийна точка вселената ви откликва. Божието благоволение винаги е в служба на искрено отдадения практикуващ.
Съзнанието — способността да долавяме, че долавяме
Думата „съзнание“ се използва толкова небрежно, че лесно можем да изгубим усещане за истинския ѝ смисъл, особено когато се свързва с дефиницията за „пробуденост“. Пробуденото съзнание е състоянието, в което долавяме, че долавяме. Това е осъзнаването, че ние сме наблюдателят, вътрешният свидетел — не този, който анализира, мисли или дори медитира, а онова, което остава безучастен свидетел на всеки аспект от съществото.
Когато действително познаем себе си като Наблюдателя, се освобождаваме от ограниченията на външните етикети като мъж, жена, жълт, бял, черен, гей, нормален, вегетарианец, месояден, републиканец, демократ, християнин, индус, даоист и т.н. Всички те трябва да отпаднат, за да се покаже истинската ни самоличност, като чисто съзнание.
Убежденията, представите и възприятията са съдържанието на съзнанието, но не са самото съзнание. По какво съдим, че е така — по това, че те са подвластни на промяна и трансформация.
Самото съзнание, е непроменливият, безформен, вечно съществуващ аспект от съществото ни, който не може да бъде повлиян от нищо външно.
От първостепенна важност е да постигнем духовното разбиране, че имаме вътрешната способност да хармонизираме съдържанието на съзнанието си, със самото съзнание.
Когато направим това, съдържанието променя вибрационната си честота и съответно води към промяна във външните обстоятелства на живота ни.
Когато по този начин се влеем в естествения поток на живота, в съзвучие със законите, управляващи вселената, пожелаваме да останем в това състояние и доловили безграничността на съзнанието си, разбираме:
„Аз съм тук, за да живея отвъд самоналожените граници, да разбия рамките на личните си преживявания“.
Тогава участваме и творим танца на живота не като хора, успешно разрешаващи проблемите, а като пълноправни притежатели на духовното наследство от радост, любов, хармония и съзидателност. Ние сме тук не за да оцеляваме, а за да извисяваме, изразяваме и излъчваме динамичната мощ на съзнанието, което обитава сърцевината на съществото ни.
Всеки от нас стои на платформата на своя уникален еволюционен модел, напълно способен да се пробуди. Нека да възвисим себе си и [така, след като се пробудим, като Висши Божествени Души – да помогнем и на другите – и те да трансформират себе си, от низше личностно съзнание, на обикновени земни хора, към Висше Божествено ниво на съзнание на Души, които знаят, че са части на Общата Мирова Душа и затова живеят Живот, в Любовта и Доброто: Живот, за Цялото].“

Из: „Предизвикателствата — указатели на вътрешното израстване“ и „Отдадеността — печатът на свободата“
от книгата на Майкъл Бърнард Бекуит: „Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)“

"Любовта е Божествената мярка за Живота."
"Изпадне ли в дребнавости, човек никога не може да разбере Истината."
Петър Дънов – Учителя
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Низшата астрална душа (а това е личността на мъжа, или на жената) е изгубила Първата си Любов, към Бога и затова не разбира Божествената Любов; т.е.  тялото,  сърцето,  ума (понеже са материални светове) – не могат да разберат Божествената мярка и да си служат, с нея. Единствено Висшата Божествена Душа, която се е познала и се е разграничила от материалните светове (на тялото, на сърцето и на ума), и действа извън времето и пространството – може да върши Божията Воля: да люби Бога и ближния си и да не яде от забранения плод на Дървото за познаване на доброто и злото.
Учителя казва, за забранения плод: всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представляват забранения плод.  Как се нарича неговото дърво? – Дърво за познаване на доброто и злото.  Хората [личности – мъжете и жените] си предлагат по един, или няколко от забранените плодове, и после едни-други се обвиняват.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
▲ Хиляди години минаха от времето на Адам и Ева, но човечеството и до днес още яде от забранения плод. Време е вече, хората да разберат живота – в неговата същина.
▲ Мисли и чувства правилно онзи, който поставя мислите и чувствата си, на място. Размени ли местата им, той изгубва своята права мисъл, както и посоката на правите чувства.
▲ Страшно е положението на онзи, който не знае къде се крие забранения плод и не може да го избегне. Пазете се от плода на забраненото дърво [т.е. от плода на идеите, служещи на личния и колективен свещен егоизъм], в каквато форма и да ви се предлага – във форма на пари, на власт, на "любов".
▲ Който го познава, той лесно се отказва от него. Той всякога помни думите на Бога, казани на Адам и Ева: „От всичките плодове можете да ядете, но само от един няма да ядете“.
▲ За тази цел, хората трябва да се отделят, от своя личен живот, който ги свързва с дребнавостите.  [Хората са Души и затова трябва да се отделят от личността си на мъж, или на жена: това е низшето его; низшето себе, което има свои интереси, противоположни на тези на Божествената Душа.]
▲ Какво представлява забраненият плод? Всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представляват забранения плод.
▲ Как се нарича неговото дърво? – Дърво за познаване на доброто и злото.
▲ Хората си предлагат по един, или няколко от забранените плодове, и после едни-други се обвиняват.
▲ Не можеш да живееш добре, ако едного обичаш, а друг не обичаш.
Казано е в Писанието, че човек трябва да възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си Душа и Сила, и да възлюби и ближния си, като себе си. Това значи добър, истински живот. Няма ли тази Любов, човек не може да влезе в положението на ближния си, да разбере нуждите му и да му помогне.
▲ Човек е дошъл на Земята да учи, да се ползва от благата ѝ, да странства, без да се осакатява. Той е екскурзиант, който трябва да се свързва разумно със силите на Природата, да се ползва от тях. Като пътник, човек ще придобие знания и Добродетели, които ще занесе със себе си на другия свят. "
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Благодарение на своите криви разбирания, хората [т.е. личностите; мъжете и жените] са изопачили живота си, внесли са един дуализъм, в него. Съвременните християни са се отклонили от правия път.
В края на краищата, всички ще се разочароват и ще потърсят Единния, Истинския Бог. И днес още Той им говори, наблюдава живота им, грижи се за тях, но те не го виждат, не чуват какво им говори.
Колкото Ева можа да го чуе, толкова и те го чуват...
Когато тя се разговаряше със змията и се убеди от нея да вкуси от забранения плод, Бог беше там. Той наблюдаваше какво прави, помагаше ѝ, но тя беше чужда за неговите думи. Всичкото ѝ внимание беше насочено към онзи, който ѝ обещаваше щастлив живот...
Време е вече хората [да осъзнаят, че са Висши Божествени Души и] да разберат живота, в неговата същина. За тази цел, те трябва да се отделят, от своя личен живот [т.е. от низшето си его/или себе; от личността си на мъж, или на жена], който ги свързва с дребнавостите.
Изпадне ли в дребнавости, човек никога не може да разбере Истината.
Дребнавостите развалят настроението на човека [т.е. развалят настройката на човека, спрямо свободата на Висшия Божествен Порядък на нещата].
Той се намира в положението на човек [Висша душа], облечен с бели дрехи [на Висшия Божествен Порядък], но оцапан със сажди, с черни петна [алюзия за низшия човешки порядък на астралната душа]. Като погледне дрехите си, ужасява се. [„Мисълта е облекло на човека.“П.Д.]
Такова нещо са дребнавостите. Човек неусетно попада в тях и след това му е нужно време, докато се изчисти от последствията.
Хиляди години минаха от времето на Адам и Ева, но човечеството и до днес още яде от забранения плод.
Какво представлява забраненият плод?
Всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представляват забранения плод.
Хората си предлагат по един или няколко от забранените плодове, и после едни-други се обвиняват.
Страшно е положението на онзи, който не знае къде се крие забранения плод и не може да го избегне.
Обаче който го познава, той лесно се отказва от него.
Той се ползва от опитността на другите хора и всякога помни думите на Бога, казани на Адам и Ева: „От всичките плодове можете да ядете, но само от един няма да ядете“.
– Кой е този плод? Как се нарича неговото дърво? – Дърво за познаване на доброто и злото."
 [Дърво за познаване на доброто и на злото: същество (или учение), изповядващо дуалистични (т.е. разделящи битието на добро и зло) разбирания за живота, в контекста на агресия и неосъзнат егоизъм, подклаждан от дребнавостите; в смисъл –  иде реч за мисли, чувства и постъпки, които са в унисон с едно погрешно, външно разделяне на хората на добри и на лоши, в услуга на низшето ни себе (вместо да вярваме и прилагаме Единство и алтруизъм, в полза и за благото на Цялото; на Бога; на всички същества, което е в съгласие със законите на Живата природа и което разбиране, изказано с една дума, се нарича – Христос)... Егоизмът ни – личен и колективен – трябва да излезе, час по-скоро,  на светло, за да можем да го различим и така да се откажем, осъзнато, от него. Защото сега ние не осъзнаваме, че сме личности-роби на низшата си природа/или на низшето си его; илюзорно считайки се за самостойни същества. Забравили сме Първата си Любов, която е към Бога и сме враждебно настроени, към някои от себеподобните си. Затова страдаме, за да се опомним и да вземем адекватни мерки, за самовъзпитанието си, като  влезем осъзнато, в Разумния Божествен Принцип на меката нежност; на Любовта, към всеки "друг" човек; т.е. в Живота на Цялото, на Което сме само допълващи се един-другиго части. Но затова,  първо трябва да се определим като Души; като Божествени Души от Висш Порядък и като забравим, че сме мъже и жени, да започнем да се държим като Божествени Души. Тогава ще получим помощ, от Небето.]
Учителя: "Както думите имат определени места, в речта, така и мислите и чувствата имат точно определени места, в умственото и сърдечно полета, в които човек живее.
И тогава казваме, че мисли и чувства правилно онзи, който поставя мислите и чувствата си, на място. Размени ли местата им, той изгубва своята права мисъл, както и посоката на правите чувства.
За пример, кажете ли, че не живеете добре, това подразбира неправилно поставен живот, т.е. живот, бил той личен, семеен, или обществен, в който няма правилна връзка между мислите, чувствата и яденето. [Яденето – това е знанието; няма го, все още, разбирането, че: "Човек се храни чрез съзнанието. Съзнанието е процес на храненето на човека. Същинският човек се храни чрез своето съзнание."  "Човек, който не мисли, той не си дъвче храната."П.Д.]
Видите ли, че някой човек не мисли, не чувства и [следователно, Истинският Божествен човек –] не се храни добре , не може и да живее добре [на Земята; т.е. той няма изработен характер, по образ и подобие на Бога].
[„Не се храни добре“, в смисъл –  няма подредено вътрешно знание, с което се храни съзнанието, за да се разширява ежедневно, чрез мисли и разсъждения, върху чистите идеи на Божествения Порядък.] 
Мисълта се нуждае от чиста храна [т.е. от подредени идеи (от правилно подредено знание), които са плодове на Божествения Порядък], чувствата – също, организмът – също. При това положение само може да очаквате добър живот.
Хората мислят, че каквато храна [напр. неподредено знание] и да употребяват; [т.е.] както и да мислят и чувстват, могат да бъдат здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано с чистите мисли и чувства, с чистата и доброкачествена храна [която представляват подредените, в съзнанието, Божествени Идеи: те са чисти плодове, приемани чрез съзнанието].
Не можеш да живееш добре, ако обичаш само своите деца, а към другите си даже неприязнено разположен. Не можеш да живееш добре, ако едного обичаш, а друг не обичаш.
Казано е в Писанието, че човек трябва да възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си Душа и Сила, да възлюби и ближния си, като себе си. Това значи добър, истински живот. Няма ли тази Любов, човек не може да влезе в положението на ближния си, да разбере нуждите му и да му помогне.
Човек, със своите нечисти [т.е. неподредени по Божествен образец]  мисли, желания и постъпки, цапа понякога Чистото, в себе си...

Сега и на вас казвам: пазете се от плода на забраненото дърво, в каквато форма и да ви се предлага – във форма на пари, на власт, на „любов“.
За храна на Душата си, човек трябва да употребява само такива [подредени, според Божествения, а не според човешкия порядък]  мисли, чувства и желания [т.е. плодове], които не опияняват.
Следователно и до днес още се проповядва на хората, като на млади моми и момци [т.е. на още незрели хора], да не вкусват от плода, който действа опивателно.
 Забраненият плод [т.е. познаването на доброто и злото] е за мъдреците, за адептите, за светиите. За тях той е абсолютно безвреден, но за младите е опасен бич.
За младите е чистата, кристална вода  ["Всяко учение, което приспива хората, е вино; всяко учение, което пробужда хората, е вода."П.Д.]. Като пият от нея, те ще влязат в добрия, чистия и възвишен живот [на Божествения Порядък], към който Душата им се стреми.
 Човек е дошъл на Земята да учи, да се ползва от благата ѝ, да странства, без да се осакатява  [от дуалността. Божествената Душа трябва да се разграничи от дуалността, без да я осъжда, защото тя е на мястото си, що се отнася до проявите на личностите   (на мъжете и на жените), обаче мястото на Истинския Човек; на Божествената Душа и на Аз-ът, роден от Нея – не е в дуалността, а е извън времето и пространството].
Той е екскурзиант, който трябва да се свързва разумно със силите на Природата, да се ползва от тях. Като пътник, човек ще придобие знания и Добродетели, които ще занесе със себе си, на другия свят.
Който не обича да учи, казва, че докато е на Земята, ще си поживее, ще яде и пие, а като замине за другия свят, там ще учи. Така не се разсъждава. Ако човек на Земята не се е научил да работи, и на онзи свят няма да работи. Там не приемат мързеливи хора.
Животът е непреривен. Следователно, каквото е придобил човек на Земята, ще го занесе на онзи свят и там ще продължи работата си."
Из: "Начало и край"
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всички неща са създадени двуполюсни; т.е. всички неща имат и положителен, и отрицателен заряд, за да са в равновесие. Висшата Божествена Душа (за разлика от нейния антипод: низшата астрална душа), подхожда към всичко, откъм положителния му полюс (без да осъжда отрицателния), затова у Нея няма отрицателни чувства; т.е. у Нея няма никакъв негативизъм. Когато човек се припознае като Висша Божествена Душа, самият той – просто (в съзнанието си) сменя полюса си, по причина, че е израснал, в разбиранията си.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Елма: "Вие се включвате, във всичко, с отрицателни чувства, а отрицателни чувства, в работещите за Космоса, са изключени."  тук
 
 

Докато живее на Земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди. Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди; да се гневи. Сърденето на физическия свят, е масло, което се туря в яденето. Тъй щото, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място. Когато умният, светията се гневят, те разбират, защо се гневят. С гнева си, те ПОМАГАТ на по-слабите от тях, предават им енергия. Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения. Питам: колко от хората, които живеят на Земята, трябва да се гневят? От десет души, само на един е позволено да се гневи. Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Главата представя Божествения свят. Щом сте в Божествения свят, трябва да знаете, че в този свят не се позволява никакво сърдене.  Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди, да се гневи. Сърденето на физическия свят е масло, което се туря в яденето. Докато живее на земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди.  И най-великият Учител, Христос, като дойде на земята, разгневи се на търговците, които продаваха в храма, взе камшик и ги изгони навън.  Няма човек на Земята, който да не се е гневил.  Няма кротки хора на Земята.  Казвате някому: Не се сърди! – Не мога да не се сърдя.  Ако съм в Божествения свят, там съм повече от светия; там съм добър, кротък човек.  На Земята и най-добрият човек се сърди.  Гледате някой се усмихва, дава вид, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: Какво присъствие на Духа има този човек! – Това е роля, която той играе. Турете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне.  За физическия живот сърденето е необходимо. Ако човек не се сърди, главата му би се пръснала. Гневът заобля главата на човека, придава ѝ хубава форма. Ако човек не се гневи, главата му отстрани щеше да бъде сплесната.  Гневът е войник, който стои на поста си и казва: Главата си давам за моя господар!  Тъй щото, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място.  Гневът е запаленият огън в огнището. Ако умеете да запалите този огън добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисъл.  Но да духате този огън и да не можете да го запалите, да напълните очите си с дим и пепел, този огън не е на мястото си. Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия.  Глупавият човек не [бива да] се гневи [защото е (все още) егоист, в убежденията си и живее само за себе си, и семейството си. Когато един егоист (който не живее за Цялото), се гневи – "ще го глобят"; той винаги ще бъде "обран" (енергийно), от низшите духове].  Когато умният, светията се гневят, те разбират, защо се гневят. С гнева си, те ПОМАГАТ на по-слабите от тях, предават им енергия. Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения.  Питам: колко от хората, които живеят на Земята, трябва да се гневят? От десет души, само на един е позволено да се гневи.  Ако ви накарат да изберете хора за Земята, от кои ще вземете: от десетте, от стоте или от хилядата? Ако изберете само от хилядата, те ще бъдат хора от физическия свят, които само ще се гневят. Затова, трябва да изберете хора от трите свята: един от Божествения свят, от десетте, които ще турите на главата; десет ще вземете от ангелския свят, от стоте, които ще турите в сърцето; най-после ще вземете сто от хилядата, които ще поставите на физическия свят. След това ще размесите тия хора, за да си окажат известно влияние.  Това е закон, който можете да приложите при възпитанието от една страна и за подмладяването – от друга.  Ако не разбирате този закон, вие не можете да се подмладите, не можете да усилите паметта си.  Защо отслабва паметта на човека? Защото той изразходва физическите си сили и няма откъде да дойдат нови.  Ако човек води война цели 10-15 години наред, той съвършено ще се изтощи. Следователно, по колко пъти на ден най-много човек трябва да се гневи? Питам: по кой начин умният човек може да въздейства на гнева си?  Щом се разгневи, той трябва да направи едно математическо изчисление, за колко време да даде ход на тази енергия да се изразходва. Невидимият свят, природата държи сметка за тази енергия. За тази цел има часовник, който определя количеството на изразходваната енергия при гнева. Човек има право да изразходва само толкова енергия, колкото е определено. Ако изразходва повече от определеното количество, ще го глобят. Има случаи, когато човек трябва да се разгневи на себе си, за да тръгнат работите му напред. Гневът събужда активността в човека. Той представя вътрешен процес в човека, който трябва да се изучава. И тъй, човек трябва да изучава своите състояния, да прави ред изчисления. За пример, дойде някое радостно чувство в човека. Той трябва да изчисли, колко време ще трае тази радост, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него.  Някои хора ще критикуват, ще кажат: Защо се радва този човек? Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева и тия – при радостта. Трябва да следите, какво може да произведе радостта и какво – гневът.  За пример, радостен сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари. Бакалинът ви поглежда и казва: Без пари не давам. След вас влиза друг човек, сърдит, гневен и казва на бакалина: Скоро, дай едно кило захар, или ще те убия! Бакалинът веднага дава едно кило захар. В този случай, гневът дава резултат. На другия ден, този човек отива при бакалина, извинява се и плаща захарта. Бакалинът се чуди и казва: Добър човек бил той. Обаче, едновременно с това той съзнава грешката си към първия, на когото не дал захар. Оттук вадим следния закон. Човек трябва да работи в живота първо с низшите сили, а после с висшите, а не обратно.  Ако отивате при канарите, няма да им говорите меко, благо, но ще вземете чук и длето и ще удряте, да получите от тях някакъв скъпоценен камък. Те ще ви дадат нещо и ще кажат: Добре, че с малко се освободихме.  Същият закон действа и в живота. Когато дойде някой при вас да ви иска нещо и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте, каквото ви иска и благодарете, че с малко се освободихте.  Често вие говорите за любовта, искате чрез нея да уредите живота си, но не върви. Защо? Вие трябва да знаете, къде какви закони да прилагате.  Следователно, когато говорите за Божествени, за възвишени работи, вие трябва да измените положението си, т.е. да не бъдете на Земята, но да се качите в по-висок свят. Божественото не може да бъде в услуга на земните желания. Щом се отправяте към Божествения свят, трябва да се откажете от земните желания. Човек може да живее на Земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начин той ще има резултатите на Божествения свят. Казвате: Ние трябва да бъдем духовни!

Духовен е само онзи човек, който е развил своето причинно тяло, с което да разбира причините и последствията на нещата. В широк смисъл на думата ”духовен човек”се разбира онзи, който стои по-високо и от учения, и от разумния, и от гениалния.

Обаче, в тесен смисъл на думата, духовен човек е всеки религиозен. Този човек живее повече на физическия свят.  Истински духовният знае законите за трансформиране на енергиите.  Когато работи умствено, или духовно, той знае, в кои центрове да локализира енергията си.  Ето защо, духовният човек никога не иждивява [не изразходва] енергията си напразно. Каквато работа започне, той всякога ще я завърши успешно.  И вие, като ученици, трябва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате в живота си.  За духовния човек всяко движение, всяко побутване по главата, по челото или другаде, има дълбок смисъл.  Обикновеният човек прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения.“ Из: „Малкият повод - 1927 г.“ 

Докато живее на Земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди. Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди; да се гневи. Сърденето на физическия свят, е масло, което се туря в яденето. Тъй щото, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място. Когато умният, светията се гневят, те разбират, защо се гневят. С гнева си, те ПОМАГАТ на по-слабите от тях, предават им енергия. Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения. Питам: колко от хората, които живеят на Земята, трябва да се гневят? От десет души, само на един е позволено да се гневи. Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Главата представя Божествения свят. Щом сте в Божествения свят, трябва да знаете, че в този свят не се позволява никакво сърдене.  Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди, да се гневи. Сърденето на физическия свят е масло, което се туря в яденето. Докато живее на земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди.  И най-великият Учител, Христос, като дойде на земята, разгневи се на търговците, които продаваха в храма, взе камшик и ги изгони навън.  Няма човек на Земята, който да не се е гневил.  Няма кротки хора на Земята.  Казвате някому: Не се сърди! – Не мога да не се сърдя.  Ако съм в Божествения свят, там съм повече от светия; там съм добър, кротък човек.  На Земята и най-добрият човек се сърди.  Гледате някой се усмихва, дава вид, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: Какво присъствие на Духа има този човек! – Това е роля, която той играе. Турете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне.  За физическия живот сърденето е необходимо. Ако човек не се сърди, главата му би се пръснала. Гневът заобля главата на човека, придава ѝ хубава форма. Ако човек не се гневи, главата му отстрани щеше да бъде сплесната.  Гневът е войник, който стои на поста си и казва: Главата си давам за моя господар!  Тъй щото, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място.  Гневът е запаленият огън в огнището. Ако умеете да запалите този огън добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисъл.  Но да духате този огън и да не можете да го запалите, да напълните очите си с дим и пепел, този огън не е на мястото си. Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия.  Глупавият човек не [бива да] се гневи [защото е (все още) егоист, в убежденията си и живее само за себе си, и семейството си. Когато един егоист (който не живее за Цялото), се гневи – "ще го глобят"; той винаги ще бъде "обран" (енергийно), от низшите духове].  Когато умният, светията се гневят, те разбират, защо се гневят. С гнева си, те ПОМАГАТ на по-слабите от тях, предават им енергия. Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения.  Питам: колко от хората, които живеят на Земята, трябва да се гневят? От десет души, само на един е позволено да се гневи.  Ако ви накарат да изберете хора за Земята, от кои ще вземете: от десетте, от стоте или от хилядата? Ако изберете само от хилядата, те ще бъдат хора от физическия свят, които само ще се гневят. Затова, трябва да изберете хора от трите свята: един от Божествения свят, от десетте, които ще турите на главата; десет ще вземете от ангелския свят, от стоте, които ще турите в сърцето; най-после ще вземете сто от хилядата, които ще поставите на физическия свят. След това ще размесите тия хора, за да си окажат известно влияние.  Това е закон, който можете да приложите при възпитанието от една страна и за подмладяването – от друга.  Ако не разбирате този закон, вие не можете да се подмладите, не можете да усилите паметта си.  Защо отслабва паметта на човека? Защото той изразходва физическите си сили и няма откъде да дойдат нови.  Ако човек води война цели 10-15 години наред, той съвършено ще се изтощи. Следователно, по колко пъти на ден най-много човек трябва да се гневи? Питам: по кой начин умният човек може да въздейства на гнева си?  Щом се разгневи, той трябва да направи едно математическо изчисление, за колко време да даде ход на тази енергия да се изразходва. Невидимият свят, природата държи сметка за тази енергия. За тази цел има часовник, който определя количеството на изразходваната енергия при гнева. Човек има право да изразходва само толкова енергия, колкото е определено. Ако изразходва повече от определеното количество, ще го глобят. Има случаи, когато човек трябва да се разгневи на себе си, за да тръгнат работите му напред. Гневът събужда активността в човека. Той представя вътрешен процес в човека, който трябва да се изучава. И тъй, човек трябва да изучава своите състояния, да прави ред изчисления. За пример, дойде някое радостно чувство в човека. Той трябва да изчисли, колко време ще трае тази радост, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него.  Някои хора ще критикуват, ще кажат: Защо се радва този човек? Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева и тия – при радостта. Трябва да следите, какво може да произведе радостта и какво – гневът.  За пример, радостен сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари. Бакалинът ви поглежда и казва: Без пари не давам. След вас влиза друг човек, сърдит, гневен и казва на бакалина: Скоро, дай едно кило захар, или ще те убия! Бакалинът веднага дава едно кило захар. В този случай, гневът дава резултат. На другия ден, този човек отива при бакалина, извинява се и плаща захарта. Бакалинът се чуди и казва: Добър човек бил той. Обаче, едновременно с това той съзнава грешката си към първия, на когото не дал захар. Оттук вадим следния закон. Човек трябва да работи в живота първо с низшите сили, а после с висшите, а не обратно.  Ако отивате при канарите, няма да им говорите меко, благо, но ще вземете чук и длето и ще удряте, да получите от тях някакъв скъпоценен камък. Те ще ви дадат нещо и ще кажат: Добре, че с малко се освободихме.  Същият закон действа и в живота. Когато дойде някой при вас да ви иска нещо и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте, каквото ви иска и благодарете, че с малко се освободихте.  Често вие говорите за любовта, искате чрез нея да уредите живота си, но не върви. Защо? Вие трябва да знаете, къде какви закони да прилагате.  Следователно, когато говорите за Божествени, за възвишени работи, вие трябва да измените положението си, т.е. да не бъдете на Земята, но да се качите в по-висок свят. Божественото не може да бъде в услуга на земните желания. Щом се отправяте към Божествения свят, трябва да се откажете от земните желания. Човек може да живее на Земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начин той ще има резултатите на Божествения свят. Казвате: Ние трябва да бъдем духовни!

Духовен е само онзи човек, който е развил своето причинно тяло, с което да разбира причините и последствията на нещата. В широк смисъл на думата ”духовен човек”се разбира онзи, който стои по-високо и от учения, и от разумния, и от гениалния.

Обаче, в тесен смисъл на думата, духовен човек е всеки религиозен. Този човек живее повече на физическия свят.  Истински духовният знае законите за трансформиране на енергиите.  Когато работи умствено, или духовно, той знае, в кои центрове да локализира енергията си.  Ето защо, духовният човек никога не иждивява [не изразходва] енергията си напразно. Каквато работа започне, той всякога ще я завърши успешно.  И вие, като ученици, трябва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате в живота си.  За духовния човек всяко движение, всяко побутване по главата, по челото или другаде, има дълбок смисъл.  Обикновеният човек прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения.“ Из: „Малкият повод - 1927 г.“ 

Докато живее на Земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди. Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди; да се гневи. Сърденето на физическия свят, е масло, което се туря в яденето. Тъй щото, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място. Когато умният, светията се гневят, те разбират, защо се гневят. С гнева си, те ПОМАГАТ на по-слабите от тях, предават им енергия. Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения. Питам: колко от хората, които живеят на Земята, трябва да се гневят? От десет души, само на един е позволено да се гневи. Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Главата представя Божествения свят. Щом сте в Божествения свят, трябва да знаете, че в този свят не се позволява никакво сърдене.  Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди, да се гневи. Сърденето на физическия свят е масло, което се туря в яденето. Докато живее на земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди.  И най-великият Учител, Христос, като дойде на земята, разгневи се на търговците, които продаваха в храма, взе камшик и ги изгони навън.  Няма човек на Земята, който да не се е гневил.  Няма кротки хора на Земята.  Казвате някому: Не се сърди! – Не мога да не се сърдя.  Ако съм в Божествения свят, там съм повече от светия; там съм добър, кротък човек.  На Земята и най-добрият човек се сърди.  Гледате някой се усмихва, дава вид, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: Какво присъствие на Духа има този човек! – Това е роля, която той играе. Турете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне.  За физическия живот сърденето е необходимо. Ако човек не се сърди, главата му би се пръснала. Гневът заобля главата на човека, придава ѝ хубава форма. Ако човек не се гневи, главата му отстрани щеше да бъде сплесната.  Гневът е войник, който стои на поста си и казва: Главата си давам за моя господар!  Тъй щото, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място.  Гневът е запаленият огън в огнището. Ако умеете да запалите този огън добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисъл.  Но да духате този огън и да не можете да го запалите, да напълните очите си с дим и пепел, този огън не е на мястото си. Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия.  Глупавият човек не [бива да] се гневи [защото е (все още) егоист, в убежденията си и живее само за себе си, и семейството си. Когато един егоист (който не живее за Цялото), се гневи – "ще го глобят"; той винаги ще бъде "обран" (енергийно), от низшите духове].  Когато умният, светията се гневят, те разбират, защо се гневят. С гнева си, те ПОМАГАТ на по-слабите от тях, предават им енергия. Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения.  Питам: колко от хората, които живеят на Земята, трябва да се гневят? От десет души, само на един е позволено да се гневи.  Ако ви накарат да изберете хора за Земята, от кои ще вземете: от десетте, от стоте или от хилядата? Ако изберете само от хилядата, те ще бъдат хора от физическия свят, които само ще се гневят. Затова, трябва да изберете хора от трите свята: един от Божествения свят, от десетте, които ще турите на главата; десет ще вземете от ангелския свят, от стоте, които ще турите в сърцето; най-после ще вземете сто от хилядата, които ще поставите на физическия свят. След това ще размесите тия хора, за да си окажат известно влияние.  Това е закон, който можете да приложите при възпитанието от една страна и за подмладяването – от друга.  Ако не разбирате този закон, вие не можете да се подмладите, не можете да усилите паметта си.  Защо отслабва паметта на човека? Защото той изразходва физическите си сили и няма откъде да дойдат нови.  Ако човек води война цели 10-15 години наред, той съвършено ще се изтощи. Следователно, по колко пъти на ден най-много човек трябва да се гневи? Питам: по кой начин умният човек може да въздейства на гнева си?  Щом се разгневи, той трябва да направи едно математическо изчисление, за колко време да даде ход на тази енергия да се изразходва. Невидимият свят, природата държи сметка за тази енергия. За тази цел има часовник, който определя количеството на изразходваната енергия при гнева. Човек има право да изразходва само толкова енергия, колкото е определено. Ако изразходва повече от определеното количество, ще го глобят. Има случаи, когато човек трябва да се разгневи на себе си, за да тръгнат работите му напред. Гневът събужда активността в човека. Той представя вътрешен процес в човека, който трябва да се изучава. И тъй, човек трябва да изучава своите състояния, да прави ред изчисления. За пример, дойде някое радостно чувство в човека. Той трябва да изчисли, колко време ще трае тази радост, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него.  Някои хора ще критикуват, ще кажат: Защо се радва този човек? Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева и тия – при радостта. Трябва да следите, какво може да произведе радостта и какво – гневът.  За пример, радостен сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари. Бакалинът ви поглежда и казва: Без пари не давам. След вас влиза друг човек, сърдит, гневен и казва на бакалина: Скоро, дай едно кило захар, или ще те убия! Бакалинът веднага дава едно кило захар. В този случай, гневът дава резултат. На другия ден, този човек отива при бакалина, извинява се и плаща захарта. Бакалинът се чуди и казва: Добър човек бил той. Обаче, едновременно с това той съзнава грешката си към първия, на когото не дал захар. Оттук вадим следния закон. Човек трябва да работи в живота първо с низшите сили, а после с висшите, а не обратно.  Ако отивате при канарите, няма да им говорите меко, благо, но ще вземете чук и длето и ще удряте, да получите от тях някакъв скъпоценен камък. Те ще ви дадат нещо и ще кажат: Добре, че с малко се освободихме.  Същият закон действа и в живота. Когато дойде някой при вас да ви иска нещо и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте, каквото ви иска и благодарете, че с малко се освободихте.  Често вие говорите за любовта, искате чрез нея да уредите живота си, но не върви. Защо? Вие трябва да знаете, къде какви закони да прилагате.  Следователно, когато говорите за Божествени, за възвишени работи, вие трябва да измените положението си, т.е. да не бъдете на Земята, но да се качите в по-висок свят. Божественото не може да бъде в услуга на земните желания. Щом се отправяте към Божествения свят, трябва да се откажете от земните желания. Човек може да живее на Земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начин той ще има резултатите на Божествения свят. Казвате: Ние трябва да бъдем духовни!

Духовен е само онзи човек, който е развил своето причинно тяло, с което да разбира причините и последствията на нещата. В широк смисъл на думата ”духовен човек”се разбира онзи, който стои по-високо и от учения, и от разумния, и от гениалния.

Обаче, в тесен смисъл на думата, духовен човек е всеки религиозен. Този човек живее повече на физическия свят.  Истински духовният знае законите за трансформиране на енергиите.  Когато работи умствено, или духовно, той знае, в кои центрове да локализира енергията си.  Ето защо, духовният човек никога не иждивява [не изразходва] енергията си напразно. Каквато работа започне, той всякога ще я завърши успешно.  И вие, като ученици, трябва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате в живота си.  За духовния човек всяко движение, всяко побутване по главата, по челото или другаде, има дълбок смисъл.  Обикновеният човек прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения.“ Из: „Малкият повод - 1927 г.“ 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Всеки човек, в живота си, ще минава през страдания дотогава, докато дойде до абсолютно безкористие.“
 Из: „По Бога направени - 1929 г.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Бъди БЕЗКОРИСТЕН – това се отнася до идейните хора, а обикновените хора – нека работят, както разбират.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Знайте, че Любовта е единствената безкористна сила. Тя от никого нищо не иска. Който люби истински, сам се радва на Любовта си – нищо не очаква. 70-141
Користолюбието ограничава човека и създава кармични отношения между него и близките му. 56-122
Майката прегръща детето си, което е направила кумир за себе си, и мисли, че то ще я спаси. Това е користолюбие. 70-1в7
Всеки човек в живота си ще минава през страдания до тогава, докато дойде до абсолютно безкористие. 130-2в
Човек трябва да бъде без корист, на Земята. – Може ли да бъде това на Земята? - Не може. Дотогава, докато ти [в съзнанието си], си на Земята [защото се изживяваш като личност; като низше аз – мъж, или жена] и  [затова] имаш една нишка с нея, ти користолюбието си, ще си го носиш. Но казвам: користолюбието ти да бъде само с един корен [т.е. ти трябва, без всякакво съмнение, да знаеш, че си на полюса на користолюбието, намиращ се във Физическия свят и че трябва, съзнателно, да се придвижиш, към другия полюс – безкористието, което се намира само в Божествения; в Идейния свят]. 42.11-26
Царският син, като Душа [т.е. Висшият Аз], която съзнава Единението си с Бога, не се нуждае от пари.
Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека работят както разбират.
Аз не говоря за буквата на нещата. Когато извършваш някаква работа, или някаква услуга, идейно, и ти платят за това, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш в Душата си, нито в ума или сърцето си някаква мисъл, или някакво желание, да ти платят.
Върши всичко идейно и безкористно, та и когато ти плащат, или не ти плащат, да си готов, да не се смути Духът ти. Идейна, безкористната работа с нищо не се изплаща.“
Из книгата: „Добродетели“
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
И радостите, и страданията изграждат Добродетелите, в човека.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава Добродетели. Нямате ли Добродетели, вашият Дух не може да прояви своята мощна сила. Това е естественият ред на нещата. Страданията са едно благо за нас, което Природата употребява. Без страдания, вие ще останете чужди един на друг и никога няма да се разберете. Страданията и радостите на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите Добродетели. Те са, значи, материалът, върху който сърцето ще работи. Добродетелите пък стават градиво за Духа, за да създаде Той своите велики мисли. Всичко това е свързано едно с друго. Вие ще опитате тия неща. Почнете да мислите върху някое страдание и ще го превърнете в радост.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Чрез страданията, ти се сближаваш и свързваш с окръжаващите хора, които са близо до тебе. Следователно, днес страданията са едно благо за нас, което Природата употребява. Без страдания, вие ще останете чужди един на друг и никога няма да се разберете.
И тъй, най-първо имате страдания на тялото. Техните качества се разглеждат от сърцето, което отпосле ги превръща в добродетели.
Страданията и радостите на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите Добродетели. Те са, значи, материалът, върху който сърцето ще работи. Добродетелите пък стават градиво за Духа, за да създаде Той своите велики мисли. Всичко това е свързано едно с друго. Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава добродетели. Нямате ли добродетели, вашият Дух не може да прояви своята мощна сила. Това е естественият ред на нещата.
Вие ще опитате тия неща. Почнете да мислите върху някое страдание и ще го превърнете в радост.
Засега вие сте в тази фаза на живота, когато страданията идват върху ви, но те са едно незаменимо благо за вас. Ще бъдете смели и решителни, да изнесете тия страдания по един най-естествен начин. Само тогава сегашната наука има смисъл.
Сега, колко желания и мисли има, които ви смущават! Ако при вас дойде някоя по-чувствителна Душа, тя ще констатира една натегнатост.
Вие се събирате заедно, но всичките ви връзки са още официални. Аз ги наричам неорганически, механически, връзки по необходимост. Това става и в света. Някой път, по необходимост, се събират хора от противоположни лагери и създават помежду си отношения, като че живеят в съгласие. Но в школата вашите отношения трябва да бъдат разумни, понеже те са условия, при които вашият характер може да се прояви. Ако тук не можете да научите законите, в природата ще ги научите, само че там това ще ви отнеме много дълъг период от време и ще преживеете може би 10 – 20 – 100 пъти по-големи страдания, и пак ще дойдете до същите резултати и заключения.
Като четете Стария Завет, ще видите каква е била школата на пророците. Всички пророци, които са били определени да повдигнат някого, всякога са бивали поставяни на големи страдания и изпитания, тъй наречени „вътрешни изпитания“, за да се приготвят за живота, да разбират законите на Природата и да изпълняват Волята Божия. Положението им не е било много розово, но те са били хора със силна воля.
Трябва да знаете, че първото нещо, необходимо за вас, е Чистотата [в мислите, чувствата и действията]. Ако искате да бъдете обичани, чистота [в мислите, чувствата и действията] ви е необходима. Ако искате да бъдете запазени от болести, чистотата [в мислите, чувствата и действията] ви е необходима. Тази идея трябва тъй да залегне у вас, да знаете, че друг път няма. И сега, аз бих желал онези [Души], от вас, които правят опити, да бъдат като първите пъпки, които се разцъфтяват, та да може по този начин един на друг да си помагате. Щом имате това истинско разбиране за нещата, вие ще бъдете в сила да помогнете комуто и да е.
Следователно ще изучавате приспособленията, т.е. условията на живота.
Ще изучавате и свойствата на елементите. Ако ставате твърди и жестоки в себе си, трябва да знаете, че имате много неорганическо желязо.
Ако въображението, или фантазията ви става анормална, среброто ви се увеличава, т.е. имате повече сребро в кръвта си.
Ако мислите, че сте някой голям философ или гений, много неорганическо злато е влязло в кръвта ви.
Всичките елементи в човека са точно математически определени – ни повече, ни по-малко.
Природата не търпи излишък.
Колко атома злато трябва да има човек в кръвта си, колко атома желязо – всичко това е точно определено.
Когато човек достигне своето съвършенство, елементите са съразмерно, хармонично разпределени в кръвта му.
В обикновените хора всички елементи не са тъй хармонично разпределени, вследствие на което се раждат разни дефекти в характера им.
Когато желязото стане органическо и се увеличи, човек става по-устойчив, по-твърд – повече издържа.
Ако среброто, което влиза в състава на кръвта, стане органическо, у човека се развива въображението. Влиянието на месечината върху него е силно. Астролозите казват, че месечината била майка на въображението.
Та мнозина от вас трябва да преустроите телата си. Това е доста трудна задача, с която съм ви занимавал толкова години, но същевременно тя е задача, която може да се разреши разумно. Тя няма да се разреши в един или в два дена, нито в една година, но ще се разрешава постепенно.
Ще ви дам едно разяснение: имате някакво неразположение. Трябва да знаете какво е това неразположение и как се лекува. Ако имате неразположение на сърцето, туй неразположение се лекува лесно, но има и такива състояния, които траят по-дълго време: може би час, два, ден, седмица, месец, а понякога и година.
В такъв случай, когато минавате през тази криза, ще намерите едно лице подобно на вас, една близка вам Душа [а не личност], която може да ви помогне.
Все ще намерите един ваш приятел, който има отлично състояние, разположение на Духа, който ви разбира, влиза в положението ви, обича ви и с него ще дружите.
Няма да дружите с някой песимист.
И като отидете при този ваш приятел, вие ще изпитате едно разположение на Душата си. Ще дружите с този човек, и той ще ви служи като ограда, докато вашата рана оздравее.
Човек може да се нарани и в духовно отношение. Тогава се раждат състояния на душевна болезненост. Те се раждат и у млади, и у стари.
Някой път тия заболявания се лекуват мъчно, но все-пак могат да се лекуват.
Ще потърсите, значи, само един такъв приятел, не двама; за вас е достатъчен един приятел. И тогава не разправяйте състоянията си комуто и да е, но бъдете искрени само към тази Душа, сродна на вас.
Разчитайте на нея само заради Чистотата [в мислите, чувствата и действията] и Добродетелите ѝ.
Ако тази Душа ви бъде приятел, в пълния смисъл на думата, тогава болките на сърцето ще се лекуват лесно, а болките на тялото ще се лекуват още по-лесно.
Но влезете ли в света, ще се пазите, защото най-първо окръжаващите ви хора [т.е. личностите – мъже и жени] ще искат да ви извадят от това място, в което се намирате. Те ще ви поставят на изпит.
В светския дух има едно разположение да разчепкват идеите на хората, да видят доколко те са устойчиви в своите идеи и оттам си правят заключенията.
Ако си ученик или студент и се занимаваш по-сериозно с окултната наука, другите студенти ще почнат да говорят за теб и да казват: оставете този човек, той е голям философ! Ще гледат доколко можеш да издържаш.
Ако имаш силна воля или дълбоко схващане на нещата, ще издържиш ден, два, седмица и повече, и тогава те ще изменят своето разположение.
Но изгубиш ли равновесието си, те ще кажат: разбрахме колко си силен. Те ще изпитат задоволство, че са намерили човек, с когото могат да си играят.
Един ученик от окултната школа може да стане обект за присмех на другите хора, но той трябва да се пази от това. Той трябва да се повдигне в себе си и в края на краищата всички да познаят, че у него има нещо повече, отколкото у тях.
Та ще се привикнете да влизате в положението на другите.
Затова трябва да приложите Любовта, да пуснете този ток. Ако е въпрос за пущане на електричество, вие знаете как става това, но как се пуща Любовта, това трябва да учите.
Най-първо ще се научите да превръщате вашите състояния.
Постарайте се да измените всяко ваше неразположение – и най-малкото дори. Това ще правите, когато сте свободни и няма с какво да се занимавате.
Когато направите първия опит и видите, че сте превърнали едно ваше състояние, ще почувствате голяма радост в себе си, като че сте направили някое ново откритие.
Може да направите един опит, 2–10–15 опити и всички да бъдат безрезултатни – това да не ви отчайва. Продължавайте опитите. И от първия опит, в който сполучите, ще добиете твърда вяра, че от вас може да стане нещо.
Сега Природата ви е турила известни настроения – те са хубави, но настроенията са чужд капитал. [То е все едно, че] Вие отивате в една гостилница, дето някой господин ви угощава. Вие разчитате на него, доволни сте и казвате осигурих се!
Не, този господин може да ви угости само един път, после ще търсите друг някой да ви нагости.
Ти не разчитай на този господин, не си осигурен. Утре ще се намериш пред нова мъчнотия.
Днес той ще ти даде, може би, много блюда с ядене, но на следния ден няма да имаш нито едно и това ще предизвика по-голямо страдание в теб.
Затова, човек трябва да се научи сам да си изкарва прехраната [т.е. сам да превръща нежеланите си състояния, в желани състояния, с които Душата се храни. „Доброто е храната, съществената храна, с която душата се храни.“ „Когато Душата се храни, човек е силен. Когато сърцето се храни, човек е благороден. Когато умът се храни, човек е просветен.“ „Божествените добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, са Хлябът, с който Душата се храни.“ „Словото е насъщният Хляб за Душата, от който тя се нуждае всеки ден. Когато Душата се храни със Словото Божие, тя става мощна, велика. Който е хранил Душата си със Словото, днес той е гражданин на Царството Божие. Сега и вие се приготвяте да станете граждани на това Царство; ако се храните със Словото Божие, вратата на това Царство ще се отвори и за вас.“ ].
Неговата прехрана се намира в Живата Природа.
Сега аз ви препоръчвам най-малките опити, понеже за големи опити се изискват големи знания.
И Природата изобщо е много внимателна, тя не позволява да се правят големи опити. Тя допуща да се правят само малки опити.

Големи опити могат да правят само напредналите Души, те имат голям кредит, а обикновените хора ще правят много малки опити. Природата е щедра, всякога позволява да се правят малки опити.“
Из: „ Добрата страна на страданията. Чистотата - 1924 г.“