Florestan

Децата вегетарианци сами си избират този начин на хранене.Те са обвързани в кармични връзки със своите родители, тоест на физическия свят те са създадени от майката и таткото.Но не е задължително да имат еднаква мисия, пътят на душите е различен. Имах приятелка, чието дете беше акробатка, то само си е избрало да бъде вегетарианка.Но не обсъдихме каква е мотивацията, има ли духовни аспекти на този избор .Вегетарианството може да бъде случайно решение, което да помага за изпълняване на мисията на индивида на физическия свят.Храненето е едно, мисленето като функция на съзнанието може да търпи развитие.Но определено родителите трябва да подкрепят избора на детето си, ако са различни в начина си на хранене.Щом тези души са се явили на физическо ниво в едно и също време, те имат да си отработват някакви отношения.Храненето не би трябвало да ги конфронтира.Обикновено новите поколения са доста по- мъдри от своите родители на определени нива.Животът е най- голямото училище.

Елфи, я си спи спокойно.


А има и едни други данни, а именно, че след като прочетох интерпретацията на тези изречения, си ме досмеша. Вече и аз като кажа на някого, че не е човек, ще разбирате, че е рептилоподобно извънземно. О.К.?
Шегата настрана, интересно е все пак, че датите са избрани като че ли с много съображения. Това за сватбата на Чарлс и Камила и смъртта на Даяна и седемте години и седем месеца и седем дена, които ги делят, е интересно. Но вече какви съображения точно са витаели в двореца на кралската фамилия е по-трудно да се каже, а иначе не би трябвало да е изненада, ако те все още ползват услугите на астролози и нумеролози.
От там нататък дали това, което авторът на статията казва, е така, е трудно да се разбере и, най-малкото, изисква редица неща, като съществуването на такива рептилоподобни извънземни, да се приемат за даденост, но не съм сигурен, че засега е необходимо да стигаме чак до там. Трябва да отбележа, че засега такива илюминатно-конспиративни статии от такъв тип не допринасят особено много за организирането на смислени и реално значими позиции, които да дават дори главна насока към адекватни действия. Но ще се въздържа засега да коментирам в по-големи детайли.
И щях да забравя - няма да е лошо авторът на статията да си опресни някои правила относно употребата на пълен и непълен член, щото и българският (а не само българския) правопис изисква това от него.

Елфи, я си спи спокойно.


А има и едни други данни, а именно, че след като прочетох интерпретацията на тези изречения, си ме досмеша. Вече и аз като кажа на някого, че не е човек, ще разбирате, че е рептилоподобно извънземно. О.К.?
Шегата настрана, интересно е все пак, че датите са избрани като че ли с много съображения. Това за сватбата на Чарлс и Камила и смъртта на Даяна и седемте години и седем месеца и седем дена, които ги делят, е интересно. Но вече какви съображения точно са витаели в двореца на кралската фамилия е по-трудно да се каже, а иначе не би трябвало да е изненада, ако те все още ползват услугите на астролози и нумеролози.
От там нататък дали това, което авторът на статията казва, е така, е трудно да се разбере и, най-малкото, изисква редица неща, като съществуването на такива рептилоподобни извънземни, да се приемат за даденост, но не съм сигурен, че засега е необходимо да стигаме чак до там. Трябва да отбележа, че засега такива илюминатно-конспиративни статии от такъв тип не допринасят особено много за организирането на смислени и реално значими позиции, които да дават дори главна насока към адекватни действия. Но ще се въздържа засега да коментирам в по-големи детайли.
И щях да забравя - няма да е лошо авторът на статията да си опресни някои правила относно употребата на пълен и непълен член, щото и българският (а не само българския) правопис изисква това от него.

Прочетох биографията на Jasmuheen в уикипедия, оказа се, че са направили изследване с нея и след няколко дена тя загубила тегло и се дехидратирала толкова, че лекарят казал, че трябва да спрат изследването. На английски биографията е тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Jasmuheen.
Аз не съм особено убеден, че въпросът е в това на това си ниво на развитие да се опитваме да се откажем от каквато и да е храна. Също така, не мисля, че може да се слага етикет - храна, по-ниско ниво на развитие; без храна, по-високо ниво на развитие. Въпросният човек може и да не яде, но ако е горд заради това или заради нещо друго или дори без причина, ако е властолюбив и себелюбив? Освен това, каквато и диета да следва човек, това не може да бъде извинение, ако той пренебрегва сложните проблеми, които трябва да се решават в живота. Бях на лекция на Х.Р. Манек. Ако той наистина не яде, все пак той обаче не прави много друго, освен да пътува и да изнася една и съща лекция пред всички хора.

Прочетох биографията на Jasmuheen в уикипедия, оказа се, че са направили изследване с нея и след няколко дена тя загубила тегло и се дехидратирала толкова, че лекарят казал, че трябва да спрат изследването. На английски биографията е тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Jasmuheen.
Аз не съм особено убеден, че въпросът е в това на това си ниво на развитие да се опитваме да се откажем от каквато и да е храна. Също така, не мисля, че може да се слага етикет - храна, по-ниско ниво на развитие; без храна, по-високо ниво на развитие. Въпросният човек може и да не яде, но ако е горд заради това или заради нещо друго или дори без причина, ако е властолюбив и себелюбив? Освен това, каквато и диета да следва човек, това не може да бъде извинение, ако той пренебрегва сложните проблеми, които трябва да се решават в живота. Бях на лекция на Х.Р. Манек. Ако той наистина не яде, все пак той обаче не прави много друго, освен да пътува и да изнася една и съща лекция пред всички хора.

Много добре казано.
Дриада, тази история от някъде взела ли си я или ти се е случила на теб? Добре е разказана.
Мисля си и още нещо. Въпросът не е в това само да говорим за децата индиго, не е и в това само да съберем една "база-данни" от впечатления на различни хора за такива деца. Колко надежден може да бъде един такъв подход? Всяко дете е уникално, а също така всеки ден носи нови ситуации, които изискват нови решения. За мен по-важното е какво правим ние, за да разберем тези деца. Ако им сложим етикети предварително или ако ги групираме по един или друг начин, доколко прецизно и изобщо правилно е това окачествяване? Не пречим ли на собственото си разбиране (може би по-често, отколкото си мислим), когато прибързваме в заключенията си само на базата на някои характеристики, които припознаваме от книгите на Дорийан Вирчу или на някой друг? Не говоря само за това, че може да припознаем индигов цвят в дете, което може да е по-синичко от лилаво, например, но и за това, че дори и детето да е индиго, можем да се питаме какво разбираме ние от това, което ни се дава като техни характеристики и доколко можем надеждно да боравим с такава информация? Срамежливи или хиперактивни, може и да са индиго, но какво от това? Ние какво разбираме от това? Един писател, който беше и химик, беше казал веднъж, че е станал писател само защото е бил преди това добър читател. Можем много да напишем за децата индиго, като "препишем" някои клишета, но колко наистина можем да прочетем от техните книги?

Много добре казано.
Дриада, тази история от някъде взела ли си я или ти се е случила на теб? Добре е разказана.
Мисля си и още нещо. Въпросът не е в това само да говорим за децата индиго, не е и в това само да съберем една "база-данни" от впечатления на различни хора за такива деца. Колко надежден може да бъде един такъв подход? Всяко дете е уникално, а също така всеки ден носи нови ситуации, които изискват нови решения. За мен по-важното е какво правим ние, за да разберем тези деца. Ако им сложим етикети предварително или ако ги групираме по един или друг начин, доколко прецизно и изобщо правилно е това окачествяване? Не пречим ли на собственото си разбиране (може би по-често, отколкото си мислим), когато прибързваме в заключенията си само на базата на някои характеристики, които припознаваме от книгите на Дорийан Вирчу или на някой друг? Не говоря само за това, че може да припознаем индигов цвят в дете, което може да е по-синичко от лилаво, например, но и за това, че дори и детето да е индиго, можем да се питаме какво разбираме ние от това, което ни се дава като техни характеристики и доколко можем надеждно да боравим с такава информация? Срамежливи или хиперактивни, може и да са индиго, но какво от това? Ние какво разбираме от това? Един писател, който беше и химик, беше казал веднъж, че е станал писател само защото е бил преди това добър читател. Можем много да напишем за децата индиго, като "препишем" някои клишета, но колко наистина можем да прочетем от техните книги?

Много добре казано.
Дриада, тази история от някъде взела ли си я или ти се е случила на теб? Добре е разказана.
Мисля си и още нещо. Въпросът не е в това само да говорим за децата индиго, не е и в това само да съберем една "база-данни" от впечатления на различни хора за такива деца. Колко надежден може да бъде един такъв подход? Всяко дете е уникално, а също така всеки ден носи нови ситуации, които изискват нови решения. За мен по-важното е какво правим ние, за да разберем тези деца. Ако им сложим етикети предварително или ако ги групираме по един или друг начин, доколко прецизно и изобщо правилно е това окачествяване? Не пречим ли на собственото си разбиране (може би по-често, отколкото си мислим), когато прибързваме в заключенията си само на базата на някои характеристики, които припознаваме от книгите на Дорийан Вирчу или на някой друг? Не говоря само за това, че може да припознаем индигов цвят в дете, което може да е по-синичко от лилаво, например, но и за това, че дори и детето да е индиго, можем да се питаме какво разбираме ние от това, което ни се дава като техни характеристики и доколко можем надеждно да боравим с такава информация? Срамежливи или хиперактивни, може и да са индиго, но какво от това? Ние какво разбираме от това? Един писател, който беше и химик, беше казал веднъж, че е станал писател само защото е бил преди това добър читател. Можем много да напишем за децата индиго, като "препишем" някои клишета, но колко наистина можем да прочетем от техните книги?

Ето какво казва Щайнер в "Изживявания в свръхсетивния свят" за Христовия импулс и връзките между любовта, мъдростта и знанието. Струва ми се, че тук може да се намерят много отговори за някой, който има желание да се задълбочи в езотерични или окултни науки.

"Окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целият Космос, цялата Слънчева система, как е устроен най-после и животът.
Няма по-съвършен орган от човешкото око. Малкото светлина, която приемате, така се превръща, че осветява цялото тяло. А тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят.
Ония, които имат кафяви очи, се нуждаят от топлина. Те трябва всяка вечер да мият краката си с топла вода. Ония, които имат сини очи, се нуждаят от влага; щом ръцете и краката започват да изстиват, те трябва да пият по 3-4 чаши гореща вода. Това са външни методи, чрез които човек трябва да си помага. За хора с кафяви очи се препоръчват топли бани, с температура от 35-41 грауса най-много. За хора със сини и сиви очи се препоръчва вътрешен мир и спокойствие. Умът им трябва всякога да е зает, не с велики, неразрешими въпроси, а с въпроси, които са предпоставка за тяхното развитие. Като е боядисвала очите на хората с различни краски - крафяви, сини, черни, - природата е имала предвид да покаже на човека, какво му липсва. Човек с кафяви очи е любвеобилен, лесно се увлича. Койт има сини очи, той минава за идеалист. Той обича да мисли за високи работи, да хвърчи в облаците. Ония, които имат кафяви очи, ако са месоядци, трябва да се хранят главно с агнешко месо. Тия със сините очи трябва да се хранят повече с риба."
Книга за Здравето, "Сетива"
От едни познати чух, че Учителят бил казал, че сините очи са на сегашния етап на еволюция (петата раса), а шестата раса щяли да бъдат повече със зелени очи. Но само го чух, казаха, че са го чели това някъде, но не знам къде.

"Окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целият Космос, цялата Слънчева система, как е устроен най-после и животът.
Няма по-съвършен орган от човешкото око. Малкото светлина, която приемате, така се превръща, че осветява цялото тяло. А тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят.
Ония, които имат кафяви очи, се нуждаят от топлина. Те трябва всяка вечер да мият краката си с топла вода. Ония, които имат сини очи, се нуждаят от влага; щом ръцете и краката започват да изстиват, те трябва да пият по 3-4 чаши гореща вода. Това са външни методи, чрез които човек трябва да си помага. За хора с кафяви очи се препоръчват топли бани, с температура от 35-41 грауса най-много. За хора със сини и сиви очи се препоръчва вътрешен мир и спокойствие. Умът им трябва всякога да е зает, не с велики, неразрешими въпроси, а с въпроси, които са предпоставка за тяхното развитие. Като е боядисвала очите на хората с различни краски - крафяви, сини, черни, - природата е имала предвид да покаже на човека, какво му липсва. Човек с кафяви очи е любвеобилен, лесно се увлича. Койт има сини очи, той минава за идеалист. Той обича да мисли за високи работи, да хвърчи в облаците. Ония, които имат кафяви очи, ако са месоядци, трябва да се хранят главно с агнешко месо. Тия със сините очи трябва да се хранят повече с риба."
Книга за Здравето, "Сетива"
От едни познати чух, че Учителят бил казал, че сините очи са на сегашния етап на еволюция (петата раса), а шестата раса щяли да бъдат повече със зелени очи. Но само го чух, казаха, че са го чели това някъде, но не знам къде.

"Окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целият Космос, цялата Слънчева система, как е устроен най-после и животът.
Няма по-съвършен орган от човешкото око. Малкото светлина, която приемате, така се превръща, че осветява цялото тяло. А тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят.
Ония, които имат кафяви очи, се нуждаят от топлина. Те трябва всяка вечер да мият краката си с топла вода. Ония, които имат сини очи, се нуждаят от влага; щом ръцете и краката започват да изстиват, те трябва да пият по 3-4 чаши гореща вода. Това са външни методи, чрез които човек трябва да си помага. За хора с кафяви очи се препоръчват топли бани, с температура от 35-41 грауса най-много. За хора със сини и сиви очи се препоръчва вътрешен мир и спокойствие. Умът им трябва всякога да е зает, не с велики, неразрешими въпроси, а с въпроси, които са предпоставка за тяхното развитие. Като е боядисвала очите на хората с различни краски - крафяви, сини, черни, - природата е имала предвид да покаже на човека, какво му липсва. Човек с кафяви очи е любвеобилен, лесно се увлича. Койт има сини очи, той минава за идеалист. Той обича да мисли за високи работи, да хвърчи в облаците. Ония, които имат кафяви очи, ако са месоядци, трябва да се хранят главно с агнешко месо. Тия със сините очи трябва да се хранят повече с риба."
Книга за Здравето, "Сетива"
От едни познати чух, че Учителят бил казал, че сините очи са на сегашния етап на еволюция (петата раса), а шестата раса щяли да бъдат повече със зелени очи. Но само го чух, казаха, че са го чели това някъде, но не знам къде.

Струва ми се, че Изгревът е една много особена по рода си колекция от спомени. Не става въпрос за думи, които са дадени от Учителя, написани и одобрени от него, също така не става въпрос и за текстове, написани от самите ученици, а за текстове, които учениците са оставили на трети човек да ги напише. Има тема за "Изгревът" с мнения на различни хора относно достоверността. За себе си съм решил да не взимам една или друга позиция по този въпрос, но ми се струва, че най-малкото този текст трябва да се цитира винаги изрично, т.е. не може цитати от "Изгревът" да се слагат наравно с цитати от автентични текстове. Реших да чета критично (т.е. не да критикувам, а да чета с внимание) написаното от там, макар че там пише сравнително някои хубави неща за един автор, когото напоследък много цитирам във форума и би трябвало да ми изнася да съм почитател.
Доколкото знам, Учителят е казвал, че няма защо да ни каже кой е. На един от аватарите на участниците в този форум бях прочел, "Аз кой съм никога няма да узнаете." Не съм сигурен от къде е взет цитатът. Благодаря на Ради за препратката, мисля, че би трябвало да помогне.
От собствен опит бих препоръчал прочитането на различни текстове, за да се формира по-пълна представа. Понякога, в един текст може да се намери почти обратното на това, казано в друг. Но това е само "почти" обратното, всъщност досега не съм намирал реални противоречия. Май има тема и за това. Добре е да не се избързва с формирането на някои представи, струва ми се, че човек трябва да остави на времето някои неща да бъдат разбрани по-добре, а също така е добре да се остави на времето да си обясним как някои неща няма защо да бъдат разбирани задължително в един тесен смисъл.
Във всеки случай, сам Учителят (Антон добре е отговорил относно употребата на името) е казал, че иска това, което казва да бъде проверено, разбрано и накрая приложено и че то има стойност само тогава. Сигурен съм, че той не иска фанатични последователи, които да се хващат за един или друг цитат относно това кой е той.

Струва ми се, че Изгревът е една много особена по рода си колекция от спомени. Не става въпрос за думи, които са дадени от Учителя, написани и одобрени от него, също така не става въпрос и за текстове, написани от самите ученици, а за текстове, които учениците са оставили на трети човек да ги напише. Има тема за "Изгревът" с мнения на различни хора относно достоверността. За себе си съм решил да не взимам една или друга позиция по този въпрос, но ми се струва, че най-малкото този текст трябва да се цитира винаги изрично, т.е. не може цитати от "Изгревът" да се слагат наравно с цитати от автентични текстове. Реших да чета критично (т.е. не да критикувам, а да чета с внимание) написаното от там, макар че там пише сравнително някои хубави неща за един автор, когото напоследък много цитирам във форума и би трябвало да ми изнася да съм почитател.
Доколкото знам, Учителят е казвал, че няма защо да ни каже кой е. На един от аватарите на участниците в този форум бях прочел, "Аз кой съм никога няма да узнаете." Не съм сигурен от къде е взет цитатът. Благодаря на Ради за препратката, мисля, че би трябвало да помогне.
От собствен опит бих препоръчал прочитането на различни текстове, за да се формира по-пълна представа. Понякога, в един текст може да се намери почти обратното на това, казано в друг. Но това е само "почти" обратното, всъщност досега не съм намирал реални противоречия. Май има тема и за това. Добре е да не се избързва с формирането на някои представи, струва ми се, че човек трябва да остави на времето някои неща да бъдат разбрани по-добре, а също така е добре да се остави на времето да си обясним как някои неща няма защо да бъдат разбирани задължително в един тесен смисъл.
Във всеки случай, сам Учителят (Антон добре е отговорил относно употребата на името) е казал, че иска това, което казва да бъде проверено, разбрано и накрая приложено и че то има стойност само тогава. Сигурен съм, че той не иска фанатични последователи, които да се хващат за един или друг цитат относно това кой е той.

Струва ми се, че Изгревът е една много особена по рода си колекция от спомени. Не става въпрос за думи, които са дадени от Учителя, написани и одобрени от него, също така не става въпрос и за текстове, написани от самите ученици, а за текстове, които учениците са оставили на трети човек да ги напише. Има тема за "Изгревът" с мнения на различни хора относно достоверността. За себе си съм решил да не взимам една или друга позиция по този въпрос, но ми се струва, че най-малкото този текст трябва да се цитира винаги изрично, т.е. не може цитати от "Изгревът" да се слагат наравно с цитати от автентични текстове. Реших да чета критично (т.е. не да критикувам, а да чета с внимание) написаното от там, макар че там пише сравнително някои хубави неща за един автор, когото напоследък много цитирам във форума и би трябвало да ми изнася да съм почитател.
Доколкото знам, Учителят е казвал, че няма защо да ни каже кой е. На един от аватарите на участниците в този форум бях прочел, "Аз кой съм никога няма да узнаете." Не съм сигурен от къде е взет цитатът. Благодаря на Ради за препратката, мисля, че би трябвало да помогне.
От собствен опит бих препоръчал прочитането на различни текстове, за да се формира по-пълна представа. Понякога, в един текст може да се намери почти обратното на това, казано в друг. Но това е само "почти" обратното, всъщност досега не съм намирал реални противоречия. Май има тема и за това. Добре е да не се избързва с формирането на някои представи, струва ми се, че човек трябва да остави на времето някои неща да бъдат разбрани по-добре, а също така е добре да се остави на времето да си обясним как някои неща няма защо да бъдат разбирани задължително в един тесен смисъл.
Във всеки случай, сам Учителят (Антон добре е отговорил относно употребата на името) е казал, че иска това, което казва да бъде проверено, разбрано и накрая приложено и че то има стойност само тогава. Сигурен съм, че той не иска фанатични последователи, които да се хващат за един или друг цитат относно това кой е той.

Струва ми се, че Изгревът е една много особена по рода си колекция от спомени. Не става въпрос за думи, които са дадени от Учителя, написани и одобрени от него, също така не става въпрос и за текстове, написани от самите ученици, а за текстове, които учениците са оставили на трети човек да ги напише. Има тема за "Изгревът" с мнения на различни хора относно достоверността. За себе си съм решил да не взимам една или друга позиция по този въпрос, но ми се струва, че най-малкото този текст трябва да се цитира винаги изрично, т.е. не може цитати от "Изгревът" да се слагат наравно с цитати от автентични текстове. Реших да чета критично (т.е. не да критикувам, а да чета с внимание) написаното от там, макар че там пише сравнително някои хубави неща за един автор, когото напоследък много цитирам във форума и би трябвало да ми изнася да съм почитател.
Доколкото знам, Учителят е казвал, че няма защо да ни каже кой е. На един от аватарите на участниците в този форум бях прочел, "Аз кой съм никога няма да узнаете." Не съм сигурен от къде е взет цитатът. Благодаря на Ради за препратката, мисля, че би трябвало да помогне.
От собствен опит бих препоръчал прочитането на различни текстове, за да се формира по-пълна представа. Понякога, в един текст може да се намери почти обратното на това, казано в друг. Но това е само "почти" обратното, всъщност досега не съм намирал реални противоречия. Май има тема и за това. Добре е да не се избързва с формирането на някои представи, струва ми се, че човек трябва да остави на времето някои неща да бъдат разбрани по-добре, а също така е добре да се остави на времето да си обясним как някои неща няма защо да бъдат разбирани задължително в един тесен смисъл.
Във всеки случай, сам Учителят (Антон добре е отговорил относно употребата на името) е казал, че иска това, което казва да бъде проверено, разбрано и накрая приложено и че то има стойност само тогава. Сигурен съм, че той не иска фанатични последователи, които да се хващат за един или друг цитат относно това кой е той.

Струва ми се, че Изгревът е една много особена по рода си колекция от спомени. Не става въпрос за думи, които са дадени от Учителя, написани и одобрени от него, също така не става въпрос и за текстове, написани от самите ученици, а за текстове, които учениците са оставили на трети човек да ги напише. Има тема за "Изгревът" с мнения на различни хора относно достоверността. За себе си съм решил да не взимам една или друга позиция по този въпрос, но ми се струва, че най-малкото този текст трябва да се цитира винаги изрично, т.е. не може цитати от "Изгревът" да се слагат наравно с цитати от автентични текстове. Реших да чета критично (т.е. не да критикувам, а да чета с внимание) написаното от там, макар че там пише сравнително някои хубави неща за един автор, когото напоследък много цитирам във форума и би трябвало да ми изнася да съм почитател.
Доколкото знам, Учителят е казвал, че няма защо да ни каже кой е. На един от аватарите на участниците в този форум бях прочел, "Аз кой съм никога няма да узнаете." Не съм сигурен от къде е взет цитатът. Благодаря на Ради за препратката, мисля, че би трябвало да помогне.
От собствен опит бих препоръчал прочитането на различни текстове, за да се формира по-пълна представа. Понякога, в един текст може да се намери почти обратното на това, казано в друг. Но това е само "почти" обратното, всъщност досега не съм намирал реални противоречия. Май има тема и за това. Добре е да не се избързва с формирането на някои представи, струва ми се, че човек трябва да остави на времето някои неща да бъдат разбрани по-добре, а също така е добре да се остави на времето да си обясним как някои неща няма защо да бъдат разбирани задължително в един тесен смисъл.
Във всеки случай, сам Учителят (Антон добре е отговорил относно употребата на името) е казал, че иска това, което казва да бъде проверено, разбрано и накрая приложено и че то има стойност само тогава. Сигурен съм, че той не иска фанатични последователи, които да се хващат за един или друг цитат относно това кой е той.

Струва ми се, че Изгревът е една много особена по рода си колекция от спомени. Не става въпрос за думи, които са дадени от Учителя, написани и одобрени от него, също така не става въпрос и за текстове, написани от самите ученици, а за текстове, които учениците са оставили на трети човек да ги напише. Има тема за "Изгревът" с мнения на различни хора относно достоверността. За себе си съм решил да не взимам една или друга позиция по този въпрос, но ми се струва, че най-малкото този текст трябва да се цитира винаги изрично, т.е. не може цитати от "Изгревът" да се слагат наравно с цитати от автентични текстове. Реших да чета критично (т.е. не да критикувам, а да чета с внимание) написаното от там, макар че там пише сравнително някои хубави неща за един автор, когото напоследък много цитирам във форума и би трябвало да ми изнася да съм почитател.
Доколкото знам, Учителят е казвал, че няма защо да ни каже кой е. На един от аватарите на участниците в този форум бях прочел, "Аз кой съм никога няма да узнаете." Не съм сигурен от къде е взет цитатът. Благодаря на Ради за препратката, мисля, че би трябвало да помогне.
От собствен опит бих препоръчал прочитането на различни текстове, за да се формира по-пълна представа. Понякога, в един текст може да се намери почти обратното на това, казано в друг. Но това е само "почти" обратното, всъщност досега не съм намирал реални противоречия. Май има тема и за това. Добре е да не се избързва с формирането на някои представи, струва ми се, че човек трябва да остави на времето някои неща да бъдат разбрани по-добре, а също така е добре да се остави на времето да си обясним как някои неща няма защо да бъдат разбирани задължително в един тесен смисъл.
Във всеки случай, сам Учителят (Антон добре е отговорил относно употребата на името) е казал, че иска това, което казва да бъде проверено, разбрано и накрая приложено и че то има стойност само тогава. Сигурен съм, че той не иска фанатични последователи, които да се хващат за един или друг цитат относно това кой е той.

Струва ми се, че Изгревът е една много особена по рода си колекция от спомени. Не става въпрос за думи, които са дадени от Учителя, написани и одобрени от него, също така не става въпрос и за текстове, написани от самите ученици, а за текстове, които учениците са оставили на трети човек да ги напише. Има тема за "Изгревът" с мнения на различни хора относно достоверността. За себе си съм решил да не взимам една или друга позиция по този въпрос, но ми се струва, че най-малкото този текст трябва да се цитира винаги изрично, т.е. не може цитати от "Изгревът" да се слагат наравно с цитати от автентични текстове. Реших да чета критично (т.е. не да критикувам, а да чета с внимание) написаното от там, макар че там пише сравнително някои хубави неща за един автор, когото напоследък много цитирам във форума и би трябвало да ми изнася да съм почитател.
Доколкото знам, Учителят е казвал, че няма защо да ни каже кой е. На един от аватарите на участниците в този форум бях прочел, "Аз кой съм никога няма да узнаете." Не съм сигурен от къде е взет цитатът. Благодаря на Ради за препратката, мисля, че би трябвало да помогне.
От собствен опит бих препоръчал прочитането на различни текстове, за да се формира по-пълна представа. Понякога, в един текст може да се намери почти обратното на това, казано в друг. Но това е само "почти" обратното, всъщност досега не съм намирал реални противоречия. Май има тема и за това. Добре е да не се избързва с формирането на някои представи, струва ми се, че човек трябва да остави на времето някои неща да бъдат разбрани по-добре, а също така е добре да се остави на времето да си обясним как някои неща няма защо да бъдат разбирани задължително в един тесен смисъл.
Във всеки случай, сам Учителят (Антон добре е отговорил относно употребата на името) е казал, че иска това, което казва да бъде проверено, разбрано и накрая приложено и че то има стойност само тогава. Сигурен съм, че той не иска фанатични последователи, които да се хващат за един или друг цитат относно това кой е той.

Струва ми се, че Изгревът е една много особена по рода си колекция от спомени. Не става въпрос за думи, които са дадени от Учителя, написани и одобрени от него, също така не става въпрос и за текстове, написани от самите ученици, а за текстове, които учениците са оставили на трети човек да ги напише. Има тема за "Изгревът" с мнения на различни хора относно достоверността. За себе си съм решил да не взимам една или друга позиция по този въпрос, но ми се струва, че най-малкото този текст трябва да се цитира винаги изрично, т.е. не може цитати от "Изгревът" да се слагат наравно с цитати от автентични текстове. Реших да чета критично (т.е. не да критикувам, а да чета с внимание) написаното от там, макар че там пише сравнително някои хубави неща за един автор, когото напоследък много цитирам във форума и би трябвало да ми изнася да съм почитател.
Доколкото знам, Учителят е казвал, че няма защо да ни каже кой е. На един от аватарите на участниците в този форум бях прочел, "Аз кой съм никога няма да узнаете." Не съм сигурен от къде е взет цитатът. Благодаря на Ради за препратката, мисля, че би трябвало да помогне.
От собствен опит бих препоръчал прочитането на различни текстове, за да се формира по-пълна представа. Понякога, в един текст може да се намери почти обратното на това, казано в друг. Но това е само "почти" обратното, всъщност досега не съм намирал реални противоречия. Май има тема и за това. Добре е да не се избързва с формирането на някои представи, струва ми се, че човек трябва да остави на времето някои неща да бъдат разбрани по-добре, а също така е добре да се остави на времето да си обясним как някои неща няма защо да бъдат разбирани задължително в един тесен смисъл.
Във всеки случай, сам Учителят (Антон добре е отговорил относно употребата на името) е казал, че иска това, което казва да бъде проверено, разбрано и накрая приложено и че то има стойност само тогава. Сигурен съм, че той не иска фанатични последователи, които да се хващат за един или друг цитат относно това кой е той.

Всъщност, има истина и тя може да бъде проверена, но само от този, който може да я провери. Ти си прав, че в този смисъл за човек, който не е ясновидец, това може да изглежда като не-наука, защото може и да е вярно, може и да не е. Но и за един човек, който не знае да смята, математиката може да изглежда като не-наука, защото може и да е вярна, може и да не е, а той все още не се е научил как да провери дали това е така. Разликата е, че много хора твърдят, че едно и също в математиката е вярно. Но твърденията в духовната наука изискват повече, за да може да ги проверим. Там има една разлика - много хора днес могат да се научат да смятат правилно сравнително естествено, но много малко хора могат да развият силите в себе си, които да им позволят да станат ясновидци. Освен това, вероятността от грешки в духовната наука е по-голяма, по-опитният и по-развит човек може да сбърка по-малко от по-малко развития, но и това не е пълно правило, защото е важно той да не бърка всеки път, а всеки път е нова задача за него и макар, че е видял предния път нещо точно, той може следващия път да не види толкова точно - макар че си има методи, с които това се тренира. Така че не може да се каже, че няма начин това да бъде проверено - духовната наука също си има методи, с които това да бъде проверено, самият Щайнер казва, че научността се състои в това, че като се изведе човек по този път и стигне до там да може да вижда, той може сам да провери истина ли е това, което е казано или не е истина, по същия начин, по който един учен може да провери дали друг учен е прав, само като следва логиката. Но тези методи не могат да се дадат на всеки, защото малко хора са готови за тях. Това вече е една разлика с математиката - днес много хора са готови да учат математика. Освен това, доколкото си спомням, на едно място пишеше, че има разлика и в това от какви гледни точки се наблюдава, т.е. например това, че някои евангелисти не казват едни и същи факти се обяснява с това, че те изследват събитията от ясновидска гледна точка и от различните си позиции виждат събитията от различни планове, но всъщност в това няма противоречие и също не може да се каже, че няма истина и техните истини се разминават, защото всъщност това са различни истини от различни гледни точки, които заедно дават по-пълна картина. Щайнер казва, че това също може да се разбере най-добре от ясновидец.
Последното, обаче, няма нищо общо с това, че някои хора, които само малко са развили възможността да виждат, започват да виждат едновременно реални и нереални неща или също започват да смесват различните планове и не могат да разберат всъщност дали това, което виждат, е реално или не. Това, според Щайнер, а също и според Алис Бейли, се дължи на това, че те не разпознават нереални от реални виждания - явно има и такива. По-точно, ясновидец може да види мисъл-формите на един човек и по този начин да види за какво той си мисли. Той обаче може да каже след това, че това, което вижда, ще му се случи. Човекът може да остане много впечатлен, защото му е казано нещо, за което си мисли и да реши, че не е случайно, че си мисли за това. Но това нещо може и да не се случи, защото ясновидецът трябва да може да разпознае дали е реално това, което вижда, или е отражение на мисъл-формите на човека. Някои неща, които се виждат, може да са отражение и на мисъл-формите на самия ясновидец. Например, той може да изпита привързаност към някой светец и да започне да вижда, че той е този светец, когато всъщност той има симпатия към този светец. Според Щайнер, симпатията и антипатията водят до такива грешни заключения и изобщо до липса на яснота. Така че има метод, чрез който човек да се тренира така, че да може да различава истината от фалшивите видения, но това изисква и вътрешни сили. Не е толкова различно и в науката - в математиката, нарпимер, има сложни раздели, където хората могат да правят неправилни изводи. Това не означава, че материята е такава, че вече не може да се каже кое е истина и кое - не, просто хората не са стигнали до там да могат да различават това. Съвременната теория на струните, например, е такава, също има дискусии в квантовата физика, при които според един начин на мислене, едно трябва да е вярно, а според друг друго. Накрая, само експериментът може да потвърди кое е вярно. Това е така, защото в квантовата физика има два начина, по които може да се обясняват явленията, като за някои случаи е по-удобно да се използва единия начин, за други другия. Вземи дори комплексните числа - те са дефинирани особено. Докато не са били доказани някои зависимости за тези числа, не е било много ясно дали не може да се мисли за тях по един или друг начин. Като трети пример, ако имаш една логаритмична задача и ако забравиш да си провериш критичните стойности на х, може да кажеш, че отговорът е един, а той да е друг - например, да има решение за една стойност, а всъщност ти да кажеш, че няма решение.

Всъщност, има истина и тя може да бъде проверена, но само от този, който може да я провери. Ти си прав, че в този смисъл за човек, който не е ясновидец, това може да изглежда като не-наука, защото може и да е вярно, може и да не е. Но и за един човек, който не знае да смята, математиката може да изглежда като не-наука, защото може и да е вярна, може и да не е, а той все още не се е научил как да провери дали това е така. Разликата е, че много хора твърдят, че едно и също в математиката е вярно. Но твърденията в духовната наука изискват повече, за да може да ги проверим. Там има една разлика - много хора днес могат да се научат да смятат правилно сравнително естествено, но много малко хора могат да развият силите в себе си, които да им позволят да станат ясновидци. Освен това, вероятността от грешки в духовната наука е по-голяма, по-опитният и по-развит човек може да сбърка по-малко от по-малко развития, но и това не е пълно правило, защото е важно той да не бърка всеки път, а всеки път е нова задача за него и макар, че е видял предния път нещо точно, той може следващия път да не види толкова точно - макар че си има методи, с които това се тренира. Така че не може да се каже, че няма начин това да бъде проверено - духовната наука също си има методи, с които това да бъде проверено, самият Щайнер казва, че научността се състои в това, че като се изведе човек по този път и стигне до там да може да вижда, той може сам да провери истина ли е това, което е казано или не е истина, по същия начин, по който един учен може да провери дали друг учен е прав, само като следва логиката. Но тези методи не могат да се дадат на всеки, защото малко хора са готови за тях. Това вече е една разлика с математиката - днес много хора са готови да учат математика. Освен това, доколкото си спомням, на едно място пишеше, че има разлика и в това от какви гледни точки се наблюдава, т.е. например това, че някои евангелисти не казват едни и същи факти се обяснява с това, че те изследват събитията от ясновидска гледна точка и от различните си позиции виждат събитията от различни планове, но всъщност в това няма противоречие и също не може да се каже, че няма истина и техните истини се разминават, защото всъщност това са различни истини от различни гледни точки, които заедно дават по-пълна картина. Щайнер казва, че това също може да се разбере най-добре от ясновидец.
Последното, обаче, няма нищо общо с това, че някои хора, които само малко са развили възможността да виждат, започват да виждат едновременно реални и нереални неща или също започват да смесват различните планове и не могат да разберат всъщност дали това, което виждат, е реално или не. Това, според Щайнер, а също и според Алис Бейли, се дължи на това, че те не разпознават нереални от реални виждания - явно има и такива. По-точно, ясновидец може да види мисъл-формите на един човек и по този начин да види за какво той си мисли. Той обаче може да каже след това, че това, което вижда, ще му се случи. Човекът може да остане много впечатлен, защото му е казано нещо, за което си мисли и да реши, че не е случайно, че си мисли за това. Но това нещо може и да не се случи, защото ясновидецът трябва да може да разпознае дали е реално това, което вижда, или е отражение на мисъл-формите на човека. Някои неща, които се виждат, може да са отражение и на мисъл-формите на самия ясновидец. Например, той може да изпита привързаност към някой светец и да започне да вижда, че той е този светец, когато всъщност той има симпатия към този светец. Според Щайнер, симпатията и антипатията водят до такива грешни заключения и изобщо до липса на яснота. Така че има метод, чрез който човек да се тренира така, че да може да различава истината от фалшивите видения, но това изисква и вътрешни сили. Не е толкова различно и в науката - в математиката, нарпимер, има сложни раздели, където хората могат да правят неправилни изводи. Това не означава, че материята е такава, че вече не може да се каже кое е истина и кое - не, просто хората не са стигнали до там да могат да различават това. Съвременната теория на струните, например, е такава, също има дискусии в квантовата физика, при които според един начин на мислене, едно трябва да е вярно, а според друг друго. Накрая, само експериментът може да потвърди кое е вярно. Това е така, защото в квантовата физика има два начина, по които може да се обясняват явленията, като за някои случаи е по-удобно да се използва единия начин, за други другия. Вземи дори комплексните числа - те са дефинирани особено. Докато не са били доказани някои зависимости за тези числа, не е било много ясно дали не може да се мисли за тях по един или друг начин. Като трети пример, ако имаш една логаритмична задача и ако забравиш да си провериш критичните стойности на х, може да кажеш, че отговорът е един, а той да е друг - например, да има решение за една стойност, а всъщност ти да кажеш, че няма решение.

Ето какво казва Щайнер в "Изживявания в свръхсетивния свят" за Христовия импулс и връзките между любовта, мъдростта и знанието. Струва ми се, че тук може да се намерят много отговори за някой, който има желание да се задълбочи в езотерични или окултни науки.

Канел, интересна гледна точка. Това общо взето е така, защото науката в момента е дефинирала понятието "наука" така, че то да изключва изучаването на каквито и да било реалности извън физическия свят. Ако дефинираме понятието наука по друг начин, например като "изучаване на сфери, явления, същности, от физическо или друго естество, заедно с техните принципи, използвайки методи, които позволяват да се открият известни истини относно тези сфери, явления и същности, при правилната употреба на тези методи и предаването на тези истини така, че те да водят до увеличаване на разбирането по въпроси, касаещи тези с., я. и с.", тогава вече няма да е толкова невъзможно да се използват понятия като "духовна наука", ако приемем, че последната показва духовни истини, а не измишльотини, разбира се. Може да отговоря и по-обстойно и също така да сложа един цитат от Щайнер, ако не е ясно, но нямам време сега да го търся и евентуално ще го сложа по-нататък.

Относно Мистерията на Голгота, според Щайнер наистина тя дава нещо ново в развитието на човечеството - той го нарича Христовия импулс. На едно място, той казва, че преди с Христос са можели да се свържат великите посветени, когато са стигали до такава степен на развитие, но това е можело да стане само в една определена мистерия. Посветеният е трябвало да излезе извън тялото си за три дни, когато е отивал в сферата на слънцето. Там, той се е свързвал с Христовото същество и после се е връщал. Според Щайнер, Христос сваля тази връзка на земята чрез Мистерията на Голгота - преди не е било възможно човек да се свърже с Христос на физическо ниво. Древният египтянин е мислел за своя Озирис (това е било името, което отговаряло на Христос в древно-египетската митология) така, че за него е било ясно, че той може да постигне Озирис само след смъртта, а животът на земята е живот, в който Озирис като духовно постижение се разпада във физическия свят. Възможността да бъде приет този Христов импулс дори във физическия свят идва чак с Мистерията на Голгота, дотогава това е било достояния на малцина водачи на човечеството. Затова и именно Възкресението се случва на третия ден. В миналите епохи, тази мистерия е траела три дни, през които човек е извън тялото си. Тя е била пазена в тайна и Христос е първият, който прави тази тайна мистерия достояние за всички хора. От смъртта се ражда Христовия импулс.

Ето какво казва Щайнер в "Изживявания в свръхсетивния свят" за Христовия импулс и връзките между любовта, мъдростта и знанието. Струва ми се, че тук може да се намерят много отговори за някой, който има желание да се задълбочи в езотерични или окултни науки.