braman

Безплатните съвети свършиха. От тук нататък ще си плащаш.

Е-е... Ама на теб човек не може да ти насмогне. Стига си товарил сървара, мисли за екологията.
Ама какво да та правя, пак ще ти дам братска подкрепа:
1. Не слушай тези, които те разколебават в силата на мисълта. Те или не знаят, че тя може да създава светове, или просто се страхуват от твоите бъдещи свръхчовешки и свръхбожествени възможности.
2. Не забравяй за могъщата сила на постоянството. Както капката вода с течение на времето може да пробие скала, така и твоите за сега хилави възможности ще се преобразуват в неподозирана мощ и чистота.
3. Приеми напълно сериозно това, което ти казвам. Бъди последователен (та нали си С и с т е м е н)

Ето една формула, която създадох за теб: Лицето ми става гладко като бебешко дупе.
Повтаряй я самоотвержено и с голямо внимание.

П.П. За тези, които ще кажат, че това са безсмислени щуротии, та да не си губиш времето с тях, ти кажи - "Който владее умът си, владее всичко." (Бхагават Гита)

Има един израз в народа като иската да кажат, че лъжеш: Не си криви душата! И това е точно така. Не го забелязваме, защото нямаме осъзнаване за по-финните ни пластове. Всяка лъжа е един гърч, едно обезобразяване на по-висшето ни естество. После искаме да видим Истината през "крив макарон". Това няма да стане никога.

Много добре казано! И това може да се отнесе към всеки битов уред.

Но по-духовно ще е да си купим ферари за да го разглобим и да направим още по-голям звяр, пък какво от това, че няма да става за каране.

"През февруари 1917 г. избухва втора революция в Русия, която сваля царизма. Образувано е Временно правителство. Министър-председателят Керенски още през 1912 г. влиза в масонска ложа, а от 29 члена на неговото правителство 23-ма са масони. Третата революция на болшевишката партия побеждава през ноември с.г. и установява диктатура, която продължава 74 години. Има достоверни сведения, че водачите на болшевишката революция – Владимир Улянов (Ленин), Леон Бронщайн (Лев Троцки), Анатолий Луначарски и др., не само са платени германски агенти, но заемат високи постове в тайната масонска йерархия."
Уикипедия


Казано е: "По делата им ще ги познаете." Ама по истинските.

Това няма как да стане, тъй като участниците във форума с много голямо болшинство са жени, а жените предпочитат да обсъжат някой друг, но не и себе си.

"Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден..."

Този текст ми бе последната находка. И наистина само хора с качества, могат да така да се шегуват със себе си и да не се взимат на сериозно.

Защо не обичам фейсбук...

Преди няколко месеца, докато пиех бира с един мой бивш съученик, той взе да ме убеждава колко хубаво нещо бил фейсбука. Обясни ми, че това било “социална мрежа”, че фейсбукът бил медията на модерните, динамични хора и че всеки който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал.

Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената “социална мрежа” с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост.

Но още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора. Първо ме призоваха да си потърся приятели. Къде да ги търся? Аз ако за 37 години не съм ги намерил, баш тука ли ще ги срещна? Отказах да ги търся, но пък някакви напълно непознати хора започнаха да ми предлагат приятелство. Реших, че като добре възпитан човек, би трябвало да приемам всички. Само че някои оферти минаха границите на толерантността ми. Веднъж някакъв човек ми предложи да стана приятел с Татяна Дончева, моля ти се. Настръхнах. Как да стана приятел с Татяна Дончева? Ако човек не внимава, покрай нея неусетно може да се сприятели и с Ванко 1. Разбира се, натиснах бутона “игнорирай”, но лошото чувство остана.

По-неприятното е, че някои от новите ми приятели започнаха да ме засипват със сърчица, усмихнати човечета, нарисувани халби бира, а след 15-ти декември и с виртуални елхички и ме увещаваха да си ги колекционирам.

Попитах един колега за какво служат тия виртуални елхички, а той ми каза: “Не знам, но аз вече съм събрал 734. Чудя се къде да ги завра?”

Не му отговорих. По Коледа не е хубаво да се приказват такива неща.

Постепенно започнаха да ме атакуват и привърженици на различни каузи: “Да защитим децата от домашното насилие!”, “Да спасим ливадния дърдавец!”, “Искаме справедливост за Вълкан Хептенцоцов!”, “Да спрем доганизацията!”....

Тези кухи призиви ме вбесяваха. Как смятате да спрете доганизацията бе, фейсбукарчета бледи? Като си разменяте тука елхички и сърчица ли? С наближаването на изборите гражданското съзнание на юзърите достигна своя апогей. Някакъв тип всеки ден ме атакуваше с настойчивото предложение да стана почитател на Яне Янев. Любезно му написах да спре да ми досажда, защото по-скоро бих станал почитател на хурката на баба му, нежели на Яне Янев. Обаче офертите на партийния активист не спряха. Наложи се да го изхвърля от списъка с приятелите си, въпреки че не съм привърженик на силовите мерки.

Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента. Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака... А някои селски пръчки с поетични наклонности се скъсваха да пишат в статуса си претенциозни глупости от сорта: “Виждаш ли сянката ми, плаваща по вълните на времето?... Докосни звездите, но не забравяй, че си човек...” Пълна помия! Освен това фейсбукът постоянно ме подканяше да “сръчкам” приятелите си. Това изобщо не се връзваше с представите ми за приятелството. Нали са ми приятели, защо да ги ръчкам?

Постепенно научих, че социалната мрежа си има и свой собствен език, в който гласните не са на почит. Често ми се случваше, когато вляза във фейсбук, да ме приветстват с милото “здр”. “Двждн” – отвръщах аз. Някои хора пък настояваха да отговарям на всевъзможни малоумни тестове. “Кое животно си?”, “Кой зеленчук си?”, “Коя чалга певица си?”, “Миришат ли ти краката?” и т.н.

Една жена ми изпрати поне 15 пъти теста “Какъв секс предпочиташ?”. Накрая се вбесих и й отговорих: “всякакъв, стига да не е с теб”. Давам си сметка, че отговорът ми не беше твърде джентълменски, но нахалството на тая пача наистина ме извади от обувките. Забележително е, че освен от хора получавах предложения за приятелство и от стопански субекти – фирми, хотели, магазини. Това вече беше лудост. Как да стана приятел с някакъв склад за чорапи?

С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян. В профила ми пишеше, че вече имам над две хиляди приятели, но реално бях сам като куче. Усещах, че съм се превърнал в пълен фейсбук-нещастник. Проклинах деня, в който си направих регистрация там. Но бях поел по този път и трябваше да изпия горчивата чаша на виртуалното общуване докрай...

Вчера отворих профила си и бях потресен. Някаква девойка ми беше изпратила покана да отговоря на теста “Навяваш ли на момчетата перверзни мисли, когато си с пола?” Гледах монитора вцепенен. Разбрах, че съм стигнал дъното. В този момент направих три важни заключения: първо - че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли и трето – да ви пикая на социалната мрежа. Натиснах бутона “Изход” и излязох да пия бира.





Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 12 септември 2009

Здравейте! Това е най-важната тема и идея за човек, тръгнал по духовния път. И този път започва с думите, промълвени дълбоко в собствената му душа: Ако любов нямам, нищо не съм.

Така е! Ние все търсим майка си дето не трябва. Ако нещото не е загадачно, тайнствено, обвито в мистерия и древни корени, то няма да ни е интересно. А всъщност най-важните неща са винаги около нас - простите, малките. Ако не ни се предостави някакъв грандиозен план, инертното ни въображение не би се събудило, не бихме тръгнали. А всъщност "Бог е по-близо до нас от ръцете и краката ни".

Има голяма разлика между купените яйца и домашните. Друго си е птичето да го е пекло слънце. Яйцата придобиват много хубав жълт - златен цвят. Разбира се, петелът е добре да го няма.
А относно "гладните духове", могат да ни яхат и при много по-незначителни поводи - марули, боза и т.н.

Не се заяждам! И не визирам теб. Просто не върви някой напълно импотентен човек, да критикува кама сутра.

Кое е достоверно и кое не - това е въпросът. Християнството е било доста редактирано именно от хора, на които някои неща не им са се харесвали. Да бяха ги оставили, пък било то и със зведичка. Защото много често покрай сухото гори и мокрото.
Борислав може да разкаже за срещите си с по-старите братя и сестри. Всичко това е едно предание, което трябва да остане. За някой, те може да са дъртофелници и бабишкери, но истинските последователи на Учителя се отнасят с уважение и изследват всичко.

Ха честито! И аз започнах да се самоцетирам.

Диана, ти някога давила ли си се? Не? И все пак, би трябвало да знаеш, че когато сме въвлечени по такъв начин в някаква ситуация, друдно бихме я оценили както подобава. А какво остава за еволюционното и надрастване.

Само когато се освободим от кармичния закон, ще можем истински да използваме неговата сила и възможности, за едно висше творчество. Давещия се трудно може да разбере за силата на реката, която може да бъде впрегната.

Битие 1 глава:
"29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така."
Библиятя е ката един Мол. За всеки има по нещо.

Думата "героизъм" рядко се среща в речника дори на светците, независимо от коя религия. Това е по-скоро социалната оценка, на хората от света. Поне аз не съм чел за някоя духовна личност, тръгнала към своята пещера на познанието или аскетизма, да счита, че трябва да извърши героизъм. За нея това е път към спасение, път който въобще няма да е лек, но в собствените си очи да е герой?!
Спомням си за Миларепа. Изключително тежък аскетичен живот. Около неговата пещера нямало нищо за ядене освен малко коприва - храни се само с нея (трябва да задържи душата си в тялото). След време сестра му го вижда, и започва да плаче покрусена от външния му вид, нещо наподобяващ по-скоро на скелет, от колкото на човек, зелено на цвят (от копривата) и без дрехи. Но той и казва, че не плаче за когото трябва. За хората оплетени в Мая трябва да плаче, а не за садхуто вървящ към просветление...
Но не останах с впечатление Миларепа да се мисли за герой. Просто нещата се случват и това е.

А защо Учителя споменава този термин? Много неща, които са били с краката на долу, Учителя ги изправя. Хората ръкопляскат повече на външното - на него слагат епитети, пеят му песни. Невидимия труд не се вижда.


П.П. Относно "сивата тълпа". За Бог хората не са сива тълпа, а цветя, някои напъпили, други пред разцъфване, а трети са още толкова малки, че приличат на тревички. Но Бог знае - цветя са, и тяхния ред щедойде.

Така е. "Мойте овце слушат Гласът Ми." Истинския изследовател ще намери истината. По някога е достатъчно да се събудят в него някои въпроси, за които той ще намери начин да ги провери.

Кое е достоверно и кое не - това е въпросът. Християнството е било доста редактирано именно от хора, на които някои неща не им са се харесвали. Да бяха ги оставили, пък било то и със зведичка. Защото много често покрай сухото гори и мокрото.
Борислав може да разкаже за срещите си с по-старите братя и сестри. Всичко това е едно предание, което трябва да остане. За някой, те може да са дъртофелници и бабишкери, но истинските последователи на Учителя се отнасят с уважение и изследват всичко.

Едно ....., колкото повече го ръчкаш, толкова повече мирише.

Когато си купуваме месо, всъщност ние плащаме на касапина за убитото теле и казваме: "добра работа!" Прияжда ни се нещо друго. Пак прибягваме до познатото ни "поръчково" убийство. Заглушаваме съвестта си, че това е "полезно" за тялото ни. Не ни се гледат филми за птицекланници и други подобни. Казваме си "абе, то толкова хора умират, то до животните ли сме допрели, всеки със съдбата си, майната им, аре..."
И пак си купуваме месо, и пак казваме "добра работа".

А то, те, растенията, са ж и в и същества, какво остава за животните.

Формулата, която ти дадох действа като косачка на ливада, с екстра вадене на корени. Щом с буйната растителност се справя, какво остава за твойта рехава брадица.

Е-е... Ама на теб човек не може да ти насмогне. Стига си товарил сървара, мисли за екологията.
Ама какво да та правя, пак ще ти дам братска подкрепа:
1. Не слушай тези, които те разколебават в силата на мисълта. Те или не знаят, че тя може да създава светове, или просто се страхуват от твоите бъдещи свръхчовешки и свръхбожествени възможности.
2. Не забравяй за могъщата сила на постоянството. Както капката вода с течение на времето може да пробие скала, така и твоите за сега хилави възможности ще се преобразуват в неподозирана мощ и чистота.
3. Приеми напълно сериозно това, което ти казвам. Бъди последователен (та нали си С и с т е м е н)

Ето една формула, която създадох за теб: Лицето ми става гладко като бебешко дупе.
Повтаряй я самоотвержено и с голямо внимание.

П.П. За тези, които ще кажат, че това са безсмислени щуротии, та да не си губиш времето с тях, ти кажи - "Който владее умът си, владее всичко." (Бхагават Гита)

Защо не обичам фейсбук...

Преди няколко месеца, докато пиех бира с един мой бивш съученик, той взе да ме убеждава колко хубаво нещо бил фейсбука. Обясни ми, че това било “социална мрежа”, че фейсбукът бил медията на модерните, динамични хора и че всеки който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал.

Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената “социална мрежа” с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост.

Но още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора. Първо ме призоваха да си потърся приятели. Къде да ги търся? Аз ако за 37 години не съм ги намерил, баш тука ли ще ги срещна? Отказах да ги търся, но пък някакви напълно непознати хора започнаха да ми предлагат приятелство. Реших, че като добре възпитан човек, би трябвало да приемам всички. Само че някои оферти минаха границите на толерантността ми. Веднъж някакъв човек ми предложи да стана приятел с Татяна Дончева, моля ти се. Настръхнах. Как да стана приятел с Татяна Дончева? Ако човек не внимава, покрай нея неусетно може да се сприятели и с Ванко 1. Разбира се, натиснах бутона “игнорирай”, но лошото чувство остана.

По-неприятното е, че някои от новите ми приятели започнаха да ме засипват със сърчица, усмихнати човечета, нарисувани халби бира, а след 15-ти декември и с виртуални елхички и ме увещаваха да си ги колекционирам.

Попитах един колега за какво служат тия виртуални елхички, а той ми каза: “Не знам, но аз вече съм събрал 734. Чудя се къде да ги завра?”

Не му отговорих. По Коледа не е хубаво да се приказват такива неща.

Постепенно започнаха да ме атакуват и привърженици на различни каузи: “Да защитим децата от домашното насилие!”, “Да спасим ливадния дърдавец!”, “Искаме справедливост за Вълкан Хептенцоцов!”, “Да спрем доганизацията!”....

Тези кухи призиви ме вбесяваха. Как смятате да спрете доганизацията бе, фейсбукарчета бледи? Като си разменяте тука елхички и сърчица ли? С наближаването на изборите гражданското съзнание на юзърите достигна своя апогей. Някакъв тип всеки ден ме атакуваше с настойчивото предложение да стана почитател на Яне Янев. Любезно му написах да спре да ми досажда, защото по-скоро бих станал почитател на хурката на баба му, нежели на Яне Янев. Обаче офертите на партийния активист не спряха. Наложи се да го изхвърля от списъка с приятелите си, въпреки че не съм привърженик на силовите мерки.

Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента. Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака... А някои селски пръчки с поетични наклонности се скъсваха да пишат в статуса си претенциозни глупости от сорта: “Виждаш ли сянката ми, плаваща по вълните на времето?... Докосни звездите, но не забравяй, че си човек...” Пълна помия! Освен това фейсбукът постоянно ме подканяше да “сръчкам” приятелите си. Това изобщо не се връзваше с представите ми за приятелството. Нали са ми приятели, защо да ги ръчкам?

Постепенно научих, че социалната мрежа си има и свой собствен език, в който гласните не са на почит. Често ми се случваше, когато вляза във фейсбук, да ме приветстват с милото “здр”. “Двждн” – отвръщах аз. Някои хора пък настояваха да отговарям на всевъзможни малоумни тестове. “Кое животно си?”, “Кой зеленчук си?”, “Коя чалга певица си?”, “Миришат ли ти краката?” и т.н.

Една жена ми изпрати поне 15 пъти теста “Какъв секс предпочиташ?”. Накрая се вбесих и й отговорих: “всякакъв, стига да не е с теб”. Давам си сметка, че отговорът ми не беше твърде джентълменски, но нахалството на тая пача наистина ме извади от обувките. Забележително е, че освен от хора получавах предложения за приятелство и от стопански субекти – фирми, хотели, магазини. Това вече беше лудост. Как да стана приятел с някакъв склад за чорапи?

С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян. В профила ми пишеше, че вече имам над две хиляди приятели, но реално бях сам като куче. Усещах, че съм се превърнал в пълен фейсбук-нещастник. Проклинах деня, в който си направих регистрация там. Но бях поел по този път и трябваше да изпия горчивата чаша на виртуалното общуване докрай...

Вчера отворих профила си и бях потресен. Някаква девойка ми беше изпратила покана да отговоря на теста “Навяваш ли на момчетата перверзни мисли, когато си с пола?” Гледах монитора вцепенен. Разбрах, че съм стигнал дъното. В този момент направих три важни заключения: първо - че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли и трето – да ви пикая на социалната мрежа. Натиснах бутона “Изход” и излязох да пия бира.





Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 12 септември 2009