Критерии за истинност

[Васил]

Да Еси, Интуицията ни никога не лъже и казва винаги Истината.

Не е лесно обаче човек да се научи да не смесва гласът на интуицията с гласовете на собствените си желания и предразположения... исисква се голяма чистота

[Guest Еси]

Здравей Васил,

няма как да се сбърка инуицията, това е онози мисъл,

която ни озарява, която не подлежи на доказвания.

Когато усещаш Истинността чрез интуиция, ти я чувстваш

най-близко до теб, тя е част от теб, от божествената ти природа.

Ако трябва нещо да си доказваш, това са само думи, думи.

[Диан Георгиев]

Здравей,Деяне!

Здравей, Бина, ако това е наистина името ти. Моето е само с четири букви, но и ти, и всички

които се обръщате към мен бъркате половината от тях.

Мисля,че всичко си е струвало и никой не отрича науката с която човек опознава физическия свят.Но дали същите методи с които изучаваме атомното ядро или далечните галактики вършат същата работа в духовния свят-не се знае.И Декарт се е мъчил в тази област-да докаже съществуването на Бога и разликата между човешката душа и тяло-тук но дали е успял е под въпрос

Много недоработен довод. Трябва да почвам от началото, защото ще се обидите ако ви кажа че много говорите и малко мислите.

Мисля че не познаваш методите на науката, Бина. Тя работи с материалния свят и използва

логически понятия, концепсии и системи от тях за да го разбере. Колкото по-общи и по-абстрактни станат тези понятия, концепции и системи, толкова повече те се отдалечават от него и отиват в други светове, които обхващат материалния свят като частен случай. Това не се обяснява специално в университетските курсове, но го има за тези, които го търсят, Знам че не го пише в популярните книги и документални филми, но ти щом знаеш че: "Каквото е горе, това е и долу" би трябвало да го разбираш и сама. Знам че формалната страна на тези абстрактни понетия, концепции и системи изглежда ужасно за всеки външен, но "Няма царски пътища в геометрията", както се осмелил Евклид да каже на цар Птоломей.

Математиката например, доколко обяснява материалния сват и доколко духовния? Учителят на едно място споменава трансфинитните числа, въведени от Кантор, дава примери относно измеренията на телата в различните пространства. Никой обаче няма да дойде да свърши нашата работа, "това е положението, Пенке" (както е казал народа), така че трябва да се запретваме.

А примера с Декарт, по-добре да не беше го давала. Изказването му е както при комунизма всеки трябваше да покаже че неговата права линия е успоредна на Априлската линия на партията. Горе-долу по-същото време Галилей е имал избора да отрече въртенето на Земята или да бъде изгорен като Бруно, много научен избор наистина, но нали апостол Павел е казал в "Римляни" (началото) че "всяка власт е от Бога"? Едно изречение, но много удобно за да стане християнството държавна религия. А всъщност княза на света предлагал на Христос въпросните земни власти, ако му се поклони. После богомилите бяха горени на клади затова че не признаваха тези "божии" власти и не им се кланяха. После един от тях написа "О мой Боже, правий Боже..Не ти който си направил от кал мъжът и жената, а чоекът си оставил роб да бъде на Земята". И на религията сме яли попарата...

А Павел дори съветвал че Второто пришествие е толова близо, че няма особен смисъл от женитби и прочие суети. Колко е тогава толеранса на неговото "сега отчасти знаем, отчасти пророкуваме"? Защо никой не зададе този въпрос когато включиха всичките му писма в Библията, а автентични евангелия скриха и гностиците отлъчиха? Спретнаха оше едно царсвто на невежеството и мрака "като по поръчка" на княза му. И на Декарт остава да обясни логично духа и душата не с ума си, чрез който съществува на Земята, а с цитати от мъглявостите на Павел. Чудно ли е че никой учен не приема насеризно вече духовните откровения? Ще остави ли светлината на ума си за да се води по интуициите на ново-посветени?

Да обяснявам, че безкрайния ред от "подобрения" на истината може да има крайна граница, която е предвидуема, че отношението на безкрайностите може да бъде крайно и именно това породи новата математика малко след смъртта на споменатите Декарт и Галилей, нямам време. Има учебни курсове по матетика, физика и философия в универитетите, остава само да ги преведете духовно.

[Венцислав_]

И е е не е по темата, но трябва да кажа на Диян, че името ми е Венцислав и ми казват Венци. Не съм го ортекъл сега, но преди съм го правил, обаче видях, че няма полза - Иван изглежда по-добре от мен знае как се казвам...

[Иван]

Здравей Диан !

Надявам се , че не съм ти объркал името?

Ако позволиш ще взема отношение принципно по написаното от тебе по-горе?

Много си прав за науката, че в един момент преминава границата на измерениета с абстрактните понятия , концепции и системи от логически понятия. Но само до някъде. Пък и да стане това за което говориш дори и частично( най- вече ) са нужни на учените много високи технологии и крайно прицизни инструметнти ( телескопи, ядрени реактори , Университети и т.н. ). И става така, че в един момент поради зависимоста на отделните учени от тези материални технологии и инструменти, те самите учени са подвластни на Сатаната ( така го наричаме такива като мене вярващите в Бога ) Точно от къде си правя тези изводи ..)) тема за друг разговор. Надявам се съзнаваш, че не всичко може да се изкара в един форум и поради неподготвеноста на голяма част от форумците. Добре си забелязъл , че много се цитира ап.Павел.

Точно тук е акцентирал и св.ап. Павел според мене, но при него имаме висока доза на концентрация на Идеалистичната философия ( идва от ИДЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАНЕ- моля не спекулирайте със идейно съществуване) . Тъй като все пак е писано за да остане като изчистен идеален закон до който да се докоснат с разбиране и правилно тълкуване Обективно търсещите и посветени въплътени Души усвоили Силите действащи в Поднебесието.

Това съм го писал аз самият по-горе. Защото искаш с матириални средсктва да докажеш нещо което е безкрайно далече от матирията и нейните закони. А пък с абстрактните закони и понятия може само частично да да се предобие представа. Еее.. те това го знаят и небелите магове Диан и то по-добре и от Декарт, Галилей, Айнщайн и за когото се сетиш. Примери в историята много, сега няма да се спирам на тях , виж пак ще цитирам ап. Павел в Първо послание до Коринтяните...:

[1:17]  Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.

[1:18]  Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.

[1:19]  Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните".

[1:20]  Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?

[1:21]  Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.

[1:22]  Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост,

[1:23]  а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство,

[1:24]  пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост;

[1:25]  защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.

Смея да твърдя, че Венцислав те изпревари и трябва да му го призная ...))) Мъничко му остана да изпревари и мене, но лично аз не работя със земната логика, защото тя е следствие от идеалистичната логика на нещата . И докато Вие учените не си дадете ясна сметка , че нещата тук на Земята са само следствие от развитието и Еволюцията на Душата и Духа Божии абсолютно винаги ще гоните следствията и ...ахааа... да хванете причината ...))

Лично имам висше образование и много добре знам как действа цялата система на научната мисъл. Вярно действа , но винаги гони и анализира следствията , т.е. винаги откритията й са вторични на Познанието от Духа. Имам безкрайно горчив опит точно в тази област на познанието.

Ако пък много искаш примери , спомни си "сляпата" Ванга колко псевдоучени се тюхкаха завалийките около нея ( тя да не беше академик на науките, а ? ) и лично тя е казвала, че 50 пъти й разглобявали покрива да търсят ... "антените" на инзвънземните ...))))

Значи, не отричам земната наука , но тя не е всесилна. Земната наука много може , но не всичко. Постиженията й улесняват човешкия живот , но в материален план само. Другият пример е .. Франкенщайн. Няма да е зле да се позамислиш точно върху него и какво може да направи един обезумял учен ако се вземе за по-велик от Бога. Или виж какво направиха с откритието на Айнщайн материалните учени с атомната бомба.

Земната наука ще разкрие тайните на Битието според мене, тогава и само тогава когато признае върховенството на Божествените закони и Бога като техен Създател не цялата земна наука , а само онези учени от земната наука на които са еволюирали Душите да приемат Божествените тайни.

[Иван]

Мир Любов !

Просто доказа категорично , че говоря истината ...)))))))))))))))))))))

[Ани]

Здравей,Диан!Извинявай за объркването с името ти. Написах вече в пост#23 към тази тема истинското си име-Анета.Но и Бина да ме наричаш е нормално.Не ми е ясно защо въэникна този проблем с имената?

Острият тон не е прпоръчителен при дискусиите.Мисля,че трябва да четеш по-внимателно това което човек пише,а не да реагираш по този начин:

Много недоработен довод. Трябва да почвам от началото, защото ще се обидите ако ви кажа че много говорите и малко мислите.

Май нещо не си ме разбрал.Първо-съвсем не излагам доводи,само правя предположения.Второ и в двата си поста акцентирам върху това, че с методите на нуката не може да се получи абсолютно знание,а само се приближаваме към него.Нямам нищо против научните методи.

. Знам че формалната страна на тези абстрактни понетия, концепции и системи изглежда ужасно за всеки външен, но "Няма царски пътища в геометрията", както се осмелил Евклид да каже на цар Птоломей.

Защо –ужасно?!?Красотата на математиката е именно в нейната чистота и абстрактност.Чистата математика(не приложната) е изцяло в менталния свят,не знам до колко правилно използвам това понятие. Много математици още от Питагор,та до наши дни се стремят да свържат математическите понятия с Божественото познание:

Питагор нарича учениците «математици», понеже обучението започва с учението за числата. Свещената математика разглежда Числото не като абстрактно количество, а като качество на върховната Единица, на Бога. Тя е наука за живите сили, за работата на божествените качества в макро- и микрокосмоса. Свойствата на числата и разнообразните им съчетания предоставят материал за основаната на разума теология. Истинската теология съдържа в себе си всички науки. Такава е ролята в египетските храмове на науката за Свещеното Слово, именно тази идея съдържа питагоровата Наука за Числата.

по подробно тук

Но има и математици които въпреки големите си постижения в тази наука остават твърди атеисти-мисля,че Стивън Хоукин е такъв.

Колкото за примера с Декарт-май пак не си ме разбрал.Между другото се сетих за него от твоя пост.Все пак дори да не съм съгласна с Декарт, го уважавам като учен, уважавам и неговите опити да достигне Бога чрез методите на науката и не бих казала за него:

... Изказването му е както при комунизма всеки трябваше да покаже че неговата права линия е успоредна на Априлската линия на партията...

По отношение на това което беше написал в предишния си пост

Например, ако към всяко важно свое твърдение прибавиш и списък на ограниченията при които си го постигнал, то става абсолютна истина и е ценно. Не е така обаче ако не познаваш ограниченията на относителната си истина, тогава тя действително става заблуда

Въпросът ми беше -ти познаваш ли ограниченията? Още повече можеш ли да ги подредиш в сходяща безкрайна редица с предвидима граница.

Не съм специалист в областта на статистиката и математическото прогнозиране,но доколкото знам се изследват конкретни процеси от физическия свят.Не ми е известно някой да се е захванал с фундаменталният проблем на абсолютната истина .Не знам да има изграден математически модел обхващащ цялото творение на Бога./битието/?/ .Ако има ще ми е интересно да го науча.

Отговорът ти е доста далече от моите понятия за учтивост и духовност:

Да обяснявам, че безкрайния ред от "подобрения" на истината може да има крайна граница, която е предвидуема, че отношението на безкрайностите може да бъде крайно и именно това породи новата математика малко след смъртта на споменатите Декарт и Галилей, нямам време. Има учебни курсове по матетика, физика и философия в универитетите, остава само да ги преведете духовно.

Бъркаш ред с редица. Редът е безкрайна сума от числа.За граница се говори при редицата,като една редица може да има крайна граница,да клони към +/- безкрайност или изобщо да няма граница (например:-1,1,-1,1,...). Отношението на безкрайни величини също може да бъде крайна величина,но може и да не бъде. Колкото до редовете-при тях имаме сходимост,ако сумата е равна на число.

Между другото с тия въпроси са се занимавали в Индия-15-16век (правила за разлагане на някои тригонометрични функции в безкрайни редове),преди Грегори(1671) и Лайбниц(1673) в Европа (и преди Декарт ) .Пиша тия неща с риск да отегча останалите форумци,но ме подразни менторският ти и презрителен тон – надмеността не е признак за висока духовност.

По отношение на апостол Павел мисля,че не бива да дефинираме като мъгляво, това което не разбираме.

Накрая да те попитам какво общо има с богомилите великият наш поет Христо Ботев:

. После богомилите бяха горени на клади затова че не признаваха тези "божии" власти и не им се кланяха. После един от тях написа "О мой Боже, правий Боже..Не ти който си направил от кал мъжът и жената, а чоекът си оставил роб да бъде на Земята". И на религията сме яли попарата...

предполагам,че го използваш в преносен смисъл? Впрочем ето мнението на Учителя и между другото продължението на това стихотворение:

Кое стихотворение е най-хубаво? Ботев писал: „Не Ти, кой си в небесата, но Ти, кой си в мене, Боже, мен в сърцето и душата“. Той искал да каже, че Бог е в душата, че Любовта се проявява чрез душата.

[Диан Георгиев]

Достигаме до вечния извод, че не сме се разбрали взаимно, че всеки е прав за себе си тъй като е и явно по-напреднал, то щом другите не са прави за него, значи не са прави въобще. Трудно можем дори да поставим ясни и общи въпроси, всеки говори по своите си избрани въпроси. Както и да е, "нивата е голяма, има място за всички".

Все пак имаме развитие, на доста форуми е достатъчно да има някоя правописна грешка за да стане ясно че чуждото мнение е грешно. Тук се оборваме със справки относно точни дати, имена, точните български термини и прочие лесна информация от мрежата. Трудните въпроси обаче си остават и Господ няма да слезе от небето за да ни ги реши. А щом въпросите си остават, само губим време във взаимни уточнения на термини и гледни точки, минали сме етапа само на поправянето на правописни грешки.

Но времето наистина е кът и затова накратко въпросите за мемо. Схожда ли се редицата на нашите измервания на материалния свят или не? Има ли смисъл да търсим грешката на тези наблюдения? Ако я търсим, то всяко ново твърдение ще отрече ли предишното или само ще го уточни? Ако не го отрича, то остава ли предишното вярно само по себе си в дефинираните си граници и област? Ако отрича предишното, няма ли заедно с това и да обясни защо и да ре-дефинира предишното твърдение? Не се ли показа работоспособността на тази методология вече толкова време? Ако пък смятаме света за непознаваем, защо въобще задаваме въпроси относно него? Ако е познаваем може ли нашите наблюдения да не се схождат? Всички тези измервания и търсене на грешката им не са ли стъпки към познаването на света и себе си, въпросите и методологията не ни ли дисциплинират и нас самите?

Математиката на Питагор изглежда добре за всеки и математиката до Декарт се разбира лесно. Абстрактната математика обаче е предизвикателство и хич не е за всеки и не с популярни статии, а със сериозна работа дълго време може да се постигне нещо. Духовните й паралели пък са доста по-различни от времето на Питагор. Това не е менторски тон и високомерие, а една отработена истина за много хора по света и смятам че тя си струва, затова я казвам. Това се отнася и за другите науки, предполагам го знаете сами, защото е труд на много хора за дълго време. Енциклопедистите изчезнаха още в 18 век.

Справка - чувал съм от достоверни източници че Учителят е казал, че Ботев, Левски и други са преродени богомили. Това мисля се потвърждава от бегъл анализ. А Ванга била преродения Василий Българоубиец, съответно слепотата и помощта на българите. Не смятах обаче това за важно и затова не го писах.

Въпросите дали Декарт е можел да анализира духа и душата без да цитира официалната власт, дали това принципно не бе същото и при комунизма, дали Павел е влязал в Библията и по "други" причини, доколко той е имал представа за какво ще се използват думите в писмата му в бъдеще, щом е смятал че Второто пришествие е съвсем скоро, колко струва на хората въобще и науката да се освободи от опеката на църквата, всичко тези въпроси "отидоха в кереча". Бина ме пита ме дали аз съм познавал ограниченията си. Всеки ден си задавам същия въпрос, защото ограниченията ми вървят заедно с мен и не мога да си позволя да ги забравя. Стремя се да ги дефинирам ясно и смятам че тази дефиниция влиза в постиженията ми. Всяка греша в планинската екипировка предрешава изкачването. Точно това бе и целта на критерия за истината, който ви предложих. Не съм сигурен че си струваше особено, а и времето влиза сериозно в моите ограничения. Предполагам и във вашите, така че предлагам повече да не го губим.

[Ани]

Бина ме пита ме дали аз съм познавал ограниченията си. Всеки ден си задавам същия въпрос, защото ограниченията ми вървят заедно с мен и не мога да си позволя да ги забравя. Стремя се да ги дефинирам ясно и смятам че тази дефиниция влиза в постиженията ми.

Питах те за всичките ти ограничения.Ако наистина си ги определил, то значи твоята относителна истина е станала абсолютна-така излиза според твърдението ти:

Колкото и малък да е човека, той има разум и ако го използва, то с него може да познае ограниченията в които е поставен. Ако успее в това, неговите относителни истини ще станат абсолютни.

Следователно всичко абсолютно би ти било ясно,нямаш проблеми с битието - нирвана

Математиката на Питагор изглежда добре за всеки и математиката до Декарт се разбира лесно. Абстрактната математика обаче е предизвикателство и хич не е за всеки и не с популярни статии, а със сериозна работа дълго време може да се постигне нещо. Духовните й паралели пък са доста по-различни от времето на Питагор.

Излиза,че математиката на Питагор не е абстрактна май. И съвсем не е лесна математиката до Декарт.Напротив съвремената математика ни дава апарат с който можем по-лесно да съставяме модели на заобикалящите ни процеси от действителноста и да ги анализираме.Можеш например да направиш справка за това как са смятали в древния Египет и Вавилон например. И вси пак са имали стабилна математика-прочутата теорема на Питагор е била известна на древноегипетските жреци. Колкото до духовните паралели на математиката – то е нормално да се изменят според времето,но от времето зависи физическият свят-така,че тази промяна е пак в неговата област главно,следователно тези промени са по-скоро количествено-качествени,отколкото духовни.

Между другото времето влиза и в моите ограничения (които далеч не образуват пълна група), така че смятам да приключвам.

[Васил]

Имануел Кант

Едва ли има п -систематично и пълно изследване на проблема за гностичните граници на разума от това на Кант: Критика на чистият разум.

Сложен въпрос за разискване... да познаеме границите на своите възможности е една от най-трудните задачи с които можеш да се заемем

[Венцислав_]

из първо Петрово:

3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;

4 чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;

5 то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,

6 на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,

7 на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.

8 Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.

[Виктор]

Единственият критерий за истинност на който можеш да се довериш е Действителността.

[izgrev]

А каква е тази действителност? Има ли я? Реална ли е за всички?

Кой ми гарантира, че нечия "действителност" е и моя?

[Виктор]

Човешките същества имат земна мисия.

Да придобият необходимите духовни качества, чрез които да припознаят Действителността.

Вероятно придобиването може да се осъществи само в човешки вид и форма.

Ако съумеем да се оттърсим от греха и заблужденията на Самсара ни чака небесна награда - Действителността.

Гаранцията е Иисус Христос.

[Благост]

Здравейте!

Светлината ми казва, че има два критерия за истинност - на дадено учение ( например )...

1.живот и работа за общото благо и

2.другаруване с всички, които отговарят на първия критерий!

И малко инфо, малко е дъъългичко но това е положението по темата е:

МОИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ИСТИННОСТ

¬ Придържам се към един разумен и логичен подход ¬ старая се да стоя съвсем близо до фактите, да ги анализирам със свободно от заблуди съзнание и да се отдалечавам от тях само чрез логически следствия и заключения. Съществуват точни и ясни природни закони и тяхното опознаване води до радост и успех. Несъобразяването с тях води до болка и страдание.

¬ Смятам, че:

• истинско и правилно е всичко онова, което създава, поддържа и съхранява живота ни

• добро е онова, което ни прави здрави и мъдри

• добро е онова, което разгръща талантите ни

• добро е спокойствието и радостта

• добро е творчеството, съзидателността и любовта

• постъпваме правилно, когато се вглеждаме в себе си с разбиране, прошка и обич, когато поддържаме и възхваляваме живота, когато търсим начините да сме компетентни в своята работа, да сме по-успяващи, да обогатяваме знанията си, да сме щастливи, да реализираме мечтите си, да си сътрудничим с другите хора.

Постъпваме правилно, когато се захванем най-напред да почистим своя собствен двор.

Следователно всички онези действия или бездействия, които поддържат живота, здравето, хармонията, красотата, радостта, удоволствието, насладата, любовта, щастието, които водят до познание, усъвършенстване, спокойствие и просветление, са правилните действия или бездействия.

Използвам за критерий и самата действителност. Ако това, което твърдя, може да се приложи на практика, ако нещата стават така, както съм ги замислил, ако законът, който съм открил, съществува и неговото спазване води до успехи и желани резултати, значи постъпвам правилно.

Ако този подход ми помага да разбирам това, което става, да запазвам доброто си настроение, да възприемам нещата от живота все по-широкообхватно, да изпитвам удовлетворение, удоволствие, любов и щастие, значи това е истински и правилен подход.

Ако човек е уловил истински закони и е съумял да ги използва, то резултатът би бил решаване на неговите проблеми. Вгледах се в живота и открих, че навсякъде, където се подхожда с дух на сътрудничество, резултатите са неизменно по-добри. Анализирах някои доказани силни системи като айкидо, тай чи чуан, аюрведа, прочетох книги за успешно водене на преговори, вникнах в приложението на тези закони при поддържането на здравето и навсякъде пред мен се изпречваше тази творяща, съзидателна сила. Чудех се къде са ми били очите, за да я забележа по-рано. И един ден разбрах, че не в очите е причината, а в ума. Дълго време той е бил блокиран и погрешно насочван от твърдението, че светът представлява борба на противоположности. Това се е внедрявало в нашите глави чрез средствата на масовата култура в период от живота ни, когато нито сме имали критично мислене, нито база за сравнение и критерии за истинност. Заблуди от този род потъват в мозъците ни и после през така създалата се деформирана нагласа ние наблюдаваме действителността. Никак не е случайно, че хората днес са болни, разделени, несигурни, уплашени, мразещи, алчни, биещи се помежду си, объркани, живеещи като в полусън, малтретиращи телата и душите си, самоубиващи се, слепи за красотата, ревниви, неспособни (с малки изключения) да изживеят творческа радост, любов и щастие.

И така, аз се опирам на няколко очевидни истини, освободени от предразсъдъци и фалшиви догми, подреждам ги в една стройна и приятна система и ги прилагам на практика в своя живот. Ефект има и аз наричам това Печеливша Стратема за Живеене.

Всеки може много лесно да провери силата и истинността на ПСЖ. Достатъчно е само да си представи, че я е овладял и да си зададе следните два въпроса:

Ако светът се напълни с хора като мен, по-добро или по-лошо място за живеене би станал? и

Ако всички хора започнат да прилагат и използват принципите на ПСЖ, по-добри или по-лоши биха станали техните отношения с другите и техния цялостен живот?

Сега си отговорете на тези два въпроса и ще разберете веднага дали тази система е истинска и добра, дали  става за вас или не !? 

http://www.duonika.org/theo-bg.htm#17

Любов + Светлина + МИр + Радост

[Благост]

Здравейте!

Светлината ми казва, че има два критерия за истинност - на дадено учение ( например )...

1.живот и работа за общото благо и

2.другаруване с всички, които отговарят на първия критерий!

И малко инфо, малко е дъъългичко но това е положението по темата е:

МОИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ИСТИННОСТ

¬ Придържам се към един разумен и логичен подход ¬ старая се да стоя съвсем близо до фактите, да ги анализирам със свободно от заблуди съзнание и да се отдалечавам от тях само чрез логически следствия и заключения. Съществуват точни и ясни природни закони и тяхното опознаване води до радост и успех. Несъобразяването с тях води до болка и страдание.

¬ Смятам, че:

• истинско и правилно е всичко онова, което създава, поддържа и съхранява живота ни

• добро е онова, което ни прави здрави и мъдри

• добро е онова, което разгръща талантите ни

• добро е спокойствието и радостта

• добро е творчеството, съзидателността и любовта

• постъпваме правилно, когато се вглеждаме в себе си с разбиране, прошка и обич, когато поддържаме и възхваляваме живота, когато търсим начините да сме компетентни в своята работа, да сме по-успяващи, да обогатяваме знанията си, да сме щастливи, да реализираме мечтите си, да си сътрудничим с другите хора.

Постъпваме правилно, когато се захванем най-напред да почистим своя собствен двор.

Следователно всички онези действия или бездействия, които поддържат живота, здравето, хармонията, красотата, радостта, удоволствието, насладата, любовта, щастието, които водят до познание, усъвършенстване, спокойствие и просветление, са правилните действия или бездействия.

Използвам за критерий и самата действителност. Ако това, което твърдя, може да се приложи на практика, ако нещата стават така, както съм ги замислил, ако законът, който съм открил, съществува и неговото спазване води до успехи и желани резултати, значи постъпвам правилно.

Ако този подход ми помага да разбирам това, което става, да запазвам доброто си настроение, да възприемам нещата от живота все по-широкообхватно, да изпитвам удовлетворение, удоволствие, любов и щастие, значи това е истински и правилен подход.

Ако човек е уловил истински закони и е съумял да ги използва, то резултатът би бил решаване на неговите проблеми. Вгледах се в живота и открих, че навсякъде, където се подхожда с дух на сътрудничество, резултатите са неизменно по-добри. Анализирах някои доказани силни системи като айкидо, тай чи чуан, аюрведа, прочетох книги за успешно водене на преговори, вникнах в приложението на тези закони при поддържането на здравето и навсякъде пред мен се изпречваше тази творяща, съзидателна сила. Чудех се къде са ми били очите, за да я забележа по-рано. И един ден разбрах, че не в очите е причината, а в ума. Дълго време той е бил блокиран и погрешно насочван от твърдението, че светът представлява борба на противоположности. Това се е внедрявало в нашите глави чрез средствата на масовата култура в период от живота ни, когато нито сме имали критично мислене, нито база за сравнение и критерии за истинност. Заблуди от този род потъват в мозъците ни и после през така създалата се деформирана нагласа ние наблюдаваме действителността. Никак не е случайно, че хората днес са болни, разделени, несигурни, уплашени, мразещи, алчни, биещи се помежду си, объркани, живеещи като в полусън, малтретиращи телата и душите си, самоубиващи се, слепи за красотата, ревниви, неспособни (с малки изключения) да изживеят творческа радост, любов и щастие.

И така, аз се опирам на няколко очевидни истини, освободени от предразсъдъци и фалшиви догми, подреждам ги в една стройна и приятна система и ги прилагам на практика в своя живот. Ефект има и аз наричам това Печеливша Стратема за Живеене.

Всеки може много лесно да провери силата и истинността на ПСЖ. Достатъчно е само да си представи, че я е овладял и да си зададе следните два въпроса:

Ако светът се напълни с хора като мен, по-добро или по-лошо място за живеене би станал? и

Ако всички хора започнат да прилагат и използват принципите на ПСЖ, по-добри или по-лоши биха станали техните отношения с другите и техния цялостен живот?

Сега си отговорете на тези два въпроса и ще разберете веднага дали тази система е истинска и добра, дали  става за вас или не !? 

http://www.duonika.org/theo-bg.htm#17

Любов + Светлина + МИр + Радост

[Венцислав_]

1.живот и работа за общото благо и

по критериите за общото благо обаче същесъвуват безброй спекулации... Или ако искате, всичко що е в наличност и предстои да бъде - за общото благо е - в генерален план. Всички сте съгласни нали?!

Щото аз не съм!

[dhiana]

Здравейте Единственият критерии за истинност според мене е Живот и работа от Него и за Него . От тук нататък започват всичките други сценарии

[Диан Георгиев]

А кои тогава е критерия за истинността на Живота? Например от евангелията:

"В Него бе Живота и Живота бе виделина на человеците"

"Няма по-голяма любов от тази да дадеш живота си за приятелите си"

и от философите (Лосев) (link http://lib.ru/FILOSOF/LOSEW/life.txt):

"Я когда-то убивался и изнывал, наблюдая звериную жестокость и кровавые

страдания в животной и человеческой жизни. Но теперь я спокоен. Кто видел мало зла, тот хлопочет, суетится, ерзает, ужасается и убивается. Но кто знает, что весь мир лежит во зле, тот спокоен, ибо самая эта суета мира как лежащего во зле уже сама по себе предполагает, что мир не есть зло, что это его временное состояние, что существует истина и правда, превысшая жизни, и что каждому велено природой отдать свою дань и злу и добру. Не волнуют меня сейчас римские императоры. Но это -- только потому, что жизнь выше их кровавого сладострастия; и это потому, что есть превысшая, общечеловеческая Родина, которая есть твердыня добра и истины и которая может велеть вступить мне в смертный бой и с римскими и со всякими иными императорами. А знать веления Родины, своевременно их воспринимать--дело величайшей человеческой мудрости. Главное, что есть опора против бессмыслицы жизни, есть твердыня, превысшая судьбы и есть внутренняя и несокрушимая цитадель презрения к смерти, есть любовь и жертва, есть подвиг и счастье самоотречения, есть в самоотречении для других и для Родины самое сокровенное и уже действительно

несокрушимое самоутверждение, самопорождение.

Пока наша жизнь мятется и страждет, пока наша жизнь неустроена, полна

злобы и насилия, пока мы умираем под пятой неведомой судьбы, -- одно из

двух: или жизнь, согласная с родным и всеобщим, с Родиной, и тогда она --

самоотречение; или жизнь вне связи с родным и всеобщим, с Родиной, и тогда она -- бессмыслица.

Необязательно, чтобы человек во что бы то ни стало умирал и жертвовал

своей жизнью. Для этого должно быть особое веление Родины. Но и всякое страдание и труд на пользу Родины, и всякое лишение и тягость, переносимое во славу Родины, уже есть или иная жертва, или иное самоотречение, и осмысливается все это только в меру жертвенности."

[Благост]

Вътрешния човек винаги знае – вътрешното знание за истинността е назаглушимо – съвестта/моралът ни винаги ни подават сигнал/сигнали въпрос на различаване и схващане, докато външния човек винаги има порочната нагласа да „вярва” в истинността на това, което предпочита или му се иска + да реагира преобладаващо с категорично съмнение / интелигентно недоверие/критично отношение на изначално ясни неща с илюзорната мисъл, че се предпазва от разочорования /изненади/грешки , но е отново в капана на майя / самсара/ диалектиката,

докато яснознаещият си е смирено и кротичко с абсолютната вяра и убеденост + безкористния стремеж за служене + преданноотдадената и саможертвена конкретна работа за общото благо

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Венцислав_]

На фона на горното ще подхвърля за наличието на Вътрешен и още по-Вътрешен човек. Единият крие наличието на другия, а всъщност Истиността е присъща само на Скрития...

[Диан Георгиев]

Ако е така то вътрешния човек няма нужда нито да говори, нито да очаква мнение от вън или каквато и да е външна информация, защото тя минава през "външния човек". Тогава какъв е въобще смисъла от "външния човек" в търсенето на истината? Така или иначе той си остава една несъвършена обвивка, която по-скоро изкривява информацията, отколкото я предава до "вътрешния" и до още по "вътрешния" човек (не в смисъл на връзкар ).

Според мен да се набляга на разликата между "външен" и "вътрешен" тях е по-скоро бягство от действителността. "Каквото е горе - това е и долу"е казал Хермес. Христос бе разпънат външно и възкръсна външно. Не вярвам че някой да има особени вътрешни качества, които обаче не могат да намерят път до външния му човек. Ако пък има кармични причини за това, то те са известни на "вътрешния". Има съответствие между нещата на всички планове. Има една поговорка: "Трябва да убиеш дракона сто пъти в сърцето си, преди един път наяве". Докато не го извърши наяве(външно) и вътрешния човек е само мечтател като външната си обвивка.

[Венцислав_]

Христос бе разпънат външно, за да възкръсне вътрешно! Външното е проява на този Свят, който е света на греха и от който именно търсим Спасение.

[Диан Георгиев]

Тогава говорим за различен Христос. Христос, който аз имам впредвид възкръсна външно, бе пипнат от Тома, яде с апостолите и живя с тях около 40 дни. Победи света на греха като върна в Себе си живота, преди това получен и взет от света. Остави думите: "Дерзайте, аз победих света."

А след външната смърт всички възкръсват вътрешно, независимо дали са разпънати или не. И престъпника отдясно на Христа получи обещание да бъде с Него в царството Му още същия ден.

Не виждам смисъл обаче да влизаме в спор. Главният проблем в духовността е субективността и неяснотата на думите, няма нито една дума, която да се разбира обективно по един и същи начин, да не говорим за големите понятия като душа, дух, Христос, Любов, Истина и т.е. Можем да си губим времето до безкрайност изяснявайки какво всеки всъщност има впредвид. Затова аз още преди доста години реших всичко да адресирам само към себе си. Така че всичко, което съм писал в този форум са мои лични виждания, които съм казал на себе си преди време по повод на сходни въпроси.

[Благост]

Здравейте!Усмихнат ден на всички! Благодаря за постинга!

Вчера вечерта имах желание да пиша по темата, но се поудържах! И днес рано рано гледам горенаписаното от Диан, което ама си беше и кръжеше и в моята глава...така че ще продължа! Обща значи е мисълта!

Венци, да те попитам благо, ти ги пишеш тези неща ....сигурен ли си, че е така:

Христос бе разпънат външно, за да възкръсне вътрешно! Външното е проява на този Свят, който е света на греха и от който именно търсим Спасение.

Относно първото изречение - да!Но относно второто - не!

Щото аз не мога да мисля така...това са....чувствам силно остарели неща не съм от света на греха...знам, че и още доста много почти всички хора... не са... заблудени много, невежи тоже...да , да, да...но не ми вменявай греха...не е мой дял, не го ща! Той и Христос хвърли кръста си по средата на пътя...както и да е, и аз не искам да споря! Молех се, когато се сетех или ме подсети Духа така...Господи, Исусе Христе...помилуй мя!....Господи, Иисусе Христе, помилуй мя....и така до по много пъти...После чувам аз, че трябвало така: Господи Иисусе Христе, помилуй мене грешната!...размишлявам, пробвам значи аз и така...искам все пак да сравня, сакън да не сгреша...пробвах значи...и като че ли разбрах...и първия вариант избрах!!! Другото си е по подразбиране....Важното е света да не е в мен , аз мога да бъда в света, но да не съм от него....не е ли възможно това, как мислиш

Знам, че Животът, който живеем тук и сега...е красив и преизобилен, защото живеем в Радостта - вътрешна и външна! Христос май иска така!

Любов + Светлина + Мир + Радост