Срамът - до къде се простира ?

[Guest Христо6]

Срамът свързан ли е по някакъв начин с астралното тяло ? Ако е свързан, значи ли това, че човек може да изпитва срам само в материалния и астралния свят ? Може ли човек в отвъдното да изпитва срам заради изживения си живот, и ако да, този срам само в астралния свят ли би могъл да бъде изпитван ? Може би в по - низшите сфери на астрала ? Защото ако някой достигне до по . висши светове, едва ли ще е човек, който да се срамува от живота си ?

[Станимир]

Въпросът ти е много свързан с темата за осъждането. Срамът е един вид самоосъждане и в същото време страх да не бъдеш осъден от другите. В живота след смъртта има както осъждане от страна на другите, така и срам. Но това си е пак в астралния свят. В по-висшите светове тези неща не би трябвало да ги има. Осъзнаване на извършените погрешки и съжаление за пропуснатите възможности – може би да, но не и срам или осъждане от страна на другите.

[Мария-София]

И СРАМЪТ Е ПРЕДШЕСТВЕНИК НА НАЙ-МАЛКИЯ ГРЯХ В СВЕТА! Срамът е едно чувство, което предшествува.

Срамът е първото сражение с греха. ВСЯКОГА КОГАТО ДУШАТА Е ЧИСТА, НЯМА СРАМ

Под срам в момата аз разбирам всеки човек, който е имал едно сражение с греха. Сражение в най-малкото. Законът е все същ.

Всичките сегашни хора проповядват учението да се освободят от срама. Тогава кой е цярът да се освободят от срама? Всеки може да се освободи от срама. По два начина. По негативен начин, като отхвърли всяко престъпление от себе си! Второто положение, СРАМЪТ МОЖЕ ДА СЕ ЗАМЕСТИ С ЛЮБОВТА! Срамът е винаги едно отрицателно качество, което помага на хората. И докато това същество, то е най-слабото разколебаване на човека. То е първият лъч на съграждането на човешката съвест. Когато съвестта се събужда, човек се срамува, че не е помогнал, че не е направил услуга. И в него естествено иде едно силно чувство на срам. След срама иде съжалението и ред други чувства.

Та казвам, в този случай срамът е едно чувство, едно предпазване от една голяма опасност, която за бъдеще може да ви причини хиляди страдания. И ако ти опиташ този срам, ще опиташ най-малката болка. Срамът е най-малката болка, която можеш да опиташ, за да се спасиш. Пък ако ти пренебрегнеш срама, неговите предупреждения, тогава ще дойдат най-големите страдания, ти ще се натъкнеш на най-големите страдания, които ти не си сънувал. И сега, защо съществува срамът? Аз изваждам заключение. То е едно хемеопатическо лекарство, за да не дойдат големите страдания, които могат да ни сполетят. И срамът иска да ни избави от големите страдания; срамът е, който се явява, за да се запазим от голямото страдание. То е едно подканване, подрънкване – дзъннн..., ти да се спреш. Ако ти обърнеш внимание на това ПОДРЪНКВАНЕ, ти ще се спреш и ще четеш неговия надпис, вляво или вдясно. Пък ако не обърнеш внимание и не се спреш, ще паднеш в това положение, дето ти не си го искал.

Човек, който разбира срама в пълната смисъл, може да се сражава със смъртта, а който не разбира срама, той не може да се сражава със смъртта! Човек, който разбира срама, може да побеждава дявола! Всичко в света може да побеждава. А човек, който не разбира срама, смъртта всякога ще го побеждава. Или той всякога ще бъде победен от дявола.

Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!МОК

http://triangle.bg/books/1931-10-02-06.1999/1931-11-13-06.html