Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Социални утопии


Guest Ивета
 Share

Recommended Posts

Guest Мона

Философията на Маркс:

Изследван от чисто философска гледна точка, Маркс страда от сериозни недостатъци: той е прекалено практически и прекалено погълнат от проблемите на своето време. Неговият размах се ограничава до тази планета и в рамките на тази планета – до човека. Още от времето на Коперник става явно, че човекът не притежава космическото значение, което преди това той сам убедено си е приписвал. Онзи, който не е съумял да осъзнае този факт, няма правото да нарича философията си научна. Заедно с това ограничение в земните дела върви и склонността прогресът да се мисли за всемирен закон. Единствено заради вярата в неизбежния прогрес Маркс смята за излишни всевъзможните етически съображения: Ако социализмът настъпва, следва да е за добро. (!!!)

Той би могъл без затруднение да предположи, че социализмът надали ще е ДОБРО за предприемачите и едрите земевладелци, но това само показва доколко те не в съзвучие с диалектическото развитие на времето :) Маркс се обявява за атеист, но не отстъпва на космическия оптимизъм, чието единствено оправдание е теизмът.

Препратки към други социални утопии:

Платоновата Държава, Утопията на Томас Мор, както и Градът на Слънцето на Томазо Кампанела, са удачни. Мечтата за едно перфектно общество преследва умовете на много хора през различни епохи. Социалното равенство и мечтата за поравно разпределените блага, се оказват просто една жестока социална илюзия, плащана десетилетия наред. За разлика от Платон обаче, чиято държава е управлявана от философите, при съвременните социални утопии, управляват широките народни маси, обикновено безимотни, недостатъчно образовани и трайно бедни. За бедността се намира виновник – абстракцията на лошото социално управление. Следва проста схема: ако богатите престанат да бъдат толкова богати, то ще настъпи така жадуваното социално равенство, а онеправданите – доволни. Жертва на тази социална философия или религия, по-скоро, са много съвременни общества, чието съзнание все още е отровено от манията за справедливост. В модерните общества, каквото ние не сме, битува друг социален дискурс: докато ние не преодолеем архаичността на противопоставянето, а именно бедният е беден, защото богатият е богат, катаклизмите на утопичните послания, непрекъснато ще компенсират липсата на здрава социална мисъл и ще обещават социален и любвеобилен рай, какъвто всъщност е реално невъзможен.

Започнах с Маркс по проста причина: основава една духовна утопия, която претендира да задоволи всички потребности на човешката душа, именно защото има претенции да победи трагизма на човешкия живот. Раненият от злото на заобикалящия го свят човек изпитва потребност да си представи образа на една по-съвършена, по-хармонична система на обществения живот.

Какво мислите вие?

Идея за тази тема ми даде книгата на Bertrand Russel (A History of Western Philosophy)

Link to comment
Share on other sites

Теорията на Маркс си има и своите грешки, макар и да не съм запознат детайлно.

Според мен едно напълно хармонично общество не може да има. Едно реално хармонично общество обаче може да се състои на основата на баланса на принципите за свобода и за равност (стоящи в основата на Френската революция), които са взаимно ограничаващи се.

Link to comment
Share on other sites

Изследван от чисто философска гледна точка, Маркс страда от сериозни недостатъци: той е прекалено практически и прекалено погълнат от проблемите на своето време.

Мона ,аз лично не споделям тази оценка за Маркс.Неговият основен труд "Капиталът" е една много точна и добра разработка ,която показва няколко неща

1.Тя е много добър анализ на обществения строй ,в който светът и до днес живее.

2.Показва ,както недостатъците,така и преимуществата на този строй

3.Извежда връзки и зависимости,които могат да бъдат полезни,ако са разбрани.

Освен това този труд- "Капиталът" и до днес се чете.Той е своеобразна библия на поколения икономисти.

Защо философите го низвергват така не ми е .ясно.

Освен това не бих нарекла Маркс утопист.Утопиите са теории,които са останали такива Докато Маркс и Енгелс дадоха с теорията си за труда и капитала , база за един обществен експеримент,който просъществува няколко десетилетия.Впрочем все още има държави в света със социалистическо обществено устройство,а е факт ,че и класическите държави на капитала,възприеха и приложиха доста от учението на Маркс.

Edited by Розалина
Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Утопиите са теории,които са останали такива Докато Маркс и Енгелс дадоха с теорията си за труда и капитала , база за един обществен експеримент,който просъществува няколко десетилетия.Впрочем все още има държави в света със социалистическо обществено устройство,а е факт ,че и класическите държави на капитала,възприеха и приложиха доста от учението на Маркс.

Да, много утопии са останали теоретични, защото е имало критична маса от хора, които да се противопоставят.

И не, защото утопиите са реализирали демоничния си потенциал именно поради липсата на критично общество - пример, нашето.

И понеже нашето общество по своята същност не е критично, а е хулещо, то е обречено на социален провал - много отворени усти и липса на членоразделност; много обвинения, но липса на решения - плод на всичко това е утопичния модел, залегнал и в кръвта на нашите съвременници. Обикновено, това звучи по следния начин - социалното неравенство, изтръгващо махленски крясъци, води до улични протести на съсловно ниво, но ако е засегнат интереса на отделния човек, настава тягостна социална тишина. От ден до пладне. Настава неутопичен мир и блаженство - всеки потъва в своята битийна проблематика, утешавайки се с това, че е по презумпция обречен и нещастен и му е позволено да е социално неадекватен.

Затова, ние се изолираме в малки кръгове, наречени семейства, които упорито пазим и се лишаваме от перспективата да живеем в общност И от други хора ...

Споменах Маркс поради факта, че е припознат за свой именно в Източна Европа и в частност в Русия, поради типологията на тогавашната руска държава, е намерил благоприятна почва. Права си, на Запад, Маркс не е демон, но комунистическите идеи, особено в Америка са изтръгнати из корен. Политическата философия на Маркс е нецелесъобразна, защото е практически неприложима или е приложима с цената на репресия: всички знаят това до болка, а някои и до смърт. Лагерите на смъртта са плод на подобна утопия.

Социалните утопии са вредни, както и личните психози - винаги водят до девалвация на Аз-а. И ако човешката индивидуалност е изобщо някаква ценност, то подобни механизми по аналог на марксистката, ще нихилират личността до степен на безнадеждност.

Кой знае кой е в нашия свят и до каква степен човекът е отговорен за своите действия и най-вече за своето щастие? Ето на този въпрос нито една предложена от утопиите перспектива не отговаря. Защото всички социални утопии имат една жестока прилика: направете си труда и прочетете и Томазо Кампанела, и Томас Мор, и всички останали - според тях навсякъде хората са равни, разполагат с едни и същи материални блага, дори са облечени по един и същи начин, заспиват по едно и също време ...

Познато, нали?

Edited by Мона
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...